Мотиви
към решение по АНД № 3385/2015г.
по
описа на ПРС, ХХV н.с.
Районна прокуратура - Пловдив е внесла в РС Пловдив
предложение на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. с чл. 78А, ал. 1 от НК обв. А.С.М. да бъде освободен от наказателна
отговорност като му бъде наложено административно наказание глоба за това, че на
12.06.2014г. в гр. Пловдив, в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление с наказателно постановление № 11074/01.10.2013г.,
издадено от ВРИД Началник сектор „Пътна полиция” – гр. Пловдив при ОД на МВР
Пловдив, връчено на 24.10.2013г. и влязло в сила на 04.11.2013г., е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ” с рег. № **** без съответното
свидетелство за управление - престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
Представителят на РП Пловдив поддържа предложението, като
излага доводи за доказаност на престъплението и поради наличието на кумулативните
предпоставки по чл. 78А от НК, предлага съдът да освободи обвиняемия от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба в
минимален размер.
Обв. М. се представлява от адв. Ж.П., която пледира, че са
налице предпоставките обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание по реда на чл. 78А от НК в минимален
размер.
Обвиняемият не се явява.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателствата
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното:
Обвиняемият А.С.М. е роден на ***г***, живее в същия град,
той е б., български гражданин, с основно образование, безработен, женен, неосъждан,
с ЕГН **********.
Обвиняемият бил неправоспособен водач и не притежавал
свидетелство за управление на МПС. Въпреки това на 12.06.2014г. около 22,30
часа в гр. Пловдив той управлява моторно превозно средство – лек автомобил
марка БМВ с рег.№ ****. Движел се по ул.
„Ландос“ срещу № 3 в гр. Пловдив, когато бил спрян за извършване на проверка от
служители на сектор Пътна полиция при ОДМВР Пловдив, в чийто състав бил и свид.
К.Ц. При извършената проверка се установило, че обв. М. не притежавал
свидетелство за управление на МПС и за така констатираното нарушение свид. Ц.
му съставил акт за установяване на административно нарушение сер. Т №
413396/12.06.2014г. Обвиняемият подписал акта без възражения. Още при съставяне
на акта свид. Ц. установил при направена проверка в ОДЧ, че на М. не му е било
издавано свидетелство за управление на МПС, както и че бил наказан преди това
отново за това, че управлява моторно превозно средство без свидетелство за
управление на МПС. В хода на извършената след това проверка по делото, обв. М.
заявил пред свид. К.Л., че посоченото наказателно постановление - №
11074/01.10.2013г. на ВРИД Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пловдив,
действително му било връчено, като същият не го бил обжалвал. Свид. К.Л.
установил, че това наказателно постановление било връчено лично на М. на
24.10.2013г. и тъй като не било обжалвано, влязло в сила на 01.11.2013г.
За да постанови решението си, съдът прие за безсъмнено
установена именно така описаната фактическа обстановка. Същата според съда се
доказва от следните събрани по делото доказателствени материали – от
показанията на св. Ц. и Л., депозирани на досъдебното производство, прочетени
на основание чл. 283 от НПК, както и от писмените доказателства, събрани в хода
на воденото дознание, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал – копие от АУАН № 413396/12.06.2014г., НП № 11074/2013г., издадено от ВРИД Началник на
сектор ПП при ОД на МВР Пловдив, справка за нарушител в региона, справка съдимост,
характеристична справка. От наличните по делото доказателства, събрани и
проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се
установява осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, времето на извършването му, мястото, както и авторството на
деянието.
Следва да се посочи, че не се спори, че на посочената дата
– 12.06.2014г. обв. М. е управлявал посоченото МПС в гр. Пловдив. Това
обстоятелство не се оспорва от страните, същото съдът намира за несъмнено
установено от представения по делото АУАН № 413396/12.06.2014г., видно от който
същият е бил съставен при констатиране на нарушението, както и от показанията
на свидетеля Ц.. Не се спори също така, че обвиняемият е управлявал автомобила
без да е притежавал към онзи момент свидетелство за управление. Това
обстоятелство се доказва и от представената на дознанието справка за нарушители
в региона, където е изрично отразено, както и от изготвеното по-рано НП №
11074/01.10.2013г., издадено от ВРИД Началник сектор „Пътна полиция” – гр.
Пловдив при ОД на МВР Пловдив, видно от които също изрично е отразена липсата
на свидетелство за управление на моторното превозно средство, както и че М.
никога не е придобивал такова. От показанията на свидетелят Л. се установява,
че същият е констатирал предходно нарушение на ЗДвП от страна на М. отново по
реда на чл. 150 от ЗДвП, именно по повод на който е било съставено и НП № №
11074/01.10.2013г., издадено от ВРИД Началник сектор „Пътна полиция” – гр.
Пловдив при ОД на МВР Пловдив. Показанията на свидетелите съдът кредитира като
обективни, логични, последователни, кореспондиращи помежду си и с приложените
писмени доказателства – копия от акт за установяване на административно
нарушение и от наказателното постановление. Показанията на полицейските
служители не остават изолирани, като освен че кореспондират помежду си, се
подкрепят и от коментираните по-горе писмени доказателства, поради което и не
може да се постави под съмнение достоверността на установеното от тях.
От друга страна, видно от представеното по делото в копие НП
№ 11074/01.10.2013г., издадено от ВРИД Началник сектор „Пътна полиция” – гр.
Пловдив при ОД на МВР Пловдив, на обвиняемия е било наложено административно
наказание на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за това, че на 16.09.2013г. е
управлявал МПС без да е правоспособен водач – нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
Същото наказателно постановление е било връчено лично на М. на 24.10.2013г. и е
влязло в сила на 01.11.2013г., като не е било обжалвано от него. Това наказване
по административен ред обуславя съставомерността на настоящото престъпление
като такова по чл. 343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
При така установената фактическа обстановка съдът е на
становище, че с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
От ОБЕКТИВНА СТРАНА, обв. М. ***, в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление с наказателно постановление №
11074/01.10.2013г., издадено от ВРИД Началник сектор „Пътна полиция” – гр.
Пловдив при ОД на МВР Пловдив, връчено на 24.10.2013г. и влязло в сила на
04.11.2013г., е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ” с
рег. № **** без съответното свидетелство за управление.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА деянието е извършено от обвиняемия
умишлено – същият е знаел за наложеното му преди това наказание с №
11074/01.10.2013г., издадено от ВРИД Началник сектор „Пътна полиция” – гр.
Пловдив при ОД на МВР Пловдив, като е съзнавал неговия общественоопасен характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел
настъпването им. Също така е съзнавал и че на 12.06.2014г. предприема
управлението на лек автомобил „БМВ 318“ с ДК № **** без да е правоспособен,
което е видно и от лаконичните му обяснения пред съда.
В нормата на чл. 343в, ал.2 от НК са кумулативно
предвидени елементите от обективна и субективна страна на посоченото
престъпление – лицето следва в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответното СУМПС да извърши
такова деяние. Няма изискване това наказване по административен ред да е
непременно лишаване от правоуправление, а и предвид конкретиката на
престъплението, няма и как реално да сме изправени пред подобна хипотеза, тъй
като първото наказване ще е за същото /към този момент все още административно
нарушение/ - за това, че лицето управлява МПС без да е правоспособно. Разпоредбата на чл. 343в, ал.
2 от НК криминализира управлението на моторно превозно средство от
неправоспособен водач, в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за същото деяние. Текстът на чл. 177, ал.
1, т. 2 от ЗДвП не създава двойнствен режим на административно
наказателна отговорност в зависимост от основанието и легитимира еднаква тежест
на нарушенията, както при първоначална липса на свидетелство за
правоуправление, така и при последваща в резултат на отнемане. Разпоредбата на
чл. 343в, ал.
2 от НК се прилага както по отношение на административно
санкционираните водачи на МПС, непритежаващи съответно свидетелство за управление,
така и за тези, на които е било отнето по реда на чл. 171, т. 1
и т. 4 от ЗДвП
/виж в този смисъл Решение № 204 от 28.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 518/2012
г., III н. о./
За да наложи на обвиняемия справедливо НАКАЗАНИЕ, съдът
съобрази следните обстоятелства: престъплението по чл. 343в от НК е формално
престъпление, на просто извършване, но това не може да обоснове извода, че
неговата обществена опасност е незначителна. Фактът, че престъплението е на
формално извършване не предпоставя липса на обществена опасност на
инкриминираното деяние. Обществената опасност е елемент от правната
характеристика на престъплението и съдържа поставянето в опасност или реалното
увреждане на обществените отношения - обект на защита от съответния престъпен
състав в НК. Обществената опасност в случая е имплицирана в извършване на
самото изпълнително деяние - управлението на МПС от неправоспособен водач,
който в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото
деяние не е зачел забраната за управление на МПС - поведение потенциално
застрашаващо безопасността на движението, без оглед на това дали са настъпили
или не каквито и да било последици.
Същевременно са налице кумулативно изискуемите по чл. 78а
от НК предпоставки – за посоченото по-горе деяние се предвижда наказание
“лишаване от свобода” до две години, спрямо него до настоящия момент не е
прилаган този институт, както и от деянието няма причинени имуществени вреди.
Деецът не е осъждан за престъпление от общ характер.
При обсъждане размера на административното наказание
“глоба”, съдът съобрази обстоятелството, че обвиняемият по данни на защитника
му и от дознанието работи в чужбина. Същият признава вината си още на
досъдебното производство и съдейства на разследването. При преценка на всички
тези обстоятелства съдът приема, че следва да наложи на обв. М. размер на
административното наказание глоба в минималния размер, предвиден от
законодателя в новелата на чл. 78а, ал.1 от НК - 1000 лв. /хиляда/. Именно този
размер съдът намира за справедлив и адекватен да санкционира обвиняемия според
степента на обществена опасност на деянието.
По делото няма направени разноски.
По изложените мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.