Р Е
Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 30.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в
открито публично заседание на шести март през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието
на секретар Антоанета Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 9407 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно
основание чл.415 от ГПК, от „З Д Е“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, р-н ****срещу Е.М.Ю., ЕГН **********,***, да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за
изпълнение № 8535/15.11.2018г., постановена
по ч.гр. дело № 15061/2018г. на ВРС, 50 състав, сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща частична
претенция за вземане в общ размер от 395
449.92 лева, за платено от заявителя, в качеството си на
застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №
07112001378726/26.05.2015 г., на наследниците на починалото лице
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 240 000
лв., претърпени вследствие на настъпило ПТП на 02.07.2012 г. по вина на
длъжника Е.М.Ю., за което застрахователят е осъден да заплати сумата от
403 449,92 лв. с постановено решение по в.гр.д. № 3141/2016 г. по описа на
Софийски апелативен съд, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на заявлението в съда – 03.10.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират
се и разноски.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че на
02.07.2012г. ответника по настоящото дело при управление на МПС Рено Лагуна с
ДК№ ****в нарушение на правилата за движение по пътищата, при движение с
несъобразена скорост и по непредпазливост причинил смъртта на две лица, като
след извършване на деянието ответника по делото е
избягал от местопроизшествието. Горните обстоятелства са установени безспорно
по НОХД №10**/2013г. приключило с влязла в
сила присъда по КНОХД 15**/2014г.
Като застраховател гражданската
отговорност на виновния водач по застрахователна полица
07112001378726/26.05.2012г. при ищеца е заведена щета № ********** на
04.12.13г. След предявяване по съдебен
ред на искова претенция срещу ищеца е образувано гражданско дело №13353/2013г.
по описа на Софийски градски съд, обжалвано пред Апелативен съд, където е
образувано гр. дело 3141/2016г. и е постановено окончателно решение по т.д. №
416/2017г. на ВКС. З.Е. АД изплаща обезщетение, ведно с лихви и разноски в общ
размер на 403 449.92 лева
Ищецът твърди, че на
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, застрахователя има
право дa получи от
застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахования
след настъпване на пътнотранспортно произшествие е напуснал същото преди
идването на органите на контрол на движение по пътищата. В хода на образуваното
срещу Е.М.Ю. наказателно производство безспорно е установено, че след
осъществяване на деянието същият е избягал от ПТП- то. Това поражда правния
интерес от предявяването на настоящия иск.
Молят исковата молба да се чете - 10 000
лева, частичен от 395 449.92 лева.
Сочат, че сумата от 395 449.92 лева общо е заплащана както следва:
- сумата в размер на
14656.01 лева, представляваща разноски по изпълнително дело № 76/2017г. е
изплатена на 16.02.2018г. на ЧСИ Р.М.на основание образувано изпълнително дело
въз основа на влязло в сила решение по гр. дело № 13353/1 Зг. на СГС във връзка
с гр. дело № 3141/16г. наСАС
- сумата в размер на 134725.05
лева, представляваща плащане по изпълнително дело № 3697/2017г. във връзка с
процесна щета ********* изплатена на 07.12.2017г. на ЧСИ В.М.на основание
образувано изпълнително дело въз основа на влязло в сила решение по гр. дело №
13353/13г. на СГС във връзка с гр. дело № 3141/16г. на САС
- сумата в размер на 105
000 лева представляваща плащане на главница във връзка с изпълнително дело №
358/2016г. платено на 25.11.2016г. на ЧСИ М.Д.на основание образувано
изпълнително дело въз основа на влязло в сила решение по гр. дело № 13353/13г.
на СГС във връзка с гр. дело № 3141/16г. на САС
- сумата в размер на
7496.23 лева представляваща плащане на пропорционални такси по изпълнително
дело № 358/2016г. платено на 25.11.2016г. на ЧСИ М.Д.на основание образувано
изпълнително дело въз основа на влязло в сила решение по гр. дело № 13353/1 Зг.
на СГС във връзка с гр. дело № 3141/16г. на САС
- сумата в размер на 3354
лева представляваща законна такса по изпълнително дело № 358/2016г. платено на
25.11.2016г. на ЧСИ М.Д.на основание образувано изпълнително дело въз основа на
влязло в сила решение по гр. дело № 13353/1 Зг. на СГС във връзка с гр. дело №
3141/16г. на САС
- сумата в размер на 47
059.95 лева представляваща законна лихва по изпълнително дело № 358/2016г. на
25.11.2016г. на ЧСИ М.Д.на основание образувано изпълнително дело въз основа на
влязло в сила решение по гр. дело № 13353/13г. на СГС във връзка с гр. дело №
3141/16Г. на САС
- сумата в размер на 13 158
лева по изпълнително дело № 229/2016г. платено на 28.04.2016г. на Р.М.на
основание образувано изпълнително дело въз основа на влязло в сила решение по
гр. дело № 13353/13г. на СГС във връзка с гр. дело № 3141/16г. на САС,
- сумата в размер на 30 000
лева по изпълнително дело № 229/2016г. платено на 03.05.2016г. на Р.М.на
основание образувано изпълнително дело въз основа на влязло в сила решение по
гр. дело № 13353/13г. на СГС във връзка с гр. дело № 3141/16г. на САС, дело №
229/16г. платено на 04.05.2016г. на изпълнително дело въз основа на влязло в
сила с гр. дело № 3141/16г. на САС.
- сумата в размер на
40 000.68 лева по изпълнително Р.М.на основание образувано решение по гр. дело
№ 13353/13г. на СГС във връзка
По делото НЕ
е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.
В с.з. ищецът с писмена молба
моли за уважаване на иска. В случай, че са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК моли за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Съдът не е посочил, че ще се
произнесе с неприсъствено решение, доколкото не са били налице предпоставките
за постановяването му, а именно вероятна основателност на иска.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно пар. 22 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./ за застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта
от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните
договорят друго след влизането в сила на този кодекс.
В конкретния случай ищецът основава претенцията си на
договор, сключен между него и ответника на 26.05.2012г.
със застрахователна полица № 07112002378726/26.05.2012г. Не се твърди, нито доказва да е налице уговорка между
страните по делото с дата след 01.01.2016г., в която страните да са уговорили
приложимост на новия КЗ. Следователно приложимият закон, що се отнася до
сключения между страните застрахователен договор от 26.05.2012г., се явява КЗ /отм. на 01.01.2016г./
Поради изложените съображение посоченият от ищеца чл.
500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, се явява неприложим, в т.ч.
неприложими по отношение на възникването на регресното право на застрахователя
се явяват посочените в същия член предпоставки – в конкретния случай т. 3 – че след
настъпване на пътнотранспортно произшествие ответникът е напуснал същото преди
идването на органите на контрол на движение по пътищата.
Приложим в отношенията между страните по делото се
явява чл. 227 от КЗ /отм./.
Съгласно чл. 227 от КЗ /отм./ Застрахователят има право на регресен иск срещу
застрахования:
1. за всичко платено на увредения - в случаите по чл.
226, ал. 3;
2. за платените лихви за забава, съответстващи на
периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на
съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал. 1 от застрахованото лице или до
датата на предявяване на прекия иск по чл. 226, ал. 1, освен ако застрахованото
лице не е изпълнило задълженията си по причини, които не могат да му се вменят
във вина;
3. за размера на договореното самоучастие в случаите
по чл. 226, ал. 2, изречение второ.
В конкретния случай обаче ищецът не навежда твърдения
за наличие на нито една от посочените в чл. 227 от ЗК /отм./ предпоставки – по
т. 1 умишлено увреждане от страна на застрахованото лице, т. 2 – несвоевременно
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователно събитие от
застрахования, т. 3 – при наличие на самоучастие.
Навеждат се твърдения за осъществяване на поведение от
страна на ответника/застрахования - Е.М.Ю. след осъществяване на деянието е
избягал от мястото на ПТП, което не се включва в състава на приложимата правна
норма - чл. 227 от ЗК /отм./, поради което без значение е дали този факт е
доказан или не. Искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като
такъв.
Съдът намира, че в заповедта за изпълнение е допусната
неточност /не е ЯФГ, доколкото са били грешни твърденията на заявителя/, която
исковият съд е компетентен да поправи, съгласно приетото в ТР 4/2013г. становище,
че исковият съд е компетентен по всички въпроси след предявяване на иска, а
именно че застрахователна полица № 07112002378726 е от 26.05.2012г., а не от №
07112002378726/26.05.2015г.
Следва да се посочи още, че съгласно предявеният иск
цялата дължима сума е в размер на 395 449.92 лева, а не както е посочено в
заповедта за изпълнение 403 449.92 лв. Доколкото искът си остава частичен
в размер на 10 000 лв., като част от цялата сума, то не е налице част от иск,
който да подлежи на прекратяване.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника
се следват разноските за производството, но предвид процесуалното поведение на
ответника същият не е сторил разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „З Д Е“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, р-н ****срещу Е.М.Ю., ЕГН **********,***, иск да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за
изпълнение № 8535/15.11.2018г., постановена
по ч.гр. дело № 15061/2018г. на ВРС, 50 състав, сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща частична претенция
за вземане в общ размер от 395 449.92 лева /посочена като 403 449.92 лв. в ЗИ/, за платено от
заявителя, в качеството си на застраховател по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ с полица № 07112001378726/26.05.2012 г. /неправилно
посочена от дата 26.05.2015 г. в ЗИ/, на наследниците на починалото лице
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 240 000
лв., претърпени вследствие на настъпило ПТП на 02.07.2012 г. по вина на
длъжника Е.М.Ю., за което застрахователят е осъден с постановено решение по
в.гр.д. № 3141/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
заявлението в съда – 03.10.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 415 от ГПК във вр. с
чл. 227 от КЗ /отм./
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Решението да се връчи на
страните и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: