№ 962
гр. Велико Търново, 20.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Пламен Борисов
като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500735 по описа за 2021 година
С определение № 1524/24.08.2021 г. постановено по гр.д. № 1990/2021 г. по
описа на Районен съд – Велико Търново е оставено без уважение направеното
от „Е..“ АД гр. В.. възражение за местна неподсъдност на гр.д. № 1990/2021 г.
по описа на Районен съд – Велико Търново, като неоснователно.
Против това определение на първоинстанционния съд е подадена частна
жалба от ответника „Е..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
В.., бул. „В.В. № ., чрез ю.к. Р.Г.. В жалбата се сочат оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Излагат се
твърдения, относно специалната подсъдност и приложението на чл. 113 от
ГПК само в случаите, когато ищецът има качеството „потребител“ по смисъла
на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а именно само физически лица, които отговарят на
условията посочени в закона. Според разпоредбите на § 1, т. 33“а“ от Закона
за енергетиката ищецът отговаря на определението за „небитов клиент“, като
използва ел. енергия при упражняваната от него търговска или
професионална дейност, което изключва възможността за приложение на
специалната норма на чл. 113 от ГПК и подсъдността следва да бъде
определена на основание чл. 105 от ГПК – пред съда, в района на който е
седалището на ответника, а именно Районен съд – Варна.
В законоустановения едноседмичен срок е постъпил отговор на частната
жалба от ищецът по делото /ответник по жалбата/ - „Ц..“ ООД с ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр. В.Т., у. „В.Л.“ № ., чрез пълномощника
адв. А.П. от ВТАК, който оспорва депозираната частна жалба и излага
следните доводи относно нейната неоснователност: разпоредбата на чл. 113
от ГПК важи еднакво за всички правни субекти, без значение физически или
1
юридически лица са те, достатъчно е същите да имат качеството потребител,
каквото представляваното от него дружество има на основание § 1, т. 41б от
ДР на Закон за енергетиката. Счита, че тълкуването на разпоредбата на чл.
113 от ГПК не трябва да е с цел да дискриминира юридическите лица
потребители за сметка на физическите такива и в случая е налице по-скоро
празнота в текста на закона. В настоящия случая, въпреки че и двете лица са
търговци производството се развивало по правилата на общия исков процес и
не следва да се прилага разпоредбата на чл. 365 и сл. от ГПК. Предвид тези
доводи моли въззивния съд да потвърди обжалваното определение като
правилно и законосъобразно.
Великотърновският окръжен съд, като взе предвид наведените в
частната жалба и отговора оплаквания, аргументи и доводи и като съобрази
данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена от правоимащо лице в законоустановения срок,
против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество – основателна.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от
„Ц..“ ООД против „Е..“ АД, с която е предявен иск за връщане на парична
сума, представляваща недължимо платена цена на мрежови услуги за достъп
до средно/ниско напрежение и цена за пренос на ниско напрежение за
електроснабден обект на ищеца в с. Момин сбор, представляващ
месопреработвателно предприятие, чието заплащане се твърди да е направено
без основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ГПК исковете срещу
юридически лица се предявяват пред съда, в чиито район се намира тяхното
седалище. В настоящия случай ответник по делото е именно юридическо лице
– търговец, поради което притежава право да иска делото да се разгледа от
съда по неговото седалище – Районен съд – Варна.
Ищецът, също търговец – юридическо лице, според настоящия състав
не разполага с възможността да се ползва от разпоредбата на чл. 113 от ГПК
уреждаща специалната местна подсъдност на искове на/срещу потребители.
Легалната дефиниция на понятието „потребител“ се съдържа в § 13, т. 1
от ДР на Закона за защита на потребителите, според който „потребител“ е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и
всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Тази
дефиниция изключва възможността лицата, които придобиват стоки и услуги
в търговско или професионално качество да се ползва от качеството
„потребител“. Именно такъв потребител е в настоящия случай дружеството
2
ищец.
Освен това в специалната разпоредба на чл. 113 ГПК е посочен като
компетентен съда, в чиито район е настоящия, а при липса на настоящ
постоянния адрес на потребителя. Такъв може да има само физическо лице и
фактът, че седалището на ЮЛ не е посочено в разпоредбата потвърждава
извода, че ЮЛ не могат да се ползват от тази специално уредена подсъдност.
Неправилно би било разширително тълкувано на нормата, предвид факта, че в
общата разпоредба на чл. 105 от ГПК – седалището на ответника е изрично
посочено от законодателя.
Това, че един търговец - юридическо лице е „потребител на енергийни
услуги“ по смисъла на параграф 1, т. 41б от ДР на ЗЕ не го превръща в
носител на право на изборна местна подсъдност по собственото си седалище
само на това основание. Посочената разпоредба определя понятието
„потребител на енергийни услуги“ само за тълкувателните цели и
правоприлагането на Закона за енергетиката, без това да е насочено към
създаването на процесуална норма, която да дава право на търговците -
юридически лица по чл. 113 от ГПК за изборна подсъдност. В този смисъл е и
определение № 83 от 05.02.2021 г. по ч.т.д. № 1473/2020 г., т.к., II т.о. на
Върховния касационен съд.
В настоящия случай предвид факта, че седалището на ответника „Е..“
АД в е гр. В.., то на основание чл. 105 от ГПК компетентен да разгледа спора
е Районен съд – Варна.
Изложените от настоящата инстанция мотиви са противоположни на
тези, до които е достигнал първоинстанционният съд, с оглед на което
обжалваното определение на Районен съд – Велико Търново следва да бъде
отменено като неправилно, а частната жалба следва да бъде уважена.
Водим от горното, Великотърновският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1524/24.08.2021 г. постановено по гр.д. №
1990/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е оставено без
уважение направеното от „Е..“ АД гр. В.. възражение за местна неподсъдност
3
на гр.д. № 1990/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново като
неправилно, вместо което постановява:
ИЗПРАЩА делото за разглеждане от Районен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4