Р Е
Ш Е Н
И Е №1279
гр.Пловдив,27.10. 2017 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
гражданско отделение ,Ігр.с., в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и
седемнадесета година ,в състав:
Съдия:Атанаска
Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ангелова ,като
разгледа докладваното гр.д.№448 по описа за 2017г. , за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба, подадена от “ХипоКредит“ АД с ЕИК 131241 783, седалище гр. София и адрес на управление: бул. „Цариградско шосе“,
блок 14 партер, чрез
упълномощения процесуален представител юрисконсулт Е. Д.,против П.С.М. с ЕГН ********** и
адрес: *** ,с която е предявен иск с правно основание
чл.124,ал.1 от ГПК- за признаване за установено по отношение на ответницата, че
съществува в полза на „ХипоКредит“АД ипотечното право, обективирано в
нотариален акт за договорна ипотека №39, том I, рег. № 313, нотариално дело
№37/2011г., върху недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 56784.540.787.1.1- апартамент №**, с площ от 92,58 кв.м, находящ се
на административен адрес: ****.
В обстоятелствената част на
исковата молба се твърди, че през 2011 г. по силата на нотариален акт за заем и
учредяване на договорна ипотека №39, том I, рег. № 313, нотариално дело
№37/2011г. на нотариус рег. №*** в НК, вписан в АВ, Служба по вписванията –*** под акт №80, том 2, дело
№1955/2011г., ищецът е предоставил на шестимата заематели, като солидарни
длъжници- „Ливингстоун Еволюшън“ ЕООД, „Ливингстоун Билдинг“ ЕООД, К. Т. Л., Е. Л., Т. К. Л. и С. Т. Л. паричен заем в размер на
360 000евро. За обезпечаване изпълнението на поетото задължение С. Т. Л.
и С. Б. Л. учредяват в полза на ищцовото
дружество договорна ипотека върху следния техен собствен недвижим имот,
подробно описан в исковата молба и по-точно: СОС с идентификатор
56784.540.787.1.1, представляващ апартамент № **, с площ от 92,58 кв.м., находящ се на административен адрес: ****, при съседи: на същия етаж СОС с
идентификатор 56784.540.787.1.2, под него- няма, над него – СОС с идентификатор
56784.540.787.1.4, ведно с прилежащите към него изба № 1 с площ от 6,19 кв.м
и 8.005% идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж върху поземления имот. Към момента на
учредяване на договорната ипотека С.
и С. Л. се легитимират пред нотариуса като собственици по силата на договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 03.09.1992г. Твърди се, че
поради неизпълнение от страна на солидарните длъжници настъпила предсрочна
изискуемост на цялото вземане по заема и в резултат на инициирани от ищеца
заповедни производства същият се сдобил с общо четири изпълнителни титула,
детайлно индивидуализирани в исковата молба. По молба на „ХипоКредит“ АД от
01.04.2014г. до ЧСИ К. П., рег.№*** в КЧСИ, било образувано изпълнително дело
№ 20148240401064 срещу лицата Т. К. Л. и С.Т.Л. ,в качеството им на заематели и
солидарни длъжници по договора за заем, и срещу С. К. Л. и С. Б. Л., в качеството им на трети лица,
учредили ипотека върху своя имот за обезпечаване на чужд дълг. На дата
17.04.2014г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху по-горе цитирания
недвижим имот, а след като се уверил, че ипотекарните длъжници са титуляри на
правото на собственост, ЧСИ извършил опис на недвижимия имот,който се състоял в
началото на месец юни 2014г. Насрочена била публична продан за периода 12.10.2015г.–12.11.2015г.
при първоначална цена в размер на 51 750лв., представляваща 75 % от
пазарната стойност на имота, оценена от ЧСИ чрез вещо лице на 69 000 лв.,
при данъчна оценка съгласно изисканото от Общината удостоверение в размер на 51 413,50лв.
Съгласно Протокол от 13.11.2015 г. на ПЧСИ С. Ц., за купувач на имота била обявена
С. Г. Ч. с ЕГН ********** от *** при предложена от нея най-висока
цена, а именно – 57 175лв. В срок по сметка на ЧСИ обявеното за купувач лице
е внесло сумата в пълен размер. Сочи се също така, че след като на ипотекарните
длъжници е връчено съобщение с уведомление за насрочената публична продан и
определената първона-чална цена, С. Л., без да уведоми за това ЧСИ,
е предекларирал имота в Община *** с твърдения, че са извършени подобрения и по-точно: новопоставени
„луксозна дограма“ и „топло и шумоизолации“, вследствие на което се е снабдил с
ново удостоверение от дата 20.10.2015 г., съгласно което данъчната оценка е в
размер на 58 737лв. Всъщност такива подобрения нямало, което било видно от
заключението за пазарната стойност на недвижимия имот, изготвено от вещото лице
инж. Г. и прието в изпълнителното
производство, където се сочи, че апартаментът е с „дървени прозорци“, а самият
панелен блок, в който се намира обекта – с „частична външна топлоизолация“. На
29.02.2016г. служител на кантората на ЧСИ П. посетил адреса и направил външен оглед на имота, като констатирал, че в
състоянието му нямало промяна, а С.
Л. е декларирал неверни данни с цел
“изкуствено“ увеличение на данъчната оценка.Новата данъчна оценка впоследствие
е използвана като мотив за обжалване на постановлението за възлагане на имота
от длъжниците Т. К. Л. и С. Т. Л.. При идентични жалби, тази на Т. Л. е уважена с решение от
18.04.2016г. по ч.гр.дело №541/2016 г., 14-ти гр. състав на ОС – Пловдив, а
тази на С. Л. е оставена без уважение с решение от 27.04.2016г. по ч.гр.дело
№550/2016 г., 5-ти гр. състав на ОС – Пловдив. Тъй като решението, с което е
уважена жалбата е постановено по-рано, поста-новлението за възлагане е отменено. Въпреки ясното манифестиране в хода
на принудителното изпълнение, че собствеността върху имота принадлежи на
ипотекарните длъжници, на 25.11.2016 г. в кантората на ЧСИ П. е входирана молба от П.С.М.
/дъщеря на ипотекарните длъжници/ с искане да бъдат отменени всички действия по
изпълнителното дело – възбрани, описи, публична продан –като прилага решение №
848, постановено по гр.дело №3129/2015г., 4-ти гр. състав на ОС – Пловдив, с което съдът я е
признал за собственик на недвижимия имот по давност, тъй като е владяла
апартамента непрекъснато и необезпокоявано в продължение на 10 години от 1997г.
насетне. След администриране на двете жалби по изпълнителното дело не са
предприемани никакви действия ,като производството не е нито спряно, нито
прекратено. Изготвеното от ЧСИ разпределение от 26.11.2015г. е отменено с
решение от 01.03. 2016 г. по гр.дело №112/2016 г., 8-ми гр. състав на ОС –
Пловдив, което все още не е влязло в сила.
При така изложената фактическа
обстановка, ищецът твърди, че за него е налице правен интерес от завеждане на
настоящото производство, тъй като ответницата М. извънсъдебно оспорва
съществуването на ипотечното право, учредено в полза на „ХипоКредит“ АД, като
се позовава на чл.79,ал.1 от ЗС с твърдение, че учредената ипотека върху
придобития по давност недвижим имот не може да се противопостави на владелеца
след изтичане на придобивната давност в негова полза. Ето защо се иска от съда
да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника, че
съществува вещно обезпечение – ипотека в полза на „ХипоКредит“ АД върху по-горе
описания недвижим имот с идентификатор 56784. 540.787.1.1. Претендират се от ищеца разноски и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Допълнителни съображения
по спора са развити в писмени бележки на юриск. М.- процесуален представител на
ищцовото дружество.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответната страна- П.С.М., чрез
упълномощения процесуален представител адвокат Й.Д., е депозиран отговор на исковата молба, в който е изразено
становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа се, че договорът за учредяване на ипотека е
нищожен ,като сключен от лица, които не са собственици на ипотекирания имот.
Твърди се, че към датата на подписване на договора ответницата вече е била
собственик на имота, поради което вписването му в Агенцията по вписванията е
непротивопоставимо на правата й. Ответницата се позовава на силата на пресъдено
нещо, която има влязлото в сила решение по гр. дело №3129/2015г.,4-ти гр.
състав на ОС- Пловдив, с което е призната за собственик на имота. Независимо от горното, се позовава
на изтеклата от 1996 г. насетне в нейна полза придобивна давност, като сочи, че
този вид придобиване на правото на собственост има първичен характер, тъй като
не е обусловен от наличието на правоприемство. Твърди, че от месец декември
1996г. до началото на 2007г. е упражнявала фактическата власт върху имота, като владението е било спокойно,
безспорно, необезпокоявано в продължение на установения от закона 10-годишен
срок. Сочи също, че позоваването на изтеклата давност не е част от фактическия
й състав, а представлява правозащитно средство за зачитане на вече настъпилите
материалноправни последици. С оглед на гореизложеното, счита фактът, че
договорната ипотека от 08.03.2011г., макар и вписана преди подадената от нея
искова молба от 05.01.2016г. е без правно значение, тъй като е придобила
собствеността върху имота още към 2007г., т.е. преди възникване на
обезпечението в полза на ищцовото дружество.
Съображения по спора са
изложени и в писмена защита на адвокат Д.-пълномощник на ответницата. Направено
е искане за присъждане на разноски.
След като прецени събраните
по делото доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност ,съдът намира
следното:
Установява се от
представения нотариален акт №39, том І, рег.№313, дело №37 от 2011г., че на 08.03.2011г. между ищцовото дружество
,като заемодател, и „Ливинг-стоун Еволюшън“ ЕООД, „Ливингстоун
Билдинг“ ЕООД, и още четири физически лица- К.Л., Е. Л., Т. Л. и С. Т. Л. , като
заематели, е сключен договор заем ,по силата на който заемодателят е
предоставил на заемателите заемна сума в размер на 360000 евро ,а последните са
се задължили да отговарят солидарно за връщането й при условията ,предвидени в
договора. За обезпечаване вземането ,произтичащо от договора за заем, включващо
главница, лихви ,такси и разноски, е сключен на същата дата договор за
учредяване на договорна ипотека, с който ипотекарните длъжници С. К. Л. и С. Б.
Л. са учредили в полза на ищеца ипотека върху недвижим имот ,представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.540.787.1.1, с адрес на имота-****,с
предназначение- жилище, апартамент ,с площ от 92,58кв.м.
Не е спорно по делото, че
учредителите на ипотеката са родители на ответни-цата П.М..
Установява се ,че по депозирано пред ПРС заявление на „ХипоКредит“ АД
са издадени по ч.гр.д.№4644/2014г. Заповед №2992/28.03.2014г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за
осъждането на длъжниците Т.К.Л. и С. Т. Л. да заплатят солидарно на кредитора „ХипоКредит“
АД сума в размер на 22680 евро-договорна лихва върху главницата от 360 000
евро, за периода 15.10.2012г.-15.04.2013г., произтичаща от т.2 от договора за
заем от 08.03.2011г.
По заявление на настоящия ищец е било образувано и ч.гр.д.№5451 по
описа на ПРС за 2014г., по което е издаден на 14.04.2014г. изпълнителен лист за
вземане на дружеството от длъжниците Т. Л. и С. Л. в размер на 22800 евро
,явяващо се наказателна лихва за забава, за периода 15.10.2012г.-25.04.2013г.,
произтичаща от т.3 от процесния договор ,както и за разноски по делото-държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Установява се ,че по молба на кредитора с вх.№12337 /01.04.2014г. и въз
основа на изпълнителен лист от 28.02.2014г. ,издаден по ч.гр.д.№4644/14г. на
ПРС, е образувано изпълнително дело №29148240401064 на ЧСИ К. П. срещу
длъжниците Т. Л. и С. Т. Л. ,както и срещу ипотекарните длъжници –С. Л. и С. Б.
Л., по което изпълнението е насочено срещу недвижимия имот- апартамент №**, с
площ от 92,58 кв.м, в ****. По искане на ЧСИ недвижимият имот е възбранен за
обезпечаване вземането на кредитора, като възбраната е вписана на 17.04.2014г.
Видно е от приетите писмени доказателства ,че по изпълнителното дело е
проведена публична продан на ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот и
че с протокол от 13.11.2015г. за купувач на същия е обявена С.Ч., предложила
най-високата цена за имота. Против постановлението на ЧСИ по изп.д. №1064/2014г.
за възлагане на недвижимия имот са били подадени жалби от Т. К. Л. и С. Т. Л..
С решение на ПОС №556/ 18.04.2016г. по ч.гр.д.№541/2016г. на ПОС
постановлението е било отменено ,а с решение от 27.04.2016г. по гр.д.№550/2016г.
жалбата на С. Л. против същото е оставена без уважение, като не е спорно, че по
изпълнителното дело не са извършвани последващи изпълнителни действия по
отношение на процесния имот.
Представено е решение №97/19.05.2016г.
по гр.д.№290/2016г. на ПАС,с което е отменено решение №49/13.01.2016г.
по гр.д.№3334/2015г. на ОС-Пловдив, в частта, с която е отменено разпределение
от 26.11.2015г. по изп.д.№1064/2014г. в оспорените части ,и жалбата против това
разпределение е оставена без уважение.
Установи
се по делото, че с влязло в сила съдебно
решение №848 по гр.д.№ 3129/ 2015г. на
ПОС е уважен предявеният от П.М. срещу С.К.Л. и С.Б.Л. установителен иск за
собственост, като е признато за
установено ,че същата е собственик на недвижим имот- апартамент №**, състоящ се
от три стаи, трапезария, готварна, баня, клозет, пералня и антре ,със застроена
площ от 92,58 кв.м,представляващ СОС с идентификатор 56784.540.787.1.1,на
основание изтекла придобивна давност по чл.79 ,ал.1 от ЗС.
Установи
се още, че ответницата П.М. се е снабдила с констативен нотариален акт,издаден
по реда на чл. 587,ал.1 от ГПК,с който нотариален акт №152,том
1,рег.№1111,д.№150/2017г. на нотариус С. Й., вписан в СВ на 18.04.2017г.,
същата е призната за собственик на горепосочения недвижим имот,на основание
изтекла в нейна полза придобивна давност по чл.79,ал.1 ЗС, чрез упражнено от
нея непрекъснато владение ,продължило повече от 10 години, за периода от
началото на 1997г. до 10.05.2016г.-установено в влязло в сила решение по
гр.д.№3129/2015г. на ПОС.
От представените по
делото справки от СВ-*** е видно, че договорът за ипотека е вписан по партидите
на имота и на собствениците- С. Б. Л. и С. К. Л. на 08.03.2011г., исковата молба по гр. д. №3129/2015г. на ПОС е вписана в СВ-*** на 05.01.2016г, а
решението по това дело-на 15.07.2016г.
Във
връзка с въведеното от ответницата възражение за нищожност на договора за
ипотека, като
сключен от лица, които не са собственици на ипотекирания имот и
твърденията й ,че е придобила правото на собственост върху този имот по давност
в резултат на давностно владение, продължило в заявения период от време – от
м.декември 1996г. до началото на 2007г., по делото са изслушани показанията на
свидетелите Б. С. Л. /брат на ответницата/,В. К. Й. и К. А. Г. /без родствени
връзки/ .
Свидетелят
Л. сочи ,че процесният апартамент е бил на родителите му , впоследствие същите
закупили и друг имот ,като решили новопридобитото жилище да бъде за него, а
семейното- за сестра му. Предоставили на децата си ключове от апартаментите и
отишли да живеят на село, като свидетелят твърди това да е станало през 2006г.
Оттогава въпросният имот се стопанисвал само от ответницата, която плащала
всички разходи за него и извършвала ремонти.
Свидетелката
Й. заявява ,че знае имота на ответницата, намиращ се в ***. Същият бил семейно
жилище на родителите на П., които в края на 1996г. се преместили да живеят в
село *** ,а тя останала в имота. Свидетелката знае от родителите на ответницата
,че това жилище е било отредено за дъщеря им. Твърди ,че от 1996г. и досега П.
стопанисва процесния имот. През 2006г. същата се омъжила ,със съпруга й живели
първоначално в апартамента, а после, когато ремонтирали жилището на съпруга й,
се установили в последното. Свидетелката твърди също, че след 1996г. не е
виждала родителите на П. ***.
Свидетелката
К. Г. е съседка на П.М.,***, където се намира процесният имот. Същата депозира
аналогични показания- че само ответницата е живяла в този апартамент, след като
родителите й отишли на село в края на 1996г.,че е заплащала разходите за него
,правила е ремонти. През 2006г. или 2007г. П. се омъжила ,със съпруга й живели
известно време в апартамента, а после се преместили, за около година в жилището
имало и наематели. Свидетелката заявява, че и понастоящем таксите за поддръжка
на имота се заплащат от ответницата.
Представени
са по делото и квитанции за заплатени местни данъци и такси за процесния имот ,за
периода 1997г.-2011г.
С оглед на така
събраните доказателства и установени обстоятелства, съдът счита, че предявеният
иск, който намира правното си основание в разпоредбата на чл.124,ал.1 от ГПК, е
допустим, а разгледан по същество- основателен.
Изложените в исковата молба обстоятелства
обосновават правен интерес от провеждане на предявения от ищеца иск за
установяване съществуването на ипотечното право с оглед оспорването на това
право от ответницата ,която се позовава на наличието на влязло в сила съдебно
решение по гр.д.№3129/2015г. на ПОС, с което е призната за собственик на ипотекирания
имот.
В случая се установи ,че
„ХипоКредит”АД е било в договорни отношения по договор за заем на парични
средства и че за обезпечаване на негово вземане, произтичащо от този договор
,родителите на ответницата М. са учредили с нотариален акт №39/2011г. ,вписан в СВ на 08.03. 2011г.,
ипотека в полза на кредитора върху недвижим имот ,намиращ се в **** .
Към настоящия момент
ответницата се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на влязлото
в сила решение по гр.д.№3129/2015г. на ПОС. Видно от мотивите на това решение ,П.М.
е придобила собствеността върху имота по давност в резултат на давностно владение, осъществено от нея в периода 1997г.-2007г.
Доколкото
ищцовото дружество не е обвързано от СПН на посоченото решение, тъй като не е
било страна в така разрешения правен спор ,то следва да бъде обсъдено
твърдяното от ответницата оригинерно придобивно основание на процесния имот ,а
именно ,че е придобила имота по давностно владение ,продължило повече от десет
години.
Съгласно
разпоредбата на чл.79 от ЗС,правото на собственост върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да
бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато ,като фактическата власт върху имота
се упражнява с намерение той да се свои.
От показанията на
разпитаните свидетелки Й. и Г. се установи по
убедителен начин ,че още от края на 1996г. ,когато родителите й напуснали
имота, ответницата е започнала да владее последния за себе си .Свидетелките
установяват,че оттогава до настоящия момент П. е тази ,която се грижи за поддръжката
на апартамента и заплаща консумативите за него ,както и че никой не е
предявявал претенции към този имот. Съдът счита ,че следва да се кредитират
показанията на свидетелките, като обективни ,кореспондиращи помежду си и
основаващи се на непосредствените им впечатления. Тези показания са еднопосочни
по отношение началния момент на осъществяването на фактическа власт върху
процесния имот от ответницата ,при което следва да се приеме, че от края на
1996г. същата владее имота , като владението й е било постоянно,явно и
необезпокоявано. Показанията на свидетеля Б. Л. в голямата си част подкрепят
казаното от свидетелките ,че след напускането на имота от родителите им сестра
му е останала да живее в него, че отношението й към имота е било като към
свой-обитавала го ,поддържала го ,правела ремонти и т.н. Изложеното от него
относно началния момент на владението на ответницата обаче е в противоречие с
установеното от свидетелите Г. и Й. , поради което в тази част показанията му
не следва да се възприемат. Тук следва да се отбележи ,че доколкото
депозираните показания от свидетеля Л. не са нито непълни, нито неясни, то
съдът не намери за необходимо да се изслушва повторно свидетеля с оглед
заявеното в тази насока ,с молба от 05.10.2017г. ,искане по чл.171, ал.2 ГПК от
пълномощника на ответницата. В случая ,видно от отразеното в протокола от
съдебно заседание на 28.09.2017г. ,разпитът на свидетеля е проведен
изчерпателно , страните са имали възможност да му задават въпроси за
релеватните за спора факти и той е отговорил на същите.
Изложеното дава
основание да се приеме ,че ответницата е придобила собствеността на процесния
имот поради осъществено давностно владение ,продължило повече от десет години.
Независимо от горния
извод обаче, възражението на ответницата ,че
договорът за ипотека е нищожен ,тъй като към момента на сключването му
учредителите не са били собственици на ипотекирания имот ,се явява неоснователно.
Действително, въпросът за собствеността върху
ипотекирания имот е обуславящ по отношение на спора за валидността на
учредената ипотека, но в случая на ипотечното право на ищцовото дружество не
може да се противопостави придобитото от
ответницата право на собственост .
По своето естество
ипотеката е договор ,по силата на който собственикът на недвижим имот учредява
в полза на кредитора по определено вземане ипотечно право, като съгласно
чл.167,ал.3 ЗЗД, ипотека може да се учреди само върху имот, който принадлежи на
лицето, в чиято тежест се учредява.
Разпоредбата на
чл.173,ал.1 от ЗЗД дава на кредитора, чието вземане е обезпечено с ипотека,
право да се удовлетвори предпочитателно от цената на ипотекирания имот ,независимо
в чия собственост се намира той.
За
да възникне ипотечното право ,е необходимо да се осъществи сложен фактически
състав –сключване на договор за ипотека под формата на нотариален акт и
вписването на договора за ипотека. Обезпечителната функция на този
договор се поражда след неговото вписване в имотния регистър ,като отбелязаната
в имотния регистър ипотека придобива ред от вписването /чл.169 ЗЗД/. Вписването
на ипотеката има конститутивно /чл.166 ,ал.1 от ЗЗД/ и оповестително действие
,както и създава противопоставимост спрямо всички трети лица ,които са
придобили вещни права върху същия имот и са ги вписали по-късно.
С оглед на това, конкуренцията на правата на
ипотекарния кредитор и на ответницата ,която се легитимира като собственик на
процесния имот, на основание влязлото в сила решение по гр.дело №3129/2015г.
,в конкретния случай следва да се реши
според поредността на вписванията на ипотеката и исковата молба ,по повод на
която е образувано въпросното дело, като се зачитат правата на лицето на
основанието, вписано първо по ред. Както се посочи по-горе, вписването на
договорна ипотека върху имот има защитно- противопоставимо действие ,което
защитава правата на субекта ,в полза на
когото тя е учредена. Същевременно вписването,
което е предвидено в чл.112 и сл. от ЗС ,е в интерес на останалите субекти и
изпълнява оповестителна функция.
В случая не е спорно и се установи по делото ,че
договорът за ипотека е вписан в СВ на 08.03.2011г., на 17.04.2014г. върху имота е вписана възбрана
,наложена в полза на „Хипокредит“ по изп.д.№ 1064/2014г. , а на 05.01.2016г. е
вписана ,като подлежаща на вписване на основание чл.114 ,б. „в” вр. с чл.112,
б.”з” от ЗС ,исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 3129/2015г. на ПОС.
При съпоставката на тези данни е видно ,че първо по поредност по време
е вписването на учредената договорна ипотека ,докато вписването на исковата
молба по установителния иск по чл.124,ал.1 ГПК е последващо. Ето защо ,макар
към момента на сключването на договора за ипотека правото на собственост върху
процесния имот да не се е намирало вече в патримониума на учредителите, следва
да се приеме ,че на ищеца, в качеството му на ипотекарен кредитор, не може да
се противопостави придобитото вещно право по решението ,постановено по искова
молба, вписана след датата на учредяване на ипотеката- арг. чл.114 ,б. „б“ от
ЗС. В случая меродавно е единствено вписването на ипотеката върху имота ,което
предхожда вписването на исковата молба по установителния иск за собственост.
Следователно, не се отразява на валидността на договора за ипотека
обстоятелството, че с решението по гр.д. №3129/15г. ответницата е призната за
собственик на процесния имот ,при което възражението на последната за нищожност
на този договор е неоснователно.
С оглед изложеното и при липсата на данни придобитото от „ХипоКредит”АД
ипотечно право да се е погасило поради плащане на задължението по договора за
заем или чрез друг способ, следва да се приеме ,че същото съществува в полза на
ищцовата страна ,поради което предявеният иск, като основателен, ще се уважи.
Предвид изхода на спора и на
основание чл.78,ал.1 ГПК ,ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените по производството
разноски ,които се констатираха от съда в размер на 527,41лв. –за внесена
държавна такса .Видно е от данните по делото ,че с приложената към исковата
молба вносна бележка от 20.02.2017г. ищецът е внесъл по сметка на ПОС държавна
такса в размер на 2349,48лв. ,но съдът няма основание да възложи плащането на цялата сума в тежест на ответницата , тъй като за разликата над
527,41лв. до 2349,48лв. същата е била недължимо платена и може да бъде върната ,в случай че ищецът
заяви такова искане. Съгласно чл.78,ал.8 от ГПК,
на ищеца следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450лв., определено по
реда на чл.37 от ЗПП във вр. чл.25,ал.1 и 2 от
Наредба за заплащане на правна помощ .
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на П.С.М. с ЕГН ********** и адрес: **** ,че
съществува в полза на „ХипоКредит“АД , ЕИК *********, със седалище гр. София и адрес на управление: бул. „Цариградско шосе“,блок
14 партер, ипотечното право, учредено с
договор за ипотека, сключен с нотариален акт №39, том I, рег. № 313, нотариално дело №37/ 2011г.,
върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
56784.540.787.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на *** , одобрени със
Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: ****,
като самостоятелният обект се намира в сграда №** ,разположена в поземлен имот
с идентификатор 56784.540.787, с предназначение на
самостоятелния обект- жилище ,апартамент, брой нива на обекта -1, с посочена в
документа площ -
92,58 кв.м,
прилежащи части- изба №**, с площ от 6,19 кв.м, ведно с 8,005 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж,при съседни самостоятелни
обекти в сградата:на същия етаж-56784.540.787.1,2, под обекта-няма, над обекта-56784.540.787.1.4.
ОСЪЖДА
П.С.М. с ЕГН ********** и адрес: ****, да заплати на“ХипоКредит“ АД с ЕИК *********,
седалище гр. София и адрес на управление: бул. „Цариградско шосе“, блок 14
партер, сумата от 977,41 /деветстотин седемдесет и седем лв. и четиридесет и една ст./лв. ,от
която 527,41лв.-разноски по делото за
заплатена държавна такса и 450лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: