Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на втори октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 8583
по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 84285/04.04.2019 г., постановено по гр. д.
№ 56258/2016 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, ЗАД „ОЗК – З.“ АД е осъден да
заплати на С.И.Г., на основание чл.267, ал.1 КЗ (отм.) вр. с чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) вр. с §
22 ПЗР на КЗ, сумата от 2 940 лв. – застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.03.2015 г. в гр. Ямбол,
ведно със законната лихва, считано от 26.03.2015 г. до окончателното изплащане
на задължението, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер
от 5 000 лв. З.И.Г. е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, на основание
чл.219, ал.3 ГПК вр. с чл.53 ЗЗД, сумата от 2 940 лв. – застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.03.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано от 26.03.2015 г. до окончателното изплащане
на задължението, като искът е отхвърлен за разликата до пълня предявен размер
от 5 000 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 210 лв., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща разноски по делото. Ищецът е осъден
да заплати на ответника сумата от 100 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК,
представляваща разноски по делото. Ответникът по предявеният обратен иск е
осъден да заплати на ищеца по същия иск сумата от 100 лв. – разноски по делото.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск, е
депозирана въззивна жалба от ищеца С.И.Г.. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е неправилно и необосновано. Счита, че неправилно решаващият
съд е приел наличието на съпричиняване от страна на третото лице – помагач. В
хода на наказателното производство е установено, че първопричината за
настъпилия удар е неправомерното движение на товарния автомобил – завой наляво,
предприет от дясната пътна лента, в непосредствена близост с приближаващия се
мотоциклет, при което товарният автомобил е предприел препречил двете пътни
ленти, без да пропусне движещия се в лявата пътна лента мотоциклет Последният
се е движил правилно, в своята пътна лента, като водачът З.И.Г. е предприел
технически правилна маневра, след като е възприел движението на товарния
автомобил – спиране в своята пътна лента. Счита, че движението с превишена
скорост на мотоциклета не е в причинно – следствена връзка с настъпилото П|ТП. Водачът
на мотоциклета нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди неправомерното
поделение на водача на товарния автомобил. Последният е имал възможност и е бил
длъжен да предвиди, че при запазване посоката на движение от страна на
мотоциклета, същият ще достигне до товарния автомобил, преди последният да
завърши неправомерната си маневра. Излага съображения, че от ангажираните по
делото свидетелски показания и авто - техническа експертиза се установява, че
причина за настъпилото ПТП са неправомерните действия на водача на автобуса.
Макар водачът на мотоциклета да се е движил с превишена скорост и да е бил без
свидетелство за управление на МПС, ПТП не би настъпило ако водачът на товарния
автомобил не бе нарушил чл.38, ал.3 ЗДвП. С влязлата в сила присъда е прието,
че ПТП не би настъпило ако подсъдимият И.Я.бе пропуснал преди извършването на
маневрата „обратен завой“ частният обвинител. Приетата н наказателното
производство скорост на мотоциклета е 67 км/ч, а авто - техническата експертиза,
изслушана пред СРС, е приела, че скоростта е 75 км/ч. Предотвратимостта на
удара за мотоциклетистът следва да се определи от момента, в който е възприел
движението на товарния автомобил като заплаха, за което е необходима
секунда-две, а не от момента на предприемане на маневрата. В случай, че съдът
приеме наличието на съпричиняване, то същото е в нисък размер, а не в приетия
от СРС. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло
предявеният иск и му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от насрещната страна ЗАД „ОЗК – З.“ АД.
Постъпила е въззивна жалба от третото лице – помагач,
ответник по предявения обратен иск З.И.Г. срещу горепосоченото съдебно решение
в частта, с която е уважен предявеният спрямо него обратен иск. Излага
съображения, че приетият за разглеждане по делото обратен иск е недопустим,
поради което решението в обжалваната част също е недопустимо. Застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност“ няма право на иск срещу водача на МПС,
което е увредено от настъпилото ПТП. Има право на иск срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на увреденото МПС. За ответника, в
качеството му на застраховател по застраховка “Гражданска отговорност“, е
налице право на иск срещу застрахования водач на МПС И.С.Я., който е управлявал
застрахования автомобил, в случай, че са налице предпоставките за това, но не
разполага с право на иск срещу водача на МПС, което не е застраховано при него
по „Гражданска отговорност“. Счита, че правото на регрес на застрахователя по
риска „Гражданска отговорност“ е винаги срещу застрахователя по „Гражданска
отговорност“ водач, когато има сключена застраховка, реализиран е деликт от
застрахования, платена е от застрахователя застрахователна премия,
застрахованият водач е нарушил закона, което се изразява в липса на
свидетелство за управление на МПС или употреба на алкохол или друго упойващо
вещество. Съгласно формираната съдебна практика регресното право е средство за
санкциониране на виновните водачи за причинените на трети лица вреди в
посочените в закона случаи, независимо че са заплатили застрахователна премия и
е възникнало валидно застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се
освобождават от гражданската си отговорност. В разглеждания случай водачът на
мотоциклета не е застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ищеца по
обратния иск – ответник по първоначалния иск. Правото на регрес срещу
застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ делинквент не е същинско
застрахователно право, а възниква по силата на изрична законова разпоредба, в
предвидени от закона случаи, едва след плащане на застрахователно обезщетение,
на основание чл.500, ал.2 КЗ, действал към датата на ПТП. В случай, че съдът
приеме, че предявеният обратен иск е допустим, то същият е неоснователен и
недоказан. Моли съда да обезсили решението в обжалваната част, а в условията на
евентуалност – да го отмени. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от насрещната страна - ЗАД „ОЗК – З.“ АД.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове
съответно с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди,
че на 26.03.2015 г., около 14.00 ч., в гр. Ямбол, на ул. „Преслав“, И.С.Я. при
управление на автобус „Исузу Рой Бус“, рег. № ******и предприемане на
неправилна маневра „обратен завой“ на неразрешено място и без да се съобрази
дали няма да създаде опасност за останалите участници в движението, без да
сигнализира за предприетата маневра е станал причина за ПТП с правилно движещия
се зад него мотоциклет „Хонда ЦБ 1000“, рег. № ******. Произшествието е
настъпило в светлата част на денонощието, при ясно и кухо време, без неравности
по пътното платно, като водачът на автобуса И.Я.поради неправилно предприетата
маневра „обратен завой“ е причинил на ищеца имуществени вреди върху
притежавания от него мотоциклет. За настъпилия инцидент е съставен протокол за
ПТП № 1407417/31.03.2015 г. Получените имуществени вреди върху мотоциклета се
изразяват в разрушения и силни деформации по предна част на мотоциклета,
тотална деформация на кормилното управление, арматурно табло, фар, преден
калник, лява ръкохватка, два броя огледала за задно виждане, преден калник,
странични спойлери и други. Към датата на ПТП горепосоченият автобус е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника със срок на
действие от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. Във връзка с настъпилото ПТП е отправил
претенция до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение, но
последният е отказал плащате, тъй като от представените документи не е възможно
да бъде определена основателността/размера на заявената претенция. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
5 000 лв. – застрахователно обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
– 26.03.2015 г., до окончателното изплащане, както и сторените по делото
разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че водачът на
мотоциклета З.И. И.е бил неправоспособен, не е притежавал свидетелство за
управление на МПС към датата на ПТП. Не е представена влязла в сила присъда по
отношение водача на процесния автобус. В условията на евентуалност се позовава
на независимо съизвършителство от водачите на МПС, участвали в настъпилото на
26.03.2015 г. ПТП. Водачът на мотоциклета не е съобразил избраната от него
скорост с пътната обстановка, интензитета и особеностите на пътното движение и
при липсата на свидетелство за управление за съответната категория МПС е
допринесъл за настъпилото ПТП. Не оспорва наличието на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ за процесния автобус. Счита, че ищецът не е доказал
предпоставките за ангажиране на отговорността му. Счита, че за да изпадне в
забава, е необходимо отправянето на покана от ищеца, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД, поради което не дължи мораторна лихва от датата на деликта. Отправено е
искане за привличане на трето лице помагач З.И.Г. – водач на мотоциклета.
Правният му интерес от привличането му произтича от това, че водачът на
мотоциклетът е нямал свидетелство за управление на МПС. С оглед на това и на
основание чл.274, ал.2 КЗ (отм.) има право да получи платеното обезщетение от
лице, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление. В
условията на евентуалност, ако по делото се установи, че с поведението си
водачът на мотоциклета е допринесъл за настъпилото ПТП, на основание чл.53 ЗЗД
същият следва да покрие част от претендираното обезщетение.
С писменият отговор на исковата молба е предявен
обратен иск срещу третото лице – помагач. В обстоятелствената част на обратната
искова молба е заявено като основание на иска управлението на МПС без
свидетелство за управление на мотоциклета. Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника по предявения обратен иск да му заплати сумата, която
е бил осъден да заплати на първоначалния ищец, ведно с дължимата лихва за
забава и направените по делото разноски.
С определение № 14501/23.01.2017 г., постановено по
гр. д. № 56258/2015 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, З.И.Г. е конституиран
като трето лице – помагач на ответника, както и е приет за съвместно
разглеждане предявеният обратен иск .
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
обратната искова молба ответникът по приетият за съвместно разглеждане обратен
иск оспорва същия. Излага съображения, че липсва правен интерес от привличането
му като трето лице – помагач. Счита, че не са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността му. Вина за настъпилото ПТП носи водача на
автобуса, във връзка с което е образувано наказателно производство. Счита, че
не следва да участва по делото като трето лице – помагач. Моли съда да отмени
определението за привличането му като трето лице – помагач, а в условията на
евентуалност – да отхвърли предявеният обратен иск.
С влязла в сила на 03.02.2018 г. присъда №
10/18.01.2018 г., постановена по НОХД № 19/2017 г. по описа на Ямболски районен
съд, 5 наказателен състав, И.С.Я. е признат за виновен в това, че на 26.03.2015
г., около 14.27 ч., в гр. Ямбол, на ул. „Преслав“ срещу изхода на
бензиностанция „Омакс“, при управление на МПС – автобус „Исузу“, рег. № ******,
собственост на ЕТ „Р.-К.К., е нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в ЗДвП – чл.38, ал.3 ЗДвП и предизвикал ПТП с управлявания от З.И.Г. ***
мотоциклет „Хонда“, рег. № ******, собственост на С.И.Г., като не пропуснал
същия, при което по непредпазливост причинил на З.И.Г. тежка телесна повреда,
изразяваща се в счупване на втория шиен прешлен и двата гръдни прешлена,
разкъсвания на мозъчните обвивки, размачкване на мозъчно вещество на гръбначния
стълб и неговото изтичане под формата на мозъчен детрит през пролуките на
счупените прешлени и разкъсаните тъкани с пълна долна плегия на крайниците, с
пълна липса на сетивност от гърдите надолу, на причинили на Г. „постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота“, поради което и на основание
чл.343, ал.1, б.“б“, пр.1 НК вр. с чл.342, ал.1 НК и чл.54 НК е ангажирана наказателната
му отговорност.
С молба рег. № ЦУ 99-5014/10.05.2016 г. ищецът е
отправил искане до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди на притежавания от него мотоциклет във връзка с
процесното ПТП.
С писмо изх. № 1315-13293/31.08.2016 г. ответникът е
уведомил ищеца, че преписката е прекратена, тъй като все още не са получили
документите, необходими за доказване на претенцията му по основание/размер.
От заключението на вещото лице инж. А.М.по изслушаната
пред СРС авто - техническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът
възприема като компетентно дадена, се установява, че стойността на ремонта на мотоциклет „Хонда СВ 1000“, рег. № ******,
по средни пазарни цени възлиза на 7 141, 44 лв. Към датата на ПТП мотоциклетът
е на 8 години и 8 месеца от производството. Към датата на застрахователното
събитие стойността на мотоциклета е 7 000 лв. Доколкото ремонта на същия
възлиза на 7 150 лв., то е налице тотална щета. Обезщетението при тотална
щета, след приспадане на запазените части от 30 %, възлиза на 4 900 лв.
Механизмът на ПТП е следният: на прав участък от с еднопосочно движение с две
ленти водачът на автобус „Исузу“ се движи в дясна лента за движение и
предприема маневра обратен завой. След достигането до осевата разделителна
линия между двете ленти водачът на автобуса, без да спира, продължава
движението си със скорост около 15 км/ч и навлиза в лявата лента. В нея се е
движил мотоциклет „Хонда“ със скорост от 75 км/ч. с посока с. Веселиново, попътно
на автобуса. Преди да напусне лентата за движение водачът на мотоциклета се
удря с предна част в задна, лява, странична част, косо, като ударът е плъзгащ и
разкъсва обшивката на автобуса. Водачът на мотоциклета пада в сяно, леко назад,
след удара в автобуса. Водачът на автобуса след удара с мотоциклета продължава
движението си напред в ляво до изтегляне на автобуса от пътното платно в
насрещното платно за движение. Вещото лице приема, че причина за настъпилото
ПТП е навлизане на автобуса при маневра обратен завой от дясната лента в
платното за движение на мотоциклета, без предимство и не пропуска движещият се
по нея отляво надясно направо в лявата лента мотоциклет. , както и движението
на мотоциклета със скорост от 755 км/ч вместо с разрешената от 50- км/ч.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че
първопричината за настъпилото ПТП е навлизането на автобуса при извършване на
маневра обратен завой в платното за движение на моториста. Ако се използват
части втора употреба мотоциклетът може да се възстанови за сумата от
3 704, 40 лв. при движение на моториста със скорост от 50 км/ч, ударът е
бил предотвратим.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, изхождат от легитимирана страна, като са процесуално допустими.
Разгледани по същество, въззивната жалба на ищеца е частично основателна, а
въззивната жалба на ответника по обратния иск е изцяло основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо
относно първоначално предявения иск в обжалваната му част. В останалата
обжалвана част решението е недопустимо.
Липсва спор между страните, че към момента на настъпване на
процесното ПТП на 26.03.2015 г. гражданската отговорност на водача на автобус
“Исузу“ , рег. № ******, е покрита от ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Обект на З. по посочената
задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни
превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата, съгласно нормата на чл.257, ал.1 КЗ (отм.), действала към момента на
сключване на договора за застраховка и съответно към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората
алинея на посочената норма, са собственикът на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание. В случая
автомобилът е управляван от водача без противопоставяне от страна на
собственика.
През време на действието на застрахователния договор – на 26.03.2015
г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на
който е покрита от ответника. Във
връзка е настъпилото ПТП е ангажирана наказателната отговорност на виновния
водач посредством влязла в сила присъда. Съгласно
нормата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С
постановената присъда е установена вината на водача на автобус „Исузу“, рег. № ******,
участието му в настъпилото на 26.03.2015 г. ПТП, както и противоправността на
деянието.
Нормата на чл.226, ал.1 КЗ (отм.), приложима на основание §
22 ПЗР на КЗ, регламентира прякото право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност”. Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на
виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на
застрахователно обезщетение на ищеца за претърпените от него имуществени вреди.
Страните не спорят относно обстоятелството, че ищецът е
собственик на увредения мотоциклет, участвал в процесното ПТП, в каквато насока
е постановеното влязло в сила в необжалваната част съдебно решение.
Спори се относно обема на отговорността на ответника.
Съгласно трайната съдебна практика, с оглед установената в
чл.53 ЗЗД солидарна отговорност на причинителите на вредата, всеки от тях
отговаря към увреденото лице за всички причинени от деликта вреди в пълния им
размер, а не съобразно приноса им. Предвид функционалната обусловеност на
прякото право от деликтното, при съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от
няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност“,
сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер
на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за
увреждането на застрахования при него делинквент (решение № 121 от 18.09.2014
г. по т. д. № 2859/2013 г., на ВКС, ТК, І ТО; решение № 52 от 28.05.2019 г. по
т. д. № 1497/2018 г., на ВКС, ТК, І ТО; решение № 37
от 01.09.2015 г. по т. д. № 1070/2014 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение
№ 192 от 02.11.2017 г. по т. д. № 416/2017 г., на ВКС, ТК, І ТО; решение № 127
от 18.10.2019 г. по т. д. № 2835/2018 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановени по реда
на чл.290 ГПК и редица други). Ето защо дали е налице принос от страна на
другия участник в ПТП е без значение за спора
и не рефлектира върху обема на отговорността на ответника, който е ограничен
само от размера на застрахователната сума.
По изложените съображения и на основание чл.225 КЗ
(отм.) вр. с чл.208, ал.3 КЗ (отм.) обезщетението за имуществени вреди трябва
да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Съгласно
изслушаната пред СРС авто – техническа експертиза стойността на ремонта на
увредения мотоциклет възлиза на 7 141, 44 лв. Същевременно неговата стойност
към датата на ПТП е по – ниска: 7 000 лв. Ето защо е неоправдано
извършването на ремонт на увредения мотоциклет.
Въззивният съд счита, че действителният
размер на щетите следва да се определи като разлика между стойността на
мотоциклета и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат
реализирани на вторичния пазар. Противното би довело до неоснователно
обогатяване на увреденото лице. Следва да се отбележи също така, че е налице
формирана съдебна практика относно определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение при настъпила т. нар. тотална щета, при която
стойността на ремонта надвишава действителната стойност на увреденото
имущество. С нея е възприето, че застрахователното обезщетение се определя като
от действителната стойност на увреденото имущество към датата на ПТП се
приспадане стойността на запазените части - решение № 165 от
24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др. Тези разяснения
следва да намерят приложение и в разглеждания случай.
По изложените съображения и с оглед
заключението на вещото лице по изслушаната авто – техническа експертиза дължимото
застрахователно обезщетение възлиза на 4 900 лв.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции относно първоначално предявеният иск съвпадат частично, обжалваното
решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата
над 2 940 до 4 900 лв., като на ищеца следва да се присъди сумата от
още 1 960 лв. – застрахователно обезщетение, съставляващо разлика между
дължимото обезщетение от 4 900 лв. и присъденото в размер на 2 940
лв.. Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за сумата над 4 900 лв. до 5 000 лв. следва да
се потвърди.
СРС е допуснал привличането на трето лице – помагач на
ответника и е приел за съвместно
разглеждане предявеният от първоначалния ответник обратен иск.
Привличането на трето лице – помагач е средство за
защита на привличащата страна, която се стреми да го обвърже с установителното
действие на мотивите, на основание чл.223, ал.2 ГПК. Предпоставка за привличане
на трето лице – помагач е наличието на правен интерес. Такъв е налице, когато
вътрешните отношения между привличащата страна и третото лице са в такава
връзка, че пряко да зависят от правоотношението, предмет на делото. В този
смисъл съдебното решение може да се отрази на правното положение на третото
лице.
Ето защо интересът от привличане на третото лице е винаги
обусловен от наличието на правна възможност чрез участието си в процеса по
делото, същото да съдейства за постановяване в полза на привличащата го страна
благоприятно съдебно решение, което да въздейства и върху неговото правно
положение, като предотврати евентуалната му регресна отговорност.
В конкретния случай ответникът извежда правния си интерес
от привличане на третото лице – помагач от регресно право срещу него, произтичаща
от управление на мотоциклета без свидетелство за управление, както и че по
силата на чл.274, ал.2 КЗ (отм.) има право да получи платеното застрхователно
обезщетение в този случай. В условията на евентуалност се позовава на
независимо съпричиняване, което на основание чл.53 ЗЗД съставлява основание за
солидарна отговорност на причинителите на вредата.
Не е налице правна възможност ответникът да обвърже с
установителното действие на мотивите водачът на мотоциклета, участвал в
процесното ПТП, тъй като извън предмета на делото е въпросът относно наличието
или липсата на принос от страна на това лице за настъпилия инцидент, съгласно
изложеното по – горе. Във всички случаи обемът на отговорността на ответника не
е обусловена от това обстоятелство, доколкото застрахователят отговаря за
пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума. Ето защо
конституирането на водача на мотоциклета като трето лице – помагач не може да
изпълни целите си – да го обвърже с установителното действие на мотивите, на
основание чл.223, ал.2 ГПК. Това налага извода, че не е налице правно
релевантна връзка във вътрешните отношения между привличащата страна и третото
лице, при която пряко да зависят от
правоотношението, предмет на делото. С оглед на това съдебното решение не може
да се отрази на правното положение на третото лице.
Не е налице и надлежно заявено и регресно право спрямо
третото лице – помагач, произтичащо от липсата на свидетелство за управление на
МПС от страна на водача на мотоциклета. Това е така, защото нормата на чл.274,
ал.2 КЗ (отм.), на която се позовава първоначалният ответник, регламентира
липсата на свидетелство за управление като основание да получи платеното застрахователно
обезщетение от застрахованото лице, а не от трето за застрахователното
правоотношение лице, какъвто е ответникът по обратния иск. Независимо, че застрахованото
лице е заплатило застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно
правоотношение, същото не се освобождава от гражданската си отговорност. В този
смисъл е формираната трайна съдебна практика (решение № 130 ОТ 03.05.2012 г. по
т. д. № 244/2010 г., на ВКС, ТК, І ТО; решение
№ 136 от 22.07.2016 г. по т. д. № 3308/2014 г., на ВКС, ТК, І ТО, постановени
по реда на чл.290 ГПК; решение № 279/2007 г. по т. д. № 1037/2006 г. на ВКС).
Регресното право на застрахователя е срещу застрахования и то съществува по
силата на закона. В изрично посочените случи застрахователната защита отпада и
застрахователят не дължи застрахователно обезщетение. Независимо от това по
силата на закона застрахователят е длъжен да престира на третото лице и в
негова ползва възниква регресното право срещу застрахованото по застраховка
„Гражданска отговорност“ лице.
В разглеждания случай застрахователят се позовава на
липсата на свидетелство на управление, но не на застрахованото при него лице, а
на водача на мотоциклета. Последният не е страна по застрахователното
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, поради
което липсва надлежна процесуална легитимация на ответника по обратния иск по
заявеното регресно право. Това се явява пречка както за привличане на третото
лице – помагач в съдения процес, така и за приемане за съвместно разглеждане на
обратен иск срещу него, който се явява и процесуално недопустим.
По изложените съображения и доколкото по делото
третото лице – помагач е конституирано и е приет за съвместно разглеждане
обратен иск срещу при липса на установените процесуални предпоставките за това,
решението в частта, с която е уважен предявеният обратен иск, се явява
процесуално недопустимо и на основание чл.270, ал.3 ГПК производството следва
да бъде прекратено в тази му част. Решението в частта, с която е отхвърлен
предявеният обратен иск, е влязло в сила като необжалвано, поради което и на
основание чл.269 ГПК, в тази му част е извън пределите на въззивния контрол.
По разноските по производството:
При този изход на делото в
полза на жалбоподателя С.И.Г. следва да се присъди сумата от 39, 20 лв. –
сторени разноски във въззивното производство по съразмерност.
В полза на жалбоподателя З.И.Г.
следва да се присъди сумата от 58, 80 лв. – сторени разноски във въззивното
производство.
Процесуалните представители
на жалбоподателите претендират присъждане на адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ. Същевременно по делото липсват данни за
постигната уговорка с представляваното лице в този смисъл. С оглед на това не
следва да се присъжда претендираното адвокатско възнаграждение за настоящото
производство.
С оглед изхода на спора в
полза на ищеца следва да се присъди сумата от още 133 лв. – сторени разноски в
производството пред СРС.
Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с
която в тежест на ищеца са възложени разноски над 7, 80 лв. до 100 лв.
На основание чл.78, ал.4 ГПК З.И.Г. има право на
разноски, сторени в производството пред СРС. Доколкото такива не се претендират
и съответно не са ангажирани доказателства в тази насока, такива не следва да
му се присъждат.
С оглед недопустимостта на решението по предявения
обратен иск, същото следва да се обезсили и в частта, с която в тежест на
ответника по обратния иск са възложени разноски.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 84285/04.04.2019
г., постановено по гр. д. № 56258/2016
г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, В
ЧАСТТА, с която З.И.Г., ЕГН **********, е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“
АД, ЕИК ******, с адрес гр. София, ул. „******, на основание чл.219, ал.3 ГПК
вр. с чл.53 ЗЗД в. с чл.274, ал.2 КЗ (отм.), сумата от 2 940 (две хиляди деветстотин и четиридесет) лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от
ПТП, настъпило на 26.03.2015 г. в гр. Ямбол, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 26.03.2015 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и В ЧАСТТА, с която З.И.Г.,
ЕГН **********, е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******, сумата от
100 (сто) лв., на основание чл.78,
ал.3 ГПК, представляваща сторени разноски по делото, на основание чл.270, ал.3 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта на приетия за
съвместно разглеждане обратен иск, предявен от „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******, с
адрес гр. София, ул. „******, срещу З.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к.
„******, с правно основание чл.274, ал.2 КЗ (отм.) – за заплащане на сумата от 2 940 (две хиляди деветстотин и
четиридесет) лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.03.2015 г. в гр. Ямбол, като
процесуално недопустимо.
ОТМЕНЯ решение №
84285/04.04.2019 г., постановено по гр. д. № 56258/2016 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от С.И.Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, офис 5 – адв. Ц.В., срещу „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******, с
адрес гр. София, ул. „******, иск с
правно основание чл.267, ал.1 КЗ (отм.) вр. с чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр. с § 22
ПЗР КЗ, за сумата над 2 940 (две хиляди деветстотин и
четиридесет) лв. до 4 900
(четири хиляди и деветстотин) лв., представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.03.2015 г. в гр. Ямбол,
както и В ЧАСТТА, с която С.И.Г.,
ЕГН **********, е осъден да заплати на „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******, сумата над 7, 80 (седем лева и осемдесет
стотинки) лв. до 100 (сто) лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени по делото разноски, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******, с адрес гр. София, ул. „******,
да заплати на С.И.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 5 – адв. Ц.В.,
сумата от още 1 960 (хиляда
деветстотин и шестдесет лева), та основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.),
представляваща застрахователно обезщетение за настъпило на 26.03.2015 г. ПТП в
гр. Ямбол, ведно със законната лихва, считано от 26.03.2015 г. до окончателното
изплащане, съставляващо разлика между дължимото застрахователно обезщетение от
4 900 лв. и присъденото такова в размер на 2 940 лв.
ОСЪЖДА „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******, с адрес гр. София, ул. „******,
да заплати на С.И.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 5 – адв. Ц.В.,
сумата от 39, 20 (тридесет и девет лева и двадесет стотинки)
лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във
въззивното производство по съразмерност, както и сумата от още 133 (сто тридесет и три) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
представляваща сторени разноски в производството пред СРС, съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******, с адрес гр. София, ул. „******,
да заплати на З.И.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***-13, офис 5 – адв. И.А.,
сумата от 58, 80 (петдесет и осем лева и осемдесет стотинки)
лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във
въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
84285/04.04.2019 г., постановено по гр. д. № 56258/2016 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, в ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която
отхвърлен предявеният от С.И.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 5
– адв. Ц.В., срещу „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******, с адрес гр. София, ул. „******,
иск с правно основание чл.267, ал.1 КЗ
(отм.) вр. с чл.226, ал.1 КЗ (отм.)вр. с § 22 ПЗР КЗ, за сумата над 4 900 (четири хиляди и
деветстотин) лв. до пълния предявен размер от
5 000 (пет хиляди) лв.
Решението в останалата част е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.