О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,
29.06.2017 г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ – 7 състав в закрито съдебно
заседание на двадесет и девети юни 2017 г. в състав :
СЪДИЯ : Валентин Бойкинов
като разгледа т.д. № 2914 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 244, ал. 4 от ТЗ от Т.П.Т. срещу
„Т. Ц. – И.ПО М.” ООД.
Ищцата Т.Т. моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено, че не са възникнали правните последици, към които са насочени решенията, обективирани в протокол от проведено на 18.09.2014 г. заседание на съвета на директорите на ответника, с които ищцата е освободена като изпълнителен директор и вместо това управлението е възложено на друго лице от състава на управителния орган – Л. П.. Правният си интерес ищцата извежда от обстоятелството, че съдържанието на органното й правоотношение с ответното дружество – дали тя е единствено член или е изпълнителен член на управителния орган, е обусловено от валидността на посочените решения. Излагат се твърдения в посока, че събранието на съвета на директорите, на което са гласувани последните, е свикано в нарушение на предвидената в устава процедура – ищцата не е била поканена редовно, съответно не е присъствала и гласувала при вземане на решенията. Ищцата счита, че изложените пороци водят до невалидност на решенията – те не са породили правни последици, поради което и тя е запазила качеството си на изпълнителен член на съвета на директорите. Прави се искане за присъждане на разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответника „Т. Ц. – И.ПО М.” ООД, чрез назначения му на основание чл. 29, ал. 4 ТЗ особен представител адв. Р.К., е подал отговор на исковата молба, в който се излагат възражения срещу допустимостта и основателността на последната. Оспорва се наличието на интерес у ищеца да води настоящия иск, с оглед на изложените в исковата молба обстоятелства. Възразява срещу твърденията на ищеца за неспазване на процедурата по свикване и провеждане на събранието на съвета на директорите.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът оспорва възраженията на ответника, съдържащи се в отговора на исковата молба, като излага съображения за допустимостта на производството. В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК от страна на ответника не е постъпил допълнителен отговор.
Съдът е указал на основание чл. 146, ал.1, т.5 от ГПК, че в тежест на ответника е да докаже, че решенията, обективирани в протокол от заседание на Съвета на директорите от 18.09.2014 г., с които ищцата е освободена като изпълнителен директор и управлението е възложено на друго лице, са взети при надлежно спазване на предвидената в устава процедура за свикване, провеждане и гласуване на решенията на управителния орган.
Съдът като прецени доводите на
страните,събраните по делото доказателства ,намира предявеният иск за
недопустим поради следните съображения:
В исковата молба се твърди, че свикването и провеждането на заседанието на Съвета на директорите на „ТЦ Име“АД е нередовно и незаконосъобразно, тъй като същото не е било свикано по надлежния ред, от надлежно определения в Устава член на Съвета на директорите, нито за свикването му са били изпратени писмени покани до всички членове на съвета, които да са получени най-малко една седмица преди датата на заседанието.
Тези твърдения на сочат на опорочаване на процедурата по свикване на управителния орган на дружеството, начина на приемане на решения/т.е на процесуална незаконосъобразност/, както и противоречащи на конкретни разпоредби от Устава, което ги прави незаконосъобразни, т.е отменяеми, но не и нищожни, като отмяната им може да бъде поискана само по реда на чл.71 от ТЗ/чрез предявяване на конститутивен иск за отмяната им като незаконосъобразни/, какъвто иск обаче е легитимиран да предяви само съдружник, респ. акционер в дружеството, но не и трето лице, което не притежава това качество дори и това лице да е член на управителния орган и да е лично да е засегнато от естеството на взетите решения.Това е така защото конститутивният иск е единствената форма на съществуване на материалното потестативно право и той може да бъде упражнен само от лицата, в чиято полза законът предвижда неговото съществуване.Обстоятелствата, включени във фактическия състав на материалното преобразуващо право на отмяна решенията на управителните органи на дружеството не могат да бъдат релевирани с установителен иск предявен от трето лице, в чиято полза законът не предвижда такова право, а оттам и възможността за предявяване на конститутивен иск. От друга страна, третото лице, което не е легитимирано да предяви конститутивен иск за отмяна на решенията на управителния орган на дружеството, не може да релевира с установителен иск твърдяните пороци по свикването и провеждането му, защото тези пороци, които обуславят неговата незаконосъобразност, респ. отменяемост, представляват факти с правно значение, чието самостоятелно установяване по исков ред не е изрично предвидено от закона- чл.124, ал.4, изр. второ от ГПК. В настоящия случай с оглед естеството на отношенията между ищеца като изпълнителен член на съвета на директорите и ответника, които са облигационни по своя характер и произтичат от сключен по реда на чл.244, ал.7 от ТЗ договор за възлагане на управлението тези факти могат да имат правно значение в хода на исково производство за репариране на вредите/ преки и пропуснати ползи от неполучено възнаграждение като член на съвета на директорите или негов изпълнителен член/ претърпени от ищеца вследствие на незаконосъобразното прекратяване на договора му за управление, което е последица от решението на СД за освобождаването му като изпълнителен директор, но за него не съществува самостоятелна възможност по исков ред да оспори решението за освобождаването му като такъв.
Поради така изложените съображения съдът следва на основание Чл.253 от ГПК да отмени протоколното си определение от 18.04.2017год., с което е дал ход на устните състезания и да прекрати производството по делото като недопустимо.
Водим от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ на осн. Чл.253 от ГПК протоколното си определение от 18.04.2017год., с което се дава ход по същество на делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по търг.дело №2914/2016год. на СГС, ТО, VІ-7с-в, като недопустимо.
Определението може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :