№ 191
гр. Шумен , 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на двадесет
и четвърти септември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица И. Хаджииванова
Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20203600500281 по описа за 2020 година
при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа докладваното от съдия Маринов
В.гр.дело №281 по описа за 2020 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №107 от 06.02.2020г. по гр.д.№3609/2018г. Районен съд - гр.Шумен е
отхвърлил предявените от "УЛТИМА" ЕООД срещу В. Н. М. искове по чл.240, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 20584,80 лева главница и 6171,12
лева лихви за забава за периода 30.12.2015г. - 17.12.2018г. по договор за заем от 30.12.2009г.
в едно със законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2018г. като неоснователни.
На ответната страна са присъдени деловодни разноски в размер на 2870 лева. С определение
№1196/21.05.2020г. съдът е оставил без разглеждане молбата на ищеца за изменение на
решението в частта му за разноските, като недопустима.
Недоволен от така постановеното решение и определение останал ищеца, който ги
обжалва по изложени съображения, и моли съда да отмени решението и постанови друго, с
което да уважи предявения иск, както и да бъде отменено определението и се уважи
искането за изменение на решението в частта за разноските.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговори на жалбите, в
които, излага аргументи за законосъобразност на атакуваните актове, и се моли жалбите да
бъдат оставени без уважение.
Въззивните жалби са подадени в срок, редовни и процесуално допустими.
1
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е недопустимо, и следва да се
обезсили, а производството да се прекрати. Настоящото исково производство е образувано
по подадена от "УЛТИМА" ЕООД срещу В. Н. М. искова молба, с която ищеца излага, че с
Договор за потребителски кредит, сключен под формата на заем №11915 от 30.12.2009г.
предоставил на ответника парична сума в размер на 28000 лева при уговорени лихва и
условия. Срокът за издължаване на кредита бил 48 месеца. Ищеца изпълнил задължението
за предаване на сумата, а ответника първоначално заплащал изискуемите вноски, но в
последствие преустановил плащанията към м.05.2010г. Към предявяване на иска
задължението му възлизало на 20584,80 лева главница, и 6171,12 лева обезщетение за забава
за периода 30.12.2015г. - 17.12.2018г., поради което и моли ответника да бъде осъден да му
заплати горните суми. С отговора на исковата молба ответната страна е направила
възражение за наличие на сила на пресъдено нещо по отношение на процесното вземане,
доколкото за същото правоотношение, между страните по същия договор за кредит №11915-
4381/30.12.2009г. има влязло в сила съдебно решение по ТД №768/2012г. на Окръжен съд
Шумен, по което е признато че не се дължи сумата по този договор за наем. С определение
от 22.03.2019г. по делото, първоинстанционния съд е намерил възражението за
недопустимост за неоснователно, доколкото по ТД №768/2012г. на ШОС , бил отхвърлен
иск на ищеца срещу ответника и трето лице, неучастващо в настоящото производство, че
солидарно му дължат сумата от 28000 евро, по запис на заповед от 30.12.2009г., а
основанието на сега предявения иск било различно от горното. От приложеното по делото
съдебно решение постановено по търг.д.№768/2012г. по описа на ШОС, което е било
потвърдено с Решение №271/17.10.2013г. по в.т.д.№422/2013г. на Апелативен съд Варна,
последното недопуснато до касационно обжалване с Определение №10/07.01.2015г. по т.д.
№86/2014г. І ТО на ВКС, е видно че е отхвърлен предявения от ищеца “УЛТИМА” ЕООД -
гр. Ш., с ЕИК – *, положителен установителен иск по чл.415 от ГПК, за признаване за
установено, че ищецът има изискуемо вземане при условията на солидарност срещу
ответниците: 1/В. Н. М. с ЕГН – **********, с постоянен адрес – обл. Ш., общ. В., с. Г., ул.
„.” № и 2/. П.Н.М. с ЕГН – *, с постоянен адрес – обл. Ш., общ. В., с. Г., ул. „.” №., в размер
на 28000 /двадесет и осем хиляди/ евро, ведно със законната лихва върху претендираната
главница,считано от датата на завеждане на иска-5.ХІІ.2012г. което вземане произтича от
непогасено менителнично задължение по запис на заповед от 30.12.2009 г., издаден от
първия ответник, обезпечен с менителнично поръчителство от страна на втория ответник,
който запис на заповед е предявен на 30.І.2010 година, вследствие на неизпълнение на
сключен Договор за потребителски кредит под формата на Договор за заем № 11915 -
4381/30.12.2009 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с № 1987/05.10.2012 г. от Районен съд
Шумен по гр.ч.д. № 3346/2012 г.и изпълнителен лист от с.дата, по който изпълнителен лист
е образувано ИД № 2012*0400687, по описа на ЧСИ Д.З.,рег.№ * на КЧСИ. За да постанови
горното решение, съдът е разгледал въведеното от самия ищец в това производство каузално
правоотношение - договор за заем /отречен от ответника, който е твърдял наличие на
2
договор за финансов лизинг, и след прекратяване на плащанията от негова страна, ищеца си
взел обратно автомобила/. Третото лице, което не участва в настоящото производство -
П.Н.М., е бил ответник по т.д.№768/2012г. в качеството му на поръчител по процесния
договор за заем, съответно авалист по издадения запис на заповед, обуславящи и
евентуалната му солидарна отговорност, наред с главния длъжник В. Н. М. - издател на
менителничния ефект, получател на заемната сума. Участието на това лице не би могло да
обуслови липсата на субективен идентитет между страните в двете производства, доколкото
и двете страни в настоящото производство са адресати на силата на пресъдено нещо в
предходното производство. В това производство, съдът е приел за установена връзката
между ценната книга и въведеното /сочено от ищеца/ каузално правоотношение -
обезпечаване на процесния договор за заем, и поради неосъществен фактически състав на
реалния договор - липса на установено предаване на конкретна сума парични средства е
прието, че не е установено каузалното правоотношение, обезпечено със записа, което е
обусловило и извода за неоснователност на предявения установителен иск.
С ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, бе разтълкувано
приложението на закона в производства по чл.422 от ГПК, като се прие че при въведени
твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или
във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които
са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно
отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на
заповед. Независимо от горното тълкувателно решение, при въведено от ищеца каузално
правоотношение - договор за наем за обезпечение на което е била издадена ценната книга, и
възражение на ответника, сочещо различна кауза /отричаща твърдяното от ищеца
основание/, съдът е следвало да разгледа и се произнесе по наведеното от ищеца каузално
правоотношение, което въпреки че не променя предмета на делото - вземането по
менителничния ефект, решението ще формира сила на пресъдено нещо и по отношение на
разгледаното от съда каузално правоотношение. Обективните предели на силата на
пресъдено следва да обхванат и това основание, доколкото то е станало част от предмета на
делото, и съдът се е произнесъл по валидността и действието му, а обратното би означавало
да има възможност за пререшаване на вече разрешен правен спор, и би обезсмислило
правораздавателната дейност.
Една от абсолютните отрицателни процесуални предпоставки /процесуална пречка/ за
наличието на правото на иск, за които съдът следи служебно е силата на пресъдено нещо.
Правна последица на силата на пресъдено нещо е непререшаемостта на разрешения спор -
чл.229 от ГПК. При обсъждане на обективните предели на силата на пресъдено нещо, във
връзка с преценката за наличието и, се поставя изискването за тъждество между решения със
СПН въпрос и въпроса на новото дело. В тази насока следва да се отбележи, че обективното
тъждество е налице както когато вторият иск цели още веднъж да потвърди съдебно
признатото или пък неговата противоположност, така и когато цели да бъде признато такова
право, което е несъвместимо със съдебно отреченото, съответно отречено, което е
3
несъвместимо със съдебно признатото. Ето защо производството по делото е недопустимо,
поради което и атакуваното решение следва да се обезсили в частта с която е разгледан по
същество предявения иск, и производството по делото да се прекрати като недопустимо.
По отношение на присъдените с първоинстанционното решение деловодни разноски,
решението не следва да се коригира, доколкото и при отхвърляне на иска, и при
прекратяване на производството поради недопустимостта му, ответника има право на
деловодни разноски. Постановеното от съда определение, с което е оставено без
разглеждане искането на ищеца за изменението му решението в частта му за разноските е
правилно, доколкото искането е направено след изтичане на преклузивния срок, в какъвто
смисъл е и цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика - Определение № 234
от 06.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV г. о., като следва да се отбележи и, че
ответника е представил още с отговора на исковата молба договорът за правна помощ, въз
основа на който е претендирал деловодни разноски, и ищеца е имал достатъчно време, както
да се запознае с него, така и да направи в срок възражението си за прекомерност на
уговореното и платено възнаграждение. Ето защо атакуваното определение следва да се
потвърди.
На въззиваемата страна В. Н. М. следва да се присъдят деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 1370 лева, за присъждането на които е направено искане,
съответно представени доказателства още с отговора на въззивната жалба.
Водим от горното, и на основание чл.270, ал.3 и чл.272 от ГПК, Шуменският
окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №107 от 06.02.2020г. по гр.д.№3609/2018г на Районен съд -
гр.Шумен, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от "УЛТИМА" ЕООД срещу В.
Н. М. искове по чл.240, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата
от 20584,80 лева главница и 6171,12 лева лихви за забава за периода 30.12.2015г. -
17.12.2018г. по договор за заем от 30.12.2009г. в едно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.12.2018г. като неоснователни, като НЕДОПУСТИМО, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото поради недопустимост.
ПОТВЪРЖДАВА решение №107 от 06.02.2020г. по гр.д.№3609/2018г на Районен
съд - гр.Шумен, имащо характера на определение, В ЧАСТТА, с която са присъдени 2870
лева деловодни разноски на ответната страна, както и Определение №1196 от 21.05.2020г.
по гр.д.№3609/2018г. на Районен съд - гр.Шумен.
ОСЪЖДА "УЛТИМА"ЕООД с ЕИК * ДА ЗАПЛАТИ НА В. Н. М. с ЕГН
**********, сумата от 1370лв. /хиляда триста и седемдесет лева/, представляваща
4
направените във въззивното производство деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5