№ 86
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:И. П. Георгиев
Л. М. Руневска
при участието на секретаря Т.а Р. Вутева
като разгледа докладваното от И. П. Георгиев Въззивно гражданско дело №
20231800500812 по описа за 2023 година
С Решение № 287/24.10.2023г., постановено по гр.д. № 242/2023г. на
Костинбродския районен съд, е отхвърлено искането за даване разрешение на
детето И. И. Ч., да напуска пределите на Република България – в държавите -
членки на Европейския съюз, Република Турция, Република Северна
Македония и Република Сърбия, до навършване на пълнолетие, като бъде
придружаван от майка си, упълномощено от нея трето лице, класен
ръководител и други, без да е необходимо изричното съгласие на бащата И. З.
Ч..
Със същото решение е отхвърлено и искането за заместване на
съгласието на бащата - И. З. Ч. за издаване на лични документи и
международни паспорти на непълнолетното дете И. И. Ч..
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на молителя И. И. Ч.,
действащ със знанието и съгласието на своята майка Л. Б. Т., срещу горното
решение, което счита за неправилно и постановено при нарушения на
материалния закон. Жалбоподателят твърди, че изцяло в него интерес е да
има възможност да пътува извън страната. Счита, че искането е съобразено с
практиката на ВКС, според която не е в интерес на детето то да бъде
извеждано неограничено от територията на страната без съгласие на единия
родител. Подчертава, че искането е, детето да пътува за определен период от
време, от и до определени държави, но не и да бъде извеждано от майката в
чужбина в рискови региони, нито за глобално дадено разрешение, без да бъде
поставено условие, кога и как детето да бъде върнато на територията на
страната така, че държавата да се лиши от възможност за контрол върху
действията на майката. Позовава се на Тълкувателно решение № 1 от
1
03.07.2017 год. по тълкувателно дело № 1/2016 год. на ВКС, ОСГК. Намира,
че пътуванията биха подпомогнали неговото физическо и духовно развитие, а
липсата на паспорт и невъзможността да пътува в чужбина нарушавали
законното му право на свободно придвижване, регламентирано в
Конституцията на Република България. Подчертава, че е посочен и конкретен
период, за който се иска заместващото съгласие, а именно - до навършване на
пълнолетие. Посочена била и целта на пътуванията - на екскурзии, в т.ч.
организирани от училище, на школи, лагери и състезания. Посочени били и
лицата, които да придружават детето - майката, посочено от нея трето лице,
учител, директор. Обосновава, че не е възможно да бъде посочени по-
конкретно държава, период и лице, тъй като не е ясно кога, с каква цел и с кое
лице ще възникне възможност и/или необходимост от пътуване в чужбина.
Позовава се на съдебна практика, съгласно която заместващото разрешение
по чл.127а от СК за пътуване на дете извън страната се дава за конкретни
пътувания, в определен период от време, до определена държава или в
държави, чийто кръг е определяем, както и за неограничен брой пътувания,
през определен период от време, но също за определени държави, като при
това не бил длъжен да точните дати на всяко отделно пътуване в рамките на
периода. Подчертава, че в производството по чл.127а от СК съдът не е
обвързан от формулираното от молителя искане относно брой пътувания,
период от време и определени държави, а може, в рамките на заявеното
искане, да разреши конкретни пътувания в период от време, различен от
първоначално заявения, и до определени държави, част от поисканите с
молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до определени
държави. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което да уважи молбата за заместващо съгласие на ответника И. З. Ч. за
пътуване на И. И. Ч. в страните от ЕС, Република Турция, Република Северна
Македония и Република Сърбия, за срок до навършване на пълнолетие
(24.04.2025г.) на почивки, екскурзии, участие в състезания, лагери, школи и
конкурси, придружаван от майка си Л. Б. Т. или посочено от нея трето лице -
учител, треньор, директор на училище (респ.ръководител на пътуването) или
за определени от съда държави, период и причини за пътуването. Претендира
и издаването на международен паспорт на непълнолетното дете И. И. Ч., с
ЕГН **********, както и присъждане на разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от въззиваемия, който оспорва
жалбата. Споделя изводите на районния съд, че не били конкретизирани
обстоятелствата, периодът и причините, които налагат, детето И. Ч. да пътува
в чужбина. Подчертава, че, когато детето бъде изведено от Република
България в държави като Турция, Албания, други азиатски или африкански
държави, включително и в държави от Европейския съюз, посоченото
разрешение се проверява само от българските гранични служби, като на
всички други граници не се правят никакви проверки. Прави извод, че по този
начин едно дете, със съответното разрешение, може да бъде отведено
навсякъде света, без никой да попречи на отвеждането му. Позовава се на
прокурорска преписка на СРП под № 47764/2018г., касаеща съпричастност на
майката на детето към извършване на незаконни действия, целящи
напускането му на България и пътуването му в чужбина, а именно -
подправяне на документи.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се
явява. Представлява се от майка си Л. Т., която поддържа жалбата и настоява
за отмяна на обжалваното решение. Заявява, че в момента той е в 11-ти клас и
2
учи в Националната финансово- стопанска гимназия, където е отличник.
Твърди, че в училището има учебно-тренировъчни фирми, като той е
управител на една от тях. В това си качество той имал възможност да се яви
на състезание в Италия, но няма да може да присъства. Сочи, че целта на
излизането в чужбина е не на почивка, а да може да участва в подобни
мероприятия, които да го изградят като личност. Подчертава, че такива
мероприятия се решават в много кратък период преди самите пътувания,
поради което е невъзможно да се посочват точни дати и дестинация.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият не се
явява. Представлява се от адв. Б., който поддържа подадения отговор,
оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на районния
съд. Счита, че начинът, по който е поискано заместващо съгласие, не дава
никаква конкретизация. Подчертава, че доверителят му е изразил желание за
конкретни поводи да дава такова съгласие, но не и по начина, по който е
поискано в исковата молба. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80
от ГПК.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е
описана в обжалваното решение, поради което не следва да се възпроизвежда
в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
І. По валидност
В случая, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от
надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото
съдия.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните
предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни такива, а
съдът се е произнесъл по действително предявените искания.
Наистина, надлежен ищец в производството по чл. 127а от СК е
родителят на детето, а не самото дете (както в случая). Независимо от това,
съдът намира, че допуснатото процесуално нарушение е несъществено, тъй
като жалбоподателят в настоящото производство е извършвал процесуални
действия със съгласието на майка си, която го е и представлявала в
производството пред районния и пред окръжния съд. Поради това следва да
се приеме, че изразената от самото дете воля по делото е била в повече и е
излишна, но тя не опорочава изразената от майка му воля в същия смисъл.
ІІI. По същество
3
Настоящият съдебен състав споделя изложените в обжалваното
решение мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на наведените с въззивната жалба
доводи, съдът излага следните съображения.
Неоснователно в жалбата се поддържа, че исканото заместващо
съгласие е било достатъчно точно индивидуализирано. Наистина, формално е
посочен краен момент на желания периоди на пътуване в чужбина
(навършване на пълнолетие на детето), както и – най- общо – дестинациите на
пътуванията. Следва да се има предвид, обаче, че чл. 127а от СК
регламентира съдебна намеса във връзка с пътуване (в единствено число!) на
дете в чужбина, т.е. по повод отделен, конкретно възникнал между
родителите спор, а не въобще. От друга страна, съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК, „ съдът
може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило
пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за
пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ.
държави, чийто кръг е определяем“. Така, приложното поле на разпоредбата
на чл. 127а от СК е разтълкувано разширително от гледна точка на броя и
дестинациите на пътуванията, но все пак ограничава осъществяването им
само през един (конкретен) период, докато в случая вместо такъв се сочи
общо цялото време до навършване пълнолетие на детето. Според настоящия
съдебен състав, по този начин се заобикаля съдебния контрол върху
съблюдаване на интереса на детето, тъй като към момента на постановяване
на съдебното решение е невъзможно, съдът да вземе предвид всички бъдещи
обстоятелства, които са от значение за преценка на този интерес през целия
период до 24.04.2025г., за който се иска издаване на заместващо съгласие.
Така, на практика, съдебното произнасяне се обезсмисля, тъй като е лишено
от конкретността, необходима за преценка на релевантните за случая факти.
Този извод се подкрепя и от мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 1
от 3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК, според които е
необходимо да се ангажират доказателства „…не само относно фактите,
обуславящи необходимостта от пътуване на детето извън границите на
страната, но и относно мястото, условията и средата, при които то ще
пребивава. Затова искането на разрешение за пътуване на детето извън
пределите на страната следва винаги да е конкретизирано така, че да
позволява събиране на необходимите доказателства за преценката за
наличието на конкретно защитения интерес на детето при излизането му в
чужбина.“
Поради това съдът приема, че непосочването (както в настоящия казус)
на конкретна нужда за пътуване в конкретна държава, през конкретен период
и с конкретна цел, препятства събиране на необходимите доказателства и би
позволило на майката на детето да решава еднолично, в кой момент от
периода и в коя от държавите да го изведе, а уважаването на такава претенция
би имало за резултат предварително съдебно одобрение на всеки бъдещ избор
в очертаните от самата нея рамки. Или, казано по друг начин, настоящото
искане има за предмет заместващо съгласие не за конкретно пътуване, цел и
период, върху които съдът би могъл да упражни законоустановен контрол, а
заместващо съгласие по посочени общи параметри, които да се конкретизират
по желание на родителя ad hoc и без възможност за съдебен контрол. Поради
това съдът намира, че, така формулирано, искането не попада в хипотеза, за
4
която законът и тълкувателното решение допускат издаване на заместващо
съгласие на родител.
Неоснователно жалбоподателката счита, че исканото заместващо
съгласие е в интерес на детето. Съгласно съдебната практика (напр.
цитираното по- горе тълкувателно решение и Решение № 403 от 29.02.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 6903/2014 г., IV г. о., ГК), „ по делото следва да е
установена и нужда на детето да пътува в чужбина“, каквато в случая е
посочена съвсем общо и абстрактно (подпомагане на неговото физическо и
духовно развитие, екскурзии, в т.ч. организирани от училище, школи, лагери
и състезания), без да са ангажирани доказателства за нея. Във връзка с това
следва да се има предвид, че интересът на детето, „… не е абстрактно
понятие и съществуването му не се предполага с оглед на твърденията на
молителите, а трябва да бъде установен въз основа на изложените от
страните твърдения за съществуването му и събраните с оглед на тях
доказателства. Декларативното посочване на нуждите на децата … не
може да замени конкретните факти въз основа на които да бъде направен
извод дали исканото заместващо съгласие е в интерес на детето или не.
Затова при липса на конкретни доказателства установяващи, че е налице
интерес за децата от исканото заместващо съгласие по чл. 127а от СК
искането за такова трябва да бъде оставено без уважение.“ (Решение № 86
от 13.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4685/2015 г., IV г. о., ГК). Още по-
категорично е становището, застъпено в Решение № 33 от 25.02.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 143/2013 г., III г. о., ГК, съгласно което „ никога не е в
интерес на детето да бъде разрешено на единия от родителите да го
извежда зад граница против съгласието на другия постоянно и
неограничено“. Както се обоснова по- горе, в случая не е доказана конкретна
нужда на детето за пътуване в чужбина през посочения период и във всяка от
посочените държави, както и не е доказан съответен интерес в тази насока, а
същевременно искането е формулирано по начин, който изключва други
ограничения, освен посочените в самото него. Поради това съдът намира, че
то противоречи на цитираната съдебна практика и не е в интерес на детето.
Също така, съгласно Решение № 483 от 1.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №
473/2012 г., IV г. о., ГК, не е в интерес на детето извеждането му в държава, с
която Република България „… няма сключени договори за правна помощ или
не е от европейската общност, при което България не би могла да …
осъществява контрол върху действията на родителя, комуто са
предоставени за упражняване родителските права.“ В същия смисъл са и
мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2016 г. Отнесена към настоящия случай, тази съдебна практика е
от значение за преценка на искането в частта му, касаеща пътуване на детето
в Република Турция, Република Северна Македония и Република Сърбия, тъй
като тези държави не са членки на Европейския съюз, независимо че са
страни по Хагската конвенция от 1980 год. за гражданскоправните аспекти на
международното отвличане на деца.
Липсата на конкретика на искането по време и място също така е пречка
пред уважаване на алтернативното искане, съдържащо се във въззивната
жалба, съдът да определи конкретни пътувания в конкретен период от време
и по конкретни причини, тъй като такива не са посочени, а съдът не разполага
с обективни основания, въз основа на които да ги определи.
По така изложените съображения съдът намира, че жалбата е
5
неоснователна. Първонистанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза на
въззиваемия следва да се присъдят направените от него разноски във
въззивното производство, каквито се установяват в размер на 694 лева –
адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 287/24.10.2023г., постановено по гр.д. №
242/2023г. на Костинбродския районен съд.
ОСЪЖДА Л. Б. Т. с ЕГН ********** да заплати на И. З. Ч. с ЕГН
********** сумата 694 лв. – разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6