Решение по дело №1950/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Дедал строй“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***чрез пълномощник срещу Решение № 1089/ 14.07.2023 г., постановено по АНД № 20233110200583 по описа на Районен съд – гр. Варна за 2023 г., с което е изменено НП № 03-2200589/ 06.07.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ, основание чл. 414, ал. 3 КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, като е намален размера на имуществената санкция от 2000.00 лева на 1500 лева.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност обжалвания съдебен акт. Релевират се доводи за неправилно приложение и тълкуване на материалния закон. Намира повдигнатото обвинение за недоказано. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, като вместо него постанови друго, с което да се отмени НП.

Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, не изразява становище по жалбата.

Представителят на ОП – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият тричленен съдебен състав намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от „Дедал строй“ ЕООД, срещу НП № 03-2200589/ 06.07.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 3, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

За да измени наказателното постановление, прието е от въззивния съд, че от административнонаказващия орган правилно е приложен материалния закон, като установените фактически констатации са съотнесени към хипотезата на правната норма. От показанията на свидетеля Е.Н.и от писмените доказателства по делото, по безспорен и категоричен начин се установява, че е осъществено вмененото нарушение.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за противоречие на обжалваното решение с материалния закон, се явяват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

Мотивите, изложените от въззивния съд, относно основанията за отмяна на НП са достатъчно изчерпателни и задълбочени, напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК.

В хода на административнонаказателното производство не се установя да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават НП в степен да бъде отменено. АУАН и НП са съответно съставен и издаден от компетентни длъжностни лица при Дирекция "Инспекция по труда" – Варна.

Извършеното нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ се явява доказано. При проверката на 15.06.2022 г., в 12: 30 ч. (предвид отразеното в констативния протокол) е установено А.П.да престира труд в полза на „Дедал строй“ ЕООД, на длъжност "работник строителство" на строителния обект. В случая в производството пред въззивния съд са представени достатъчно доказателства, от които по категоричен начин се установява, че лицето А.П.да престира труд в полза на „Дедал строй“ ЕООД, на длъжност "работник строителство" на строителния обект., без да има сключен трудов договор между тях. В собственоръчно попълнената в хода на проверката декларация от П. е посочено, че работи за "Дедал строй" ЕООД от 06.06.2022 г., в обект, находящ се в гр. Варна, ***, на длъжност "мастер строител", с работно време от 10:00 ч. до 17: 00 ч., с почивни дни събота и неделя и почивки в работния ден – от 14:00 ч. до 16: 00 ч., за което получава възнаграждение в размер на 710 лева месечно. Данните в посочения документ напълно кореспондират със събраните в хода на въззивното производство гласни доказателства (показанията на свидетеля Е.Н.– който е единият от служителите на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, извършили проверката и е актосъставител), които следва да се кредитират като отразяващи преки и непосредствени впечатления. Според изнесените от свидетеля данни в деня на проверката през м. юни2022 г., Андрей Прокупчук е извършвал довършителни строителни дейности в банята на процесния обект. Тоест по категоричен начин е установено, че в деня на проверката Прокупчук е извършвал трудовите функции на длъжността "работник строителство". След като по делото е доказано наличието на задължителните елементи на едно трудово правоотношение /определено работно място, определено работно време и уговорено трудово възнаграждение/ и доколкото, в противоречие с цитираните по-горе разпоредби на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ, между страните по същото липсва сключен в писмена форма трудов договор, правилно с издаденото наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на работодателя "Дедал строй" ЕООД.

Същевременно, изрично с нормата на чл. 415 „в“ КТ законодателят е изключил възможността подобно деяние да се квалифицира като маловажен случай.

Съгласно чл. 414, ал. 3 КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63, ал. 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. за всяко отделно нарушение. Настоящият съдебен състав приема, че не са налице отегчаващи обстоятелства, които да обосновават налагането на имуществена санкция над минимално определения размер. Следователно законосъобразно административнонаказващият орган е определил наказанието като вид, но не и като размер. В тази връзка, правилно и съобразно принципите, регламентирани в чл. 12 ЗАНН, в съответствие с чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН, е изменено НП от въззивния съд, като е намален размера на наложената имуществена санкция на предвидения в закона минимум – 1 500 лв.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на спора, разноски в полза на ответника по касация не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо от АПК, настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1089/ 14.07.2023 г., постановено по АНД № 20233110200583 по описа на Варненски районен съд за 2023 г.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: