Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260020 05.01.2022 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, I-ви гр. състав, в открито съдебно заседание на
петнадесети декември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1038 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание член 240 ЗЗД.
Производството е образувано по
искова молба на „ЗАЛОЖНА КЪЩА – УИНН СТАНДАРТ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Богомил“ № 3, представлявано от В. Н. Н.
против „ВЕНИС 2017“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Хан Аспарух“ № 98, представлявано от ***В. В. Т., с която е
предявен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лева
– главница, дължима по договор за заем от ***.
В исковата молба се твърди,
че на *** „Заложна къща – Уинн Стандарт“ ЕООД, чрез тогавашния *** К. С. К.
предоставило заем на дружеството- ответник сумата от 5000 лева, като за целта
бил подписан Договор за паричен заем от същата дата, чрез който били подробно
уредени възникналите между двете дружества заемни отношения. Съгласно чл. 1 от
Договора заемодателят предоставил сумата от 5000 лева за текущи нужди на
дружеството, а съобразно разпоредбата на чл. 3 от договора заемателят дължал
връщане на заемната сума в срок до една година. Уговорена била лихва и
неустойка при забава. До датата на предявяване на исковата молба заемната сума не била заплатена от ответника.
По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответното дружество, с който предявеният иск се
оспорва като неоснователен. Твърди се, че цитираният договор за паричен заем
бил фиктивен и сключен при условията на пълна симулация. Сочи се, че на *** К.
К. придобил дружествен дял от капитала на Венис 2017г. ЕООД и бил назначен за ***
на същото дружество. Ответникът се позовава на чл. 301 от ТЗ, като заявява, че
се противопоставя на действията, извършени от К. К. без представителна власт по
сключването на договор за паричен заем с ищеца. Оспорва достоверността на датата
на приложения към исковата молба договор за заем. Сочи се, че договорът за заем
бил симулативен, тъй като с него се целяло да се прикрият злоупотреби на г-н К.
с парични средства на дружеството. Твърди се, че К. К. е бил собственик на капитала
и управител на „ЗАЛОЖНА КЪЩА – УИНН СТАНДАРТ“ ЕООД за периода от 17.01.2017г.
до 31.12.2019 г., когато лицето е ***. В периода от 29.01.2018г. до
31.12.2019г. е бил *** и *** на „ВЕНИС 2017“ ЕООД. В отговора на исковата молба
се твърди, че в периода от 19.04.2018г, до 31.12.2019г. г-н К. бил изтеглил в
брой от сметката на „ВЕНИКС 2017“ ООД общо 26 000 лева, както сумата от
15 200 лева чрез банкова карта от банкомат, които суми не били отчетени в
дружеството. В отговора на исковата
молба се възразява, че договорът за заем
не е произвел действие, доколкото липсвало предаване на заемната сума.
Съобразно чл. 2 от договора страните се били уговорили заемната сума да бъде
предадена при поискване, но липсвали каквито и да е било доказателства за
реалното предаване на сумата. По изложените съображения моли за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
При условията на пълно и главно
доказване, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно
основанието, от което произтича претенцията му – наличието на валидно
правоотношение по договор за заем, сключен с ответника, по който договор е
изпълнил задълженията си да предаде заемната сума на ответника, както и да
установи наличието на валидно постигната договореност между страните за
връщането на заемната сума в посочения в исковата молба срок. С оглед
възражението по чл. 301 от ТЗ в тежест на ищеца е да докаже, че лицето К. К. е
бил упълномощен да представлява ответното дружество или момента на узнаване на
извършените действия без представителна власт.
Ответникът следва да проведе насрещно
доказване на тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора на
исковата молба, в тази част и че договорът за паричен заем е нищожен като
привиден- сключен при условията на пълна симулация.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
235, ал. 2 вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
В доказателствена тежест на
ищеца при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи следните
правопораждащи факти, а именно основанието, от което произтича претенцията му –
наличието на валидно правоотношение по договор за заем, сключен с ответника, по
който договор е изпълнил задълженията си да предаде заемната сума на ответника,
както и да установи наличието на валидно постигната договореност между страните
за връщането на заемната сума в посочения в исковата молба срок. С оглед наведеното
възражение по чл. 301 от ТЗ в тежест на ищеца е да докаже, че лицето К. К. е
бил упълномощен да представлява ответното дружество или момента на узнаване на
извършените действия без представителна власт.
Ответникът пък следва да проведе
насрещно доказване на тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора
на исковата молба, в тази част и че договорът за паричен заем е нищожен като
привиден- сключен при условията на пълна симулация.
По делото е представен писмен документ,
озаглавен договор за паричен заем от ***, подписан в град П. между „Заложна
къща – Уинн Стандарт“ ЕООД, представлявано от *** си К. К. от една страна в качеството му на заемодател и от друга
страна „ВЕНИС 2017“ ООД, ЕИК *********, представлявано от *** си К. К., в
качеството му на заемател. В член 2 от същия договор е записано, че заемната
сума от 5000 лева ще бъде предадена от заемодателя на заемателя при поискване,
от която дата се счита сключен договор за заем. Доколкото заемната сума от 5000
лева не е била предадена от заемополучателя на заемодателя при подписване на
този договор е налице обещание за заем, а не договор за заем, доколкото
договорът за заем е реален договор, като съгласно член 240, ал. 1 ЗЗД договорът
се счита сключен, в момента на предаване в собственост от заемодателя на
заемополучателя на парите или заместимите вещи, с поемане на задължението за
тяхното връщане от заемателя.
Страните по делото нямат спор, че към
датата на подписване на процесния договор лицето К. К. не е било ***на „ВЕНИС
2017“ ООД, ЕИК *********, като това обстоятелство се потвърждава и от
представените от ответника по делото писмени доказателства – справка от ТР, договор
за покупко-продажба на дружествени дялове от ***.
Ответникът по делото е релевирал
възражение за пълна симулация на сключения договор за заем, с довода, че със
същия се цели прикриването на злоупотреби на г-н К. с парични средства на
дружеството, както и е релевирал
възражение за недостоверност на датата на сключване на договора за заем.
За разкриване на симулацията,
респективно за нейното опровергаване са изслушани свидетелски показания на
двете страни. От разпита на св. Х. Т. се установява, че К. и Т. имали уговорка
да наемат хотел ***, и по този повод този свидетел бил закаран от К. през м. ***
година в този хотел, за да направи калкулация на разходите за ремонта му. Хотелът не работел и бил в окаяно
състояние, започнали ремонтните дейности през м. януари 2018 година, като
инвестираните в хотела пари били давани от К.. Св. споменава, че К. му споделил
за отпуснати заеми на Венис 2017 ООД, както
и че договорът за наем на хотел *** бил подписан от К..
По делото е разпитан св. Н. К. се
установява, че в качеството й на ***обслужва дейността на ответника, като
познава К. от 2018 година, когато последният станал *** във „Венис 2017“ ООД.
Освен това хотелът бил нает с договор за наем от ***, след което стартирал и
ремонтът му през пролетта на 2018 годин. Освен това казва, че не била чувала,
нито знаела за сключени от това дружество договори за заем. Представен е вписан
на *** договор за наем от ***/вероятно се касае за грешна дата на годината/
между Х. С. и *** ЕООД, от една страна като наемодатели, и Венис 2017 ЕООД, от
друга като наемател, на недв. имот,
находящ се в град П. ул. *** № *, за който страните не спорят, че касае именно
процесният хотел ***.
Видно от представения договор за наем,
последният е подписан за Венис 2017 ООД от *** му Т., а не от К., който към
него момент не е имал качеството *** на дружеството. Следва да се отбележи
обаче, че в глава VІІ от договора е визирано, че в срок до 10.03.2018г.
наемателят извършва реновация на
помещенията, съгласно нуждите за експлоатация на същите като семеен хотел,
както и че общият размер на реновацията
не може да бъде по-малък от 38 000 лева и по-голям от 40 000 лева,
поради което не следва да бъдат кредитирани показанията на св. К. относно
момента на започване и завършване на ремонта на наетия хотел. Следва да бъдат
кредитирани показанията на св. Т. относно необходимостта от ремонтни дейности
на хотела, който е бил нает от „Венис 2017“ ООД, както и че ремонтът е започнал преди пролетта на
2018 година. По изложените съображения не се установява възражението на
ответника за симулация на сключения договор за заем, доколкото не се
установяват действия на К., които да целят прикриването на злоупотреби с
парични средства на дружеството.
Съгласно
изготвеното по делото заключение на вещото лице Ш., прието без възражения от
страните, изготвено компетентно и безпристрастно, изготвено въз основа на
представените от двете дружества счетоводна документация, се установява че
процесния договор за заем от *** в
размер на 5000 лева е осчетоводен по дебит на счетоводна сметка 498 – други
дебитори – Венис 2017 д и по кредита на счетоводна сметка 501 „каса в лева“,
като сумата е осчетоводена на 01.01.2019г. и е намерила отражение в счетоводния
баланс на ЗК-Уинн Стандарт ЕООД за 2019г., но не са били представени първични
счетоводни документи, удостоверяващи предоставяне на сумата по процесния
договор. В счетоводството на ответника, сумата по процесния договор за паричен
заем от ***. в размер на 5000 лева е осчетоводена по дебита на счетоводна
сметка 501 „Каса в лева“ и по кредита на счетоводна сметка 499 – други
кредитори – аналитичност „ЗК –Уинн стандарт“ ЕООД, като сумата е осчетоводена
на 08.01.2018г. Също така е посочено, че в счетоводството на ответника са взети
счетоводни операции с дата 31.12.2019г. въз основа на инвентаризация за налични
активи и пасиви на „Венис 2017“ ООД.
По въпроса
за доказ. сила на вписванията в счетоводните книги има постановена богата и
последователна съдебна практика. Съгласно дадените разрешения в практиката на
ВКС по член 290 ГПК вписванията в счетоводните книги могат да служат като
доказателство, само ако са били водени редовно, а редовността им е обусловена
от надлежно документиране, съставено въз основа на документ, който да го
оправдава, тоест следва да е наличен първичен счетоводен документ, който
отразява информация за стопанската операция.
В
заключението си вещото лице е посочило липсата на първични счетоводни документи,
удостоверяващи предоставяне /излизане/
на сумата от касата на дружеството заемодател, съответно издаване на ПКО
или разписка от дружеството заемател, удостоверяващо постъпване на сумата от
5000 лева в касата на това дружество. Само отразяването на първичния счетоводен
документ в счетоводните регистри на двете страни по договора съставлява
признание за възникване на дълга и размера на задължението, обективирани в този
първичен счетоводен документ.
По
изложените съображения, съдът намира, че доказателствената сила на счетоводните
записвания е дискредитирана, понеже счетоводството на двете дружества не е
водено редовно, с оглед на което съдът намира, че ищецът не е установил при
условията на главно и пълно доказване фактът на реално предаване на сумата от
5000 лева, като елемент от фактическия състав на договора за заем.
С оглед на изложеното по-горе, искът
като недоказан и неоснователен, следва да бъде отхвърлен, като на ответника
бъдат присъдени разноски за платено адв. възнаграждение в размер на 630 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „ЗАЛОЖНА КЪЩА –
УИНН СТАНДАРТ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Богомил“ № 3, представлявано от В. Н. Н. против ответника „ВЕНИС
2017“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хан
Аспарух“ № 98, представлявано от *** В. В. Т., иск по член 240 ЗЗД за
осъждането му да заплати сумата от 5000 лева – главница, дължима по договор за
заем от ***, сключен между „ЗАЛОЖНА КЪЩА – УИНН СТАНДАРТ“ ЕООД, ЕИК *********,
като заемодател, и „ВЕНИС 2017“ ООД, ЕИК *********, като заемател, ведно със
зак. лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 23.01.2020г. до окончателното й изплащане, като недоказан и
неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАЛОЖНА КЪЩА – УИНН СТАНДАРТ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Богомил“ № 3, представлявано от В. Н. Н. да
заплати на ответника „ВЕНИС 2017“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Хан Аспарух“ № 98, представлявано от *** В. В. Т.,
разноски за платено адв. възнаграждение в размер на 630 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен
съдия:п/А.Трайкова
Вярно с оригинала.
М.К.