РЕШЕНИЕ
№ 583
гр. гр. Хасково, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. И.а Гражданско дело №
20235640102194 по опИ. за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ, вр. чл. 45 ал.1 от ЗЗД от
И. В. И., ЕГН **********, от ********** против ЗАД “ДаллБогг:Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
Район „Изгрев“, бул.“Г. М. Д.“ № 1.
В исковата молба се твърди, че на ********** г. в гр. Хасково, на
бул.“Илинден“ в района на бензиностанция „АМК“, водачът на бетоновоз
**********“, с peг. № **********, собственост на фирма „******* Р. И. О.,
предприемайки маневра „потегляне“, отнел предимството на лек автомобил
********** ***“ с peг. № ********** управляван от ищеца, вследствие на
което настъпило ПТП. За пътния инцидент бил съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № ****/********** г. по опИ. на ОД на
МВР-Хасково, в който било отразено, че виновен за катастрофата бил
Участник 1 - Р. И. О., на когото бил съставен АУАН от ********** г. Твърди
се, че в резултат на така настъпилия пътен инцидент пострадал ищецът И. В.
И.. Непосредствено след катастрофата, той бил откаран на преглед при
ортопед -травматолог, тъй като се оплаквал от силни болки в шиен отдел на
гръбначен стълб от към лявата раменна става. При прегледа се установили
1
следните травматични увреждания: Навяхвания и разтягане на свързващия
апарат на шийния отдел на гръбначния стълб; Болки в щиен отдел на
гръбначния стълб, ирадиращи дистално към лява разменна става; Спазъм на
паравертебрална мускулатура и силна болка от ляво; Силно болезнени и
ограничени движения в шията анте и латерофлексия; Болка при активна
абдукция и ограничение до 90 градуса. На ищеца била предпИ.на шийна яка
за 2 седмици, както и да приема медикаменти. Било му предпИ.но да
провежда медикаментозна терапия за подобряване на състоянието му, както и
да продължи лечението си в домашни условия. Общият възстановителен
период при ищеца продължил за около месец и половина. Сочи се, че през
първите няколко седмици след инцидента, той изпитвал силни, непрестанни
болки в областта на нараняванията си, поради което му се налагало постоянно
да приема обезболяващи и седативни медикаменти. От получените
увреждания и изживения шок от катастрофата и от стреса и уплахата, които
изпитал, здравословното състояние на ищеца рязко се влошило, което дало
отражение и върху психиката му. И към настоящия момент се оплаквал от
безпричинна тревожност, потиснатост, напрежение, връщане към спомена за
злополуката, изпитвал нарушения и смущения на съня и вниманието. Поради
тази причина и за повлияване и преодоляване на симптомите, той приемал
сънотворни и седативни хранителни добавки, билки, чайове и др. Видно от
съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, отговорността
на виновния за процесното ПТП водач била застрахована със застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното
застрахователно дружество по застрахователна полица № **********,
валидна от ***** г. до **********г. Ищецът отправил застрахователна
претенция до ответното дружество, с която поискал определяне и изплащане
на обезщетение от ответника и повод същата била образувана преписка по
щета № 0801-006413/2022-01. В отговор на претенцията си ищецът получил
писмо с изх. № 463/25.01.2023г., с което ответното дружество го уведомявало,
че не можел да определи и изплати застрахователно обезщетение, предвид на
което за него бил налице правен интерес да претендира по съдебен ред
изплащане на такова. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на ПТП,
настъпило на **********г. в гр.Хасково, ведно със законната лихва за забава
2
върху горепосочената сума, считано от датата, на която ищецът е уведомил
ответника за настъпилото ПТП - 26.10.2022 г., до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски. Претендира се и присъждане на
адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ и
съдействие.
Ответникът оспорва изцяло претенцията по основание и размер.
Оспорва твърдяния механизъм на процесното ПТП, както и твърдението, че
същото е настъпило само поради нарушение на водача Р. О.. Твърди, че
ищецът като водач на лек автомобил марка **********“, модел **********, е
нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДВП и в тази връзка оспорва
наличието на вина в поведението на водача О.. Оспорват се също твърденията
за наличие на причинно-следствена връзка с механизма на произшествието на
сочените в исковата молба тересни травми и здравословни усложнения на
ищеца, за морфологичния им характер, провеждане и естество на лечението и
за неговата продължителност, период на възстановяване, както и
необходимостта от носене на шийна яка за период от 2 седмици. Счита, че
претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди е
изключително завишен и прекомерен, некореспондиращ с естеството на
травмите, с характеристиките на проведеното лечение и срока на
възстановяване, с липсата на данни за последващо лечение или ексцес, с
причините и обстоятелствата при осъществяването на произшествието, вкл. и
относимата към момента на възникването на ПТП съдебна практика. На
самостоятелно основание оспорва твърдението, че заявените с исковата молба
вреди настъпили в пряка, непрекъсната причинно-следствена връзка от
осъществяване механизма на транспортния инцидент, като поддържа наличие
на изключителен принос на ищеца за настъпване на травмите при
осъществяване на ПТП, поради извършено като пътник в лек автомобил
марка „***********“ с peг. ************* нарушение на чл. 137А от ЗДвП,
поради липсата на поставен по време на движение обезопасителен колан.
Отделно поддържа, че твърдяните от ищеца продължаващи към настоящия
момент затруднения, дължащи се на възникналите вследствие процесното
ПТП увреждания, се дължали на неправилно проведено от страна на
пострадалия лечение, с което бил затруднен и удължен възстановителният
период. Липсвали данни ищецът да се е явявал на контролни прегледи или
въобще да е посещавал рехабилитационни процедури. Ответникът прави
3
възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като твърди, че същият не
провеждал лечение и не посещавал рехабилитационни процедури, с оглед
което бил допринесъл за удължаване на периода, необходим за възстановяване
от претърпените травматични увреждания. Относно размера на претенцията –
ответникът оспорва същият като изключително завишен, недължим и заявен в
противоречие с принципа за спаведливост. На самостоятелно основание прави
възражение за недължимост на сумата и на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД
поради наличието на съпричиняване от страна на пострадалия. Оспорва се
изцяло и акцесорната претенция за лихва, а в случай че съдът намери същата
за основателна, според ответника лихвата следвало да бъде присъдена от
датата на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ. С оглед тези и останалите,
подробно изложени в отговора на исковата молба, съображения, ответникът
моли съдът да отхвърли предявения иск изцяло като неоснователен и
недоказан, като му присъди направените разноски по делото. Възразява срещу
искането за присъждане на разноски в полза на ищеца и в условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на представляващия го адвокат.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства е видно, че на
**********г., в ***********, в района на бензиностанция „АМК“, на бул.
„Илинден“, е настъпило пътно-транспортно произшествие между две МПС, а
именно: меджу бетоновоз марка ************, собственост на **********
управлявано от водача Р. И. О., и лек автомобил марка **********
*********с рег.№ **********, управляван от ищеца И. В. И.. ПТП е
настъпило в резултат на допуснато от водача на бетоновоза Р. О. нарушение,
който, предприемайки маневра „потегляне“, отнел предимството на другия
водач - ищецът в настоящото производство, който се е движел с лек автомобил
марка „**********“ с рег. № ********** в съответната лента за движение -
нарушение по смисъла на чл.25, ал.2 от ЗДвП.
Безспорно се установява още, че към момента на настъпването на ПТП
превозното средство, управлявано от водача Р. И. О., е било застраховано в
ответното дружество, в каквато насока е представената Застрахователна
полица „ГО” на МПС *************, със срок на застраховане 12 месеца, а
4
именно за времето от 30.01.2022г. до 29.01.2023г. От друга страна от
събраните писмени доказателства съдът установи, че уговорената
застрахователна премия в размер на 1 210 лева е била уговорена да се заплаща
разсрочено на четири вноски, като първата от тях е била направена в момента
на сключването на застрахователния договор -30.01.2022г. в размер на 312.25
лева. Падежът на втората вноска е бил на 30.04.2022г., на третата – на
30.07.2022г. и на последната четвърта – на 30.10.2022г. В този смисъл съдът
прави извод, че към момента на настъпване на застрахователното събитие
автомобилът е бил застрахован. Това от своя страна дава възможност на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да поиска да му бъде
изплатено обезщетение пряко от застрахователя. Или, това е така нареченият
пряк иск, предвиден в нормите на КЗ. В настоящия казус увреденото лице –
ищецът по делото, е насочил своя иск именно към застрахователя на
посоченото основание.
По делото като писмено доказателство съдът прие и Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № *************г., в който ясно и
недвусмислено е посочен за виновен за настъпването на ПТП водачът на
бетоновоза Р. И. О.. С оглед отправената от ищеца застрахователна претенция
до ответника е била образувана преписка по Щета № **************.
Ответникът не е изплатил претендираното обезщетение, което именно е
обосновало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.
Съдът допусна събиране и на гласни доказателства:
От разпита на свид. Р. О. се установява, че той именно е единият от
участниците в процесното ПТП и не отрича, че то е насътпило по негова вина.
Счита обаче, че не е имало пострадали лица в резултат на същото.
От своя страна разпитаният свид. С. Х. е категоричен, че една сутрин
му се обадил И. и му казал за настъпилото ПТП. Съобщил му, че е в болница и
свидетелят отишъл да го вземе от там. Известно му е, че седмици наред И.
имал болки в рамото, гърба и главата. Тъй като бил състезател по борба, тези
наранявания му попречили да замине на състезание, което било около седмица
или две след случилото се. Твърди, че вследствие на претърпените травми И.
не можел вече да бъде пълноценен състезател и не го включвали в
състезанията. Това съответно много му тежало.
По делото съдът назначи съдебна авто-техническа и съдебно-
5
медицинска експертизи, заключенията по които възпрема изцяло като
компетентни и безпристрастно дадени.
От заключението на авто-техническата експертиза се установява
отново, че причина за настъпването на ПТП е допуснатото от водача на
бетоновоза нарушение, изразяващо се в непропускане на втория участник,
който вече се е движел по пътната лента. / нарушение по смисъла на чл.25,
ал.2 от ЗДвП/.
Съдът, за да установи вида и размера на настъпилите травми на ищеца
вследствие на ПТП, изслуша заключение на съдебно-медицинска експертиза.
Вещото лице посочва, че ищецът е получил контузия на шията и лявата
раменна област, което е наложило поставяне на предпазна яка на шията за
срок от две седмици. Вещото лице твърди, че оздравителният процес е
приключил със снемането на предпазната яка. Вещото лице е категорично, че
всички телесни увреждания на ищеца са в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП, като също така е категорично, че всички те са причинили
болки и страдания на пострадалия и временно ограничение на движенията в
раменната става.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи: следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с
чл.45, ал.1 от ЗЗД, който е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е основателен по следните
съображения:
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380 от същия закон – отправяне на писмена
застрахователна претенция с посочена банкова сметка. Следователно, за да
бъде уважен предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника – застраховател относно
автомобила, управляван от деликвента, че са се осъществили елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане – опИ.ното в исковата молба
противоправно и виновно поведение на водача на лекия автомобил, от което
6
са настъпили твърдените неимуществени вреди и причинна връзка между тях,
като вината му се предполага до доказване на противното - чл.45, ал.2 от ЗЗД,
както и отправена от него към застрахователя писмена претенция. По делото
не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че към
датата на настъпване на ПТП е съществувал валиден договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на
горепосочения бетоновоз, който е покривал отговорността на застрахованото
лице за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата, като застрахован се явява и всяко лице, което ползва моторното
превозно средство на законно основание – чл. 477, ал.1 и ал.2 от КЗ. На
следващо място, от анализа на събраните писмени доказателства, както и от
приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза се установяват по
категоричен начин елементите от фактическия състав на деликта.
Както се посочи по-горе, настъпването на претендираните
неимуществени вреди за ищеца и причинно-следствената връзка между тях и
деянието се установяват от заключението на съдебно-медицинската
експертиза. Касае се за неблагоприятно засягане на лично, нематериално
благо - здравето на физическото лице, поради което и доколкото претърпените
вреди са неимуществени, те не подлежат на точна парична оценка и съответно
размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен от съда по
справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне на размера на обезщетението. Предвид
възрастта на пострадалия – млад човек, на 33 години към датата на ПТП, вида
и характера на причиненото увреждане – контузия на шията и лявата раменна
област, проявена с чувство на болка и временно ограничение на движенията в
раменната става, продължителността и интензивността на претърпените
болки и страдания, според вещото лице Д-р Х. Е. със срок за възстановяване
около минимум две седмици, фактът, че ищецът е картотекиран състезател
във Федерацията по борба и са налице обективни данни за трайна промяна в
тренировъчния му режим и възможността да участва в състезания, което
7
безусловно представлява промяна в начина му на живот, както и с оглед
социално-икономическите условия в страната към релевантния момент, съдът
приема, че за справедливото овъзмездяване на неблагоприятното засягане на
неговото здраве следва да му бъде престирана сума в размер на 2000 лева.
Следва да се отбележи и че в настоящото производство са ангажирани
доказателства и за заявена писмена застрахователна претенция от ищеца до
ответника, като последният не твърди, а и не се установява да му е платил
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди. Напротив – бил е постановен отказ за изплащане на обезщетение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от страна на водача на лек автомобли **********.
ОпИ.ното по-горе заключение на вещото лице по назначената съдебна авто-
техническа експертиза дава отрицателен отговор на възражението на
ответника, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
лек автомобил **********. Съдът счита, че единствено поведението на водача
на бетоновоз **********“, застрахован при ответника, е причина за
настъпване на произшествието. За да бъде намалено обезщетението за вреди,
съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е
необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото
лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени
действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице.
Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато
пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно, съпричиняване
на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя
на вредата. В настоящия случай от заключението на вещото лице по авто-
техническата експертиза се установи, че от техническа гледна точка
поведението на водача на бетоновоза е основна предпоставка за настъпване на
процесното ПТП – потеглил от паркирано състояние и навлязъл в пресичащо
началното му направление платно за движение към изхода, без да спази
предимството на движещ се по него друг автомобил, изтеглящ се от дясно,
8
също към изхода на бензиностанцията, което поведение в района на
бензиностанция „АМК 2002“ е в нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП. Ето защо,
възражението на ответника за съпричиняване от страна на водача на лек
автомобил **********“ не може да бъде споделено.
При това положение съдът счита, че в случая са налице всички,
изискуеми от закона предпоставки за реализиране на отговорността на ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД спрямо ищеца И. В. И..
По изложените съображения искът по чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45, ал. 1
от ЗЗД за неимуществени вреди следва да бъде уважен в пълния предявен
размер - за сумата от 2000 лева. Сумата е дължима ведно със законната лихва,
считано от 26.10.2022г. – датата, на която ищецът е уведомил ответника за
настъпилото ПТП, до окончателното й изплащане.
По отношение на дължимите деловодни разноски в настоящото
производство съдът намира, че с оглед изхода на делото на ищеца се следват
разноски в пълен размер, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, а именно сумата
280 лева, от които 200 лева – заплатени възнаграждения за вещи лица и 80
лева – платена държавна такса.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокатското дружество,
представлявало ищеца, сумата от 600 лева /с включен ДДС/, представляваща
възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство,
защита и съдействие по настоящото дело, определено по правилата на чл.38,
ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.2, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2, вр.
§ 2а от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Изгрев“, бул.“Г. М. Д.“ №
1, да заплати на И. В. И., ЕГН **********, от ********** съдебен адрес -
************сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за
9
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на **********г., в гр.Хасково, на
бул.“Илинден“, в района на бензиностанция „АМК“, между лек автомобил
марка ********** с рег. № **********, управляван от И. В. И., и бетоновоз
марка **********“ с ************управляван от Р. И. О., застрахован в ЗАД
“ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 26.10.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД “ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Изгрев“, бул.“Г. М. Д.“ №
1, да заплати на И. В. И., ЕГН **********, от ********** съдебен адрес -
*************, сумата от 280 лева, представляваща направени разноски по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., ЗАД “ДаллБогг:Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
Район „Изгрев“, бул.“Г. М. Д.“ № 1, да заплати на адвокатско дружество
*******, с код по Булстат ********, със седалище и адрес на управление –
**************, сумата в размер на 600 лева, представляваща
възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство.
Посочената от ищеца на основание чл.127, ал.4 от ГПК банкова сметка
е: *********************
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: К. Х.
10