Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 26.05.2021
г.
В ИМЕТО
Н. НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2570 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът ФОНД З.Г.НА В.В
Б. твърди, че има парично вземане към ответника “А.Т.Г. – Ф.С” ООД, ЕИК *****,
произтичащо от заплатена
без правно основание от ФГВБ на “А.Т.Г. – Ф.С”
ООД сума като гаранция по влог на “А.Т.Г. – Ф.С”
ООД в “КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА
БАНКА” АД (в несъстоятелност)
по депозитна сметка с IBAN: ***змер на 15023,51 евро или 29 383,43 лева, който не подлежи на гарантиране.
Твърди, че според предоставената информация от квесторите на “КТБ” АД на ФГВБ, по реда и при условията на
чл. 4 и чл. 7 от Наредба № 23 на БНБ за условията и реда за изплащане на суми
по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер, ответникът “А.Т.Г. – Ф.С” ООД притежава влогове в “КТБ” АД, които са означени от квесторите
като непривилегировани/непреференциални, както следва:
- по депозитна сметка в евро с IBAN: ***, наличност в размер на 15 023,51 евро или 29 383,43 лева;
- по разплащателна сметка в лева с IBAN: ***, наличност в размер на 16 116,80 лева;
- по депозитна сметка в лева с IBAN: ***, наличност в размер на 108 000 лева.
Ищецът твърди, че съгласно решение № 61/18.11.2014 г. на УС на ФГВБ, началната дата на изплащане на гаранция по влоговете в “КТБ” АД, е 04.12.2014 г. Твърди, че на 22.01.2015 г., на базата на получената по реда на Наредба № 23 на БНБ информация от квесторите на “КТБ” АД, ФГВБ е изплатил на “А.Т.Г. – Ф.С” ООД чрез обслужващата банка – “УниКредит Булбанк” АД, като гаранция по влоговете на това дружество в “КТБ” АД сумата от 125 453,63 лева с платежно нареждане от 22.01.2015 г. и сумата от 28 046,60 лева с платежно нареждане от 01.04.2015 г.
Ищецът
твърди, че след поисканата с писмо с изх. № 20-7-0014/25.05.2015 г. информация от синдика на “КТБ” АД за влоговете с привилегировани
лихвени условия, е получена информация във ФГВБ, че по влога на “А.Т.Г. – Ф.С” ООД по депозитна сметка с IBAN: ***, са предоставени привилегировани лихвени условия, в отклонение от обявените
от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители и поради
това, същият влог не подлежи на гарантиране от ФГВБ. Твърди, че е налице
привилегирован влог, тъй като по сключения между банката и вложителя “А.Т.Г. – Ф.С” ООД договор за депозит № 30060/29.01.2014 г. по банкова
сметка ***: ***хвяван с лихвен процент в размер на 7%, а преди това 8%,
докато съгласно Скалата на стандартните лихвени проценти, които “КТБ” АД прилага към привлечени средства от
клиенти в сила от 12.12.2012 г., съответно Скалата в сила от 01.11.2013 г.,
стандартния лихвен процент за 12-месечен срочен депозит в евро за юридически
лица е бил в размер на 4,5%.
Твърди, че сумите по горепосоченият
депозит на ответника попадат в изключението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ
(отм.), съгласно който не се изплащат гарантираните размери на влоговете в
банката на лицата, на които
са били предоставени привилегировани
лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна
да прилага към своите вложители.
Твърди, че ответникът е получил като
гаранция по влоговете си в КТБ сумата от 153 500,23 лева, от които дължима и
платима на валидно правно основание е била само сумата от 124 116,80 лева,
платена във връзка с наличностите по притежаваните от ответника разплащателни
сметки в лева в размер на 16 116,80 лева и депозитна сметка в лева в размер на
108 000 лева. Остатъкът от изплатената на ответника сума от 29 383,43 лева е
получена от ответника без основание.
Твърди, че в производството по
несъстоятелност за “КТБ” АД
са били разпределени суми по Частична сметка за разпределение, обявена на
25.04.2017 г. в Търговския регистър, в размер на 11,304% от общия размер на
приетите вземания в производството по несъстоятелност на “КТБ” АД. Твърди, че ФГВБ е получил частично
плащане във връзка с вземането му към “КТБ” АД, възникнало по силата на чл. 24,
ал. 1 от ЗГВБ (отм.) и настъпилата суброгация на ФГВБ в правата на вложителите
в “КТБ” АД с право на гаранция. Твърди, че
поради плащането по първата частична сметка в несъстоятелността, то сумата в
размер на 29 383,43 лева, платена от ФГВБ на ответника без основание, следва да
бъде намалена с полученото плащане по първата частична сметка за разпределение
от ФГВБ относно платената без основание гаранция за този влог, а именно със
сумата от 3 321,50 лева (29 383,43 лева - 29 383,43 лева х 11,304 %).
Твърди, че с оглед на горното към
датата на подаване на исковата молба ответникът се е обогатил неоснователно със
сумата от 26 061,93 лева. Твърди, че ФГВБ е поканил ответника да върне
сумата с покана за доброволно изпълнение с изх. № 90-0081/06.11.2019 г., но
това не е сторено.
Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му върне сумата от 26 061,93 лева, представляваща платена без основание сума от ФОНДА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ като гаранция относно влог по банкова сметка ***: *** “КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД (в несъстоятелност), който не подлежи на гарантиране съгласно ЗГВБ (отм.), ведно със законната лихва върху претендираната сума от 26 061,93 лева от датата на подаване на исковата молба (29.11.2019 г.) до окончателното й изплащане.
Ищецът претендира направените по
делото разноски.
Ответникът “А.Т.Г. – Ф.С” ООД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Доводите на ответника относно допустимостта на иска касаят
неговата основателност. Ответникът оспорва наличието на правото на иск по реда
на чл. 55 от ЗЗД, тъй като е налице друг правен ред за връщане на твърдените
платени суми по влог с преференциален лихвен процент – по реда ДОПК. Сочи, че
публичните вземания, каквито са и твърдените от ФГВБ, се установяват по
основание и размер с акт за установяване на публично вземане, съгласно чл. 166,
ал. 2 от ДОПК. Сочи, че правата на ФГВБ се реализират по административен ред, а
не по исков ред, което представлява абсолютна отрицателна процесуална
предпоставка за иска. Сочи, че при уредена в ДОПК процедура по чл. 162, ал. 2,
т. 2 и т. 8 относно публични държавни вземания и начина на тяхното събиране с
административен акт по смисъла на чл. 166 от ДОПК, не може да се предявява иск
по чл. 55 от ЗЗД.
Сочи, че според него нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗГВБ (отм.) е процесуална, защото урежда правопорядък
относно реализириане на субективни права, и поради
това след отмяната на закона от 14.08.2015 г. не може да се търсят по отменения
закон възникнали и осъществени вече права. Сочи, че дори да се приеме, че
нормата е материалноправна, новият ЗГВБ не предвижда
изрично правен ред за уреждане на вече осъществени и погасени материални права.
Сочи, че и с оглед § 7, ал. 2 от Директива 94/19/ЕО от 30.05.1995 г. относно
схемите за гарантиране на депозити, действала към момента на сключване на
процесния договор за влог, изисква да се установи, че ползваният от вложителя
лихвен процент е спомогнал за влошаване на финансовото състояние на банката, за
да е налице изключение на влога на ищеца.
Оспорва
процесуалната легитимация на ищеца ФГВБ, тъй като при плащането на депозит с
привилегирован лихвен процент ФГВБ е можел да предяви само отменителен
иск по чл. 60 от ЗБН, а такъв не е бил предявен в случая.
Ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни поради противоречие на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.) с т. 11
от Приложение I вр. с чл. 7, §2 от директива 94/19/ЕО от 30.05.1995 г.
Сочи, че депозитите на ответника не са с привилегирован лихвен процент, както и
че същите не са спомогвали за влошаване на
финансовото състояние на “КТБ” АД. Сочи, че не е изпълнено задължението за
транспониране на директивата, разпоредбата на директивата е безусловна и
прецизна и установява права за частно правни субекти срещу юридическо лице,
управлявано и контролирано от държавата, поради което разпоредбата на
директивата следва да произведе директен ефект и да дерогира чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗГВБ (отм.). Сочи също, че при размера на депозита от 15 012 евро по
раздел III от Скалата на стандартните
лихвени проценти на “КТБ” АД е бил предвиден максимален лихвен процент от
10%, т.е. не е налице привилегия на депозита. Сочи, че поради предвиденото в
скалата, то е без значение, че в такива случаи се изисквало индивидуално
договаряне.
Сочи, че в случая съгласно чл. 57, ал. 3 от ЗКИ
обстоятелството на гаранцията по процесния депозит на ответника е било
потвърдено от квесторите на “КТБ” АД след отнемането на лиценза на банката.
Сочи, че депозитите са изплатени от ищеца ФГВБ
като непривилегировани и фондът се е суброгирал в
правата на ищеца в производството по несъстоятелност на “КТБ” АД.
Сочи, че поради това липсва функционална връзка между евентуалното обогатяване
на ответника и обедняването на ищеца. Твърди, че ответникът не е включен като
кредитор в производството по несъстоятелност на банката и сроковете за това са
изтекли. Сочи, че ФГВБ е получил пълно и цялостно плащане от “КТБ” АД за
процесния влог, поради което същият не е материалноправно
легитимиран да предявява разглежданите искове. Сочи, че с протокол № 14 от
30.07.2014 г. на УС на БНБ всички влогове са с намалени лихвени проценти,
поради което няма депозити с привилегирован лихвен процент към момента на
тяхното плащане.
Ответникът прави възражение на основание чл. 110
от ЗЗД за изтекла петгодишна погасителна давност за връщане на платените суми,
която била започнала да тече от поставяне на “КТБ” АД под
специален надзор на 20.06.2014 г. и била изтекла към м. 06.2019 г., т.е. преди
датата на подаване на исковата молба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото не се спори между страните и се установява
от представените писмени доказателства, че ответникът
“А.Т.Г. – Ф.С” ООД е вложител в “КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА” АД по смисъла на §1, т. 3 от ДР на
ЗГВБ (отм.), включително с влог по депозитна сметка в евро с IBAN: ***.
Между банката и ищеца като депозант е сключен договор № 30060 от 29.01.2014 г. за индивидуален
срочен депозит, съгласно който депозантът депозира на съхранение, а банката
приема сумата от 15 012 евро по сметка с IBAN: ***, със срок до 29.01.2015 г. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, банката
начислява лихва върху сумата с текущ годишен лихвен процент в размер на 7%.
Представено е от
ищеца писмо с вх. № 10442/03.11.2014 г. по описа на “КТБ”
АД, изпратено от ответника до “КТБ” АД, с което настоящият ответник прекратява
горецитирания договор за депозит в евро.
Между банката и ищеца като депозант е сключен договор № 30060 от 29.01.2013 г. за индивидуален
срочен депозит, съгласно който депозантът депозира на съхранение, а банката
приема сумата от 13 900 евро по сметка с IBAN: ***, със срок до 29.01.2014 г. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, банката
начислява лихва върху сумата с текущ годишен лихвен процент в размер на 8%.
Представен е от ищеца Препис-извлечение от Протокол № 14 от 30.06.2014 г. от решение № 82 на УС на БНБ, с което БНБ намалява лихвените проценти по депозитги на “КТБ” АД до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути, в съответствие с приложението към това решение, а тези, които са по-ниски от средния пазарен размер към м. май 2014 г., не се променят.
Представени са от ищеца доказателства, че на 22.01.2015 г. от ищеца ФГВБ на ответника е изплатена сумата от 125 453,63 лева, а на 01.04.2015 г. и сумата от 28 046,60 лева.
Представени са от ищеца Скала на стандартните лихвени проценти, които “КТБ” АД прилага към привлечени средства от клиенти от 2012 г. и съответно Скалата от 2013 г.
Представена е от ищеца покана за доброволно изпълнение с изх. № 90-008/ 06.11.2019 г., изпратена до ответника, в която последният е поканен в едноседмичен срок от получаването й да върне сумата от 26 061,93 лева, представляваща недължимо платена гаранция, намалена с размера на посочената от суброгацията сума с оглед разпределение на осребреното имущество на “КТБ” АД.
По делото е
изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза на вещото лице Р.Г., съгласно което сумата, изплатена от ФГВБ на
ответника във връзка с всичките им влогове в “КТБ” АД е в размер на 125 453,63 лева на 22.01.2015 г. и в размер на
28 046,60 лева на 01.04.2015 г.
Вещото лице
посочва, че по процесната депозитна сметка в евро с IBAN: *** размер на 15 023,51 евро или 29 383,43 лева. Вещото лице дава заключение, че по тази
депозитна сметка начислената лихва за периода от датата на откриването й до
06.11.2014 г. е в общ размер на 1 123,51 евро.
Вещото лице дава
заключение, че процентът на удовлетворяване на везманията
на кредиторите на “КТБ” АД (н.) с поредност
по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН съгласно частична сметка за разпределение на суми
между кредиторите на “КТБ” АД (н.), обявена с вписване 20170425163731
в Търговския регистър, е 11,301473%.
Вещото лице е
посочило сумите, които са изплатени на ФГВБ по първа и втора частична сметка за
разпределение, като сочи, че когато паричните средства са недостатъчни, за да
се удовлетворят изцяло вземанията по чл. 94, ал. 1, т. 3-15 от ЗБН, те се разпределят
между кредиторите от реда по съразмерност (чл. 94, ал. 2 от ЗБН).
По делото е
изслушано, неоспорено от страните и прието допълнително заключение на
съдебно-счетоводната експертиза на вещо лице Р.Г., ведно с допълнение.
Вещото лице дава
заключение, че съгласно отговор с изх. № 526/17.03.2021 г. “КТБ” АД предоставя информация, че делът на влоговете над 25 000
лева/13 000 евро, по които са сключени договори за индивидуални депозити и
са предоставени лихвени проценти по чл. 3 от скалата на стандартни лихвени
проценти, към общия брой влогове е 0,570352%; броят на тези влогове е 218, като
при 95 броя начислените лихви не са теглени, а са капитализирани по съответните
сметки, т.е. 43,58% от тези договори; след проверка в счетоводната система на
банката е установено, че към 20.06.2014 г. не са налице влогове, които да са
олихвявани с лихвен процент над 10%.
Вещото лице дава
заключение, че при олихвяване на главницата с процентите, заложени в Скалата на
лихвените проценти по раздел II, т. 2 Стандартен срочен депозит за юридически лица за срок от 12 месеца
с размер на средствата от 10 000 евро до 250 000 евро с 4,5 лихвен
процент, то размерът на лихвата възлиза на 636,64 лева.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Неоснователното обогатяване може да се дефинира като правоотношение, възникнало от разместване на имуществени блага, като това обогатяване не е с основание. Неоснователното обогатяване се основава на липсата на основание, разбирано като липса на правоотношение, което да оправдава разместването на имуществените блага.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение, както и при плащане на по-големи от нормираните цени за стоки, услуги или лихви, при плащане на задължение след неговото погасяване, освен в случаите на чл. 118 ЗЗД, и други (Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленум на ВС).
С иска по чл. 55 от ЗЗД ищецът претендира връщане на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже извършеното от него към ответника плащане на сумата, чието връщане претендира, и твърдените привилегировани условия на депозита. В тежест на ответника е да докаже основанието за плащането и задържането на претендираната сума.
В случая не
се спори между страните, че ответникът
“А.Т.Г. – Ф.С” ООД е вложител в “КТБ” АД, включително с влог по депозитна сметка в евро с IBAN:
***, по смисъла на на §1, т. 3 от ДР на
ЗГВБ (отм.).
Не се спори
между страните и се установява от събраните по делото писмени доказателства и
приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че ответникът е получил
от ФОНДА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ процесната
сума от 26 061,93 лева като
гаранция по влог по банкова сметка ***: *** “КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД (в несъстоятелност).
Към датата на приемане на Решение от 06.11.2014 г. на Управителния
съвет на Българската народна банка, с което е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на “КОРПОРАТИВН.ТЪРГОВСКА БАНКА” АД, действа Закона за гарантиране на
влоговете в банките от 1998 г. (отм. - ДВ, бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), и в случая са приложими нормите
на този закон. Поради това неоснователно е възражението на ответника, че в
случая не се прилагат нормите на ЗГВБ
(отм.).
Съгласно чл. 23, ал. 1 вр. с чл. 4, ал. 1 от
ЗГВБ (отм.), след като Българската народна банка отнеме издадената лицензия за банкова дейност
на търговската банка, Фондът изплаща задължения на съответната
банка към нейни вложители до гарантирания размер,
представляващ пълно изплащане на сумите по
влоговете на едно лице в една
банка независимо от броя и размера
им до 196 000 лева.
Неоснователно е възражението на ответника, че процесното вземане е публично и редът за събирането му е по ДОПК. Нормата на чл. 162, ал. 2 от ДОПК е императивна по своя характер, следва да се тълкува стриктно и не подлежи на разширително тълкуване. В предметния обхват на същата не подадат вземания н. ФОНД З.Г.Н.В.В Б.з. недължимо платени суми на вложители по смисъла на чл. 23, ал. 1 от ЗГВБ от 1998 г. (отм.), респективно чл. 20, ал.1 от ЗГВБ. Доколкото претендираните вземания на ищеца не попадат в предметния обхват на чл. 162, ал. 2 от ДОПК, в частност в т. 8 от посочената разпоредба, същите не представляват публични държавни вземания, поради което същите могат да бъдат претендирани по общия исков ред.
ФОНД З.Г.Н.В.В Б. е създаден съгласно ЗГВБ от 1998 г. (отм.). Една от основните функции на ФГВБ е изплащане на сумите по влоговете на вложителите в съответната банка до гарантирания максимален размер от 196 000 лева, независимо от броя и размера на влоговете, когато Българската народна банка е отнела издадената лицензия ца банкова дейност на търговската банка.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от ЗГВБ (отм.), в срок до три работни дни от решението на БНБ за отнемане на лицензията назначеният квестор, ликвидатор или синдик е длъжен да представи на управителния съвет на Фонда информация за влоговете в банката.
За прилагането на закона е издадена Наредба № 23 от 12.02.1999 г. на БНБ за условията и реда за изплащане на суми по влоговете в банка с отнет лиценз до гарантирания размер (отм. – ДВ, бр. 103/27.12.2016 г.), чиито разпоредби са приложими в разглеждания случай. Същата предвижда в чл. 4, ал. 1 и ал. 4, че назначените квестори, ликвидатори или синдици, след като установят размера на задълженията на банката към отделния вложител и размера на гаранцията, са длъжни да предоставят на хартиен носител и в електронна форма на Управителния съвет на ФГВБ подписана и подпечатана информация за всеки един вложител в банката, като Управителният съвет на Фонда може да изиска и друга допълнителна информация, необходима за изплащане на гарантираните размери по влоговете. Съгласно чл. 4, ал. 5 от наредбата, квесторите, ликвидаторите или синдиците установяват информацията по предходните алинеи, както и по чл. 5 от ЗГВБ, с всички допустими от закона способи.
Съгласно чл. 7, ал. 3 и ал. 4 от наредбата, в деня, предхождащ началния ден за изплащане на гарантираните размери по влоговете, назначените квестори, ликвидатори или синдици предоставят на ФГВБ и на обслужващата банка информацията за дължимата за изплащане сума, съгласно гарантирания размер по влоговете на съответния вложител, индивидуализиращи данни за вложителя и други данни според сключения договор с обслужващата банка, както и общата сума на подлежащите на изплащане гарантирани влогове. В същия ден ФГВБ извършва проверка за съответствието с чл. 4, ал. 2 на окончателно определената сума съгласно чл. 7, ал. 1 за изплащане на гарантираните размери по влоговете, като при констатиране на грешки или несъответствия, Фондът незабавно уведомява квестора, ликвидатора или синдика. Несъответствието следва да бъде отстранено в рамките на деня, предхождащ началния ден на изплащането, при участие на назначените квестори, ликвидатори или синдици и представители на ФГВБ.
Така очертаната законова рамка налага извода, че информацията относно влоговете на лице вложител в банката с отнета лицензия за банкова дейност се предоставя от назначените квестори или синдици, като при несъответствие в информацията ФГВБ указва отстраняването на същото. С оглед на това Фондът е следвало да посочи евентуалното несъответствие с информацията касателно влога по процесния договор най-късно в деня преди началния ден за изплащане на гарантираните суми – 04.12.2014 г. След като това не е сторено при реализиране на правомощията на ФГВБ, който съгласно ЗБН има и надзорни правомощия, то следва да се приеме, че в случая претендираната сума е платена на валидно правно основание, съдържащо се в специален закон – чл. 4 от ЗГВБ (отм.). Поради горното съдът намира, че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира връщане на платената като гаранция сума, а ответникът не дължи връщане на същата.
Ако ФГВБ счита, че не е спазена нормата на чл. 5 от ЗГВБ (отм.), Фондът може да търси отговорност от отговорните лица в банката, но не и да претендира от вложителя обратно изплатена като гаранция сума. В противен случай при връщане на изплатените гарантирани суми би се стигнало до неправомерно засягане на правата на един вложител в “КТБ” АД (н.), каквото е ответното дружество, който ще бъде лишен от възможността да защити правата си по предвидения законов ред и ще бъде поставен в неравноправно положение спрямо останалите вложители в банката. Такъв вложител не може да се ползва от вече изтеклия преклузивен срок по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 23 от 12.02.1999 г. – едногодишен от началния ден на изплащане на гарантираните размери по влоговете (т.е. до 04.12.2015 г.) да направи писмени възражения пред квесторите, ликвидаторите или синдиците на банката. Този вложител е лишен и от възможността да предяви правата си по установения в действащото законодателство ред в случай на отказ за включването му в списъка на подлежащите на изплащане гарантирани влогове или коригиране на данните в него. Не е предвидена и възможност в ЗБН да бъде включено впоследствие вземането на такова лице в списъка на приетите вземания, за да бъде удовлетворено същото в производството по несъстоятелност на банката, както е предвидено в чл. 23, ал. 10 от ЗГВБ (отм.). Изтекли са и сроковете за оспорване на неприето вземане с възражение по реда на чл. 66 от ЗБН и съответно за предявяване на установителен иск по чл. 65, ал. 1 от ЗБН, нито е предвидено изключването от списъка на приетите вземания на Фонда за тази сума, суброгирал се в правата на този вложител съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗГВБ (отм.). Горното подкрепя извода, че законодателят е предвидил очертаването на кръга на вложителите с право да получат гаранцията по ЗГВБ (отм.) преди деня на началото на изплащането на гарантираните суми с включването на съответния вложител в списъка, по отношение на който Фондът е могъл да укаже отстраняване на несъотвествия съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредба № 23 от 12.02.1999 г., което няма данни по делото да е сторено. Поради това изплатената като гаранция сума съгласно разпоредбите на специалния закон не подлежи на връщане.
За изчерпателност на изложението, следва да се разгледат и условията на депозита с оглед преценката на твърдените от ФГВБ привилегировани условия. Неоснователно е твърдението на ищеца, че в случая е налице изключението на чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗГВБ (отм.). За да се приеме, че са налице привилегировани лихвени условия по конкретен влог и съответно изключението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.), банката следва да е уведомила вложителя в самия договор, че влогът не е гарантиран по реда и при условията на ЗГВБ, на основание чл. 57, ал. 3 от ЗКИ (нова – ДВ, бр. 44 от 2009 г., в сила от 12.06.2009 г.). В случая няма данни вложителят да е уведомен, че ползва такива условия, още повече че банката определя лихвените условия към привлечените средства на клиенти. Дори и чл. 11 от всеки от двата представени по делото договор за депозит изрично е предвидено, че сумите по банковата сметка са защитени от ФГВБ съгласно условията на ЗГВБ до размера от 196 000 лева. Това обстоятелство е било потвърдено и от квесторите на “КТБ” АД, с оглед на което ответникът е бил включен в списъка на лица с гарантирани влогове и тази информация е предоставена на ФГВБ, който няма данни да е открил несъответствие.
Основателно е възражението на ответника, че е налице противоречие на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.) с т. 11 от Приложение I вр. с чл. 7, §2 от директива 94/19/ЕО от 30.05.1995 г. относно схемите за гарантиране на депозити, с оглед преценка за приложимостта на българския закон. Разпоредбата на т. 11 от Приложение I от Директива 94/19/ЕО предвижда изключение или намаляване на гаранцията за определени депозити, за които вложителят на индивидуална основа е ползвал от същата кредитна институция проценти и финансови отстъпки, които са спомогнали за влошаване на финансовото й състояние. В разпоредбата на чл. 5, ал 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.) не е посочено условието, предвидено в директивата, че изключението се предвижда при условие, че тези проценти и финансови отстъпки са спомогнали за влошаване на финансовото състояние на кредитната институция. С текста на българския закон се разширява приложното поле на предвидените изключения от принципа за гарантирания размер на влоговете, т.е. налице е неточно транспониране на директивата.
Директивата е законодателен акт, с който се определя цел, която всички
държавите-членки трябва да постигнат. Директивата има за свои адресати
държавите-членки, които имат задължение да я приведат в изпълнение чрез
транспонирането й в националните законодателства. Като изключение от това
правило, нормите на директива могат да намерят пряко приложение при наличието
на определени условия, очертани в практиката на СЕС (С 26/62 – van Gend
& Loos; C-188/89– Foster; C-356/05
– Farrell и др.).
В случая условията са налице. Нормата на т. 11 от Приложение I вр.
с чл. 7, пар. 2 от Директива 94/19/ЕО е ясна и
достатъчно прецизно формулирана. Същата е неточно транспонирана в българското
законодателство, доколкото в българското законодателство се установява по-широк
обхват на изключенията от тези, които са предвидени в директивата. Обсъжданата
норма на директивата е от пряко значение за правото на вложителя ответник,
противопоставено на ищеца, който се явява юридическо лице, създадено с особен
закон съгласно чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗГВБ (отм.),
управлявано от държавата съгласно чл. 9, ал. 2 ЗГВБ (отм.) и
контролирано също от държавата чрез Сметната палата съгласно чл. 7, ал. 4 ЗГВБ (така в
Решение № 969/23.04.2018 г по т.д. № 6158/2017 г. по описа на САС, Т.К., 9
състав, неподуснато до касационно обжалване с
Определение № 115/13.03.2019 г. по т.д. № 1976/2018 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).
С оглед на изложеното в случая пряко приложение намира нормата на т. 11
от Приложение I вр. с чл. 7, пар. 2 от Директива
94/19/ЕО и следователно на преценка подлежи обстоятелството дали уговореният
лихвен процент по договора между “КТБ” АД
и ответника е в причинна връзка с влошаване финансовото състояние на банката. Ищецът,
който носи доказателствена тежест за доказване на направените от твърдения, не
представи такива доказателства по делото. Поради това не се доказва по делото
стойността на ползвания по процесния влог лихвен процент и условия да са
спомогнали за влошаване на финансовото състояние на банката, както изисква
директивата. С оглед на изложеното съдът
намира, че не се установява от ищеца, който носи доказателствената тежест за
това, че процесният депозит е с привилегировани условия, което да е спомогнало
за влошаване на финансовото състояние на банката.
Предвид горното съдът намира, че не е налице плащане без основание от ФГВБ на ответника на претендираната гарантирана сума от 26 061,93 лева, с която не се надвишава максималния размер от 196 000 лева съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ (отм.). С оглед на това не може да се приеме, че е налице неоснователно обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца ФГВБ.
Поради неоснователността на иска съдът не разглежда направеното от ответника възражение за погасяване на претендираното вземане по давност на основание чл. 110 от ЗЗД.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради отхвърляне на главния иск, следва да бъде отхвърлена като неоснователна и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху претендираната сума от 26 061,93 лева от датата на подаване на исковата молба (29.11.2019 г.) до окончателното й изплащане.
По разноските:
Съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски в общ размер на 2 822 лева, от които 1 250 лева – депозит за вещо лице и 1 572 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение, като представя доказателства за плащане на сумата от 1 430 лева съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това при изчисляване на разноските следва да бъде взето предвид адвокатско възнаграждение в размера от 1 430 лева, доколкото в този размер са представени доказателства за плащането му.
С оглед на изхода на спора, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2 680 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ФОНД
З.Г.НА В.В Б. с адрес: ***.Т.Г. – Ф.С” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 26 061,93
лева (двадесет и шест хиляди и шестдесет и един лева и деветдесет и три
стотинки), представляваща платена без
основание сума от ФОНДА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ В БАНКИТЕ като
гаранция относно влог по банкова сметка ***: *** “К..Т. Б.”
АД (в несъстоятелност), който не подлежи на гарантиране съгласно ЗГВБ (отм.), и
за законната лихва върху претендираната сума от 26 061,93
лева, считано от 29.11.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ФОНД З.Г.НА В.В Б. с адрес: ***, да заплати на “А.Т.Г. – Ф.С” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** 680 лева (две хиляди шестстотин и осемдесет лева), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :