РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 31/17.1.2022г.
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на седемнадесети декември през две
хиляди двадесет и първата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА
МЕТАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело
№ 903 по описа на съда за 2021год., за да се произнесе взе предвид
следното:
I. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Производството е по реда на
Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване.
2. С.Р.К., ЕГН **********,***, срещу
Решение № 1012-12-144-1 от 14.07.2021 г. на Директор на Териториално поделение
Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено
Разпореждане № РВ-3-12-00929133 от 31.05.2021 г. на Ръководител на контрола по
разходите на ДОО в Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен
институт, с което е разпоредено С.Р.К., да възстанови получено парично
обезщетение поради общо заболяване при нетрудова злополука за периода от
29.11.2018 г. до 01.03.2019 г. в размер общо на 554,88 лева, включително
дължимите лихви за просрочие.
3. В жалбата е заявено единствено твърдението, че се
оспорват констатациите на административния орган, изложени в обжалваното
решение.
В писмената защита по същество на спора се поддържа,
че от събраните доказателства се установява, че работодателят „ДЕЗА ЛУКС“ ЕООД,
е извършвал законоустановена дейност по смисъла на Търговски закон, която
поражда правна необходимост от назначаване на лица по трудови правоотношения,
които придобиват трудови и осигурителни права.
Счита се, че доколкото трудовия договор, страна по
който е К. не е оспорен от директора на ТП на НОИ, не е обявен за
недействителен по предвидения за това в чл. 74 от Кодекса на труда ред, същият
обвързва валидно страните по създалата се облигационна връзка.
Поддържа се, че от събраните по делото доказателства е
видно, че жалбоподателката е започнала работа по трудов договор в „ДЕЗА ЛУКС“ ЕООД на длъжност „Специалист
сигурност“, с конкретно работно място - в офиса на фирмата в с. Мало Конаре,
където е изпълнявала основните си трудови задължения, но е работила и в
горските масиви на планинските землища в Пазарджишка област, където работниците
са събирали диворастящи плодове и гъби. Сочи се, че по делото са представени писмени доказателства, от които се
установява, че „Деза лукс“ ЕООД реално е осъществявало законоустановена и
разрешена от държавните органи дейност.
Иска се
оспорените административни актове да бъдат отменени, като се присъдят сторените
разноски в производството.
4. Директора
на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез
процесуалния си представител юрк. Б. е на становище, че жалбата е
неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи
изложени в решението на контролния в йерархията на администрацията орган.
Счита се, че
събраните по делото доказателства установяват наличието единствено на форматно
осъществени разпоредби на законодателството, но не и че конкретният служител в
конкретното дружество е упражнявало конкретна трудова дейност. Не са
представени документи, които да докажат, че К. е извършвала каквато и да било
дейност. Свидетелските показания също не установяват по недвусмислен и
категоричен начин твърдяното. В този контекст, от страна на ответника се сочат
данните установени при извършените проверки от контролните органи на ТП на НОИ,
Пазарджик на осигурителя „ДЕЗА - ЛУКС” ЕООД, ЕИК ********* и извършената
ревизия на дружеството от страна на Териториална дирекция, Пловдив на НАП.
Сочи се, че
на едноличен собственик на капитала на „ДЕЗА - ЛУКС” ЕООД са били прехвърлени,
съответно притежава или е управител на множество търговски дружества, както и
че за дружеството няма подавани годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за
финансовите 2018 г. и 2019 г., няма обявени ГФО в Търговския регистър.
Показанията
на разпитания по делото свидетел се квалифицират като необективни и
противоречиви.
Според
ответния административен орган, наличието на сключен трудов договор, т.е.
възникването на трудово правоотношение не е единственото и необходимо условие
за възникване на осигурително правоотношение, което е основание за изплащане на
парично обезщетение, изчислено по данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т.
1 от КСО.
Поддържа се,
че от представените от жалбоподателката документи не следва изводът, че
дружеството е осъществявало дейност, доколкото от тях може да се стигне само до
извода, че то е имало право да упражнява дадения вид дейност, но не и че такава
е имало.
Не без
значение според ответника е и обстоятелството, че в Окръжна прокуратура, Пазарджик е образувана преписка №2384/2021 г. относно
„ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД във връзка със съмнение за евентуално извършено престъпление
от общ характер.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена изцяло, като в
полза на администрацията се присъди юрисконсултско възнаграждение.
II. За
допустимостта :
5. Процесното
решение е връчено на неговият адресат на 16.07.2021г.(л. 13), а жалбата
срещу му е регистрирано в деловодството на администрацията на 29.07.2021г. Това
ще рече, че оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и
при наличието на правен интерес.
III. За
фактите :
6. Неспорно между
страните е, че на основание чл. 40, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 54к от КСО,
на жалбоподателката са изплатени парични обезщетения в общ размер на 449,49лв.
за временна неработоспособност от средствата на държавното обществено
осигуряване въз основа на подадени удостоверения към чл. 8. ал. 1 от Наредбата
за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
(ППОПДОО) по болнични листове №Е20181778850 (първичен), за периода от 26.11.2018 г. до 07.12.2018 г. (л.19) и
№Е20181779063
(първичен), за периода 18.02.2019г. до 01.03.2019 г. (л.20).
7. По делото
са представени Констативен протокол № КП-5-12-00720923 от 14.02.2020 г., и
Задължителни предписания № ЗД-1-12-00736655 от 17.03.2020 г.(л. 21 и
сл.), на контролни органи на ТП на НОИ, Пазарджик
с които е наредено да се заличат подадените от дружеството данни по реда на чл.
5, ал. 4 от КСО, относно поименно посочени лица, между които и С.Р.К..
В
констативния протокол е посочено, че при извършена проверка в информационната
система на НОИ е установено, че подадените данни в Регистъра на осигурените
лица за по-голямата част от наетите от „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД, с. Алеко
Константиново, ЕИК ********* лица, са с висок осигурителен доход и близък до
максималния размер на същия, но и с кратък срок на времетраене на трудовите
договори, което е породило съмнения за ползване на неоснователни осигурителни
права на лицата за сметка на ДОО под формата на получаване на обезщетения за
временна неработоспособност, бременност и раждане, майчинство, безработица и
пенсии. В хода на проверката, управителя Димитър Петров е декларирал, че „..няма да представи необходимите документи
поради малкия срок за изпълнение…“(л.39).
В хода на
проверката, с писмо вх. №1229-12-1621#1 от 03.07.2019 г.(л.46) е
представена, изисканата информация от Областна дирекция по безопасност на
храните Пазарджик, според която „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД с. Алеко Константиново, ЕИК
********* е имало регистриран обект „Пункт за изкупуване на диворастящи гъби и
горски плодове“, намиращ се в землището на с. Мало Конаре, м. „Капаница“, съгласно удостоверение за
вписване №70 от 17.05.2018 г.(л.52), издадено от директора на ОДБХ Пазарджик. В писмото е
посочено още, че съгласно дадената оценка за риск, обекта е с нисък процент,
което изисква проверка веднъж в годината. На 18.09.2018 г. е била извършена
инспекция от отдел „Контрол на храните“, при която е установено, че обектът не
работи, помещенията са заключени(л.50). На 10.05.2019 г. е подадено
заявление за заличаване вх. №2204-КХ от 10.05.2019 г. на дейността на
дружеството в обекта и същият е заличен от Регистъра на ОДБХ със заповед №239
от 15.05.2019 г.(л.48) на основание чл. 16. ат. 2. т. 1 от Закона за
храните. През периода 2005 г. - 2017 г. няма данни за изкупуване и търговия с
диворастящи гъби и плодове на територията на Пазарджик.
При
проверката, с писмо вх. № 1029-12-1619#1 от 02.07.2219 г. е получен отговор от
Регионална инспекция по околната среда и водите, Пазарджик(л.62), според което
„ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД няма регистрирани билкозаготвителни пунктове или складове,
съгласно Закона за лечебните растения и не разполага с документи относно
дейността на дружеството.
С Писмо вх.
№1029-12-1620#1 от 04.07.2019 г. е получен отговор от Държавно горско
стопанство Белово, с приложени документи за осигурителя „ДЕЗА ЛУКС“ ЕООД, между
които и Позволително серия ЮЗДП №05021
за ползване на недървесни горки продукти във връзка с добив на гъби, горски
плодове, ароматни и лечебни растения през 2018 г.(л.67).
В
констативния протокол е посочено, че в хода на извършване на проверката, са били изискани обяснения от всички наети лица
от „ДЕЗА ЛУКС“ ЕООД , но част от тях не се явили в ТП на НОИ, Пазарджик да
предоставят информация за извършваната от тях трудова дейност в дружеството.
В тази
насока, по отразените в констативния протокол данни се констатира, че в описа
на лицата, които са дали обяснения липсва името на С.К., като липсват данни, до
нея да е било отправяно искане в тази насока.
Посочено още
в протокола е, че по отношение на „ДЕЗА ЛУКС“ ЕООД е било проведено ревизионно
производство, в хода на което са издадени Ревизионен доклад №Р-16001318006290-
092-001 от 13.08.2019 г., Ревизионен акт
№Р-16001318006290-091-002 от 21.10.2019 г. и Ревизионен акт за поправка
№П- 16001319181768-003-001/28.10.2019 г.(л. 97 и сл.). Въз основа
на тези документи, контролните органи от ТП на НОИ, Пазарджик са приели, че резултатите
от извършената данъчна ревизия констатират липсата на основания и доказателства
за извършване на трудова дейност от наетите лица по трудово правоотношение,
както е декларирано в Регистъра на трудовете договори в Регистъра на
осигурените лица, като данните са подадени без възникване на правно основание
за тях. Формиран е извода, че дружеството не извършва търговска дейност, лицата,
за които са подадени данни в Регистъра на осигурените лица не притежават
качество на осигурените лица, а цели извършването на неправомерни разходите от
средствата на ДОО ( парични обезщетения за временна неработоспособност,
бременност и раждане, майчинство и безработица). Счетено е още, че „…непредставянето
на сключени трудови договори от страна на работодателя и на част от лицата не
доказва съществуването на трудовите правоотношения. За доказване на реално
положен труд от работника работодателят трябва да прилага определен начин за
отчитане на положения труд (отчетна, присъствена форма №76 за явяване/неявяване
за месеца; документи измерващи положеното количество труд и др.), видно от
който лицето реално е престарало труд, но същият не е представен от осигурителя…“.
Това е било
достатъчно за административните органи да приемат окончателната констатация, че
„…Липсата на трудова дейност поражда
извода, че подадените данни в Регистъра на осигурените лица за наетите от „ДЕЗА
ЛУКС“ ЕООД с. Алеко Константиново, ЕИК ********* работници и служители са без
правно основание, лицата не притежават качеството на „осигурени лица“ според
КСО, за които да бъдат начислявани и плащани задължителни осигурителни вноски
за фондовете на ДОО, пораждащи осигурителни права на същите за получаване на
средства от ДОО.….“. Тези съждения всъщност, са послужили като основание да се постанови
обжалвания в настоящото производство резултат.
8. Въз
основа на описаните данни в Констативен протокол № КП-5-12-00720923 от
14.02.2020 г., са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-12-00736655 от
17.03.2020 г. въз основа на които подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни
за С.К. са заличени. Твърди се от административния орган, че предписанията
(както впрочем и ревизионните актове), не са обжалвани и са влезли в сила.
9. В тази
хронологична последователност е било издадено процесното Разпореждане №
РВ-3-12-00929133 от 31.05.2021 г. на Ръководител на контрола по разходите на
ДОО в Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, с
което е разпоредено С.Р.К., да възстанови получено парично обезщетение поради
общо заболяване при нетрудова злополука за периода от 29.11.2018 г. до
01.03.2019 г. в размер общо на 554,88 лева, включително дължимите лихви за
просрочие.
Съображенията
това да бъде сторено са, че при извършена проверка от контролните органи на ТП
на НОИ, Пазарджик в осигурителя „ДЕЗА ЛУКС“ ЕООД е установено, че С.Р.К. не е
осъществявала трудова дейност, която е основание за осигуряването ѝ по реда на чл. 4. ал. 1, т. 1 от КСО за периода от 21.09.2018 г. до
31.05.2019 г. (вкл.). Посочено е, че съобразно чл. 54к от КСО, отпускането и
изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност,
трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа
на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните,
декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от
държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на
Министерския съвет.
10.
Разпореждането е било обжалвано по административен ред, като с Решение №
1012-12-144-1 от 14.07.2021 г. на Директор на Териториално поделение Пазарджик
на Националния осигурителен институт е било изцяло потвърдено. Аргументите това
да бъде сторено са идентични с тези изложени в разпореждането. Посочено е, че „…Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й…“. С оглед легалната дефиниция на понятието
„Осигурено лице” по § 1, т. 3 от ДР на КСО посочено, че „…едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита
за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 от КСО. Наличието на сключен трудов договор, т.е.
възникването на трудово правоотношение не е единственото и необходимо условие
за възникване на осигурително правоотношение, което е основание за изплащане на
парично обезщетение, изчислено по данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т.
1 от КСО. ….“.
В този
контекст е прието, че с оглед резултата от установените данни от проверката на „ДЕЗА
ЛУКС“ ЕООД, обосновано ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите
е приел, че към датата ма възникване на риска временна неработоспособност, С.К.
не е била осигурено лице по смисъла на закона по обявеното в регистъра на
трудовите договори трудово правоотношение.
11. В съдебно
заседание е разпитан свидетеля М. П. П.. Той твърди, да от началото на м. май
2018 г. до края на м. април 2019 г. да е работил в „Деза лукс“ ЕООД като берач
на гъби и трюфели. Заявява, че жалбоподателката е започнала работа в
дружеството от края на м. септември 2018 г. и е работила до м. юни 2019 г.,
като тя била служител – сигурност. Нейните задачи били да гледа на камери
камионите, кога влизат и излизат.
Свидетеля си
спомня, че имало два пъти по 10 дни когато К. била болна. Тя имала 3 деца и се
грижела за тях, но иначе си работела по 8 часа в дружеството. Петков твърди, че
я е виждал почти всеки ден. Тя идвала да наблюдава процеса, или по-точно като
берели трюфели, тя внимавала да не ги крадат циганите, защото били скъпи и
най-вече, тя това трябвало да прави. Свидетелят твърди, че К. отделно в офисите
гледала продукцията, камионите на камерата, отделно да не се разпространява
информация на кой продаваме продукцията, на какви цени. Петков заявява, че
жалбоподателката само два пъти е отсъствала от работа. През другите дни почти
през ден я виждал. Не знае какво е било нейното заплащане. Той си получавал
заплатата в брой по 1000 лева на месец, като се разписвал във ведомост. На
всеки се плащало колкото било договорено с работодателя. Работниците берели
гъби, трюфели, горски плодове в района на гр. Белово и м. Юндола. Продавали се
на крайни клиенти. Работодателя намирал крайни клиенти и си ги продавал.
12. В хода
на съдебното производство се представиха :
- трудов
договор № 110 от 21.09.2018 г., сключен между „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД, ЕИК *********, с.
Алеко Константиново, като работодател и С.Р.К., като работник на длъжността „Специалист
сигурност“ с уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 2600,00лв.(л.226);
- справки за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 13388183038116
от 21.09.2018 г. и с вх. № 13388193023529 от 03.06.2019г. в които е
посочена С.Р.К.;
- длъжностна
характеристика за длъжността „специалист сигурност“;
- Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на К., считано от 01.06.2019 г., на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ;
-
Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 16.05.2018 г. с титуляр
„ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД;
- позволително
за ползване на недървесни горски продукти серия ЮЗДП № 05021 от м. май 2018г. с
титуляр „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД;
-
удостоверение за вписване в списъка на обекти за изкупуване на диворастящи гъби
и/или горски плодове № 70 от 17.05.2018 г. в с. Мало Конаре, обл. Пазарджик, с
титуляр „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД и договор за наем на поземлен имот в с. Мало Конаре от
10.04.2019 г., с наемател „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД;
- договор от
15.04.2018г. за наем на моторни превозни средства – три товарни автомобила,
единият от които хладилен и един лек автомобил, с наемател „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД;
- справки –
декларации по ЗДДС за периода м. септември 2018г. до м. май 2019г., във всяка
от които е отразен съответния оборот и разчетен косвен данък за отделните
отчетни периоди;
- справка за
общ брой обезщетения и суми по обезщетения за осигурител „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД, за
периода 01.01.2007г. до 07.06.2019г., като общо изплатената сума е в размер на
53720,81лв. ;
- писмо на
Директора на РДВР, Пазарджик с искане да бъдат предоставени материалите от
извършени проверки на „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД;
- справка от
търговския регистър, в която е отразено участието на Димитър Петров в множество
търговски дружества;
- диплома за
придобита от К. бакалавърска степен по специалността „Противодействие на
престъпността и опазване на обществения ред“.
IV. За правото
:
13. Според
чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата,
за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването и които : имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168;
не
упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по
този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата
по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
14. В
контекста на цитирания нормативен текст и с оглед същността на текущият правен
спор, трябва да се съобрази, че действително, според правилото на чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, а съобразно § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1
и за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Съобразно чл. 61, ал. 1
от Кодекса на труда, трудовият договор се сключва между работника или служителя
и работодателя преди постъпването на работа.
Очевидно е,
че трудовият договор се сключва преди започване на дейността и преди възникване
на осигурителното правоотношение. За да се породи последното е необходимо
фактически да е осъществена трудова дейност. Това всъщност е въпроса, по
отношение на който се концентрират противоположните становища на страните в
настоящото производство.
15. Съвкупния
анализ на доказателствата описани в предходния раздел от настоящото решение,
налага несъмнените и непротиворечиви изводи, че между едноличното търговско
дружество и жалбоподателката е бил сключен валиден трудов договор, за
осъществяване от последната на длъжността „специалист сигурност, обемаща
дейност по подпомагане
на техническата дейност свързана с офис оборудването и компютрите на
служителите, управление и поддръжка на телефонната система в офиса и следене и
извършване на контрол във връзка с телефонните разговори но служителите,
изготвяне на статистика, осигуряване на информационна сигурност във фирмата,
обучение на останалите служители във връзка с вътрешните ІТ правила, планиране,
изпълнение и управление на проекти в офиса, засягащи сигурността и подобряване
на работата в офиса и във фирмата като цяло, управление и поддръжка на
контролната система за достъп в офиса, служебните чип-карти за достъп и др. Подадени
са били редовни уведомления по чл. 62. ал. 3 от КТ за сключване и за
прекратяване на договорите. На служителката са изплащани трудови възнаграждения
съобразно ведомостите за работни заплати, осигурителят е подавал данни по реда
на чл. 5. ал. 4 от КСО.
16. Несъмнено
е също така, че К. е започнала да упражнява фактически трудовата дейност за
която се е задължил спрямо дружеството
на 21.09.2018 г., както това е декларирано в подадената от дружеството
справка и в каквато насока бяха показанията на разпитания по делото свидетел Петков.
Несъмнено е също така, че трудовите дейности са фактически осъществявана до 01.06.2019
г., когато трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.
Казано с
други думи, налице са всички данни, за да се приеме за налично, съществуването
на валидни трудови правоотношения между търговското дружество и К. в периода от
21.09.2018 г. до 01.06.2019 г. Това
обаче на практика се отрича от администрацията. Според оспореното решение „.. жалбоподателката несъмнено е била
недобросъвестна при получаване на паричните обезщетения от държавното
обществено осигуряване, които не й се дължат, тъй като е установено, че същата
не е упражнявала трудова дейност в „ДЕЗА - ЛУКС“ ЕООД и се е възползвала от
неоснователно подаваните за нея данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.….…“.
17. Все в
тази насока, трябва да се констатира, че извън преразказа на факти и
обстоятелства, приети за установени в рамките на други административни
производство, в които жалбоподателката не е било страна, решаващия извод на
административния орган за това, че К. не е осъществявала фактически трудова
дейност в предприятието на търговското дружество, всъщност се основава на
твърдения факт – „….В настоящия случай, осигурителят/
работодател не е оказал съдействие и не е представил документи при извършваната
от административния орган проверка, в подкрепа на твърдението, че г-жа К. е
осъществявала трудова дейност. …“. Казано с други думи, констатацията
за недължимост на изплатените парични обезщетения се основава на извод, който е
формиран единствено въз основа на факта, че работодателят е бездействал и не е
представил на администрацията документи и обяснения за които е бил задължен.
Впрочем, това твърдение е било основен аргумент при разрешаването на съответния
административен въпрос и при останалите административни производства, посочени
в предходния раздел на настоящото решение.
Този подход
на административния орган е пряко противоречие с принципите за „законност“,
„съразмерност“, „истинност“ и „служебно начало“, възведени в чл. 4, чл. 6, чл.
7 и чл. 9 от АПК. Няма процесуално правило, което да оправомощава
администрацията да изисква от получилото обезщетение лице, да провери и да
осигури по някакъв начин, изпълнение на задължението на неговия работодател да
представи писмени документи и обяснения, които са поискани от него. Получилото обезщетение
лице, не разполага с каквито и да е правомощия да определя и контролира
поведението на трето лице, макар и то да е било негов работодател. Преценката
дали е осъществен фактическия състав с проявлението на който възниква правото
на обезщетение е възможно и следва на основание чл. 7, ал. 1 от АПК да се
направи единствено въз основа на действителните факти от значение за случая,
които са налични по преписката, включително и тези събрани по служебен път,
съобразно задължението за администрацията установено в чл. 9, ал. 1 от АПК, а не
единствено въз основа на действията или бездействията на трето за административното
производство лице, чието поведение искащият
обезщетение не е в състояние да контролира. В случая, по административната
преписка са се съдържали всички необходими данни, за да е възможно
административния орган да формира извод, че фактическия състав от който
възниква правото на обезщетение за безработица е проявен. В този смисъл,
основания единствено на бездействието на третото за конкретното производство
лице да представи искани документи извод, че жалбоподателя не осъществял
фактически трудова дейност в предприятието на „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД е напълно
произволен.
Това налага
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени, а
преписката върната на административния орган за произнасяне по заявлението на
жалбоподателката за опускане на парично обезщетение за безработица.
V. За
разноските:
18.
Констатираната незаконосъобразност на административния акт, налага на
жалбоподателя да бъдат присъдени сторените разноски по производството, които
съобразно представения по делото списък се констатираха в размер на 410,00лв.
Ето
защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-144-1 от
14.07.2021 г. на Директор на Териториално поделение Пазарджик на Националния
осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-12-00929133 от
31.05.2021 г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО в Териториално
поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което е разпоредено
С.Р.К., ЕГН **********,***, да възстанови получено парично обезщетение поради
общо заболяване при нетрудова злополука за периода от 29.11.2018 г. до
01.03.2019 г. в размер общо на 554,88 лева, включително дължимите лихви за
просрочие.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт,
гр. София да заплати на С.Р.К., ЕГН **********,***, сумата от 410,00(четири
стотин и десет) лева, представляваща извършени от последния разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в четиринадесет дневен срок от неговото съобщаване на
страните.
Административен
съдия : /п/