№ 849
гр. Варна, 23.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Петя П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско
дело № 20233100500792 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:58 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, предл. 2-ро от ГПК.
Въззивницата Т. С. И., редовно призована, не се явява, представлява се от адв.М. Р.
и адв.С.Т., редовно упълномощени и приети от съда от преди.
Въззивникът Т. М. Ч., чрез Законен представител Т. С. И., редовно призован,
представлява се от адв.М. Р. и адв.С.Т., редовно упълномощени и приети от съда от преди.
Въззиваемата страна „АРИЕЛ ФИШ“ООД, редовно призована, представлява от
адв.П. Б., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-
ВАРНА, редовно призована, не изпраща представител.
АДВ.Р.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Т.: Няма пречки, моля да се даде ход на делото.
АДВ.Б.: С оглед редовното призоваване считам, че не са налице пречки по хода на
делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Съгласно Определение №1532/21.04.2023г.
АДВ.Р.: Запознати сме с доклада, нямаме искане за допълване или изменение на
доклада. Нямаме доказателствени искания.
АДВ.Т.: Придържам се към казаното от колегата.
АДВ.Б.: Запознат съм доклада, нямам възражение по същия. Поддържам нашата
жалба, оспорвам жалба на насрещната страна.
На въпрос на съда към страните – има ли възможност за споразумение?
АДВ.Р.: Прави ли сме опити пред първа инстанция, не е възможно да постигнем
споразумение.
АДВ.Б.: Правили сме опити, не е възможно споразумение.
АДВ.Р.: Нямаме искания по доказателствата. Няма да представяме списък с разноски
за тази инстанция.
АДВ.Т.: Нямаме искания по доказателствата.
АДВ.Б.: Нямам доказателствени искания. Не представям списък с разноски за тази
инстанция.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.Р.: След съвкупен анализ на доказателствата, моля да направите извод за
основателност на въззивната жалба на Т. И. и постановите решение, с което да отмените
първоинстанционното решение в атакуваната му част и да осъдите въззиваемата страна да
плати допълнително още 50 000лв. като обезщетение за претърпените от Т. И.
неимуществени вреди, свързани с трагичната кончина и загуба на нейния съпруг и
процесната трудова злополука, ведно с лихва. Изложили сме подробни съображения и
аргументация в тази насока, позволете само няколко щриха. Считаме, че ВРС макар и да е
2
положил усИ. да изясни спора от фактическа страна, то в своята решаваща дейност не в
достатъчна степен е оценил степента, обхвата и най-вече интензитета на претърпените
душевни болки и морални страдания, както и обстоятелството, че в живота на Т. И.
настъпила коренна, сериозна, негативна промяна, което дава основание да формулираме
такава претенция към съда. В резултат на злополуката И. е изгубила своя съпруг, когото не
само е обичала и уважавала, но и техните отношения са били основани на любов,
разбирателство и хармония, като те са били изключително привързани един към друг. Имали
са общо дете, което отглеждали и възпитавали с любов, като с трепет и желание очаквали
раждането на второто им дете. Към момент на кончината на нейния съпруг, И. е била
бременна в петия или шестия месец. Кроили съвместни планове за бъдещето, включително
предприели стъпки към осигуряване на едно ново жилище, което да отговаря на техните
очаквания за увеличаване на тяхното семейство. За жалост тези очаквания били попарени с
кончината на М. Ч., като първоинстанционният съд считаме не е отчел едно съществено
съобразно фактите, съдилищата които са сезирани с такива искове значение, а то е за
размера на обезщетението за неимуществени вреди и от изключително значение е нелепия
начин по който е И. е узнала за смъртта на съпруга си. В продължение на повече от два дни
е била държана в неведение както от органите на полицията, така и от работодателя на своя
съпруг, които не е благоволил да я уведоми, както и неговите колеги, като тя е била
принудена заедно с детето си да обикаля по районни управления и болници да търси своя
съпруг, което допълнително засилва негативните емоции. Друго обстоятелство, което
считаме, че не е било дооценено от първоинстанционния съд и е от съществено значение за
определяне размера на обезщетението е именно загубата на второто дете в деветия месец от
бременността на И.. В тази връзка се позоваваме на констатациите на вещите лица
комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза и най-вече защитата на
това заключение в съдебно заседание, че внезапната смърт на Ч. е провокирала шок и стрес
за И., които са повлияли на хомеостазата на организма й и в крайна сметка са допринесли за
вътреутробната смърт на нероденото й дете. От значение е установеното от вещите лица при
ищцата тежко-тревожно депресивно разстройство, което не е преодоляно и до настоящия
момент. За това считаме, че именно тази коренна негативна промяна на ищцата, налага тя да
обезвъзмездена с едно адекватно и справедливо по размер обезщетение. Моля да уважите
жалбата, съобразявайки и аргументацията в писмената въззивна жалба. Считаме, че именно
претендирания от нас размер на обезщетение за неимуществени вреди отговаря на критерия
за справедливост, с оглед доказателствата по делото.
АДВ.Т.: По отношение въззивната жалба на „Ариел фиш“ ООД и по-конкретно
възражението за съпречиняване на вредоносния резултат, поради допусната груба
небрежност на починалия работник, което се поддържа и с въззивната жалба заявяваме
следното. Единствените фактически твърдения на които е основано това възражение,
проведени своевременно в процеса с отговора на исковата молба са, че починалия работник
е шофирал служебния автомобил по път затворен за движение за МПС и това, че се е
отклонил от обичайния маршрут за изпълнение на служебните му задължения. Всички
други факти наведени след първото по делото заседание с писмената защита пред първа
3
инстанция и въззивната жалба са процесуално преклудирани и моля да не ги вземате
предвид. По отношение на тези възражения, те останаха недоказани в процеса, тъй като по
делото категорично бе установено, че пътят по който се предвижвал починалия работник е
бил отворен за движение. По него са се предвижвали МПС-та и в двете посоки, липсвала е
фактически установена хоризонтална и вертикална маркировка. Тези обстоятелства са
установени включително чрез гласни доказателства. По отношение на обстоятелство, че
работникът се отклонил от обичайния му маршрут. Първо по делото не се установи такива
обичайни дневни маршрути да са били установявани като начин на работа от работодателя и
второ се установи, че дори такова отклонение да има, то е за да се обслужи друг клиент на
работодателя в гр.Девня доставяне на лед. Няма как работа извършвана в полза на
работодателя и конкретно действие представляващо такава работа, да представлява и груба
небрежност по смисъла на чл.201, ал.1 КТ. Така, че мисля, че възраженията следва да бъдат
счетени за неоснователни в тази насока.
АДВ.Р.: Следва да бъде отбелязано в тази посока, че даже и да беше установен такъв
факт, за което няма никакви доказателства за отклонение от обичайния маршрут, то това
обстоятелство не би било в каквато и да причинна връзка с резултата, защото е категорично
установено в процеса, че участъкът по който се е движил М. Ч. и е настъпила трудовата
злополука е била с подновена, рехабилитирана и изцяло нова асфалтова настилка, без
каквито и да е накърнения на пътното покритие, които са могли да доведат и да допринесат
по някакъв начин с този пътен инцидент. На това основание, такъв аргумент следва да бъде
приет за неоснователен, а твърдяната груба небрежност за недоказана в процеса.
АДВ.Б.: Моля да уважите депозираната от нас въззивна жалба и отмените решението
на ВРС и постановите ново, с което да отхвърлите изцяло предявените срещу нас искове,
като считаме, че същите са недоказани по основание и размер, в условията на евентуалност,
ще Ви помоля да редуцирате присъдените обезщетения, тъй като считаме същите за
прекомерни. Основанията си подробно сме изложили в жалбата, като желая да акцентирам
на следното. Досежно твърдяното от нас наличие на груба небрежност считаме, че
несъмнено е налице допринасяне от пострадалото лице за настъпване на злополуката, тъй
като безспорно е имало поведение, което може да бъде класифицирано като груба
небрежност, съгласно чл.201, ал.2 КТ. По делото в хода на съдебното следствие, като
новооткрито обстоятелство се разкри факта от показанията на свидетеля Д., че пострадалият
през целия ден се е случвал зле, било му е лошо и не е бил в състояние да управлява МПС,
като многократно свидетелят Д. го е предупредил да се обади на работодателя си и
преустанови движение, тъй като състоянието му определено пречи на управлението на
МПС. Считаме, че с поведението си той е нарушил чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движение по
пътищата. Безспорно с поведението си той е създал опасност, както за другите участници в
движението, така и за своя собствен живот и здраве. В унисон с това са показанията на
свидетеля очевидец М. М., който казва, че автомобил изведнъж напуска пътното платно и се
удря в крайпътно дърво. Това, както и факта, че съгласно приложените и приети по делото
съдебно-автотехнически експертизи, по автомобила липсват каквито и да е повреди говори,
4
че единствената причина за настъпването на пътно-транспортното произшествие е
поведението на водача. Тъй като безспорно на първо място считаме, че е нарушен чл.5, ал.1,
т.1 от Закона за движение по пътищата и освен това, както сме упоменали и във въззивната
си жалба считаме, че макар и скоростта с която се е движил да е под пределно допустимата
за процесния участък, то тя не е била съобразена както с пътните условия, така и с негово
състояние, което очевидно е било лошо съгласно показанията на свидетеля Д.. Пътното
платно е било с новоположен асфалт, който не е бил все още годен за движение. Считаме, че
не е съобразил поведение си с това. Съгласно трайната практика на ВКС, нарушенията на
Закона за движение по пътищата безсъмнено представляват груба небрежност съгласно
чл.201, ал.2 КТ. Съгласно горното, както и подробно изложените ни съображения в жалбата
досежно взаимоотношенията между ищците и пострадалото лице, както и противоречията
на свидетелите водени от ищцовата страна сме изложили подробно в жалбата си цел
процесуална икономия няма да се спирам на тях. Моля за решение в този смисъл да бъдат
отхвърлени исковете и в условията на евентуалност имайки предвид наличието на груба
небрежност, уваженият размер, който също считаме за прекомерен и молим да бъде
редуциран, да бъде редуциран с още 90% имайки предвид допринасянето за вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице. Моля да ни бъдат присъдени разноските за
предходна съдебна инстанция. Моля да ни бъде предоставен срок за писмени бележки.
АДВ.Р.: Считам, че както вече беше отбелязано от колегата Т. предмета на спора е
ясно очертан от наведените от нас твърдения за факти и обстоятелства и релевираните
възражения на наличие на съпричиняване основано на две единствени твърдения. Всички
останали твърдения с които колегата се опитва да спекулира в днешно съдебно заседание за
здравословното му състояние и т.н., въобще не са релевирани като възражения в процеса и
не могат да бъдат обсъждани. Що се касае за причината за настъпване на инцидента,
въпреки положените от първата инстанция обстоятелства, не беше установена еднозначно
каква е точно причината за ПТП и от там последвалата смърт и това в голяма степен се
дължи на обективните пречки, че камиона и тялото на водача М. Ч. са изгорели.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалният представител на въззиваемата страна да
представи писмени бележки в 7-дневен срок от изготвянето на протокола.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:16 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5