№ 405
гр. Перник, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720100254 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на ИВ. Т. П., с ЕГН: **********,
подадена чрез процесуалния му представител – адв. Б. Б., срещу
„Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от общо
4303.75 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент *****, находящ се в
*****, от които главница в размер на 3000.58 лева за периода от 01.10.1997 г.
до 30.04.2017 г. вкл. и 1303.17 лева – обезщетение за забава за периода от
01.10.1997 г. до 24.01.2022 г. /датата на исковата молба/, поради погасяването
на вземанията по давност. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил титуляр на партида за
процесния имот и имал качеството потребител на топлинна енергия през
процесния период т.е. между страните е била налице облигационна връзка. По
тези съображения ответникът начислил следните суми: общо 4303.75 лева за
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия.
Посочва се, че макар процесните вземания да са начислени за период
много отдалечен във времето спрямо настоящия, ответното дружество
продължава да претендира същите от ищеца, доколкото те фигурират по
партидата му като дължими и незаплатени /суми по блокирана сметка/. В тази
връзка се твърди, че ищецът има интерес от настоящия иск.
На следващо място се излагат подробни доводи, че процесните
вземания са погасени по давност, доколкото ответникът не е предприел
1
действия по принудителното му събиране – не е образувал граждански или
изпълнителни дела в продължение на повече от три години. С тези аргументи
се иска предявеният иск да бъде уважен.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск изрично се
признава – като дружеството не оспорва и размера на претенцията от
общо 4303.75 лева. Твърди се, че срещу ищеца не са предприемани никакви
принудителни действия, още повече предвид изминалия период от време. В
тази връзка се твърди, че действително правото на принудително изпълнение
е погасено като вземането съществува единствено в естествено състояние,
което не е пречка за доброволно плащане.
Прави се искане за постановяване на решение при признание на иска и
приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
В съдебно заседание по делото, проведено на 28.03.2022 г.,
процесуалният представител на ищеца прави искане за постановяване на
съдебно решение при признание на иска, което съдът с протоколно
определение е приел за основателно. Излага доводи, че на ищцовата страна се
дължат разноски, доколкото ответникът бил дал повод за завеждане на
делото.
Процесуалният представител на ответника изразява становище, с което
поддържа направеното признание, както и искането за прилагане на чл. 78, ал.
2 от ГПК по отношение на разноските. Не заявява искане за разноски и не
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като съобрази предмета на делото и изивленията на
страните, намира че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, като
съображенията за това са следните:
В подадения отговор на исковата молба процесуалният представител на
ответника, надлежно упълномощен, е направил признание на иска, като е
посочил и че ответната страна не е дала повод за образуване на делото.
От своя страна в проведеното по делото открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца прави нарочно искане за
постановяване на решение при признание на иска.
В тази връзка и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът е прекратил
съдебното дирене, като е обявил на страните, че ще се произнесе с решение
при признание на иска.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице кумулативно
изискуемите предпоставки по чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на
решение при признание на иска спрямо ответника без да бъдат обсъждани по
същество ангажираните от страните доказателства.
В този смисъл настоящият състав намира за основателна исковата
претенция на ИВ. Т. П. срещу „Топлофикация Перник“ АД за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника: сумата от общо 4303.75 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
2
енергия, за имот – апартамент *****, находящ се в *****, от които главница в
размер на 3000.58 лева за периода от 01.10.1997 г. до 30.04.2017 г. вкл. и
1303.17 лева – обезщетение за забава за периода от 01.10.1997 г. до
24.01.2022 г. /датата на исковата молба/ вкл, поради погасяването на
задълженията по давност.
Горното налага предявеният иск да бъде уважен без съдът да излага
мотиви за това, доколкото е налице признание на иска.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направил само ищецът по делото.
В тази връзка ответникът счита, че не дължи разноски на ищеца,
доколкото били спазени условията на чл. 78, ал. 2 от ГПК. От своя страна
ищецът поддържа, че му се дължат разноски. Поради това ищецът претендира
сумата от 172.16 лева държавна такса и 531.26 лева – адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
Искането на ищеца за разноски е неоснователно, доколкото по делото
не се представят никакви доказателства, че ответното дружеството
продължава да претендира процесните суми към датата на исковата молба
или в хода на делото. Страните не спорят, че за процесните вземания никога
не са били образувани заповедни, искови или изпълнителни дела. Не се
твърди от никоя от страните ответникът да разполага с изпълнителен титул за
процесната сума. Освен това искът е признат с отговора на исковата молба в
срока по чл. 131 от ГПК. В този смисъл е и трайната съдебна практика – напр.
Определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. по описа на ВКС, 4-
то г.о., Определение № 420/16.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3300/2018 г. по описа на
ВКС, 3-то г.о. и др. По тези съображения и доколкото са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК – признание на иска в срока за отговор
на исковата молба и липса на поведение на ответника, което да е дало повод
за завеждане на иска, то разноските, направени от ищеца следва да останат в
негова тежест.
Ответникът не претендира разноски, не представя доказателства да е
извършил такива и не представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съгласно трайната съдебна практика изричен диспозитив за отхвърляне
на претенциите за разноски при излагане на мотиви за тяхната
неоснователност не се дължи.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ИВ. Т. П., с ЕГН: ********** и
адрес: ****** и съдебен адрес: *****, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата от общо 4303.75 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за имот – апартамент *****, находящ се в *****, от които главница в
3
размер на 3000.58 лева за периода от 01.10.1997 г. до 30.04.2017 г. вкл. и
1303.17 лева – обезщетение за забава за периода от 01.10.1997 г. до
24.01.2022 г. /датата на исковата молба/, поради погасяването на вземанията
по давност.
Решението е постановено при условията на признание на иска по
реда на чл. 237 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4