Решение по дело №5015/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 134
Дата: 8 февруари 2019 г. (в сила от 8 февруари 2019 г.)
Съдия: Атанас Николаев Атанасов
Дело: 20181100605015
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София, …………..2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, ІV въззивен състав, в публично заседание на четиринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНИ ГЕТОВ

                                           ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ

                                                                Мл. с-я ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

 

при участието на секретаря Силва Абаджиева и прокурора Ангел Попколев, разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВ ВНОХД № 5015 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. 

 

С присъда от 15.09.2016 г. по НОХД № 3898/2015 г., СРС, 102 с-в, е признал подсъдимия В.К.К. за виновен в това, че на 20.10.2014 година около 13:30 часа в обект на фирма „Е.07“ АД, находящ се в гр. София, бул. „*******, чрез нанасяне на ритници в областта на левия крак, причинил на Р.Б.В. средна телесна повреда - трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, изразяващо се в счупване на големия пищял в областта на външния кондил (възвишение) на левия долен крайник за период повече от 30 дни - престъпление по чл.129 ал.2 пр.2 ал.1 вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.129 ал.2 пр.2 ал.1 вр. ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК го ОСЪДИЛ на наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/година, изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК било отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години.

 

         Със същата присъда подсъдимият В.К.К. е осъден да заплати в полза на частния обвинител Р.Б.В., сумата от 600 лв. (шестстотин лева), представляваща направени разноски за адвокатска защита, както и държавна такса от 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

         Със същата присъда подсъдимият В.К.К. е осъден да заплати в полза на Държавата и по сметка на СРС направените по делото разноски за експертизи в размер на 470.00 (четиристотин и седемдесет) лева, както и държавна такса от 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

       Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от процесуалния представител на подсъдимия. Излагат  се доводи, че обжалваната присъда е незаконосъобразна, постановена в противоречие със събраните доказателства по делото, а наложеното наказание е явно несправедливо. Заявява се, че фактическата обстановка относно основния факт, а именно действията на подсъдимия, с които е нанесъл удари с ритници в областта на левия крак на пострадалата се подкрепят само от показанията на пострадалата и отчасти с показанията на св. Н., докато свидетелите Д. и Б., също очевидци на инцидента, не съобщават подобно обстоятелство. Отбелязва се, че първоинстанционният съд необосновано е отхвърлил показанията на тези двама свидетели, кредитирайки само показанията на свидетелите, които са в подкрепа на обвинението. Посочени са конкретни фактически обстоятелства, на които не е бил даден отговор при обосноваването на съдебния акт, вкл. конкретно извършените от подсъдимия фактически действия. По повод на последното в жалбата се заявява, че подсъдимият категорично отхвърля твърденията да е нанасял ритници на пострадалата. Според зашитата на подсъдимия, показанията на св. Р.В. противоречат на обстоятелствата по делото относно механизма на причиненото увреждане. Отбелязва се, че пострадалата е усетила удар в областта на коляното, а полученото увреждане е в областта на глезена. Навеждат се доводи за наличие на афект в поведението на подсъдимия. Прави се искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен или алтернативно преквалифициране на деянието като по-леко престъпление по чл.132 ал.1 т.2 от НК или по чл.130 ал.2 от НК. В жалбата не са направени искания за събиране на доказателства.

 

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

 

В открито заседание по делото пред въззивния съд, подсъдимият В. Костантинов, се явява лично. За него се явява упълномощеният му защитник адв. П.. Частния обвинител Р. В., редовно призована не се явява. За нея се явява упълномощен повереник адв. М..

 

          В съдебно заседание адв. П., защитник на подс.К., поддържа така депозираната жалба на посочените в нея основания, които възпроизвежда пред въззивния съд и моли за нейното уважаване. Допълнително моли въззивния съд да помисли и за приложението на чл.55 от НК.

 

В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че от  доказателствените материали се установява наличие на причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия противоправен резултат, както и че същите са подробно анализирани от първоинстанционния съд. Правилно са преценени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Прави предложение първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна, да бъде потвърдена.

 

          В съдебно заседание адв. М., повереник на частния обвинител  В., оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че е налице съставомерност на деянието, причинна връзка между действията на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат, поради което намира, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.

 

          В правото си на последна дума подсъдимият иска от съда да замени присъдата с по-лека или да я отмени.

 

Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите изложени в жалбата, както и тези, изложени в съдебното заседание от страните и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:  

 

За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е провел прецизно съдебно следствие и е изяснил всички правнозначими въпроси, свързани с предмета на доказване.

 

         След изпълнение на задължението си да извърши собствен анализ на доказателствената съвкупност, настоящият съдебен състав прецени, че събраните от първия съд доказателства разкриват фактическа обстановка, която не се различава съществено от възприетата от районния съд, а именно:

 

Подсъдимият В.К.К., е роден на ***г***, българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, работи като „машинен оператор“ в „И.Б.“ ЕООД, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, с ЕГН **********.

От около година и половина подсъдимият В.К. и частният обвинител Р.В.  работели в обект на фирма „Е.07“ АД, който се намира на бул. „ *******в гр. София. Двамата заемали една и съща длъжност, а именно: „работник  товаро - разтоварни дейности“. Работата се осъществявала на смени. Отношенията им били нормални, без конфликти.

 

           На 19.10.2014г. пострадалата Р.В. и подсъдимият В.К. били заедно на смяна и извършвали ревизия на стоки. По време на работа между тях възникнал конфликт по повод начина, по който следва да се ревизира стоката. Подсъдимият повишил тон и отправил обидни реплики по отношение на пострадалата В., която съобщила за случилото се на началника си. Пред последния подсъдимият  заявил, че не желае да работят вече заедно. Още същия ден били взети мерки двамата да бъдат разделени.

 

На 20.10.2014г. свидетелката Р.В. и подсъдимият В.К. отново били в една смяна на работа в горепосочения обект. Около 13:30 часа свид. В. била в почивка и влязла в женската съблекалня, за да си вземе чаша кафе. Излизайки от съблекалнята, свид. В. се натъкнала на под. К., който я попитал дали е доволна, а на въпроса й „Защо?“ , отвърнал че са го уволнили заради нея. Последвала размяна на словесни реплики, подсъдимият бутнал чашата за кафе и докато пострадалата Р.В. успее да реагира, подсъдимият хванал за косата отзад свидетелката и я блъснал в стената. Държейки я за косата, подс. К. ударил главата на пострадала в стената и нанесъл удари в гърба й.

 

В този момент от тоалетното помещение, което се намирало до женската съблекалня, излизала свидетелката С. Н., която чула разменените реплики между подсъдимия и пострадалата. Притеснила се, че може да се случи нещо, поради което тръгнала да търси и извика управителя на склада - свид. Д.С.. Изминавайки няколко метра, свид. Н. чула звуците от удари и при обръщането си видяла действията на подсъдимия. Намесила се и опитала да помогне на пострадалата.

 

По същото време в почивка били и свидетелите Д.В., работещ в същата смяна и Ц. Б. – работник от друга смяна,  които също чули караницата. Двамата се намесили с цел да разтърват подсъдимия и пострадалата. Свидетелите В.и Б. успели да хванат подсъдимия и да го отдалечат от пострадалата. В този момент подс. В.К. нанесъл удари с крак в областта на лявото коляно и левия глезен на пострадалата В.. Тези действия били забелязани и от свидетелката С. Н.. Свид. В.и другите служители успели да издърпат подсъдимия К. и да го изведат навън за кратко време, за да се успокои. След завръщането си в склада, подсъдимият К. се насочил отново към свидетелката В., като в едната си ръка държал макетно ножче. В този момент пострадалата  побягнала, а подсъдимият се опитал да тръгне след нея, но намесата на неговите колеги, които го хванали и изкарали отново навън, предотвратила нови инциденти.

 

Впоследствие бил извикан полицейски патрул на 02 РПУ-СДВР за изясняване на обстоятелствата по случая, а пострадалата В. била прегледана и приета в болнично заведение - УМБАЛСМ „ Н.И.Пирогов“ за съответно лечение, като било извършено и нейно освидетелстване от съдебен лекар.

 

По сигнал на пострадалата започнало разследване по случая.

 

По делото е изготвено и прието заключение по съдебномедицинска експертиза по писмени данни (СМЕПД), установяващо, че свид. Р.В. е получила следните наранявания – закрито счупване на големия пищял (табията) в областта на външния кондил (възвишение) на левия долен крайник, оток по лявата тилна област на главата, оток на предната повърхност на лявата колянна област, кръвонасядане и оток в областта на външния ляв глезен, което увреждане реализира критериите на медико-биологичния признак „трайно затруднение“ на движението на левия крайник за период повече от 30 дни, което е средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 пр.2 ал.1 вр.1 от НК.

 

От заключението на приетата в първата инстанция комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза ( СППЕ) е установено, че подс. В.К. е психично здрав и не се констатира актуална зависимост към алкохол или други психоактивни вещества, като по време на инкриминираното деяние подсъдимият не е бил в състояние, което може да бъде приравнено към краткотрайно или продължително качествено разстройство на ясното съзнание по смисъла на чл. 33 от НК т.е. могъл е правилно да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Няма данни за наличие на физиологичен или патологичен афект, като по време на деянието има данни за наличие на гневна реакция и импулсивно отреагиране, но не се констатират данни за наличие на силно раздразнение.

 

Тази фактическа обстановка се установява въз основа на всички събрани по делото доказателства, които първата инстанция обосновано е посочила и коментирала в своите мотиви, а именно: събраните гласни доказателствени средства в хода на съдебното следствие: обяснения на подсъдимия – В.К.К.,  дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите - Р.Б.В. (в това число и на прочетените на основание чл.281, ал.1, т.2, от НПК показания на свидетелката, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по делото по предвидения за това ред, л.36-37 от ДП), С. К. Н., Д. Д. В.(в това число и на прочетените на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК показания на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по делото по предвидения за това ред, л.39 от ДП), Ц. Г. Б. ( в това число и на прочетените на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по делото по предвидения за това ред, л.41), Д. Г. С., от събраните на досъдебното производство и приети на съдебното следствие пред първоинстанционния писмени доказателства и доказателствени средства сред които: заявление до 02 РПУ- СДВР ( л.5 от ДП.) , съдебно-медицинско удостоверение и допълнението към него (л.9-10 от ДП), епикриза (л.11 от ДП), писмо до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, заедно с медицинска документация (л.42-55 от ДП), свидетелство за съдимост (л.75 от ДП), справка за съдимост и справка от ГД“ ИН“-МН (л. 14-15 ), както и заключенията на вещите лица по приетите експертизи.

 

След направения самостоятелен анализ на доказателствата по делото, въззивният съдебен състав се солидаризира с фактическите и правни изводи на районния съд, с доказаността на инкриминираното деяние и на неговото авторство.

 

Правилно в основата на доказателствените си изводи, първоинстанционният съд е поставил показанията на пострадалото лице - Р.В. и свидетелката С. Н.. От тях безпротиворечиво се установява основен факт, касаещ предмета на доказване по делото, а именно нанесените удари, механизма на нанасянето им, както и описание на засегнатата от удара част от тялото на пострадалата. Правилно съдът от първата съдебна инстанция е дал вяра на показанията на горепосочените свидетели, тъй като показанията им са конкретни, последователни, логични, убедителни, кореспондиращи помежду си, без вътрешни противоречия и подкрепящи се от целия ангажиран по делото доказателствен материал.

 

           От показанията на разпитаните свидетели Р.В. (в това число и прочетените на основание чл.281, ал.1, т.2, от НПК показания на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по делото по предвидения за това ред, л.36-37от ДП) и св. С. Н. се установява по категоричен начин авторството, механизма, мястото и времето на извършеното престъпление. На първо място от показанията на свид. В. и свид. Н. се установява, че подсъдимият е дърпал пострадала за косата, блъскал я в стената и в момента, в който колегите му са го хванали, за да го отдръпнат от пострадалата, подсъдимият е изритал свидетелката В. в крака. На следващо място показанията на свид. В., че именно тя е била обект на физическа агресия от страна на подсъдимия К. се подкрепят и от показанията на свидетелите В.и Б., намесили се в този конфликт. Свидетеля В.издърпал отзад подсъдимия К., а свидетеля Б. – пострадалата. Вярно е, че в показанията си същите не съобщават да са видели подсъдимият да рита пострадалата, но именно действията им по оказване на помощ не са им позволили да възприемат цялата обстановка. В показанията си, дадени на  съденото следствие пред първоинстанционния съд свид. В.твърди, че обективно той не е виждал краката на подсъдимият, докато го държал за раменете и съответно по тази причина не е видял и нанесените ритници. Тези показания съдът кредитира като обективни и помагащи за изграждане на цялостната фактическа обстановка по случая. Съдът кредитира показанията на свид. Велева и свид. Н. и поради обстоятелството, че те се подкрепят и от приложените по делото обективни доказателства – съдебномедицински удостоверения, епикриза и заключение на СМЕПД, които установяват травматичните увреждания и възможната причина за тях. Констатираните непълноти по време на проведените разпити на свид. В., свид. В.и свид. Б.  в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд законосъобразно са били отстранени от страна на СРС чрез приобщаване по реда на чл. 281 от НПК на показанията на свидетелите от досъдебното производство. Макар свидетелката В. да се явява и пострадал от деянието, показанията й въззивният съд намира за обективно и добросъвестно изнесени, предвид факта, че се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства.

 

Правилно районният съд не е подходил с доверие към част от обясненията на подс. К., отчитайки факта, че същите имат двойствена природа, явявайки се едновременно устно доказателствено средство и основно средство за защита. В този смисъл и настоящият въззивен състав не кредитира с пълно доверие обясненията на подсъдимия, като намира, че обясненията му в частта за отсъствие на ритници с крак имат по-скоро защитна позиция. Този извод се основава на база съвкупния анализ на доказателствата, от които се извлича именно посочения механизъм на причиняване на уврежданията вследствие действията на подсъдимия.

 

Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на районния съд, че дадените от подсъдимия обяснения не опровергават фактически събраните по делото свидетелски показания за начина, по който се е развил инцидента и че именно подсъдимият е нанесъл на свид. В. удари, които са причинили уврежданията й.

 

         Съдът кредитира изцяло и възприема за достоверни данните, съдържащи се в прочетените и приети по делото писмени доказателства и доказателствени средства. Събраните по делото писмени доказателствени източници съответстват на кредитираните свидетелски показания и служат за тяхната доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно стеклите се обстоятелства.

 

          По отношение на телесните увреждания на пострадалата от нанесените от страна на подсъдимия ритници, въззивният съд се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд. От заключението на вещото лице, изготвената СМЕ по писмени данни се установява по безспорен начин, че на пострадалото лице са причинени увреждания, изразяващи се в закрито счупване на големия пищял (табията) в областта на външния кондил (възвишение) на левия долен крайник, оток по лявата тилна област на главата, оток на предната повърхност на лявата колянна област, кръвонасядане и оток в областта на външния ляв глезен, като закритото счупване на големия пищял в областта на външния кондил на левия долен крайник, реализира критериите на медико-биологичния признак „трайно затруднение“ на движението на левия крайник за период повече от 30 дни, което е средна телесна повреда, а останалите увреждания са довели до болка и страдание. Според експерта, изготвил експертизата, установените травматични увреждания на пострадалото лице, са резултата именно от действия с или върху твърд предмет, което от своя страна отговаря на описанието на получените от св. В. удари и ритници в крака от страна на подсъдимия. Изводите на експерта са категорични и се основават на представените медицински документи за извършеното лечение и медицински интервенции на пострадалото лице.

 

           Първоинстанционният съд е отделил и необходимото внимание и на обсъждане на заключението на приетата по делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза относно психичното състояние на подсъдимия при инкриминирания инцидент и е формирал обосновани изводи, че това състояние не покрива характерните клинични параметри на силно раздразнение.  Настоящият съдебен състав също намира за неоснователни доводите на защитника за наличието на афект в поведението на подсъдимия, още повече че в случая не е установено и съответно противоправно деяние от страна на пострадалата.

 

С оглед изложените по-горе съображения по доказателствата настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни  възраженията на подсъдимият в посока недоказаност на обвинителната теза, тъй като от ангажирания по делото доказателствен материал, който е непротиворечив, обвинението се доказва по несъмнен и категоричен начин.

 

Въззивният съд, след направен собствен прецизен анализ на доказателствените източници, установяващи наличието на престъпление, участието на подсъдимия при извършването му и конкретния механизъм на осъществяването му, противно на застъпените във въззивната жалба  доводи, не констатира произнасяне на първоинстанционния съд при неизяснена фактическа обстановка, нито едностранчиво тълкуване на наличните доказателствата по делото, като достигна до извод, аналогичен на формирания от първостепенния съд, а именно, че подсъдимият К. правилно е признат за виновен за извършване на описаното в обвинителния акт престъпление.

 

При извършената по реда на чл.314 от НПК проверка, относно правилността на постановената присъда, въззивната инстанция намира, че извършеното от подсъдимия деяние, описано в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдържа признаците на престъпление по чл.129 ал.2 пр.2 алт.1 вр. ал.1 от НК.

 

Телесната повреда е престъпление против здравето, чийто непосредствен обект са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеност на човешкото здраве и физическата цялост на личността. Касае се за резултатно увреждащо престъпление, изразяващо се в противоправно и виновно увреждане здравето на друг човек чрез нарушаване на анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите и системите на човешкия организъм или причиняване на болка или страдание.

 

От обективна страна на 20.10.2014 година, около 13:30 часа, в обект на фирма „Е.07“АД, находящ се в гр. София, бул. „********, чрез нанасяне на ритници в левия крак на Р.В., подсъдимият е причинил на същата средна телесна повреда, която се е изразила в закрито счупване на големия пищял в областта на външния кондил (възвишение) на левия долен крайник, което увреждане реализира критериите на медико-биологичния признак „трайно затруднение“ на движението на левия крайник за период повече от 30 дни, което е средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 пр.2 алт.1 вр. ал.1 от НК.

 

В случая е налице пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия, изразяващи се в нанесени ритници в левия крак на свид. В. и полученото от последната увреждане, тъй като от приетата по делото съдебномедицинска експертиза  по писмени данни, съдържанието на приложените по делото съдебномедицински удостоверения и епикриза и показанията на свидетелите, нараняванията на пострадалата са били причинени именно вследствие на противоправните действия на подсъдимия.

 

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия умишлено, при форма на вина пряк умисъл, доколкото, нанасяйки удари по пострадалата, вкл. и ритници в областта на левия крак на свид. В., последният е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите  общественоопасни последици и пряко е целял настъпването им.

 

Въззивният съд намира, че извършването и авторството на деянието са доказани по категоричен и несъмнен начин от събраната по делото доказателствена съвкупност.

 

Подсъдимият В.К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.129 ал.2 пр.2 алт.1 вр. ал.1 от НК, като наказанието, предвидено в закона към момента на постановяване на присъдата, е лишаване от свобода до шест години.

 

Настоящият състав намира, че наказанието е индивидуализирано правилно, като за смекчаващи отговорността обстоятелства са приети чистото съдебно минало на подсъдимия и дадените обяснения, които съдържат частично признание за случилото се. Правилно са съобразени и отегчаващите обстоятелства, каквито се явяват завишената обществена опасност на престъплението с оглед на пола на пострадалото лице, допълнителните телесни увреждания, които са й нанесени вследствие на действията на подсъдимия, грубото незачитане на принципите за телесната неприкосновеност.  Правилна е преценката на районния съд за липсата на основания за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, предвид нито изключителността на смекчаващите обстоятелства, нито тяхната многобройност.

 

Доколкото не се откриват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът правилно е определил наказанието лишаване от свобода в размер на една година.

 

И въззивният съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, предвид липсата на предходни осъждания на подсъдимия и с оглед възможността за постигане целите на наказанието, същото да не бъде непременно изтърпявано ефективно.

 

          С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК и чл.190 ал.2 от НПК, първоинстанционният съд правилно е осъдил подсъдимия да заплати направените разноски по делото за експертизи в размер на 470 (четиристотин и седемдесет) лева, в полза на държавата и по сметка на СРС, както и да заплати държавна такса от 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист. На основание чл.189 ал.3 от НПК и чл.190 ал.2 от НПК, първоинстанционният съд правилно е осъдил подсъдимия да заплати в полза на частния обвинител Р.Б.В., сумата от 600 лева (шестстотин лева), представляваща направени разноски за адвокатска защита, както и да заплати държавна такса от 5.00(пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на каквито и да било основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и предвид на посочените съображения, постанови своето решение.

 

Водим от всичко изложено и на основание чл.334 т.6 от НПК вр. чл.338 от НПКСофийски градски съд

                                                                          

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 15.09.2016 г. по НОХД № 3898/2015 г. СРС, 102 с-в.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.