Присъда по дело №14266/2021 на Софийски районен съд

МОТИВИ към Присъда
-ри
по н. о. х. д. №14266 по описа на СРС-НК, 2 състав за 2021г.
Повдигнато е и е внесено в съда с обвинителен акт обвинение срещу М. М. М., ЕГН
**********, за това, че 17.03.2021г., около 18:30ч., в гр. С, в кв.“М П“, ул.“В“, пред №16,
противозаконно отнела чуждо моторно превозно средство – л.а. марка „Хюндай“, модел
„Соната“, с рег. №ХХХХ, със рама №ХХХХ, на стойност 12000,00 /дванадесет хиляди/ лева,
от владението на Я.Г.Г., от гр. С, собственост на В. К. Л., от гр. С, без негово съгласие, с
намерение да го ползва - престъпление по чл.346, ал.1 от НК.
Съдът не е конституирал акцесорни страни в производството.
По делото е проведено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК (чл.370-
374 от НПК), в неговата алтернатива, ситуирана в разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.
Направено е искане от подсъдимата и нейния защитник. Подс. М. е признала изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласила да не
се събират доказателства за тях, а да се ползват вече събраните в досъдебното производство.
Съдът с протоколно определение е одобрил изразеното съгласие на основание чл.372, ал.4
от НПК, след като е констатирал, че даденото признание обхваща всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и че същото се подкрепя от събраните в
досъдебната фаза доказателствени материали.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа обвинението против
подсъдимата, като намира, че направеното самопризнание на фактическите обстоятелства от
обвинителния акт се подкрепя от доказателствената съвкупност по делото и счита, че
анализът й формира обоснован и еднозначен извод относно престъплението и неговото
авторство. Пледира, съдът да признае М. за виновна по повдигнатото обвинение и след
приемане наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, да й наложи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, определено съобразно разпоредбата
на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като отложи изпълнението му за срок от 3 години. Предлага
налагане и на наказанието „Лишаване от право на управление на моторно превозно
средство“ за срок от 10 месеца и възлагане на сторените в досъдебната фаза разноски за
вещи лица на привлеченото към отговорност лице.
Служебният защитник на подсъдимата релевира доводи за отсъствие на специалната
цел от субективната страна на деянието, поради което моли за постановяване на
оправдателен съдебен акт. В аргументите си се спира основно върху признанието на
подсъдимата за отнемането на автомобила, но и инициативата й да върне ключовете за него.
В допълнение подчертава и семейното положение на М. на самотна майка.
Подсъдимата признава по реда на чл.371, т.2 от НПК всички факти от обвинителния
акт. Разбира, в какво е обвинена. Съзнава последиците от разглеждането на делото по реда
на чл. 371, т. 2 НПК, като изразява съгласие да не се събират доказателства за посочените
обстоятелства, а при постановяване на присъдата съдът да ползва признанието й и
инкорпорирания от досъдебните органи доказателствен материал. Придържа се към
становището на своя защитник. Споделя съгласие с параметрите на предложеното от
прокуратурата наказание, като настоява в последната си дума именно за този размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл.13, чл.14, чл.18 и чл.107 от НПК, намира за установено следното:
ПО ФАКТИТЕ:
Свидетелят В. К. Л. бил собственик на лек автомобил, марка „Хюндай”, модел
„Соната”, с рег. №ХХХХ, жълт на цвят, с рама № ХХХХ. В началото на 2020 г. той отдал
под наем моторното превозно средство на свой приятел - свидетеля С Н Н, който го ползвал
за извършване на таксиметрови услуги.
1

В началото на месец февруари 2021 г. свидетелството за управление на моторно
превозно средство (СУМПС) на свид.Н било отнето по съдебен ред за управление на
моторно превозно средство на след употреба на наркотични вещества. Поради така
наложеното му ограничение, в началото на месец март 2021 г. той постигнал договореност
със свой приятел - свид. Я.Г.Г., по силата на която му предоставил горепосочения лек
автомобил за извършване на таксиметрови услуги.
Свидетелят П В Р работел като таксиметров шофьор на свободна практика, за
нуждите на която дейност ползвал мобилното приложение „Максим“. На 16.03.2021 г.,
около 00:30 часа, той приел поръчка чрез посочената програма за предоставяне на
таксиметрова услуга на адрес: гр. С, ХХХХ. Клиенти били две лица от женски пол - подс. М.
М. М. и нейна позната с малко име „Моника“. Подсъдимата се превозвала на предната дясна
седалка, а придружителката й седяла отзад и комуникирала с водача. Поведението на М.
през време на пътуването се сторило неадекватно на свид. Р. Таксиметровият водач откарал
пътниците до кв. „О“, където „Моника“ слязла. Подсъдимата обаче започнала да се държи
арогантно и настояла свидетелят да я откара до центъра на столицата. След получен от него
отказ, М. слязла от автомобила. Впоследствие придружителката й поръчала, отново чрез
приложение „Максим“, друго такси, което да откара подсъдимата до желания от нея адрес.
Междувременно, между свид. Р и „Моника“ били разменени съобщения чрез „Вайбър“, в
които на въпроса му какво е това „лудо“ момиче, визирайки М., събеседничката му
отговорила,че я познава само от няколко часа като приятелка на техен „общ приятел“.
На подадената от „Моника“ поръчка за таксиметрова услуга в кв. „О“, бл. 5, се
отзовал свид. Я ГГ, който управлявал лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, с
рег. № ХХХХ, с рама № ХХХХ. Той пристигнал на посочения адрес около 02:00 часа на
16.03.2021 г., като качил в превозното си средство подсъдимата. По нейно настояване той се
отправил към бул. „К В“ до метростанция. Между М. и свид. ГГ се породила симпатия, в
резултат на което те бързо се сближили. Решили подсъдимата да остане в автомобила,
докато свидетелят работи. При качване на клиенти свид. ГГ споделял, че М. му е сестра, а
клиентите не възразявали тя да пътува с тях. Двамата се хранели в автомобила и спели в
него, след което ГГ продължавал да вози клиенти в присъствието на М..
На 17.03.2021 г., около 18:30 часа свидетелят спрял пред домашния си адрес,
находящ се в гр. С, кв. „М П“, ул.“В“№ 16, за да посети тоалетна. По молба на подсъдимата,
той оставил двигателя на автомобила в работен режим, заради отоплението, тъй като на М.
й било студено на краката. Свид. ГГ слязъл и се отправил към дома си, като оставил новата
си позната сама в таксито. Възползвайки се от това обстоятелство, М. решила да отнеме
превозното средство, за да го ползва за собствени нужди. В изпълнение на това намерение
тя се преместила на седалката на водача, привела автомобила в движение и се оттеглила с
него от мястото.
Свид. ГГ се забавил в дома си около 5-6 минути. Когато излязъл отново, установил
липсата на управляваното от него такси и отсъствието от мястото на М.. Свидетелят изчакал
около десет минути, вярвайки, че познатата му ще се върне. Когато това не се случило, той
се обадил по телефона на приятеля си – свид. С Н и му споделил за случилото се. Подал и
сигнал на телефон „112“, обслужван от Дирекция „Национална система 112“ - МВР. От своя
страна свид. Н информирал за отнемането на моторното превозно средство собственика му
свид. В.Л..
След като разбрал за инцидента, свид. Н и неговият зет с малко име „И“, пристигнали
с лек автомобил до дома на свид. Я ГГ. Тримата заедно започнали да обикалят улиците в ж.
к. „Надежда“, ж. к. „М П“ и околните райони, за да търсят противозаконно отнетото
моторно превозно средство. На 17.03.2021 г., към 22:00 – 23:00 часа свид. ГГ започнал да
публикува в различни фейсбук-групи, както и в мобилното приложение „Максим“, снимки
на таксиметровия автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, с рег. № ХХХХ с молба да
2

бъде уведомен в случай на информация за него. Към 02:00 часа, на 18.03.2021 г. свид.ГГ,
свид.Н и придружителят им „И“ се отправили към дома на свид.Н, находящ се в ж. к.
„Факултета“, за да се нахранят и пренощуват.
От своя страна, след като противозаконно отнела таксиметровия автомобил, подс. М.
го управлявала за кратко в гр. С. След това тя го паркирала в близост до бензиностанция
„Петрол“, разположена на кръстовището на ул. „Пиротска“ и ул. „Татарли“, в гр. С. На
17.03.2021 г., късно вечерта, тя посетила свой познат - свидетеля К С Л., живущ на адрес: гр.
С, ХХХ. Когато влязла в дома му, споделила, че е отнела таксиметров лек автомобил, докато
шофьорът бил до тоалетна. Посочила и отличителните белези на превозното средство.
За извършеното от подсъдимата научила и нейната позната „Моника“, която по- рано
на 16.03.2021г. пътувала заедно с нея и впоследствие й поръчала именно отнетия
таксиметров автомобил. На 17.03.2021 г., вечерта, „Моника“ се свързала със свид. Р чрез
приложението „Вайбър“. Питала го, дали е разбрал, какво е сторила М., след което му
разказала за случилото се. Впоследствие свид.Р видял в приложението „Максим“
публикуваното съобщение за отнет от лице от женски пол лек таксиметров автомобил, марка
„Хюндай“, модел „Соната“, с рег. № ХХХХ и направил връзка между тази информация и
съобщеното му от „Моника“. Той написал съобщение до „Моника“ в приложението
„Вайбър“. Помолил я да му даде координати на общия приятел, който имала с М.. Тя му
предоставила телефонния номер на свид. К Л.. Веднага след това свид. Р отговорил на
съобщението в „Максим“, споделяйки, че разполага с информация за отнетия автомобил.
Оставил и телефонния си номер за обратна връзка.
Към 02:30 часа на 18.03.2021г., свид. Н видял съобщението и се свързал със свид. Р.
Двамата уговорили да се видят в кв. „КП“, пред заведение за бързо хранене „А“. След като
се срещнали, свид. Р се обадил на свид. К Л. и му обяснил, че го търси по повод отнетия от
М. лек таксиметров автомобил. След като приключил разговора, свид. К Л. започнал да
убеждава подсъдимата, която все още била в дома му, че следва да върне превозното
средство, за да няма проблеми. М. пояснила, че е паркирала лекия автомобил на ул.
„Пиротска“, гр. С, в района на бензиностанция „Петрол“. Свид. К Л. позвънил на свид. Р,
като се уговорили за среща с цел връщане на превозното средство. За уговорката били
уведомени и органите на МВР, които малко по- късно задържали подсъдимата и свид. К Л. в
близост до мястото, на което бил паркиран отнетият от М. лек автомобил. С протокол за
доброволно предаване подсъдимата предала и ключовете за него. М. била задържана за срок
до 24 часа със заповед по чл.72 от ЗМВР, рег. №3384зз-218/28.03.2021г.
По повод подадения от свид. ГГ сигнал до органите на МВР било образувано
досъдебно производство. Непосредствено след намиране местонахождението на
противозаконно отнетия лек автомобил бил извършен оглед на местопроизшествието,
фиксирал мястото, на което вещта била оставена и състоянието й. На превозното средство
бил извършен и оглед на веществено доказателство, в рамките на което действие били
изготвени и веществени доказателствени средства – фотоизображения.
В хода на разследването била назначена и изготвена оценителна автотехническа
експертиза, според заключението на която пазарната стойност на лек автомобил марка
„Хюндай“, модел „Соната“, с рег. № ХХХХ, към 17.03.2021 г. възлизала на сумата от 12000
лева.
Възложено било и трасологично изследване на превозното средство – предмет на
противозаконното отнемане. Съгласно заключението на вещото лице, назовано „експертна
справка“ №57/2021г. не се наблюдавали признаци на промяна /интервенция/ в съдържанието
на номера на рамата, като видимото съвпадало с това, отразено в документите за
регистрация.
Обстоятелствата, свързани със съдебното минало на подс. М., се извеждат от
3

приложените по делото съответни справки.
Така възприетите от настоящата съдебна инстанция фактически констатации са
прецизирани, с оглед поставянето на акцент върху меродавните за наказателната
отговорност на подсъдимата факти, без това да привнася различно смислово изражение по
отношение на очертана от наблюдаващия делото прокурор релевантна фактическа
обстановка. Последната е установена по безспорен и категоричен начин, въз основа на
релевираното от М. цялостно признание на фактите, изложени в обстоятелствена част на
обвинителния акт, което напълно кореспондира с приобщените от органите на досъдебното
производство допустими и относими към предмета на доказване доказателствени източници
- протоколи за разпит на свидетелите: Я.Г.Г. /л.4 - 5 от ДП/, В. К. Л. /л. 7 и л.21-23 от ДП/,
С Н Н /л.10-11 от ДП/, П В Р (л.12 от ДП), К С Л. /л.40 от ДП/, В С Д /л.56 от ДП/, И Н Т
/л.60 от ДП/, от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства: копие на талон за регистрация на МПС, част II /л. 9 от ДП/, протокол за оглед на
местопроизшествие /л.19-20 от ДП/, протоколи за доброволно предаване /л.24-25 и л.30а от
ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства /л.61-62 от ДП/, извлечение от
Централна база - КАТ (л.26 от ДП), заповед за задържане за срок до 24 часа (л.43 от ДП),
разписки за върнати вещи /л.75-76 от ДП/, справка за съдимост /л.80 от ДП и л.29 от
съдебното дело/, отговор от ОПП – СДВР с приложена справка – картон на водача М.М.
/л.19-23 от съдебното дело/, справки от НСлС и ГДИН – МП /л.26, л.31, л.35 и л.84 от
съдебното дело/, справка от ТД на НАП – С /л.55-56 и л.77-78 от съдебното дело/,
експертизи: оценителна експертиза /л. 67 от ДП/, трасологична експертиза /л.30 от ДП/,
както и веществени доказателствени средства – фотоалбум към протокол за оглед на
веществени доказателства /л.63-65 от ДП/.
Настоящият съдебен състав не констатира съществени противоречия при съвкупната
преценка и интерпретация на приобщения по делото доказателствен материал, които да
налагат обсъждането му подробно и поотделно, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр.
2 НПК. Въпреки това съдът счита, че с оглед пълнота на мотивите следва да посочи
съображенията си относно кредитирането на събраните доказателства и доказателствени
средства.
Решаващият орган кредитира обясненията на подсъдимото лице, в които М. признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Те намират подкрепа в
останалия доказателствен материал по делото и в частност от показанията на
свидетелите В.Л., ГГ, Н, Р и К Л., както и приобщените писмени доказателства и
доказателствени средства. В посочените материали не се разкриват съществени
противоречия досежно релевантните обстоятелства по делото. Те еднопосочно,
последователно, безпротиворечиво и убедително разкриват приетата за установена
фактическа обстановка, поради което и съдът изцяло им се доверява, базирайки върху тях
фактическите си изводи. От събраните по делото преки и преимуществено косвени
доказателства, както всяко поотделно, така и в тяхната съвкупност, се формира стройна
логическа верига, налагаща единствено възможният извод относно извършването на
престъплението и авторството му, признато в лицето на подсъдимата М..
Като основен източник на информация за включените в предмета на доказване
обстоятелства съдът възприе подробните, вътрешно балансирани и взаимодопълващи се
показания на свидетелите Я ГГ, С Н, В.Л. и П Р. Те са последователни, кореспондиращи с
останалите материали по делото и удовлетворяват всички изисквания за категоризацията им
като годен доказателствен източник, за да дадат нужното за наказателния процес достоверно,
обективно и точно знание за събитията, при които е извършено деянието и неговия автор.
Именно от техните разкази се извличат значими за процеса факти, свързани с
осъществяването на инкриминираното деяние, време, място, родови характеристики и
стойностен размер на отнетото от негово владение чуждо имущество. Личните възприятия
4

на свидетелите Р и ГГ дават представа относно поведението на подс. М. на процесната дата,
когато тя е встъвала последователно в комуникация с всеки от тях. Убедителен е свид. ГГ в
описанието на част от механизма на извършеното противозаконно отнемане, вида на
предмета на посегателство, както и обстоятелствата, при които е придобил владението върху
лекия автомобил, неговите характеристики, респ. договореностите за неговото ползване и
предназначението му. Факти в подкрепа на изложеното се намират в показанията на свид. Н
и В.Л., последният собственик на вещта, съчетани с приложените копия на документи за
превозното средство, справка за притежателя му, протоколите за огледи на
местопроизшествието и на веществени доказателства и снимковите материали към тях,
както и заключението на изготвените и приети по делото оценителна и техническа
експертизи. Устойчиво свид. ГГ пресъздава подробностите, касаещи запознанството си с
подсъдимата, тяхната комуникация и обстановката, в която М. е пристъпила към реализация
на противоправното си поведение. Свидетелят предлага в разказа си и последващите си
действия, насочени към уведомяване на лицата, свързани с превозното средство, респ.
предприетите с тях съвместни действия по установяване местонахожденето му. Относно
така изброените обсотятелства показанията му разкриват синхрон с подробните сведения,
изхождащи от свид. Н и свид. Р. Кореспондират със заявеното от свид. К Л., съдействал за
осъществяване на контакт с подсъдимата и връщане на отнетия от нея автомобил и
спомогнал за разкрИе на престъпното посегателство. Свидетел ГГ предлага събитията с
присъщата на утвърден спомен логична последователност, което при налагаща се корелация
с останалия доказателствен материал създава убеждението за тяхната достоверност и
съответност на действителния ход на събитията.
Обективността на показанията на ГГ се подкрепя и намира своето допълнение и в
сведенията, изводими от разпита на свидетел Р. Той пресъздава хронологично подредено
поведението на подсъдима в момент, предхождащ процесното деяние, проследява начина,
по който е узнал за извършеното от нея, като пресъздава характеристиките на
противоправото посегателство, разказани му от негова клиентка и позната на подсъдимата,
които особености разкриват пълно съвпадение с обстоятелствата на престъплението,
извлечени от показанията на свид. ГГ. Ценни със съдържанието си са показанията на Р и
относно хронологията на събитията, следваща момента на получаване на тази информация и
осмислянето на връзката й с прочетения по- късно апел за помощ в приложението „Максим“
по повод противозаконно отнет таксиметров автомобил, а именно установяването на връзка
със свид. Н, разговорите със свид. К Л. и създадената организация за постигане на контакт с
последния, ведно с обстоятелствата, при които е намерено превозното средство, предмет на
посегателство и е задържана подсъдимата. Р подчертават, че категорично пред
полицейските служители и в момента на задържането на М. е потвърдил идентичността й с
жената, която по- рано е превозвал като водач на таксиметров автомобил и описана му като
автор на противозаконното отнемане на друг автомобил. В тази част разказът му се
припокрива с точност в детайли с този на свид. Н и свид. ГГ, но разкрива съответствие и със
заявеното от свид. К Л.. Констатираните множество съществени съвпадения между
споделеното от свид. Р и други преки и косвени доказателствени източници позволяват
обсъжданите показания да се разглеждат като годни, макар и производни, източници на
информация.
Допълват формираната доказателствена съвкупност и гласните изявления на свид.Н,
споделящ участието си в създаването на организация съвместно със свидетелите ГГ и Р за
установяване на липсващия лек таксиметров автомобил и реализиране на контакт с лицето,
свързано с неговото противозаконно отнемане. Споделя и знание за факта на задържането от
полицейски служители, след открИето на превозното средство, на подсъдимата и узнаване
на нейното име. Съдът се доверява на изложеното от разпитаното лице, доколкото то
разкрива множество съвпадения с разказите на останалите свидетели и поради това
представлява неделим елемент от обективните източници на факти, върху които се
5

изграждат изводите по съществото на казуса.
Значими за нуждите на консолидацията на доказателствения материал.по делото са и
показанията на свид. К Л.. Същият пресъздава в детайли поведението на подс. М.,
демонстрирано след пристигането й на домашния му адрес в ранните часове на нощта на
18.03.2021г., както и фактите и обстоятелствата, които тя е споделила в рамките на
проведения помежду им диалог относно мястото, времето, последователността от своите
действия, които е предприела при извършването на инкриминираното деяние, вида на
отнетата вещ, намерението, с което е действала и причината, подтикнала я да стори това.
Последните обсъждани показания, макар и деривативни по своя характер източници,
категорично позволяват положителен извод за относимост и допустимост като
доказателствени средства, доколкото разкриват пълна корелация с показанията на
свидетелите Н, Р, В.Л. и ГГ, респ. релевираното и пред съда от подсъдимата признание на
фактологията, описана от обвинението. Същевременно, те съответстват и на установеното
посредством протокола за доброволно предаване на ключове за лек автомобил, на
съдържанието на огледните протоколи и снимковия материал към единия от тях, поради
което се приемат за вярно отражение на действителността.
Показанията на свид. В.Л., разглеждани съвместно с протоколите за доброволно
предаване на документи и извлеченията от системата Центарлна база – КАТ, от своя страна,
допринасят за изясняване на въпросите относно собствеността на лекия автомобил –
предмет на противозаконно отнемане, негови уникални характеристики, позволяващи
индивидуализацията му, облигационните отношения между отделни лица по повод неговото
ползване. Допълват и фактите, касателно реализираното спрямо тази вещ противоправно
посегателство и неговото авторство.
Част от материалната основа, върху която изгражда своите изводи съдът, се явяват и
показанията на свидетелите В Д и И Т, присъствали като поемни лица при извършването на
оглед на веществено доказателство. Те свидетелстват за законосъобразното провеждане на
действието по разследане и верността на удостоверените в протокола за него резултати.
В обобщение, от посочената съвкупност от гласни доказателствени източници, макар
преимуществено косвени, следва еднозначният извод, че именно подсъдимата М. е автор на
инкриминираното деяние.
В корелация с обсъдените по- горе източниците на преки и косвени доказателства за
извършеното посегателство е дадено и заключението по изготвената оценителна експертиза.
Чрез него се установяват обективните признаци на деянието, свързани с оценката на
предмета на престъплението върху стойност от 12000,00 лева. Важен елемент от
доказателствената съвкупност се явява и изготвената трасологична експертиза (назована
„експертна справка“), в рамките на която е проверена и потвърдена идентичността на
документално отразения номер на рама на процесния лек автомобил и този, отнет от
подсъдимата и намерен на посоченото от нея място.
Съдът гради своите фактически и правни изводи и върху приложените по делото
протоколи за оглед и снимковите материали към тях, фиксирали обстановката, заварена на
мястото, на което отнетият лек автомобил е бил намерен и неговото обективно състояние,
ведно с белезите му, позволяващи категоричната му идентификация именно като предмет на
противозаконно отнемане. Обсъжданите документи са съставени по правилата на чл. 128 и
чл. 129 от НПК и са съобразени с установения в съответните разпоредби на НПК регламент
за техните реквизити и форма, като отразените в тях факти кореспондират напълно на
свидетелските показания, събрани, проверени и анализирани по делото.
Приложените писмени доказателства съдът цени, тъй като служат при очертаване на
част фактологията по делото. Последователност в тази насока предлагат протоколите за
доброволно предаване, които удостоверяват реда, по който са приобщени важни за
доказване факта на деянието и неговото авторство веществени доказателства, в частност
6

ключовете за отнетия автомобил, предадени от подс. М., документите, касаещи го,
предоставени от неговия собственик за нуждите на индивидуализацията му като вещ, както
и самото превозно средство, предоставено след намирането му от свид. В.Л. с цел
извършване на действия по разследването, необходими за изясняване на фактологията по
делото.
Въз основа на справката за съдимост съдът установи, че подсъдимата не е била
осъждана към датата на деянието. Справките от Териториална дирекция на НАП – С
предлагат и обстоятелството, че към датата на деянието, в продължение на месеци М. не е
била трудово ангажирана. В изисканата за нея от ОПП - СДВР справка - картон за водача се
съдържат данни и относно поведението й като водач на пътя, респ. наличието на макар и
оскъден брой административни нарушения на правилата за движение по пътищата.
Изводимите от изброените писмени доказателства факти, касаят личността на М. и следва да
бъдат отчетени при инидивидуализация на следващото й се наказание.
При цялостен анализ на изброените доказателствени източници този съдебен състав
достига до безспорен извод за съпричастността на подсъдимата към вмененото й престъпно
деяние.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установените фактически обстоятелства се налага следните изводи от
правна страна:
Съдът намира, че подсъдимата М. М. М. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.346, ал.1 от НК.
От обективна страна – на 17.03.2021г., около 18:30 часа, в гр. С, кв.“М П“, ул.“В“,
пред №16, противозаконно е отнела чуждо моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Хюндай“, модел „Соната“, с рег.№ХХХХ, с рама №ХХХХ, на стойност 12000,00 лв.,
от владението на Я.Г.Г., собственост на В. К. Л., без негово съгласие, с намерение да го
ползва.
Безспорно установени по делото са фактът на извършеното деяние, физическата
страна на което се изразява в съответното поведение на подсъдимия, неговите времеви и
пространствени параметри, индивидуализацията на предмета на престъплението и
причинените вредни последици, за което сведения се извличат от разпитите на свидетелите
В.Л., ГГ, Н, Р, К Л., Д и Т, както и от протоколите за оглед на местопроизшествието и на
веществени доказателства, за доброволно предаване, експертните заключения, писмените
доказателства и веществените доказателствени средства.
В инкриминирания случай е налице пълна реализация на престъпния състав на
чл.346, ал.1 от НК, доколкото отнемането на вещ от владението на свидетеля ГГ е било
осъществено напълно с прекъсването на фактическата власт върху нея на досегашния й
владелец и установяването на такава на подсъдимия деец, с намерението тя да бъде
ползвана временно. Ясно установен е и механизмът за обективиране на изпълнителното
деяние, обуславящ основния състав на противозаконното отнемане на моторно превозно
средство. С реализирането на инкриминираното деяние е засегнат и непосредственият обект
на престъплението по чл.346, ал.1 от НК - обществените отношениягарантиращи
нормалното упражняване на фактическа власт върху моторните превозни средства и
условията за тяхното съхранение и запазване.
Предмет на престъплението е чужда движима вещ с особени характеристики –
моторно превозно средство и определена стойност към момента, в който деецът е
осъществил своето посегателство върху нея и която се отнема от владението на другиго. В
случая това е лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, с рег.№ХХХХ, с рама
ХХХХ, на стойност от 12000,00 лева /дванадесет хиляди/, който е бил чужд за дееца -
собственост на В.Л..
7

Изпълнителното деяние на описаното престъпление се е изразило в отнемането на
процесния предмет от владението на свидетеля Я.Г.Г., придобил на законно основание
същото – по силата на уговорка със свид. Н, който от своя страна е имал облигационни
отношения със собственика на вещта. То се реализира чрез действие, като деецът е целял
прекратяване на фактическата власт върху вещта, осъществявана до момента от владелеца,
т. е. лицето, което разполага с възможността за фактическо разпореждане с вещта и
установяване на своя фактическа власт върху нея. Изключено е съгласието на владелеца за
такова ползване. Подсъдимата е успяла да прекъсне фактическата власт върху
инкриминираната вещ на стойност 12000,00 лева на свид. ГГ, като е установил своя такава,
без за това да е разполагала с изричното или мълчаливото му съгласие.
Владението на подс. М. върху вещта е било временно и в рамките на прецененото за
нужно с оглед удовлетворяване на потребността на подсъдимата за ползването й по
предназначение. Тя е разполагала с пълната възможност да управлява лекия автомобил,
придвижвайки се безпрепятствено с него в рамките на столицата, с което е манифестирала и
своето намерение. Така описаното й поведение, именно, обективира единствено ползването
на отнетата вещ като форма на въздействие върху нея. Във връзка с последното съдебният
състав приема, че отнемането на предмета на престъплението по чл.346, ал.1 от НК е
довършено, доколкото са настъпили предвидените в закона и искани от дееца
общественоопасни последици на това престъпление – произведена е промяна на
фактическата власт върху чужда движима вещ - предмет на посегателство с намерение
същата да бъде ползвана.
Доказателствено обезпечено е твърдението на СРП за авторството на престъпното
деяние в лицето на подсъдимата, подкрепящо се еднозначно не само от показанията на
свидетелите ГГа, Пешев, Н, К Л., В.Л., В Д и И Т, удостоверените в протоколите за
доброволно предаване и протоколите за огледи обстоятелства, ведно с приетите по делото
експертни заключения, но и от релевираното от подсъдимата цялостно признание на етапа
на съдебното следствие на описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактология, което е естествено продължение на възприетото от нея поведение в рамките на
цялото производство, предвид извършено признание и на досъдебната фаза.
По отношение на субективната страна на престъплението, съдебният състав приема,
че деянието е извършено виновно и в хипотезата на пряк умисъл от страна на подс. М.. За да
достигне до този извод, съдът внимателно прецени обективните факти по делото. За
умисъла на дееца следва да се съди от обективно установените му действия по установяване
на контакт с водача на автомобила и негов законен владелец към датата на противоправното
посегателство, манипулиране на неговото доверие, в резултат на което М. е оставена сама в
превозното средство, с работещ двигател, възползването от нейна страна от тези
обстоятелства, които са благоприятствали решението й за реализация на посегателството,
привеждане в движение на лекия автомобил и оттегляне от местоизвършване на деянието,
без да върне инкриминираната вещ на нейния владелец – свид. ГГ. Ясно и недвусмислено
подс. М. е обективирала намерението си да го ползва безпрепятствено в ограничен времеви
период, съобразно неговото предназначение. В конкретния случай е налице и корелативно
необходимата субективна страна на престъплението, ведно с изискуемите от закона
интелектуални и волеви параметри на същата. Подсъдимата М. е предвиждала
извършването на престъпното деяние, съзнавала е неговия общественоопасен характер, като
във волеви аспект е искала и пряко е целяла настъпването на общественоопасните
последици от своята неправомерна деятелност. Действията й са извършени в строга
логическа последователност и представляват обективен израз на формираните ясни
представи в съзнанието й, че прекъсва детенцията на свид. ГГ върху предмета на
престъплението и установява собствена неправомерна фактическа власт върху
инкриминираната чужда вещ – лек автомобил. Във волево отношение подсъдимата е целяла
настъпването на посочения вредоносен резултат. Налице е и предвиденото в закона за този
8

вид престъпни посегателства намерение за ползване, изводимо от установеното по делото,
че след кратко управление на моторното превозно средство М. го е паркирала в близост до
търговски обект, заключила го е и се е отдалечила от него, без да цели разпореждане с него.
Тя не е демонстрирала, че разглежда вещта като своя, не е действала с присвоително
намерение, което именно отличава деянието й от кражбата и поради това покрива напълно
изискуемите признаци на престъпление по чл.346, ал.1 от НК.
Ето защо съдът приема, че извършеното от подсъдимата деяние е съставомерно,
както от обективна, така и от субективна страна и затова я призна за виновна по
повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.346, ал.1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.346, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание
„Лишаване от свобода“ в относително определен размер от 1 до 8 години.
Съгласно чл. 373, ал. 2 НПК в случаите на проведено съкратено съдебно следствие на
основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК съдът е императивно задължен да определи
наказанието при условията на чл. 58а НК.
При индивидуализацията на наказанието СРС съобрази, че като смекчаващ факт
следва да се третира признанието от подсъдимата на фактите, изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт, обусловило разглеждането на делото по реда
на чл. 371, т. 2 НПК, тъй като същото е поддържано в цялото наказателно производство – М.
е съдействала активно за доказателствената дейност по установяване на извършеното деяние
и участието си в него /в този смисъл е и т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. по
т. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Цветинка Пашкунова/, поради което
предложението на прокурора в тази насока се явява основателно. В този смисъл съдът
възприема изразеното съжаление от подсъдимата, релевирано при упражняване на правото й
на последна дума, не като декларативно, а като последователно и устойчиво поддържано
процесуално поведение.
При индивидуализацията на наказанието на М.М. СРС съобрази като смекчаващо
отговорността обстоятелство констатираните по делото материални затруднения и
семейното й положение - същата е самотна майка на малолетно дете, като част от
подбудите, обусловили нейната проява. От значение за преценката на обществената
опасност на личността на подсъдимия се явява нееднократно изразеното й искрено
съжаление за постъпката, което този съд не разчита като голословна декларация, а като
действително намерение и израз на осъзнаване, осъждане на извършеното и желание да
търси коректив на собственото си поведение. В подкрепа на изложеното съждение се явява
и установената посредством свидетелските показания инициатива на М. да предостави
информация за мястото, на което е паркирала отнетия лек автомобил, респ. да предаде
ключовете за него в кратък период от време от обаждането на свид. Р по телефона на свид. К
Л.. С така описаното свое поведение подсъдимата е съдействала значително за разкрИе на
престъпното посегателство и възстановяване на причинените с него вредни последици.
Същевременно, механизмът на проявата й не разкрива особен интензитет, отличаващ я от
други от този вид, което да налага и засилено въздействие със средствата на държавната
принуда.
Като отегчаващо отговорността съдът възприема единствено по- високата стойност
на противозаконно отнетото моторно превозно средство, която към датата на деянието
надхвърля с 18 пъти размера на минималната работна заплата за страната.
Предвид горните аргументи, съпоставяйки относителната тежест на относимите към
индивидуализацията на отговорността обстоятелства, този съдебен състав прецени, че се
обуславя приложението на хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Установените по делото
смекчаващи отговорността за подсъдимата обстоятелства формират необичайно множество.
9

Откриват се фактически данни за налагане на изискуемия от закона кумулативен извод за
несъразмерност дори на най-лекото предвидено в закона наказание - в случая минимума на
наказанието „Лишаване от свобода“ от 1 година, като въздействие върху подсъдимото лице
с оглед постигане целите на индивидуалната и генералната превенции, заложени в нормата
на чл.36 от НК. Констатира се едновременно, че по отношение на М. са налице условията,
както по чл.58а, ал.1 – 3 от НК, така и по чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради което и доколкото
чл.55 от НК се явява по- благоприятен за дееца, то именно на основание тази норма следва
да бъде индивидуализирано и следващото му се наказание, съгласно чл.58а, ал.4 от НК. В
тази хипотеза превантивната и превъзпитателната функции биха могли да се постигнат чрез
определянето на наказание „Лишаване от свобода” под предвидения от закона за
инкриминирания по делото текст минимум. Следвайки тази логика съдът индивидуализира
наказанието на подсъдимата в размер от 4 (четири) месеца, близък до предвидения в общата
част на Наказателния кодекс допустим минимум. По този начин ще се постигнат целите на
наказанието и ще се препятства възможността М. да извършва подобен род престъпни
прояви, а същевременно ще се отговори на характеристиките на нейното поведение, с което
е консумирала състава на престъплението. Определено по тези критерии, то съответства на
принципите на законоустановеност и справедливост на легитимно упражнената държавна
принуда и ще изпълни своя поправителен и възпитателен потенциал спрямо М..
Настоящият съдебен състав констатира, че наред с базисните предпоставки по чл. 66
НК – /наложеното в процесния случай наказание е до 3 години „Лишаване от свобода“ и
лицето не е осъждано на наказание „Лишаване от свобода“ за престъпление от общ
характер/, за реализацията на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК и
преди всичко за поправянето на осъдения, не се налага подс.М. да изтърпи ефективно
наложеното й наказание от 4 /четири/ месеца „Лишаване от свобода“. Липсва необходимост
същата да бъде изолирана от естествената си социална среда в пенитенциарно заведение,
което ще представлява прекомерно използване на наказателна репресия, несъответна на
обществена опасност на престъплението и дееца. Не се събраха доказателства за други
осъждания на лицето, от които да се налага извод, че то е личност с утвърден престъпен
динамичен стереотип и деформирано правосъзнание. Ето защо, изтърпяването на
наложеното наказание следва да бъде отложено с минималния предвиден в закона
изпитателен срок в размер на 3 /три/ години.
В контекста на изложените разсъждения следва да се отбележи, че прилагането на
института на чл. 66 НК не е задължително за съда, а представлява една потенциална
възможност, обусловена от конкретиката на всеки отделен случай, в частност от целите на
наказанието по чл. 36 НК. Последните обаче са диалектически свързани, т.е. определянето
на санкцията не може да доведе до пренебрегване на генералната превенция за сметка на
личната и обратно - същата не следва да се налага единствено като назидание спрямо
останалите членове на гражданското общество. Ето защо, според настоящия съдебен състав,
балансът между законоустановените цели на наказанието ще бъде постигнат и посредством
отлагане изпълнението на лишаването от свобода, което в достатъчна степен би допринесло
за превъзпитанието на дееца и би повлияло възпиращо спрямо бъдещи негативни прояви на
личността му. То ще способства за правилното формиране на неговия мироглед и
изграждане на устойчиви контрамотиви за въздържане от противообществени прояви,
предвид потенциалната опасност от неговото привеждане в ефективно изпълнение.
Съответно такова наказание напълно удовлетворява обществения интерес да се създаде
разбирането, че възмездието за извършеното е неизбежно. Санкцията ще се прояви като
достатъчно предупреждение и към останалите членове на обществото да не извършват
такива прояви, като по този начин няма да бъде игнорирана и генералната превенция,
заложена като цел на наказанието в нормата на чл.36 от НК.
На основание чл.59, ал.2, вр.ал.1 от НК следва да се приспадне от времето на
изтърпяване на определеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца
10

периодът на задържане на М. по настоящото дело по реда на чл.72 от ЗМВР въз основа на
заповед рег.№3384з-218/28.03.2021г.
Доколкото нормата на чл. 346, ал.4 НК предвижда императивно при извършено
деяние, което осъществява състава на чл. 346, ал. 1 от НК, съдът да постанови и „Лишаване
от право да се упражнява определена професия или дейност”, то на основание чл. 346, ал.4,
вр. чл. 346, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК съдът налага на М.М. наказание „Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 10 /десет/ месеца. Така отмерена
кумулативно приложената санкция ще изиграе своята възпираща и превъзпитателна роля
както върху подсъдимата, така и върху останалите членове на обществото. При нейната
индивидуализация са съобразени характеристичните данни за М., възрастта й, тежестта на
деянието, респ. информацията за допускани, макар и неголям брой, сериозни нарушения
като водач, така и приетата за разумна величина на лишаването от свобода, определено в
хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Размерът се позовава и върху правилото на чл.49, ал.2
от НК, по аргумент от което по- лекото, кумулативно предвидено наказание не може да бъде
по-ниско по продължителност от наложеното „Лишаване от свобода“. Прилагането на
„Лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ би способствало
положително и върху процеса по моделиране на личността на подсъдимата в насока
правилното формиране на нейния мироглед и правосъзнание. Поради това и съдът приема,
че не следва да се позове на правомощието си по чл.55, ал.3 от НК, доколкото последното би
представлявало прекомерна снизходителност към привлеченото към отговорност лице.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подсъдимата
М. следва да бъдат поставени извършените в наказателното производство разноски в размер
на 156,00 лева (сто петдесет и шест лева) за изготвени на досъдебната фаза експертизи,
които следва да се преведат по сметка на СДВР.
Така мотивиран, въз основа на изтъкнатите фактически и правни доводи, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

11

Номер на акта:	42
Дата:	21 март 2022 г. (в сила от 6 април 2022 г.)
Съдия:	Гергана Богомилова Цонева

Дело:	20211110214266
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 октомври 2021 г.

Присъда по дело №14266/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите