ПРИСЪДА  

 

                             гр. Девня, 24.02.2010 г.

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и десета година, в състав :

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА

                                               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: П.Г. 

                                                                                           П.К.

 

при секретар-протоколист Н.И. и с участието на прокурора Виолета Радева, като разгледа докладваното от съдията НОХД N 690/2009 г. по описа на РС гр. Девня,

 

       ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА Й.С.С., роден на *** ***, обл. Варненска, български  гражданин, без образование - неграмотен, неженен, неработи, осъждан, ЕГН:**********, А.М.С., роден на *** ***, живущ ***, български  гражданин, с основно образование, неженен, неработи, осъждан, ЕГН:**********, С.И.А., роден на *** ***, обл. Варненска, български  гражданин, с начално образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН:**********, С.А.С., роден на *** ***, живущ ***, български  гражданин, с основно образование, неженен, неработи, неосъждан, ЕГН:********** и А.А.М., роден на *** ***, обл. Варненска, български  гражданин, без образование - неграмотен, неженен, неработи, неосъждан, ЕГН:********** за ВИНОВНИ в това, че:

 

За подсъдимите Й.С.С. и А.А.М.:

През периода 28.01.2009 г. – 04.02.2009 г. в с. Чернево, обл. Варненска при условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор помежду си и с А.М.С., С.И.А. и С.А.С. отнели чужди движими вещи – 2 бр. шилета порода”черноглави” на обща стойност 360 лева от владението на Я.И.Я., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено от подс. Й.С.С. при условията на повторност и не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 195 ал. 1 т. 5 и т. 7 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК и чл. 373 ал. 2  от НПК НАЛАГА на подс. Й.С.С. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ затворнически режим в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип, а на основание чл. 195 ал. 1 т. 5 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК и чл. 373 ал. 2 от НПК НАЛАГА на подс. А.А.М. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.  

За подсъдимите А.М.С.  и С.А.С.:*** след предварителен сговор помежду си и с Й.С.С. и А.А.С. отнели чужда движима вещ – 1 бр. шиле порода”черноглаво” на стойност 180 лева от владението на Я.И.Я., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай и е извършено от подсъдимите като непълнолетни, но след като са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд отнетото имущество е било заместено, поради което и на основание чл. 197 т. 3 вр. чл. 195 ал. 1 т. 5 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 вр. чл. 55 ал. 1 т. 2 б. Б от НК НАЛАГА на подс. А.М.С. наказание „ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните пробационни мерки:”Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, а на основание чл. 197 т. 3 вр. чл. 195 ал. 1 т. 5 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 вр. чл. 55 ал. 1 т. 2 б. Б от НК НАЛАГА на подс. С.А.С. наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата пред ученическия му колектив.   

За подсъдимия С.И.А.:*** след предварителен сговор с Й.С.С. и А.А.М. отнел чужда движима вещ – 1 бр. шиле порода”черноглава” на обща стойност 180 лева от владението на Я.И.Я., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 195 ал. 1 т. 5 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК и чл. 373 ал. 2  от НПК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила 

 

ГРУПИРА наказанието наложено на подс. Й.С.С. по настоящото дело с наказанията, наложени му по НОХД №99/2009 г., НОХД №135/2009 г., НОХД№147/2009 г. и НОХД№419/2009 г. – всички по описа на РС – Девня, като ОПРЕДЕЛЯ едно общо най - тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ затворнически режим в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип, на основание чл.25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК. 

 

УВЕЛИЧАВА така определеното общо най - тежко наказание на подс. Й.С.С. с четири месеца и му налага общо най – тежко и увеличено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, което да се изтърпи при първоначален СТРОГ затворнически режим в затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип, на основание чл. 24 от НК.

 

ПРИСПАДА  от така определеното общо най – тежко и увеличено наказание изтърпяната част от наказанията по НОХД №99/2009 г., НОХД №135/2009 г., НОХД№147/2009 г. и НОХД№419/2009 г. – всички по описа на РС – Девня, на основание чл. 25 ал. 2 от НК.

 

ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ наказанието, наложено на подс. Й.С.С. по НОХД№4939/2006 г. по описа на РС – Варна „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, поради извършването на деянията по НОХД №99/2009 г., НОХД №135/2009 г., НОХД№147/2009 г. и НОХД№419/2009 г. – всички по описа на РС – Девня в изпитателния срок, определен му по НОХД №4939/2006 г. по описа на РС – Варна, на основание чл. 69 ал. 2 вр. чл. 68 ал. 1 от НК.

 

ГРУПИРА наказанието наложено на подс. А.А.М. по настоящото дело с наказанието, наложено му по НОХД №99/2009 г. по описа на РС – Девня, като ОПРЕДЕЛЯ едно общо най - тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, на основание чл.25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК. 

 

 ПРИСПАДА  от така определеното общо най – тежко наказание на подс. А.А.М. изтърпяната част от наказанието по НОХД № 99/2009 по описа на РС – Девня, на основание чл. 25 ал. 2 от НК.

 

ГРУПИРА наказанието наложено на подс. А.М.С. по настоящото дело с наказанията, наложени му по НОХД №6241/2008 г. по описа на РС – Варна, НОХД№147/2009 г. по описа на РС – Девня и НОХД№313/2009 г. по описа на РС – Девня, като ОПРЕДЕЛЯ едно общо най - тежко наказание „ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните пробационни мерки:”Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА и „100 часа годишно безвъзмезден труд в полза на обществото” за срок от ЕДНА ГОДИНА”, на основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК.

 

ПРИСПАДА  от така определеното общо най – тежко и увеличено наказание изтърпяната част от наказанията по НОХД №6241/2008 г. по описа на РС – Варна, НОХД№147/2009 г. по описа на РС – Девня и НОХД№313/2009 г. по описа на РС – Девня, на основание чл. 25 ал. 2 от НК.

 

ОСЪЖДА Й.С.С., ЕГН:********** и А.А.М., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Я.И.Я. ЕГН:********** сумата от 180 лева, представляваща обезщетение за причинените му в резултат на деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. 

 

ОСЪЖДА Й.С.С., ЕГН:**********, А.М.С., ЕГН:**********, С.И.А., ЕГН:**********, С.А.С., ЕГН:********** и А.А.М., ЕГН:********** да ЗАПЛАТЯТ  по сметка на РС – Девня сумата от по 17, 62 лева, от които по 6 лева направени по делото разноски за експертиза и по 10, 62 лева държавни такси за издаване на изпълнителни лист, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК.

 

            ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд гр. Варна в петнадесетдневен срок от днес.

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

       

                                         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 

                    

                                                                                    1.

                                                            

                                                                                   2.

 

 

   ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                         гр. Девня,  24.02.2010 г.

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и десета година, в състав :

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА

                                               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: П.Г. 

                                                                                           П.К.

 

                                                            

като разгледа докладваното НОХД 690/2009 г. по описа на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното,

 

Съдът, след постановяване на присъдата служебно се занима с мерките за неотклонение на подсъдимите и с оглед вида и размера на наложените наказания, намира, че мерките за неотклонение на подсъдимите А.М.С., С.И.А., С.А.С. и А.А.М., следва да бъдат отменени, а мярката за неотклонение, взета по отношение на подс. Й.С.С. следва да бъде потвърдена, с оглед на което и съдът

 

                              О П Р Е Д Е Л И:        

 

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимия Й.С.С. ЕГН:**********– „ПОДПИСКА”, на основание чл.309 ал. 1 от НПК.

 

ОТМЕНЯВА мерките за неотклонение, взети спрямо подсъдимите А.М.С., ЕГН:**********, С.И.А., ЕГН:**********, С.А.С., ЕГН:********** и А.А.М., ЕГН:********** – „ПОДПИСКА” за всеки един от тях, на основание чл.309 ал. 2 от НПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба или частен протест в седемдневен срок от днес пред ОС Варна.

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  1.                 

 

                                                                                                    2.

 

 

 

мотиви

към присъдата по НОХД N 690/2009 г. по описа на РС гр. Девня,

трети състав

Девненският районен прокурор е внесъл в Районен съд гр. Девня обвинителен акт по обвинението на Й.С.С. ЕГН:********** за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 5 и 7 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, А.М.С. ЕГН:********** за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 5 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, С.И.А. ЕГН:********** за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 5 от НК, С.А.С. ЕГН:********** за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 5 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК и А.А.М. ЕГН:********** за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 5 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за това, че:

за подсъдимите Й.С.С. и А.А.М.

-   за   периода 28.01.2009 г. - 04.02.2009 г. В с. Червенци, обл. Варненска при
условията   на   продължавано   престъпление   и   след   предварителен   сговор
помежду си и с А.М.С., С.И.А. и С.А.
С. отнели чужди движими вещи - 2 бр. Шилета порода „черноглави" на
обща стойност 360 лева от владението на Я.И.Я. без негово
съгласие  с  намерение  противозаконно да  ги  присвоят,  като деянието  не
представлява  маловажен  случай  и  е  извършено  повторно от поде.   Й.
С.С.,

за подсъдимите А.М.С. и С.А.С.

*** като непълнолетни, но след
като разбирали свойството и значението на извършеното и като могли да
ръководят постъпките си, след предварителен сговор помежду си и с Й.
С.С. и А.А.М. отнели чужда движима вещ - 1
бр. шиле порода „черноглаво" на стойност 180 лева от владението на Я.
И.Я. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвоят,
като деянието не представлява маловажен случай и

за подсъдимия С.И.А. ***, след предварителен сговор с Й.С.С. и А.А.М. отнел чужда движима вещ - 1 бр. шиле порода „черноглаво" на стойност 180 лева от владението на Я.И.Я. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието не представлява маловажен случай.

Приет е за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, предявен от пострадалото лице срещу подсъдимите Й.С.С. и А.А.М. за заплащане на сумата от 180 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени щети.

По искане на подсъдимите, съдебното следствие по настоящото наказателно производство е проведено по реда на чл. 370 и сл. от НПК, като всеки един от тях признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. В последната си дума подсъдимите изразяват съжаление за извършеното.

В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението, възведено срещу подсъдимите, като счита същото за безспорно доказано въз основа на техните самопризнания и на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. Предвид представеното доказателство за възстановени щети от едното деяние счита, че по отношение на подсъдимите А.М.С. и С.А.С. следва да се приложи привилегирования състав на чл. 197 т. 3 вр. чл. 195 от НК, като им се наложи наказание обществено порицание, предвид факта, че по време на извършване на деянието са били енпълнолетни. На подсъдимите С.И.А. и А.А.М. моли да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер под минималния, а именно 6 месеца за поде. А. и 8 месеца за поде. М., чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок, предвид чистото им съдебно минало към момента на извъшване на деянието. На поде. Й.С.С. моли да се наложи наказание лишаване от свобода в размер към максималния възможен е оглед процедурата, при която е порведено съдебното следствие, което да се групира с други четири наказания, наложени на подсъдимия за деяния, извършени в съвкупност. Моли и за пирложение на разпоредбата на чл. 24 от НК предвид многобройните престъпления срещу собствеността извършени от този подсъдим. Предлага общото му наказание да бъде завишено с 4 месеца. Предявения граждански иск намира да доказан по основание и размер.

Гражданския ищец поддържа предявения граждански иск и моли съда да го уважи в пълен размер.

Служебният защитник на поде. Й.С.С. приема описаната в обвинителния акт фактическа обстановка за безспорно установена и счита, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен. Моли съда да му наложи предвиденото в закона наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца и да завиши общото му наказание с два месеца. Предявения граждански иск срещу подсъдимия намира за основателен.

Защитникът на поде. А.М.С. също приема описаната в обвинителния акт фактическа обстановка за безспорно установена и счита, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен, но за престъпление по чл. 197 т. 3 вр. чл. 195 от НК, предвид факта, че е възстановил щетите, причинени от извършеното от него престъпление. Моли съда да му наложи наказание обществено порицание.

Служебният защитник на поде. С.И.А. приема обвинението за доказано и счита, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен. Моли съда да му наложи наказание пробация.

Служебният защитник на поде. С.А.С. моли подсъдимия да бъде признат за виновен за престъпление по чл. 197 т. 3 вр. чл. 195 от НК, предвид факта, че е възстановил щетите, причинени от извършеното от него престъпление и да му наложи наказание обществено порицание.

Служебният защитник на поде. А.А.М. моли съда да му наложи предвиденото в закона наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване да отложи е минимален изпитателен срок. Не изразява становище по предявения граждански иск.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Петимата подсъдими живеели в с. Чернево, обл. Варненска и се познавали добре. На 27.01.2009 г. Вечерта подсъдимите А.М. и Й.С. отишли на гости в дома на поде. С.А.. Последният бил чобанин в селото и знаел какви животни имат хората в селото. Предложил на останалите двамата подсъдими да извършат кражба на едно шиле от имота на свид. Я.Я., като им казал, че свид.Щ.С. *** да си закупи шиле. След като останалите двама подсъдими се съгласили, тримата се отправили към имота на свид. Я.,***. Промъкнали се в имота от задната му част, където нямало ограда и се добрали до кошарата. Там подсъдимите А. и М. повдигнали гумата, с която била покрита кошарата, а поде. С. влязъл вътре. Хванал едно шиле порода „черноглаво" и го подал на останалите двама подсъдими. След това тримата отнесли шилето в дома на поде. А.. На следващия ден подсъдимите С. и А. продали шилето на свид.Щ.С., като получените пари разделили между тримата.

На 03.02.2009 г. вечерта подсъдимите С. и М. отново гостували в дома на поде. А.. Същата вечер там дошли и непълнолетните подсъдими С. и С.. Там подсъдимите С. и М. предложили отново да откраднат шиле от имота на свид. Я., като поде. С. им казал, че знае, че свид. Г.Г. търси да закупи такова животно. Поде. А. отказал да участва в тази кражба, тъй като се притеснил, че вече ще го заподозрат, но непълнолетните подсъдими се съгласили. След полунощ четиримата подсъдими се отправили към имота на свид. Я.. По същия начин проникнали в имота на пострадалия, като непълнолетните подсъдими останали да пазят, а останалите двама се добрали до кошарата. По същия начин поде. С. проникнал вътре, като поде. М. му надигнал гумата на покрива. Подал от там едно шиле същата порода на поде. М. и така го изкарали навън. На следващата сутрин продали шилето на свид. Г.Г., като получените пари си разделили.

На 24.02.2010 г. подсъдимите С. и С. предали на свид. Я. сумата от 180 лева като обезщетение за шилето, което му били откраднали.

Гореописаните фактически обстоятелства съдът приема за установени, позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимите и на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които ги подкрепят, а именно - докладна записка, жалба, свидетелски показания. Налице е както фактическа, така и логическа връзка между самопризнанията, направени от подсъдимите и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, водеща недвусмислено до извода, че деянията са осъществени от подсъдимите по начина, описан в обвинителния акт.

В хода на досъдебното производство за определяне стойността на отнетото имущество е била назначена съдебна зооинженерна оценителна експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и е прието от съда по реда на чл. 282 от НПК. Същото сочи обща пазарна цена на инкриминираните вещи в размер на 360 лева.

⁴                                                   След преценка на събраните по делото доказателства, съдът

приема за установена следната фактическа обстановка:

Петимата подсъдими живеели в с. Чернево, обл. Варненска и се познавали добре. На 27.01.2009 г. Вечерта подсъдимите А.М. и Й.С. отишли на гости в дома на поде. С.А.. Последният бил чобанин в селото и знаел какви животни имат хората в селото. Предложил на останалите двамата подсъдими да извършат кражба на едно шиле от имота на свид. Я.Я., като им казал, че свид.Щ.С. *** да си закупи шиле. След като останалите двама подсъдими се съгласили, тримата се отправили към имота на свид. Я.,***. Промъкнали се в имота от задната му част, където нямало ограда и се добрали до кошарата. Там подсъдимите А. и М. повдигнали гумата, с която била покрита кошарата, а поде. С. влязъл вътре. Хванал едно шиле порода „черноглаво" и го подал на останалите двама подсъдими. След това тримата отнесли шилето в дома на поде. А.. На следващия ден подсъдимите С. и А. продали шилето на свид.Щ.С., като получените пари разделили между тримата.

На 03.02.2009 г. вечерта подсъдимите С. и М. отново гостували в дома на поде. А.. Същата вечер там дошли и непълнолетните подсъдими С. и С.. Там подсъдимите С. и М. предложили отново да откраднат шиле от имота на свид. Я., като поде. С. им казал, че знае, че свид. Г.Г. търси да закупи такова животно. Поде. А. отказал да участва в тази кражба, тъй като се притеснил, че вече ще го заподозрат, но непълнолетните подсъдими се съгласили. След полунощ четиримата подсъдими се отправили към имота на свид. Я.. По същия начин проникнали в имота на пострадалия, като непълнолетните подсъдими останали да пазят, а останалите двама се добрали до кошарата. По същия начин поде. С. проникнал вътре, като поде. М. му надигнал гумата на покрива. Подал от там едно шиле същата порода на поде. М. и така го изкарали навън. На следващата сутрин продали шилето на свид. Г.Г., като получените пари си разделили.

На 24.02.2010 г. подсъдимите С. и С. предали на свид. Я. сумата от 180 лева като обезщетение за шилето, което му били откраднали.

Гореописаните фактически обстоятелства съдът приема за установени, позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимите и на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които ги подкрепят, а именно - докладна записка, жалба, свидетелски показания. Налице е както фактическа, така и логическа връзка между самопризнанията, направени от подсъдимите и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, водеща недвусмислено до извода, че деянията са осъществени от подсъдимите по начина, описан в обвинителния акт.

В хода на досъдебното производство за определяне стойността на отнетото имущество е била назначена съдебна зооинженерна оценителна експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и е прието от съда по реда на чл. 282 от НПК. Същото сочи обща пазарна цена на инкриминираните вещи в размер на 360 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

-    поде. Й.С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл. 195 ал. 1 т. 5 и т. 7 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, а поде. А.
М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 195
ал. 1 т. 5 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, като през периода 28.01.2009 г. - 04.02.2009 г.
В с. Червенци, обл. Варненска при условията на продължавано престъпление и
след предварителен сговор помежду си и с А.М.С., С.
И.А. и С.А.С. отнели чужди движими вещи - 2 бр.
Шилета порода „черноглави" на обща стойност 360 лева от владението на Я.
И.Я. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят,
като деянието не представлява маловажен случай и е извършено повторно от
поде. Й.С.С.,

-    подсъдимите А.С. и С.С. са осъществили от
обективна и субективна страна състава на чл. 197 т. 3 вр. чл. 195 ал. 1 т. 5 вр.
Чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК, като на 04.02.2009 г. в с. Червенци, обл. Варненска като
непълнолетни,    но   след   като   разбирали   свойството   и    значението   на
извършеното и като могли да ръководят постъпките си, след предварителен
сговор помежду си и с Й.С.С. и А.А.М.
отнели чужда движима вещ - 1 бр. шиле порода „черноглаво" на стойност 180
лева от владението на Я.И.Я. без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвоят,  като деянието не представлява маловажен
случай и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд
отнетото имущество е било заместено

-    поде. С.А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл. 195 ал. 1 т. 5 от НК, като на 28.01.2009 г. в с. Червенци,
обл. Варненска, след предварителен сговор с Й.С.С. и А.
А.М. отнел чужда движима вещ - 1 бр. шиле порода „черноглаво"
на стойност 180 лева от владението на Я.И.Я. без негово съгласие
с намерение противозаконно да я присвои, като деянието не представлява
маловажен случай.

Поради това и съдът призна подсъдимите за виновни.

Квалификацията на извършеното от подсъдимите престъпление по т. 5 на чл.195 ал.1 от НК се определя от факта, че при всяко едно от двете деяния те са се сговаряли предварително за извършването им в един по -ранен етап, при което са имали възможност да обсъдят мотивите „за" и „против" и въпреки това са взели предварително решение да извършат кражбите. Именно и поради това съдът приема, че всяко едно от деянията не представлява маловажен случай.

Двете деяния са извършени при условията на продължавано престъпление, при една и съща обстановка и при еднородност на вината.

Квалификацията на извършеното от поде. С. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7 от НК се обуславя от предходните му три осъждания за кражби, а именно - по НОХД№398/2005 г. По описа на ДРС, по НОХД №4939/2006 г. По описа на ВРС и по НОХД№496/2006 г. По описа на ДРС.

Деянието е осъществено от подсъдимите при форма на вината пряк умисъл, при което всеки един от тях съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Отнемайки чужди движими вещи с явното намерение да ги присвоят и ролята на своите съучастници подсъдимите са съзнавали всички елементи от състава на престъплението, което извършват. По време на извършване на деянието подсъдимите А.С. и С.С. са били непълнолетни, но са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си.

Съобразно императивната разпоредба на чл. 373 ал. 2 вр. чл. 371 ал. 4 от НПК съдът определи наказанието на всеки един от подсъдимите при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК - под най ниския предел, предвиден в специалната норма на НК за подсъдимите С., А. и М. и заменяйки го с едно от алтернативно предвидените наказания за подсъдимите С. и С..

При определяне на размера на наказанието на поде. С. съдът прецени степента на обществената опасност на извършеното от него деяние, която определи като висока, предвид обстоятелството, че е извършено при условията на продължавано престъпление и повторно, в изпитателен срок по предходна условна присъда, както и че щетите от едното от деянията не са възстановени на собственика. Като висока съдът прецени и обществената опасност на подсъдимия - характеристичните му данни и данните му за съдимост го определят като личност с утвърдени престъпни навици, чиято основна дейност още от непълнолетието му е извършването на кражби. Тези обстоятелства съдът прецени като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. От друга страна, като смекчаващи отговорността му обстоятелства съдът отчете самопризнанията му, направени в хода на досъдебното производство, с които безспорно съдейства за разкриване на обективната истина. Приемайки превес на отегчаващите отговорността на подъсдимия обстоятелства, съдът определи наказанието му в размер между средния и максималния възможен при процедурата по глава двадесет и седма от НПК, в посока към максималния. Предвид многобройните осъждания на подсъдимия и факта, че деянието му е извършено при условията на повторност съдът определи първоначален строг затворнически режим за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. При наличието на основанията, визирани в разпоредбата на чл. 23 ал. 1 от НК, съдът групира така наложеното на подсъдимия наказание, с наказанията, наложени му по НОХД№99/2009 п, НОХД№ 135/2009 г., НОХД№ 147/2009 г. И НОХД№419/2009 г. - всички по описа на ДРС, като определи за общо наказание най - тежкото от тях - това по настоящото дело, а именно десет месеца лишаване от свобода. Преценявайки цялостната престъпна дейност на поде. С. съдът намери, че определеното му общо наказание се явява несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпленията, които той е извършил - всяко едно от тях при условията на повторност. Според съда това наказание не би осъществило целите на специалната и генерална превенция на закона ако не бъде увеличено. Вземайки предвид, че до настоящия момент разпоредбата на чл. 24 от   НК   не   е   прилагана   по   отношение   на   подсъдимия,   съдът   намери

необходимостта от нейното приложение за вече крайно наложителна. Затова и съдът увеличи определеното на подсъдимия общо наказание с четири месеца, като постанови той да изтърпи при съответния първоначален затворнически режим и в съответното затворническо общежитие наказание от четиринадесет месеца лишаване от свобода. Като отчете степента на обществена опасност на деянията и тази на извършителя, настоящия съдебен състав намери, че санкция именно в този размер ще въздейства поправително върху подсъдимия и едновременно с това ще постигне и другата цел по чл. 36 от НК - генералната превенция. От така определеното общо и увеличено наказание, съдът приспадна изтърпяната част от наказанията, включени в групата. Като взе предвид, че деянието по настоящото дело и всяко едно от останалите деяния, включени в групата са извършени в рамките на изпитателния срок, определен на поде. С. по НОХД№4939/2006 г. По описа на ВРС, съдът намери основания и за приложението на разпоредбата на чл. 69 ал. 2 вр. чл. 68 ал. 1 от НК, поради което и приведе в изпълнение отложеното му наказание.

При определяне на вида на наказанията на подсъдимите С. и С. съдът отчете като смекчаващи отговорността им обстоятелства направените от тях самопризнания в хода на досъдебното производство, факта, че щетите от извършеното от тях деяние са напълно възстановени на пострадалия и младата им възраст. Като отегчаващи отговорността обстоятелства за поде. С. съдът прие лошите му характеристични данни и наличието на регистрации в ДПС за извършени от него противообществени прояви. Поради това и съдът му наложи макар и в минимален размер по -тежкото от алтернативно предвидените наказания, а именно пробация. При наличието на основанията, визирани в разпоредбата на чл. 23 ал. 1 от НК, съдът групира така наложеното на поде. С. наказание, с наказанията, наложени му по НОХД№6241/2008 г. по описа на ВРС, НОХД№ 147/2009 г. и НОХД№313/2009 г. - по описа на ДРС, като определи за общо наказание най -тежкото от тях. От така определеното общо наказание, съдът приспадна изтърпяната част от наказанията, включени в групата. При липса на отегчаващи отговорността на поде. С. обстоятелства съдът му определи по - лекото наказание, а именно обществено порицание.

При определяне на размера на наказанието на поде. М. съдът прецени степента на обществената опасност на извършеното от него деяние, която определи като висока, предвид обстоятелството, че е извършено при условията на продължавано престъпление, както и че щетите от едното от деянията не са възстановени на собственика. Това обстоятелство, както и лошите характеристични данни на поде. М. съдът прецени като отегчаващи отговорността му обстоятелства. От друга страна, като смекчаващи отговорността му обстоятелства съдът отчете самопризнанията му, направени в хода на досъдебното производство, е които безспорно съдейства за разкриване на обективната истина и чистото му съдебно минало към момента на извършване на деянието. Приемайки лек превес на отегчаващите отговорността обстоятелства на този подсъдими, съдът определи наказанието му в размер към максималния възможен. Така наложеното наказание съдът групира с наказанието, наложено на поде. М. по НОХД№99/2009 г. по описа на ДРС и приспадна изтърпяната част от това наказание от определоното му общо

наказание. При наличието на основания за разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК съдът прие, че за превъзпитаването на подсъдимия не е необходимо той да бъде изолиран от обществото, поради което и отложи изтърпяването на определоното му общо наказание с минимален изпитателен срок.

При определяне на наказанието на поде. С.А. съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства направените самопризнания в хода на досъдебното производство, чуетото му съдебно минало и добрите му характеристични данни. Като отегчаващо отговорността му обстоятелство съдът прие факта, че щетите от извършеното от него деяние не са възстановени на пострадалото лице и това, че той е инициатор на първата кражба. При превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът определи наказанието на този подсъдими в среден размер, като отложи изтърпяването му с минимален изпитателен срок.

Предвид признаването на подсъдимите С. и М. за виновни, съдът прие предявения срещу тях граждански иск за доказан по основание и размер и ги осъди да заплатят солидарно на гражданския ищец паричната равностойност на причинените имуществени вреди - 180 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

На основание чл.189 ал. 3 от НПК, съдът възложи на подсъдимите направените по делото разноски за съдебно - оценителна експертиза и такси.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: