Определение по дело №1501/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 1290
Дата: 9 септември 2019 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20191510101501
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

     ГО, V-ти

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

09.09.

 

2019

 

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Мирослав Саневски

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

1501

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Т.И.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Ю.С., срещу П.И.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която искова молба е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

При извършване на преценка за редовност на подадената молба, съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес, поради следните съображения:

В исковата си молба ищцата сочи, че  е придобила от родителите си Иван Т. и Надежда Терзийска, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 76, том III, дело № 800/1993г. на Сийка Милева - нотариус при Районен съд Дупница „Първи жилищен етаж от едноетажната масивна жилищна сграда, цялата състояща се от сутеренен етаж и жилищен етаж, който етаж се състои от две стаи, ВЕДНО с първи жилищен етаж от пристройката към описаната жилищна сграда, която пристройка се състои цялата от сутерен, жилищен етаж и тавански етаж, който жилищен етаж се състои от хол, кухня-трапезария и баня-тоалетна, ведно с мазето от сутерена на пристройката, построени в парцел XVIII за имот пл. № 413, кв.240 по плана на гр.Дупница, с площ от 975 кв.м.

На същата дата, на която родителите на ищцата са й прехвърлили описания недвижим имот, същите, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том III, дело № 798/1993г. на Сийка Милева - нотариус при Районен съд Дупница, са продали на своя син и брат на ищцата-ответника П.И.Т., следните имоти, описани в нотариалния акт по следния начин: „Сутеренен етаж от едноетажната масивна жилищна сграда, цялата състояща се от сутеренен етаж и жилищен етаж, който сутеренен етаж се състои от две стаи и коридор, ВЕДНО с таванския стаж от пристройката към описаната жилищна сграда, цялата пристройка, състояща се от сутерен, жилищен етаж и тавански стаж, който тавански етаж се състои от хол, кухня-трапезария и баня-тоалетна, построени в парцел XVIII за имот пл. № 4135, кв.240 по плана на гр.Дупница, с площ от 975 кв.м.

Ищцата твърди, че сделката, оформена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том III, дело № 798/1993г. на нотариус Сийка Милева, с която родителите й са прехвърлили на ответника гореописания имот, е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречието й с императивната разпоредба на чл. 62 от ЗТСУ (действала към момента на изповядване на сделката), както и с разпоредбата на действащия към момента чл. 202 от ЗУТ.

Твърди, също така, че ответникът се е настанил в стая и мазе от старата постройка и в двата тавана на старата и новата постройка, като ползва тези помещения за живеене, без надлежно извършено преустройство и промяна на предназначението им, тъй като не са одобрявани нито арх. проекти, нито инвестиционни проекти за това. Същите представляват прилежащи части към единствения жилищен етаж и не могат да бъдат предмет на разпоредителна сделка.

Искането е съдът да постанови решение, с което да прогласи за нищожен договора за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с посочения нотариален акт, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД-поради противоречието му със закона, а именно разпоредбите на чл. 62 от ЗТСУ (отм.) и чл. 202 от ЗУТ.

На съда е служебно известно, че между същите страни е налице влязло в сила решение № 600 от 21.11.2017г., постановено по гр.д.№ 699/2017г., по описа на РС-Дупница (потвърдено с решение № 136 от 20.06.2018г., постановено по в.гр.д.№ 19/2018г. по описа на ОС-Кюстендил, недопуснато до касационно обжалване с определение № 903 от 21.11.2018г., по гр.д.№ 3339/2018г. на ВКС, ІVг.о.), с което са отхвърлени предявените от Т.И.Х. срещу П.И.Т. искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 108 от ЗС за прогласяване за нищожен, поради невъзможен предмет, договор за покупко-продажба на недвижим имот - „Сутеренен етаж от едноетажната масивна жилищна сграда, цялата състояща се от сутеренен етаж и жилищен етаж, който сутеренен етаж се състои от две стаи и коридор, ВЕДНО с таванския етаж от пристройката към описаната жилищна сграда, цялата пристройка състояща се от сутерен, жилищен етаж и тавански етаж, който тавански етаж се състои от хол, кухня - трапезария и баня - тоалетна, построени в парцел XVIII за имот пл. № 4135, кв. 240 по плана на гр. Дупница, с площ от 975 кв.м., оформен в Нотариален акт № 74, том III, дело № 798/1993г. на Сийка Милева - нотариус при Районен съд Дупница, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на сграда с идентификатор 68789.13.548.3, със застроена площ от 107 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, изградена в Поземлен имот е идентификатор 68789.13.548, по КК и КР па гр.Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД па АГКК, последно изменение със Заповед № 18-2196-18.03.2016г. на Началника на СГКК - Кюстендил, адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. „Свети Иван Рилски” № 271 - 271а, с площ от 1248 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: 68789.13.102; 68789.13.101, номер по предходен план: 4135, кв. 240, парцел: XVIII, при съседи: 68789.13.431, 68789.13.100, 68789.13.103, 68789.13.104, 68789.13.105, 68789.13.108” и осъждане на ответника да й предаде владението на стая, мазе и помещение за гориво от първоначално изградената сграда и тавана от първоначалната сграда и пристройката към нея.

            За предявяването на установителен иск за нищожност на договор, наличието на правен интерес е положителна поцесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно както при подаването на исковата молба, така и в хода на процеса до неговото приключване.

Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 207 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 914/2011 г., IV г. о., Решение № 90/16.06.2015 по дело №4406/2014 на ВКС, ГК, III г.о., Решение № 397 от 3.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1604/2011 г., IV г. о., и др., интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен. Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право, засегнато от посоченото действие. Касае се за абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако в негово разположение има друг по-ефективен способ за защита. Без да бъде установен пряк и непосредствен правен интерес за ищеца от предявяването на установителния иск за нищожност на договор, по който не е страна, неговата намеса в чужда правна сфера е недопустима и правно нетърпима.

Правният интерес в конкретния случай от иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, би бил налице, когато ищцата би могла да черпи права от решението за обявяване на нищожността на процесния договор. Обявяването на процесния договор за нищожен, обаче, не би могло да има за пряка и непосредствена последица преминаването на недвижимия имот в патримониума на ищцата, т.е. дори да бъде обявен за нищожен процесният договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между родителите на ищцата и нейният брат, тя следва да предяви впоследствие ревандикационен иск срещу същия ответник, доколкото твърди, че същият владее спорния имот. Очевидно е, че не се касае за защитим засегнат конкретен правен интерес на ищцата с оглед наличие на оспорване на претендирано от ищеца право или на претенция за отричано от него право, а за абстрактна възможност да се предяви срещу ищеца нов ревандикационен иск.

С горепосоченото влязло в сила решение № 600 от 21.11.2017г., постановено по гр.д.№ 699/2017г., по описа на РС-Дупница (потвърдено с решение № 136 от 20.06.2018г., постановено по в.гр.д.№ 19/2018г. по описа на ОС-Кюстендил, недопуснато до касационно обжалване с определение № 903 от 21.11.2018г., по гр.д.№ 3339/2018г. на ВКС, ІVг.о.), с е отхвърлен предявеният от Т.И.Х. срещу П.И.Т. иск с правно основание чл. 108 от ЗС, поради което, съгласно разпоредбата на чл.299 ГПК, нов положителен установителен или ревандикационен иск между същите страни би бил недопустим.

Дори и да се приеме, че нов положителен установителен или ревандикационен иск между същите страни би бил допустим, поради наличието на нови факти и обстоятелства, които не са преклудирани от сила на пресъдено нещо, а имнно новото заявено от ищцата основание за нищожност, то предявеният иск отново се явява недопустим поради липса на правен интерес, тъй като в нейно разположение има друг, по-ефективен способ за защита, а именно иска по чл. 108 от ЗС, които тя би могла да предяви срещу ответника, позовавайки се на нововъведеното с настоящата искова молба основание за нищожност-чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, по което съдът, разглеждащ иска ще се произнесе в мотивите на решението си. Гореизложеното налага исковата молба да бъде върната, а производството по делото-прекратено.

Така мотивиран и на основание чл. 130 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1501/2019г. по описа на РС-Дупница поради недопустимост на предявения иск и ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА с вх. №9719/10.07.2019г.,  подадена от Т.И.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Ю.С..

 

Определението подлежи на обжалване пред Кюстендилския  окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.

 

Районен съдия: