Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 138/19.03.2021 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 116 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба подадена от "Н***
99" ЕООД, ЕИК * , представлявано от управителя А.Д.Д. със седалище и адрес
на управление:***, против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 11009/08.02.2021 г., издадена от началник отдел "Оперативни
дейности" гр. В*** Т*** , дирекция "Оперативни дейности", в
главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. С оспорената заповед,
за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на
финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във
вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква
"г" от ЗДДС е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект –
бензиностанция, находящ се в гр. В*** , ул.”Р*** ”№* , стопанисвана от
дружеството жалбоподател и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни. В
подадената жалба се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е
издадена в противоречие с основни принципи на административния процес, не е
мотивирана и липсват законовите предпоставки за издаването й.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно
призован се явява управителя, като се представлява от надлежно упълномощения
адвокат К*** П*** от АК В*** Т*** , която поддържа жалбата и ангажира
доказателства. По съществото на делото поддържа искането за отмяна на заповедта,
поради липса на фактически състав на вмененото от ответника нарушение и
несъответствие с целта на закона по доводите изложени в жалбата. Представя
списък с разноски и претендира тяхното присъждане.
Ответникът – Началник отдел
"Оперативни дейности", Дирекция "Оперативни дейности" – В***
Т*** , Главна Дирекция "Фискален контрол", ЦУ на НАП, наложил
принудителната административна мярка се представлява от старши юрисконсулт К***
Н*** . В о.с.з. оспорва жалбата, като моли за нейното отхвърляне. В представена
писмена защита излага доводи за законосъобразност на наложената ПАМ, като
издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на
фактически и правни основания за нейното издаване в съответствие с материалния
закон. Представя списък с разноски и претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 11009/08.02.2021 г., издадена от началник отдел
"Оперативни дейности" гр. В*** Т*** , дирекция "Оперативни
дейности", в главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, е
наредено налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, буква
"г" от ЗДДС запечатване за срок от 14 дни на търговски
обект "бензиностанция", находящ се в гр. В*** , ул.”Р*** ”№* , стопанисван от
дружеството жалбоподател. Заповедта е връчена на оспорващия на 15.02.2021 г.,
видно от разписката за връчване на заповедта на л.8 от делото. Жалбата срещу
нея е подадена на 25.02.2021 г. чрез ТД на НАП – В. Т*** , офис Монтана, където
е заведена с вх. № ИТ 00-243/25.02.2021 г. Спазен е срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Жалбата е подадена от лице, пряко засегнато от действието на
оспорения акт, при наличието на правен интерес от оспорване поради което
жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
От фактическа страна по делото не е
спорно, че на 05.01.2021 г. от органи на отдел "Оперативни дейности"
– В. Т*** в Дирекция "Оперативни дейности" при Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП е извършена проверка в търговски обект
– бензиностанция", находящ се в гр. В*** , ул.”Р*** ”№* , стопанисван от
жалбоподателя. За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за
извършена проверка сер. АА № 0069164 от 05.01.2021 г. на основание чл. 110, ал. 4,
вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК, видно от л.27-29 от делото и Протокол за извършена проверка
сер. АА № 0066797 от 29.01.2021 г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал.
1 от ДОПК, видно от л.9-11 от делото.
Установено е, че продажбите в обекта се
отчитат чрез фискално устройство /ФУ/ електронна система
с фискална памет /ЕСФП/ с нивомерна измервателна система тип VISI-STICK и калкулатор тип DL3300 на четири резервоара с
евро дизел два броя, бензин А95Н и пропан бутан.
От страна на "Н*** 99" ЕООД са
били представени документи, свързани с ползването на обекта, регистрацията и
сервизното обслужване на ФУ, както и такива за доставки на стоки /горива/. При съпоставка на данните от ФУ и данните, постъпили в
информационните масиви на НАП е било установено, че работещата ЕСФП с нивомерна
система тип VISI-STICK не е подала коректно данни в НАП по дистанционен път по
отношение на гориво – газ пропан – бутан, на дати 27.11.2020г., 05.12.2020г. и
на 23.12.2020г., за които няма въведени документи за доставки.
От това в оспорваната заповед е направен
извод, че са отчетени фиктивни доставки на пропан – бутан по нивомерната
система, без реално да е имало доставки.
В хода на проверката на 05.01.2021г. на
л.36 от делото са приложени обяснения от лицето работещо на бензиностанцията, в
които се сочи, че действително на 23.12.2020г.; 05.12.2020г. и на 27.11.2020г.
системата е отчитала доставка на пробан бутан, без реално да има такава, за
което са приложени три броя бонове за тези дати в които е отразено, че от
резервоар №3 с пропан бутан са отчетени към НАП доставка по нивомер с конкретни
количества пропан бутан, приложени на л.37 от делото, за които е отразила, „..че
е уведомила ръководството на търговското дружество“.
При проверката на 29.01.2021г. по
документи и във връзка с предходния Протокол за извършена проверка сер. АА №
0069164 от 05.01.2021 г. в присъствието на управителя на "Н*** 99"
ЕООД са представени обяснения, вътрешно фирмени протоколи за грешно подадена
доставка от ЕСФП за дати 27.11.2020г.; 05.12.2020г.; 23.12.2020г.; заверени копия от дневни
финансови отчети с показания от НИС и придружаващи документи за доставки на
гориво за м. ноември и декември 2020г. видно от л.12-26 от делото.
От приложения на л.14 от делото сервизен
протокол №4002312 от 29.01.2021г. издаден от „Д*** С*** “ ЕООД се установява,
че при извършената проверка относно нереални доставки по нивомер в „Н*** 99"
ЕООД е установено, че причината за отчитане на доставки по нивомер се дължи на
неправилно изпълнение при монтаж на обсадната тръба в самия резервоар. Вследствие
на заваръчен шеф в определен участък от тръбата е намагнитизиран, като когато
поплавъка достигне тази зона, магнитното поле регистрира смущения, вследствие
на което нивомерът подава сигнал към конзолата. Когато зоната е премината
поплавъкът отново започва да функционира нормално и засича нивото, като го
регистрира като доставка.
По делото от жалбоподателя в хода на
съдебното производство е представено уведомително писмо до НАП офис Монтана
заведено с вх.№ИТ 00-1186 от 15.12.2020г. по описа на ТД на НАП В*** Т*** ,
офис Монтана, видно от л.60 от делото, с което управителя на "Н*** 99"
ЕООД уведомява ТД на НАП, офис Монтана за наличието на токов удар в търговския
му обект „Бензиностанция и газстанция“ находяща се в гр.В*** , бул.“Б*** “ 1А
на 05.12.2020г., което е довело до отчитане на доставка на пропан бутан,
каквато не е имало. Приложен по делото е и съставен протокол от 05.03.2021г. от
комисия в състав представител на жалбоподателя и лицензирано търговско
дружество „Х*** инженелинг“ ООД гр.В*** за демонтаж на тръбата водач на електронен
нивомер и монтаж на нова с цел отстраняване на техническия проблем констатиран
от„Д*** С*** “ ЕООД по приложения сервизен протокол.
При тази фактическа обстановка е издадена
оспорената ЗППАМ № 11009/08.02.2021 г. от началник на отдел "Оперативни
дейности" – В. Т*** в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна
дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която поради установените
нарушения по чл. 3, ал. 3 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите във вр.
чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, буква "г" от ЗДДС е разпоредено прилагането на ПАМ –
запечатване на посочения търговски обект и забрана за достъп до него за срок от
14 дни, като запечатването да се извърши в 14-дневен срок от влизане в сила на
заповедта. Със заповедта също така е указано на търговеца да отстрани наличните
в обекта и прилежащите му складове стоки в срок до определената дата на
запечатване.
Като мотиви на издадена ЗППАМ е посочено,
че нивомерната измервателна система е подала данни за доставки на гориво – газ
пропан – бутан без да са въведени документи за доставки, конкретно на дати
27.11.2020г.; на 05.12.2020г. и на 23.12.2020г. на които нивомерната система е
предала данни в НАП за доставка на гориво, без отразена доставка по документ,
което не дава възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обекта. Като съответствието между въведените данни
от страна на задълженото лице към НАП въз основа на документите за доставка и
данните автоматично подавани от нивомерната система е гаранция за реалност на
доставките, за което ответника е посочил, че в случая е разколебана.
В хода на съдебното производство устно и
непосредствено са изслушани обясненията на управителя на "Н*** 99"
ЕООД, които съдът кредитира като достоверни и кореспондиращи със събраните по
делото писмени доказателства, в насока че действително в управлявания от него
обект „Бензиностанция и
газстанция“ находяща се в гр.В*** , бул.“Б*** “ 1А на дати 27.11.2020г.; на
05.12.2020г. и на 23.12.2020г. нивомерната система е предала автоматично данни
в НАП за доставка на гориво газ пробан – бутан, което реално не е било
доставено. В тази връзка е предприел действия по свързване с обслужващото го
търговско дружество „Д*** С*** “ ЕООД поддържащо нивомерната система, за което
на 29.01.2021г. му е издаден сервизен протокол за възникнал технически проблем
с обсадната тръба в резервоара. След което се свързал с инж. Т*** , който е
представител на „Х*** инженеринг“ ООД – гр. В*** , която е лицензирана фирма за
ремонтни дейности по съоръжения с високо налягане каквато се явява обсадната
тръба в самия резервоар и тъй като същите имали да изпълняват договори на 05.03.2021г.
извършили ремонта на обсадната тръба.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на
изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна,
следното:
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като
същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и
като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В
частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя
трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и
точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в
правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да
бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на
всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана
заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице, което означава,
че заповедта, в качеството й на индивидуалния административен акт, следва да
отговаря на всички законови изисквания за издаване на индивидуални
административни актове.
След извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка съдът установи, че Заповед 11009/08.02.2021 г. на
Началник на отдел "Оперативни дейности" – В. Т*** в Дирекция
"Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол"
в ЦУ на НАП е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата
компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Национална агенция по
приходите и т. 1 от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изп. директор на НАП,
видно от л.45, 46 от делото. Издателят на административен акт е притежавал
необходимата за това материална компетентност. Изводът за териториалната такава
съдът основава на нормата на чл. 12, ал. 6 от ДОПК.
Съобразно нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана
заповед, т. е. регламентирано е изискването издаденият административен акт да
съответства като съдържание на установеното с чл. 59 от АПК.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена
форма като съдържа задължителните нормативно установени реквизити –
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
обстоятелствена част, в която са изложени установените факти, разпоредителна
част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока за
изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалването й.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1,
буква "г" от ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което подава данни от ЕСФП по чл. 118
в Националната агенция за приходите.
Съгласно чл. 118, ал.
6 от ЗДДС всяко лице по ал. 1, т. е.
извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение
на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по
смисъла на Закона за акцизите
и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на
Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия с течни горива. От своя страна издадената на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС Наредба №Н-18/13.12.2006 г. визира в чл.3, ал.3 задължение на
всяко лице, което извършва продажба на течни горива чрез средства за измерване
на разход да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които
дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия на течни горива. Това се осъществява по
начина, указан в чл. 3, ал. 3, изр.
второ от същата наредба.
В конкретния случай проверяващите органи
са установили разлика в данните, отчетени от нивомерната система на ЕСФП с
данните, които са подадени по реда на чл. 3, ал. 3 от Наредба №Н-18 към
информационната система на НАП.
По делото от приложения сервизен протокол
№4002312 от 29.01.2021г. издаден от „Д*** С*** “ ЕООД се установява, че при
извършената проверка относно нереални доставки по нивомер в „Н*** 99" ЕООД
е установено, че причината за отчитане на доставки по нивомер се дължи на
неправилно изпълнение при монтаж на обсадната тръба в самия резервоар. Тази
констатация не е оспорена от ответника и същият е бил запознат с нея, като
същата по същество кореспондира и с обясненията дадени от управителя на "Н***
99" ЕООД, които съдът кредитира като достоверни и кореспондиращи със
събраните по делото писмени доказателства, в насока че действително в
управлявания от него обект „Бензиностанция и газстанция“ находяща се в гр.В*** ,
бул.“Б*** “ 1А на дати 27.11.2020г.; на 05.12.2020г. и на 23.12.2020г.
нивомерната система е предала данни в НАП за доставка на гориво газ пробан –
бутан, което реално не е било доставено. От приложения протокол от 05.03.2021г.
от лицензирано търговско дружество „Х*** инженеринг“ ООД гр.В*** е извършена
подмяна на тръбата за нивомерната система на резервоара и по същество
възникналия технически проблем е бил отстранен.
Съдът кредитира и приложеното от
жалбоподателя уведомително писмо подадено и заведено в ТД на НАП – В*** Т*** ,
офис Монтана на 15.12.2020г., с което уведомява ответника, че на 05.12.2020г.
на ЕСФП е отчетена доставка на пропан – бутан, каквато всъщност не е имало,
като това обстоятелство е мотивирал с наличието на токов удар, тъй като към
тази дата не е бил установен техническия проблем с обсадната тръба от страна на
обслужващото търговско дружество „Д*** С*** “ ЕООД.
Отчитането на т. нар. "недействителни
доставки", при които се явява разлика в данните между отчитаните от ЕСФП и
тези в системата на НАП относно извършени доставки,
се дължат на обективи фактори - възникнал технически проблем с обсадната
тръба в резервоара констатиран с приложения сервизен протокол, които не могат
да водят до извод, че са извършени продажби на горива, без за тези продажби да
е подавана информация /да са отчитани/ в системата на НАП. Още повече че такива
данни подава не само получателя на горивото, но и доставчика, като от друга
страна видно от описанието в сервизния протокол „когато повредената зона е
премината поплавъка отново започва да функционира нормално и засича нивото на
горивото в резервоара“. Не се оспорва от ответника, че в монтираната при
дружеството жалбоподател система няма допълнителна намеса, която да препятства
възможността за контрол, нито пък да води до изкривявяне или манипулиране на
данните, подавани по електронен път до НАП.
От приложения сервизен протокол,
подаденото уведомително писмо до НАП на 14.12.2020г. и протокола за ремонт на
нивомерната система от специализиран сервиз, може да се приеме от фактическа
страна, че съобразно техническите и експлоатационни характеристики на ЕСФП не
са налице доказателства за нарушена връзка със системата на НАП, манипулиране
на данни или липса на коректност при подаването на данните. На практика не се
спори, че има разлика в данните, отчетени по ЕСФП и подадени в НАП, но не всяка
такава разлика представлява нарушение на изискванията по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, вр. с чл. 3, ал. 3 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. Тези отклонения се дължат на обективни
фактори и/или причини, за които оспорващият не може да носи отговорност/ да се
вмени във вина на негови длъжностни лица/, поради което няма как убедително да
се приеме, че налице нарушение, като за преустановяването му и за
предотвратяването на противоправно поведение следва да се приложи ПАМ от типа
на процесната.
Това се отнася с още по-голя сила за направения
извод, че в случая са осъществени доставки и са налице неотчетени приходи от
продажби на стоки/горива. Липсват както в оспорваната заповед, така и в
издадения протокол за извършена проверка какъвто и да е анализ на извършени
продажби/доставки за процесния период от 27.11.2020г. до 23.12.2020г. според
показателите на ЕСФП и по данните от счетоводството на жалбоподателя за да се
приеме, че са налице продажби/доставки, които не са декларирани. Поради това
настоящия състав намира изводите на ответника за наличието на основания за
издаване на заповед за налагане на ПАМ за недоказани. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен
акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите
основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му. В случая след като не са надлежно установени основанията за
издаването на оспорваната заповед, тя се явява незаконосъобразна.
Отделно от това, в заповедта са посочени
фактическите и правни основания за издаването й, и формални мотиви относно
срока на наложената принудителна административна мярка, но изложените мотиви не
се съдържат съображенията на административния орган за прилагането на посочения
срок, за който се прилага ПАМ. Дори да се приеме, че от доказателствата по
делото се установява наличието на хипотезата на чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "г" от ЗДДС за налагане на ПАМ, но продължителността
на действието на тази мярка не се определя произволно от органа, издател на
заповедта, по негово свободно усмотрение, а с оглед постигането на целта,
заложена в закона, за която се налага – преустановяване на нарушението и
препятстване възможността да се извършват нарушения в бъдеще, съгласно
разбирането, прокарано с чл. 22 от ЗАНН.
Не е ясно как с налагането на ПАМ за
посочения в заповедта срок се постига целяната превенция срещу констатираното
противоправно поведение, а по какъв начин са взети предвид вида и обема на
упражняваната в търговския обект дейност, без да са посочени данни за тях,
остава неизвестно.
Наред с изложеното след като законодателят
е предвидил срок до един месец за налагане на ПАМ, то административният орган е
следвало да обоснове упражняването на предоставеното му правомощие в
съответствие с целта на закона. Т. нар. в заповедта "мотиви относно
продължителността на срока" са бланкетни и общи. Същите са крайно
недостатъчни и се приравняват на липса на мотиви. Не е изложена конкретика,
както относно нарушителя, взаимоотношенията му с фиска до този момент, относно
обекта, така и относно обстоятелствата – утежняващи или смекчаващи, имащи
връзка с нарушението. Не е направено съотнасяне към релевантни за спора факти
или към обстоятелства, имащи значение за определяне тежестта на нарушението и
оттам на срока, за който се налага мярката.
При тези доводи, настоящият състав счита,
че не са били налице основанията на ответника за прилагане спрямо търговеца на
наложената принудителна мярка и то за предвидения 14 дневен срок, който не е
минимален. Изложеното обосновава и извода на съда – за отмяна на оспорената
заповед като незаконосъобразна.
При този изход на делото основателни се
явяват претенциите на жалбоподателя за разноски по производството. Съдът следва
да му присъди направените и доказани такива в процеса, възлизащи на сума в общ
размер 550.00лева /петстотин и петдесет/, представляващи държавна такса в
размер на 50.00 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00
лв. съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие на лист
57 от делото.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на "Н***
99" ЕООД, ЕИК * , представлявано от управителя А.Д.Д. със седалище и адрес
на управление:***, Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
11009/08.02.2021 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности"
гр. В*** Т*** , дирекция "Оперативни дейности", в главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП
ОСЪЖДА Национална агенция
за приходите с адрес гр. София, бул. "К*** Ал. Д***"№
52 да заплати на "Н*** 99" ЕООД, ЕИК * , представлявано от управителя
А.Д.Д. със седалище и адрес на управление:***, сумата от общо 550.00лева /петстотин
и петдесет/ сторени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: