№ 20833
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110117151 по описа за 2024 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Р. Т. Д. за признаване на установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 692,47 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 15.12.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 125,73 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
04.12.2023 г., сумата от 12,53 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.01.2022 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 15.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,34 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 18.03.2022 г. до 04.12.2023 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 69239/2023 год. по
описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че ответницата била клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството на собственик на жилище в сграда - етажна
собственост, присъединено към абонатна станция .Сочи, че е доставил топлинна енергия по
силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Света Троица“, бл. 379, вх. Д, ет. 8, ап. 90, аб. №
191615, като ответницата е използвала същата за процесния период и не е престирала
насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
1
дружеството, извършващо дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуването в интернет страницата на дружеството, като в този смисъл твърди, че
ответницата е изпаднала в забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответницата. Била издадена такава заповед срещу последната, като
предвид възражението на длъжницата, че не дължи сумите по същата, съдът е дал указания
за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва исковите претенции като неоснователни, за което излага подробни аргументи.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. "в" от ЗЗД на вземанията
за доставена топлинна енергия. Претендира направените по делото разноски, включително
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Трето лице помагач - ТЕРМОКОМПЛЕКТ ООД не взема отношение по исковете.
Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
съвкупност, за да се произнесе взе предвид следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №69239/2023 г. на СРС, II ГО, 65 състав, ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми. Издадена е
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която ответникът е подал възражение по реда
на чл.414 ГПК. Това обуславя интереса на ищеца да предяви настоящите искове за
установяване на вземанията си.
От приетите по делото нотариален акт №44, том LLXLIX, дело №30250/93 г. на
нотариус при СРС се вижда, че преди началото на процесния исков период ответникът е
придобила правото на собственост върху процесния топлоснабден недвижим имот по силата
на сключения на 1.12.1993 г. договор за дарение на недвижимия имот. С него родителите на
ответницата са и дарили процесния апартамент, като дарителят Трайчо Асенов Петров е
запазил пожезнано правото на ползване върху част от недвижимия имот.
Съгласно Препис-извлечение от акт за смърт ,издадено от СО,район Средец, Трайчо
Петров е починал през 2007 г., с което е прекратено правото на ползване е погасено на осн.
чл.59, ал.1 ЗС.
По делото са представени доказателства Р. Т. Д. да се е разпоредила с имота или да е
изгубила по друг начин правото си на собственост по време на исковия период.
Следователно, на осн. 153, ал.3 от Закона за енергетиката за същия е налице договор по
чл.150, ал.1 ЗЕ между ищеца и ответника за продажба на топлинна енергия срещу
заплащане.
От приетия по делото протокол от общо събрание на етажните собственици на
жилищната сграда, в която се намира жилището на ответника, се вижда, че третото лице
помагач ТЕРМОКОМПЛЕКТ ООД е избрано да извършва услугата топлинно счетоводство.
Решението е последвано от договор между представителна етажната собственост и
ТЕРМОКОМПЛЕКТ ООД за монтаж, на индивидуални топлинни разпределели и
термостатни вентили и дялово разпределение. С договори ищеца и това дружество е
договорена доставка и монтиране на електронни радиаторно разпределители и извършване
на услугата Топлинно счетоводство в сграда етажна етажната собственост, акт за
разпределение на кубатура, общи условия на ищеца за доставка на топлинна енергия.
2
Видно от представените главен отчет от 10.005.2021год. и главен отчет от
26.05.2022год. ,дяловото разпределение на топлинната енергия сградата и по-конкретно за
имот с адрес в гр.София,ж.к.“Света троица“ 379 вх.5 ап.90,аб. № 191615 е
извършвано от третото лице помагач.В имота са отчитани уреди ,като е начислявана
топлинна енергия за топла вода и отопление /вкл. и за сградна инсталация/ ,което се
установява от издадените изравнителни сметки.
Главните отчети са подписани от клиент, като това не се оспорва в процеса,а
изравнителните сметки ,съгласно представените протоколи за предадени на представител на
ЕС.
За процесния период ищеца е издал ОФ от 31.07.2021год., за реално потребената
топлинна енергия за периода 01.05.2020год. – 30.04.2021год. ,в размер на 597,11лв.,като са
приспадна и платени 75,51лв. по прогнозни данни .
Съответно е издадена и ОФ от 31.07.2022год., за реално потребената топлинна
енергия за периода 01.05.2021год. – 30.04.2022год. ,в размер на 410,08лв.,като са приспадна
и платени 65,08лв. по прогнозни данни .
Представена е и справка за издадени фактури /стр.26/ ,съгласно която са издадени
такива за услуга дялово разпределение за периода м.01.2022год. – м.04.2022год. в общ
размер на 12,53лв., като общото задължение на ищцата по издадени фактури възлиза на
705лв. след приспадане на сумата от 12,53лв. ,задължението на ищцата по общи фактури
възлиза на 692,47лв.Следва да се вземе в предвид изложеното в тази справка ,съгласно която
по ОФ от м.07.2021год. задължението е в размер на 282,39лв. ,а по ОФ от 31.07.2022год. в
размер на 410,08лв.,т.е. от ищеца са били съобразени и други плащания по общите фактури
,след издаването им.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи:
Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 от ЗЕ.
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от закона.
Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на топлинна енергия
срещу на срещното задължение на ответника да плати цената й. Обстоятелството, че е
доставил топлинната енергия, чието заплащане желае, количество и цената й. В тежест на
ответника е да докаже, че е платил задълженията си
Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, съгласно чл. 150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което е видно от анализа на доказателствата
относно съсобствеността на имота.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия и извършеното дялово
разпределение са представени от третото лице помагач писмени доказателства – главните
отчети ,надлежно подписани от клиент ,и изготвените изравнителни сметки.
Ето защо, следва да се приеме, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съгласно общите условия на договора, като количеството на доставената
енергия е измервано , чрез топлоизмервателните уреди и общия топломер.
3
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изготвените изравнителни сметки . Ето защо за
определяне размера на дължимата цена съдът кредитира издадените общи фактури ,в които
са отразени както прогнозните дялове ,така и резултата от изравнителните сметки.
При това положение съдът стигна до извод за наличие на задължение за реално
потребена топлинна енергия в размер на 692,47лв. и 12,53лв. – цена на услугата дялово
разпледеление.
Ето защо следва да бъде разгледано възражението на ответницата ,за погасяване на
задълженията по давност.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е частично
основателно. Съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД периодичните вземания, каквито са процесните, се
погасяват с тригодишна погасителна давност (в този смисъл е и задължителната съдебна
практика т.2 от ТР 1/2009г.).
С предявяването на иска давността се спира. Искът е предявен на 15.12.2023 г. (чл.
422, ал.1 ГПК), следователно извън обхванатия от погасителната давност период са всички
вземания, чиято изискуемост настъпва след 15.12.2020 г./чл. 114, ал. 1 ЗЗД/.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат
не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие
За процесния период 01.05.2021год. – 30.04.2022год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение настъпва след
изтичането на този 45 дневен срок.
Предвид изложеното ,съдът приема ,че са налице основания да се считат за погасени
по давност задълженията за периода 01.05.2020год. до 30.09.2020год. в размер на 96,26лв.
/съобразно ОФ 31.07.2021год./ , тъй като падежа на задължението за м. септември 2020год. е
настъпил на 14.11.2020год. като към датата на предявяване на иска 15.12.2023год. , е
изтекъл тригодишния срок по чл. 111, б. "в" от ЗЗД.
За периода от 01.10.2020год. до 30.04.2022год. задължението на ответника е в
размер на 596,21лв. и искът е основателен за тази част ,като до пълния предявен размер от
4
692,47лв. и за периода от 01.05.2020год. до 30.09.2020год. следва да се отхвърли като
погасен по давност.
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД.
Вземането на ищеца за услугата „дялово разпределение“ е обусловено от доказване
от негова страна на фактите по главния иск по чл.149, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
договарянето на тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази
претенция е обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените
правоизключващи и правопогасяващи факти.
Съгласно общите условия на договора за продажба на топлинна енергия - чл.36, ал.1
и ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
него търговец, като редът и начинът за заплащането се определя от продавача, съгласувано с
търговците, за което се уведомява клиентът.
В процесния случай по делото няма спор между страните, че именно ищецът следва
да събере възнаграждението за тази услуга. Установява се и от изравнителните сметки, че
услугата е извършена. Това показва, че искът е доказан по основание, а по размер се
установява от издадените от ищеца фактури ,които възлизат на сумата от 12,53лв.
Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е
обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния иск, периода на
забавата и размера на обезщетението забава, а от страна на ответника - твърдените
правоизключващи факти или погасяването на главните задължения на падежите им или
заедно с обезщетение за забава.
За периода са приложими ОУ на „Топлофикация София „ЕАС от 2016 г.,
публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По
аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие,
като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в
чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок
тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на
периода.
5
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период м.
05. 2020 г. - м. 04. 2021 г. е издадена на 31.07.2021год.., видно от представеното с исковата
молба копие от съобщение към тази фактура и 45 дневния срок е изтекъл на 14.09.2021год.
Или забавата е от 15.09.2021год. За задължение в размер на 186,13лв. за периода от
01.10.2020год. до 30.04.2021год. ,обезщетението за забава ,за периода от 15.09.2021год. до
04.12.2023год. ,изчислено от съда с електронен калкулатор ,възлиза на 45,76лв.
Съответно фактурата обективираща задължението за периода 01.05.2021год. –
30.04.2022год. е издадена на 31.07.2022год. и 45 дневния срок е изтекъл на 14.09.2022год.
,поради което ответникът е изпаднал в забава за задължението по тази фактура от
15.09.2022год. като задължението по нея възлиза на 410,08лв.
За периода от 15.09.2022год. до 04.12.2023год. обезщетението за забава върху тази
сума възлиза на 59,30лв.
Или общо задължението за мораторна лихва върху главницата от 596,21лв. за
периода от 15.09.2021год. до 04.12.2023год. възлиза на 107,06лв. ,поради което следва
да бъде уважена претенцията на ищеца до този размер,а до пълния предявен такъв от
125,73лв. подлежи на отхвърляне като неоснователна и недоказана.
По отношение за лихвата за забава на платена главница в размер на 5,16лв. за такса
дялово разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
размер 2,34лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
Относно направените по делото разноски от страните:
Предвид частичната основателността на исковете, ответникът на осн. чл.78, ал.1, вр.
ал.8 от ГПК е длъжен да плати на ищеца направените по делото разноски съразмерно на
уважената част от исковете.
Ищецът е доказал разноски в заповедното производство в общ размер от 75лв. като
съобразно уважената част от исковете му се следват такива в размер на 64,44лв.
В исковото производство е доказал разноски в общ размер от 175лв.,от които 75лв.
– д.т. и 100лв. ,юрисконсултско възнаграждение ,определено от съда ,съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото.
Съобразно уважената част от исковете ,на ищеца се следва разноски в размер на
150,37лв.
Ищецът дължи на осн. чл.78, ал.3 от ГПК направените от ответника разноски
съразмерно на отхвърлените части от исковете.
От страна на ответника е представен договор за правна помощ и съдействие от
29.01.2024год. в заповедното производство ,като на същия е оказана безплатна правна
помощ от адв.Валентин Весков Тодоров.
В исковото производство ,съгласно договор за правна помощ и съдействие от
30.05.2024год., на ответника е била оказана безплатна правна помощ от адв.Р..
Размерът на адвокатското възнаграждение при безплатно предоставена правна
6
помощ се определя по преценка на съда.
В заповедното производство следва да бъде определено възнаграждение за адвокат в
размер на 50лв. ,на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ,за подаването на възражение.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК вр. чл.38,ал.2 от ЗАдв. ,съобразно отхвърлената
част от исковете на адвокат Валентин Весков Тодоров следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 7,04лв.
Възнаграждението за оказаната безплатна правна помощ на ответника в исковото
производство следва да бъде определено на 400лв. , съгласно чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения .
На основание чл.78,ал.3 от ГПК и чл.38,ал.2 от ЗАдв .,съобразно отхвърлената част
от исковете на адвокат Р. К. Р. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 56,30 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,на основание чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът Р.
Т. Д. с ЕГН ********** и адрес в гр.София, ж.к.Св.Троица, бл.379, вх.Д, ет.8, ап.50 дължи
на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 596,21 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 15.12.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 107,06 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2021 г. до 04.12.2023 г., сумата от 12,53 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2022 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 15.12.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
69239/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.
ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ за разликата от уважената част от 596,21лв. и за периода от 01.05.2020год. до
30.09.2020год. до пълния предявен размер от 692,47лв. като погасен по давност ; иска по
чл.422 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД за разликата от уважената част от 107,06лв. до пълния
предявен размер от 125,73лв. ,мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от
15.09.2021год. до 04.12.2023год.,както и изцяло иска с правно основание чл.422 от ГПК вр.
чл.86 от ГПК за сумата от 2,34 лева, представляваща мораторна лихва за период от
18.03.2022 г. до 04.12.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 69239/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.
7
ОСЪЖДА Р. Т. Д. с ЕГН ********** и адрес в гр.София, ж.к.Св.Троица, бл.379,
вх.Д, ет.8, ап.50 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б ,на основание чл.78,ал.1 вр. ал.8 от ГПК сумата в размер на
64,44лв.,представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата в размер
на 150,37лв. ,представляваща деловодни разноски в исковото производство ,съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б да заплати на адвокат Валентин Весков Тодоров ,с адрес в
гр.София,ж.к.“Лагера“ ,бл.44,вх.Б,офис партер ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК вр.
чл.38,ал.2 от ЗАдв. ,сумата в размер на 7,04лв.,представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ на ответника Р. Т. Д. в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б да заплати на адвокат Р. К. Р. ,с адрес в гр.София,ж.к.“Лагера“
,бл.44,вх.Б,офис партер ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК вр. чл.38,ал.2 от ЗАдв. ,сумата в
размер на 56,30лв.,представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ответника Р. Т. Д. в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД като
трето лице-помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8