С обвинителен акт на Районна прокуратура
– гр. Перник e повдигнато обвинение на:
С.К.И. за престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28,
ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, за това, че
на 31.03.2019г., в гр.Перник, кв.“***“, като непълнолетен, но можещ да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, от частен
имот, находящ се на ул. ***, е отнел чужди движими
вещи – риболовна въдица /телескоп/ марка „Шекспир“, на стойност 19.20 лева,
ведно с риболовна макара, марка „Дам“, на стойност 22.40 лева, и четирижилен гумиран кабел с дължина 20 метра на стойност
60.40 лева, или всички вещи на обща стойност 102 лева, от владението на
собственика им - З.З.И. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като случат е немаловажен и кражбата е
извършена повторно – след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление /с влязла в сила на 13.03.2019 г. Присъда № 118/25.02.2019г.
по НОХД №83/2019г. по описа на Районен съд – гр.Перник/.
Производството
се е развило по реда на глава 27 в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
В съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и предлага
подсъдимият да бъдат признат за виновен в извършване на престъплението по-горе, като наказанието му
бъде определено при условията на чл.55 от НК, като се наложи наказание пробация за срок от 14 месеца, предвид наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимият С.И., при условията на чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се
да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за случилото
се.
Защитникът му - адв. С.З. пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен, като
му бъде определено наказание съобразно предложеното от прокурора.
Пернишкият районен съд, при условията на чл. 372, ал.4
от НПК, позовавайки се на направеното самопризнание от подсъдимите и доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, водим от принципа по
чл.14 от НПК, приема за установено следното:
Подсъдимият С.К.И. ***. С *** образование
е. Не е женен. ***е в ***, гр. Перник.
Към датата на инкриминираното деяние е бил 15-годишен. Непълнолетният се води
на отчет в ДПС при 01 РУ – Перник. През март 2019 г. МКБППМН е разглеждала
възпитателно дело срещу него и са му наложени възпитателни мерки.
С.И. е осъждан. С присъда №118/25.02.2019г. постановена по нохд № 00083/2019г. по описа на
РС – Перник, влязла в сила на 13.03.2019 г., му е определено наказание
„пробация“ с пробационни
мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63
от НК, извършено на 13.08.2018г.
Тези данни сочат, че деянието предмет на настоящия
обвинителен акт е извършено в условията на повторност
съгласно чл.28, ал.1 от НК и в рамките на петгодишния срок, установен в
разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК.
От фактическа
страна, съдът намира за установено по делото следното:
Св. З.З.И. е
собственик двуетажна къща с дворно място, находяща се
в гр. Перник, ул. ***. Имотът бил изцяло ограден с телена ограда с височина
около 2 метра и се затварял с голяма гаражна порта от две крила с височина
около 2,5 метра, която се заключвала с катинар и два ръчни механизма в горния и
долния й край. Между двата етажа на къщата на свид. И. имало външно стълбище.
На междустълбищната площадка той бил поставил фризер, върху който държал собствените си риболовна въдица
/телескоп/ марка „Шекспир“ с риболовна
макара марка „Дам“ и четирижилен гумиран кабел за разклонител с дължина 20
метра.
Свидетелят З.И. не живеел постоянно в
горепосочения имот, но ежедневно го посещавал. На 31.03.2019г. през целия ден бил в
къщата си на ул. *** в гр. Перник. В момент, в който бил на двора, при оградата
му дошли подсъдимият С.И. и малолетният свидетел В. Г. Ш. /на **
навършени години към инкриминираната дата/. Свид. З.И.
познавал визуално подъсдимия С.И. и свид. Ш., тъй
като многократно ги бил виждал да стоят около пункта за ***в кв. „***“, гр.
Перник. И. и Ш. го попитали дали може да им предложи работа в двора му срещу
заплащане. След като свидетелят отказал, двамата си отишли.
Около 18.00ч. същия ден - 31.03.2019г., свидетелят З.И. си тръгнал от имота като
заключил външната порта на двора. Малко след това, в светлата част на
денонощието, подсъдимият С.И. и свид. Ш. се върнали до имота му, находящ се в гр. Перник, ул. ***. Подсъдимият прескочил
портата и влязъл в двора на свидетеля И., а малолетният В. Ш. останал отвън на
улицата. С.И. се изкачил на стълбищната
площадка между първия и втория етаж на къщата и взел поставените върху фризера вещи - риболовна въдица /телескоп/ марка „Шекспир“, заедно с риболовната макара марка „Дам, както и четирижилния
гумиран кабел с дължина 20 метра. Подал ги през заключената порта на намиращия
се от външната й страна Ш., след което прескачайки отново портата, сам излязъл
на улицата. Двамата намерили найлонов
чувал, в който поставили въдицата с макарата и кабела, качили се на автобус, с
който се придвижили до кв. „***“ в гр.
Перник. Там подсъдимият обгорил гумираното покритие
на кабела и впоследствие го предал в пункт за изкупуване на черни и цветни
метали в кв. „Димова махала“ в гр. Перник. Риболовната въдицата с макарата подс. И. занесъл в дома си, находящ
се в гр. Перник, кв. „***“ № ***.
На следващия ден — 01.04.2019г., около
08.00ч. свид.. З.И. *** и установил липсата на горепосочените вещи, които
държал върху фризера на междустълбищната площадка на къщата. Досетил се, че е
възможно вещите да са взети от момчетата,
които предния ден идвали при него да търсят работа - подс.
С.И. и свид. Ш.. Поради това той отишъл до пункта за ***в кв. „***“, където често
ги виждал. Малолетният Ш. отново бил на това място, като свидетелят веднага го
разпознал като едно от двете момчета, които предния ден търсели работа от него.
Попитал го къде са въдицата и кабела му. Тогава свидетелят Ш. му казал, че
вещите са взети от негов приятел – подсъдимият С.И., който предния ден, прескачайки дворната
порта, влязъл в имота и ги взел. След това
В. Ш. завел свидетеля пред дома на подсъдимия в кв. „***“ № * в гр. Перник и му
казал, че сам ще вземе от дома му въдицата и ще му я върне, което и сторил.
Пострадалият попитал къде е кабелът, при
което свид. Ш. отговорил, че подсъдимият го е предал в пункт за изкупуване на
черни и цветни метали.
Тогава при тях дошла майката на подсъдимия -
свид. С.А.Л., на която свидетелят разказал за стореното от сина й.
Междувременно дошъл и С.И., който признал на свид. З.И., че предния ден е
прескочил портата и е влязъл в двора му, като от фризера е взел въдицата и
кабела, който предал в пункт за изкупуване на черни и цветни метали. Свид. Л. обяснила, че няма финансова възможност да
възстанови парите за откраднатия кабел.
Тогава свид. И. чрез позвъняване на телефон
112 уведомил органите на Първо РУ МВР гр. Перник за извършената кражба.
Пред дома на подсъдимия били изпратени
свидетелите И.А. В. и М. И. М. - ст. полицаи в група OOP при Първо РУ – ОД МВР гр. Перник, които с
оглед съобщените данни от пострадалия, задържали
непълнолетния на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Заключението
на извършената съдебно-оценителна експертиза /л.48 от дос.
пр-во/ установява, че стойността на риболовната въдица
/телескоп/ марка „Шекспир“ е 19,20
лева, стойността на риболовната макара марка „Дам“ е 22.40 лв., а стойността на четирижилния
гумиран кабел с дължина 20 метра е 60,40 лева, или общата стойност на предмета
на престъплението към месец март 2019г. възлиза на 102.00 лв. и представлява 0.18 МРЗ за страната към датата на
деянието.
Извършена е и съдебно-психиатрична експертиза /л.39 от дос. пр-во/, според заключението
на която подсъдимият С.И., макар и непълнолетен, е разбирал
свойството и значението на извършеното от него деяние и е можел да ръководи
постъпките си.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид самопризнанието на подсъдимия, направено при
предварителното изслушване по реда на чл. 371, т. 2 НПК, доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят – показанията на
свидетелите З.З.И., В. Г. Ш., С.А.Л., С. В. Н., И.А. В.,
М. И. М., К. Й. М., писмените доказателства, подробно изброени в описа към
досъдебно производство №221/2019 по описа на 01 РУ - ОД на МВР – Перник, извършените съдебно-оценителна и съдебно-психиатрична
експертизи, приетия социален доклад, изх. № ПР/Д-РК/333-001/19.11.2019, на Д“Социално
подпомагане“ – Перник.
Събраните гласни и писмени доказателства са непротиворечиви
помежду си, взаимно се подкрепят и допълват като всестранно и пълно изясняват
всички релевантни за делото обстоятелства. Самопризнанието на подсъдимия,
направено в съдебното производство по реда на чл.371, т.2 от НПК убедително се
подкрепя от събрания в досъдебното производство доказателствен материал, поради
което съдът го приема за достоверно и го
цени като годно доказателствено средство наред с останалите събрани по реда на НПК.
Съдебният състав приема предложената от прокурора
правна квалификация на деянието по чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.28, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и счита, че непълнолетният подсъдим
следва да бъде наказан съобразно нея.
Обстоятелството, че стойността на отнетите вещи не е
висока, че част от тях са върнати на пострадалия, че подсъдимият е непълнолетен
и е оказал съдействие на разследването, не мотивират маловажност на случая.
Съгласно критериите в чл.
93, т. 9 от НК значение в тази насока има не само ниската стойност на
предмета на кражбата, липсата или незначителността на вредните последици, но и всички други обстоятелствата,
характеризиращи деянието и дееца. Въпреки добросъвестното процесуалното поведение на подсъдимия в конкретния
казус, не може да бъде пренебрегнат факта, че настоящото деяние е извършено
само две седмици след като влизане в сила на присъдата по нохд №00083/2019г. по
описа на ПРС, с която е осъден на наказание „пробация“
за аналогично деяние - немаловажен
случай на кражба. Отделно от това, подсъдимият е воден на отчет в ДПС при 01 РУ
– ОД МВР – Перник и спрямо него вече е било разглеждано възпитателно дело, по
което са му наложени възпитателни мерки. Обстоятелствата, при които е извършено
конкретното посегателство също не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, доколкото те сочат за предварително обмислено и взето решение за
извършване на престъплението, като в осъществяването му е въвлякъл и малолетно
лице. Тези факти красноречиво сочат, че предходното му осъждане и прилагането
на мерки по ЗБППМН не е въздействало респектиращо спрямо личността му, поради
което съдебният състав не счита, че обществената опасност на настоящата му престъпна проява може
да се цени като по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
този вид.
Оттук, при безспорното наличие на предпоставките
на чл.28 и 30 от НК, които обосновава осъждането по нохд №00083/2019 г. по описа на ПРС, налице е
и квалифициращия признак по чл.195, ал.1, т.7 от НК.
С оглед изложеното и
въз основа на установените по делото факти, от правна страна се налага извод,
че с деянието си подсъдимият С. К.И. е осъществил
от обективна и субективна страна фактическия състав на чл.195, ал.1, т.7, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на 31.03.2019г., в гр.Перник, кв.“***“, като
непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, от частен имот, находящ се на
ул. ***, е отнел чужди движими вещи – риболовна въдица /телескоп/ марка
„Шекспир“, на стойност 19.20 лева, ведно с риболовна макара, марка „Дам“, на
стойност 22.40 лева, и четирижилен гумиран кабел с
дължина 20 метра на стойност 60.40 лева, или всички вещи на обща стойност 102
лева, от владението на собственика им - З.З.И. ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случат е
немаловажен и кражбата е извършена повторно – след като е бил осъден с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление /с влязла в сила на 13.03.2019 г.
Присъда № 118/25.02.2019г. по НОХД №83/2019г. по описа на Районен съд –
гр.Перник/.
От
обективна страна деянието е извършено чрез действие – отнемане на чужди
движими вещ от владението на
свидетеля З.З.И., без негово съгласие, при наличието на
квалифициращото
обстоятелство по чл.195, ал.1, т. 7 от НК.
От субективна страна е извършено при пряк умисъл като
форма на вината, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял
настъпването им /възнамерявал е да присвои отнетото, разпореждайки се с него
като със свое, което намерение явно е проявено в действията му изложени по-горе/.
Причина за извършване на престъплението е намерението
за противозаконно облагодетелстване.
Съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства
възрастта на подсъдимия, добросъвестното му процесуално поведение и дадените още на досъдебното производство обяснения,
с които съдейства на разследването, ниската стойност на предмета на
престъплението, обстоятелството, че част от
вредите са възстановени, макар
това да се е случило поради съдействието на малолетния свидетел В. Ш., както и
положителните акценти за личността му в изготвения социален доклад.
Не намери отегчаващи отговорността обстоятелства - предходното
осъждане не съобразява в този аспект, тъй като същото определя квалификацията
на конкретното престъпление /чл.56 от НК/.
Съдът, след като призна подсъдимия С. К.И. за виновен по чл. 195, ал.1, т.7, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и взе предвид всички
обстоятелства по чл.54 от НК, като съобрази целите на наказанието по чл.36 от НК, приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, като на основание 55, ал.1,
т.2, б. „б“, вр. чл.42а, ал.2, т.1 2 и 4 от НК го ОСЪДИ на ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки: „„Задължителна регистрация по настоящ адрес” с
продължителност 14 /четиринадесет/ месеца, с периодичност два пъти седмично;
„Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” с продължителност 14 /четиринадесет/ месеца и „Включване в програма
за обществено въздействие“ - „Програма за работа с непълнолетни” с
продължителност 14 /четиринадесет/ месеца.
При индивидуализацията на наказанието му съдът намери,
че са налице едновременно условията на чл.58а, ал.1 и условията на чл.55 от НК,
а именно многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, посочени по-горе, при наличието на които и
най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Поради това и предвид
обстоятелството, че в конкретната хипотеза
прилагането на чл.55 е по-благоприятно за подсъдимия, тъй като от това следва
замяна на предвиденото за престъплението наказание “лишаване от свобода” с
по-леко, съдът приложи тази разпоредба при индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия. Ръководейки се от всички относими обстоятелства в тази насока,
както и от принципа залегнал в чл.35, ал.3 от НК, при конкретните обстоятелства
на казуса, съдът намери, че наказанието “пробация” с
определените пробационни мерки и тяхната
продължителност е справедливо, съответства
на тежестта на престъплението, на личността на дееца и адекватно би съдействало
за постигане целите на индивидуалната и
генералната превенция по чл.36 НК.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимият да заплати в полза на държавния бюджет, по
сметка на ОД МВР – Перник, лично и със съгласието на неговите родители - С.А.Л.
и К.Т.И. сумата от 184.80 лв. за направени разноски в досъдебното производство
/за възнаграждения на вещи лица/.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
Председател:/п/
Вярно
с оригинала
ИЗ