Р Е Ш Е Н И Е
260228/1.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито
заседание, на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова,
като разгледа докладваното от съдията гр. д.№666 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно
основание 55, ал.1, предл. трето от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба
до съда ищецът „МБАЛ - ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от управителя д-р И.П.Д., съдебен
адрес: ***, чрез адв. Ж.Д.Д.от ХАК, излага, че от служители на ответника Национална здравноосигурителна
каса, с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от
директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Шумен,
и.д. Д.И.Г., с ЕИК по БУЛСТАТ ***, с адрес за
призоваване: ***, е била извършена тематична проверка на болничното
заведение. Проверката била със следните задачи: 1/.Контрол по
изпълнение на договорения пакет болнична помощ по клинични пътеки в
съответствие с общите и специални условия на НРД за МД за 2015 год. и Решението;
2/. Внезапен контрол по смисъла на § 1, т.
25 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО. Сочи се в молбата, че при тази проверка
проверяващият екип е констатирал
неизпълнение на чл. 210, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 208 от Решение №
РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год., тъй като изпълнителят на болнична медицинска
помощ не е изпълнил задължението си за комплексно лечение на основно и
придружаващо заболяване при пациент лекуван по КП № 56 от Приложение № 11 на
Решението. Въз основа на констатациите, контролният екип съставил
протокол за неоснователно получени суми №VI-220-324/22.12.2016 г.,
от който било видно, че заплатените на „МБАЛ - Велики
Преслав" ЕООД суми от 461.00 лева по КП № 56
за ИЗ № 2279/16 за месец ноември 2016
год. и от 461.00 лева по КП № 56 за ИЗ № 2250/16 за месец
ноември 2016 год., следва да бъдат възстановени от
лечебното заведение като неоснователно получени. Като
основание за горното било посочено Решение
№РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год. В последствие,
Директорът на РЗОК - Шумен бил издал
писмена покана №29-02-3/06.02.2017 год. относно възстановяване на суми,
получени без правно основание, с която на основание чл. 76а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, лечебното
заведение е приканено в 14-дневен срок да заплати доброволно неправомерно получените
суми в общ размер на 922.00 лева. След
влизане в сила на писмената покана, на 24.02.2017 г. сумата от 922.00
лева била прихваната от ответната страна. Ищецът твърди, че фактическите и правни
основания, описани в Протокола за неоснователно получени суми
№VI-220-324/22.12.2016 год. на РЗОК Шумен, въз основа на който е издадена
писмена покана № 29-02-3/06.02.2017 год., касаят неизпълнение на чл. 210, ал.
1, т. 4 във връзка с чл. 208 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год. на
Надзорния съвет на НЗОК. Тези разпоредби, с Решение № 1341 от 31.01.2019 год.
постановено по адм. дело №8647/2018 год. на тричленен състав на Върховен
административен съд, Шесто отделение, били обявени за нищожни. С цитираното по
- горе решение Върховният Административен съд, Шесто отделение е обявил
нищожността Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 год. по чл. 54, ал. 9 и чл.
59 а, ал, 6 от Закона за здравното осигуряване, издадено от Надзорния съвет на
Националната здравноосигурителна каса, обн. в Държавен вестник, бр. 25 от 31.03.2016
год. Същото решение е влязло в законна сила на 10.01.2020 год. Решението имало
обратна сила. Предвид изложеното, ищецът счита, че издаденият от директора на
РЗОК - Шумен административен акт - писмена покана № 29-02-3/06.02.2017 год.
относно възстановяване на суми, получени без правно основание, с която
лечебното заведение е приканено в 14-дневен срок да заплати доброволно
неправомерно получените суми в общ размер на 922.00 лева, е издаден въз основа
на нищожно основание, като удържаната от РЗОК - Шумен сума следвало да бъде
върната на ищеца. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата
на което да
се осъди ответникът да заплати на ищеца
следните суми: 922.00
лева,
получена въз основа на писмена покана № 29-02-3/06.02.2017 г. за възстановяване
на суми, получени без правно основание на Директора на РЗОК гр. Шумен, с оглед
на нищожно основание, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението; 300.93
лева, представляваща лихва за забавено плащане на главницата от датата на
падежа - 24.02.2017 год. до датата на предявяване на иска. Претендира и присъждане на извършените по делото разноски. В хода на
делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който сочи, че счита исковите претенции за
неоснователни, излагайки аргументи, описани в
отговора. В съдебно заседание
поддържа доводите и възраженията си за неоснователност на исковете. Претендира
и разноски.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна:
Безспорно
е между страните, а се установява и от събраните писмени доказателства, че между
ответника, в качеството на възложител и ищеца, в качеството на изпълнител, на
17.02.2015 г. е сключен Договор за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки №270308/17.02.2015 г. По силата на този договор ищецът се е задължил да
оказва на здравноосигурените лица болнична медицинска помощ по клинични пътеки,
описани в договора, а ответникът е поел насрещното основно задължение да
заплаща посочените дейности. Договорът е сключен на основание чл.59, ал.1 от
Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ и в съответствие с Националния рамков
договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса
/НЗОК/ и Българския лекарски съюз /БЛС/ за 2015 г. Няма спор, че през периода
от 19.12.2016 г. до 22.12.2016 г. на ищеца е извършена тематична проверка със
следните задачи: 1/.Контрол по изпълнение на договорения пакет болнична помощ
по клинични пътеки в съответствие с общите и специални условия на НРД за МД за
2015 год. и Решението; 2/.Внезапен контрол по смисъла на § 1, т. 25 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗО. Същото се установява и от представения по
делото официално заверен препис от Заповед №РД-18-324/19.12.2016 г. на
Директора на РЗОК-Шумен. Видно от представения по делото официално заверен
препис от Протокол за неоснователно получени суми №VI-220-324/22.12.2016 год. на РЗОК Шумен, се установи, че последната е
установила, че болничното заведение е получило неоснователно суми за отчетени
дейности в РЗОК-Шумен по описани клинични пътеки, проведени през месец ноември
2016 г. В същия документ е отразено, че констатираното представлява
неизпълнение на чл.210, ал.1, т.4, вр. с чл.208 от Решение
№РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год., тъй като изпълнителят на БМП не е изпълнил
задължението си за комплексно лечение на основно и придружаващо заболяване при
пациент, лекуван по КП №56 от Приложение №11 на Решението. В следствие на тези
констатации е направен извод, че сума в общ размер на 922.00 лева следва да
бъде възстановена от ищеца, тъй като е неоснователно получена. В същия документ
изрично е отразено, че сумата от 922.00 лева /сборът от сумите, всяка от 461.00
лева по извършените дейности по клиничната пътека/, не следва да бъде заплатена
на лечебното заведение съгласно Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год. В
следствие на тези констатации от РЗОК-Шумен е изготвена, адресирана до ищеца
писмена покана, с която ищецът е поканен в 14-дневен срок от получаване на
поканата да заплати доброволно неправомерно получената сума от 922.00 лева,
като е предупреден, че ако не стори това, сумата ще се удържи от следващото плащане
по сключения между страните договор. Няма спор, че тази покана представлява
индивидуален административен акт, който не е обжалван и е влязъл в законна
сила. Няма спор, че сумата от 922.00 лева, описана в горецитираните документи,
е удържана от ответника на 24.02.2017 г. Няма спор, а се установява и от
приложените по делото документи, че с Решение №1341/31.01.2019 г., постановено
по адм.дело №8647/2018 г. по описа на ВАС, потвърдено с Решение №333/10.01.2020
г., постановено по адм.д.№6284/2019 г. на ВАС, е обявена нищожността на Решение
№РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год. по чл.54, ал.9 и чл.59а, ал.6 от Закона за
здравното осигуряване, издадено от Надзорния съвет на НЗОК, обн. ДВ, бр.25 от
31.03.2016 г. Решението на ВАС е влязло в законна сила на 10.01.2020 г.
От
така изнесената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Съдът, като съобрази предявената претенция и
като взе предвид разпределянето на доказателствената тежест в процеса, надлежно
указана на страните намира, че задължение на ищеца по първоначално предявения
иск е, в условията на главно и пълно доказване, да установи твърдените от него
обстоятелства, и то най - вече досежно основния факт, въз основа на който се
претендира исковата сума- съществуването на твърдените от него отношения с
ответника, както и изпълнение на своите задължения. В тежест на ищеца е да
установи, че по повод на тези отношения, ответникът е получил, без наличие на
годно правно основание, исковата сума от 922.00 лева. С оглед наведените
възражения от ответника, в негова тежест е да установи, че е налице валидно
основание за получаване на процесната сума от 922.00 лева.
Общ
принцип на гражданското право е да се избягва неоснователното разместване на
блага. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, който е
получил нещо без основание е длъжен да го върне. Цитираният текст предвижда
възможността за връщане на дадена имуществена облага при начална липса на
основание. Безспорен пример за разместване на блага при начална липса на
основание е даденото, респ. полученото при нищожните сделки и актове, какъвто е
и настоящият случай. Съдът приема за безспорно установено, че основание за
удържане на процесната сума от ответника е Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год.,
което в по-късен момент и по надлежния ред е обявено за нищожно. За да стигне
до този извод, съдът се съобрази с безспорните по делото писмени доказателства
относно поводът, начина и хода на проверката, която ответникът в случая е
извършил. От съставените от ответника документи, съдът приема за безспорно
установено, че изводите, дали повод на ответника да удържи процесната сума, са
направени въз основа на констатирани нарушения именно на обявения за нищожен
подзаконов акт /Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год./. В този смисъл намира
за неоснователни направените от ответника възражения, че в случая основание за
удържане на сумата са цитирани нормативни текстове от ЗЗО /чл.72 и сл. от ЗЗО/.
Сочените правни норми уреждат правомощията на органите на НЗОК, респ. на РЗОК
във връзка с цялостния контрол, който упражняват върху дейността по
задължителното здравно осигуряване. Същите правни норми не са станали основание
за удържане на процесната сума. Ясно и точно е отразено в документите,
съставени от служители на ответника, че основание за удържане на сумата е
именно констатирано неизпълнение на текстове от обявеното за нищожно решение.
Ето защо и доколкото гражданският съд е длъжен да зачете решението на
административния съд относно законосъобразността на нормативен акт, счита, че
процесната сума от 922.00 лева е получена от ответника без наличие на
основание, поради което и съобразно общите правила за избягване на
неоснователно обогатяване, следва да бъде върната на ищеца. Поради изложеното
заключава, че главният иск е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи
в пълен размер.
По
отношение на акцесорната претенция за закъснителни лихви, за да се произнесе,
съобрази следното:
Според общите правила за забава на парични
задължения, ищецът има право на обезщетение за забава, в размер на законната
лихва и доколкото се установи дължимостта на главното вземане, безспорно и
предвид нормата на чл.86 от ЗЗД, се дължи и мораторно обезщетение, считано от
деня на забавата. Съгласно текста на чл.84, ал.2 от ЗЗД, когато няма определен
ден за изпълнение, какъвто е разглежданият случай, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора. Горното е разяснено и с ТР№5 от 21.11.2019
г. на ВКС по т.д.№5/2017 г. на ОСГТК. В настоящия случай, за надлежно отправена
от ищеца към ответника покана за връщане на удържаната сума се счита настоящата
искова молба, от който момент следва да се присъди съответното обезщетение за
забава. Няма доказателства, че преди образуване на делото, ищецът е отправил
покана към ответника за връщане исковата сума. Ето защо заключава, че
претенцията за заплащане на закъснителни лихви е изцяло неоснователна и следва
да се отхвърли, като се присъди обезщетение за забава, в размер на законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените
от него деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете, в размер на
75, 40 лева. В случая съдът, при определяне на разноските на ищеца, не взема
предвид претендираното от ищеца със списъка за извършените по делото разноски,
адвокатско възнаграждение, тъй като по делото не са ангажирани надлежни
доказателства, установяващи заплащане на възнаграждение за процесуално
представителство. Поради същата причина не излага мотиви и по направеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените
от него деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер
на 73, 82 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Национална
здравноосигурителна каса, с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявана от директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Шумен Д.И.Г.,
с ЕИК по БУЛСТАТ ***, с адрес на призоваване: ***, да заплати на „МБАЛ - ВЕЛИКИ
ПРЕСЛАВ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от управителя д-р И.П.Д., съдебен адрес: ***, чрез адв. Ж.Д.Д.от ХАК, сумата от
922.00 лева /деветстотин двадесет и два
лева/, получена след писмена покана №29-02-3/06.02.2017 г. за
възстановяване на суми, получени без правно основание на Директора на РЗОК гр.
Шумен, въз основа нищожно основание /Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год./, ведно
с мораторно обезщетение, в размер на законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на иска- 06.04.2020 г. до окончателното ѝ заплащане, както
и сума, в размер на 75, 40 лева
/седемдесет и пет лева и четиридесет стотинки/, представляваща направените
по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„МБАЛ - ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя д-р И.П.Д., съдебен адрес: ***, чрез адв. Ж.Д.Д.от
ХАК, срещу Национална здравноосигурителна каса, с БУЛСТАТ ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявана от директора на Районна
здравноосигурителна каса, гр. Шумен Д.И.Г., с ЕИК по БУЛСТАТ ***, с адрес на
призоваване: ***, осъдителен иск, с правно основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане
на сума, в размер на 300, 93 лева /триста лева и деветдесет и три стотинки/,
представляваща обезщетение за забава, считано от 24.02.2017 г. до датата на
предявяване на иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА „МБАЛ - ВЕЛИКИ
ПРЕСЛАВ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от управителя д-р И.П.Д., съдебен адрес: ***, чрез адв. Ж.Д.Д.от ХАК, да заплати
на Национална здравноосигурителна каса, с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявана от директора на Районна здравноосигурителна
каса, гр. Шумен Д.И.Г., с ЕИК по БУЛСТАТ ***, с адрес на призоваване: ***,
сумата от 73, 82 лева /седемдесет и три
лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща направените от ответника
деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението
може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: