Р Е Ш Е Н И Е
№
1070 13.05.2019
г. ГРАД БУРГАС
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
В проведено на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета
година публично заседание, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : Моника Яханаджиян
при секретаря Ж.С.,
като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№2845/2018 г. по описа на Районен съд Бургас, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на ”Мобилтел” ЕАД, ЕИК ...................,
сегашно наименование „А1 България“ ЕАД, седалище и адрес на управление в .................,
подадена чрез пълномощник – адв.Г., съдебен адрес:***, уточнена с молба,
уточнена с молба, вх.№21294/21.05.2018 г., уточнена с молба,
вх.№27215/28.06.2018 г., срещу Е.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, с
която се претендира да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 1284,48 лева, от която
96,48 лева – главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по
договор с индивидуален потребителски номер ..................... от 29.12.2014
г. и сума в размер на 1188,00 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, за които суми има издадена Заповед №253 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.01.2018 г. по ч.гр.д.№231/2018 г.
по описа на РС-Бургас.
Твърди се в исковата молба, че между
страните съществуват облигационни отношения по силата на сключен с ответника
Договор за далекосъобщителна услуга №............... от 29.12.2014 г., по
силата на който на ответника са били предоставени услуги за мобилни номера ..........................
по тарифен план М-Тел Трансфер М с месечен абонамент 24,90 лева за срок от 24
месеца и номер ......................... по тарифен план М-Тел Трансфер Л с
месечен абонамент 39,90 лева за срок от 24 месеца. Ищецът твърди, че в срока на
действие на договорите е издал на ответника фактури, сумите по които не са
платени от ответника.
В подкрепа на иска са ангажирани
доказателства; претендират се разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество
не се представлява, представя молба-становище, в която исковете се поддържат и
се иска уважаването им на подробно изложени съображения.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът,
чрез назначения му от съда особен представител се е възползвал от правото си да
депозира писмен отговор на исковата молба, в който оспорва твърдението на ищеца
за наличие на облигационна връзка между страните по договор с
№М4362649/29.12.2014 г. и на подробно изложени аргументи счита, че исковете са
недоказани с оглед на представените с исковата молба писмени доказателства.
Относно претенцията за неустойка счита, че договорената между страните клауза е
неравноправна, противоречи на чл.68г-68к от ЗЗП, както и на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД и е прекомерна по смисъла на чл.92, ал.2 от ЗЗД.
Наред с това прави възражение за изтекла погасителна давност на задължението за
неустойка по смисъла на чл.111, б.“б“ от ЗЗД.
На подробно изложени в отговора
аргументи претендира за отхвърляне на исковете. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът Е.С.С.
се представлява от назначения й от съда особен представител – адв.Б.Ч., която
поддържа отговора и моли за отхвърляне на исковете на изложените в отговора и в
съдебно заседание аргументи. Представя писмена защита.
Предявеният иск е с правно основание
чл.422, вр.чл.124, ал.1 от ГПК.
Съдът, след запознаване със становищата
на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено следното от фактическа страна:
Приети като доказателства
по делото са сключен между страните
договор №................... от 29.12.2014 г. и подписани между тях Приложение
№1, Допълнение към Приложение №1 и Приложение №3, всички към договора от
29.12.2014 г., от съдържанието, на които се установява, че между страните
действително съществуват облигационни отношения.
Към настоящото производство е приложено
в цялост ч.гр.д.№231/2018 г. по описа на РС-Бургас, от материалите по което се
установява, че по заявление на „Мобилтел” ЕАД, подадено на 08.01.2018 г., на 12.01.2018
г. е издадена Заповед №253 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
срещу длъжника Е.С.С., за сумата от 1284,48 лева, дължима по договор за
далекосъобщителни услуги М4362649/29.12.2014 г., от която 96,48 лева,
представляваща главница, дължима за незаплатени далекосъобщителни услуги,
1188,00 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги, 26,31 лева, представляваща договорна лихва, начислена
върху фактура №*********/26.03.2015 г. за периода 11.04.2015 г. – 18.12.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата от 96,48 лева, считано от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 08.01.2018 г.
до окончателното плащане.
При
така установените по делото факти, съдът достигна до следните правни изводи:
При условията на чл.422 от ГПК са
предявени обективно съединени искове с правно основание вр.чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД за установяване на вземане на ищеца, предмет на издадена по ч.гр.д.№231/2018
г. по описа на БРС Заповед №253/12.01.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. Размерът на иска е под 25 000 лева, поради
което и родово компетентен да се произнесе по него е настоящия съд.
Настоящият иск е предявен в срока,
предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК, което го прави допустим, като за ищеца в настоящето
производство съществува правен интерес от установяване на вземане за главница
със сила на присъдено нещо по отношение на длъжника.
За да бъде уважен предявеният иск,
съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът следваше при
условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно
правоотношение между него и ответника, възникнало по силата на сключен договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги, че е изправна страна по същия и е
изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и забавата на
ответника да заплати същото.
По
делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че ответникът е
ползвал далекосъобщителни услуги по договора, посочен в исковата молба и
молба-становище, а именно
с №.................... от 29.12.2014 г.,
а като такъв не може да бъде приет представения с исковата молба Договор №......................
от 29.12.2014 г. и приложенията към него. В същия смисъл е и заключението на
в.л.С.А. по изготвената от нея съдебно-икономическа експертиза, от което става
ясно, че заключението е изготвено по данни на ищеца, тъй като на името на
ответника липсва аналитична информация. Счетоводната информация отразява само
издадени фактури като номер, дата, стойност, докато начисленията и задълженията
на всеки абонатен номер се водят извън-счетоводно, по софтуер „Билинг система”,
която служи за издаване на фактурите и следеното на плащането, но няма характер
на счетоводна информация.
Поради изложеното съдът намира, че ищецът не доказа в
настоящото производство, че е предоставил на ответника далекосъобщителните услуги,
посочени в исковата молба, както и че е начислил правилно дължимата стойност за
тях съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите условия към него.
С оглед на гореизложеното, решаващият състав приема тази искова претенция за
неоснователна.
С горните аргументи, съдът
приема за неоснователна и претенцията на ищеца за неустойка, още повече, че по
делото не се твърди операторът надлежно да е упражнил правото си да прекрати цитираните
в исковата молба договори.
Изложеното обосновава като
извод, че искът е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
С оглед изхода на спора, в
тежест на ищцовото дружество следва да се възложи сумата от 100,00 лева,
платена от бюджета на съда за съдебно-икономическа експертиза.
Воден от горното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 от ГПК иск
на „Мобилтел” ЕАД, ЕИК ...................., сегашно наименование „А1 България“ ЕАД, седалище и адрес на управление в .....................,
съдебен адрес:***, чрез адв.В.Г., против Е.С.С., ЕГН **********, с адрес
***, за приемане за установено в отношенията между страните, ответникът
Е.С.С. дължи на ищцовото дружество сума в размер на 1284,48 лева, от която
96,48 лева – главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по
договор с индивидуален потребителски номер ................. от 29.12.2014 г. и
сума в размер на 1188,00 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, за които суми има издадена Заповед №253 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.01.2018 г. по ч.гр.д.№231/2018 г.
по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА
„А1 България“ ЕАД, ЕИК ................... седалище и адрес на
управление в ....................., съдебен адрес:***, чрез адв.В.Г., ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Бургас сумата от 100,00 лева (сто лева).
Решението подлежи на
обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчване на съобщението за
обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.