№ 8303
гр. София, 31.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110149428 по описа за 2021 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявен по реда на чл. 422 от ГПК е установителен иск от ищеца П. ИВ. ХР. срещу
ответника Ст. О. за признаване за установено съществуването на вземане по заповед за
изпълнение на парично задължение от 16.06.2021 г., срещу която е постъпило възражение
по чл. 414, ал. 2 от ГПК в срок.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Ищецът е представил с исковата молба писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело 33335/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 30.05.2022 г. в
10,30 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба ведно с приложенията.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
1
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са установителни искове с правно
основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК 0********, дължи
на ищеца П. ИВ. ХР., ЕГН **********, сумата от 200,00 лв., представляваща принудително
събрана от ищеца на отпаднало основание и преведена на ответника в качеството му на
взискател по изпълнително дело № 20208380404725 по описа на ЧСИ М.Б, и сумата от
144,25 лв., представляващи събрани по принудителен ред такси и разноски по
изпълнителното дело, със стойността на които ответникът – взискател по него, се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 10.06.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, които вземания са прехвърлени на ищеца по силата
на договор за цесия от 01.06.2021 г., за която ответникът е уведомен и за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 16.06.2021 г. по ч.гр.д. № 33335/2021 г.
по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът твърди, че с Решение № 20060332 от 08.03.2021 г., постановено по гр.д. №
47172/2020 г. по описа на СРС, 85-ти състав, влязло в законна сила на 08.04.2021 г., е
признато за установено, че Жи. Н. А не дължи на ответника в настоящото производство
сумата от 200,00 лв., представляваща глоба, наложена с наказателно постановление №
307620/2017 г., влязло в сила на 24.08.2017 г., издадено от кмета на Ст. О. за събирането на
която е било образувано изпълнително дело № 20208380404725 по описа на ЧСИ М.Б.
Излага, че в хода на изпълнителното дело и в резултат на принудително изпълнение, от
длъжника Жи. Н. А били събрани суми в общ размер на 344,25 лв. Твърди се, че по
прекратено дело на взискателя Столична община била преведена сума в размер на 200,00
лева, с която ответникът се е обогатил на отпаднало основание, а със сумите от 20,55 лв. и
123,70 лв. (представляващи такси по ТТРЗЧСИ) се е обогатил без основание, т.к. тези суми е
следвало да се платят авансово от взискателя, но не са били платени, поради което същият е
спестил разходи. Твърди, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца по силата на
договор за цесия от 01.06.2021 г., като за извършеното прехвърляне на вземания ответникът
бил уведомен на 09.06.2021 г. При тези твърдения прави искане съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Излага се твърдения, че процесните суми
представляват разноски по уважен отрицателен установителен иск, поради което ответникът
счита, че е необходим изричен изпълнителен лист. Сочи, че с предявения иск, ищецът цели
допълнително натоварване с такси, което било злоупотреба с право. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
На основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД е да докаже, че процесната сума от
200,00 лева е събрана принудително от Жи. Н. А по изпълнително дело № 20208380404725,
по описа на ЧСИ М.Б, образувано за принудителното събиране на глоба, наложена с
2
наказателно постановление № 307620/2017 г.; че сумата е получена от ответника; че с влязло
в сила решение по предявен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е признато за установено, че Жи. Н. А
не дължи сумата по наказателното постановление, както и че вземането е прехвърлено на
ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил уведомен.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже обедняването на праводателя си със сумата от 144,25 лева,
обогатяването на ответника, както и наличие на връзка между обогатяването и
обедняването, както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно
сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил уведомен.
В тежест на ответника е да докаже, че има основание за имущественото разместване.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК обстоятелствата, че:
1/ е издадено наказателно постановление № 307620/2017 г., влязло в сила на
24.08.2017 г. от кмета на Ст. О. с което е наложено наказание глоба в размер на 200,00 лв. на
Жи. Н. А.;
2/ за събирането на която, е образувано изпълнително дело № 20208380404725 по
описа на ЧСИ М.Б; че сумата в размер на 344,25 лв. е събрана принудително, като от нея
200,00 лв. са преведени на ответника и получени от него, а 144,25 са събрани в полза на
съдебния изпълнител като такси по ТТРЗЧСИ;
3/ че с влязло в сила решение по гр.д. 47172/2020 г. по описа на СРС, 85 състав, е
признато за установено, че Жи. Н. А. не дължи на Столична община сумата от 200 лв. –
глоба, наложена с наказателно постановление № 307620/2017 г.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3