Решение по дело №1988/2018 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 79
Дата: 11 март 2019 г. (в сила от 5 юли 2019 г.)
Съдия: Мария Маркова Берберова-Георгиева
Дело: 20182150201988
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 79                                                            11.03.2019г.                                             гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                       НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на петнадесети фавруари                                               две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева

Секретар: Мая Деянова

като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева

административно наказателно дело № 1988 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на К.В.Ж. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** /чрез адв.П.Д. ***/ против Наказателно постановление № 18-0304-003154 от 28.09.2018г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.174, ал.3, предл.второ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя Ж. са наложени административни наказания – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и 24 /двадесет и четири/ месеца лишаване от право да управлява МПС, за административно нарушение на същата разпоредба. Моли се за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила.

В съдебно заседание жалбоподателят Ж. се явява лично и с процесуален представител, и поддържа жалбата си. Ангажира гласни доказателства.  

За РУП - гр.Несебър в съдебно заседание представител не се явява. Представят писмени и ангажират гласни доказателства.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

На 05.09.2018г., около 23.30 часа, в КК Слънчев бряг, по главната алея, до хотел „Е.“, органите по КАТ спрели за проверка движещия се в посока гр.Свети Влас – гр.Несебър, лек автомобил „БМВ 650 И“ с рег.№*****, управляван от жалбоподателя Ж.. Поканен да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“, с фабр.№ 0041, водачът отказал. Сочи се, че на същият бил издаден талон за медицинско изследване № 0005155, но Ж. отказал да даде кръвна проба и урина за химически анализ. За така установеното нарушение на Ж. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление. При съставянето на акта били иззети свидетелството за управление на МПС и свидетелството за регистрация на управлявания от него автомобил.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Ж., който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото. В жалбата си същият сочи на първо място, че е налице разминаване при посочване на мястото на извършване на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение. В тази връзка сочи, че в обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган първо е отразил като място на нарушението – гр.Несебър, на улица без име, а малко по-надолу и посочил, че нарушението е извършено в Слънчев бряг, главна алея, до хотел „Е.“. Сочи се, че се касае за две различни населени места, което препятствало възможността на жалбоподателя да установи къде точно е извършено посоченото деяние, с което било нарушено правото му на защита. Независимо от горното, жалбоподателят отрича да му е издаван и връчван талон за медицинско изследване. Твърди, че е отказал да бъде проверен с техничско средство „Дрегер Дръг Тест“, но е поискал да бъде изследван с химико-токсикологично лабораторно изследване. При гореизложените възражения се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. 

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия. От показания на актосъставителя Д.Д. – младши автоконтрольор при РУ на МВР-Несебър се установява, че на при обход на района в КК Слънчев бряг, до хотел „Е.“, същият е спрял за проверка управлявания от жалбоподателя Ж. лек автомобил „БМВ“. В автомобила, заедно с водача пътувало момиче, което седяло на предната дясна седалка. Поканен, водачът отказал да му бъзе извършена проверка за потреба на наркотични вещества, поради което на същият бил връчен АУАН и талон за медицинско изследване. На въпрос на съда, акт.Д. заявява, че талона за медицинско изследване е бил попълнен от колегата му М.М. изцяло.

Разпитаната в съдебно заседание свидетелка Т.С. потвърждава, че на процесната дата е пътувала с жалбоподателя Ж., като автомобила им е бил спрян до градски стадион Несебър от полицейски служители, движещи се със служебен автомобил с включени светлини. Свид.С. сочи, че при проверката, водачът бил тестван с техническо средство за употреба на алкохол, след което бил поканен да бъде тестван и за употреба на наркотици, но същият отказал. Свид.С. заявява категорично, че на Ж. не е бил издаван талон за медицинско изследване, нито пък му е обяснявано от полицейските органи възможността да даде кръв за химически анализ.

В хода на съдебното производство безспорно е установено, че е бил налице отказ на водача Ж. за тестване за употреба на наркотични вещества с техническо средство, обстоятелство, което не се оспорва и от самия жалбоподател. В този случай нормата на чл.3, ал.2, т.1 от Наредба № 1  от 19 юли 2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /за краткост Наредбата/ предвижда употребата на алкохол да бъде установена с химико-токсикологично лабораторно изследване. Член 6, ал.1 от Наредбата изисква длъжностното лице от съответната служба за контрол по ЗДвП да попълни и талон за медицинско изследване (Приложение № 1) в три екземпляра, като първият екземпляр – за водача, вторият – за прилагане към акта и третият – за нуждите на отчетността. Действително цитираната разпоредба не изисква изрично полагане на подпис върху издадения талон за медицинско изследване. Същата, обаче, задължава длъжностното лице да издаде талона в съответен образец – Приложение № 1 към Наредбата. Реквизитите на талона са изрично посочени в приложението и един от тези реквизити, според настоящия съдебен състав съществен, е полагане на подпис от издателя на талона за медицинското изследване. Именно този подпис удостоверява изразената воля от съответното длъжностно лице за насочване на водача за медицинско изследване. В случая такъв подпис върху талона за медицинско изследване издателят не е положил. Видно от представения талон за медицинско изследване /л.11/, на място на подпис на издател е изписано ръкописно „Д.Д.“, а както се установи от показанията на актосъставителя Д., целият текст върху талона за медицинско изследване е бил изписан от свидетеля М.М., с когото са били в екип при извършване на проверката. С оглед на това, съдът счита, че представения по делото талон за медицинско изследване няма качеството на официален документ и не е от естество да предизвика целените правни последици – въз основа на него да възникне задължение за проверяваното лице да се яви на медицински преглед. След като няма валидно волеизявление на длъжностното лице, няма и валиден отказ същото да бъде изпълнено.

При това положение съдът намира, че липсват доказателства за извършено нарушение по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0304-003154 от 28.09.2018г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.174, ал.3, предл.второ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на К.В.Ж. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** /чрез адв.П.Д. ***/, са наложени административни наказания – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и 24 /двадесет и четири/ месеца лишаване от право да управлява МПС, за административно нарушение на същата разпоредба.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.

                

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: