Р Е Ш Е Н И Е
08.11.2018г.,
гр.П.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,граждански състав в публично заседание на девети октомври през
две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря секретар
Мария Кузева като разгледа докладваното от съдия Харизанова гр.д.№3230 по описа на съда за 2014 г., за да се произнесе прие следното:
В
исковата си молба и уточнителна такава против „ А. „ООД с ЕИК ..... със седалище и
адрес на управление град П., бул.“Б.“№38, представлявано от управителя Й.Г. А. ищецът Е.А.П. с ЕГН ********** *** твърди,
че по силата на съдебно решение на ВКС №395/2006г по гр.д.№3188/2004г., с което
е отменено решението на ОС-П. по
гр.д.№647/2003г, е прието за установено по отношение на „О.-К.“АД гр.П., че е
собственик на ¼ идеална част от недвижим имот с площ от 432 кв.м.,
съставляваща част от имот пл.№54 по плана на село Г. и повдигната в зелен цвят
по скицата на вещото лице В.В., която скица е неразделна част от съдебното
решение. Твърди, че в хода на делото „О.-К.“АД гр.П. е продало на ответника
тази ¼ ид.част от описания по-горе недвижим имот. Твърди, че за периода от 01.11.2009г до 01.11.2014г ответникът
ползва собствената му ¼ ид.част от горния имот, без за му плаща наем и
го лишава от възможността на ползва вещта си, отдавайки я под наем на други
лица.Претендира обезщетение за това, че е лишен от ползването на собствения си имот по 1 лв. на кв.метър
или за 108 кв.м. по 108 лева месечно. За една година 1296 лв. , а общо за петте години
– 6480 лв. Претендира и обезщетение за забава в размер на 10 лв. за всяка
месечна сума, считано от датата на изтичане на съответния месец до датата на
завеждане на исковата молба или общо обезщетение за забава в размер на 600 лв.
Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца сумата от 6480 лв. представляваща обезщетение за това, че е лишен от
ползването на имота си за периода от 01.11.2009г до 01.11.2014г, както и
обезщетение за забава в размер на 600 лв. от
датата на изтичане на съответния месец/ тоест считано от 01.12.2009 г./
до датата на подаване на исковата молба. Претендират се сторените по делото
разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество, чрез пълномощника му, е подаден
писмен отговор, с който се оспорва иска. Твърди се, че с нотариален акт №53,
том II о т 2003г ответникът е закупил от
„О. –К“АД недвижим имот, подробно описан като сгради, ведно с дворно място, в
което са изградени сградите, представляващо поземлен имот №000239 по КВС в
землището на село Г. в местността „Пенева нива“, с посочена площ и описани
съседи, от който титул за собственост се установява собствеността на ответника
върху процесния имот, закупен на 05.06.2003г., от който момент ответното
дружество е индивидуален собственик на имота по силата на възмездна сделка и
добросъвестно владение, осъществявано от 05.06.2003г до настоящия момент. Не
оспорва факта, че ползва процесния имот,
но твърди ,че ползването е на правно основание- посочената по-горе възмездна сделка и добросъвестно владение. На
това основание счита, че исковите претенции са изцяло неоснователни. Сочи
доказателства. Претендира разноски. С отговора на исковата молба ответникът е
предявил насрещен иск- положителен установителен иск за собственост срещу ищеца по първоначалния иск, заявявайки
собственически права върху процесната ¼ ид.част от описания по-горе
недвижим имот.
Насрещния иск не е приет за съвместно
разглеждане в настоящото производство. По този иск е било образувано
гр.д.№3783/2015г по описа на РС-П.. Производството по настоящото дело е било
спряно на основание чл.229, ал.1,т.4 от ГПК до приключване на гр.д.№3783/2015г
по описа на РС-П..
В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. В съдебно
заседание на основание чл.214, ал.1 от ГПК
е допуснато увеличение на размера
на двата иска като главният иск се счита
предявен за сумата от 8 666лв., а акцесорния иск се счита предявен за
сумата от 3937лв.Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода
на устните състезания, чрез представените по делото писмени бележки.
В
съдебно заседание ответното дружество, чрез пълномощника си, поддържа направеното с писмения отговор оспорване.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
спазване разпоредбите на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа
страна.
От
приложените към исковата молба доказателства се установява, че с решение
№395/07.06.2006г по гр.д.№3188/2004г по описа на ВКС е отменено решението от
01.07.2004г по гр.д.№647/2003г по описа на Окръжен съд П. и е признато за установено
по отношение на „О.-К.“АД – гр.П., че Е.А.П. с ЕГН **********/ ищецът по
настоящото дело / е собственик на ¼ идеална част от недвижим имот с площ от 432 кв.м., съставляваща част от
имот пл.№54 по плана на село Г. и повдигната в зелен цвят по скицата към
заключението на вещото лице инж.В.В. / л.32 от гр.д.№647/2003г на ПОС/, която
да се счита неразделна част от решението. От мотивите на посоченото съдебно решение се установява, че правото на
собственост по отношение на процесната част от имота ищеца основава на
настъпила в негова полза реституция на основание чл.2 от ЗВСОНИ. С решението на
ВКС е прието, че са налице предпоставките за реституция на имота по реда на
ЗВСОНИ. Прието е, че когато предмет на национализацията е бил недвижим имот,
застроен със сгради и и сградите или някои от тях съществуват към момента на
влизане в сила на ЗВСОНИ, на реституция подлежат съществуващите сгради и целия национализиран терен.
Обстоятелството, че след одържавяването на имота са построени сгради не е
пречка за възстановяване на собствеността като това води до ограничаване на
обема на възстановеното право на собственост, тъй като собственикът на
новопростроените сгради има право да ползва терена, необходим за обслужване на
сградите.
Установява
се също така, че на 05.06.2003г. по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №53, том II,рег.№ 2940, дело №215, от 2003г по описа на нотариус А.
И. , с район на действие РС-П., вписан в регистъра на Нотариалната камара под
№423 „О.-К.“АД гр.П. е продало на „А.“ООД
/ ответника по делото следния свой недвижим имот : ремонтно –механичен цех,
представляващ едноетажна сграда, изградена от метална конструкция и
стоманобетонни панели със застроена площ720 кв.м., канцеларии и склад,
представляващи масивна едноетажна сграда с обща застроена площ от 56 кв.м.и
работилница представляваща масивна едноетажна сграда със застроена площ от 377
кв.м., ведно с дворното място, в което са изградени сградите, представляващо
поземлен имот с №000239 по КВС, в землището на село Г., местността „Пенева
нива“, който имот е с площ от 1 923 кв.м. , а по скица 2 054 кв.м.
при съседи на имота: от север-неурегулиран поземлен имот пл.№515, от изток –
земеделски земи, от юг-канал и улица, а по скица : от север имот №000247, от
изток имот №021031, от юг имот №000214 и от запад имот №000003.
От
приложеното за послужване гр.д.№3783/2015г по описа на ПРС се установява, с
решение №482 от 15.11.2016г по възз.гр.д.№691/2016г по описа на ПОС е
отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен иска на „А.“ООД с ЕИК
..... против Е.А.П. с ЕГН ********** за
приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
¼ идеална част от следния недвижим имот : имот с идентификатор
55155.89.1 с площ от 2003 кв.м. с трайно предназначение на територията :
земеделска, с начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов
обект с номер по предходен план 000239, при съседи :55155.89.2, 55155.89.3,
55155.89.4, 55155.528.45, ведно със сграда с идентификатор №55155.89.1.1 със
застроена площ от 66 кв.м., сграда с идентификатор №55155.89.1.2 със застроена
площ от 289 кв.м., , сграда с идентификатор №55155.89.1.3 със застроена площ от
61 кв.м., сграда с идентификатор №55155.89.1.4 със застроена площ от 757 кв.м.,
сграда с идентификатор №55155.89.1.5 със застроена площ от 7.00 кв.м. съгласно
одобрената КККР за град П. със Заповед№РД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор
на АГКК както на деривативно основание / нотариален акт №53/05.06.2003г/, така
и при условията на евентуалност на искането на оригинерно основание. Това съдебно
решение е потвърдено с решение №6 от 07.03.2018г по гр.д.№1092/2017г по описа
на ВКС. В мотивите на решението на касационната
инстанция е прието, че касаторът/ ответникът по настоящото дело/ е установил
владение върху имота на 05.06.2003г., когато имотът му е бил предаден след
сключване на договора за продажба.Това придобивно основание е осъществено по
време на висящността на спора за принадлежността на правото на собственост
върху част от него между реституирания собственик Е.П. и праводателя на
касатора „О.-К“АД, поради което и на основание чл.121, ал.3 от ГПК/отм/, но
действал при постановяване на решението , той е обвързан както по силата на пресъдено нещо , формирана с
решението, така и от правните последици на предявяването на иска, а те са
спиране течението на давностния срок . Тъй като искът е бил уважен,
придобивната давност е била прекъсната по аргумент от чл.116, б.“б“ от ЗЗД и на
основание чл.117, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.84 от ЗС от датата на влизане в сила
на решението-07.06.2006г. е започнала да тече нов давностен срок. С решението е
установено, че праводателят на „А.“ООД не е бил собственик на имота, поради
което за да придобие вещни права върху него в полза на касатора следва да
изтече определения в чл.79, ал.1 от ЗД десетгодишен срок.Към датата на предявяване на установителния иск за
собственост, предявен от „А.“ООД срещу Е.П. и позоваването на оригинерното придобивно
основание- 25.05.2015г ,той не е изтекъл, поради което „А.“ООД не се легитимира
като собственик на реституираните в полза на П. ¼ идеални части от 432
кв.м, представляващи част от имот пл.№54 по плана на село Г., идентичен с
поземлен имот 000239 по картата на възстановената собственост.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно-оценъчна,
чието заключение съдът възприема като компетентно и обосновано изготвено.
Вещото лице заключава, че наемната пазарна
цена на процесния имот месечно е в размер на 146.88 лв. или за исковия
период, който е 59 месеца общо възлиза
на сумата от 8 666 лв. Според
вещото лице за периода от 01.12.2009г до 27.10.2014г. лихвата за забава
е в размер на 3937лв.
Въз основа така очертаната по
делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени
са два обективно съединени иска – главен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД и
акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По
главния иск съдът намира следното:
Последователно,
както в доктрината, така и в тълкувателната и формираната по чл.290 от ГПК
практика на ВКС е прието, че основателността на иска по чл.59 от ЗЗД предполага
установеност на следните обстоятелства- увеличаване на имуществото на едно лице
за сметка на имуществото на друго лице, липса на друга възможност за защита на
обеднелия, обедняването и обогатяването да произтичат от един и същ факт или обща група факти като връзката между тях не е причинно следствена. Неоснователно
обогатилия се за сметка на другиго е длъжен да върне само онова , с което се е
обогатил, и то само до размера на обедняването, като е дължима по-малката от
двете стойности при разлика между тях/ в т.см. ПП ВС№1/1979г, решение №251 от
04.04.2017г по т.д.№1023/15 г. на ВКС, решение №135/2017 по т.д.№512/2016г по
описа на ВКС, решение №398/2014г. по гр.д.№1933/2013г на ВКС.
Предвид
предмета на настоящия правен спор следва да се разгледа хипотезата, формираща предметния
обхват на чл.59 от ЗЗД, а именно- служене с чужди блага без основание, която е
една от проявните форми на неоснователното обогатяване. Съгласно разясненията,
дадени в ПП ВС№1/1979г неоснователно
обогатяване има при спестяване на разходи, които иначе обогатилия се е трябвало
да понесе като най- честата хипотеза е именно процесната – тази на ползване на
чужд имот без основание.Обогатяването е облагодетелстване на ползващия със
спестения наем, който би плащал , а обедняването е пропуск да бъдат придобити
имуществени блага. Общият факт, от който произтичат обедняването и
обогатяването е ползването без правно основание на чуждо блага. В хипотезата на
ползване на чужд имот обедняването на ищеца по иск по чл.59 от ЗЗД се изразява
в лишаването му от възможност да ползва собствения си недвижим имот или да го
отдава под наем, а обогатяването на ответника съставлява спестяване на разходи
за наем за ползване на имота. Общият факт- ползването на имота без правно
основание следва да е налице винаги , когато се извършва преценка на
неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 от ЗЗД.
В
контекстна на горните разсъждения за уважаване на иска по чл.59 от ЗЗД ищецът
следва да докаже:1/че е собственик на вещта/ тоест процесния недвижим имот/, 2/
за периода , за който се търси обезщетение ответникът е упражнявал фактическа
власт върху вещта/ в т.см.Решение №9/24.06.2013г на по гр.д.№301/2012г на ВКС, първо г.о./ и 3/
да установи размера на обогатяването, съответно на обедняването. В тежест на
ответника е да докаже, че е налице валидно правно основание за ползване на процесния
имот.
Безспорно
се установи от анализираната по-горе доказателствена съвкупност, че ищецът е
собственик на процесния имот. Установи се също така, а и този правно релевантен
факт не бе спорен, че през исковия период 01.11.2009г до 01.11.2014г. ответното
дружество е упражнявало фактическа власт върху този имот.
Ответникът
не успя да докаже правозащитното си възражение, че ползването на вещта е било
на валидно правно основание- възмездна
сделка с трето за спора лице и давностно
владение. Видно е от коментираните по-горе доказателства, че преюдициалния по
отношение на настоящото дело спор между страните е разрешен със сила на
пресъдено нещо. Прието е , че през исковия период ответникът не е придобил
валидно права върху процесния имот, тъй като праводателят му/ трето за делото
лице/ не е бил собственик. Не е придобил права върху процесния имот и на
основание давностно владение, тъй като имотът му е бил прехвърлен по време на висящ съдебен спор между
праводателя му и настоящия ищец, влечащ като правна последица спиране течението
на давността и тъй като този иск е бил
уважен, придобивната давност по отношение на
ответника „А.“ООД е била прекъсната, след което е започнала да тече нова
давност, която към подаване на настоящата искова молба не е била изтекла.
Предвид
изложеното съдът намира, че през исковия
период ответникът е ползвал имота на ищеца без правно основание и се е обогатил като е спестил средства за
заплащане на наем за същия в размер на
8 666 лв. / според експертното заключение/ ако беше ползван на възмездно
основание. Установи се, че за същият този период ищецът – собственик на имота е
бил лишен от възможността да реализира приход от имота, чрез отдаването му под
наем. На реализираното от ответника обогатяване чрез спестяване на разходи за
плащане на наем кореспондира обедняването на ищеца, който е лишен от
гражданските плодове на имота / например от пазарния наем/.
При
осъществяване на общия фактически състав на чл.59, ал.1 от ЗЗД има
неоснователно преминаване на блага от
имуществото на едно лице в патримониума на друго лице и в този случай според
ППВС№1/1979г. вземането е изискуемо от деня на разместване на благата, защото
неоснователността съществува при самото преминаване на имуществото , а не в
някой последващ момент. В този ред на мисли и съгласно трайната съдебна
практика/ решение №394/27.11.2015г. по гр.д.№3034/2015г, на ВКС, решение
№378/27.07.2010г по гр.д.№148/2009г. на ВКС, решение№217/08.10.2013г по
гр.д.№1290/2013г на ВКС, решение №298/14.12.2011г по гр.д.№1502/2010г на ВКС/ за
възникване на задължение за заплащане на обезщетение по чл.59, ал.1 от ЗЗД не е
необходима покана и такова се дължи от
датата на неоснователно владение върху вещта и за времето , през което собственикът
е лишен приход от имота. В конкретния случай обезщетение се дължи за периода от
01.11.2009г до 01.11.2014г. Що се отнася до размера на дължимото
възнаграждение, то същият бе доказателствено обезпечен от кредитираното
заключение на вещото лице.
Предвид
изложеното главният иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен
като следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 8 666 лв.,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от
01.11.2009г до 01.11.2014г. за ползвания недвижим имот, а именно : ¼
ид.част от недвижим имот с площ от 432 кв.м., съставляващ част от имот пл.№54
по плана на село Г..
По
иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При
липса на определен ден за изпълнение забавата настъпва в зависимост от това дали длъжникът е поканен
да изпълни според чл.84, ал.2 от ЗЗД. При неизпълнение на парични задължения
законът свърза забавата на длъжника с правилото , че е необходима покана на
кредитора, а изключението е предвидено
изрично в закона – при задълженията от непозволено увреждане , когато длъжникът
се смята в забава и без покана/ чл.84, ал.3 от ЗЗД/. Следователно забавата на
длъжника настъпва с изискуемостта на вземането / чл.114, ал.1 от ЗЗД/ само в
изрично предвидените от закона случаи, поради което неоснователно обогатилия се
при общия състав на чл.59, ал.1 от ЗЗД не изпада в забава със самото
обогатяване на едно лице за сметка на имуществото на друго лице. Ето защо
въпросът за началния момент на обезщетение за лихви върху размера на обезщетението
за ползване на недвижим имот следва да се разреши по правилото на чл.84, ал.2
от ЗЗД. Забава на длъжника настъпва след покана на кредитора. Когато кредиторът
не е поканил длъжника да изпълни своето задължение преди завеждането на делото
, исковата молба има значението на покана, след която длъжникът изпада в забава.
В този смисъл е и установената съдебна практика / решение№48/10.09.2012г. на
ВКС по т.д.№237/2011г на второ т.о./
От
събраните по делото доказателства не се установи ответникът да е получавал
покана от ищеца с искане да плати
обезщетение за ползване без основание на собствения на ищеца имот, а в исковата
молба не са и наведени такива твърдения.
Ето защо не може да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава преди подаване
на исковата молба. При това положение предявения иск за заплащане на сумата от
3937 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.12.2009г. до
27.10.2014г се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски. Ето защо
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 622.30 лв.,
сторени съдебно-деловодни разноски съразмерно уважената част от иска .
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ А. „ООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град П., бул.“Б.“№38,
представлявано от управителя Й.Г. А. да
заплати на Е.А.П. с ЕГН ********** ***
на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД сумата от 8 666 лв./ осем хиляди
шестстотин шестдесет и шест лева/, представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване за периода от 01.11.2009г до 01.11.2014г. за ползвания недвижим
имот, а именно : ¼ ид.част от недвижим имот с площ от 432 кв.м.,
съставляващ част от имот пл.№54 по плана на село Г..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.А.П. с ЕГН **********
*** срещу „ А. „ООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град П.,
бул.“Б.“№38, представлявано от управителя Й.Г.
А. иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3937 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 8 666лв. за
периода от 01.12.2009г до 27.10.2014г.
ОСЪЖДА „А. „ООД с ЕИК ..... със седалище и
адрес на управление град П., бул.“Б.“№38, представлявано от управителя Й.Г. А. да заплати на Е.А.П. с ЕГН ********** *** сумата от 622.30
лв. разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: