№ 97
гр. Разград, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Гражданско дело №
20213300100288 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание чл. 558, ал. 7 от КЗ във вр. с чл. 557 , ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ.
Постъпила е искова молба от Гаранционен фонд гр. София против Л. С. Л. от гр.
Исперих, с която моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 26 000 лева,
представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета № 210417/ 21. 12.
2017 г. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба. Ищецът твърди, че на осн. чл. 557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ
изплатил по щета № 210417/ 21. 12. 2017 г. на С.Щ.И. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 26 000 лв. в резултат на ПТП, настъпило на 06. 05. 2017 г. Виновен за
произшествието, съгл. споразумение по нохд № 323/ 2017 г. на РС Исперих е ответникът по
настоящия иск Л. С. Л., управлявал МПС л.а. „Мерцедес Е270“ с рег. № РР 5188ВС без
действаща застраховка „Гражданска отговорност“. Въпреки отправената покана, ответникът
не е възстановил на ищеца изплатеното обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му
особен представител на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК, като по същество оспорва иска като
неоснователен. Излага доводи, че не са налице доказателства за наличие на предпоставките,
даващи основание на ищеца за реализиране на регресната отговорност на ответника –
изплатено обезщетение на пострадалия за сметка на трето лице, поради липса на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди, че по наказателното дело е
установено значително съпричиняващо поведение на пострадалото лице, което не било
съобразено от ищеца при изплащане на обезщетението. Пострадалият се движел по
неосветена част от населеното място с инвалидна количка без да има по нея съответни
светлоотразяващи елементи. Пресичането на пътното платно е станало на неразрешено
място, като пострадалия навлязъл внезапно на пътното платно пред МПС, управлявано от
1
ответника. Не е изследван въпроса дали местонахождението на удара между МПС и
пострадалия е в опасната зона на спиране на автомобила. Няма данни по делото дали при
определяне на обезщетението, ищецът е съобразил тези обстоятелства и да е намалил
обезщетението, поради съпричиняващо поведение на пострадалия.
Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът твърди, че на осн. чл. 557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ изплатил по щета № 210417/
21. 12. 2017 г. на С.Щ.И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. в
резултат на ПТП, настъпило на 06. 05. 2017 г.
Видно от материалите по приложеното нохд №323/ 2017 г. по описа на ИРС, със
Споразумение от 28. 11. 2017 г. Л. С. Л. е признат за виновен в това, че на 06.05.2017 година
в с.Вазово, обл.Разград, ул.“Александър Стамболийски“ пред Дом №16, при управление на
моторно превозно средство – л.а. „Мерцедес – Ц270“ с рег. № РР 5188 ВС, негова
собственост, е нарушил правилата за движение - чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди“; чл.5, ал.2, т.1 „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците
и водачите на двуколесни пътни превозни средства“; чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП – „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Водачите на пътните превозни средства са длъжни да избират скоростта на движението, да
се съобразяват с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия за видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението; чл.25, ал. 1 от ЗДвП – „Водачът на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“; чл.42, ал.1, т.2
„Водач, който ще предприеме изпреварване е длъжен, след като е подал сигнал, да се убеди,
че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да
заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го
принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение“; и с това по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на пешеходеца С.Щ.И., изразяваща се в
счупване на срамна кост /симфизиолиза/, която обуславя трайно затруднение в движението
на долните крайници, като деянието е извършено в пияно състояние – с наличие на 1,35
2
промила, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“ с
фабричен № 0164 – престъпление по чл. 343, ал.3, предложение 1, буква „а“, предложение 2,
във вр. с чл.343, ал.1, б.“б“, предложение 2, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.129, ал.2 от НК
и не са налице основания за прекратяване на наказателното производство. Деянието е
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл.
По настоящото дело е назначена САТЕ. Експертизата е дала заключение, че мястото
на съприкосновение (мястото на удара) между лекия автомобил и инвалидната количка е в
дясната част на платното за движение на ул. „Александър Стамболийски“ в с. Вазово, обл.
Разград по посока към центъра на селото. Спрямо широчината на ул. „Александър
Стамболийски“ ударът е възникнал върху пътното платно, на около 1-2 метра вляво от
дясната му граница, считано спрямо посоката на движение на инвалидната количка и
процесното МПС, които са се движели в една и съща посока към центъра на селото. В
момента на удара лекият автомобил се е движил в дясната част на платното за движение на
ул. „Александър Стамболийски“ в посока към центъра на с. Вазово, като десния край на
автомобила е бил на разстояние 1-2 метра вляво от десния край на платното за движение,
което е с широчина 7,50 метра, без разделителна маркировка. Инвалидната количка се е
движила в същата посока, на разстояние 1-2 метра вляво от десния бордюр и в коридора на
движение на автомобила приближаващ отзад. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че
по протежение на уличното платно има тротоар, който е затревен и в лошо състояние,
поради което по него не може да се движи инвалидна количка. Пътното платно е с големи
неравности, без маркировка, няма пешеходна пътека, но пострадалият не е пресичал, а се е
движел успоредно на осевата линия. Предвид деформациите по лекия автомобил, които са в
предната му дясна част и деформациите по инвалидната количка, които са отзад вляво,
автомобила е застигнал и ударил отзад вляво количката с пешеходеца в нея. Ударът е
настъпил в дясната част на платното за движение, на разстояние 1-2 метра от десния бордюр,
между предната дясна част на автомобила и задната лява част на инвалидната количка. ПТП
е настъпило през тъмната част на денонощието, около 21,20 часа. Времето е било тъмно, без
улично осветление, като в конкретния случай осветеността на пътя се е осигурявала от
светлината на фаровете на къси светлини - до 45 метра вдясно пред автомобила.
Участъка на ПТП, където е настъпил удара е прав, без завои, без крайпътни дървета и
храсти, без паркирали МПС или други препятствия, които да ограничават видимостта на
водача до 45 метра пред автомобила. При огледа на местопроизшествието не са открити
следи от протриване на автомобилни гуми преди или след мястото на удара. В материалите
по делото няма данни за екстрена употреба на спирачки от страна на водача на лекия
автомобил за избягване на удара. Най-вероятната скорост на движение непосредствено
преди удара, определена съобразно деформацийте по лекия автомобил е 42,5 км/час=11,81
м/сек. Водачът не е употрябявал спирачки за да избегне удара, поради което скоростта на
лекия автомобил в момента на удара е била същата, като тази преди удара - 42,5 км/час.
Опасната зона за спиране на автомобила в конкретните условия при установената скорост на
движение 42,5 км/час е 37,2 метра. Според деформациите на автомобила и инвалидната
количка, вещото лице дава заключение, че ударът за лекия автомобил е челен в предната му
дясна част, а за инвалидната количка ударът е заден в задната му лява част. При сравняване
на опасната зона за спиране - 37,20 метра, с разстоянието на видимост - 45 метра, е видно, че
водача е имал възможност да забележи инвалидната количка с пешеходеца в осветената от
фаровете зона на 45 метра пред автомобила и при своевременно възприемане на опасността
и задействане на спирачката би могъл да спре на 7,8 метра преди мястото на удара. В
процесния случай инвалидната количка с пешеходеца Сейко Иванов са били извън опасната
3
зона на спиране на лекия автомобил и при своевременно възприемане и реагиране на
опасността, водачът би могъл да спре и да предотврати удара. Поради лошото състояние на
тротоарите пешеходеца се е придвижвал с инвалидната количка по платното за движение, в
неговата дясна част. В конкретната ситуация пешеходецът не е имал техническа възможност
да предотврати ПТП. Инвалидната количка не е била оборудвана със светлоотразителни
елементи и пешеходеца е бил без светлоотразителна жилетка, поради което са били трудно
забележими за водача на автомобила при нощни условия. В случай, че са били налице
светлотразителни елементи или жилетка, това би увеличило видимостта пред автомобила на
разстояние 90—100 метра (вместо 45 -50 метра в случая) и евентуално би увеличило
възможностите на водача да ги забележи и реагира своевременно.
По делото е назначена СМЕ, която е дала заключение, че пострадалият е получил:
фрактура на горно и долно рамо на лява пубисната кост /рентгеново изследване, описано в
Епикриза на История на заболяване №5783-212/2017г. на ОАИЛ при МБАЛ-
Разград/;счупване на срамната кост /симфизиолиза/; непълно счупване /фисура/ на Х-то
ребро в дясно; малки синини на дясна скула; клинични данни за сътресение на мозъка, без
обективно установена отпадна неврологична симптоматика. По своята медико-биологична
характеристика: Фрактура на горното и долното рамо на лявата пубисна /срамна/ кост
обуславя трайно затруднение в движението на долните крайници за срок повече от един
месец; разкъсването на влакнестохрущялната плочка между срамните кости на таза
/симфизиолиза/ - трайно затруднение в движението на долните крайници за срок повече от
един месец;непълното счупване /фисура, пукнатина/ на Х-то ребро в дясно,
кръвонасяданията по дясна скула и клиничните данни за сътресение на мозъка, без
обективно установена отпадна неврологична симптоматика - временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия. Счупването в областта на таза изисква
имобилизация и постелен режим за срок до 5-6 седмици, като работоспособността са
възстановява след 3-4 месеца, а останалите увреждания търпят пълно обратно развитие за
срок около 2 седмици. Причината за получените от Сейко Иванов увреждания е
претърпяното ПТП на 06.05.2017г.
По делото няма приложена медицинска документация, която да удостоверява
динамиката на здравословното състояние на пострадалия след приключване на болничното
лечение на 19.05.2017г.
С регресна покана, изх. № ГФ-РП472/ 22. 06. 2021 г. ищецът поканил ответника да му
заплати сумата 26 042, 20 лв.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 558, ал. 7 от КЗ във вр. с чл. 557 , ал.1, т.2,
б.“а“ от КЗ е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Според чл. 557, ал.1 т. 2, б.“а“ от КЗ, Гаранционният фонд изплаща на увредените
лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени от моторно превозно средство, за
което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал.7 от КЗ, след изплащане на
обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и
изплащането му.
Основателността на така предявения регресен иск предполага съществуването на
предходно деликтно правоотношение с всички елементи от фактическия му състав, за да
4
възникне валидно задължение на длъжника – в настоящето производство ответника да
възстанови причинените неимуществени вреди. Регресното право е самостоятелно и
основателността му се обуславя от валидността на предходно материално правоотношение,
по което регресния ищец да е изпълнил чуждо задължение и да се е суброгирал в правата на
кредитора.
От представеното по делото споразумение по нохд № 323/ 2017 г. на РС Исперих е
установено,че Л. С. Л. е признат за виновен в това, че на 06.05.2017 година в с.Вазово,
обл.Разград, при управление на моторно превозно средство – л.а. „Мерцедес – Ц270“ с рег.
№ РР 5188 ВС, негова собственост, е нарушил правилата за движение по пътищата и е
причинил средна телесна повреда на пешеходеца С.Щ.И. – престъпление по чл. 343, ал.3,
предложение 1, буква „а“, предложение 2, във вр. с чл.343, ал.1, б.“б“, предложение 2, във
вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.129, ал.2 от НК. Съгл. чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК, ако
подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на
административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския
съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта. Посочените актове на
наказателния съд обвързват гражданския съд, относно вината на дееца, както и относно
противоправността на деянието.
Доказано е наличието на причинна връзка между твърдените от ищеца
неимуществени вреди и претърпяното ПТП. От заключението на СМЕ се установява, че при
същото произшествие, последният е получил фрактура на горно и долно рамо на лява
пубисната кост /рентгеново изследване, описано в Епикриза на История на заболяване
№5783-212/2017г. на ОАИЛ при МБАЛ- Разград/;счупване на срамната кост
/симфизиолиза/;непълно счупване /фисура/ на Х-то ребро в дясно;малки синини на дясна
скула;-клинични данни за сътресение на мозъка, без обективно установена отпадна
неврологична симптоматика. По своята медико-биологична характеристика тези
увреждания представляват: Фрактура на горното и долното рамо на лявата пубисна /срамна/
кост обуславя трайно затруднение в движението на долните крайници за срок повече от един
месец; разкъсването на влакнестохрущялната плочка между срамните кости на таза
/симфизиолиза/ - трайно затруднение в движението на долните крайници за срок повече от
един месец;непълното счупване /фисура, пукнатина/ на Х-то ребро в дясно,
кръвонасяданията по дясна скула и клиничните данни за сътресение на мозъка, без
обективно установена отпадна неврологична симптоматика - временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалия. Счупването в областта на таза изисква
имобилизация и постелен режим за срок до 5-6 седмици, като работоспособността са
възстановява след 3-4 месеца, а останалите увреждания търпят пълно обратно развитие за
срок около 2 седмици.
Безспорно е, че към датата на ПТП Л. С. Л. управлявал л.а. „Мерцедес – Ц270“ с рег.
№ РР 5188 ВС без сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите.
По предявената претенция на увредения С.Щ.И., с Протокол № 1/ 08. 01. 2018 г. на
заседание на ЗМК при Гаранционен фонд, Комисията е предложила на УС да се изплати
обезщетение за неимуществени вреди на С.Щ.И. в размер на 26 000 лева, а с Протокол № 1/
12. 01. 2018 г. УС е приел решение същата сума да се изплати на пострадалия. Страните не
спорят, че сумата 26 000 лева е изплатена на С.Щ.И.. Представено е по делото платежно
нареждане от 18. 01. 2018 г. за изплатената сума 26 000 лева.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, тъй като пресичането на пътното платно е станало на неразрешено
място, като същият навлязал внезапно на пътното платно пред МПС, управлявано от
ответника. От заключението на САТЕ, изследвала механизма на произшествието, се
установява, че преди удара пострадалият не е пресичал, а се е движел по улицата успоредно
на мислената осева линия. Инвалидната количка и процесното МПС са се движели в една и
съща посока към центъра на селото. Поради лошото състояние на тротоарите, пешеходецът
5
се е придвижвал с инвалидната количка по платното за движение, в неговата дясна част.
Направеното възражение от ответника, че пострадалият се движел по неосветена част
от населеното място с инвалидна количка, без да има по нея съответни светлоотразяващи
елементи, с което е допринесъл на настъпване на вредоносния резултат, е неоснователно.
Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало да настъпване на вредоносния
резултат. Така е разрешен въпроса и в практиката на съдилищата. Според нея, не всяко
поведение на пострадалия (действие или бездействие), дори ако не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди - в случая с настъпилите телесни увреждания на пострадалия.
От заключението на САТЕ се установява, че в конкретния случай осветеността на пътя се е
осигурявала от светлината на фаровете на къси светлини - до 45 метра вдясно пред
автомобила, където се е движел и пострадалият. При сравняване на опасната зона за спиране
- 37,20 метра, с разстоянието на видимост - 45 метра, следва извода, че водачът е имал
възможност да забележи инвалидната количка с пешеходеца в осветената от фаровете зона
на 45 метра пред автомобила и при своевременно възприемане на опасността и задействане
на спирачката би могъл да спре на 7,8 метра преди мястото на удара. В случай, че са били
налице светлотразителни елементи или жилетка, това би увеличило видимостта пред
автомобила на разстояние 90—100 метра (вместо 45 -50 метра в случая). Безспорно се
установява от заключението на САТЕ, че инвалидната количка е била извън опасната зона
на спиране на лекия автомобил и при своевременно възприемане и реагиране на опасността,
водачът би могъл да спре и да предотврати удара. Надлежно установено е по наказателното
производство, че деянието е извършено в пияно състояния при наличие на алкохол 1, 35
промила в кръвта на водача на автомобила. С оглед на тези обстоятелства, съдът приема, че
причина за настъпване на ПТП е само поведението на водача Л. С. Л.. Поведението му преди
произшествието е било повлияно от употребата на алкохола, вкл. и времето му за реакция,
същият е проявил по-ниска бдителност, липса на концентрация на вниманието и изобщо не е
възприел движещата се пред него инвалидна количка, тъй като не са намерени спирачни
следи на мястото на произшествието.
По изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 558,
ал.7 във вр. с чл. 557, ал.1 т. 2, б.“а“ от КЗ, даващи основание за ангажиране отговорността
на ответника.
Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца разноските по делото в размер на 2150 лв. и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА Л. С. Л., ЕГН ********** от гр. Исперих, ул. „Осогово“ № 7 да заплати на
Гаранционен фонд гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 на чл. 558, ал. 7 от КЗ във вр. с
чл. 557 , ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ сумата 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изплатено от Гаранционен фонд гр. София по щета №
210417/ 21. 12. 2017 г. на С.Щ.И., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане
на иска 12. 10. 2021 г. до окончателно изплащане на сумата и разноските по делото в размер
на 2150 лв. и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Варненския апелативен съд .
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
7