РЕШЕНИЕ № 2621
гр. Пловдив, 24.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански
състав, в публичното
заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 19193 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е предявил против А.А.П.
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричното притезание, за което
е издадена Заповед № 7792/27.08.2018 г. по ч.гр.д. № 13839/2018 г. на Районен
съд – Пловдив, ХХ граждански състав, за сумата от 289, 50 лв. – главница, дължима по договор за потребителски
заем № ***, сключен на *** с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по
който са прехвърлени с Договор за прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г. на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ведно със законна лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
23.08.2018 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът
твърди, че е кредитор на длъжника по силата на Договор за прехвърляне на
вземания от 10.01.2017 г., с което са му прехвърлени вземанията на предишния
кредитор (цедент) - „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по сключения между него и
А.А.П. договор за потребителски заем № ***. Ищецът бил надлежно упълномощен да уведоми
длъжника за прехвърляне на вземането. Поддържа, че е направен опит за изпращане
на уведомление до длъжника чрез „Български пощи“ ЕАД, но пратката се връщала в
цялост. По изложените съображения прилага уведомлението като приложение към
исковата молба за връчване на ответника. По силата на сключения договор за
потребителски заем в полза на ответника била предоставена за временно и
възмездно ползване сумата от 300 лв. срещу насрещно поетото от последния
задължение да върне предоставения му финансов ресурс на 18 седмични погасителни
вноски. Сочи, че падежът на първата непогасена вноска е настъпил на 09.07.2013
г., а на последната вноска – на 05.11.2013 г. Твърди, че размерът на
погасителната вноска е от 26 лв. и включва задължение за заплащане на главница
и договорна лихва. Длъжникът погасил една вноска по кредита със заплащане на
сумата от 26 лв., с която заплатил задължение за главница от 10, 50 лв. и
договорна лихва от 15, 50 лв. Сочи, че длъжникът е преустановил плащанията по
заема. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.
Претендира присъждане на сторените в заповедното и в исковото производство
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът - А.А.П. е депозирал чрез назначения му от
съда особен представител адв. С., в законоустановения за това срок, отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен
иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД.
Производството е по реда на чл. 422 ГПК за
установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 7792/27.08.2018 г. по
ч.гр.д. № 13839/2018 г. на Районен съд – Пловдив, ХХ граждански състав, за
сумата от 289, 50 лв. – главница, дължима
по договор за потребителски заем № ***. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени с Договор за прехвърляне на вземания от
10.01.2017 г. на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 23.08.2018 г., до окончателното й изплащане.
Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и съдът на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение,
като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.
Искът е предявен в законоустановения за това
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните
изисквания за неговата допустимост.
От договор за
потребителски кредит договор за потребителски заем № *** породено
правоотношение по договор за заем, по силата на което заемодателят се е
задължил да предостави на заемополучателя сумата от 300 лв. – главница, срещу
насрещното задължение на заемополучателя да върне сумата от 468 лв. на 18 равни
седмични погасителни вноски от по 26 лв., с падеж на първата вноска на
09.07.2013 г. и на последната вноска – 05.11.2013 г. Договорът е сключен при
отнапред установени от кредитора Общи условия. В чл. 1 от Общите условия е
посочено, че договорът за заем влиза в сила с полагането на подписите на
заемателя и на оторизиран представител на заемодателя , при получаване на
сумата на заема в брой, предадена от представител на заемодателя. В Общите
условия, подписани от страна на заемополучателя, е посочено, че с полагането на
подпис върху договора, лицето посочено като заемател удостоверява, че е получил
заемната сума и преддоговорната информация. В договора е установен е фиксиран
годишен лихвен процент от 269, 43 % и годишен процент на разходите от
1 021, 02 %.
С Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 10.01.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД страните са уговорили, че продавачът
прехвърля на купувача три портфолиа от вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват
задълженията си, а купувачът купува вземанията, определение в Приложение № 1. По
делото е представено Приложение № 1 към договора, в което е посочено вземането
по договора за заем № *** с длъжник А.А.П. в размер на сумата от 289, 50 лв. –
главница, 152, 50 лв. – договорна лихва и 100, 31 лв. – обезщетение за забава,
като задълженото лице е индивидуализирано с посочване на три имена и единен
граждански номер.
Представено е пълномощно № 3135/2017 г. по
силата, на което „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД упълномощава „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД да уведоми длъжниците, посочени в Приложение № 1 към Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г., от името на цедента за
извършеното прехвърляне на вземанията.
По делото е приложено уведомление от „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД до А.П., в което се съдържа изявление на цесионера с което
уведомява длъжника, от името на цедента, за прехвърляне на вземането по договор
за кредит №***.
По делото е изслушано заключението на вещото
лице по допуснатата и приета без възражения на страните съдебно-счетоводна
експертиза. Вещото лице, след справка в търговските книги на заемодателя и въз
основа на представените по делото доказателства, е установило, че размерът на
предоставената в заем сума е от 300 лв. Установен е общия размер на
задълженията по кредита – от 442 лв., от които сумата от 289, 50 лв. за
главница и сумата от 152, 50 лв. за възнаградителна лихва, като задълженията и
постъпилие плащания са посочени по пера в таблична форма.
Съдът, след преценка на доказателствата по
делото на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От представените по делото доказателства се
установява, че с Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 10.01.2017 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
прехвърлил в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД вземането си по договора за
заем № *** с длъжник А.А.П. в размер на сумата от 289, 50 лв. – главница, 152,
50 лв. – договорна лихва и 100, 31 лв. – обезщетение за забава.
Договорът
за продажба и прехвърляне на вземания, обективира прехвърляне на процесните
вземания, тъй като прехвърленото вземане е надлежно индивидуализирано чрез
посочване на неговия носител – три имена и единен граждански номер, правното
основание, от което произтича вземането на цедента – договора за кредит и
неговият размер – към датата на сключване на приложението към договора.
По делото е представено пълномощно, по силата
на което цесионерът е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за прехвърляне
на вземането, както и уведомление. По делото не са налице данни, че посоченото
уведомление е изпратено и получено от длъжника. Въпреки това съдът намира, че
прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на
длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал.
4 ЗЗД.
Предишният кредитор има правото да упълномощи
новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в
който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015
г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС. По делото е представено пълномощно
от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл.
99, ал. 3 ЗЗД.
Следва да се приеме, че приложеното към
исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на
пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на
цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния
касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Този извод на съда оставане непроменен и като
се съобрази обстоятелството, че в производството по делото ответникът е
представляван от особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Особеният
представител на ответника притежава особено процесуално качество да защитава
интересите на длъжника в хода на съдебното производство, като до назначаването му
се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно
връчено по чл. 47, ал. 1 ГПК. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК
фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за
получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази
хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.
В случая препис от исковата молба и
приложенията към нея се считат за редовно връчени на ответната страна на
основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни
книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за
образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал.
2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за
получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния
случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност
изявлението от заемодателя - цедент, обективирано в уведомителното писмо за
извършената цесия, се презюмира да е получено от ответника, а не от назначения
му особен представител.
По тези съображения настоящата съдебна
инстанция приема, че уведомлението, представено с исковата молба на ищеца - цесионер
и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на
съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал.
3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Договорът за цесия е договор, по силата на
който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Предвид изложеното
следва да се приеме, че цесионерът – ищец е материалноправно легитимиран в
исковото производство пред настоящата съдебна инстанция, образувано по реда на
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ЗЗД.
Вземането, предмет на договора за цесия, е
породено от сключен между първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и длъжника – ответник, договор за потребителски кредит. По отношение на
породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят
приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в редакцията му
действаща към момента на сключване на договора за кредит – ред., ДВ, бр. 30 от
26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г., доколкото заемното правоотношение,
представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата
стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен
процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита и правото на отказ от договора - чл. 8 от Общите условия.
По така
изложените съображения съдът намира, че договорът за потребителски кредит
отговаря на формално установените изисквания по Закона за потребителски кредит
за минимално необходимо съдържание.
Доколкото предмет на производството по делото
е единствено задължението на заемополучателя за връщане на главницата в размер
на непогасения остатък от заемната сума, съдът не следва да осъществява
служебна проверка, каквато съгласно константната практика на Върховния
касационен съд дължи, за недействителност на клаузите на договора, с които е
установен годишен лихвен процент и годишен процент на разходите, поради
установяването им в противоречие с добрите нрави.
Съдът намира, че кредитът следва
да се счита усвоен от потребителя – заемополучател, доколкото в този смисъл е и
удостоверителното изявление на длъжника, обективирано в Общите условия към
договора за заем с полагане на подпис от негова страна. Това
изявление на длъжника представлява признание на неизгоден факт. Доколкото
подписът, положен в договора за потребителски заем, както и в Общите условия
към него в полето „заемател“ не е оспорен, досежно неговата автентичност, в
законоустановения за това срок от страна на ответника, следва да се приеме, че
последният изхожда от него и удостоверява, че изявленията в договора са
направени от лицето, посочено като техен автор – арг. чл. 180 ГПК.
Поради което за ищецът се е породило
насрещното му задължение за връщане на заемната сума, заплатена за финансиране
закупуването на стоки, ведно с възнаграждението за кредитора.
От изслушаната по делото и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът
на непогасеното задължение за главница е за сумата от 289, 50 лв. Съдът цени
съдебно-счетоводната експертиза като компетентно и безпристрастно изготвена,
дала пълен и обоснован отговор на всички поставени въпроси, поради което
възприема фактическите (доказтелствени) изводи, до които вещото лице е
достиганало.
Обстоятелството, че възникналото
от процесния договор за потребителски заем парично задължение е изпълнено,
подлежи на пълно и главно доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в който смисъл съдът е разпоределил надлежно доказателствената тежест с
доклада по делото. Този правен извод се извежда от правната норма,
регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът
може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство,
установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение. В
производството по делото ответникът не установи този правнорелевантен факт.
По така изложените съображения предявения иск
за установяване на вземането на ищеца – цесионер за главница, следва да бъде
уважен в пълния му предявен размер.
С оглед изхода на правния спор в полза на
ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство
разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 13839/2018 г. на
Районен съд – Пловдив, ХХ граждански състав – арг. т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се
приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта
на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е
доказал сторени разноски в размер на 75
лв., които следва да се присъдят. В исковото производство ищецът е доказал
заплащането на държавна такса в размер от 25 лв., депозит за назначаване на
особен представител на ответника – 300 лв. и депозит за вещо лице в размер на
100 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсутско възнаграждение
от 150 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна
сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ следва да бъде определен за сумата от 100 лв., в
който смисъл не следва да се присъжда пълния размер на претендираното от ищеца
юрисконсултско възнаграждение. Следователно в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от общо 525 лв.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че А.А.П., ЕГН **********, с
адрес ***, дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 7,
сумата от 289, 50 лв. – главница, дължима по договор за потребителски заем № ***, сключен на
27.06.2013 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени с Договор за прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г. на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 23.08.2018 г., до окончателното й изплащане,
за което вземане е издадена Заповед № 7792/27.08.2018 г. по ч.гр.д. №
13839/2018 г. на Районен съд – Пловдив, ХХ граждански състав.
ОСЪЖДА
А.А.П. да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД, сумата от 75 лв. – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 13839/2018 г. на Районен съд – Пловдив, ХХ граждански
състав и сумата от 525 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 19193/2018 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ