Решение по дело №1168/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260004
Дата: 12 май 2022 г. (в сила от 31 май 2022 г.)
Съдия: Стела Петрова Колчева
Дело: 20201420201168
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                        

гр. ВРАЦА,12.05.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                        

Врачанският  районен съд, V-ти нак.състав в публичното заседание на втори март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                        

                        Председател:СТЕЛА КОЛЧЕВА                                                    

                 Съдебни заседатели:                     

                                                                                                         

при секретаря Б.Стефанова и в присъствието на прокурора.......                      като разгледа докладваното от съдията НАХ дело 1168 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на В.В.Ц. ***-0967-000489/17.03.2020 г. на Началник група в сектор “ПП” към ОДМВР-Враца, с което за извършено нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП е наложено административно наказание - глоба от 20.00 лв. на основание  чл.183, ал.2, т.3, пр.1 ЗДвП.  В жалбата, поддържана и в с.з. се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление, поради допуснати нарушения материалния закон и недоказаност на претендираното нарушение. На тези основания се претендира и цялостната му отмяна.

         Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител и становище по жалбата.

         След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

         Жалбата  е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН. Разгледана по същество  е  неоснователна, при следните съображения:

         На 10.03.20 г. около 21.40 ч., полицейски служители на сетор „ПП“-Враца-свидетелите- Н.Н. и М.Т. осъществявали пътен контрол по ЗДвП на установъчен пункт и по предварително утвърден със съответна заповед график, в непосредствена близост и с пряка видимост към кръстовището на ул.“М.Орозов“ и ул.“Околчица“. По същото време и място, полицейските служители възприели движещ се по ул.“Околчица“ л.а.“БМВ 325 И“ с рег****, който не спрял на знака Б-2 и директно навлязъл в кръстовището, завивайки надясно. Затова и го спрели за проверка, при която констатирали, че водачът е настоящата жалбоподателка. На място е съставен процесния АУАН№208733/10.03.20 г. за  нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП, който жалбоподателката отказала да подпише, тъй като не била съгласна с констатациите в него, като отказа е надлежно оформен с подписа на допълнителен свидетел-полицейски служител -Г.А..

         Жалбоподателката подала писмени възражения против АУАН, по реда на чл.44, ал.1 ЗАНН, като в тях са изложени възражения, свързани с отричане на факта на налично нарушение и липса на доказателства за извършването му, поради това, че полицейските служители били ситуирани по начин и на място, лишаващи ги от пряка видимост към местопроизшествието.

         По повод възраженията и в рамките на правомощията по чл.52, ал.4 ЗАНН, АНО извършил допълнителна проверка на спорните обстоятелства, в рамките на която са снети допълнителни писмени сведения от горепосочените полицейски служители. След преценка на всички материали по преписката, АНО е счел възраженията за неоснователни, поради което е и издал обжалваното НП, с което при идентично спрямо АУАН словесно и цифрово описание на нарушението е наложил съответна санкция.

         Гореизложените фактически обстоятелства се извличат безпротиворечиво от показанията на двамата свидетели- очевидци-полицейски служители –Н.Н. и М.Т., непосредствено възприели и констатирали нарушението. Показанията им са подробни, детайлни и еднопосочни относно всички съществени факти от предмета на доказване, в това число откъм конкретно място и време на хронологията на събитията и констатиране на вмененото нарушение, конкретни условия на пряка видимост, пътни условия на движение, осветеност на пътния участък и др. Показанията им са и времево устойчиви спрямо даването им в с.з. и на фаза предварителна проверка след съставяне на АУАН и преди издаването на обжалваното НП по повод възраженията на жалбоподателката. Въпросните показания косвено кореспондират и с данните от приложените по делото схема на пътния участък, издадена от Община-Враца и в който свидетелите са осъществявали контрол по ЗДвП, както и с представените от АНО справка с приложения относно графика и установъчния пункт на полицейските служители. При така изложените съображения, съдът изцяло кредитира и цени въпросните свидетелски показания.

         Обратно, съдът не цени и игнорира ангажираните от страна на жалбоподателката свидетелски показания на Д. С. и С.И.. И двамата свидетели изначално заявяват, че са в близки приятелски отношения с жалбоподателката, което обстоятелство принципно изисква завишено внимание и критичен подход към показанията им откъм достоверност. Първият свидетел Д.С. твърди, че е очевидец на случилото се, тъй като по същото време пътувал като пътник в автомобила на жалбоподателката. Твърди /обобщено/, че същата не е извършила инкримираното нарушение, че полицейските служители не са имали видимост към ул.“Околчица“ и че същите са съставили АУАН за несъществуващо нарушение, проявявайки предубеденост, поради предходен инцидент и ПТП с участие на жалбоподателката. Въпросните показания остават изолирани, като нито са подрепени от други кореспондиращи им преки и/или косвени доказателства, нито намират опора в приложената по делото „справка за нарушител“  на жалбоподателката, в която данни за подобен случай /ПТП/ не фигурират.

         Вторият свидетел Св.И. не е очевидец на случилото се, но твърди, че малко по-рано на същата дата и място и при идентични обстоятелства-липса на реално осъществено нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП и при липса на видимост, същите полицейски служители, също му съставили АУАН.Въпросните твърдения действително намират подкрепа в приобщените по делото като писмени доказателства допълнителни справки за констатирани нарушения, съставени АУАН и  за нарушител на свидетеля.Остава безспорен факт обаче, че този свидетел в собствено качество на „нарушител“, по никакъв начин не е реагирал срещу собственото му административно-наказателно производство, в това число не е обжалвал издаденото му НП за същото по вид нарушение и последното е влязло в законна сила като необжалвано.

         При така изложените съображения, съдът счете горепосочените свидетелски показания, ангажирани от жалбоподателката за недостоверни, заинтересовани и с нищо необорващи останалата налична доказателствена съвкупност, поради което и ги игнорира.

         При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

         От процесуална страна, съдът не констатира допуснати нарушения в процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП, представляващи формално основание за отмяна на НП, като между впрочем такива не се твърдят и от самия жалбоподател: АУАН и НП са съставени от компетентни органи, съгласно представената по делото Заповед №8121з-515/14.05.18 г. на М-ра на ВР и съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, в това число дата и място на извършване на нарушението, точно и пълно описание на всички негови съставомерни елементи и на обстоятелствата, при които е извършено и констатирано. 

         От материалноправна страна и предвид обсъденото по-горе състояние на наличния доказателствен материал, то и обжалваното НП се явява напълно обосновано. По делото безспорно се потвърдиха изложените в АУАН и НП фактически констатации, за това, че на инкриминираните време и място, жалбоподателката е управлявала МПС, като при наличие на пътен знак Б-2 не е спряла и е продължил движението си по път с предимство. С това си поведение жалбоподателката е осъществила състав на нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП, за което и следва да понесе административна отговорност по чл.183, ал.2, т.3 ЗДвП.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за извършеното, наказващият орган в пълнота е съобразил изискванията на чл.27 ЗАНН и фиксирания размер на глобата по чл.183, ал.2,т.3 ЗДвП, като е наложил такава от 20.00 лв.

При горните съображения, обжалваното НП като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено изцяло.

         Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63 ЗАНН, съдът

                                             

                                                            Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП№20-0967-000480/17.03.20 г. на Началник група в сектор “ПП” към ОДМВР-Враца, с което на В.В.Ц. ***, с ЕГН:**********, за извършено нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП е наложено административно наказание - глоба от 20.00 лв.  на основание  чл.183, ал.2, т.3 ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: