Р Е Ш Е Н И Е

№ 323

гр. Русе, 02.10.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                          

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

              ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ

 

    при участието на секретаря Светла Пеева, като разгледа докладваното от мл. съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 396 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

  Подадена е въззивна жалба от Ш.А.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Т.Б., срещу Решение № 563 от 02.04.2019 г., постановено по гр.д. № 7344/2018 г. по описа на Русенски районен съд в частта, с която е уважен предявеният от Община В. иск.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост.  Твърди се, че неправилно първостепенният съд е приел, че общинският съветник не встъпва в трудово правоотношение с общината, като се излагат съображения за трудовия характер на правоотношението, произтичащ от разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, в който са уредени дължимите осигуровки за лицата, упражняващи трудова дейност на изборна длъжност. Също така се посочва, че за времето, в което общинските съветници участват в заседания на общинския съвет, те ползват неплатен отпуск, като за времето на заседанията те се осигуряват за сметка на общината и това време се зачита за трудов стаж. В този смисъл се твърди, че платените възнаграждения са получени с основание – изпълнение на служебни задължения от общинския съветник и то добросъвестно, поради което и на основание чл. 271, ал. 1 от КТ не е длъжен да връща недължимо платените възнаграждения.

         С въззивната жалба се иска решение в обжалваната част да бъде отменено, и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск.

  В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

  Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

С обжалваното решение е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че Ш.А.Ф., ЕГН **********,***, БУЛСТАТ ***** сумата: 797.75 лева – получена без правно основание, представляваща сбор от изплатено над нормативно установения размер възнаграждение на *****за работа в общинския съвет за 2017г. за месеците: април; юни, юли, септември и ноември, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.08.2018г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед №3257/ 28.08.2018 г.. за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №5838/2018г. по описа на РРС и е отхвърлен като неоснователен искът над 797.75 лева до предявените 797.89 лева.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Настоящата въззивна инстанция като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. В този смисъл не са инвокирани възражения от страните.

Не се спори между страните, че въззивникът е бил избран за *****при община В., с мандат 2015 – 2019 г.

С Решение № 271 по протокол № 27 от заседание на *****- В., проведено на 27.02.2017 г. е приет Правилник за изменение и допълнение на Правилник за организацията и дейността на общинския свет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация за мандат 2015 г. – 2019 г., с който е направено изменение в чл.26, ал.2, както следва: „Общинският съветник за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии, в който е избран, получава възнаграждение. Общият размер на възнаграждението на общинския съветник за един месец е 70% от средната брутна работна заплата на общинската администрация за съответния месец, който се формира по следния начин: 1. за участие в заседания на ПК - 50% от месечното възнаграждение – и 2.  за участия в заседания на ОбС - 50% от месечното възнаграждение. Със същото решение е отменена ал. 3 от Правилника, съгласно която възнаграждението на общинския съветник се увеличава с 50% за месеците, в които е имало проведени извънредни заседания на общинския съвет.

Представени са писмени доказателства относно средно-месечната брутна работна заплата в общинската администрация за процесния период, както и за присъствията на общинските съветници на заседанията на общинския съвет и постоянните комисии.    

Въз основа заповед № 657/18.12.2017г. на кмета е извършена проверка на процедурата по начисляване и изплащане възнагражденията на общинските съветници за периода 01.01.2017 г. - 19.12.2017 г., в хода на която, определената комисия е констатирала нарушения при изчисляване и изплащане на възнагражденията за месеците: април, юни, юли, септември и ноември. Резултатът от тази проверка е обективиран в приложения по делото Доклад от 19.12.2017 г., в който като причини за установените нарушения се сочат промените в правилника, които не са съобразени и ежемесечните справки, изготвяни от председателя на ОбС, в които е отразен графика с участието на общинските съветници в проведените извънредни заседания, което е дало предпоставка за начисляване на допълнителни възнаграждения. Указана е хронологията, свързана с процедурата по начисляване и изплащане възнагражденията на общинските съветници: "старши счетоводител касиер - финансов контрольор - подпис от кмета - директор ОА".

При първоинстанционното разглеждане на делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетеля М.Х.М., *****на *****–В.. В своя разпит свидетеля М.изнася данни за начина, по който се формира възнаграждението на общинския съветник. Свидетелят твърди, че от началото на мандата (края на 2015г.) кмета на община В. не е внасял предложение за щатна структура на общинската администрация и *****- В. не разполагал с информация за щатните бройки в общинската администрация. Председателят на ОбС многократно изисквал информация в тази насока и поставял въпроса за възнагражденията на общинските съветници, но не получил исканите данни.

В хода на първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по което след извършена справка в счетоводството на община В. и съобразявайки релевантната за спора нормативна уредба е изчислило брутния размер на възнаграждението, дължимо на въззивника, базата за изчисляване възнагражденията за процесния период, както и действително полученото възнаграждение за процесния период.

Въз основа на така установените правнорелевантни за спора факти от първоинстанционния и въззивния съд по възраженията на страните, съдът приема следното от правна страна:

Основният спор, повдигнат с въззивната жалба е относно характера на дейността, която общинския съветник изпълнява за мандата, за който е избран, респективно дали правоотношението с Общината е трудово и в този смисъл дали е приложима разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от КТ.

Настоящата въззивна инстанция напълно споделя изводите на първостепенния съд, че правоотношението, което възниква между общинския съветник и общината за периода на мандата не е трудово по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ, както и изложените в подкрепа на този извод мотиви.

За да се изведе характера на правоотношение като трудово следва да се изходи от същността на трудовото правоотношение, изведена по тълкувателен път от нормите, които го уреждат. В този смисъл трудовите правоотношения се развиват при предоставяне на работната сила на едно лице в полза на друго, респективно това са отношения по непосредственото полагане на труд и са свързани са с наличието на работното време, трудовото възнаграждение, безопасни условия за труд и т.н. За да възникне трудово правоотношение от избор по чл. 83 и сл. от КТ, той следва да е предвиден за платена изборна щатна длъжност и да е изрично предвидено в закон, акт на Министерски съвет или в устав на организация. В случая такъв нормативен акт е Закона за местното самоуправление и местната администрация.

От една страна, длъжността „общински съветник“ не притежава основните характеристики на трудовото правоотношение, а именно: общинските съветници нямат работно време, като те престират своя труд като участват в заседания на Общинския съвет и неговите комисии; за времето, необходимо за изпълнение на задълженията му, общинският съветник ползва неплатен служебен отпуск, който се признава за трудов стаж (тази норма се отнася за основното му трудово правоотношение, заемано наред с длъжността „общински съветник“); трудовото правоотношение с *****не може да бъде прекратявано през времето на неговия мандат в случаите на чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда (чл. 35, ал. 1 ЗМСМА) и Общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии ( чл. 34 ЗМСМА). Тези особености характеризират работата на общинския съветник като обществена дейност, която няма постоянен характер, липсва постоянно месечно възнаграждение, а същото се определя от участието му в заседания и изрично с чл. 35, ал. 1 от ЗМСМА е изключена възможността за прекратяване на правоотношението в случаите на чл. 328, ал. 1, т. 2 и 4 от КТ.

В подкрепа на изложеното е и законодателната техника, използвана в ЗМСМА, а именно когато законодателят е искал да приравни съответната изборна длъжност на трудово правоотношение, това е изрично посочено в съответната норма. Така в чл. 26, ал. 2 от ЗМСМА изрично е посочено, че председателят на общинския съвет има всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с неговото правно положение и в този смисъл правоотношението, което възниква между председателя на Общинския съвет и Общината е определено като трудово. Същата законодателна техника е използвана и по отношение на кметовете – чл. 38, ал. 7 от ЗМСМА, съгласно която кметовете на общини, райони и кметства имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. При сравнителен анализ между характера на дейността на общинските съветници и тази на председателя на общинския съвет и на кметовете се установява, че докато дейността на последните двама има постоянен характер, т.е. председателят на общинския съвет и кметовете осъществяват своите задължения ежедневно в рамките на работното време, получават месечно трудово възнаграждение, което има постоянен характер и за длъжността съществува щат в съответната община, то общинският съветник престира своя труд само в рамките на конкретно заседание и получава възнаграждение за конкретното си участие в съответното заседание и няма работно време.

Всичко това води до единствения възможен и законосъобразен извод, че правоотношението, което възниква след избор за „общински съветник“ не е трудово правоотношение.

Независимо от характера на правоотношението – трудово или не, настоящата инстанция намира, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от КТ не е приложима, тъй като размерът на възнаграждението, на което има право общинския съветник е изрично определен с нормативен акт (ЗМСМА) и всяко получено възнаграждение над определения размер изключва добросъвестността на лицето.

При този извод за неприложимост на чл. 271, ал. 1 от КТ, правилно първоинстанционният съд е приел, че уважената част от предявените искове представлява суми, получени от въззивника без основание.

С оглед изложените мотиви съдът приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение, като неоснователна.    

При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна. Същата е направила своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, за договарянето и плащането на което е представен договор за правна защита и съдействие, както и списък по чл. 80 от ГПК. Предвид това, искането се явява основателно, поради което въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

 

 

 

 

Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

  

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 563 от 02.04.2019 г., постановено по гр.д. № 7344/2018 г. по описа на Русенски районен съд в частта, с която е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че Ш.А.Ф., ЕГН **********,***, БУЛСТАТ ***** сумата: 797.75 лева – получена без правно основание, представляваща сбор от изплатено над нормативно установения размер възнаграждение на *****за работа в общинския съвет за 2017г. за месеците: април; юни, юли, септември и ноември, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.08.2018г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед №3257/ 28.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №5838/2018г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Ш.А.Ф., ЕГН **********,***, да заплати на Община В., БУЛСТАТ 0*****, сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

В останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано.

 

 

 

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

                     

                    2.