№ 11751
гр. С., 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110100788 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ЗАД А.“ АД срещу „З. А. Д.
Д.Б.Ж.З.“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр.
2 КЗ за сумата от 1083,38 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от 06.01.2023 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 21.07.2022 г. около 08:25 ч. в гр. С., ж.к. „М. 4“, в района
на Бизнес парка, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане по застраховка „Каско” за автомобил „Опел Инсиния“, рег. № СА ****
ХС, е реализирано застрахователно събитие - ПТП, между застрахования при него лек
автомобил и лек автомобил „Пежо 206“, рег. № В **** КВ. Сочи, че вина за
настъпването му имал водачът на лек автомобил „Пежо 206“, рег. № В **** КВ – И.
А., който при рязка маневра ляв завой засича и удря отзад управлявания от Б. Н.
„Опел Инсиния“, рег. № СА **** ХС. Твърди, че в причинна връзка с описаното ПТП
са причинени щети на застрахования при него автомобил. Ищецът твърди, че е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1068,38 лв., както и че е направил
ликвидационни разноски на стойност 15 лв. Поддържа, че по отношение на лек
автомобил „Пежо 206“, рег. № В **** КВ към дата на ПТП била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, като с оглед извършеното плащане
възникнало регресното му вземане срещу ответника за платеното застрахователно
обезщетение. Твърди, че ответникът е бил поканен да заплати сумата от 1083,38 лв. с
включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., но не последвало плащане. Иска
се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника до му заплати посочената
1
по-горе сума. Претендира разноски.
Ответникът оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва механизма на
пътно-транспортното произшествие, причинно-следствената връзка с настъпилите
вреди и вината на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“
водач. При условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото /с доклада/ са отделени следните обстоятелства:
на посочената в исковата молба дата и място е реализирано ПТП между МПС,
застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ и МПС, застраховано при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“; наличието на валидна застраховка „Каско“
между ищеца и собственика на увреденото МПС към момента на настъпване на
застрахователното събитие; наличието на покрит риск по застраховка Каско; ищецът е
извършил плащане на застрахователно обезщетение в размера, посочен в исковата
молба; наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на увреждащото МПС
към момента на настъпване на застрахователното събитие.
По делото е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ), според което всички вреди по автомобил „Опел Инсигния“, с рег. № СА ****
ХС са в причинна връзка с процесното ПТП. Стойността необходима за възстановяване
на същия, изчислена на база средни пазарни цени към дата на ПТП е 1110,52 лв., а
същата, изчислена по цени на алтернативни доставчици, е в размер на 1073,08 лв.
Съдът кредитира изцяло заключението на САТЕ, което установява пазарната стойност
на ремонта на щетите в причинна връзка с настъпилото ПТП в посочения размер.
Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпит на двамата участници в
процесното ПТП – водачът на лек автомобил „Пежо 206“, рег. № В **** КВ – И. П. А.,
и водачът на лек автомобил „Опел Инсигния“, с рег. № СА **** ХС – Б. К. Н..
Свидетелят А. сочи, че в деня, в който настъпило процесното ПТП, тя за пръв път
минавала оттам и пътят бил непознат за нея, затова гледала навигация. Трябвало да
завие наляво. Била в дясна лента и предприела маневра завой наляво, като преди това
не погледнала и не видяла, че в другата лента се движи автомобил, при което настъпил
удар между двете превозни средства.
Според показанията на св. Н., пътят, на който настъпило произшествието, бил с
три ленти. Той се движел в най-крайна лява лента направо, а другият участник бил в
крайна дясна лента и бил спрял. В един момент, докато свидетелят Н. се намирал
2
малко зад другия водач, последният подал ляв мигач и тръгнал леко, при което
свидетелят Н. очаквал другият автомобил да се включи в движението и да продължи в
дясна или в средна лента. Вместо това обаче, той направил завой към крайна лява
лента, при което ударът бил неизбежен, като за да предотврати по-големи щети, с Н.
се опитал да заобиколи другия автомобил вляво, при което се качил на бордюра. При
това положение предната част на автомобила на св. Н. се ударила в бордюра, а задната
му броня била ударена от другия автомобил.
Съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели като отличаващи се с
правдивост, логичност и последователност, непротиворечиви вътрешно и помежду си,
възпроизвеждащи правнорелеванти обстоятелства и отразяващи преките впечатления
на свидетелите, които са били непосредствените участници в процесното събитие. Ето
защо съдът ползва същите като достоверна основа за изграждане на фактическите
изводи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното, както и оборване на презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
Предвид извършеното от ответника частично погасяване на регресното вземане
съдът приема, че е налице извънсъдебно признание на всички елементи от фактическия
състав на съдебно предявеното вземане за главница, с изключение на действителния
размер на щетите, надхвърлящи размера на частичното погасяване. С оглед
извършеното извънсъдебно признание на иска по основание неоснователно се явява
възражението за наличие на случайно деяние.
Ето защо, по така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже каква е
действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП,
3
надхвърлящи размера на извършеното от ответника частично погасяване.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество
следва да се съобразят още следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други –
чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по
аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
към момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на причинените
вреди на база средни пазарни цени са били необходими 1110,52 лв. Към тази сума
следва да се прибави и сумата от 25 лв. за обичайните разноски за ликвидиране на
щетата. По отношение на възражението на ответника, че обезщетението се претендира
в завишен размер, като същото следва да бъде изчислено на база цени на алтернативни
доставчици, следва да се посочи, че собственикът на автомобила няма задължение да
замени увредените части с такива, които не са оригинални за съответния автомобил. От
друга страна сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни
доставчици, не отразява адекватния стойностен еквивалент на вредите към датата на
процесното ПТП, тъй като при изчисляването й са съобразени цените само от
ограничен сегмент от пазара. От друга страна посочената от вещото лице стойност на
база средни пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида
икономически субекти, поради което именно тази стойност съдът приема като
обективен критерий за действително причинените вреди. Ето защо възражението се
явява неоснователно.
По възражението за съпричиняване:
Въпреки разпределената му доказателствена тежест в доклада по делото, от
събраните доказателства не се опровергава презумпцията за вина на водача на
4
застрахования при ответника лек автомобил и не се установяват конкретни факти, от
които да се направи заключение, че и водачът на увредения автомобил със собственото
си противоправно поведение е създал обективна предпоставка за увреждането си. С
оглед горното съдът намира за неоснователно релевираното от ответната страна
възражение за съпричиняване.
Предвид горните съображения, искът се явява основателен, като с оглед
диспозитивното начало следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 1083,38
лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от
06.01.2023 г. до окончателното изплащане.
Върху присъдената сума се дължи законната лихва, считано от 06.01.2023 г.
(датата на предявяване на иска) до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът претендира разноски, като е представил доказателства за заплащане на
сумата от 50 лв. държавна такса, 40 лв. депозит за свидетел, 200 лв. депозит за съдебно-
автотехническа експертиза, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определи на 100 лв.). Предвид изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 390 лв., представляваща разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район И., ж. к. Д., бул. „Г. М. Д.“ № 1, да заплати на „ЗАД А.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ул. С. К. 2 на основание
чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 1083,38 лв., представляваща регресно вземане за платено от
ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от застрахователно събитие
– ПТП, настъпило на 21.07.2022 г. в гр. С., ж.к. „М. 4“, с включени ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва от 06.01.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК:
*********, да заплати на „ЗАД А.“ АД, ЕИК ********* сумата от 390 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5