Решение по дело №18769/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20082
Дата: 7 ноември 2024 г.
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20241110118769
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 20082
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело №
20241110118769 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С“ ЕАД искова молба
и уточняваща такава /л. 58/ срещу И. И. К., Г. И. К. и И. И. К., с която са предявени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се
осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите както следва: 81,66 лв.
– стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. –
м.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
03.04.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, 22,60 лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2021 г. – 19.02.2024 г., в условията на разделна отговорност при квоти
както следва:
И. И. К. – 1/3 или сумата от 27,22 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.10.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 03.04.2024 г. до окончателно изплащане на
сумата, 7,54 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 19.02.2024 г.,
Г. И. К. – 1/3 или сумата от 27,22 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.10.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 03.04.2024 г. до окончателно изплащане на
сумата, 7,53 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 19.02.2024 г.,
И. И. К. – 1/3 или сумата от 27,22 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.10.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 03.04.2024 г. до окончателно изплащане на
сумата, 7,53 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 19.02.2024 г.
Ищецът твърди, че ответниците като собственици на процесния апартамент
имат качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите
условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
1
дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими
суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот
се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия
било извършвано от „Т. С.“ Е., съобразно сключения между посоченото дружество и
сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответниците
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Г. И. К., в който е изложено, че цялата дължима сума е заплатена на
05.06.2024 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от
останалите двама ответници - И. И. К. и И. И. К..
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД.
С доклада по делото, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства, а именно: че между страните е сключен договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, че сградата в която се намира
топлоснабденият имот с абонатен № 5**** е била присъединени към топлопреносната
мрежа, че процесният недвижим имот, а именно апартамент № 73, находящ се в
/адрес/, е бил топлофициран, че за периода м.05.2020 г. – м.10.2020 г., ищцовото
дружество е доставило в имота топлинна енергия в количеството и с качество
посочено в исковата молба на стойност 81,66 лв., че ответниците са в забава досежно
процесната сума, като размерът на мораторната лихва за периода 15.09.2021 г. –
19.02.2024 г. е 22,60 лв.
С молба /л. 87/ ищцовото дружество сочи, че в хода на процеса на 05.06.2024г. е
постъпило плащане, с което са погасени сумите, предмет на настоящото производство,
включително платените от ищеца държавни такси. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на
процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от „Т.С“ ЕАД,
поради което заявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени
чрез плащане в хода на процеса.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи следното.
В проведеното на 01.11.2024г. открито съдебно заседание, процесуалният
представител на И. К. – адв. П., формулира възражение, че книжата по чл. 131 ГПК не
са редовно връчени на доверителката му, както и че вземането на ищеца е погасено по
давност.
Настоящият съдебен състав намира, че възражението на този ответник се явява
преклудирано, доколкото от приложената на л. 54 по делото справка от НБД
„Население“ е видно, че настоящият и постоянният адрес на И. К. е – гр. София,
/адрес/. От приложеното на л. 72 по делото съобщение е видно, че книжата по чл. 131
ГПК са връчени на И. К. именно на този адрес, като същите са получени от В.С. –
баба. По изложената аргументация следва извода, че книжата по чл. 131 ГПК са
редовно връчени на И. К., а възражението, че вземането на ищеца е погасено по
давност се явява преклудирано, респективно съдът не дължи произнасяне по него,
2
доколкото е формулирано след изтичане на срока, систематизиран в
процесуалноправната разпоредба на чл. 133 ГПК.

По разноските:
Въпреки извършеното плащане на претендираните суми, ответниците са дали
повод за завеждане на делото, доколкото плащането е извършено в хода на процеса,
поради което на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, следва да заплатят на ищеца
сумата от 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, като всеки
един дължи по 1/3 от тази сума.
Доколкото исковите претенции се отхвърлят, като погасени чрез плащане в хода
на процеса, разноски в полза на ответника И. К. не следва да се присъждат, въпреки
формулираното искане в тази насока.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: /адрес/, срещу И. И. К., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите както
следва: 27,22 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2020 г. – м.10.2020 г., до обект с абонатен № 5****, представляващ ап.
73, находящ се в /адрес/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 03.04.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, 7,54 лв.
мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 19.02.2024 г., като погасени чрез плащане
в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: /адрес/, срещу Г. И. К., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите както
следва: 27,22 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2020 г. – м.10.2020 г., до обект с абонатен № 5****, представляващ ап.
73, находящ се в/адрес./, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 03.04.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, 7,54 лв.
мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 19.02.2024 г., като погасени чрез плащане
в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: /адрес/, срещу И. И. К., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите както
следва: 27,22 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2020 г. – м.10.2020 г., до обект с абонатен № 5****, представляващ ап.
73, находящ се в /адрес/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 03.04.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, 7,54 лв.
мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 19.02.2024 г., като погасени чрез плащане
в хода на процеса.
ОСЪЖДА И. И. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 33.33лв. – разноски.
ОСЪЖДА Г. И. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 33.34лв. – разноски.
ОСЪЖДА И. И. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 33.33лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
3
на ищеца – „Т. С.“ Е..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4