Решение по дело №1045/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ИЗПАУ – 2008“ гр.Любимец, представлявано от Х. Д. Ч., депозирана чрез процесуален представител, против Решение № 206/11.07.2023 г., постановено по АНД № 467/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Касационният жалбоподател оспорва осъществяването на административно нарушение, като твърди, че такова не е извършено, алтернативно, че същото е маловажно. Касаело се за инцидентно проявление на подобен пропуск в дейността на дружеството, който бил отстранен своевременно - в срока за подаване на декларацията. Счита, че процесното деяние - а именно допълването на данните по подадената декларация, не следвало да се отнася към дадената от АНО правна квалификация по чл. 261, ал. 1. Жалбоподателят оспорва и наложената административна санкция. Твърди, че наказанието се явява несправедливо, тъй като очевидно не съответствало на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на чл. 12 от ЗАНН. Съгласно константната съдебна практика, при преценка дали случаят е маловажен, значение имали способът и начинът, по който било осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се ръководел при извършване на деянието и др., тоест следвало да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризирали деянието и дееца във всеки един конкретен случай. В случая не бил налице умисъл при осъщественото нарушение. Въпреки че допълването на първоначално пропуснатите данни било извършено след покана от контролните органи, то било направено изключително своевременно и без опит от страна на дружеството да не представи реалните обстоятелства, отчитани в декларацията, което доказвало, че посоченото в НП действие не било извършено виновно, следователно не можело да бъде отнесено към определението за административно нарушение, дадено в чл. 6 от ЗАНН. С оглед на така изложеното, касационният жалбоподател моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

Пълномощникът на касационния жалбоподател депозира по делото писмена молба, в която заявява, че поддържа касационната жалба.

Ответникът - Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, депозира по делото чрез процесуален представител писмен отговор на касационната жалба, в който посочва, че същата е неоснователна. Твърденията за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, изложени от страна на жалбоподателя, били неоснователни. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. В случай, че жалбата бъде уважена, прави възражение за прекомерност и искане на насрещната страна да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна, а постановеното решение за правилно, съответно предлага то да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № 700135 - F699594/19.04.2023 г. на Директора на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП - Пловдив и е осъдил „ИЗПАУ-2008” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х. Д. Ч., да заплати на ТД на НАП - Пловдив сумата в размер на 80 лева, представляваща направени по делото разноски.

От фактическа страна съдът е приел за установено, че в периода от 01.03.2021 г. до 30.06.2022 г. била извършена проверка, във връзка с подадена на 11.10.2021 г. от името на „ИЗПАУ-2008” ЕООД Декларация за данъка върху хазартната дейност по чл. 246 от ЗКПО за третото тримесечие на 2021 г. с вх. № 26000213181754/11.10.2021 г. В хода на проверката било установено, че дружеството било с декларирана дейност - организиране на хазартни игри, с код по НКИД: 92.00 и вписани два обекта за игри с игрални автомати в землището на *, *, съгласно Удостоверение № 000030-3374/02.08.2021 г. Въпреки че всеки от обектите бил с по 15 игрални автомата, като данъчнозадължено лице по чл. 243, ал. 1 от ЗКПО (организатор на хазартни игри), от името на дружеството било посочено в подадената от него в ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, Декларация за данъка върху хазартната дейност по чл. 246 от ЗКПО за третото тримесечие на 2021 г. с вх. № 26000213181754/11.10.2021 г. дължим данък върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино, съгласно чл. 242, ал. 1 от ЗКПО, в размер на 7 500 лв., вместо следващия се данък в размер на 15 000 лева. Тези констатации били обективирани в Протокол № П- 16002622114503-073-001/20.01.2023 г. След достигнат извод за извършено нарушение по чл. 261, ал. 1, вр. чл. 246, ал. 1, вр. чл. 242, ал. 1 от ЗКПО, на 15.03.2023 г. срещу дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № F699594 от същата дата и впоследствие въз основа на него издадено процесното наказателно постановление.

При обосноваване на доводите си по съществото на спора, съдът е цитирал разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, според която хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен. Посочил е, че съгласно чл. 246, ал. 1 от ЗКПО, данъчно задължените лица декларират данъка с подаване на данъчна декларация по образец в срок до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, а по силата на чл. 261, ал. 1 ЗКПО, данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. В тази връзка е заявил, че деянието, за което е наложена имуществена санкция на “ИЗПАУ - 2008” ЕООД, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

Съдът е преценил, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт.

Приел е за доказано, че „ИЗПАУ - 2008” ЕООД, в качеството си на задължено по ЗКПО лице е подало за третото тримесечие на 2021 г. декларация за данъка върху хазартната дейност по чл. 246 от ЗКПО на 11.10.2021 г. в ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, тоест в рамките на законоустановения срок, но в отклонение на изискването за вярно деклариране на обстоятелствата от значение за коректното определяне на окончателния данък върху хазартната дейност по чл. 242, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане от игри с игрални автомати и игри в игрално казино. Посочил е, че именно в това се изразява и изпълнителното деяние по чл. 261, ал. 1, предл. трето от ЗКПО, за което била ангажирана отговорността на дружеството, съответно доводите за неправилна квалификация, изтъкнати от жалбоподателя, са приети за неоснователни. Редакцията на чл. 261, ал. 1 от ЗПКО била ясна и не създавала необходимост от нейното тълкуване, а използването на законови привръзки с нормите на чл. 242, ал. 1 и чл. 246, ал. 1 от ЗКПО, макар и не особено прецизно, постигало целения ефект - да се внесе яснота за какъв данък се касае, как и в какви срокове се декларира и какъв е обектът на облагане. Размерът на този данък бил законоустановен и вписан в обстоятелствената част на наказателното постановление, както и останалите факти от значение за определянето му, поради което пропускът да се цитира разпоредбата на чл. 245, ал. 1 от ЗКПО, определяща го по размер, не водела до извод за допуснато процесуално нарушение, още по-малко до съществено такова. Изложеното обосновавало извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 261, ал. 1, вр. чл. 246, ал. 1, вр. чл. 242, ал. 1 от ЗКПО, както правилно деянието било квалифицирано от административнонаказващия орган. Заявено, че в случая не били представени доказателства за наличие на обективна причина, възпрепятствала точното изпълнение на задължението. Действително нарушението било отстранено на по-късен етап и макар че не били събрани данни за допуснати други нарушения на данъчното законодателство, не можело да се приеме, че същото се отличава с липсата или с явно незначителна степен на обществена опасност в сравнение с други случаи. Заявено е, че коректните данни били вписани в последващо подадена декларация на 21.12.2022 г., едва след изпратена Покана по чл. 103 от ДОПК № П-16002622114503-177-001/19.12.2022 г. Следователно не били налице материалноправните предпоставки за квалифициране на случая като маловажен и за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Поради тези съображения, аргументите на жалбоподателя за изключително ниска степен на обществена опасност на нарушението са приети за несъстоятелни. От друга страна, наложената административна санкция е приета за справедлива и съответстваща на извършеното нарушение.

Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при правилно приложение на закона, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен. Разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ЗКПО, от своя страна, предвижда, че данъчно задължените лица декларират данъка с подаване на данъчна декларация по образец в срок до 15-то число на месеца, следващ тримесечието. Съгласно санкционната разпоредба на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.

С оглед така цитираната нормативна уредба, изводът на районния съд за законосъобразност на процесното наказателно постановление е правилен. В хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество. Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, актът и наказателното постановление трябва да съдържат описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Видно от съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и от обстоятелствената част на наказателното постановление, същите съдържат ясно описание на вмененото нарушение.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че касационният жалбоподател е извършило вмененото му с акта за установяване на административно нарушение и с наказателното постановление административно нарушение, тъй като в качеството си на данъчно задължено лице по ЗКПО е подало за третото тримесечие на 2021 г. декларация за данъка върху хазартната дейност по чл. 246 от ЗКПО в отклонение на изискването за вярно деклариране на обстоятелствата от значение за коректното определяне на окончателния данък върху хазартната дейност по чл. 242, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане от игри с игрални автомати и игри в игрално казино. Административнонаказващият орган правилно и в съответствие с разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и 2 от ЗАНН е наложил на касационния жалбоподател имуществена санкция в минималния размер от 500 лв., предвиден в приложимата санкционна разпоредба на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО.

Неоснователен е доводът в касационната жалба, че деянието съставлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Преценката за маловажност се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, на основание Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, е формално и законът не отчита вредоносния резултат, поради което самото невярно посочване на данни в декларацията е въздигнато от законодателя в административно нарушение. Засегнатият кръг обществени отношения, регулирани от ЗКПО, обусловени от целта на закона, свързана с определянето на дължимия размер на данъка, е изведен като специален, под особена закрила, под особен режим. Един от приложимите критерии за разграничаване на отношенията, поставени под особено засилен режим на защита, е критерият за конституционната закрепеност на защитените блага и косвен признак е тежестта и обременителността на предвидената санкция. Плащането на данъци, установени със закон, е конституционно закрепено благо с разпоредбите на чл. 60 от Конституцията на Република България. Фискалните правоотношения са особено значими и нарушенията, които ги засягат, са с относително по-висока степен на обществена опасност от другите административни нарушения. Самото деяние накърнява реда и правната сигурност на данъчното документиране, затруднява дейността на органите по приходите и създава усложнения в отношенията на данъчните субекти, от една страна, и между тях и данъчните органи, от друга. При това положение, съдът приема, че жалбоподателят е нарушил обществени отношения, които се отличават с по-висока степен на обществена опасност. От друга страна, не са представени доказателства, нито се твърди, неизпълнението на задължението за вярно деклариране да се дължи на обективни, извинителни причини. Няма данни дружеството по собствена инициатива, макар и със закъснение, да е предприело действия по коригиране на декларацията, напротив, установява се, че това е сторено, едва след като дружеството е поканено за това от органите по приходите. Липсата на доказателства за смекчаващи отговорността на наказаното лице обстоятелства навежда на извода, че не са налице достатъчно аргументи и доказателства за квалифициране на извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Поради горното, настоящият касационен състав приема, че при постановяване на решението си, Районен съд - Хасково не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения на закона, представляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК за неговата отмяна по касационен ред, поради което същото следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, основателно е своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касационната жалба искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. за касационната инстанция съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27, буква "е" от Наредбата за заплащане на правна помощ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 206/11.07.2023 г., постановено по АНД № 467/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА „ИЗПАУ-2008” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х. Д. Ч., да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: