Решение по дело №765/2019 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 февруари 2020 г. (в сила от 20 октомври 2020 г.)
Съдия: Ивелина Карчева Янева
Дело: 20197060700765
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

50

 

гр. Велико Търново, 24.02.2020г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                   

Великотърновският административен съд, десети състав, в публично заседание на пети февруари  две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                                                             Председател: Ивелина Янева

 

при секретаря Д. С.като разгледа  докладваното от съдията И. Янева  адм.дело N 765 по описа на Административен съд Велико Търново за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по чл.145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на ЕООД „Престиж 91” с адрес на управление гр.Горна Оряховица, ул.“Г.Измирлиев“ № 2а против Заповед на налагане на принудителна административна мярка 10622 / 25.11.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” Велико Търново, с която е наложена принудителна административна мярка – запечатване на обект – козметичен салон, находящ се в гр.Горна Оряховица, ул.„Г. Измирлиев” № 2а за срок от 14 дни. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради допуснато нарушение при определяне на срока на запечатване. Моли се за отмяна на атакувания административен акт и присъждане на сторените по  делото разноски.

Ответната страна Началник отдел „Оперативни дейности” Велико Търново изразява становище за неоснователност на жалбата с подробни съображения за  наличие на административно нарушение, респективно основание за налагане на принудителната административна мярка в хипотезата на обвързана компетентност.

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

Предмет на обжалване е Заповед на налагане на принудителна административна мярка 10622 / 25.11.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” Велико Търново, с която е наложена принудителна административна мярка – запечатване на обект – козметичен салон, находящ се в гр.Горна Оряховица, ул.„Г. Измирлиев” № 2а за срок от 14 дни.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

ЕООД „Престиж 91” стопанисва търговски обект – козметичен салон, находящ се в гр.Горна Оряховица, ул.„Г. Измирлиев” № 2а. В обекта е извършена проверка от органи по приходите с месторабота дирекция „Фискален контрол”. При проверката е извършена контролна покупка на един брой услуга - маникюр на стойност 25лв., заплатени в брой, не е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта и работещо фискално устройство. При съпоставка на наличността на парични средства в касата и отчетените по фискален апарат средства се установява разлика от 25лв. – фактическа наличност 25лв. отчетена по касов апарат – 0лв.

Органът приема наличието на нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 / 2006г., във връзка с чл.118, ал.1 и ал.4 от ЗДДС и в условията на обвързана  компетентност налага процесната принудителна административна мярка на основание чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС.

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

            След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на процесуално правните норми за издаването му.

            В настоящото производство в тежест на административно – наказващият орган е да установи всички фактически основания породили необходимостта от налагане на ПАМ.

            Видно от текста на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка в нея не се съдържат фактическите обстоятелства, дали основание за издаването и – извършената контролна покупка и неиздаване на фискална касова бележка. В заповедта е посочено извършването на проверка в обекта, неговото местоположение – на тавански етаж; големина на обекта – около 20 кв.м.; вида на дейност; разчетена касова наличност от ФУ – 0лв. и фактическа наличност – 25лв. Вписан е и извода, че лицето, в качеството си на задулжено лице по смисъла на чл.3 от Наредба № Н – 18 / 2006г. не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележко от въведеното фискално удтройство в обекта. Този извод не съответства на вписаните в заповедта факти – наличие на разминаване в отчетените по касов апарат парични средства и фактически наличните парични средства.  Вписаните в заповедта факти от друга страна са в противоречие с протокола за извършена проверка, вписан като доказателство за установеното. Именно в протокола са отразени фактите за извършена контролна покупка. Тези противоречия в съдържанието на документите в преписката, съдът намира за съществени, тъй като не може да се установи действителната воля на административния орган – кое нарушение е установено и за кое нарушение е наложена принудителната административна мярка – за неиздаване на фискална касова бележка, каквато е дадената правна квалификация – или за разлика между отчетените по касов апарат и фактически налични парични средства – каквито са отразените в заповедта факти. Налице е и несуответствие между установените от административния орган факти и дадената им правна квалификация. Тези две формални нарушения по своя характер се явяват съществени, тъй като препятстват проверката за съда за правилно приложение на материалния закон, поради което и представляват самостоятелно основание за отмяна на административния акт.

Съдът намира, че от представените писмени доказателства не се установява констатирането на административно нарушение от органите по приходите. Независимо от установените факти, няма данни по преписката, а и в заповедта за налагане на принудителната мярка не е отбелязано съставянето на акт за установяване на административно нарушение. Съгласно ЗАНН административните нарушения се установяват със съставянето на акт за установяване на административно нарушение. При липсата на съставен такъв акт липсва установено административно нарушение. След като принудителните административни мерки се издават за предотвратяване и преустановяване извършването на административно нарушение, то наличието на такова е предпоставка за налагането на ПАМ. Липсата на установено по надлежния ред административно нарушение води до извод за незаконосъобразност на принудителната административна мярка.

Неправилно е определен срокът на принудителната административна мярка. Изложените от органа мотиви, че „търговският обект е с потенциална възможност за реализиране на значителни обороти” настоящоящият състав приема за липса на мотиви относно определянето на мярката към средния размер. От една страна иде реч за предположение – потенциална възможност – а нито едно административно наказание и принудителна административна мярка не могат да се обосновават на предположения. Обосновано предположение е също и факта, че всеки един търговец е нарушител, тъй като общоизвестен факт е, че който не работи, той не греши. Но само въз основа на този принцип и това предположение не може да се ангажира отговорност. От друга страна този извод на органа е немотивиран. Посочено е, че въз основа на местоположението на търговския обект, големината му и установената разлика в касовата наличност е определен и срока на мярката. В същото време не са отразени конкретни параметри на данните – къде се намира обекта, големината му и оборота за деня. Не са събрани данни за броя и видовете предоставяни услуги и единичната им цена. Относно местоположението на обекта, посоченият административен адрес гр.Горна Оряховица, ул.„Г. Измирлиев” № 2а не установява голям поток от хора, а като се вземе предвид, че помещението е тавански етаж, то дори и да е в центъра на града вероятността от случайни посещения е минимална.

Големината на обекта е вписана в заповедта – 20 кв.м. Нито в протокола за извършена проверка, нито в заповедта са отразени обособените работни места, но предвид вида на дейността – козметични услуги и маникюр, съдът намира, че в помещение от 20 кв.м. не биха могли да се обособят повече от 2 работни места. В протокола за извършена проверка е вписано, че дружеството има освен управителя и още едно наето лице на 4 часа, което извършва козметични услуги. При тези факти, съдът намира, че големината на обекта и наетите лице не дават възможност на реализиране на значителни обороти и изводът на Директора на ТД на НАП Велико Търново в обратния смисъл е в противоречие с материалите по делото.

Също в противоречие с установените по време на проверката факти е изводът, че установената разлика по време на проверката е основание за да се приеме потенциална възможност за реализиране на значителни обороти. Както се твърди и в заповедта налице в 17.54 часа са 25 лв. в касата на обекта, а в изведения от касовия апарат междинен отчет отчетените продажби са 0 лева. Разликата в края на деня е 25лв. – толкова, колкото е извършената контролна покупка. Следователно не само се установява разлика само в размер на 25лв., която не може да се нарече значителна, но и се установява, че за деня на проверката в търговския обект е имало само един клиент – органът по приходите, извършил контролна покупка. Тези данни сочат за нисък търговски оборот, минимални печалби и малка посещаемост на обекта. Следователно от установените при проверката данни се установява минимален обем на дейност на дружеството, спрямо който е несъразмерна наложената принудителна административна мярка запечатване на обект за срок от 14 дни.

По изложените съображения като издадена в нарушение на материалния закон оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка следва да бъде отменена.

Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде уважено съобразно представените доказателства за заплащане на държавна такса в размер на 50лв.   

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10622 / 25.11.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” Велико Търново.

 

ОСЪЖДА   ТД на НАП – гр.Велико Търново, да заплати в полза на ЕООД „Престиж 91” с адрес на управление гр.Горна Оряховица, ул.“Г.Измирлиев“ № 2а  сума в размер на 50лв. / петдесет лева/, представляващи направените в производството разноски.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.

 

 

                                                                                                    Съдия: