№ 1735
гр. Варна, 07.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500680 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 18575/27.02.2025 г., подадена
от Прокуратурата на Република България (ответник в
първоинстанционния процес), действаща чрез Ж.К... – прокурор при Районна
прокуратура-Варна, срещу решение № 500/13.02.2025 г. по гр.д. № 992/2024
г. по описа на Районен съд – Варна, 9-ти състав, с което е осъден
въззивникът да заплати на С. Й. С. сумата от 1 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
емоционални и психически преживявания, претърпени вследствие повдигнато
незаконно обвинение по ДП № 556/2022 г. по описа на Пето РУ в ОД на МВР –
гр. Варна и пр.пр. № 15755/2022 г. по описа на РП-Варна, което е приключило
с постановление за прекратяване на наказателното производство от 14.08.2023
г. поради несъставомерност от обективна страна на деянието, ведно със
законна лихва, считано от датата на сезиране на съда – 29.01.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ. Със същото решение въззивникът е осъден да заплати 400 лв.
съдебно-деловодни разноски на въззиваемия (ищец), на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, както и 10 лв. държавна такса в полза бюджета на съдебната власт,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон.
Въззивникът поддържа, че ищецът не е бил привлечен като обвиняем в
наказателното производство по реда и при условията на НПК, като понятието
не може да се тълкува в широк смисъл. Оспорва извода на съда, според който
наказателното производство е водено срещу ищеца още на 18.11.2022 г.,
когато е бил задържан по реда на ЗМВР, дал е сведения пред полицейския
орган, издаден е талон за изследване на урината му, съставен му е АУАН и е
издадена заповед за налагане на ПАМ. Поддържа, че тези действия не са
извършени от орган по разследването по смисъла на чл. 52 от НПК и не са
1
насочени към установяване на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НПК, за което е
водено производството. Излага, че Прокуратурата не е имала никакво
отношение спрямо издаването на АУАН и ЗППАМ, които актове са изцяло от
компетентността на органите по ЗМВР и са издадени по реда на ЗДвП, като не
съдържат белезите на процесуално-следствено действие по НПК и не са
извършени под ръководството и надзора на прокурора по смисъла на чл. 52,
ал. 3 от НПК. Затова и намира, че Прокуратурата не носи отговорност за
действията на тези органи, стоящи извън съдебната власт. Изтъква, че името
на ищеца не е споменато нито в писмото от 21.11.2022 г., с което
Прокуратурата е уведомена за образуваното досъдебно производство, нито в
началната част на мнението на разследващия полицай по чл. 235 от НПК,
съдържаща описание на деянието, за което е водено производството. Отделно
намира, че тези актове не представляват обвинение по смисъла на чл. 219 от
НПК. Намира за невярно заключението на съда, според което
административно-наказателното производство е погълнато от наказателното и
търпените вреди в рамките на първото подлежат на обезвреда чрез
Прокуратурата. В тази връзка излага, че иззетите документи и регистрационни
табели не са станали веществени доказателства по наказателното дело, нито
прокуратурата е могла да се разпорежда с тях преди или след приключването
му. Намира за неверен и извода на съда, че снемането на 18.11.2022 г. на
сведения от ищеца може да бъде квалифицирано като разпит на свидетел,
доколкото тази дейност не отговаря на изискванията на чл. 139 от НПК и не е
съставен надлежен протокол по реда и при условията на чл. 129 от НПК.
Изтъква, че биологичните проби не са иззети от ищеца по реда на НПК и в
случая изземането им е негово право, а не задължение, а назначената
експертиза е била съответният способ за изследване на така предоставените
биологични проби. След изготвяне на експертното заключение, с което не е
доказано наличието на наркотични вещества у ищеца, прокурорът е прекратил
ДП, поради което с нито едно свое действие прокуратурата не е допринесла за
претендираните от ищеца вреди. Излага, че няма данни да е извършена
полицейска регистрация на ищеца по чл. 68 от ЗМВР и мотивите на съда в
тази насока не кореспондират с доказателствения материал. Счита за
недоказани и твърдените неимуществени вреди, тъй като не са представени
медицински документи за установяване на сочените депресивни съС.ия у
ищеца, които счита, че не може да се установяват със свидетелски показания.
Поддържа, че прокуратурата няма касателство и с отнемането на СУМПС на
ищеца, респ. не носи отговорност и за вредите от невъзможността му да
управлява МПС. Намира, че не са налице предпоставките за приложението на
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и предявеният на това основание иск е
неоснователен. В условията на евентуалност оспорва размера на присъденото
обезщетение от 1000 лв. като завишен. В тази връзка сочи, че наказателното
производство е приключило за кратък срок и спрямо ищеца не са били
предприети каквито и да било действия по НПК.
С тези аргументи по същество моли за отмяна на обжалваното решение
и постановяване на друго такова, с което да бъде отхвърлен предявеният иск,
евентуално – за намаляване на присъденото обезщетение и съответно
редуциране на възложените в негова тежест разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият С. Й. С., действащ чрез
2
адв. Т. Г., е депозирал отговор на въззивната жалба, с който излага
становище за нейната неоснователност. Намира, че първоинстанционното
решение е правилно и съобразено със съдебната практика на ВКС и СЕС по
аналогични случаи. Счита, че няма значение за възникване отговорността на
ответника дали ищецът е бил привлечен като обвиняем или не, доколкото
неговата лична сфера е засегната още от момента, в който спрямо него са
извършени действия във връзка с образуваното наказателно производство, в
случая – със съставянето на АУАН и отнемане на СУМПС. Намира, че вредите
по ЗОДОВ по принцип не се нуждаят от доказване, тъй като всякога висящото
и безрезултатно наказателно производство води до негативни преживявания,
свързани с психически тормоз, стрес, неудобство пред обществото и пр.,
особено при човек с чисто съдебно минало, какъвто е ищецът. Счита, че искът
е доказан по основание и правилно е уважен, като размерът на присъденото
обезщетение съответства на установените по делото релевантни обстоятелства
относно тежестта на престъплението, продължителността на наказателното
преследване и интензитета на производството.
По изложените съображения по същество моли обжалваното решение
да бъде потвърдено и претендира разноски за въззивната инстанция.
Съдът, след извършена по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК служебна
проверка за редовност и допустимост на подадената въззивна жалба,
намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения двуседмичен срок по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна – ответник в
първоинстанционния процес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
при наличие на правен интерес от обжалване, като отговаря на изискванията
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Същата се явява редовна и допустима и следва да
бъде приета за разглеждане.
Страните не са направили доказателствени искания пред настоящата
въззивна инстанция.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
18575/27.02.2025 г., подадена от Прокуратурата на Република България
(ответник в първоинстанционния процес), действаща чрез Ж. К... – прокурор
при Районна прокуратура-Варна, срещу решение № 500/13.02.2025 г. по гр.д.
№ 992/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 9-ти състав, с което е осъден
въззивникът да заплати на С. Й. С. сумата от 1 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
емоционални и психически преживявания, претърпени вследствие повдигнато
незаконно обвинение по ДП № 556/2022 г. по описа на Пето РУ в ОД на МВР –
гр. Варна и пр.пр. № 15755/2022 г. по описа на РП-Варна, което е приключило
с постановление за прекратяване на наказателното производство от 14.08.2023
г. поради несъставомерност от обективна страна на деянието, ведно със
3
законна лихва, считано от датата на сезиране на съда – 29.01.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
30.04.2025 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на
въззивника – и препис от отговора на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4