№ 254
гр. Русе, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седми юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело №
20234500100251 по описа за 2023 година
Предявени са субективно и обективно съединени искове за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди с правно
основание чл. 432 от КЗ, и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищците М. Й. А., Б. П. А. - лично и като законен представител на
малолетните си деца М. А. А. и Е. А. А., чрез упълномощения адвокат Н. М.
от АК-София, твърдят, че на 10.09.2019 г., по път II -3, след сблъсък между
седлови влекач „ Скания ***“ с ДК № ***, управляван от Б.Г..Ч., и л.а.“
Ситроен 3Х „ с ДК № ***, управляван от А.П. А., настъпва смъртта на
последния - син на първата ищца, съпруг на втората, и баща на третия и
четвъртия ищци. Ищците, които били сплотено семейство, живеели в едно
домакинство и имали изключително близки отношения, тежко приели
загубата на починалия свой родственик, като най-зле тя се отразила на двете
малолетни деца, които не можели да приемат случилото се, скърбели за баща
си, наложило се да посещават психолог. Ищцата Б. А. изпаднала в психически
срив след смъртта на съпруга си, отказвала да комуникира с околните, била
отчаяна и единствено необходимостта да се грижи за децата я връщала към
живота. Освен емоционалната загуба, същата била притеснена и финансово,
тъй като занапред следвало сама да издържа двете деца. Ищцата М. А. тежко
преживява загубата на сина си, на 80 години останала без опората в живота
си, повтаря, че е трябвало да умре тя, а не детето й.
Ищците сочат, че към датата на настъпване на събитието за т.а. е била
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
ответното дружество и че по реда на чл. 380 от КЗ предявили претенции към
него за заплащане на застрахователни обезщетения за търпените от тях
вследствие смъртта на А.П. А. неимуществени вреди, по които в законния 3 -
1
месечен срок липсва произнасяне.
Претендират от ответното дружество репариране на претърпените
неимуществени вреди чрез заплащане на обезщетение в размер на по 100 000
лЕ. за всеки, ведно със законната лихва върху главниците от 10.02.2021г.,
както и деловодни разноски,вкл. адв.възнаграждение.
В отговора на исковата молба ответникът изразява становище, че
исковете са неоснователни, оспорва ги по основание и размер, като счита, че
водачът на лекия автомобил има изключителна вина за настъпване на ПТП,
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
същия, твърди недължимост на претенцията за лихва от посочената дата.
Претендира деловодни разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
На 10.09.2019 г., около 16,20 часа с управлявания от него л.а.“ Ситроен
3Х „ с ДК № *** А.П. А., се движел по път II -3, в посока от гр. Бяла към
гр.Плевен, в землището на с.Пейчиново. По същото време в насрещната лента
се движел седлови влекач „ Скания ***“ с ДК № ***, с прикачено
полуремарке „Шмитц СПР 24 „ с ДК № ***. Скоростта на движение на
състава от превозни средства, управляван от Б.Г.Ч., била 85 км/ч, а на
лекия автомобил 82,30 км/ч. Видимостта за двамата водачи не била
ограничена от предмети и други превозни средства на значително голямо
разстояние. Когато водачът на състава възприел, че насрещно движеният се
лек автомобил започва да се отклонява в ляво по посоката си на движение,
предприел намаляване на скоростта на движение, а след като възприел
опасността - навлезлият лек автомобил в траекторията на движение на
влекача, предприел спиране. При наближаване на лекия автомобил до
мястото на удара водачът му го насочил надясно по посоката си на движение.
В резултат на навлизането на лекия автомобил в коридора на движение на
състава от превозни средства и на скоростта, с която се движел влекачът,
въпреки предприетото намаляване на скоростта му и впоследствие спиране,
настъпил челен, кос, нецентрален удар между предната лява част на седловия
влекач с предната лява и странична част на лекия автомобил.
В резултат на разликата в масите на двете превозни средства съставът от
превозни средства избутал пред себе си лекия автомобил на разстояние около
44 м, след което лекият автомобил се установил върху банкета и частично
върху платното за движение. След удара с лекия автомобил, в резултат на
настъпилите по него повреди съставът от превозни средства се отклонил
първоначално в ляво, а впоследствие се върнал в дясната част на лентата си за
движение и банкета в дясно от нея, където се установил.
Вследствие на сблъсъка между двете превозни средства и настъпилите
значителни деформации по л.а. водачът му А.П. А. получил следните
травматичи увреждания: Съчетана травма: Глава — Тежка черепно-мозъчна
травма — счупване на основата на черепа; субдурален кръвоизлив;
субарахноидален кръвоизлив; кръв във вентрикулната система;
кръвонасядания на меката черепна покривка; счупване на ноcнu кости;
2
охлузвания и повърхностни порезни наранявания на главата и лицето; Гърди
— Тежка гръдна травма — счупвания на седем ребра в дясно и осем ребра в
ляво; счупване с разместване на гръбначния стълб на ниво 9-10-ти гръдни
прешлени, с пълно прекъсване на гръбначния мозък; разкъсване на левия
купол на диафрагмата, с навлизане на коремни органи в ляво плевратно
пространство; разкъсване на левия бял дроб; контузионни огнища на двата
бели дроба; колекция от кръв в перикардиата торбичка; разкъсване и
контузия на сърцето; охлузвания и кръвонасядания на гръдния кош; Корем и
та.з — Тежка коремна травма — разкъсване на слезката; пукнатини на черния
дроб; разкъсвания на опоръка на тънките черва; многофрагментни счупвания
на тазови кости, двустранно; охлузвания, повърхностни наранявания и
кръвонасядания на предна коремна стена и в половата област; Крайници —
открити счупвания на костите на лява пакетна става, лява предключица, ляво
бедро, дясно коляно, дясна глезенна става и дясно ходило; охлузвания на лява
мишница; рани и повърхностни наранявания на лява предмишница;
охлузвания и повърхностни порезни наранявания на лява предкитка;
охлузвания и кръвонасядания на дясна предмишница; охлузвания и
повърхностни наранявания на ляво коляно и лява подбедрица; охлузвания,
повърхностни наранявания и кръвонасядания на дясно коляно и дясна
подбедрица.
Установената съчетана травма, довела до несъвместими с живота
увреждания на централната нервна система и вътрешните органи, причинила
смъртта на А.П. А..
Изложената фактическа обстановка се установява от ангажираните по
делото гласни и писмени доказателства, и експертни заключения.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебна автотехническа
експертиза, ПТП настъпва в южната пътна лента, полагаща се за движение на
влекача. Видимостта за двамата участници е била неограничена от предмети
и други превозни средства на значително голямо разстояние. Съставът от
превозни средства, управляван от Б.Г.Ч., се движел със скорост 85 км/ч,
съответно опасната му зона на спиране била 117,53 м, а скоростта на лекия
автомобил била 82,30 км/ч, при опасна зона на спиране 74,01 м.
Първоначално, когато водачът на състава възприел, че насрещно движеният
се лек автомобил започва да се отклонява в ляво по посоката си на движение,
предприел намаляване на скоростта на движение, а впоследствие - когато
лекият автомобил се намирал на разстояние около 102,1 м преди мястото на
удара, а влекачът на 93,74м, водачът Ч. възприел опасността - навлезлият лек
автомобил в траекторията на движение на влекача, и предприел спиране. При
наближаване на лекия автомобил до мястото на удара водачът му го насочил
надясно по посоката си на движение под ъгъл около 8 градуса спрямо
надлъжната ос на платното за движение. Към момента на началото на удара
съставът от превозни средства бил със скорост 50 км/ч, а лекият автомобил
„Ситроен ЗХ" се движел със скорост 82,30 км/ч, като няма данни по преди
удара той да е намалявал скоростта на движение.
Челният, кос, нецентрален удар между предната лява част на седловия
влекач с предната лява и странична част на лекия автомобил настъпил в
3
резултат на навлизането на лекия автомобил в коридора на движение на
състава от превозни средства и на скоростта, с която се движел влекачът,
въпреки предприетото спиране от водача му. Водачът А. е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП, като се движи в своята
пътна лента без да навлиза в насрещната пътна лента.
Съгласно вещото лице, като се сравни разстоянието, на което се е
намирал влекачът, когато водачът му е реагирал, за да спре, със скоростта, с
която се движел до мястото на удара – 93,74 м, и опасната зона за спиране
при движение на влекача със 70 км/ч / съобразно чл. 21 от ЗДвП / - 86,74 м,
ударът между двете превозни средства е можело да бъде предотвратен, ако
влекачът е бил със скорост 70 км/ч, при движение на лекия автомобил
надясно от мястото на удара, доказано от свидетелските показания и от вида
на удара – кос, ексцентричен удар на завиване до 8 градуса надясно на л.а.
Водачът на л.а. А.П. А. / съгласно заключенията на СМЕ и на САТЕ/ бил
с правилно поставен обезопасителен колан. Поради вида на процесното ПТП
(челен удар между левите страни на товарен автомобил и лек автомобил, със
значителни деформации на последния, водещи до навлизане на детайли от
автомобила в предна лява част на купето) обезопасителният колан на водача
на л.а не може да изпълни предпазната си функция и да допринесе за
намаляване на тежестта на уврежданията на водача на лекия автомобил.
Горните факти се потвърждават и от назначената и приета по делото
съдебномедицинска експертиза, от която се установява, че вследствие на ПТП
водачът на л.а. е получил съчетана черепно мозъчна травма, довела до
несъвместими с живота увреждания на централната нервна система и
вътрешните органи, причинила смъртта на А.П. А..
Съдът намира, че следва да се кредитират заключенията на вещите лица
по назначените и изготвени съдебна автотехническа и съдебномедицинска
експертизи, като компетентни, пълни и обективни.
За изясняване на механизма на настъпване на ПТП допринасят и
показанията на св. Б. Ч. – водач на седловия влекач с ремарке, които съдът
кредитира.
По делото не е спорно, че към датата на настъпване на ПТП процесният
т.а. бил с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното застрахователно дружество. На основание
чл. 380 от КЗ ищците, в качеството на наследници на починалия при ПТП
водач на МПС, отправили до ответното дружество претенции за обезщетение
на неимуществени вреди, придружени с относими документи, и била
заведена щета, по която в срока по чл. 496 от КЗ застрахователната компания
не се произнесла. По делото липсват доказателства за удовлетворяване на
претенциите.
Относно претърпените от ищците неимуществени вреди в настоящото
производство е разпитана като свидетел сестрата на ищцата Б. А. – св. М. П.
Л.., от чиито показания се установява, че преди ПТП семейството на сестра й
и съпруга й А. било задружно и сплотено. Последният бил добър,
интелигентен, засмян, готов да помогне. Обичал много двете им деца, грижел
4
се за тях, участвал активно в отглеждането и възпитанието им, водел ги по
детски площадки. Заедно семейството ходели на почивки през лятото и
зимата, на разходки до други градове. Децата били много привързани към
баща си, който освен че се забавлявал с тях, помагал на сина си М. в
подготовката за училище, по английски език. По-малкото дете Е. постъпила в
първи клас дни след смъртта на баща си и много му било трудно да отиде на
училище. Свидетелката сочи, че децата и досега страдат от загубата на баща
си, като М., като момче, предвид и възрастта му, изпитва нужда от мъжко
внимание, каквото му отделял баща му.
Свидетелката изнася данни и че починалият приживе работел в хора на
Операта, ходел по турнета и неговите възнаграждения имали по –сериозен
дял в семейния бюджет, и затова сега ищцата Б. А. е притеснена финансово.
Опитва се да осигури всичко нужно на децата, но само с нейната заплата,
предвид и инфлацията в страната, това е трудно, налага се да помагат и
близки. Установява се от свидетелските показания и че ищцата М. А.
живеела, както и понастоящем, в едно домакинство със семейството на сина
си. В момента за нея продължава да се грижи снаха й – ищцата Б. А..
Здравословното състояние на М. А. / на 83 години / не е добро, има сърдечни
проблеми, налага се снаха й да я придружава за прегледи, има и престои в
болницата.
Съдът намира, че тези показания, макар и от лице от кръга по чл. 172 от
ГПК, следва да се кредитират изцяло, тъй като са безпротиворечиви,
логически свързани и се подкрепят от писмените доказателства по делото.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните
правни изводи:
Предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя по чл. 432
от КЗ е наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата
и застрахователя към момента на увреждането. Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни елементи от фактическия състав на чл.45 от
ЗЗД (деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина), пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице за репарирането им. На основание чл.45 от ЗЗД при деликт
на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В случая те се претендират от наследниците на
починалия при ПТП.
Съдът счита, че са налице всички елементи от състава на непозволеното
увреждане, съгласно чл.45 от ЗЗД, като по делото е доказано, че деликвентът
– страна по застрахователен договор с ответника, има вина за настъпване на
ПТП, тъй като извършил нарушение на правилата за движение по пътищата,
като управлявал процесното МПС / седлови влекач с полуремарке / с
5
превишена скорост / при максимално допустима скорост извън населено
място - според чл. 21 от ЗДвП – 70 км/ч /, както и при своевременно
възприета опасност на пътя от насрещно движещо се МПС не направил
всичко необходимо, за да предотврати настъпването на ПТП, съгласно
вмененото му с разпоредбата на чл. 20. ал.1 от ЗДвП – да съобрази скоростта
си на движение с всички обстоятелства, определящи пътната обстановка, така
че да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението.
Воденото по случая досъдебно производство е приключило с
Постановление за прекратяване на наказателното производство, като е
прието, че не е доказано по безспорен начин, че водачът на пътния състав е
виновен за настъпването на ПТП, при което е починал водачът на л.а.
„Ситроен“. Посоченият прокурорски акт няма обвързваща съда сила, поради
което и относно обстоятелствата, касаещи механизма на настъпване на ПТП,
е била назначена съдебна автотехническа експертиза. Видно от заключението
й, ако влекачът, когато водачът му първоначално е реагирал на опасността, се
е движел със скорост 70 км/ч, вместо с установена скорост 85 км/ч, при
доказано предприето от водача на л.а. движение на лекия автомобил надясно
от мястото на удара, е могло да бъде предотвратено настъпването на ПТП.
Ето защо, съдът намира,че писмените и гласните доказателства по делото
и заключенията по приетите съдебномедицинска експертиза и АТЕ сочат на
наличието на причинно – следствена връзка между противоправното деяние
на деликвента и настъпилата в резултат на него, в пряка причинна връзка,
смърт.
Възражението на ответното дружество за изключителна вина на водача
на л.а. за настъпване на ПТП е неоснователно, с оглед доказаната превишена
скорост, с която се движел пътният състав. Въпреки, че лекият автомобил
навлязъл в насрещното платно за движение, според вещото лице, при
движение със скорост 70 км/ч на пътния състав, и предприетото от водача на
л.а. движение надясно по посоката му на движение, е имало техническа
възможност да се избегне ударът между двете насрещно движещи се МПС.
Безспорно е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на л.а., и направеното в този смисъл възражение е основателно.
Съобразявайки доказателствата по делото, конкретния му принос за
настъпване на ПТП, съпоставен с нарушенията, допусната от водача на
пътния състав, съдът отчита съпричиняване в размер на 50 %.
Въз основа на писмените доказателства по делото съдът приема, че
ищците са изпълнили процедурата по чл. 380 от КЗ, отправяйки до
застрахователя писмени застрахователни претенции, като в тримесечния срок
по чл. 496 от КЗ ответното дружество не е изплатило претендираните
обезщетения.
Предвид доказаното осъществяване на състава на непозволено увреждане
вследствие на настъпилото ПТП, наличието на валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с прекия причинител на
6
вредата към датата на деликта, изпълнението на процедурата по чл.380 от КЗ
и неизплащането на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователната компания в нормативно установения срок, съдът счита, че
за ищците в качеството им на наследници на починал при ПТП е възникнало
правото да получат обезщетения от застрахователя на деликвента за
претърпените вреди от деликта, които са пряка и непосредствена последица
от непозволеното увреждане.
При констатираната фактическа обстановка и ангажираните по делото
доказателства, установяващи причинените на ищците неимуществени вреди,
предявените искове се явяват доказани по основанието си.
Размерът на обезщетенията за причинените неимуществени вреди следва
да бъде определен от съда по справедливост, съгласно принципа на чл.52 от
ЗЗД. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия,
видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на душевните преживявания,
общовъзприетото понятие за справедливост и социално-икономическите
условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
От събраните и обсъдени доказателства по делото се установява, че
вследствие на процесното ПТП на ищците са причинени неимуществени
вреди от смъртта на техния близък, с голям интензитет и продължителност.
Те, като членове на доскоро щастливо семейство, били подложени на най-
силния стресогенен фактор в живота си. Мъката и болката от загубата на
дете, баща, съпруг довели до изпадане в депресивни състояния, нежелание да
се продължи напред. Изключително тежко било състоянието на децата, които
загубили своя отдаден и грижовен баща, като синът М. / на 11 години /
загубил и мъжкото внимание, а по-малкото дете Е. / на 7 години / не желаело
без баща си да отиде в първи клас. Наложило се децата да посещават
психолог.
На ищцата М. А. внезапната смърт на детето й се отразила също тежко,
тя била близка със сина си, живеели в едно домакинство със семейството му,
което полагало грижи за нея. Задълбочили се сърдечните й проблеми,
наложили прием в болница. М. А. / понастоящем на 83 години / разчитала в
годините на старост на помощта и подкрепата на сина си. След смъртта му за
нея се грижи снаха й – ищцата Б. А., с която продължават да живеят заедно.
Загубата на съпруга си ищцата Б. А. приела тежко, изпаднала в депресия,
отчаяние. Единствено необходимостта да се грижи за двете малолетни деца я
принудила да продължи живота си. Освен притесненията, че трябва сама да
отгледа и възпита двете си деца, и грижите за свекърва й, за същата
представлява проблем и издръжката на семейството й, която занапред изцяло
е само нейна отговорност.
Отчитайки емоционалните болки, страдания и стрес, които са преживели
ищците и обстоятелството, че настъпилата смърт на син, съпруг, баща никога
не може да бъде преодоляна напълно във времето, съдът приема, че
претърпените от всеки от тях неимуществени вреди следва да се репарират
7
със сумата от 200 000 лЕ.. Този размер, по преценка на съда, съответства в
най - голяма степен на критерия за справедливо обезщетение по чл. 52 от
ЗЗД, съобразен е с наложилите се в обществото морални норми, със социално
–икономическите условия в страната и инфлационните процеси, отчетени от
НСИ. Съдът съобразява и че законодателят е определил нормативно висок
максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застраховано
лице неимуществени вреди – в размер на 10 420 млн. лЕ. при причиняване на
вреди за всяко едно застрахователно събитие – аргумент от чл.492 т.1 от КЗ.
Следователно, той е целял заместващото обезщетение да отговаря на
действително претърпените болки и страдания, и като парично право с
обезщетителна функция да осигури получаване на имуществени блага, чрез
които да бъдат морално удовлетворени пострадалите.
При отчетеното от съда съпричиняване в размер на 50 %, на всеки от
ищците следва да бъде присъдено обезщетение в размер на по 100 000 лЕ.,
каквито са претенциите им, след приетото от районния съд увеличение на
първоначално предявените искове по размер.
На основание чл. 497, ал.1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от изтичането на срока за окончателно
произнасяне по претенцията по чл. 496 ал.1 от КЗ, поради което лихва върху
главницата по всеки от исковете следва да се присъди от 10.02.2021г./
изтичането на 3-месечния срок от предявяване на претенциите /, както е
претендирано с исковата молба.
С оглед изхода на спора, ответното дружество дължи на ищците
сторените в производството разноски. На основание чл.38, ал.2 от ЗА
ответното дружество следва да заплати на пълномощника на четиримата
ищци адв. Н. М. от АК-София сумата от 20 650 лЕ. - адвокатско
възнаграждение, определено в минималния размер по Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към
момента на предявяване на исковете, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът дължи по сметка на Русенския окръжен съд държавна такса
върху уважената част от исковете в размер на 16 000 лЕ..
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ ОЗК З.“АД ,ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на М. Й. А., ЕГН
**********,гр.Русе,*** по банкова сметка: BG02UNCR76301077533046,
сумата от 100 000 лЕ. – обезщетение по чл. 432 от КЗ за претърпени
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от смъртта на сина
й А.П. А., настъпила при ПТП, причинено на 10.09.2019г., по път II -3,
гр.Бяла, обл.Русе – гр.Плевен, в землището на с.Пейчиново, от Б.Г..Ч. като
водач на седлови влекач „ Скания ***“ с ДК № ***,с прикачено полуремарке
8
„ Шмитц СПР24“ с ДК № ***, чиято „Гражданска отговорност” е
застрахована в ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.02.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ ОЗК З.“АД ,ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Б. П. А., ЕГН **********,
гр.Русе,*** по банкова сметка: BG87BPBI79211045108201, сумата от 100 000
лЕ. – обезщетение по чл. 432 от КЗ за претърпени неимуществени вреди,
пряка и непосредствена последица от смъртта на съпруга й А.П. А.,
настъпила при ПТП, причинено на 10.09.2019г., по път II -3, гр.Бяла,
обл.Русе – гр.Плевен, в землището на с.Пейчиново, от Б.Г..Ч. като водач на
седлови влекач „ Скания ***“ с ДК № ***,с прикачено полуремарке „ Шмитц
СПР24“ с ДК № ***, чиято „Гражданска отговорност” е застрахована в
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 10.02.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ ОЗК З.“АД ,ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на М. А. А., ЕГН **********,
от гр.Русе, чрез неговата майка и законен представител Б. П. А., ЕГН
**********, гр.Русе, *** по банкова сметка: BG87BPBI79211045108201,
сумата от 100 000 лЕ. – обезщетение по чл. 432 от КЗ за претърпени
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от смъртта на баща
му А.П. А., настъпила при ПТП, причинено на 10.09.2019г., по път II -3,
гр.Бяла, обл.Русе – гр.Плевен, в землището на с.Пейчиново, от Б.Г..Ч. като
водач на седлови влекач „ Скания ***“ с ДК № ***,с прикачено
полуремарке „ Шмитц СПР24“ с ДК № ***, чиято „Гражданска отговорност”
е застрахована в ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.02.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ ОЗК З.“АД ,ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е. А. А., ЕГН **********,
от гр.Русе, чрез нейната майка и законен представител Б. П. А., ЕГН
**********, гр.Русе, *** по банкова сметка: BG87BPBI79211045108201,
сумата от 100 000 лЕ. – обезщетение по чл. 432 от КЗ за претърпени
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от смъртта на баща
й А.П. А., настъпила при ПТП, причинено на 10.09.2019г., по път II -3,
гр.Бяла, обл.Русе – гр.Плевен, в землището на с.Пейчиново, от Б.Г..Ч. като
водач на седлови влекач „ Скания ***“ с ДК № ***,с прикачено полуремарке
„ Шмитц СПР24“ с ДК № ***, чиято „Гражданска отговорност” е
застрахована в ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.02.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ ОЗК З.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н. М. – САК, сумата от
20 650 лЕ. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗАД „ ОЗК З.“АД ,ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Русенския
окръжен съд държавна такса в размер на 16 000 лЕ..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от
9
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
10