№ 1567
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20211100112798 по описа за 2021 година
Образувано е по предявени от М.Й. В. срещу ЗД „Б.И.“ АД обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на 40000,00лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортно
произшествие реализирано на 08,02,2021год., сума в размер на 550,15лв., обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците от 05,08,2021год. до
окончателното изплащане на вземането.
Навеждат се доводи, че на 08,02,2021год., в гр.София, около 12,36часа при
управление на МПС, лек автомобил, с марка Опел Зафира, с ДКН №****, водачът С.Г. П.,
при движение по бул.Витоша, с посока от ул.Бяла Черква към бул.България, в района на
кръстовището с ул. Д-р Стефан Сарафов, е нарушил правилата за движение по пътищата,
при което е реализирано пътнотранспортно произшествие с ищцата в качеството на
пешеходец.
Поддържа се, че произшествието е настъпило изцяло по вина на водача на
автомобила. Навеждат се доводи, че вследствие на процесното ПТП ищецът е претърпял
неимуществени и имуществени вреди, подлежащи на обезщетение. Поддържа гражданската
отговорност на делинквента да е застрахована при ответното дружество. Предявена е
претенция за извънсъдебно уреждане на спора, но в законоустановения срок не е
определено обезщетение, което обуславя правен интерес от търсената съдебна защита.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-ЗД Б.И. АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК
1
излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва иска по основание и
размер. Оспорва механизма на произшествието, както и осъществено противоправно деяние
от страна водача на Опел Зафира. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение към датата на застрахователното събитие. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като е предприела
пресичане на платното за движение на червен сигнал на светофарната уредба, без да се
съобрази със скоростта на движение на МПС, както и с разстоянието до автомобила,
включително е пресичала на необозначено за това място. Поддържа претърпените
увреждания да не са в причинна връзка с произшествието. При условията на евентуалност
поддържа да е налице прекомерност на претендираното обезщетение.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира разноски. Релевира възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
разноските на ищеца.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ К-47, съставен от СДВР, Отдел- ПП София, на 08,02,2021год., около 12:36часа, в
гр.София, бул.Витоша, в района на кръстовището с ул.Д-р Стефан Сарафов е реализирано
пътнотранспортно произшествие между лек автомобил, с марка „Опел, модел Зафира“, с рег.
№ ****, управляван от СТ. Г. П. и М.Й. В., в качеството на пешеходец.
Безспорно между страните е наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен с ответното дружество договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, покриващ деликтната отговорност на водача на лек автомобил, с марка
„Опел“, към датата на застрахователното събитие /определение от закрито съдебно
заседание от 18,03,2022год./.
От заключението на изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт се установява следният механизъм: Процесното
пътнотранспортно произшествие е настъпило в гр. София, на бул.Витоша в кръстовището с
ул. Др.Стефан Сарафов. Бул. Витоша се състои от две платна, разделени с трамвайно трасе
и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите като за всяка посока има по две
пътни ленти. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метрологична
видимост. Кръстовището е регулирано със светофарна уредба , която е работила на
автоматичен режим. Лек автомобил Опел се е движил по бул.Витоша върху дясна пътна
лента, с посока от ул.Бяла черква към бул. България със скорост от около 20км.ч.
приближавайки към кръстовището с ул.Стефан Сарафов. В същото време пешеходецът
предприема пресичане на платното за движение на бул.Витоша от дясно наляво за посоката
на движение и на разстояние от 1 метър в ляво от десен бордюр върху платното за движение
е реализиран удар като автомобилът в зоната на десен фар е ударил пешеходеца от лявата
му страна.
Изложено е становище причина за произшествието да са субективните действия на
водача на лекия автомобил със системите за управление на автомобила, който не е
задействал спирачната система на автомобила своевременно, при което е реализирал
закъснение, от което е последвал удар с пешеходеца. Няма данни какъв е бил сигнала на
светофарната уредба в момента, в който ищцата е предприела пресичане на пътното платно.
От заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза,
2
неоспорено от страните и прието от съдът, се установява, че вследствие на произшествието,
ищцата е претърпяла следните травматични увреждания:
-счупване на лопатката –закрито в ляво;
-счупване триглезенно-закрито ляво с раместване-лява глезенна става;
Причинените физически увреждания отговарят да са причинени от пътнотранспортно
произшествие при установения механизъм. Характерът на получените увреждания е
травматичен и същите са реализирали медико-биологичния признак на трайно затруднение
на движенията на ляв долен крайник и ляв горен крайник за период по-дълъг от 30 дни;
Фрактурата на лявата раменна кост е наложила извършване на оперативна интервенция без
вътрешна фиксация, поради дислокация-оперативен протокол №2065/08,02,2021год., след
което е имобилизирана. Фрактурата на ляв долен крайник е наложила гипсова
имобилизация, състояние трайно затрудняващо движенията в лявата глезенна става за срок
по-голям от 30 дни. Възстановителният период е 3-4 месеца. При извършен личен преглед
на пострадалото лице на 18,05,2022год. се констатира самостоятелна походка, както и
функционален дефицит при ляв горен крайник до 120 градуса при норма 180, при ляв
глезен-лек дефицит при повдигане на ходилото. Проведен е 1 курс ЛФК и физиолечение в
амбулаторни условия.
От събраните гласни доказателства, чрез показанията на СТ. Г. П. ценени по реда на
чл.172 от ГПК се установяват, че към момента на инцидента пред водача на Опела Зафира е
ситуиран спрял автомобил в кръстовището.
По делото са представени разходни документи фискален бон от 08,02,2021год. за
сума 94,80лв. –ортези; фискален бон от 09,02,2021год. за сума 190,35лв.-медикаменти,
фактура №87/01,03,2021год. за сума 100,00лв.-медицински транспорт, с приложен фискален
бон; фактура №20/25,03,2021год. за сума -100,00лв.-мед.транспорт с фискален бон, както и
фактура №441/12,04,2021год. за сума 65,00лв.- -преписи от мед.документи;
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност на
виновния водач. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено
увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено наличието на
осъществено противоправно деяние извършено от водачът на лек автомобил Опел Зафира,
нарушил правилата за движение по пътищата чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП, съгласно който
текст водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
3
управляват. При избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. Съгласно чл. 47 от ЗДВП водач на пътно превозно средство,
приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при
необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство. Ето защо с оглед установената обстановка произшествието да е настъпило в
района на кръстовище съдът намира водачът на МПС да е бил длъжен да предвиди
опасността за движение.
Установява се за ищцата да са настъпили неимуществени вреди вследствие на
процесното пътнотранспортно произшествие, изразяващи се в болки и страдания. Не е
оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че е налице
фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникнало задължение в този
смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
По делото не е спорно, че е налице договорно правоотношение по застраховка
гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за
процесния период, съгласно което, искът с пр.кв. чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и
застрахователят е пасивно, материалноправно легитимиран да отговаря за претърпените от
ищеца вреди.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да
бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и
сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124
от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
4
само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава.
С оглед изложеното, съгласно чл.51, вр. чл.52 от ЗЗД, на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съдът по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените от
увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 35000лв. При
определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически увреждания –
счупване на лява раменна кост, счупване триглезенно-закрито в ляво с разместване-лява
глезенна става; като причинените физически увреждания са довели до трайно затруднение
на движенията на ляв долен крайник и ляв горен крайник за период по-дълъг от 30 дни или
около 4 месеца; обстоятелството, че е извършена оперативна интервенция без вътрешна
фиксация, поради дислокация, наред с извършена гипсова имобилизация на ляв долен
крайник, възстановителния период от 4 месеца, провеждане на 1 курс ЛФК и физиолечение,
обстоятелството, че в периода на възстановяване ищцата е имала нужда от грижи в
ежедневието си, поради невъзможност едновременно да движи както долен ляв, така и
горен ляв крайник. В същото време, при определяне на справедливото обезщетение, съдът
съобрази, че при ищцата са налице данни за ограничени движения в ляв горен крайник към
настоящия момент -наличието на констатиран функционален дефицит при ляв горен
крайник до 120 градуса при норма 180, при ляв глезен-лек дефицит при повдигане на
ходилото, а видно от събраните гласни доказателства все още долен крайник отича при
натоварване. Съобразявайки горните мотиви, възрастта на пострадалата към датата на
произшествието /85години-затрудняваща възстановителния процес/, презумптивното
негативно психично отражение от реализирания деликт върху пострадалия потвърдено и от
гласните доказателства сочещи на страх от самостоятелно придвижване, лимитите на
застрахователната отговорност за релевирания период и икономическата конюнктура в
страната към датата на застрахователното събитие, съдът определи горния размер на
обезщетение за неимуществени вреди.
Претенцията за претърпени имуществени вреди за сума в размер на 550,15лв. е
изцяло основателна, с оглед представени доказателства и заключение на СМЕ, което сочи на
необходимост от извършените разходи за възстановителния период.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване съобразно чл. 51, ал. 2
от ЗЗД, с което се сочи ищцата да е допринесла за реализиране на произшествието поради
несъобразяване с разстоянието до приближаващо се МПС и скорост на движение. Не са
ангажирани доказателства сочещи на обстоятелството пострадалата да е удължила ненужно
пътя и времето за пресичане, респективно да е спряла върху платното за движение.
5
Недоказано е по делото и внезапно навлизане на платното за движение, което да е създало
опасност за водача на МПС. Неоснователно е възражението произшествието да е настъпило
на необозначено за целта място, тъй като видно от заключението е извършено на пешеходна
пътека в района на кръстовище.
За недоказано съдът намира възражението на ответника за предприето пресичане на
пътното платно на червен сигнал на светофарната уредба за пешеходците. Липсва
циклограма, от която да бъде обоснован категоричен извод. От друга страна гласните
доказателства на водача на МПС ангажирани по делото съдът намира да са заинтересовани,
а на самостоятелно основание съдът приема да са и противоречиви. От една страна сочи да
е налице спрял автомобил/такси/ в кръстовището, застъпващ изградената в дясно на
платното за движение велоалея, който е възпрепятствал видимостта към тротоара, а в
същото време водачът е възприел сигнала на светофарната уредба за пешеходци,
разположена перпендикулярно на посоката му на движение , което предполага
целенасочено възприятие. От друга страна неизяснено по делото е по каква причина лек
автомобил такси е спрял преди водача на Опел, Зафира- поради забранителен сигнал на
светофарната уредба или по друга причина, което поставя под съмнение достоверността на
показанията му относно това на какъв сигнал на светофарната уредба е предприела
пресичана ищцата преди ПТП. Ето защо релевираното възражение съдът намира да е
недоказано, поради което не е налице основание за приложение на чл.51, ал.2 от ГПК.
Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава, която с оглед датата
на молбата, депозирана пред ответника - 05,03,2021г., е дължима от 06,06,2021год. или
искането за законна лихва от 05,08,2021год. е основателно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане (дори частично) на ответника,
последният дължи изплащане на всички такси и разноски по делото в полза на бюджета на
съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят общо в размер на
1944,00лв., от които 1422,00лв. - държавна такса, както и разноски в размер на 522,00лв. от
общо 600,00лв.-в.л.
На основание чл. 78, ал. 3 на ответното дружество се дължат разноски съобразно
отхвърлената част от исковата претенция, които съдът намира за доказани в размер на
268,29лв. от общо 2235,80лв., от които 100,00лв.-СЕ и 2095,80лв.-адв. възнаграждение
/Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е основателно с оглед фактическа и правна сложност
на делото, брой проведени съдебни заседания и вид извършени процесуални действия/;
На осн.чл.38, ал.2 от Задв. на адв. М. Н.-Т. се дължи адв. възнаграждение в размер
на 1823,34лв. от общо 2095,80лв., определено по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ съобразно
цената на исковата претенция и уважен размер на иска/ 1746,50лв. и 349,30лв. ДДС/.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес: гр.София, бул. **** да
заплати на М.Й. В., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, кв. **** на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , сумата от 35000,00лв.,
обезщетение за неимуществени вреди, както и сума в размер на 550,15лв.-обезщетение за
имуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 08,02,2021год. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху главниците от 05,08,2021г. до
окончателното изплащане на вземанията като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
неимуществени вреди разликата над 35000,00лв. до пълния предявен размер от 40000,00лв.,
като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд, на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 1944,00лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА М.Й. В., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, кв. **** да
заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 268,29лв
– разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, да заплати на адв. М. Н.-Т. на осн.чл.38, ал.2 от
ЗАдв. сумата от 1823,34лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7