Определение по дело №12966/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 32509
Дата: 9 август 2024 г. (в сила от 9 август 2024 г.)
Съдия: Яна Марио Филипова
Дело: 20241110112966
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32509
гр. София, 09.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110112966 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по предявен от А. С. Т. против ............ осъдителен иск с правно
основание чл. 2б ЗОДОВ във вр. с чл.6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи за заплащане на сумата в размер на 15000 лева, представляваща
обезщетение за нарушаване на правото за разглеждане и решаване на ДП № 1932/2010 г. по
описа на 03 РУП-СДВР, пр. пр. № .......... г. по описа на Софийска градска прокуратура, в
разумен срок, ведно със законна лихва от подаване на заявление за обезщетение за
нарушаване правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок с рег. № РС – 23 –
453/11.10.2023 г. до Инспектората към ВСС. Направено е искане сторените от страната
съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е привлечен в качеството на
обвиняем по ДП № 1932/2010 г. по описа на 03 РУП-СДВР, пр. пр. № .......... г. по описа на
Софийска градска прокуратура. Страната поддържа, че с постановление от 18.07.2010 г. А. Т.
е бил задържан за срок от 72 часа, а с определение от 21.07.2010 г. на СГС по отношение на
лицето е взета мярка за неотклонение „задържане по стража“, като фактическото задържане
продължило повече от три месеца. В исковата молба са изложени твърдения, че с
постановление от 06.03.2017 г. наблюдаващият прокурор е прекратил образуваното
досъдебно производство, но постановеният акт към момента на подаване на исковата молба
не е влязъл в сила, тъй като не е редовно връчен на пострадалия Й.А.Е.. Страната поддържа,
че вследствие на прекомерната продължителност на воденото срещу лицето наказателно
производство А. Т. е търпял редица притеснения и безпокойства, а чувството му за
справедливост и нужда от доверие в институциите били нарушени. Ищецът поддържа, че
депозирал заявление за обезщетение за нарушаване правото за разглеждане и решаване на
делото в разумен срок с рег. № РС – 23 – 453/11.10.2023 г. до Инспектората към ВСС, като
доколкото делото продължава да е висящо е налице хипотезата на чл. 2б ЗОДОВ, съгласно
която иск за обезщетение за вреди от бавно правосъдие може да бъде предявен и когато
забавеното производство е все още висящо.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор са изложени доводи за недопустимост на
исковата претенция поради забраната по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, съгласно която гражданите и
юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 от закона по приключили
производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за
вреди по реда на Глава Трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. По
същество на спора в депозирания отговор са изложени твърдения, че причините за по-
1
голяма продължителност на производството са от обективен характер - сложността при
събиране на доказателства по делото предвид необходимостта от издирване на пострадалото
лице и извършване на процесуално следствени действия с негово участие. Представителят
на Прокуратурата поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на
поддържаните от ищеца твърдения за търпени в резултат на продължителността на
производството неимуществени вреди. В допълнение е отбелязано, че в периода на водене
на процесното досъдебно производство срещу А. Т. са водени и други наказателни
производства, както и че лицето е осъждано за извършване на престъпления от общ
характер. При условията на евентуалност размерът на исковата претенция е оспорен като
прекомерен и несъответен на твърдените вреди, както и на установената съдебна практика
по аналогични казуси, включително и тази на Европейският съд по правата на човека. По
изложените доводи е направено искане предявеният осъдителен иск да бъде отхвърлен, а
при условията на евентуалност претенцията да бъде уважена в размер значително по-нисък
от претендирания.
Ведно с отговора са представени документи, за които е направено искане да бъдат
приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане да бъде изискано за
послужване процесното досъдебно производство.
С подадения отговор е направено искане процесното досъдебно производство да бъде
изискано за послужване.
По допустимостта на производството:
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ гражданите и юридическите лица могат
да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 от закона по приключили производства само когато е
изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава Трета „а“
от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. С Решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС
по гр. д. № ...... г., III г. о., ГК, е разяснено, че допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за
обезщетение на вредите от нарушение на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС по висящо
производство не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2
ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на
глава трета „а“ от ЗСВ и да няма постигнато споразумение. В случая ищецът поддържа, че
воденото срещу него досъдебно производство продължава да е висящо, които твърдения не
са оспорени от ответната страна, поради което претенцията за обезщетение за нарушаване на
правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок се явява допустима.
По доказателствената тежест на спора и направените от страните
доказателствени искания, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения осъдителен иск с правно
основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
притежава качеството „обвиняем“ по ДП № 1932/2010 г. по описа на 03 РУП-СДВР, пр. пр.
№ .......... г. по описа на Софийска градска прокуратура, наличието на нарушаване
изискването за разглеждане на делото в разумен срок от ответника през процесния период,
вида и характера на претърпените неимуществени вреди, както и наличието на пряка
причинно-следствена връзка между вредите и забавата при разглеждане на делото.
Представените от страните документи следва да бъдат приети като писмени
доказателства по делото, както и следва да бъде изискано в цялост процесното досъдебно
производство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
2
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата молба и
отговора документи.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване производството по ДП № 1932/2010 г. по описа на 03
РУП-СДВР, пр. пр. № .......... г. по описа на Софийска градска прокуратура.
ДА СЕ УКАЖЕ в писмото, че производството следва да бъде представено по делото в
едноседмичен срок от получаване на съобщението. В СЛУЧАЙ, че производството не може
да бъде представено по делото поради неговата висящност, да се представи заверен препис
от същото в посочения срок.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 08.10.2024 г. от 14.20 часа, за
когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3