М  О  Т  И  В  И

  към

      присъда №101/ 19.06.2014г. по НОХД № 364 от 2014г. по описа на БОС

 

Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт на Окръжна прокуратура - Бургас срещу Л.А.С. от гр. София с обвинение за извършени в реална съвкупност престъпления по чл.116, ал.1, т.1 и т.9, вр. чл. 115 от НК и по чл.339, ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е формулирано с обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда и по двете обвинения, като за  престъплението по чл.116, ал.1, т.1 и т.9, вр. чл. 115 от НК предлага да бъде наложено наказание доживотен затвор, с оглед многобройните отегчаващи вината обстоятелства и изключително високата степен на обществена опасност на извършеното  от подсъдимия деяние, а за престъплението по чл.339, ал.1 от НК да му бъде наложено наказание от четири години лишаване от свобода. Счита, че на основание чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия следва да бъде наложено едно общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно доживотен затвор, което да се изтърпи в затвор при първоначален специален режим. По отношение на гражданските искове, намира същите за основателни, както по правно основание, така и по размер, поради което предлага същите да бъдат уважени изцяло.

За съвместно разглеждане по делото са  приети предявените от Й.З.Й., З.Й.Й. и К.Й.Г. граждански искове срещу подсъдимия за сумите от по 100 000 лв. за всеки един от тях, претендирани като обезщетения за претърпени неимуществени вреди от инкриминираното в обвинителния акт деяние по чл.116, ал.1 от НК , ведно със законните лихви от датата на увреждането. По тяхна молба, като съпруг и деца на починалата, те са конституирани и като частни обвинители. Повереникът им поддържа обвинението, допълнително излага доводи за вината на подсъдимия, споделя преценката на прокурора наказателната репресия да се осъществи чрез налагането на  наказание доживотен затвор за подсъдимия. Пледира предявените граждански искове да бъдат изцяло уважени като  доказани по основание и размер. Частните обвинители Й.Й. и  З.Й. желаят на подсъдимия да се наложи възможно най-строгото наказание.

Подсъдимият  признава авторството на деянията и  изразява съжаление. В обясненията и защитната си реч излага подробно мнението си за развитието на „В.“ЕООД,  взаимоотношенията си с „УниКредит Булбанк” АД  и пострадалата, като  ***    в Регион „Банкиране на дребно“ –Бургас и която убил, защото водела дружеството му към фалит. Излагайки свой съображения за причините, поради които подсъдимия е осъществил престъпленията, защитата пледира наказателната му отговорност да се реализира с приложението на чл.55 от НК като за престъплението по чл. 116, ал.1, т. 1 и т. 9 от НК му се наложи наказание в размер на седем години лишаване от свобода за престъпление по чл. 116, ал.1, т. 1 и т. 9 от НК, а за това по чл.339, ал.1 от НК - наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода и на основание чл. 23 от НК да се определи общо наказание от седем  години лишаване от свобода.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните в съдебното производство доказателства, съдът приема за установено следното:

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подс. Л.А.С. е роден на *** г. в гр. Благоевград. Завършил е ВНВУ”В.Левски”, гр.Велико Търново и до 09.09.19**г., когато се е пенсионирал,  е бил на кадрова военна служба в ПВО и ВВС на българската армия.

През 1997г. подсъдимият започнал търговска дейност като ЕТ „В. Е. К.“, а през  2007 г. регистрирал „В.“ ЕООД, която придобила активите и пасивите на едноличния търговец. Основната дейност на търговското дружество било производство, преработка и търговия с билки, гъби и плодове. Към края на 2012г. то е разполагало с своя производствена база в с.Черница, общ.Сунгурларе и 10 работника, заети на постоянни трудови договори, а за сезонното събиране на билки се ползвали работници по граждански договори. Фирмата продавала изсушени и балирани билки на П. от Европа и Турция.

Дейността на „В.“ ЕООД имала силно изразен сезонен характер, което налагало ежегодно ползването на заемни средства. Отношенията на подс.Л.С.  с „УниКредит Булбанк” АД, според обясненията му, са започнали през 2000г.- 2001г., през който период  едноличния търговец  е бил обслужван от офиса на банката в гр.Сунгурларе и след прекъсване са продължили през 2008г., когато търговското дружество е било привлечено като клиент на същата банка в гр.Карнобат от свид.В.Ж. *** на клона в гр. Карнобат до 09.01.2012г., а след това мобилен агент по граждански договор към банката. По повод осигуряването на кредити за оборотни средства освен със свид.Ж., подсъдимият е поддържал делови контакти със свидетелите  И.К. –„Мениджер бизнес клиенти“ във филиал Карнобат и персонален банкер на „В.“ЕООД от 2010г.,  Т.С.К. – *** на филиала Карнобат след 09.01.2012г.  и пострадалата П. Й. - ***    в Регион  „Банкиране на дребно“- Бургас - допълнително споразумение №**/08.05.2007г към трудов договор – л.148 от т.І от досъд.п.

На П. Й. като ***    в Регион „Банкиране на дребно“  е било възложено да представлява банката в съответствие с дадените й пълномощия, да  управлява, координира, организира и контролира цялостната дейност на банката на регионално ниво, да планира търговските действия и да организира изпълнението на възложения бюджет, да предприема действия за повишаване качеството на обслужване  и удовлетвореността на клиентите,  като основните задължения и отговорности по осъществяването на тези функции били разписани в длъжностната характеристика-л.149-152 от т.І от досъд.п.

По силата на предоставеното й от изпълнителните директори на „УниКредит Булбанк” АД пълномощия  тя е имала право да представлява  банката на територията на цялата страна, без ограничения, пред трети физически и юридически лица и да извършва изискуемите за целта актове, действия и сделки, като подписва необходимите договори и документи, чрез които се реализира предмета на дейност на банката на територията на Регион „Банкиране на дребно“Бургас. Със същото пълномощно са й били предоставени права да сключва от името и за сметка на „УниКредит Булбанк” АД всички видове договори, да извършва действия и да подписва  изискуемите за целта  документи : кредитни , сконтови, гаранционни сделки и /или всякакви други  сделки за финансиране и за поемане на кредитни ангажименти, синдикирани  кредитни сделки и др. подобни сделки, чрез които се реализира предмета на дейност на банката в същия териториален регион. Изрично е посочено, че сделките , чиято стойност надвишава  400 000лв. следва да се подписва съвместно с още един пълномощник на УКБАД с учредена в негова полза представителна власт за осъществяването им –л.111-л.112, т.ІІІ от досъд.п. От своя страна П. Й. , в качеството си на  „***    в Регион „Банкиране на дребно“ Бургас е преупълномощила свид.Т.К. с необходимите й права за изпълнение на функциите й като директор на Филиал Каронбат, Регион „Банкиране на дребно”Бургас Нотариално заверено пълномощно от П. Й. на Т.К. – стр. 113 – 115, т.ІІІ от досъд.п.

През 2011г. „В.“ ЕООД е изготвило с помощта на „ДСК Бул-Проджект“ ООД  и на 16.09.2011г. внесло в ДФ“Земеделие“ инвестиционен проект за 2 277 847,42лв. На 04.05.2012г. подсъдимият, като представляващ „В.“ЕООД, подписал с ДЗФ“Земеделие“, гр.София договор №******** за отпускане на финансова помощ по мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.  Според същия договор фондът предоставя на търговското дружество безвъзмездна финансова помощ от 896 942,00лв., представляваща 50% от одобрените разходи 1 793 844лв. - л.175 - 182,т.ІІІ от досъд.п.  Бенефециентът е бил длъжен да осъществи инвестицията в 24-месечен срок от подписването на договора.

Четири дни по-късно – на 08.05.2012г., в кабинета на пострадалата  се е провела среща на подсъдимия и неговата служителка – свид.С.Г. със служители от регионалния клон на  „УниКредит Булбанк” АД в гр.Бургас - ***а на филиала Карнобат –свид.  Т.К.,  персоналния бенкер на „В.“ЕООД - свид.И.К., свидетелката С.А. - риск-мениджър в „УниКредит Булбанк” АД регион Бургас и регионалния *** –П. Й.. Подс.С. запознал банковите служители с подписания договор с ДФ „Земеделие” и поискал от „УниКредит Булбанк” АД  да кредитира инвестиционния му проект. На същата среща П.Й. възложила на свид.И.К. да започне подготовката на материалите по искането за  кредит.

Същия месец било направено искане от „В.“ЕООД  за увеличаване на кредитната му експозиция, включващо получаване  на инвестиционен кредит в размер на 1 050 000лв;  на условен кредит за издаване на банкова гаранция  от 493 000лв; искане  за удължаване срока на един от  получените вече револвиращи кредити от 300 хил.лв.за нов едногодишен период  и за получаване на друг оборотен кредит от 200 000лв.- л.155, т.І от досъд.п. Към същия момент дружеството е ползвало от  „УниКредит Булбанк” АД три  револвиращи кредита, общо в размер на 800 000лв. Предвид размера на искания кредит и общата кредитна експозиция  на  „В.“ЕООД (съвкупността от всички задължения на клиента, на свързани с него фирми, юридически лица към банката) според вътрешните правила на банката (чл.45,чл.47, чл.48 – л.85-л.89, т.І от досъд.п.) ) решението по искания кредит е следвало да бъде взето от *** на Управление „Кредитен риск” в централата на банка „УниКредит Булбанк” АД. По направеното искане е дала становище риск -мениджър от Централа - А.Б.. Според изготвения стрес тест „В.“ЕООД нямало да бъде  в състояние да обслужва искания кредит. Т.П. - *** на Управление „Кредитен риск”  е взела крайното решение, с което  „УниКредит Булбанк” АД отказало искането, по съображения, че материалната обезпеченост била недостатъчна, липсвало визия за собственото участие в реализацията му, неприемливо висока задлъжнялост дружеството с висок ангажимент на банката в инвестиционния проект(86%) от стойността на признатите то ДФЗ разходи. Било одобрено само подновяване на действието на револвиращия кредит в размер на 300 000 лв. за една година.

За провеждане на ежегодната кампания по изкупуването на билки „В.“ЕООД имала нужда от финансови средства. Подсъдимият настоявал за финансиране от „УниКредит Булбанк” АД и за обяснения за отказания му инвестиционен кредит. Със съдействието на свид. Т.К.  и на регионалния ***  П. Й. са били организирани 2 срещи в Централата на банката в гр.София. Едната се е състояла   през юли месец 2012 г, на която където мениджъра от отдел „Бизнес клиенти“ към  Централа на банката  - Д.П. в присъствието на свидетелите Т.К., И.К. и С.Г.,  изслушал вижданията на подсъдимия за бизнеса му , посочил му разпознатите от банката проблеми в развитието му и обсъдили възможност за предоставяне на нов оборотен кредит от 200 000 лв., който да се обезпечи със застраховка към БАЕЗ – „Българска агенция за експортно застраховане“. Втората е била отново в Централата на Банката със свид.Е.К.П. – директор управление „Маркетинг и клиентски сигменти“ към УКБАД,   директора на Управление „Кредитен риск“ на банката, старши мениджъра Управление „Кредитен риск“ и свид. С.Г.. На тази среща подсъдимият обяснил допуснатото просрочие с  държана нереализирана продукция  на склад, поради ниските пазарни цени и изложил доводите си по  искания нов инвестиционен проект.  Според банката „В.“ЕООД изпитвала сериозно затруднение при обслужване на кредитите си и новия инвестиционен проект бил непосилен за фирмата.  Отново са му били разяснени съображенията на банката да откаже исканото  инвестиционно кредитиране, коментирана била и възможността  подсъдимият да предложи този проект и да потърси финансиране от друга банка, включително рефинансиране на настоящата му кредитна експозиция.Срещата завършила с предложение от  банковите служители  да разгледат възможността за отпускане на нов оборотен кредит. Такъв кредит за оборотни средства в размер на 200 000лв. и две погасителни вноски – на 22.11.2012г. и 22.12.2012г., е бил предоставен на „В.“ЕООД на 13.07.2012г.

 На проведена през лятото на 2012г. среща с подсъдимия  в присъствието на  свид.Р.И.К. - ***  „Бизнес център“  Бургас , пострадалата П. Й. е поставила бъдещото обсъждане за кредитирането на инвестиционния проект на „В.“ЕООД  в зависимост от финансовите резултата на фирмата за деветмесечието.

Подс.С. продължавал да очаква финансиране на инвестиционния проект от „УниКредит Булбанк” АД.  Той  решил,  че може да убеди ръководството на банката във възможностите си да реализира проекта чрез тяхно финансиране. Последвали са  оплаквания до ръководството на банката(л.10-л.11,т.ІІІ от досъд.п.), пред ВКП и БНБ, в които се е твърдяло, че отпускането на инвестиционния кредит е отказано, заради несъгласието на подсъдимия да замени изпълнителя на строителните работи по проекта – „Т.Д.“ООД гр.Сливен,  с предлагания от пострадалата и свидетелите В.Ж. и Т.К.  „П.“АД. Подсъдимия се е оплаквал и от неточности в сключените от него с „УниКредит Булбанк” АД  договори и анекси, изпратил и нотариално заверена на 14.02.2013г. покана за лична среща с ръководството на „УниКредит Булбанк” АД. Според неговите обяснения сигнали и жалби  са били изпратени и до Президентството, Народното събрание, Министерство на инвестиционното проектиране, Министерство на икономиката и енергетиката, Комисия за защита на конкуренцията, Българска стопанска камара.

В отговор до подсъдимия от  П.Д.(л.69-л.70 т.ІІІ от досъд.п.), ръководството на „УниКредит Булбанк” АД е изразило пълното си доверие към регионалния директор на Регион Бургас и останалите служителите, с които подс.С. е водил разговори за финансиране на проекта си, напълно е споделена тяхната преценка за решението им като съответстващо на правилата на банката и на кредитната й политика и като решение взето във взаимен интерес.

Подсъдимият останал неудовлетворен и от резултатите на останалите написани от него жалби и сигнали.

В края на м.12.2012г. подсъдимият се срещнал със свид.Т.С. пред филиала на банката в гр.Карнобат и й заявил, че бил  наясно с допуснатото просрочие, но яко не започнат разговори за нов кредит нямал да обслужва вече получените.

 „В.“ ЕООД приключила 2012г. с непогасени главници по предоставени  от УКБАД четири кредита(на обща стойност 1000 000лв.), три от които, с обща стойност на главницата от  700 000лв., са били с настъпил вече падеж, а падежа на  четвъртия револвиращ кредит бил на 21.05.2013г. – л.153-л.156 , т.І от досъд.п.

За събиране на вземанията си и след уведомяване на длъжника с нотариални покани , банката е предприела на 29.03.2013г. съдебна процедура по издаване на изпълнителни листи. Образувани са били две дела пред Районен съд, гр.Бургас и на 04.04.2013г. по ч.гр.д.№2488/13г. е издаден изпълнителен лист срещу „В.“ЕООД и подс.С. за солидарно заплащане на сума от 300 хил.лв. -главница по договор за револвиращ банков кредит, 7 182,76 лв. дължима договорна лихва, 3 943,19лв. -лихва върху просрочена главница,  5 541,67лв. -наказателна лихва за просрочие, ведно със законната лихва върху главницата  до окончателното й изплащане и 6 333,35лв. -разноски. На същата дата по второто дело - ч.гр.д.№2487/13г. е издаден изпълнителен лист срещу „В.“ЕООД и подс.С. за солидарно заплащане на сума от 200 хил.лв. -главница по договор за револвиращ банков кредит, 12 401,33лв. - дължима договорна лихва, , ведно със законната лихва върху главницата  до окончателното й изплащане и 4 248,03лв. -разноски.

  С посредничеството на БСК подсъдимият се свързал с юридическа кантора „SA-консулт“ и с помощта на адв.Силвия Александровна от САК  били изготвени четири писма от името на „В.“ЕООД до „УниКредит Булбанк” АД. Първото – вх. №***/***/05.04.2013г. , било адресирано до Дирекция „Кредитен риск“, а второто вх.№ ***/****/14.06.2013г.  до главния изпълнителен *** на банката. В писмата се предлагало  провеждане на работна среща и  разрешаване на проблемите между банката и клиента.От следващите две писма (вх.№***/***/10.07.07.2013г. и вх.№***/****/31.07.2013г.) до старши мениджер отдел „Събиране на вземанията“ – л.131-л.133, т.ІІІ от досъд.п.,  става ясно, че предложеното от банката  ново оборотно финансиране от 50 000лв. е недостатъчно за „В.“ЕООД . Позовавайки се изготвен  бизнес план (л.170 от т.ІІІ от досъд.п.) дружеството е искало банката да предостави инвестиционно финансиране от 2 2000 000лв. или алтернативно банката да разгледа възможност за преструктуиране на дълга чрез подписване на нови анекси по действащите кредити и отпускането на нови 200 000лв. оборотен кредит.

Подсъдимият е бил напълно наясно, че при отсъствието на финансиране от банката няма успее да реализира инвестиционния си проект в договорения с ДФЗ срок 04.05.2014г.( в писмо вх.№***/***/10.07.07.2013г. ясно е посочен последния срок -  „Категорично Ви заявяваме, че ако дружеството не стартира до края на този месец проекта, всички разговори след тава ще бъдат закъснели“ –гърба на л.133, т.ІІІ отдосъд.п.).  Освен неиздължените главници от 1 000 000лв. към УКБАД,  дружеството е имало задължение от 250 000лв. и към Банка „ДСК“АД (посочено в бизнес плана като дълг произтичащ веднъж от инвестиционен, а  след това като  оборотен кредит) и остатък за плащане по лизингов договор към ЕFG  в размер на 26 000лв. Същевременно с това, въз основа на издадените изпълнителни листи, е било образувано изп.дело №***** по  описа на частен изпълнител с район на действие Окръжен съд, гр.Бургас и предприети действия  за принудителното  събиране на вземанията. Необслужваните кредити били класифицирани и посочени  Централния кредитен регистър.

Подсъдимият е разбирал, че при наличната кредитна задлъжнялост, няма да намери кредитор, който да финансира инвестиционния проект и очакванията му да се  за развитието на фирмата  оставали нереализируеми.  „Ако бях сменил банката, освен паричните загуби, трябваше да мине малко време да ме опознаят като клиент, както ме познава „УниКредит Булбанк”, винаги съм бил открит човек, но щяхме да загубим проекта. Крайният срок за изпълнение е 4 май 2014 г. и след като не съм изпълнил проекта, съгласно законодателството губя правото на финансиране по европейски програми, освен този 1 милион. – гърба на л.169 от НОХД№364/14г. Освен пропуснатите ползи „В.“ ЕООД е щяла да загуби и средствата( около 100 000лв. според обясненията на подсъдимия), платени за  изготвянето на проекта, с който дружеството е  кандидатствало и спечелило финансовата субсидия. Финансови средства за текущи стопански нужди в исканите размери, също  не били предоставени. Подсъдимият е съзнавал, че дейността на дружеството ще бъде прекратена – „Два пъти съм падал на дъното, това ми е третия път и няма изправяне.“ – л.12, т.І от досъд.п.  Като виновник за финансовото състояние на „В.“ЕООД той персонифицирал регионален директор  в Регион „Банкиране на дребно“  -Бургас - П. Й..  По негово мнение с поведението си П. Й., в качеството й на длъжностно лице, е била отговорна за  отказаното му инвестиционно кредитиране, не е разрешила преместването му в друг клон на УКБАД,  инициирала е процедурата по принудително събиране на дълговете му към банката и го е включила в ЦКР, с което е водила дружеството към фалит. През юли 2013г. у подс. С. е имало формирано решение да убие П. Й..

През м.юни 2013г., докато бил в гр.Павел Баня две непознати лица от ромски произход, носещи за продажба ножове, предложили да продадат на подсъдимия да пистолет. Докато единия останал при подсъдимия, втория се върнал и донесъл пистолет с два пълнителя и 12 патрона. Подсъдимият закупил за 900 лв. донесения пистолет марка “Макаров” със заличени фабрични номера, калибър 9x18 мм., българско производство на фирма “Арсенал”, два пълнителя, единия от които с надпис „425“ и 12 бр. патрона, калибър 9x18 мм,  с диаметрално разположени надписи по дъното „38“ и „81“.

Подсъдимият е знаел къде живее пострадалата. Проучил е и как се придвижва до местоработата си. На 23.09.2013 г., след като пренощувал в хотел „П.“ гр.Бургас, подсъдимият се придвижил с  автомобила си  „Мазда **“ с рег. №***  до централната градска част, паркирал го на паркинг до местоживеенето на пострадалата. След това продължил пеш и около 07:40 ч. застанал в близост до зеленчуков магазин, намиращ се на  ул.”Поп Грую”, №**. Там изчакал да се появи пострадалата. След около половин час видял П. Й., движеща се по тротоара  към същия магазин и тръгнал към нея. Й. се разминала със свид.М.Х. и пред магазина се срещнала с подсъдимия. С дясната си ръка подс.С. извадил от чантичката си заредения с патрон в цевта пистолет „Макаров“, свалил предпазителя му и насочвайки го от разстояние между 0,5-1м. към гърдите на Й.  произвел изстрел. Куршумът е попаднал в лявата гръдна половина на пострадалата, минал е между 6 и 7 междуребрие, през белия дроб, продължил е през дясната и лява камери на сърцето, причинявайки разкъсването му и е излязъл през междуребрието на 8 и 9 ребро , счупвайки част от 8 ребро. Простреляната Й.  извикала и паднала на земята.

Подсъдимият се отдалечил с бързи крачки от местопрестъплението, прибирайки  пистолета, след което  побягнал към намиращите се наблизо трафопост и детска градина, в посока към бул.“Сан Стефано“. Качил се в автомобила си и потеглил към гр.София, където по предварителния му план  бил решил да се направи изявление пред „Нова телевизия“.

Изплашена, свид. М.Х. започнала да вика след подсъдимия: „Полиция, дръжте го, хванете го!“

След уведомяване по тел. 112,  на местопрестъплението пристигнали  полицейски служители и екип на ЦСМП при МБАЛ-Бургас, които прегледали пострадалата и констатирали смъртта й.

При извършения оглед на местопроизшествието били открити и иззети 1 бр. проектил и 1 бр. гилза от патрон с надпис на дъното „38“ и „81“.

Пътувайки към гр.София подс.С. решил да се предаде в полицията в гр.Сливен. При извършеното претърсване и изземване в автомобила на подсъдимия от предна дясна седалка са били иззети : мъжка риза с дълъг ръкав - цвят сив с черни райета с горен ляв джоб; шапка с козирка синьо - сив цвят с черен надпис „Bulgaria”; мъжка черна чанта с презрамка с надпис „Sport”.  В същата чантичка е намерено средството на престъплението,  посочено от подсъдимия при започване на процесуално-следственото  действие, в разглобено състояние - в един от джобовете са били съхранявани затворен блок с надпис „Макаров” 9x18 със заличен по механичен начин фабричен номер; рама с пружина, с  ударник в заредено положение; пълнител с надпис „425“, ведно поставени в него  шест патрона; един патрон 9 мм. извън пълнителя; а в друг от джобовете - пълнител, с поставени в него четири броя патрони – л.129-л.140 от досъд.п.

Описаната фактическа обстановка  на осъщественото се установява от показанията на свидетелите  М.Х., А.Ж.,С.Д.,    С.А., Р.К., Е.П.,Т.К., И.К.,   В.Ж., С.Г., С.Г.,  Д.Д. и приобщените показания на свид. В.И., дадени пред разследващ от досъдебното производство, от обясненията на подсъдимия,включително приобщените от досъдебното производство, от  заключенията на вещите лица изготвили съдебно –медицинската, балистичните, физикохимичните,  комплексната съдебно –психиатрична и психологична  експертизи - л3-л.6,л.8-л.12,л. 27-л.28,л.16-л.17, л.20-л.22, л.34-л.42 от т.ІІ от досъд.п., от протокола за оглед на местопроизшествието, протокола за оглед на труп,  протокола за оглед на веществени доказателства, протокол за претърстване и изземване от лек автомобил „Мазда ***“ с рег. №**** , ведно с фотоалбумите към тях, протокол за разпознаване от свид. М.Х., протокол за доброволно предаване, както и от останалите приобщени в съдебно следствие  писмени доказателства.

Обясненията на подс.С.  в съдебно следствие, в преобладаващата си част, са насочени към различни аспекти от  взаимоотношенията му като едноличен собственик и управляващ „В.“ЕООД с различни  служители на банката по повод кредитните отношения, личните му разбирания  за модела на тези отношения,  вижданията му за икономическото състояние и развитието на управляваното от него търговско дружество. По отношение на инкриминирантие деяния, съдът кредитира изцяло приобщените по делото обяснения, депозирани в досъдебното производство.

В показанията на свидетелите А.Ж.,С.Д.,         С.А., Р.К., Е.П.,Т.К., И.К.,   В.Ж., С.Г., се изнасят факти за проведени  в присъствието на подсъдимия срещи, за отношенията им с подсъдимия и отношенията на пострадалата с него.  Съществено противоречия в тези показания не се констатират, с изключение на противоречията между показанията на банковите служители - А.Ж.,С.Д., С.А., Р.К.,      Е.П.,Т.К., И.К.,   В.Ж.   и на бившия банков служител – свид.И.К. и счетоводителката на „В.“ЕООД – свид.С.Г.,  касаещи предимно компетенциите на различни позиции в банковата структура, документирането на кредитните искания и финансовото състояния на търговското дружество, управлявано от подсъдимия. В тази им част  съдът се доверява на показанията на свидетелите Е.П., С.А., Р.К. и Т.А., които взаимно се потвърждават и допълват.

С оглед кръга на подлежащите на установяване факти във воденото наказателно производство(предмета на доказване), е необходимо да се посочи , че  обсъждането на въпросите: дали преценката на  банката да откаже да кредитира предлагания инвестиционен проект на „В.“ЕООД е била правилна,    дали  точно е приложена  използваната от банката методология  на изследване кредитополучателя, дали  са били спазени  вътрешните правила за въвеждане на кредитната преписка във електронната банкова информационна система, дали  са съобразени с договорите за кредит (а не с Наредба №9 на БНБ) предприетите действия на банката по принудително събиране на дълговете, дали  класирането на кредитите на „В.“ЕООД и предоставянето на информация е съответствало на правилата по Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск и на Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър, ако и да имат значение по двете гражданските дела на подсъдимия срещу банката, са обстоятелства които не са предмет на настоящото дело. Противоречия между обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно следствие  и показанията на свидетелите И.К., С.Г.,  С.Г.,  от една страна , а от друга показанията на свидетелите С.А., Р.К., Е.П., Т.К.,  касаят именно посочените ирелевантни за делото въпроси, поради което съдът не намира за необходимо да ги анализира в тази им част.

Посочените гласни доказателствени източници и приетите писмени доказателсва, приложени в т.ІІІ от досъд.п. са преценяни от съда единствено в частите им, съдържащи информация за факти,  разкриващи протеклия мотивационен процес в съзнанието на подсъдимия, формирането на  представите и решението   му да умъртви П. Й. в качеството й на *** на кредитиралата го банка с незаконно придобити и държани огнестрелно оръжие и боеприпаси.

 1. В този аспект, според обясненията на подсъдимия пред съда, пострадалата го е подвела като винаги е демонстрирала положително отношение към развитието на фирмата му. След  водените предварителни разговори  с нея, той е разчитал тя  да му осигури  финансирането на проекта, което очакване тя не само не е изпълнила, а е направила опити да доведе фирмата му до фалит. „Обособих Й. като човека, който да убия, защото с нея бях разговарял. Знам подкрепата и приказките й, знам какво се случи с кредитирането и опита да ме фалират. Просто се смятат за всесилни и богоизбрани, не може никой да си мисли, че е недосегаем. Защо не убих друг, можех?! ….Именно Й. реших, защото тя носи отговорност, съгласно нейното пълномощно, подписано от изпълнителния директор Л.Х., относно кредитната политика на „УниКредит Булбанк“. Й. ми е заявявала многократно, че стои зад дружеството, гледала ме е в очите и ме е лъгала, направила и опит фирмите да фалират, като подава към БНБ фалшива информация, това е. Под „фалиране“ на фирмата разбирам следното: когато има на главата на една фирма съдия-изпълнител и той разпродава техниката, с която работи, не може да вкарва и изкарва стока, това е водене към фалит на практика, не може да работи, както трябва.“ – гърба на л.165-л.166 от НОХД№364/14г.

По мнението на подс.С.,  пострадалата е поела „кредитен ангажимент“  като е възложила на персоналния мениджер – свид.И.К. да подготви документите от кредитната преписка, с която да се кандидатства за получаването на  инвестиционен кредит - „На срещата на 8 май 2013 г. Й. пое към мен кредитен ангажимент за среща, в присъствието на С.А., Т.К. и И.К. и постави задача на К. да  започне работа по кредитиране - за 1,5 млн. лева инвестиционно кредитиране, 450 000 лева банкова гаранция и 200 000 лева оборотно финансиране, възложи на К. да работи по документите. Това разбирам под кредитен ангажимент.“-гърба на л.167 от НОХД№364/14г. В действителност подс.С.  е напълно наясно , че в случая  кредитен ангажимент е нямало. До коментираната среща  той е имал случай , в който същата банка   е поемала  кредитен ангажимент, чиято   реализация е била поставена в зависимост от конкретно посочени условия, ясно  описани в нарочно  съставения на 25.02.2008г. и подписан от ръководителя на банковия офис в гр.Сунгурларе  „Сертификат за кредитен ангажимент при най-благоприятни условия“- л.12,т.ІІІ от досъд.п.

На следващо място, според подсъдимия, П. Й. като ***    в Регион  „Банкиране на дребно“- Бургас, след като винаги е заявявала, че подкрепя дейността на фирмата му, е трябвало да даде положително становище в кредитната преписка за искания кредит  и така нейното мнение за повлияе за одобряването му от Дирекция „Кредитен риск“ към Централата на банката – л.164 от НОХД№364/14г. „Работата на Й. е, когато е поела кредитен ангажимент към мен, че ще финансира дружеството. Уговаряше се с мен да финансира дружеството. Защо „Риска“ дава отрицателно становище?! В докладната се вижда, че няма мнение по нивата преди тях, те са свързани лица, говоря за „Риска“, те са казали „не“. Защо не гръмнах тия, които са казали „не“?! П. никога не ми е казвала „не“. Гръмнах нея, защото знам какво е говорила и как е действала. Не дава становище. В края на май 2012 г. се срещаме в Карнобат, тя ми казва, че нещата стават бавно, но всичко е наред, в края на май, пет дни, след като иска да напише „не“, а в докладната няма становище, нито на Т.К., нито на П. Й.. Как да го напишат, като преди 15 минути са казали „да“. – л.164 от НОХД№364/14г.

В показанията на подготвилия предложението за кредитиране свид.И.К. също се твърди  необходимост от становище на регионалния банков *** – „Всеки трябва да си каже своето становище по веригата, дали е положително или отрицателно. Писмено, докладната от 2012 г., това не е правено, после имаше някакво изменение в техните длъжности. В онези правила, за които говорех пише, че регионалния директор е длъжен винаги да даде становище, тъй като той разпределя бюджета, с който става кредитирането. За да има положително становище, всички по веригата за проучването, трябва да имат положително становище. Ако има едно отрицателно становище, дори от Централата да пишат, че може да се кредитира, ако един по веригата е дал отрицателно становище, има прекъсване по веригата, то тогава кредитната централа не може да даде положително становище.“ - л.112от НОХД№364/14г.  Тези показания  представляват  предположение на свидетеля, произтичащо от служебната субординация на длъжностите над неговото ниво (чиито функции не са му достатъчно ясни), включително и по повод конкретното предложение за инвестиционно кредитиране –„Проектът се придвижи към Централата за предварително разглеждане. От мен отива до *** на филиала, който е Т.К. в случая, тя разглежда, ако има нещо,  съгласуваме го и тя трябва да го придвижи до следващия. Аз незнам тя какво прави, но тя трябва да го съгласува с региона.“  - гърба на л.110 от НОХД№364/14г. Свидетелят очевидно отъждествява значението на думи като знание, съгласие, съгласуване, мнение, становище. Твърденията му  за съществуващо задължение на  регионалния *** П. Й. да даде становище по искането за кредит на подсъдимия, не са подкрепени с вътрешнобанков документ  и противоречат на показанията на свид. П. – „От 2010 г. регионалните *** са изключени от процеса по оценка на риска за малки фирми, с цел да може да се осигури повече време в работа с филиалите, срещи с колегите от филиалите, повече време за търговска дейност….След като се разреши кредита, в тази система за оценка на риска се дава становище от съответните компетентни нива. В становището са описани условията, които поставят колегите от риска, за взимане на решение. ….Не знам какво становище е дал директора на филиала. Само да допълня, че директора на филиала няма право да дава становище по сделки, които са над неговата компетентност. Това са старши риск мениджър и директора на „Оценка на кредитирането“.-  гърба на л.102 от НОХД№364/14г. В показанията си тази свидетелка много ясно разграничава компетенциите на различните нива в банковата структура, както по отношение на  формирането на решение за предоставяне на кредити, така и по отношение на предоставени права за подписване на договори за кредити. Показанията на свид. П.  намират потвърждение в показанията на свидетелите С.А., Т.К. и Р.К., поради за съдът ги кредитира изцяло.

Последвалите действия на „УниКредит Булбанк“АД по повод необслужваните кредити на „В.“ ЕООД подсъдимият окачествил като опит да бъде доведена до фалит фирмата му и свързал всички тези действия с  нейния *** Й.. Тези действия , според подсъдимия са в няколко направления.

 На първо място, П. Й. му била попречила да смени обслужващия го банков филиал и да премине на обслужване към филиала на банката в гр.Сливен.Според подсъдимия бездействието на Й. било имало за цел да го държи зависим , защото ако се премести в друг филиала в Сливен, тя и К. нямало да могат да влияят на дружеството – „…не могат да подават информация към Централния кредитен регистър и проблем с плащанията нямаше да има, въпреки че, са сгрешени договорите, щяхме да отстраним проблемите с новите ***и и щяхме да вървим напред. Й. и К. отказваха каквато да е комуникация за решаване на проблемите с мен“. Процедурата по смяна на обслужващия филиал на банката е описана в показанията на свидетелите Т.К. и Р.К. и тя не включва действия на регионалния директор. В настоящия случай, видно от показанията на свид.К.  такава процедура изобщо не  е била инициирана от *** на банковия филиал в Сливен. Подсъдимия е подал заявление за преместване в банковия офис с гр.Сливен на 04.10.2012г., т.е след като вече е приключил деветмесечието, а с оглед  финансовия резултат точно за това деветмесечие Й. е била отложила  воденето на евентуален нов разговор за инвестиционния кредит(разговора при срещата им със свид.Р.К.).

 На следващо място, подсъдимият приписва на  пострадалата, че  включването на „В.“ ЕООД  в списъка на неблагонадеждните фирми(ЦКР) било без да е направен икономически анализ на дружеството. Самия подсъдим  не обяснява конкретно каква е ролята на регионалния *** на регион Бургас в процедурата по  предоставяне на информация от „УниКредит Булбанк“АД към Централния кредитен регистър.

Пристъпването към принудително събиране на вземанията на банката, според подсъдимия, също е станало по инициатива на регионалния й *** Й. , защото извадката от счетоводството, послужила за издаването на изпълнителен лист срещу „В.“ЕООД била подписана от нея на 80-тия ден от просрочието – „Човекът, който реално ме е гледал в очите и ме е лъгал и е предприел действия за водене на фирмата към фалит. Извадката от счетоводната книга, която прилагаме към делото, като доказателство, изпратена от Бургаски окръжен съд, е подписана първо от П. Й. на 80-ия ден, когато още съм в просрочие. Говоря за изпълнителния лист, който изважда банката. Това е тенденциозно.“ – гърба на л.164 от НОХД№364/14г.

Според обясненията му, тези действия се предприети от П. Й. ,  защото той не се е съгласил да промени строителната фирма, с която „В.“ЕООД е договорила изпълнението на проекта. „Й. е предприела действия за фалиране на фирмата, защото бях единствения, което не изпълни това, което искаха Й., Ж. и П. - да сменя строителната копания.“ –л.168 от НОХД№364/14г. В обясненията на подсъдимия се твърди , че на срещата на 08.05.2012г. в кабинета на Й., когато последната е възложила на свид.К. да подготви предложението за кредит , тя се е осведомила за  строителната фирма , която ще изпълнява проекта. Когато е узнавала, че строителя работи с община Сливен  тя е направила коментар, че  няма пари  и казала на подсъдимия „Трябва да помислите за смяна на строителната фирма и надзора.“ – гърба на л.163 от от НОХД№364/14г.   Направения коментар  по повод  строителната фирма по време на същата среща се  потвърждава от показанията на свид.И.К.  и свид.С.Г..  Според показанията на  свид.И.К. свид.Т.С. е предлагала да се замини строителя по договора с фирма „П.“ по време на разговор между него, другия портфейлен мениджър Х.К. във филиал Карнобат, а последната на излизане в коридора срещнала подсъдимия и му казала,“ че няма да направи нищо, докато не смени строителната фирма с „П.“ ЕООД.“ – С..

От събраните по делото доказателства  се установява , че подсъдимият за първи път по време на пътуването със свид.Т.К. за предстояща среща в Централата на банката е свързал отказа ду му бъде предоставен   кредита  с отказа му да смени изпълнителя по проекта -„ Видях един агресивен човек, един арогантен човек, нападателен, който през целия път говореше за някакви схеми, неща, свързани с бившия директор на филиала, различни клиенти от филиала… че ако не му осигурим финансово кредитиране, ще въвлече банката в най-големия скандал, ще направи пресконференция относно причините за неотпускането на кредита, защото общо му бях обяснила слабите места, но той смяташе, че има други мотиви, каза ми в прав текст, че бизнеса е най-важното нещо в живота му, той е като „негово дете“ и ако не го финансираме, той ще убие човек заради това……За него основния довод за това че кредита е отказан, тъй като визирайки мен и всички останали - Ж., Й. сме искали да бъде сменена строителната фирма по проекта му. Опитах още там да му обясня в колата, че избора на строителната фирма не променя решението на отдела по риска, който си гледа единствено финансовото обезпечение. Обясних му, че това е абсолютно невъзможно и не е това причината.“ – гърба на л.105 от НОХД№364/14г.

Тук е необходимо много ясно да се посочи , че  думите на пострадалата по време на срещата й от 08.05.2012г. не могат да се интерпретират като  въздействие за промяна на субект, участващ в изпълнението на проекта. Липсват каквито и да са доказателства пострадалата да е оказвала влияние на подсъдимия да бъде сменена фирмата , изпълнител на проекта с друга, било в свой интерес, било в интерес на свид.Ж., който е водил разговори с подсъдимия още при подготовката на инвестиционния му проект и който е запознал подсъдимия с управителя на „П.“АД. Такива данни не са били установени и при направените вътрешнобанкова проверка, при проверката от „Банков надзор“ към БНБ и при проверката , извършена по повод подадените от подсъдимия сигнали до ВКП.

Твърденията на подсъдимия, че такова условие му  поставено за да бъде одобрен проекта му, освен че са недоказани, са и напълно неоснователни, доколкото причините за получения отказ са били чисто финансови. Тези причини са му били неколкократно пояснени, включително и при  проведените срещи с Д.П. и Е.П. в Централата на банката .

В периода след  отказа на банката икономическо състояние на „В.“ЕООД  не се е променило в положителна посока, така че е нямало основание да се очаква  промяната на строителя по проекта да осигури положително становище за инвестиционно кредитиране. Твърдението за „неформален натиск“  по същия повод  от банкови служители от региона е било сочено  от подсъдимия в оплакванията му и пред ръководството на „УниКредит Булбанк“АД като причина за отказаното му инвестиционно кредитиране. Когато ръководството на банка е потвърдила правилността на решението на служителите си, като нов допълнителен повод за необслужване на кредитите започнали да се сочили неточности в съдържанието  на договорите за кредит.

От изложеното става ясно, че очакванията на подсъдимия  П. Й. да му осигури  финансирането на проекта(включително и като въздейства върху  органа вземащ решение в Централата на банката, като депозира положително становище, каквото от нея не се изисква изобщо), са почивали на нейното знание за бъдещия му  инвестиционен проект и  показните в разговорите им добронамереност и положително отношение към развитието на фирмата му. Такова отношение на регионалния банков  директор    към клиент, финансиран с три револвиращи кредита от банката, е напълно естествено, но тези очаквания не са съответствали на службата заемана от П. Й., професионалната й квалификация и административен опит, за които разказват банковите служители.

Липсвали са каквито и да са обективни данни, извършваните от „УниКредит Булбанк“АД  действия по повод необслужваните кредити на „В.“ ЕООД  да са били инициирани от пострадалата. При  неизпълнение на договорните задължения(независимо от твърденията, че просрочията се дължели на грешки в договорите или са направени, за да се предизвика интереса на ръководството на банката да  разговаря с него) , подсъдимият е нямал никакви основания да очаква банковите служители, в т.ч. и регионалния директор,  да пренебрегнат задълженията си по защита интересите на банката.

Видно от комплексната съдебно-психиатрично-психологична експертиза в личностовия профил на подс.С. са открити характерни за параноидноно личностово разстройство черти – прекомерна сензитивност към преживяване на неуспехи, склонност към преживяване на изключителна собствена значимост, както и ананкастно личностово разстройство (перфекционизъм, прекомерна педантичност, ригидност, и упоритост, прекомерно настояване околните да следват неговия начин за правене на нещата), които обаче не покриват изцяло критериите за да се постави която и да е от двете диагнози. В резултат на тази своя личностова предиспозиция и дългогодишната кадрова служба, той е придобил болезненото чувство за чест и достойнство и усещането, че нещата веднъж започнати , трябва да бъдат завършени на всяка цена.

Подсъдимият е разбрал, че опитите му да получи финансиране от „УниКредит Булбанк“АД  са останали безрезултатни  и  от банката не желали да разговарят с него,   финансовото му състояние, кредитната репутация и експозиция  са направили  невъзможно получаването на кредит от друга банка; съвсем реалната била перспективата  „В.“ЕООД да бъде лишена от активи за осъществяване на дейността си, поради действия на съдия-изпълнител;  инвестиционния проект е бил обречен на неизпълнение, поради липса на финансиране и приближаването на крайния срок за изпълнение по договора с ДФЗ. През месеците, предхождащи извършеното деяние, същия е бил в състояние на раздразнение, обида и гняв, но те не са достигнали до състояние на емоционален срив или физиологичен афект. На този психологически фон се е развивало и съдържанието на предумисъла у подс.С..

Негативните перспективи за бизнеса му и случващото се с „В. „ЕООД, намерили отражение в съзнанието на подсъдимия като резултат от целенасочени действия на регионалния *** на „УниКредит Булбанк“АД –Бургас  срещу търговската му дейност и създаденото от него дружество. С осъществяване на решението си да убие П. Й. подсъдимият е търсил наказание и възмездие, които да предизвикат силен отзвук в обществото, удовлетворяващи изострените му чувства за преживяван  неуспех и собствена значимост. Затова той се е насочил към П. В., която е заемала най- висока позиция в банковата структура в региона – „Реших да посегна на Й., защото тя е на високо положение в банката и реших, че ще има по силен отзук, че ще се стреснат гореизброените.“ –л.12 ,т.І отдосъд.п.

 2. Авторството на двете деяния, в които е обвинен подсъдимия, е безспорно установено, а начина на осъществяването им се извежда от данните, съдържащи се в показанията на свид. М.Х. и на свид.В.И. от досъдебното производство, в протоколите за оглед на местопроизшествието, за оглед на труп,  за оглед на веществени доказателства, протокол за претърстване и изземване от лек автомобил „Мазда ***“ с рег. №**** ,  протокол за разпознаване от свид. М.Х., протокол за доброволно предаване, от заключенията на вещите лица изготвили съдебно –медицинската, балестичните, физикохимичните екпертизи, протокола които потвърждават самопризнанията на подсъдимия, направени  в разпита му от 23.09.2013г в досъдебното производство.

Видно от протокола за оглед на труп и от заключението на съдебно –медицинска експертиза №***/2013г. при огледа и аутопсията на трупа на П. Й. е установен огнестрелно нараняване в лявата гръдна половина с проникване в същата, лезия на левия и разкъсване на сърцето. Разположението на входното и изходно отверстие и посоката на раневия канал са дали основание вещото лице д-р П. да направи извод, че изстрела е бил произведен от близко разстояние, лице в лице(при изправено положение раневия канал би бил с посока отгоре надолу с денивелация 10см и отдясно на ляво с разлика 15см.; а при леко наведено от кръста и извито надясно, раневия канал е хоризонтален). Според същото заключение непосредствената причина за смъртта на Й. е огнестрелната рана довела до несъвместимо с живота разкъсване на сърцето. Смъртта е настъпила бързо, в рамките на няколко минути, като пострадалата не е могла да възприема заобикалящата я действителност и не е могла да изпитва болка.

Изследвайки разположението на механичните повреждания по дамското сако и памучната блуза и наличието на метални частици около тях, с които е била облечена пострадалата и наличието на метални частици по предните части на дрехите, вещото лице М. е посочил в заключението си по извършената физикохимическа експертиза(1717, т.ІІ от досъд.п.), че двете механични увреждания по предните части на дрехите представляват входни отверстия, а увреждането от задната част на блузата- изходно отверстие. Според уточнението направено от същото вещо лице в съдебно следствие, изстрела е произведен от разстояние от 0,50м. до 1,00м., отчитайки оставените по предната част на дрехите големина на металните частици и техния  диаметър на разпределение. Тези изводи потвърждават възприятията  на свид. М.Х. за намиращи се в непосредствена близост  пострадала и подсъдим към момента на чутия изстрел и опровергават обясненията на последния за произведен изстрел от 2-3м.

Видно от заключението на балистичната експертиза – Протокол №**/24.09.2013г., иззетите от автомобила на подсъдимия  части от огнестрелно оръжие, в сглобен вид представляват пистолет „Макаров” , производство на „Арсенал“АД, със заличени фабрични номера, кал. 9x18 мм., който е огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ, годно да произведе изстрели и след последното му почистване от  него е произвеждан изстрел.  Иззетите при огледа на местопроизшествието 1 бр. гилза и 1 бр. проектил са били изстреляни същия пистолет „Макаров”. Самата гилза е от патрон калибър кал. 9x18 мм., с диаметрално разположени надписи по дъното „38“ и „81“.  Същия калибър са и представените за изследване общо 11 бр. патрони. Те са годни по предназначение, представляват боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ и служат са за стрелба с пистолет „Макаров”, „Стечкин” и техни копия.

Видно от Протокол№**/** в НСБК на Лабораторията по съдебна балистика на НИКК МВР не се съхраняват гилзи и куршуми, стреляни с пистолет „Макаров” ,  със заличени фабрични номера, кал. 9x18 мм.

Според  Протокол №*** за извършена физикохимична експертиза(л.21-л.22, т.ІІ от досъд.п.) единствено в пробата от отривката на лявата длан на подсъдимия е регистрирана капсулна микрочастица, в чиито състав присъства барий(Ва), какъвто елемент не се съдържа   в произвежданите в СССР муниции. Вещите лица са посочили възможността при стрелба с различни муниции да се отделят частици с различен състав, от този на последно изстреляната муниция. В тази част заключението противоречи на отразеното в Протокол №**/24.09.2013г., че патроните  кал. 9x18 мм., с диаметрално разположени надписи по дъното „38“ и „81“ са руско производство.  Това противоречие не е съществено , доколкото не променя изводите за лицето, произвело изстрела и годността на изследваните патрони като боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ. Констатираното противоречието  е обяснимо с това, че вещото лице С. при изготвянето на заключението - Протокол №**/24.09.2013г., не е изследвал капсулния състава на патроните, а извода че те са руско производство е направил единствено въз основа на надписите и маркировката по дъната им (л.9 т.ІІ от досъд.п.), които външни белези не могат де се приемат безрезервно, предвид нерегламенитраната им покупка.

В обясненията си пред съда подс. С. признава авторството на двете инкриминирани деяния, но в частта им, отнасяща се до   начина на осъществяването им тези обяснения  са твърде непоследователни, укончливи по обстоятелства от съществено значение по делото(например, че  е проучил маршрута на придвижване на жертвата – „Аз застанах на уличката на пътя за банката. Сигурно е имало поне още един случай, иначе няма начин, как да застана на пътя й, аз съм бил наясно, че тя ще мине оттам. Тя едва ли е ходила в зеленчуковия магазин, тя е вървяла за работа.“). Твърдяните факти в тези обяснения съществено се различават от  съобщените  в досъдебното производство. Констатираните  противоречия между обясненията му пред съда и в досъдебното производство, той обяснява със състоянието си на стрес, когато се е провеждал първия му разпит в досъдебното производство, поради което   и дадените тогава обяснения били объркани(„пълна каша“) и неточни,  и с тях искал  да засили „публичния ефект“.

Същевременно с това подсъдимия пред съда  заявява, че към настоящия момент не може да си спомни обстоятелства на извършване на  убийството, отнасящи се до времето, когато е решил да убие Й., как  е узнал къде да очаква появата й, каква е хронологията на действията му и пр.Отчитайки твърдяната липса на спомени у подсъдимия към настоящия момент и желанието му да обясни случилото се от позицията на вече изминалия период от време, съдът няма основание да не кредитира дадените непосредствено след деянието обяснения и приобщени по реда на чл. чл.279, ал.2 вр. ал.1 от НПК. В така приобщените обяснения точно и относително конкретно се съобщават  обстоятелствата по подготовката  за извършване на деянието и за самото деяние, които намират потвърждение  и в други събрани по делото доказателства.  В тях подсъдимият разказва, че е проучил маршрута на движение на пострадалата,  знаел е откъде се движи и накъде отива, два пъти обстановката е била неподходяща за осъществяване на намерението му да застреля Й.. Избора на ден, време и място, където да причака пострадалата, сочат че подсъдимият е знаел за навиците й на придвижване до работното място и я чакал по  „късия“ обичаен  маршрут,  по който тя е тръгвала за банката в 8,00ч сутринта, според показанията на съпруга й - свид.Й..  Втория маршрут(„дългия“ според показанията на съпруга й), по който пострадалата е отивала на работа е минавал през Морската градина на града. Там  според обясненията му подсъдимия не я застрелял, защото не искал случайно да пострадат намиращите се  наблизо хора. Втори път подсъдимият се е отказал, защото в близост е имало деца, които не искал  да се травмират и каквито играят както в Морската градина, така и в детската градина до местопрестъплението. 

В обясненията си пред състава подсъдимият твърди , че оръжието го  закупил случайно през м.март или април 2013г.  за самоотбрана, след като свид.В.Ж. го бил заплашил в гр. Карнобат. Житейски е неправдоподобно подсъдимият пет месеца по-късно да се снабдява с оръжие за да се защитава от неподновена заплаха, когато със същата цел вече си е набавил бухалка и два туристически бастуна  и е необяснимо защо за твърдяната цел не е придобил по законен ред и регистрирал необходимото му оръжие и боеприпаси. Затова  съдът се доверява на приобщените в съдебно следствие  обяснения от досъдебното производство, от които се установява, че периода, в който е формирано намерението на подсъдимия да умъртви пострадалата  е през м.юли 2013г. По същото време  той е закупил пистолета и боеприпасите именно с намерението да го използва като средство за осъществяване престъплението – „Взех пистолета с цел да ми послужи за това , което бях решил да направя- убийството на Й.“. 

От посочените по-горе доказателствени източници тях без съмнение се установява хронологията на инкриминираните събития и авторството на подсъдимия в извършване на деянията, предмет на обвинението.

Искането за нова КСППЕ, която да отговори отново на въпроса - дали подсъдимия е бил във физиологичен афект при извършване на деянието се обоснова от защита на подсъдимия с това, че вещите лица, изготвили експертизата не са специалисти по военна психология и не са ползвали последните обяснения на подсъдимия от 09.01.2014г. Видно от отговорите на вещите лица, към момента на изготвяне на заключението си те са разполагали с всички данни, които са им били необходими за изградят експертното си становище и нови такива не биха довели до промяна. Освен че са се запознали с материалите по делото, те са провели лични интервюта(със снета анамнеза от детските години на освидетелствания), изследвали личността на подсъдимия в неговата цялост и завършеност и са дали изчерпателен и професионален отговор на всички поставени при назначаването й  правнозначими въпроси.

Според същото заключение подс.Л.С. не се води на диспансерен отчет и не е бил на лечение в ЦПЗ гр.Бургас. Към датата на инкриминираното деяние  той  е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Психическото му състояние не препятства способността му да възприема и запаметява факти и обстоятелства, имащи отношение към делото, да дава достоверни обяснения за тях, да участва в наказателното производство и да изтърпява наложено наказание. През месеците, предхождащи извършеното деяние, същия е бил в състояние на раздразнение, обида и гняв, но те не са достигнали до състояние на емоционален срив или физиологичен афект. Личностово-хароктеровата структура на подсъдимия  се отличава с добри адаптабилни способности и личностов самоконтрол. В личностовия профил на подс.С. са открити характерни за параноидноно личностово разстройство черти – прекомерна сензитивност към преживяване на неуспехи, склонност към преживяване на изключителна собствена значимост, както и ананкастно личностово разстройство(перфекционизъм, прекомерна педантичност, ригидност, и упоритост, прекомерно настояване околните да следват неговия начин за правене на нещата), които обаче не покриват изцяло критериите за да се постави която и да е от двете диагнози.В резултат на тази своя личностова предиспозиция и дългогодишната кадрова служба, той е придобил болезненото чувство за чест и достойнство и усещането, че нещата веднъж започнати , трябва да бъдат завършени на всяка цена.(л.34-42, т.ІІ от досъд.п.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Л.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по  чл.116, ал.1, т.1 и т.9, вр. чл. 115 от НК, тъй като на 23.09.2013 г. около 08:15 ч. в гр. Бургас, ул. „Поп Грую“, пред № **, предумишлено умъртвил длъжностно лице по повод изпълнение на службата му - П. С. Й., ЕГН ********** - *** в регион “Банкиране на дребно” - Бургас в “УниКредит Булбанк” АД.

Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия  чрез използване на огнестрелно оръжие – незаконно притежавания от него пистолет „Макаров“ със заличени фабрични номера, калибър 9х18 мм., с който той е произвел от разстояние от между 0,50м до 1,00м. изстрел срещу  лявата гръдна кухина на П. Й. и така е  й е причинил огнестрелно нараняване с проникване в лявата гръдна кухина, лезия на левия бял дроб и разкъсване на сърцето. Непосредствената причина за смъртта на пострадалата е несъвместимото с живота разкъсване на сърцето. Налице е пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между противоправното поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат.

От обективна страна е налице пряка връзка между умъртвяването на П. Й.  и изпълняваната от нея служебна дейност. Като ***    в Регион „Банкиране на дребно“- Бургас, пострадалата е изпълнявала ръководна работа  със стопанско-разпоредителни и организационно-ръководни функции, ангажиращи  волята на служителите от регионалния клон на банката, поради тя се явява длъжностно лице по смисъла на чл.93,т.1,б.“б“ от НК. Познанството и контактите на подсъдимия и пострадалата са били единствено делови. Те са се осъществявали по конкретни поводи, но всеки от тях е бил свързан с  банковото обслужване на кредитополучателя -„В.“ЕООД, собственост и управлявана от подсъдимия.  Подсъдимият е имал определена представа, макар непълна и неточна,базираща се на „вътрешнобанкова информация“ и на пълномощното й за служебните функции и компетенции на пострадалата. Чрез П. Й.   подсъдимия е търсил и получавал, в рамките служебното й положение, съдействие за кредитиране на дружеството си.  Промяната в отношението му към пострадалата е започнало по повод  отказа  на банката да  кредитира инвестиционния проект  на „В.“ЕООД. Липсата на финансови средства , отказа на банката да договаря ново за кредитиране, предприетите действия за събиране на необслужваните от дружеството кредити, подсъдимия погрешно възприел като целенасочени действия на *** на „УниКредит Булбанк“АД –Бургас  срещу „В.“ЕООД , целящи да доведат дружеството до фалит. Деянието е осъществено по повод изпълнение на службата на жертвата , поради което е съставомерно по чл.116, ал.1,т.1 от НК.

На следващо място от обективна страна в случая е налице и квалифициращият елемент от състава на  чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК – предумисъл, защото е извършено по предварително решение, взето при сравнително спокойно и хладнокръвно състояние, и не само при наличието на възможност , но и след обсъждане на мотивите за и против извършването му (т. 18 на ППВС № 2/1957 г.).Доказателствата по делото са еднопосочни, че подсъдимият е предприел действия по планиране на извършеното престъпното деяние – предварително е осигурил огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, узнал е маршрута на движение на пострадалата, избрал е място за осъществяването му, където в последния му стадий е  изчаквал преминаването на жертвата. “Качих се в колата, отидох, паркирах я някъде до техния блок по посока Пощата, отидох и стана. Отидох там, не за да й поднасям цветя, отидох да я убия.“ – л.165 от НОХД№364/14г. Тези подредени и целенасочени действия на подсъдимия сочат, че у него е съществувал предварителен замисъл и изработен план за извършване на деянието, наличие на предварително взето решение за убийството и планиране на неговото извършване.  Според констативно съобразителната част на  комплексната съдебно-психиатрично-психологична експертиза, през месеците предхождащи убийството  подсъдимият на времена е бил в състояние на силно раздразнение, обида , гняв, но тези безспорно силни емоции от негативния спектър,  не са достигнали до състоянието не емоционален взрив или физиологичен ефект(л.41, т.ІІ от досъд.п.). По делото няма доказателствени факти, че решението у подсъдимия за умъртвяването на пострадалия е формирано и осъществено в състояние на силно душевно вълнение и емоционален взрив, в който се изразява физиологичният афект. Напротив, решението за умъртвяването на П. Й.  е  било взето от подсъдимия при сравнително спокойна обстановка, в която той е имал  възможност и е направил  самостоятелна оценъчна дейност на планираното деяние,  преценил е обществената опасност на деянието и неговите последици и затова е приготвил дрехи и вещи за ареста в автомобила, с който се е придвижвал  до местопрестъплението и с който се е готвил да пътува до гр.София за да даде интервю в централна телевизия. Тези обстоятелства  обективират предварителния пряк умисъл за умъртвяването на жертвата.

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, съобразно заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, че е психично здрав, т.е. вменяем. Предвиждал е общественоопасните последици на деянието и е искал  настъпването им. Наличието на квалифициращите елементи от състава на  чл. 116, ал. 1, т. 1, т. 9  от НК са безспорно доказани и умисълът на подсъдимия е обхващал всички квалифициращи обстоятелства.

Подс. С. е придобил на неустановена дата през м.юли 2013 год. в гр. Павел Баня чрез покупка от две  неустановени лица и до 23.09.2013 год. в гр. Сливен държал огнестрелно оръжие - 1 бр. пистолет марка “Макаров” със заличени фабрични номера, кал. 9x18 мм., българско производство на фирма “Арсенал” и боеприпаси за огнестрелни оръжия - 11 бр. патрони калибър 9x18. Същите са били поставени в чантичка на предната дясна седалка на автомобила му и са били иззети, когато се е предавал  на полицейските органи в гр.Сливен след убийството.  Заключението на извършената балистична експертиза - Протокол №**/24.09.2013г. установява вида и годността на пистолета ни патроните, както и техните характеристика на огнестрелно оръжие и боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ. Подс. С.  не притежава надлежно разрешително за държането на инкриминираните оръжие и боеприпаси От субективна страна, престъплението по чл. 339, ал. 1от НК е осъществено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и пряко е целял тяхното настъпване.

 

 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по  чл.116, ал.1, т.1 и т.9, вр. чл. 115 от НК, законодателят е предвидил алтернативни наказания - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, а  за  престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, предвиденото наказание е лишаване от свобода от две до осем години.

Степента на обществена опасност на подсъдимия С. не висока. Той е с чисто съдебно минало, семеен, трудово ангажиран, занимаващ се с бизнес, с който осигурявал доходи на около 10 постоянно заети по трудов договор лица и получил уважение в обитаваната социална средата, за което свидетелстват писмата от УС на БАБГ, служебната бележка за спорсорство от читалищното настоятелство с.Черница,(л.191,л.195, т.ІІІ от досъд.п.), писмо от д-р Р.Т.(л.92 от НОХД№364/14г. на БОС), показанията на свидетелите С.Г., С.Г. и С.А..

          Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени направените в хода на досъдебното производство самопризнания, добросъвестното процесуално поведение. Петдесет и осем годишната възраст не представлява  смегчаващо отговорността му обстоятелство. Дългогодишната кадрова офицерска служба на ръководна длъжност,  изпълняваните функции на военен нещатен дознател и на   съдебен заседател към Военен съд – гр. София , са обстоятелства които би следвало да действат възпиращо в поведението на подсъдимия, поради което съдът не ги оценя като смекчаващите отговорността му. В съдебното производство подсъдимият проявява самокритичност, но извън демонстрираното съжаление  липсва разкаяние за извършеното. Това  не може да се разглежда    като отегчаващо обстоятелство, защото възприетата от подсъдимия  процесуална позиция е неотемлима част от правото му на защита и не може да служи за отегчаване на правното му положение.

Доказателственият материал не позволява извод  за наличие на изключителни или  многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл.55, ал.1 от НК.

Отнемането на човешки живот е най-тежкото престъпление против личността и се отличава с изключително висока степен на обществена опасност.  В конкретния случай, присъствието на повече от един квалифициращ признак при осъществяването на престъплението, сочи за наличието на относително по-висока степен на обществена опасност на деянието по сравнение с други от същия вид. Отделните квалифициращи признаци са взето предвид от закона при определяне на съответното наказание, но детайлите по тяхното проявление  -  планирането на убийството, начина на осъществяването му (с огнестрелно оръжие), проявената престъпна упоритост за реализацията му от третия път,  служебното нивото на  умъртвеното длъжностното лице, значително завишават степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимия отнемане  живота на П. Й..

Преценявайки съвкупно изброените по-горе обстоятелства и съобразявайки чл.57, ал.1 от НК , съдът намери, че наказателната репресия спрямо подсъдимия  следва да се реализира  чрез налагане най- лекото по вид от алтернативните наказания  по чл.116, ал.1 от НК в неговия максимален размер от двадесет години лишаване от свобода. Наказанието доживотен доживотният затвор без замяна е приложимо, само ако престъплението е изключително тежко и посочените в чл. 36 от НК цели не могат изобщо  да бъдат постигнати.  Наказанието доживотен затвор е несъразмерно тежко за конкретното деяние и дееца, а данните за личността на подс.С.  не налагат изолирането му до края на живота в затворнически условия. В личностен план подсъдимият  се отличава отчетливо изразена личностова предиспозиция, непокриваща критериите за  диагностициране на  психично заболяване,  но с добри адаптабилни способности и личностов самоконтрол, което прави  напълно реалистично изпълнението на целите на наказанието. Така отмерено по вид и размер наказание, по мнението на настоящия състав, се явява справедливо, адекватно и обосновано и е напълно  достатъчно за самопреоценка на поведението от подсъдимия и за постигате на целите на наказанието по смисъла на  чл. 36 от НК.

С относително висока степен на обществена опасност се характеризира и извършеното от подсъдимия деяние по чл.339, ал.1 от НК, предвид осъществените две форми на изпълнителното деяние(придобиване и държане),  вида и характера на предмета на престъплението(боен пистолет кал.9Х18 и 11 патрона от същия калибър). Като отегчаващо вината обстоятелство съдът прецени фактът, че инкриминираният по делото пистолет и боеприпасите за него са използвани за извършването на другото престъпление, предмет на настоящето производство – това по  чл. 116, ал. 1 от НК. При тези данни и съобразно изискванията на чл. 54 от НК, съдът прие, че наказанието на подсъдимият следва да се отмери  при лек привес на смегчаващите вината обстоятелства, поради което му определи  наказание лишаване от свобода за срок от четири години.

Съдът като взе предвид, че престъпленията, предмет на разглеждане по настоящото дело, са били извършени от подсъдимия преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, на основание чл. 23, ал. 1 от НК наложи на подс. С.  най – тежкото от определените му отделни наказания, а именно лишаване от свобода за срок от двадесет години.

Настоящият състав счита, че така отмереното общо най-тежко наказание - лишаване от свобода за срок от двадесет години, е достатъчно да осъществи своето поправително и превъзпитателно въздействие, поради което за нуждите на генералната и лична превенция не е необходимо да увеличава същото на основание чл. 24 от НК. Това наказание на основание чл. 61,т.2, вр. чл. 60,ал.1 от ЗИНЗС подсъдимият  следва да изтърпи в затвор  при първоначален строг режим.

В съответствие с  чл. 59, ал. 1, вр .ал.2  от НК времето, през което подс. С.   е бил задържан по настоящото наказателно производство, следва да се приспадне от срока за изпълнение на общото наказание, считано от 23.09.2013г. до влизане в сила на присъдата.

 

 

ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:

Предявените от съпруга и децата на починалата граждански искове срещу подсъдимия С.  са доказани по своето правно основание - чл.45 от ЗЗД. Причинените на  ищците неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление.

Несъмнено,  гражданските ищци З.Й. и К.Г.,  като деца на починалата Й., търпят болки и страдания от смъртта на родителя си. От факта че и двамата са пълнолетни , а К.Г. е създала свое семейство и живее в друга държава, изобщо не следва, че страданията на децата от загубата на майка им са по-леко преодолими. От показанията им се установява, че макар и живеещи в  отделно от родителите си, те не са прекъсвали  връзката с майка си. Родствената връзка между тях е била само част от близките и сърдечни отношения помежду им. Майката е била за З.Й. и К.Г.  пример в живота, техен близък приятел, с който те са споделяли, от когото са се учили и от когото са търсили житейски  съвети и подкрепа. Двамата са били силно травмирани от случилото се. Изживели са невъзвратима загуба, ще търпят болки и скръб от  загубата на родител цял живот, като вредите са пряка и непосредствена последица от деянието на подсъдимия. С оглед изложеното, съдът намира исковете за нанесени неимуществени вреди за основателни и на основание чл.52 от ЗЗД ги  уважи по справедливост в предявения размер на по 100 000лв.

Настъпилата внезапна смърт на П. Й.  най-тежко се е отразила на съпруга й - Й.Й.. Вместо съществуващите  взаимна привързаност, любов и  разбирателство в семейството е настъпила покруса от неочакваната смърт на съпругата.  Смъртта й е прекъснала продължилата 32 години хармонична брачната връзка, като е оставила  Й.Й. вдовец на 54 години, без близост, морална и материална подкрепа до себе си. Търпяните от преживелия съпруг неимуществени вреди  са най- сериозни, защото   е принуден сам да устройва живота си , лишен от подкрепата на съпругата си, а степента на страдание на Й.Й.  значителна се завишава от внезапността на загубата и начина на престъпно отнемане на живота на съпругата му. Съобразявайки изложеното и настоящия състав намира, че претърпените от съпруга Й.Й. душевни болки и страдания  не могат да бъдат възмездени с по-малка сума от предявената с гражданския иск, поради което го уважи в пълния му размер.

По мнението на съда, така определените по размер обезщетения, предвид претендираните с приетите за разглеждане  граждански искове,  са съобразени изцяло с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Правопораждащият факт за обезщетенията е извършването на престъплението. Ето защо  по исканията  за заплащане на лихви за забава, съдът на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД намира, че подсъдимият е изпаднал в забава от деня на увреждането – 23.09.2013г. и от тази дата следва да бъде осъден да заплати  обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от сумите на уважените граждански искове до окончателното им изплащане.

 

 

  ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 На основание чл. 53, ал. 2, б. "а" от НК съдът постанови отнемане в полза на държавата на веществено доказателство пистолет марка „Макаров“ със заличени фабрични номера, калибър 9х18 мм., българско производство на фирма „Арсенал“ и  два броя пълнители за същия пистолет.

От представените по делото веществени доказателства, съдът постанови след влизане в сила на присъдата: 1бр.дънков панталон син на цвят, 1 бр. блуза с къс ръкав-тъмносиня, на червени и светлосини райета с емблема „LA COSTA”, 1 бр. риза с дълъг ръкав, 1 бр. шапка с козирка, 1 бр. черна мъжка чантичка,мобилен телефон „Нокиа ***”с ИМЕИ **********, със СИМ карта, мобилен телефон „Нокиа ***” с ИМЕИ **********, със СИМ карта, съдът постанови да се върнат на подсъдимия; веществените доказателства:1 бр. кафеникаво сако с дълъг ръкав, 1 бр. бяла фланела с къс ръкав, 1 бр. бял сутиен, 1 бр. календар за 2012 г.да се върнат на Й.З.Й., З.Й.Й., К.Й.Г., в качеството им на наследници на починалата П. с. Й., ЕГН **********; а веществени доказателства:  3 три броя бели хартиени носни кърпи- об.№4;об.№5 и об.№6, 1бр.проектил и 1бр.гилза с надпис с “38“,“81“, иззети от местопроизшествието, да се унищожат.

 

 

РАЗНОСКИ

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати в  полза на държавата дължима държавна такса върху уважения размер на гражданските искове в размер на 12 000лв., както и направените съдебно деловодни разноски  общо в размер на 1844,43лева, в това число по сметка на  Окръжен съд гр. Бургас  сумата от  290 лева, разноски в съдебната фаза  и по сметка на ОДМВР-Бургас – сумата от 1 554,43лева, представляваща разноски от досъдебното производство.

Съдът възложи върху подсъдимия заплащането и на направените от гражданските ищци и частни обвинители разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 500 лева за З.Й. и К.Г. и в размер на 2 500лв. за Й.Й..

 

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                      

                                                                                      / съдия Даниел Марков /

 

 

                                                                          ЧЛЕН:

 

                                                                        / мл.съдия Петрослав Кънев /