Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 155 12.05.2023г. град
Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, V състав,
в публично съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА Т.
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. Т.
административно дело № 107 по описа за 2023г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „ДРИЙМ СТАРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Стара Загора, ул. „Стефан Караджа“ № 26, вх. В, ет.8, ап.80,
подадена чрез пълномощника му адв. М.Т. ***, против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-44-0117263 от 27.01.2023г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. С оспорената заповед
на „ДРИЙМ СТАРС“ ЕООД, гр. Стара Загора, е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – парти-център
„Party Land”, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Подполковник
Калитин“ № 43 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание
чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на
оспорения административен акт, по съображения за издаването му в противоречие и
при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на
закона. Жалбоподателят по същество не оспорва констатираните факти и
обстоятелства при извършената от служители на ГД „Финансов контрол” проверка и съотв.
установеното като допуснатото нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ в стопанисвания от „ДРИЙМ СТАРС“ ЕООД търговски обект,
но поддържа, че това нарушение, макар формално да осъществява хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б „а“
от ЗДДС за издаване на заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС, в конкретния случай не
може да обуслови налагането на принудителна административна мярка /ПАМ/ по
чл.186, ал.1 и чл.187 ал.1 от ЗДДС, тъй като се касае за първо допуснато от търговеца
нарушение на данъчното законодателство. Твърди, че определената продължителност
на срока на приложената ПАМ, е необоснована,
като изложените в оспорената заповед мотиви са бланкетни и формални; не
съответстват на действителните факти по случая; не кореспондират нито с
тежестта на конкретно установеното нарушение, нито са основани на други релевантни
обстоятелства. Счита, че обжалваният
административен акт се явява постановен при несъобразяване с принципа на
съразмерност по чл.6 от АПК, като определеният срок на действие на ПАМ налага неоправдани
ограничения, надхвърлящи тези, произтичаща от преследваната от закона цел с
прилагането на принудителната административна мярка. По подробно изложени в
жалбата съображения е направено искане оспорената Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-44-0117263 от 27.01.2023г. да бъде отменена, като
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно
заседание и в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения, че с
оглед установеното в търговския обект нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр.
с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, обосновано, в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон административният
орган е издал обжалваната ЗНПАМ № ФК-44-0117263 от 27.01.2023г., при мотивирано определяне продължителността на срока
на мярката съобразно тежестта на нарушението и съблюдаване на принципа на
съразмерност.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
На 23.01.2023г. в 17:16 часа, служители на ГД „Финансов
контрол”, отдел „Оперативни дейности” - Пловдив, са извършили проверка на
търговски обект - парти-център „Party Land”, находящ се в гр.
Стара Загора, ул. „Подполковник Калитин“ № 43, стопанисван от „ДРИЙМ СТАРС“ ЕООД. Съгласно Протокол за извършена проверка /ПИП/
сер. АА № 0117263/ 23.01.2023г. /л.23 и сл. по делото/, съставен на основание
чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, при проверката преди легитимация е била извършена
контролна покупка - плащане на капаро за детско парти по случай рожден ден на
27.01.2023г. на 13 годишно момче на стойност 100 лева, платени в брой от К.Б. –
проверяващ, на В.А.– на длъжност аниматор, за което не е издаден фискален бон
от монтираното, въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство.
С оспорената в
настоящото съдебно производство Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №
ФК-44-0117263 от 27.01.2023г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
в ЦУ на НАП, е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект - парти-център „Party Land”, находящ се в гр.
Стара Загора, ул. „Подполковник Калитин“ № 43, стопанисван от „ДРИЙМ СТАРС“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни,
на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. От
фактическа страна обжалваната заповед и наложената със заповедта принудителна
административна мярка се основават на констатациите от извършената на 23.01.2023г.
проверка на търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – парти-център „Party Land”,
находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Подполковник Калитин“ № 43, при която е установено, че търговецът, в
качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез
фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата
наредба. Нарушението е установено при извършена контролна покупка – плащане на
капаро за детско парти за рожден ден,
което ще се състои на 27.01.2023г., на стойност 100 лева. Сумата била платен в
брой на В.А.– аниматор, от К.Б. – проверяващ преди легитимацията, като не е
издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство
модел Compact S01 с ИН на ФУ № DY53123 и ИН на ФП 36701596,
нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Въз основа на констатациите е направен извод, че „ДРИЙМ СТАРС“ ЕООД, гр. Стара Загора, не
е издало съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС, като извършеното
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, е възприето като основание за прилагане на принудителна
административна мярка със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
обжалваната ЗНПАМ № ФК-44-0117263 от 27.01.2023г., както и анонимизиран
сигнал, получен в Информационния център на НАП; съкратен отчет на фискалната
памет за периода 01.01.2022г. – 31.12.2022г.; договор за наем на обекта,
граждански договори и др.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат
на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в
законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 186,
ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване
на обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. По
делото е представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020г.
на
Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона
за Националната агенция за приходите и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС, са определени
началниците на отдели „Оперативни дейности" в Дирекция „Оперативни
дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават
заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.18 по делото/. Следователно обжалваната ЗНПАМ е издадена от материално компетентен
административен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на
НАП.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, като е
посочено правното основание за упражненото правомощие и фактическото основание за
осъщественото публичното право за налагане на ограничителната административна
мярка, от гл. т на констатираното правонарушение, датата и мястото на неговото
извършване. Съдът не констатира
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното
административно производство.
В
случая на оспорващия търговец е наложена принудителна административна мярка по
чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, според която норма, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде
съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпа до обекта или обектите на
лицето. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата
да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски
обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаването на фискални
касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД, са регламентирани в издадената
въз основа на законовата делегация по чл.118, ал.4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/чл.1, ал.1, т.4 от Наредбата/. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че
неспазването на изискването /неизпълнението на задължението/ по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, се субсумира
във фактическия състав на законово предвиденото материалноправно основание за
прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС.
В случая от
събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в
обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно че на 23.01.2023г. при
извършена от служители на ГДФК оперативна проверка на търговски обект по
смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – парти-център „Party
Land”,
находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Подполковник Калитин“ № 43, стопанисван от „ДРИЙМ СТАРС“ ЕООД,
е констатирано че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл.3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискална касова
бележка от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство - за
извършена контролна покупка
- плащане
на капаро за детско парти за рожден ден
на стойност 100 лева, платени в брой от
проверяващия служител – инспектор по приходите К.Б., на В.А.– аниматор, не е
издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство,
нито от кочан с ръчни касови бележки. Посочените обстоятелства не се оспорват от
жалбоподателя, а и са удостоверени в ПИП сер. АА № 0117263/ 23.01.2023г., който протокол, съставен по
установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се
ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по
приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Отделно от това фактът
на нерегистрирането и неотчитането на продажбата се доказва и от генерирания дневен
отчет, от който е видно, че продажбата не е отразена като регистрирана чрез
издаване на фискален бон от ФУ. Правилно установеното при извършената проверка
/нерегистриране и неотчитане на извършена в обекта продажба, чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство или кочан с ръчни касови бележки/,
е квалифицирано като нарушение на императивното изискване по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и съответно
като юридически факт, пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС, да наложи ПАМ запечатване на обект,
кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за
забрана на достъпа до обекта, поради неиздаването на
съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1,
т.1, б „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект
се налага за срок до 30 дни. Докато при налагането на ПАМ от вида на процесната
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, то определянето
на срока на продължителността на мярката е в условията на оперативна
самостоятелност, като по аргумент от изискването по чл.186, ал.3 от ЗДДС за
налагането на ПАМ с мотивирана заповед, правоприлагащият орган е длъжен да
посочи и обсъди всички конкретни и относими факти и обстоятелства, от значение за
индивидуализиране срока на ПАМ, съотв. да обоснове определената със заповедта
продължителност на срока на действие на мярката.
В
случая наложената на жалбоподателя с оспорената заповед принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект и забрана за достъп до
него, на основание чл.186, ал.1 и чл.187 ал.1 от ЗДДС, е за срок от 14 дни. Съдът
приема, че срокът на наложената ПАМ е необоснован, като при определянето му
е нарушен принципа на съразмерност по
чл. 6 от АПК - продължителността на
налагането на мярката не е в разумно съотношение на пропорционалност между охраняваните с прилагането на принудителна
административна мярка обществени отношения, касаещи данъчното облагане и
засегнатите интереси на дружеството. Съображенията за това са следните:
Определената продължителност на срока на мярката решаващият
административен орган е мотивирал с: 1. тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, дефинирани като такива,
свързани с неотчитане на приходи; с препятстване контролната дейност на
приходната администрация и непозволяващи установяването на фактически
реализирания оборот от проверявания търговец; 2. Местоположението на търговския
обект (в централната част на гр. Стара Загора) и характера на осъществяваната в
обекта дейност, с възможност за реализиране на значителни обороти (организиране
на детски партита с цена на гост в размер на 30 лева, но не по-малко от 240
лева за всички гости); 3. За да се защити държавния интерес, като се
предотврати възможността от извършване на нови нарушения, от което за фиска ще
настъпят значителни и трудно поправими вреди, поради неотразяване на реално
извършените продажби, водещо да неправилно определяне на дължимите налози и 4.
Целите на налаганото ограничение - промяна в начина на извършване и в
организацията на дейността в търговския обект и в начина на отчитане на
дейността, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване на
отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към
НАП, а индиректният - недопускане вреди за фиска.
Очевидно е,
че така изложените мотиви за обосноваване на определената продължителност на
налаганата ПАМ, от една страна са бланкетни и не изпълняват изискването по чл.186, ал.3 от ЗДДС за мотивираност на срока на мярката, а от друга страна по никакъв начин не кореспондират с
конкретни фактически констатации, релевантни за определянето на срока на
ограничението.
Общо формулираните в заповедта мотиви, свързани със значимостта на охраняваните
с наложената ПАМ обществени отношения и с държавния интерес, чиято защита цели
издаването на заповедта, не обосновават кое налага срока на прилаганото
ограничение да бъде 14 дни. По-голямата част от
изложените мотиви са свързани с целите на упражнената административна принуда -
предотвратяването и преустановяването на административни нарушения от същия
вид, както и коригиране поведението на търговеца и налагането на финансова
дисциплина, което принципно се постига с налагането на самата ПАМ. Действително
регистрирането и отчитането на извършваните продажби на стоки и услуги от
търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка, е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи
търговски обекти по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Съответно
неизпълнението на това задължение, законът в разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1,
б. „а” от ЗДДС предвижда като материалноправна предпоставка за постановяването на
заповед за налагане на ПАМ „запечатване на търговски обект“. Но за мотивиране на
срока на налаганата ПАМ във всеки един конкретен случай, не е достатъчно само да бъдат посочени целите, за постигането на които
е регламентирано прилагането на ограничението в хипотезата на чл.186, ал.1,
т.1, б. „а” от ЗДДС, съотв. не е достатъчно да бъде обосновано съществуването
на нормативно установеното материалноправно основание за налагане на ПАМ, при
посочване на присъщата за нарушението на чл.118, ал.1
от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ последица
- нерегистриране и неотчитане на приход от продажби. При определяне
продължителността на срока, за който се налага ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС,
изхождайки от възможното укриване /неотчитане/ на приходи, които не могат да
бъдат постоянно контролирани, също и определени по размер в тяхната съвкупност,
е необходимо констатирането не само на факта на нерегистрирането на продажбата,
но установяването и на други обстоятелства, индициращи нееднократно извършване
на констатираното нарушение. В случая наличието
на такива обстоятелства нито е обосновано в обжалваната заповед, нито е
доказано по делото. Не водят до друг правен извод представените в хода на
съдебното производство доказателства и в частност анонимизирания сигнал,
получен в Информационния център на НАП с вх. № ИЦ-С-6/ 03.01.2023г., по повод
на който сигнал служителите на ГД „Финансов контрол”, отдел „Оперативни
дейности” – Пловдив, са извършили проверката. На първо място изнесените в този
сигнал данни, не са посочени като обуславящи мотиви за определяне
продължителността на срока на ограничението и съотв. представянето на сигнала в
хода на съдебното производство, нито може да замести липсата в обжалваната
заповед на посочване на относимите факти и обстоятелства, от значение за
индивидуализиране срока на ПАМ, нито може да санира неспазеното изискване за
мотивираност (обоснованост) на определената със заповедта продължителност на
срока на действие на мярката. На следващо място достоверността на съдържащите
се в сигнала твърдения (че на 29.12.2022г. е заплатено капаро на стойност 100
лева за празнуване на рожден ден на дете, за което плащане не е издадена касова
бележка, както и че това не е първия случай на неиздаване на документ за
плащане), не е потвърдена по никакъв начин чрез събрани по реда на ДОПК или АПК
доказателства и доказателствени средства. Съответно механичното съпоставяне на
данните по представения съкратен отчет на фискалната памет за периода
01.01.2022г. – 31.12.2022г. за регистрирания и отчетен от търговеца оборот за
2022г. и данните за предполагаемия размер на разходите за обекта и за
осъществяваната дейност през 2022г. (въз основа на сключените договор за наем и
граждански договори), не е достатъчно да се приеме, че е налице превишаване на
разходите над приходите, като обстоятелство, индициращо че нерегистрирането и
неотчитането на продажби на услуги в търговския обект, представлява практика в
дейността на проверяваното лице. От една страна общоизвестен е фактът, че до
31.03.2022г. в страната е обявена извънредна епидемична обстановка при въведени
от МЗ ограничения в дейността на търговски обекти от вида на процесния. От
друга страна без извършена нарочна проверка по предвидения в ДОПК процесуален
ред и без обективирани по надлежния ред констатации за несъответствие на
приходи и разходи, респ. за данни за укрити приходи, не може да бъде презюмирано
наличието на нерегистрирани и неотчетени чрез фискално устройство търговски
обороти. В този смисъл при условие, че по несъмнен начин е установено, че е
налице въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел Compact S01 с
ИН на ФУ № DY53123 и ИН на ФП 36701596 т.е създадена е
организация за отчитане на извършваните в търговския обект продажби на услуги и
че липсват каквито и да е било данни за предходно извършени от задълженото лице
нарушения на данъчното законодателство, абсолютно необосновани са съображенията
за „констатирана противозаконна практика в дейността на проверяваното лице“ и
че поведението на търговеца „е насочено срещу установената фискална дисциплина“
и показва „организация в търговския обект, която няма за цел спазването на
данъчното законодателство“. Съответно необоснован е и определеният 14 дневен
срок за налагане на ПАМ „запечатване на търговски обект“, основан на
съображения за необходимост от време за „извършване на промяна в организацията
на дейността на обекта“ и „необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността на търговеца“. Не е и ясно как използваните
като критерии за индивидуализиране на срока на ограничението - местоположение
на търговския обект, предмета и характера на осъществяваната в обекта търговска
дейност и предлаганите услуги (при неправилно посочване че се касае за продажба
на канцеларски материали и копири услуги при продължително работно време на обекта),
се свързват с констатацията „че с поведението си проверявано лице накърнява съществено обществения
интерес и фискалната политика на държавата“.
В заключение следва да се отбележи, че
изложените като мотиви общи съждения относно държавния интерес за спазването на
фискалната дисциплина и реда за отчитане на извършваните продажби на стоки и
услуги в търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки и относно целите
на налаганата ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и абсолютно неподкрепените
с каквито и да е било конкретни факти изводи за „незаконна практика в дейността
на проверяваното лице“; за поведение, което „съществено накърнява обществения
интерес и фискалната политика на държавата“ и за възможно настъпване на
„значителни и труднопоправими вреди за фиска“, по никакъв начин не могат да обосноват
необходимостта от прилагане на наложената със ЗНПАМ № ФК-44-0117263 от
27.01.2023г. принудителна административна мярка за определения със заповедта 14
дневен срок. При липсата на обвързване на обективираната в оспорената заповед
преценка на правоприлагащия административен орган за продължителността на срока
на ПАМ, с конкретното нарушение и нарушител, за постигане целите по чл.22 от ЗАНН при съблюдаване на принципа на съразмерността по чл.6 от АПК, очевидно
необосновано и въз основа на бланкетни мотиви е прието, че за осигуряване
защитата на обществения интерес от гл.т спазването от задълженото лице на
фискалната дисциплина и законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите
чрез фискално устройство в търговски обект, прилагането на ограничението следва
да бъде за срок от 14 дни. Липсата на конкретни и относими фактически основания
за определената продължителност на срока на ПАМ, представлява нарушение на
изискването за мотивираност по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е основание за
отмяна на заповедта, като незаконосъобразна.
Не на последно следва да бъде
съобразено Решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело С-97/21 по преюдициално
запитване, отправено в рамките на производство по дело: МV – 98 срещу Началник
на отдел „Оперативни дейности“ гр. София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
по спор относно наложена мярка запечатване на търговски обект, в който е
извършена продажба на стока без да се издаде фискална касова бележка. Съгласно
посоченото решение, чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември
2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл.50
от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също
неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни
производства на данъчнозадълженото лице може да бъде наложена мярка имуществена
санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване
пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява
координиране на производството, позволяващо да се сведе до стриктно
необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява
да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта
на разглежданото нарушение. В случая определеният 14 дневен срок на
действие на наложената ПАМ запечатване на търговски обект и забрана за достъп
до обекта, очевидно не преследва единствено превантивна цел, още
по-малко такава, свеждаща се само до поправяне на вредата, причинена с
нарушението. Поради което процесната ПАМ не може да бъде определена като обезпечителна мярка, а в съответствие с
разрешението, дадено в т. 43 – т.47 от Решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело
С-97/21, наложената ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС следва се
квалифицира като санкция с наказателноправен характер по см. на чл.50 от ХОПЕС, както от гл.т на тежестта й (имаща за
последица преустановяване на
търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от него за период от 14
дни), така и предвид обстоятелството,
че освен превантивна цел, тази ПАМ има и репресивна цел (дефинирана в
обжалваната заповед като такава да „въздейства върху антифискалното поведение
на лицето и да се коригира констатираната противозаконна практика в дейността
на проверяваното лице“). От доказателствата по делото се установява, че
след издаване на оспорената Заповед № ФК-44-0117263 от 27.01.2023г. за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б.
„а“ от ЗДДС, със съставен АУАН № F694118 от 30.01.2023г., срещу „ДРИЙМ СТАРС“
ЕООД е образуването административнонаказателно производство по реда на ЗАНН за
извършеното нарушение на чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с
чл.118, ал.1 от ЗДДС, като от фактическа и правна страна административно наказателното обвинение е идентично с описаното в
обжалваната заповед нарушение, възприето като материалноправно основание за
прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС. Съгласно практиката на СЕС, принципът
ne bis in idem забранява кумулирането на санкции и на
процедури за търсене на отговорност с наказателноправен характер по см. на
чл.50 от ХОПЕС, като съобразяването на
принципа на пропорционалност на ограниченията на правото по чл.50 от ХОПЕС, изисква
прилагането на ограниченията само ако са
необходими за постигането на легитимни цели, като породените от мярката неудобства
не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В този смисъл, ако и в
случая към датата на издаване на обжалваната заповед за налагане на ПАМ по чл.
186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, все още да не е било образувано
административнонаказателното производство срещу „ДРИЙМ СТАРС“ ЕООД, респ. да не
е била налице хипотезата на кумулиране на процедури за търсене на отговорност и
налагане на санкции с наказателноправен характер, това не освобождава решаващия административен орган от задължението да
извърши преценка дали продължителността на ПАМ е в разумно съотношение
на пропорционалност между засегнатите интереси на търговеца и охраняваните с
прилагането на принудителна административна мярка обществени отношения, съотв.
дали засягането
на права и законни интереси на търговеца в степента, в която биха били
засегнати при прилагането на процесната ПАМ, е съразмерно на тежестта на установеното нарушение и
е необходимо за постигането на целите на осъществяваната принуда. В контекста
на разрешението, дадено с Решение на СЕС от 04.05.2023г. по
дело С-97/21, правоприлагащият
орган е бил длъжен да извърши и преценка дали тежестта на санкцията няма да се
окаже в противоречие с изискванията на принципа на пропорционалността, вкл. при
разглеждането на тежестта на мярката от гл. т на кумулираното й действие със
санкцията по чл.185 от ЗДДС, която санкция, при действащата национална правна уредба, ще бъде наложена за същото това нарушение при приключването на паралелно
развиващото се отделно производство за реализиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя по реда на ЗАНН. В случая такава преценка не е
извършена, като според съда обжалваната заповед налага необосновани и
неоправдани ограничения на данъчнозадълженото лице в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която актът се издава. Това обуславя извод, че
оспорената заповед е незаконосъобразна и като издадена в нарушение на
изискванията на чл. 6, ал. 2 и ал.5 от АПК и съотв. на целта
на закона.
Фактическата и доказателствена необоснованост на
необходимостта от прилагане на наложената със ЗНПАМ № ФК-44-0117263 от 27.01.2023г.
принудителна административна мярка за определения със заповедта срок, обуславя
извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като основание за
неговата отмяна.
Предвид
изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, в
тежест на Националната агенция за приходите следва да бъде възложено
заплащането на сумата от 1050 лева, представляваща внесена държавна такса в
размер на 50 лева и 1000 лева – договорено и заплатено възнаграждение за един
адвокат. Възражението
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява
неоснователно, тъй като договореното и заплатено възнаграждение за адвокат е в
предвидения минимален размер по чл.8, ал.3 от Наредба № 1/ 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „ДРИЙМ СТАРС“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Стефан Караджа“ № 26,
вх. В, ет.8, ап.80, Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-44-0117263 от 27.01.2023г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
– Пловдив в ЦУ на НАП, с която на „ДРИЙМ СТАРС“ ЕООД, гр. Стара Загора е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – парти-център „Party Land”,
находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Подполковник Калитин“ № 43 и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите да заплати на „ДРИЙМ СТАРС“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Стефан Караджа“ № 26,
вх. В, ет.8, ап.80, сумата
от 1 050лв. /хиляда и петдесет лева/, представляваща направените от
жалбоподателя по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: