Р Е Ш Е Н
И Е
№76
24.02.2020г. Стара
Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На единадесети февруари
2020г в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от
съдия Драгнева административно дело №878 по описа за 2019г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от КСО вр. с чл.128 от АПК, образувано по жалбата на Т.И.И.
с постоянен адрес ***, против Решение № 2153-23-31/30.09.2019г. на Директор ТП
НОИ Стара Загора, с което е потвърдено Разпореждане №********** от 13.06.2019
г. на ръководител ПО при ТП на НОИ, гр. Стара Загора, за прекратяване на
получаваната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на
основание чл. 98, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, считано
от 14.05.2019г. Мотивите за
постановяване на оспореното решение са следните:
С молба вх. №12882 от 07.07.2006 г. на И.
Т. И., баща и законен представител на малолетното си дете Т.И.И. е отправено
искане до компетентния административен орган за отпускане на наследствена
пенсия. Към молбата е приложено удостоверение за наследници, видно от
което починалата К. Й. И. е оставила
след смъртта си една дъщеря - законна наследница. С разпореждане №********** от
24.07.2006 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ, гр.
Стара Загора на основание чл. 82, ал. 1 от КСО и считано от 18.05.2006 г. е
отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Т.И.И..
С молба №19921, подадена на 09.07.2012 г. и
представено удостоверение за наследници, считано от 01.07.2012 г. на Т.И. е отпусната наследствена пенсия за
инвалидност поради общо заболяване от двама починали родители. След навършване
на 18-годишна възраст и тъй като И. е продължила образованието си във висше
учебно заведение, редовна форма на
обучение, по специалността „Право“ в Университета за национална и световно
стопанство, изплащането на наследствената пенсия от двама починали родители е
продължило до 14.05.2019 г. Видно е от уверение №253 от 04.06.2019 г., издадено
от Юридическия факултет към УНСС, че с протокол №********** на Държавна изпитна
комисия г-жа И. успешно е преминала държавните си изпити т. е. e дипломирана на
втората сесия на 14.05.2019г. С оглед последното е издадено и понастоящем
оспореното разпореждане, с което на основание чл. 98, ал. 1 от КСО във връзка с
чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО считано от 14.05.2019 г. е прекратена получаваната
от лицето наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от двама
починали родители.
Въз основа на тези факти, неоспорени с жалбата до Директор ТП НОИ и до съда, е
направен извода, че на основание чл. 82 ал.1 от КСО, считано от 01.01.2017г., с добавяне на ново
изречение трето със следното съдържание: „Децата, които полагат стаж след дипломиране,
не се смятат за учащи“, за жалбоподателката е отпаднало качеството „учащ“ и
съответно основанието да получава наследствената пенсия. Следователно
Разпореждане №********** от 13.06.2019 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ, гр.
Стара Загора е издадено при действието на цитираната законова разпоредба, чийто
текст е ясен и недвусмислен. Изразена е изрична законодателна воля за учащи по
смисъла на чл. 82 от КСО след завършване на средно образование да се считат
само децата, които се обучават във висши учебни заведения по реда на ЗВО. На
основание чл. 42, ал. 8 от ЗВО диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се
присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен
план, независимо от календарния срок на обучение. Дипломиралите се лица със
завършено висше образование губят статута на учащи по смисъла на чл. 82, ал. 1
от КСО и стажовете, които по силата на специални нормативни разпоредби полагат
след дипломирането, не се включват в срока на обучение. По силата на чл. 1, ал.
1 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше
образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“,
действаща към относимия период, висше образование по
специалността „Право“ се придобива на образователната и квалификационна степен
„магистър“ във факултет във висше училище, което отговаря на изискванията на
Закона за висшето образование и на тази наредба. В чл. 12, ал. 1 е
регламентирано завършване на обучението по специалността „Право“ с полагане на
държавни изпити по публичноправни, по
гражданскоправни и по наказателноправни науки. В
хипотезата на чл. 82, ал. 1, изр. 3 от КСО дипломираните юристи със завършено
висше образование и със статут на „стажант-юристи“ по ЗСВ не могат да се считат
за „учащи“. През времето, през което полага стаж като дипломиран юрист, г-жа И.
губи качеството на „учащ“ по смисъла на КСО и НПОС и поради това няма право на
наследствена пенсия.
С жалбата пред съда се твърди, че
въпреки измененията на чл.82 ал.1 от КСО следва да продължи да се приеме, че
изискванията на ЗСВ предполагат качеството „учащ“ на всички дипломирали се
юристи, които полагат задължителния стаж за придобиване на правоспособност. На
следващо място и като главен правен аргумент се сочи липсата на обратно
действие на материално правна норма към вече възникнали правоотношения, поради
което новото изречение трето на чл.82 ал.1 от КСО, не следва намира приложение
спрямо процесния случай. От съда се иска да отмени оспореното решение ведно с
потвърденото с него разпореждане и да постанови връщане на преписката с
указания да се продължи изплащането на
наследствената пенсия до датата, на която следва да се положи изпита за правоспособност
– 13.02.2020г. Твърди се в тази връзка, че стажът за правоспособност не
приключва на датата, на която се напуска длъжността в съответния орган на
съдебната власт и за настоящия казус тя е 01.01.2020г, а на датата, на която
стажанта следва да се яви на изпит, съгласно Заповедта на министъра на
правосъдието за определяне датата на неговото провеждане – обстоятелство,
стоящо извън субективната воля на жалбоподателя. Претендира разноски по делото
за процесуален представител в размер на
Ответника – Директор
ТП НОИ Стара Загора не изпраща представител и писмено становище по делото.
Административен съд
Стара Загора като взе предвид становищата на страните, съобразно
доказателствата и закона, намира за установено следното:
По фактите няма спор между страните, като
се установява, че към момента на издаване на оспорения пред Директора на ТП НОИ
Стара Загора административен акт и към момента, от който е постановено
прекратяване изплащането на наследствена пенсия – 14.05.2019г., жалбоподателката
не е навършила възраст от 26 години, но съгласно Уверение №253/04.06.2019г.
издадено от ЮФ на УНСС е дипломирана с протокол №**********/14.05.2019г. На
01.07.2019г е встъпила в длъжност „стажант-юрист“ в СГГ за срок от 01.07.2019г
до 01.01.2020г., когато, съгласно Акт за напускане на длъжност е напуснала
длъжността.
Разпоредбата на чл.82 ал.1 от КСО, както
и съдебната практика по нейното приложение до изменението в сила от
01.01.2017г., са известни на административния орган, видно от мотивите към
оспореното решение и на жалбоподателката и те са в смисъл, че стажът, който
полагат дипломираните юристи по специалност „право“, се включва в „срока на
обучение“ по смисъла на чл.82 ал.1 от КСО, а подзаконовата разпоредба на чл.34
ал.4 от НПОС до 01.01.2017г не е съобразена със специфичните изисквания за
придобиване на юридическа квалификация, установени в специалния закон – ЗСВ.
Ответника счита, че с изменение на чл.82 ал.1 от КСО това противоречие е
преодоляно, чрез изрично изразената законодателна воля да не се считат за
учащи, децата, полагащи стаж след дипломиране.
Настоящия състав намира, че специфичните
изисквания за придобиване на юридическа правоспособност не са променени, което
налага на първо място отговор на въпроса, кой е специалния закон. След като КСО
дефинира понятието „учащ“ за целите на чл.82 ал.1, то се налага извода, че
специален спрямо спорното административно правоотношение в частност, и общо
спрямо регулираните от чл.82 от КСО обществени отношения се явява кодекса за
социалното осигуряване. На следващо
място, в главно съображение влиза правния характер и действието спрямо времето
на правилото, въведено след 01.01.2017г. с допълнителното изречение трето на разпоредбата
на чл.82 ал.1 от КСО. След като дава определение, чрез метода на изключване, на
признака „учащ“, то нормата е материално правна, каквато се явява и цялата
разпоредба на чл.82 ал.1 от КСО, предоставяща права и не позволяваща
стеснително тълкуване поради това. Като се има предвид материално правния
характер на разпоредбата се поставя и въпроса дали същата има незабавно
приложение към вече придобитите права на наследствена пенсия от децата, считани
до 01.01.10217г от законодателя за учащи. Изрично обратно действие на нормата
не е придадено, което означава, че ще се прилага занапред, но не в смисъл, че
от момента й на влизане в сила всички, които са придобили права по чл.82 ал.1
от КСО ще ги загубят, поради отпадане качеството на „учащи“. Обратно, по силата
на правилото за приложение на материалните норми занапред / особено правоотричащите/, тези права няма да имат децата, придобили
правото на наследствена пенсия след 01..01.2017г. Тук е основния спорен правен
въпрос по делото, а именно откога се губи качеството „учащ“ и настоящия състав
намира, че след като то е задължителен елемент от фактическия състав, необходим
за придобиване на едно вече признато и упражнено материално право, то не е
допустимо с оглед правилата и на правната сигурност да се приеме, че отпада
занапред основанието за получаване на наследствената пенсия. Заварените
правоотношения по които са упражнени придобити права не се преуреждат
поради това, че законодателя не е предвидил изрично незабавно действие спрямо
тях – нито от текста на нормата може да се изведе, че имплицитно е включено преуреждане на придобити права. Съгласно утвърдената
практика на ВАС на РБ ще следва да се приеме и, че момента до който се дължи
изплащане на придобитата наследствена пенсия е 13.02.2020г., когато е
определено жалбоподателката да е положи изпит за придобиване на юридическа правоспособност
/ Заповед №СД-03-48/07.02.2020г. на Министъра на правосъдието на стр.109/ и да
приключи обучението по специалността с придобиване на правоспособност, без
която професията не би могло да се упражнява.
При този изход от спора се следват
разноски на жалбоподателя, но по делото е представено пълномощно за процесуален
представител – адвокат, без уговорено и заплатено възнаграждение, съответно без
да е уговорено безплатно предоставяне в условията на чл.38 ал.2 от ЗА.
Мотивиран от изложеното Административен
съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение
№ 2153-23-31/30.09.2019г. на Директор ТП НОИ Стара Загора и потвърденото с него
Разпореждане №********** от 13.06.2019 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ, гр.
Стара Загора по жалба на Т.И.И. ЕГН **********.
ВРЪЩА
преписката на Ръководител ПО при ТП НОИ Стара Загора с указания за продължаване
изплащането на наследствена пенсия на Т.И.И. ЕГН *********, считано от
14.05.2019г до 13.02.2020г.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от
връчването му на страните.
Административен
съдия: