О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 28 17.01.2020г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, V състав, в закрито заседание на седемнадесети януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар и с участието
на
прокурор като
разгледа
докладваното
от съдия
Р. ТОДОРОВА административно дело № 589 по
описа за 2017г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 78, ал.7 от Гражданско-процесуалния
кодекс /ГПК/ във вр. с чл.144 от Административно-процесуалния кодекс АПК/.
Образувано е по искане на Председателя на Националното
бюро за правна помощ, за присъждане на разноски на основание чл.189 от НПК и чл.81
във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК във вр. с чл.27а от Закона за правната помощ, за възнаграждението
на адвоката, предоставил правна помощ чрез осъществено процесуално
представителство на Е.Е.А. в производствата по адм. дело № 589/ 2017г. по описа
на Административен съд – Стара Загора и адм. дело № 8039/ 2018г. по описа на
Върховен административен съд.
По искова молба, подадена от Е.Е.А.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора – гр. Стара Загора, с
която е предявен иск с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, за присъждане на обезщетение в
размер на 30 000лв., за претърпени от Е.А. неимуществени вреди в Ареста гр.
Казанлък при изпълнение на наложена му мярка за неотклонение „задържане под
стража”, вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се
в неосигуряване на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия,
за периода 04.07.2014г. – 13.02.2015г., е образувано административно дело № 589/
2017г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
С
Определение от 24.01.2018г., на основание чл.95 от ГПК във вр. с чл. 21, т.3,
чл.23, ал.2 и ал.3 и чл.25, ал.1 и ал.3 от Закона за правната помощ, е
предоставена правна помощ за осъществяване на процесуално представителство на Е.Е.А.
- ищец по делото. С Определение от 02.02.2018г. определеният от АК – Стара
Загора адвокат С.И.В., е назначен за процесуален представител за осъществяване
на правна помощ на Е.А. по адм. дело № 589/ 2017г. по описа на Административен
съд – Стара Загора.
С
Решение № 78 от 03.04.2018г. по посоченото дело, Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията”, гр. София, на основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, е осъдена да
заплати на Е.Е.А. сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени от Е.А. неимуществени вреди, вследствие на допуснато
от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение на чл.3, ал.1
във вр. с ал.2 от ЗИНЗС при изпълнение на наложената на Е.А. мярка за
неотклонение „задържане под стража” в Ареста гр. Казанлък за периода
04.07.2014г. – 13.02.2015г. В останалата му част и до размера на претендираното
обезщетение от 30 000лв., предявеният от Е.А. иск срещу Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” – гр. София, е отхвърлен като недоказан и
неоснователен.
С Решение № 13355 от 08.10.2019г.,
постановено по адм. дело № 8039/ 2018г. по описа на Върховния административен
съд, е оставено в сила Решение № 78 от 03.04.2018г. по адм. дело № 589/ 2017г.
по описа на АС – Стара Загора.
В
съдебните производства по адм. дело № 589/ 2017г. по описа на Административен
съд – Стара Загора и по адм. дело № 8039/ 2018г. по описа на Върховен
административен съд, Е.А. е бил представляван от назначения му за процесуален
представител за осъществяване на правна помощ адвокат - адв. С.В. ***.
Към искането, във връзка с което е образувано настоящото
производство, е представено Решение № СЗ-2323-Р от 31.10.2019г.
на Председателя на НБПП, с което на основание чл.25, ал.2
във вр. с ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на адв. С.В. е
определено да бъде изплатено възнаграждение в размер на 900лв. за предоставена
правна помощ по адм. дело № 589/ 2017г. по описа на АС – Стара Загора и по адм.
дело № 8039/ 2018г. по описа на ВАС.
Въз основа на горната
фактическа обстановка съдът приема за установено следното:
Компетентен да се
произнесе по молбата на Националното бюро за правна помощ за присъждане на
възнаграждението, изплатено на определения процесуален представител, е съдът,
допуснал предоставянето на правна помощ – в случая Административен съд – Стара
Загора. Направеното от Председателя на НБПП искане за присъждане на разноски за
възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ, следва да бъде квалифицирано
като искане по чл.78, ал.7 от ГПК. За производството по чл. 78, ал. 7
от ГПК не е предвиден срок, в който НБПП следва да направи искането.
Естеството и вида на разноските и определения в закона ред за тяхното заплащане
водят до извода, че произнасянето на съда и присъждането на разноски за
адвокатско възнаграждение във връзка с предоставена правна помощ може да стане
едва след постановяване на решението, тъй като определянето на размера на
разноските се извършва с последващо съдебния акт решение на НБПП въз основа на
представен писмен отчет на адвоката за вида и количеството на извършената
дейност, след приключването на делото. С оглед на изложеното съдът приема, че
искането е процесуално допустимо.
Разгледано по същество се явява
неоснователно.
Съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.7 от ГПК, субсидиарно приложима по силата на препращащата норма на
чл.144 от АПК, ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде
уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП
съразмерно с уважената част от иска, а в случаите на осъдително решение лицето,
получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Разпоредбата
на чл.78, ал. 7 от ГПК е
материалноправна и урежда две хипотези. В първата хипотеза е регламентирано
възникване на материално право в полза на НБПП за присъждане на изплатеното от
него адвокатско възнаграждение по оказана правна помощ, в случаите, когато
претенцията на лицето, получило правна помощ, е уважена. Втората хипотеза
предвижда лицето, получило правна помощ, да заплати разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска, в случаите на осъдително решение.
В настоящия случай
претенцията на лицето, получило правна помощ, е частично уважена. Но съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал.7, изр. първо от ГПК, при уважаване на исковата
претенция на лицето, на което е била предоставена правна помощ, на НБПП се
присъжда изплатеното адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, а не определеното за
изплащане възнаграждение на адвоката за предоставената правна помощ. Този извод
се налага и с оглед същността на безплатната правна помощ, предоставяна по реда
на ЗПП и целите на предоставянето, както и регламентирания в закона и в
Наредбата за заплащането на правната помощ механизъм за определяне и изплащане
на възнаграждението. Националното бюро за правна помощ има право да получи
сумата за изплатеното от бюрото адвокатско възнаграждение за предоставената
правна помощ на страната в съдебното производство, чиято претенция е уважена,
само когато реално е направен разход от бюрото за такова възнаграждение.
Доказването на този разход се осъществява с представянето на доказателства за
изплащане на адвокатското възнаграждение, определено с решението на
председателя на НБПП по чл. 39 от ЗПП, което според същата разпоредба може да
бъде осъществено само по банков път. В конкретния случай по делото не са
представени доказателства за изплащане на адвокат С.В. на възнаграждението,
определено с Решение № СЗ-2323-Р от 31.10.2019г. на Председателя на НБПП. Не
съществува процесуално правило, по силата на което изплащането на
възнагражденията на адвокатите, предоставили правна помощ, да се презумира. При
липса на доказателства за изплащане на адвокатското възнаграждение в
съответствие с изискването на чл.78, ал.7, изр. първо от ГПК, искането за присъждане
в полза на НБПП на претендираната сума се явява недоказано и като такова
неоснователно.
Не се следва и
присъждане на разноски на НБПП за възнаграждение на адвоката, предоставил
правна помощ, чрез възстановяването им от лицето, на което е предоставена
правната помощ. Втората хипотеза на чл.78, ал.7 от ГПК
има предвид разноските, които е направила по делото ответната страна, като
участник в съдебното производство. Отношенията между НБПП /което не е страна в
производството по делото, а само осигурява безплатна адвокатска защита/ и
жалбоподателят /ищецът/, на който е предоставена правна помощ, стоят извън
проведеното съдебно производство и спрямо тези отношения общите разпоредби на
ГПК относно разноските са неприложими. Следователно разпоредбата на чл.78, ал.7,
изр. второ от ГПК не предвижда възможност за възстановяване на разноски в полза
на НБПП за изплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от
иска от лицето, получило правната помощ. В тези случаи разходите за заплатеното
от НБПП възнаграждение на адвоката, следва да останат за сметка
на НБПП. Съгласно чл.2 от ЗПП правната помощ се осъществява от адвокати и се финансира от държавата, а според чл.4 от същия
закон средствата за правна помощ се осигуряват от държавния бюджет.
По тези съображения съдът
намира, че искането на Председателя на Националното бюро за правна помощ за
присъждане на разноски за възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ чрез
осъществено процесуално представителство на Е.А. в съдебните производства по
адм. дело № 589/ 2017г. по описа на АС – Стара Загора и по адм. дело № 8039/
2018г. по описа на ВАС, е неоснователно и като такова, следва да бъде оставено
без уважение.
Водим от горните мотиви Старозагорският административен
съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Председателя на
Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски за възнаграждение
на адвоката за предоставена правна помощ чрез осъществено процесуално
представителство на Е.Е.А. в производствата по адм. дело № 589/ 2017г. по описа
на Административен съд – Стара Загора и по адм. дело № 8039/ 2018г. по описа на
Върховен административен съд.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен
срок от неговото съобщаване.
СЪДИЯ: