РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2259
гр. Пловдив, 18.11.2015
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито съдебно заседание на десети февруари през две
хиляди и петнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря П.Ц., като разгледа докладваното
от Председателя адм. дело № 2965 по
описа за 2014год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118
от КСО и чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Е.Д.Р.,
ЕГН: **********, посочен в жалбата адрес ***, кантора № 1, против Решение № РД-308
от 02.10.2014г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е потвърдено
Разпореждане № К-37630 от 11.08.2014г. на ръководителя на контрола по разходите
на ДОО, с което е разпоредено жалбоподателката да възстанови недобросъвестно
полученото за периода от 09.03.2010г. до 08.06.2010г. парично обезщетение за
бременност и раждане в размер на 4 563,76лв., ведно с прилежащата лихва от
3 182,32лв., изчислена до датата на разпореждането.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт и се иска неговата отмяна от съда. До голяма
степен се преповтарят възраженията, направени пред горестоящия административен
орган относно допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
незаконосъобразност както на оспореното решение, така и на потвърденото с него
разпореждане. Според жалбоподателката при административното производство не е
изяснена в пълнота фактическата обстановка, превратно са тълкувани правата и
задълженията на страните по трудовото правоотношение „Корект транс 1“ ЕООД
(осигурител) и Е.Р. (осигурено лице). В разпореждането не се съдържат
констатации относно начина на изчисление на изплатеното обезщетение, за което
се претендира връщане поради неправомерно поведение на Р.. Не са събрани
доказателства за евентуално нейно виновно и неправомерно поведение, а и е
търсена отговорност за действия или бездействия на работодателя (осигурител)
„Корект транс 1“ ЕООД. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована,
не се явява и не изпраща представител. Постъпила е молба с характер на писмени
бележки от упълномощено от нея лице – адв. А., с която се претендира отмяна на
обжалвания административен акт и присъждане на направените разноски по делото
разноски за заплатена държавна такса.
Ответникът
по жалбата – Директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния
представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е
законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване,
като подробни доводи се излагат в представено по делото становище. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е
подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо
правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната допустимост.
От фактическа страна, съдът намира
за установено следното:
Производството
е започнало във връзка с установяване на вземания на държавното обществено
осигуряване от неправилно изплатено парично обезщетение за бременност и раждане
на Р., при извършена проверка от контролните органи на НАП и НОИ, които са
установили факти и обстоятелства, подробно описани в ревизионен акт за начет и
приложенията към него, констативен протокол № 1431 от 10.09.2010г. на ТП на НОИ
– Пловдив, РА № *********/12.05.2011 г. и РД № 1100600/07.03.2011 г. на ТД на
НАП – Пловдив:
1.Трудовият
договор на Е.Р. с „Корект транс 1“ ЕООД – Пловдив е с дата на сключване 01.03.2009г.
Същата е назначена на длъжност „продавач - консултант“ с място на работа
„Корект транс 1“ на 4- часов работен ден, с основно месечно възнаграждение в
размер на 1 700лв. Трудовият договор е регистриран по реда на чл. 62 от КТ
на 05.10.2009г. В последствие, на 01.04.2009г. е сключено допълнително
споразумение за изменение на трудовото правоотношение, с което лице е назначено
на пълно работно време от 8 часа. Осигурителят подава информация в регистъра на
осигурените лица, както следва: от 01.03.2009г. до 08.03.2010г. с отработени
дни и от 09.03.2010г. до 30.04.2011г. с дни във временна неработоспособност.
Чрез осигурителя
„Корект транс 1“ ЕООД в ТП на НОИ – гр. Пловдив за г-жа Р. са представени за
периода от 09.03.2010г. до 21.07.2010г. болнични листове за бременност и
раждане №№ А 2008 1523108; А 2008 1523120; А 2008 1522568 и А 2009 0181103,
както и молба - декларация за изплащане
на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 и чл. 51 от КСО от 27.08.2010г.
и молба - декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко
дете до двегодишна възраст по чл. 53 от КСО от 20.06.2011г. ТП на НОИ е изплатило парични
обезщетения по болнични листове и по заявление - декларация по чл. 50 и чл. 51
от КСО на г-жа Р., подробно описани в разпореждането.
2.При
извършена справка в Търговския регистър е установено, че „Корект транс 1“ ЕООД
– гр. Пловдив е вписало две седалища – гр. П., ул. *** и с. К., ул. ***. Съгласно
посочените данни в трудовия договор на жалбоподателката с „Корект транс 1“ ЕООД
– гр. Пловдив, мястото й на работа е „Корект транс 1“ ЕООД, без други
индивидуализиращи данни. При така посоченото „място на работа“ и на основание
чл. 66 от КТ, според констатациите на административния орган, следва да се
приеме, че същото се намира на някое от вписаните в ТР седалища на работодателя
„Корект транс 1“ ЕООД. Контролните
органи на ТП на НОИ – гр. Пловдив и дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив,
са извършили съвместна проверка на 22.07.2010г. за установяване на
местонахождението на търговски обекти, съответно работни помещения, в които е
извършвала дейност „Корект транс 1“ ЕООД. Посетени са регистрираните в ТР като
седалище адреси на дружеството в гр. Пловдив и в с. Катуница, като за
проверката е съставен протокол, в който е посочено, че нито на адреса в гр. Пловдив,
нито на адреса в с. Катуница има обекти. На адреса в с. Катуница бабата на В.
А. П. – С. П. получава кореспонденцията на дружеството по заръка на внука й,
като получава документи и подписва обратни разписки. Установено е, също така,
че В. А. П. е бивш служител на „Корект транс 1“ ЕООД. Направено е запитване до
Община Садово относно това дали „Корект транс 1“ ЕООД е регистрирал търговски
обект на адреса на седалището си, съгласно ТР – с. К., ул. ***. С писмо изх. №
68-00-207/13.08.2010г. Община Садово уведомява ТП на НОИ – гр. Пловдив, че след
направена справка в отдел „МДТ“ е установено, че цитираната фирма с такъв адрес
няма подадена декларация за търговски обект по чл. 17 и патентна декларация по
чл. 61н от ЗМДТ. Предвид изложеното,
административният орган е приел, че „Корект транс1“ ЕООД не е извършвала
дейност на посочените като седалище на фирмата в ТР адреси в гр. Пловдив и в с.
Катуница.
В
разпореждането е посочено, че съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ един от
задължителните реквизити на трудовите договори е определяне и съответно
посочване на „място на работа“ на работника или служителя, като определеното
място на работа е задължително и за двете страни – работник и работодател.
Предвид разпоредбите на КТ в тази насока, административният орган е приел, че Р.
е назначена на работа в обект, намиращ се в с. К., ул. ***. От събраните пък по
преписката доказателства, органът е приел, че „Корект транс 1“ ЕООД не е
развивало дейност на адреса в с. Катуница, съответно жалбоподателката не е
започнала да упражнява трудова дейност по сключения трудов договор с
дружеството.
От
приложените по преписката РА и РД за извършена ревизия е установено, че „Корект
транс 1“ ЕООД е вписано в ТР на Пловдивски окръжен съд с № 93259/17.06.2008 г.
със седалище и адрес на управление с. К., ул. ***, с едноличен собственик С. Г.
Ч.. Дружеството е регистрирано по ДОПК на 16.10.2008г. в ТД на НАП – гр. Пловдив
с дан. № *** и ЕИК ***. Същото е регистрирано по ЗДДС на 24.10.2008 г. по избор
– по инициатива на лицето. В хода на
проверката са събрани писмени обяснения, че дружеството няма собствени или
наети обекти, няма стоки, предоставени на консигнация или на лизинг, няма
средства, изплатени по граждански договор или договор за управление. Изискани
са също счетоводен отчет за 2009г.; ГДД за 2009г.; документи за платен данък
печалба – авансови вноски и годишен за 2009г.; оборотна ведомост до
31.07.2010г.; справки за изплатените суми по граждански договори и договори за
управление и хонорари за периода от 01.01.2010г. до 31.07.2010г.; справка за
дължимите и внесени осигурителни и здравни вноски за периода 01.01.2009г. до
31.07.2010г.; всички придружителни писма за подадена декларация обр. № 1 и
декларация обр. № 6; трудови договори за назначения персонал; граждански
договори; уведомления; платежни документи за внесени осигурителни и здравни
вноски; справка за начислени и внесени вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за
периода от 01.01.2009г. до 31.07.2010г.
След анализ
на данните в представените първични и вторични счетоводни документи и анализ на
всички събрани в хода на ревизията доказателства е констатирано, че „Корект
транс 1“ ЕООД не е представил никакви доказателства относно това каква работа е
извършена от наетите лица, как е отчетена и измерена тя, как е формирана
работната заплата. Не са представени такива документи и от лицата. Констатирана
е липса на обекти, в които фирмата е извършвала дейност. За ревизирания период
е установено, че няма открити банкови сметки. В хода на ревизията е установено
и прието, че за всички наети лица през ревизирания период не е възникнало
осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО и че разходите за заплати и осигуровки
по представените ведомости за заплати се явяват документално необосновани. От
представените обяснения на управителя и работниците е установено, че те са
разнасяли листовки и реклами за продажба на автомобили, но не са представени
доказателства за това – самите рекламни материали или осчетоводени разходи за
тях.
При
сравнение на представените от фирмата разплащателни ведомости, справки за
начисления фонд работна заплата, дължимите осигурителни вноски, осчетоводени
разходи за заплати, осигурителни вноски и съпоставянето им с подадената
информация с декларация обр.1, декларация обр. 6 (подавани след срока) и
подадената ГДД, е установено, че данните са различни и не могат да бъдат
засечени. От данните в регистрите на НАП и обясненията на управителя е
установено, че лицата са назначавани по трудови правоотношения за минал период
(със задна дата).
В хода на
ревизията, на основание чл. 37, ал. 5 и чл. 57 от ДОПК до Е.Р. е изпратено
искане за представяне на документи и писмени обяснения относно извършваната
работа, работното време и работното място в „Корект транс 1“ ЕООД. С вх. № 94-00-5739/29.07.2010г.
е постъпило обяснение от лицето, от данните в което става ясно, че приятели го
свързали с управителя С. Ч., работила е като „продавач – консултант“ на 8 часа
със заплата от 1 350лв., която й е била давана лично от Ч. в брой, веднъж
в месеца. Не пази фишове. Сочи, че от НОИ са й изплатени обезщетения по личната
й банкова сметка, *** № 28/01.03.2009г. за назначаването й на длъжност
„продавач - консултант“ на 4 часа с основно трудово възнаграждение от
1 700лв.
От данните в
събраните документи и обяснения е направен изводът, че съставените документи –
трудови договори, разплащателни ведомости и подадената информация в регистрите
на НАП са съставени привидно, с цел получаване на парични обезщетения от
лицата, назначени по трудови правоотношения. В разпореждането е посочена
подробно нормативната уредба, касаеща изплащане на парични обезщетения за
бременност и раждане, както и за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст,
както и от кога възниква осигуряването на лицата. Констатирано е, предвид
факта, че за Е.Р. не е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО, за
нея не следва да фигурират данни по чл. 5, ал. 4 от КСО в декларация обр. № 1,
подадена от „Корект транс 1“ ЕООД. В тази връзка, на осигурителя са дадени
задължителни предписания от контролните органи на ТП на НОИ с изх. №
К-46347#1/22.07.2011г. за заличаване на неоснователно подадените за Р. данни. Предписанията
не са обжалвани и са влезли в сила на 26.09.2011г., но не са изпълнени.
Посочва се,
че недобросъвестността на жалбоподателката се потвърждава от гореизложените
обстоятелства, от които било видно, че тя, като страна по трудовия договор,
сключен с „Корект транс 1“ ЕООД, не е имала намерение да упражнява правата и
задълженията си по него, а договорът е
бил изготвен с цел да бъде ползван от нея, за да й бъдат отпуснати парични
обезщетения за бременност и раждане от средствата на ДОО. Съгласно разпоредбата
на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни
плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по
чл. 113 от същия кодекс.
Разпореждането
е обжалвано от Р. пред горестоящия в йерархията административен орган, който
с Решение № РД-308/02.10.2014г. е оставил без уважение жалбата и е
потвърдил Разпореждане № К-37630/11.08.2014г. на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО при ТП на НОИ - гр. Пловдив. Директорът на ТП на НОИ -
гр. Пловдив е възприел изцяло изложената по-горе фактическа обстановка и
изложените от компетентния орган правни изводи.
При
съдебното обжалване към доказателствения материал по делото са приобщени съставения
на „Корект транс 1“ ЕООД Ревизионен акт (РА) № ********* от 12.05.2011г., ведно
с приложения към него Ревизионен доклад № 1100600 от 07.03.2011г., всички
издадени от ТД на НАП - гр. Пловдив; кореспонденция на РУ „СО“ – гр. Пловдив с
Община Садово и други документи, част от административната преписка,
представени от процесуалния представител на ответника с молба от 11.12.2014г.
(л. 213 – 322). Представени са и молба от 01.03.2009г. от жалбоподателката до
управителя на „Корект транс 1“ ЕООД за назначаването й в дружеството на
длъжност „продавач – консултант“; трудов договор № 28 от 01.03.2009г. и
допълнително споразумение № 12 от 01.04.2009г. към трудовия договор № 28 от
01.03.2009г. (л. 323 – 325).
От правна страна съдът намира за
установено следното:
Оспореният
административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, както
и потвърденото с него разпореждане, са постановени от материално компетентни
органи на осигурителната администрация, в изискуемата от закона форма и при
спазване на административнопроизводствените правила.
Противоположните
становища, поддържани от страните в настоящото производство, най-общо се
концентрират във въпроса “осигурено лице” ли е жалбоподателката по смисъла на
чл. 48а от КСО, във връзка с § 1, т. 3 от ДР на кодекса и в този смисъл има ли
право на парично обезщетение за бременност и раждане по осигурителното правоотношение
с „Корект транс 1“ ЕООД. Разрешаването на настоящия спор налага да се съобрази
следното:
Майчинството
е социално явление с многостранно правно значение. Едно от тях, което е
релевантно по настоящото дело, е майчинството като осигурен социален риск -
юридически факт, чието настъпване е свързано с определени осигурителноправни
последици: изплащане на обезщетения за сметка на специално обособен паричен
фонд. Настъпването на социалния риск майчинство поражда право на осигуреното
лице да получи, а за осигурителния орган - задължение да извърши съответни
осигурителни плащания. Предназначението на обезщетенията за майчинство е да
заместят трудовите доходи, от които жената се лишава в периода непосредствено
преди раждане, както и след него. Критерият, както при всички обезщетения в
осигурителната система, е загубеният доход.
Според разпоредбата
на чл. 48а от КСО (в действащата редакция ДВ, бр. 109 от 2008г., в сила от
01.01.2009г.) осигурените
лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за
бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. От така цитираната законова
разпоредба се налага изводът, че правото на парично обезщетение за бременност и
раждане възниква при следните две кумулативно дадени условия: 1. лицето да е
осигурено за общо заболяване и майчинство и 2. да има 12 месеца осигурителен
стаж като осигурено за този риск. Наличието на втората предпоставка за
отпускане на процесното обезщетение не е спорна между страните. Спорът, както
вече бе казано, се концентрира относно наличието на първата предпоставка.
Легална
дефиниция на понятието “осигурено лице” дава разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на
КСО (нова, ДВ бр. 105 от 2006г., в сила от 01.01.2007г.), според която осигурено лице е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване
по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1,
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало
трудова дейност съгласно чл. 10,
продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2,
тт. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица и лицата
по чл. 4а, ал. 1 се
смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски. Относимо за разрешаването на настоящия
административен въпрос е изречение второ от цитираната разпоредба, чието
граматическото тълкуване налага да се приеме, че за да е налице продължаване на
осигуряването на лицето и през периодите по чл. 9, ал. 2, тт. 1 - 3 и 5 КСО
самото осигуряване трябва вече да е възникнало. Отговор на въпроса кога
възниква осигуряването дава нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО и това е денят, в
който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за които са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Фактическият
състав, при чието проявление възниква осигуряването, включва освен започване на
трудова дейност и внасяне
или дължимост на осигурителни вноски. В настоящия случай липсват и двете
предпоставки, даващи основание да се приеме, че за жалбоподателката е
възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО по правоотношението с
„Корект транс 1“ ЕООД. Основанията за този извод са следните:
Не е спорно
между страните, че жалбоподателката е сключила безсрочен трудов договор с
„Корект транс 1“ ЕООД, с който, считано от 01.03.2009г. е назначена на длъжност
„продавач – консултант“ с място на работа „Корект транс 1“ ЕООД на някое от
двете регистрирани в ТР седалища на работодателя - гр. Пловдив, ул. „Брезовско
шосе“ № 126 или с. К., ул. ***.
Сключването обаче на един трудов договор само по себе си не означава, че лицето
е „започнало трудова дейност“ по смисъл на чл. 10, ал. 1 КСО и § 1, т. 3 от ДР
на кодекса, доколкото съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият
договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.
Не води до
различен извод и подаването на уведомление по чл. 62, от КТ в съответната ТД на НАП. Аргумент в тази
насока пък е нормата на чл. 63, ал. 1 от КТ, според която работодателят е
длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Съдът намира
за обоснован и подкрепен от събраните доказателства извод на компетентния
административен орган, че за Р. не е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10,
ал. 1 от КСО, тъй като по никакъв начин не се установява кога жалбоподателката
е започнала да упражнява трудовата си дейност в „Корект транс 1“ ЕООД. На първо
място, липсват каквито и да е доказателства за съществуването на коментираните
рекламни брошури – флаери и листовки, на следващо място, дори и да се приеме,
че цитираните брошури са съществували като факт от обективната действителност,
то няма данни, че такива изобщо са предавани на жалбоподателката от страна на
работодателя, съответно, че тя да ги е разнасяла на територията на гр. Пловдив
и с. Катуница. В тази насока е необходимо да се добави още, че не са ангажирани
доказателства и за писмено удостоверяване на постъпването на работа на Р.,
съобразно изискването на чл. 63, ал. 4 от КТ.
В подкрепа
на изложеното са и приобщените към доказателствения материал писмени
доказателства, а именно: съставеният на „Корект транс 1“ ЕООД Ревизионен акт
(РА) № ********* от 12.05.2011г., ведно с приложения към него Ревизионен доклад
№ 1100600 от 07.03.2011г. В хода на проведено ревизионно производство е
установено, че по отношение на жалбоподателката „не е възникнало
осигуряване поради липса на обект, неполагане на труд и липса на предмет на
труда и не се следват осигурителни вноски“. Крайният извод на ревизиращите
органи е, че ревизираният субект не дължи осигурителни вноски за фондовете ДОО,
НЗОК, ДЗПО – УПФ и вноски за фонд „ГВРС“ в качеството си на осигурител за
ревизирания период от 01.01.2009г. до 31.07.2010г. Констатирано е още, че
начислените суми от дружество като осигурителни вноски и разходи за заплати по
представените ведомости се явяват документално необосновани, тъй като не са
представени доказателства каква работа е извършвана от наетите лица, как е
отчетена и измерена тя, как е формирана работната заплата, на кои обекти е
извършвана работата. По делото няма данни РА № ********* от 12.05.2011г. да е
бил обжалван и същият е влязъл в сила. Наличието на влязъл в сила РА означава,
че даденото с него разрешение на конкретен административен въпрос е
задължително не само за адресатите на акта, но и за всички държавни органи,
включително и за съда. Обвързващата сила на този акт безусловно следва да бъде
зачетена.
При това
положение, без съмнение следва да се приеме, че по отношение на Р. не е
възникнало осигуряване съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО,
съответно към датата на възникване на риска не е “осигурено лице” по смисъла на
закона, доколкото към тази дата същата не е започнала да упражнява реално
трудова дейност в „Корект транс 1“ ЕООД, независимо, че за нея са внесени
дължими осигурителни вноски. Предвид на това, жалбоподателката не отговаря на
изисквания на чл. 48а КСО, съответно няма право на парично обезщетение за
бременност и раждане.
Изложените
до тук съображения обосновават крайния извод за законосъобразност на
оспореното Решение № РД-308/02.10.2014г. на ръководителя на ТП на НОИ – гр.
Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № К–37630 от 11.08.2014г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - гр. Пловдив,
съответно за неоснователност на жалбата.
При
посочения изход на спора и направеното своевременно искане, на ответника ТП на
НОИ - гр. Пловдив се дължат извършените разноски по осъществената
юрисконсултска защита в размер на 350лв. (триста и петдесет лева).
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Е.Д.Р., ЕГН: **********, посочен в жалбата адрес ***, кантора № 1, против
Решение № РД-308 от 02.10.2014г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с
което е потвърдено Разпореждане № К-37630 от 11.08.2014г. на ръководителя на
контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено жалбоподателката да
възстанови недобросъвестно полученото за периода от 09.03.2010г. до
08.06.2010г. парично обезщетение за бременност и раждане в размер на
4 563,76лв., ведно с прилежащата лихва от 3 182,32лв., изчислена до
датата на разпореждането.
ОСЪЖДА Е.Д.Р., ЕГН: **********,
посочен в жалбата адрес ***, кантора № 1 да заплати на ТП на НОИ (РУ „СО“) –
гр. Пловдив сумата от 350лв. (триста и
петдесет лева) възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: