МОТИВИ
към
ПРИСЪДА №3/14.04.2021г.
по
НЧХД № 6/2020 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - ПИРДОП
С частна тъжба Т.Г. Ч., ЕГН:**********
е предал на съд А.И.Т., ЕГН:**********, обвинявайки го за две на брой престъпни
деяния, а именно:
- че на 20.08.2019г. в гр.З., в залата на НЧ „Х.С.-
1889“, по време на заседание на Общински съвет-З. е казал унизителни за честта
и достойнството на тъжителя Т.Г. Ч., в качеството му на общински съветник, в негово
присъствие и в присъствието на други лица- 11 общински съветници
думи, а именно: „…не съм срещал в моята практика по-долен човек…“, „А, искам да
Ви кажа още веднъж – този човек от 22 май престава да бъде някой във *********.
Той е никой.“, с което му е нанесъл публично и в качеството му на представител
на обществеността обида - престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.146, ал.1 НК;
- че на същата дата и място- 20.08.2019г. в гр.З., в
залата на НЧ „Х.С.- 1889“, по време на заседание на Общински съвет-З. е
разгласил публично позорни неистинни обстоятелства за Ч. като общински
съветник, заявявайки, че: „…този човек, вече не е член на ********* от 22.05 с
решение на Националния съвет беше изключен, защо? За измама, лъжа и присвояване
на парични средства след като аз нямам хал-хабер от тази работа. За всичко,
което казвам мога да представя документи. Пише декларация до общината-иска 1000
лв. Дават му от Общината, но той подписва мен. Второ, прави печат, което е абсолютно
забранено. Само за тия две деяния Националният съвет не искаше повече да
изслуша думите му…Той не заслужава да представлява Вашата община. Казвам го
отговорно, от името на *********, не от мое лично.“, както и „Но такава помия по адрес на кмета, по адрес
на г-н Кънчев, по адрес на Д. Х., не само по негов адрес, а и по адрес на членовете на организацията. И
такива псувни по адрес на млади момичета, които могат да му бъдат внучки, аз не
мога да понеса.“, с което го е наклеветил публично и в качеството му на
представител на обществеността – престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.147,
ал.1 НК.
С тъжбата срещу подсъдимия Т. е
предявен и граждански иск за сумата от 4000.00 лв., която тъжителят Ч.
претендира като обезщетение за
настъпили спрямо него неблагоприятни последици, а именно – причинено
разстройство на здравето в следствие на инкриминираните деяния. Съдът е приел
гражданския иск за съвместно разглеждане.
В хода на съдебното производство
частният тъжител Т.Г.Ч. не се явява лично, но се представлява от упълномощения повереник - адв. Е.Г. ***. Адв.Г. поддържа тъжбата, а в хода на съдебните прения моли
Съда да осъди А.И.Т. за нанесените от
него на 20.08.2019г. в гр.З. на сесия на Общински съвет – З., обида и клевета
спрямо Т. Ч., като счита, че обвинението е било безспорно доказано. Сочи, че от
аудиозаписа от сесията на Общински съвет – З. /ОбС-З./ се потвърждава, че
подсъдмимият е казал твърдените обиди и клевети пред общинските съветници и по
повод сесията на Общински съвет – З.. Безспорно било установено, че във *********
е имало конфликт между страните, но адв.Г. подчертава, че Общински съвет – З.
не е имал никакво отношение към вътрешните работи на „*********“ и обидата и
клеветата, които са изречени на заседание на Общинския съвет – З., където
нейният доверител – частен тъжител и граждански ищец е бил общински съветник,
са уронили неговия престиж и авторитет. Според адв.Г. нейният доверител е човек
с авторитет и познат на гражданите на Община З., както и на другите общински
съветници, поради което и деянието е с по-голяма степен на обществена опасност.
Безспорно също така и от събраните по делото гласни доказателства се
установявало, че в резултат на деянията, на Т.Ч. са били причинени страдания,
тревоги и напрежения, безспокойство и страх, накърняване на честта,
достойнството и самоуважението, както и нарушения на здравето, тъй като от
приложената епикриза се виждало, че същият е развил здравословно разстройство –
хипертония със сърдечна недостатъчност. Адв.Г. счита, че по делото не се доказало
нейният доверител да е присвоил суми от „*********“, а се доказало, че тези
суми са били дадени за издаването на книга, която е написана от Т.Ч. и същият е
предал екземпляри от нея на стойност 1000.15 лв. на Община З.. Доказали се всички
твърдяни в тъжбата обстоятелства, поради което и адв.Г. моли съда да постанови
присъда, с която да осъди А.И.Т. за
извършеното от него деяние, както и да заплати на тъжителя сумата от 4000.00 лв.,
ведно със законната лихва от извършването на деянието, както и всички разноски
по делото, съгласно представен списък.
Подсъдимият А.И.Т. се явява лично в
повечето съдебни заседания и бива защитаван от упълномощения адв.Т.Ч. ***. Адв. Ч. в хода по
същество на делото моли съда да оправдае изцяло нейния подзащитен
А.И.Т. по повдигнатите обвинения за извършени престъпления. Адв.
Ч. обосновава становището си по всяко едно от повдигнатите срещу нейния подзащитен обвинения. Адв.Ч. счита за безспорно установено от доказателствата по делото, че
тъжителят Т.Г.Ч. е имал качеството „общински съветник“ в Община З., но че не
може да се приеме, при дадената правна квалификация, че общинският съветник се
явява представител на обществеността. Сочи, че действително в житейски и в
политически план общинските съветници, а също така и депутатите, се явяват
представители на обществото, доколкото се изибират от него и представляват
интересите на гражданите, но общинските съветници не са „представители на
обществеността“ по смисъла на НК, където понятието има своята легална дефиниция
в нормата на чл.93, т.3 НК и е посочено, че това е лице, което е посочено от
обществена организация да упражнява, въз основан на закона или на друг
нормативен акт, определена функция. Цитира практика на ВКС относно това кои
лица биват считани за „представители на обществеността“, но в тази категория не
попадали общинските съветници. В този смисъл не може според адв.Чечков да се
приеме категорично, че общиснките съветници се явяват „представители на
обществеността“. Поради тази причина тя счита, че подсъдимият А.И.Т. следвало да бъде
оправдан по обвинението обидата и клеветата да са извършени спрямо
„представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или
функцията“, тъй като липсва този квалифициращ признак по отношение на
качестовото на тъжителя. От тук следвало, че на обсъждане подлежи само въпросът
за наличието на състава на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 НК, като по
отношение на същото адв.Ч. счита, че в случая били налице и предпоставките за приложение
на нормата на чл.148, ал.3 НК, тъй като между страните в настоящото
производство, от събраните по делото, както гласни доказателства, така и от
съдържанието на протокола от проведената сесия на Общински съвет – гр.З. от
дата 20.08.2019г., се установявало, че е налице взаимна размяна на обиди. В
самата тъжба, която е депозирана от страна на Т.Ч., а и в уточнението на
същата, било посочено, че обидните думи, които бил изрекъл А.Т., са следните: „…не съм срещал в моята практика
по-долен човек…“, „А, искам да Ви кажа още веднъж – този човек от 22 май
престава да бъде някой във *********. Той е никой.“. В същият този протокол на
Общинския съвет от друга страна обаче самият тъжител заявявал следното: „…по-долен човек от А.И.Т. партизански
син, България не е раждала...“ „Изключително долен човек!“, „Направо го
обвинявам, че е превърнал „*********“ в една лична частна фирма – това
полковниче остаряло“. Виждало се от самото съдържание на протокола, че самият
тъжител е отправял към подсъдимия изрази, които в същата степен, даже с много
по-голям интензитет, се явявали унизителни за неговата чест и достойнство от
казаното от подсъдимия. Отговаряйки с цитираните обидни думи, тъжителят също от
своя страна бил осъществил състава на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. с
чл.146, ал.1 НК. Действително обидите били нанесени публично по смисъла на цитираната
норма, тъй като обидните думи или изрази били казани пред повече от 3 лица. Адв.Ч.
обаче счита, че не е налице сериозно несъответствие в тежестта на отделните
деяния, поради което са налице условията за приложение на чл.146, ал.2 НК, като
и двете лица следва да бъдат освободени от наказание по реда на тази
разпоредба. За приложението на института на реторсията изискването било да е
налице взаимно нанасяне на обиди между две лица, като е без значение кой от
двамата извършители на това деяние пръв го е осъществил или реализирал, както и
липсата на насрещна тъжба, поради което следвало да бъдат освободени от
наказание и двамата извършители.
По отношение на обвинението за клевета, която е нанесена публично на
представител на обществеността адв.Ч. препраща към изложеното по отношение на
квалифициращия признак „представител на обществеността“ и отново заявява, че тъжителят
не е носител на това качество. По отношение на това деяние тя моли съда да не
налага наказание по обвинението, тъй като от всички събрани по делото
доказателства се установявало, че в този случай са налице предпоставките на
чл.147, ал.2 НК, тъй като се доказало, че разгласените обстоятелства и така
приписани деяния се явяват истинни. На първо място, свидетелката М.В.И.
изяснявала факта, че г-н Ч. лично се е явил пред нея, поискал е да получи
финансиране от общината във връзка с издаване на една негова книга, след като получил
отказ отново се явил пред нея и предоставил вече писмо с подпис и печат на „*********“.
Свидетелката безспорно и категорично обяснявала и заявавала, че на г-н Ч. са
предоставени 1000лв., като в разходния ордер се е подписал самият той и е
получил сумата. Това обстоятелство – че подписът под разходния ордер е изпълнен
от г-н Ч., било безспорно и категорично установено от назначената и приета
съдебно-почеркова експертиза. Другият разпитан по делото свидетел – М.Б., която
също изпълнява административни функции в Съюза, заявявала, че при среща в гр.З.,
г-н Т. и тя са се запознали с писмото, което г-н Ч. е адресирал до общината и е
поискал въпросните 1000лв. от името на самата организация. Тези обстоятелства,
свързани с получаването на сумата от 1000лв., се потвърждавали и от показанията
на другите разпитани по делото свидетели, които потвърждавали заявеното от тези
две свидетелки. От показанията на свидетелите се установявала верността на
твърденията за получаването на парични средства, т.е. за валидността на думите
на г-н Т., че: „..писана е декларация до общината – иска 1000лв. – дават му ги
от общината..“. Свидетелката Б. също категорично потвърждава, че подписът под
писмото, както и печатът не са на „*********“, което кореспондира и с изводите
на ВЛ по извършената съдебно-почеркова експертиза. На следващо място, вярно се
явявало и твърдението, че г-н Ч. си е направил печат, което е било напълно забранено
от организацията. Свидетелката М.И. заявявала, че организацията е имала само
един единствен печат. М.Б. също потвърждавала заявеното от И., че печатът на
организацията е само един. Другите разпитани по делото свидетели – К.А.Б. и г-н
Х. също заявявали, че не са давали индивидуални разрешения на никой от
регионалните звена на организацията да си издават самостоятелни печати. В самия
устав дори на организацията не се допускало създаването на регионални печати,
като изрично било отразено, че дори такова действие се явява злоупотреба.
Свидетелите били категорични, че индивидуално разрешение на г-н Ч. да има
собствен и самостоятелен печат, не е давано. На следващо място, вярно се оказва
според адв.Ч. и твърдението на А.И.Т. с обвинения за присвояване на парични
средства, както ставало ясно от показанията на свидетелката И., така и на
свидетелката М.Б., също така и от показанията на другите разпитани по тяхна
инициатива свидетели – Д.Х., който подробно и детайлно описвал как са
получавани от страна на г-н Ч. много по-големи суми от тези, които са били
регламентирани като членски внос и как лично той е заплатил сумата от 150 лв.
за карта, която на практика е струвала 35 лв. Подробно като очевидец г-н Х.
обяснил и факта как е регламентирано събирането на членския внос от страна на
г-н Ч. от името на организацията. Свидетелите обяснявали и как г-н Ч. не е
отчитал членския внос и таксите за карти на членовете във „*********“
своевременно и в изискуемия размер в касата на Съюза. Верни се оказали и
твърденията, че тъжителят Ч. е псувал млади момичета от организацията.
Свидетелката И. категорично заявила, че чувала такива псувни по адрес на
момичетата, като разяснила и конкретно кои лица са били обиждани, като сочи С.Б.и
И.П.. М.Б. също съобщавала за оплаквания на млади дами от организацията, към
които г-н Ч. е отправял нецензурни обидни и цинични думи. Ето защо, всички
заявени обстоятелства като клеветнически, се явявали категорично верни и те се
установявали по безспорен и категоричен начин от събраните множество гласни
доказателства, чрез разпитаните свидетели, както и от съдържанието на писмените
доказателства и изготвената съдебно-почеркова експертиза.
По изложените съображения адв.Ч. моли съда да приложи посочените от нея
норми на НК. По отношение на въпроса за предявения граждански иск от страна на
тъжителя за заплащане на сумата от 4000 лв., съставляващи претърпени от него
неимуществени вреди, адв.Ч. сочи, че дори и да се изключат съображенията във
връзка с приложимостта на реторсията, както и по отношение на клеветата – на
нормата на чл.147, ал.2 НК, самостоятелно не се доказали абсолютно никакви
морални вреди, които да са претърпяни от страна на тъжителя Ч.. Това било така,
защото дори разпитаните по негова инициатива свидетели, като г-н Г., не
заявявали, че размяната на реплики на проведената сесия на Общински съвет – З.,
е довела до някакво последващо психологическо неразположение и здравословни
проблеми на Ч.. Г-н Г. заявявал, че по никакъв начин той не е забелязал някакво
отражение върху г-н Ч.. Другият разпитан по инициатива на тъжителя свидетел – С.Ш.,
категорично също не обяснявал впоследствие да се е влошило здравословното
състояние на г-н Ч., дори напротив – свидетелят Ш. заявявал, че след въпросния
инцидент, който се е развил в общината, г-н Ч. е решил още през лятото да
реализира две почивки в чужбина – едната от които е била проведена в Италия, а
другата – в Китай. Никой от разпитаните по инициатива на г-н Ч. свидетели не установявал
каквито и да е морални отражения на въпросния случай върху неговото здравословно,
психологическо състояние, нито по някакъв негативен начин инцидентът като цяло да
е повлиял върху доброто име на тъжителя, авторитета му в обществото или да е
довел до възникване на някакви неразположения в същия. Категорично недоказан
според защитата е гражданският иск, не само поради обстоятелствата, които се
изложили по-горе, но и на самостоятелно основание. Сочи се, че свидетелката В.
твърдялала, че след сесията на Общински съвет – З. е настъпила „може би някаква
промяна“, квалифицирана като „безучастност“ на следващите сесии, но като й се
поставя въпрос: „Като „безучастност“ –
какво трябва да се разбира под това?“, свидетелката сочела, че това е
неучастие в разисквания и обсъждания, а по-нагоре пак в своите показания
заявявала нещо различно – „че г-н Ч. е продължил да участва в сесиите на
Общинския съвет“. Според адв. Ч. това вътрешно противоречие в показанията на тази
свидетелка дискредитирало същите. Свидетелката М.И. пък обяснявала, че след
20.08.2019г. г-н Ч. е присъствал на абсолютно всички сесии и е взимал участие. М.Б.
също потвърждавала казаното от Ш., че след сесията г-н Ч. е заминал на
екскурзия в Китай. Очевидно било, че човек, който е пътувал на екскурзии,
продължил е да участва в сесиите на Общински съвет – З., не е бил повлиян от
разменените реплики с г-н Т. и не е настъпило каквото и да е отражение на
въпросния случай върху неговото здравословно и психологическо състояние. Ето
защо, адв.Ч. моли съда изцяло да отхвърли предявения граждански иск като
неоснователен и недоказан.
По отношение на разноскита адв.Ч. сочи, че според константната съдебна
практика, при прилагане на реторсията – ако съдът реши да приложи този
институт, разноските следвало да останат за сметка на страните така, както са
направени. Поради това счита, че не подлежи на уважаване претенцията на
тъжителя за заплащане на разноски, направени във връзка с производството по
делото, а по отношение на разноските, които са направени от страна на
подсъдимия, с оглед приложимостта на разпоредбата на чл.147, ал.2 НК – ако се
приложи, моли да му бъдат заплатени ½ от направените по делото ранзоски.
Адв.Ч. заявява, че ако въз основа на изложените от нея съображения, съдът
приеме, че нейният подзащитен следва изцяло да бъде оправдан по така
повдигнатите му обвинения, то моли да им се присъдят в пълен размер сторените в
производството раноски, съобразно представения договор за правна защита и
съдействие.
При упражняване
на правата си на защитна реч и на последна дума по чл.297 НПК подсъдимият А.И.Т.
заявява, че поддържа всичко казаното от адв.Ч., както
и че не се чувства виновен и моли да бъде оправдан.
Съдът, като съобрази поотделно
и в съвкупност доказателствата по делото и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
А.И.Т. е роден на *** г. в гр. Я.
и живее в гр.П., бул. „*************“ №56, ет.3,
ап.11, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, пенсионер,
бивш военен полковник, с ЕГН: **********. До 31.10.2020г. А.И.Т. е изпълнявал
функцията на Председател на Сдружение с нестопанска цел „**********“ /Военна
лига/.
Подсъдимият А.И.Т. и тъжителят Т.Г.Ч.
имат дългогодишно познанство, като към 20.08.2020г. и двамата все още имали
участие в сдружението „**********“ - подсъдимият като председател, а тъжителят
като зам. председател и член-координатор на местно ниво в гр.З.. Към същата
дата отношенията между тях, които първоначално са били добри, дори приятелски,
били вече влошени. Поводът за разрива в отношенията били обстоятелства, които А.Т.
научил от членове на председателстваната от него организация от местното звено
в гр.З., а именно: че Т.Ч. събирал по-големи от дължимите суми за членски внос
и членски карти, а впоследствие и не ги отчитал във *********, както и че от
името на „*********“ Т.Ч. е получил сумата от 1000 лв. от община З. за
спонсориране издаването на написана от него книга, което не е било
предварително координирано с председателя, а представеното пред общината писмо,
в което било отразено, че е изготвено от А.Т., всъщност не било подписано от
него. По повод на възникналите в ръководството на ********* подозрения за
неправомерна дейност от страна на Т.Ч., на 14.06.2019г. била сезирана Районна
прокуратура-Пирдоп, където била образувана неприключила към момента прокурорска
преписка №300/2019г., а на извънредно заседание от 22.05.2019г. на Оперативния
съвет към Сдружение „**********“ било взето решение да се отправи предложение
до Общото събрание на ********* за изключване на Т.Г.Ч. като заместник-председател
и член на *********. Междувременно, преди провеждане на Общо събрание на *********,
А.Т. *** към онзи момент – М.И., да присъства на сесия на Общински съвет-З. на
20.08.2019г. Член на Общинския съвет тогава бил и тъжителят Т.Ч.. На сесията А.Т.
присъствал, като думата му била дадена от кмета М.И.. В своето изказване А.Т.
пояснил какво качество има и заявил, че е дошъл по повод, който не е приятен,
но иска да внесе яснота по отношение един от членовете на Общинския съвет. Този
член бил Т.Ч.. В изказването си Т. заявил, че не е срещал в своята практика
„по-долен човек“ /цит./ от Т.Ч.. Заявил още, че „…този
човек вече не е член на ********* от 22.05“, като посочил, че с решение на
Националния съвет е бил изключен „за измама, лъжа и присвояване на парични
средства“ /цит./. Заявил още, че Т.Ч. „пише
декларация до общината- иска 1000 лв. Дават му от общината, но той подписва
мен…. Второ, прави печат, което е абсолютно забранено…Само за тия две деяния
Националния съвет не искаше повече да изслушва думите му…Той не заслужава да
представлява Вашата община.“/цит./. А.Т. заявил още:
„Но такава помия по адрес на кмета, по адрес на г-н Кънчев, по адрес на Д. Х.…Х., не само по негов адрес, а и по адрес на членове на
организацията и такива псувни по адрес на млади момичета, които могат да му
бъдат внучки, аз това не мога да понеса. А, искам да Ви кажа още веднъж, че
този човек от 22 май престава да бъде някой във *********. Той е никой.“ /цит./. Веднага след приключване изявлението на А.Т., думата
била дадена на общинския съветник Т.Ч., който пък заявил: „Уважаеми, колеги, ще
започна с неговите думи. По-долен човек от А.И.Т.- партизански син, България не
е раждала. Изключително долен човек…Той мен упреква в какви ли не неща. Аз него
упреквам, направо го обвинявам, че е превърнал ********* в една лична частна
фирма…Той също отначало псуваше на майка кмета на общината и Цветелин
Кънчев…Лично това полковниче остаряло на заседание,
има свидетели, които ще бъдат поканени в съда, каза „всички по места
координатори, за своите нужди за региона, да си направят печати“.“ /цит./.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът приема така изложената
фактическа обстановка за безспорно установена въз основа на събраните в хода на
процеса и приобщени от съда доказателствени средства:
гласни - показания на свидетелите С.Г. /л.218-221/, В.В.
/л.221-225/, Димитрина С. /л.225-229/, М.И. /л.229-234/, М.Б. /л.234-243/, К.Б.
/л.345-352/, С.Ш. /л.352-359/, Д.Х. /л.358-365/, Н.С. /л.365-369/ и обясненията
на подсъдимия А.Т. /л.384-388/; писмени- Протокол от проведена на 20.08.2019г.
сесия на Общински съвет-З. /л.119-139/, Протоколи от сесиите на ОбС-З. в периода след 20.08.2019г. до 23.02.2020г.
/л.261-334/, Амбулаторен лист на Т.Ч. от 23.08.2019г. /л.16/, Писмо от **********
до кмета на Община З. от 29.08.2017г. /л.62/, Разходен-касов ордер за сумата от
1000 лв. /л.381/, Приемо-предавателен протокол от
23.11.2017г. /л.209/, копие на пр.пр. 300/2019г. на
Районна прокуратура-Пирдоп /л.147-207/, Устав на сдружение „**********“
/л.64-69/, сигнал от Т.Ч. до зам.главния прокурор /л.74-75/, писма от Т.Ч. до А.Т./л.76-80/,
писма от Т.Ч. до ********* /л.81-84/, сигнал от А.Т. до председателя на ОбС-З. /л.336-337/, свидетелства, дипломи и грамоти на А.Т.
/л.70-73 и л.86-89/, амбулаторен лист от 15.06.2020г. на А.Т. /л.85/, грамоти,
сертификати и заповеди за награждаване на Т.Ч. /л.210-213/, екземпляр от
издание на вестник „Сега“ от 06.08.1999г. /л.214/, протокол от оперативен съвет
към сдружение „**********“ от 22.05.2019г. /л.377-378/, Протоколи от заседания
на сдружение „**********“ от 10.09.2020г. и от 31.10.2020г. /л.413-423/, справка
за съдимост на А.Т. /л.411/; веществени – видеозапис и аудиозапис
от проведената на 20.08.2019г. сесия на ОбС-З. /л.140/;
експертни – Съдебно-почеркова експертиза /л.400-409/.
Деянията, за които биват повдигнати
обвинения с предявената частна тъжба, се установяват от Протокол от
20.08.2019г. от проведено редовно заседание №67 на Общински съвет-З.. Видно от
протокола на заседанието са присъствали 11 общински съветници,
сред които и тъжителят Т.Ч.,***, кметове на кметствата Петрич и Църквище,
секретаря на община З., представители на общинската администрация, граждани и
медии. В първа точка от дневния ред – „изказвания, питания, становища на
общински съветници и граждани“ е намерило място изказването
на присъстващия А.Т., доведен и представен от тогавашния кмет на община З.-
г-жа М.И.. Неговото изказване е било насочено към един от общинските съветници, чието име не се споменава изрично, но в което
тъжителят Т.Ч. се припознава, а подсъдимият не отрича, че визира именно него. Относимите по делото реплики на А.Т. гласят: „…аз ще Ви
кажа, че не съм срещал в моята практика по-долен човек…Ще Ви кажа, че този
човек вече не е член на ********* от 22.05. С решение на Националния съвет беше
изключен. Защо? За измама, лъжа и присвояване на парични средства, като аз
нямам хаал-хабер от тази работа…Пише декларация до
Общината – иска 1000 лв. Дават му от общината, но той подписва мен. За тази
работа съм го дал на прокуратурата…Второ, прави печат, което е абсолютно
забранено. Само за тия две деяния Националният съвет не искаше повече да
изслушва думите му…Той не заслужава да представлява Вашата община. Казвам го
отговорно от името на *********, неот мое лично. Аз за шега не съм го обидил
нито в индивидуален план, нито служебно. Той обаче не пести суперлативи…Такава
помия по адрес на кмета, по адрес на г-н Кънчев, по адрес на Д. Х.…Х., не само по негов адрес, а и по адрес на членове на
организацията и такива псувни по адрес на млади момичета, които могат да му
бъдат внучки, аз това не мога да го понеса. А, искам да Ви кажа още веднъж, че
този човек от 22 май престава да бъде някой във *********. Той е никой.“. Установява
се от протокола, че непосредствено след изказването на А.Т., думата е дадена на
общинския съветник Т.Ч., който отправя следните относими
реплики: „Уважаеми колеги, ще започна с неговите думи: по-долен човек от А.И.Т.-
партизански син, България не е раждала. Изключително долен човек…Той ме упреква
в какви ли не неща. Аз него упреквам, направо го обвинявам, че той е превърнал *********
в една лична частна фирма, в която печели…Той също отначало псуваше на майка
кметът на общината и Цветелин Кънчев. Той има афинитет да се съюзява с хора, от
които ще има някаква полза…Дами и господа моята съвест е чиста…Сега се опитват
да кажат, че аз съм бил направил печат. Лично това полковниче
остаряло на заседание, има свидетели, които ще бъдат поканени в съда, каза
„всички по места координатори, за своите нужди, за региона, да си направят
печати“. И аз му казвам: „Г-н Полковник, какво да представлява печата?“. Той се
протегна, взе една бележка и удари печата на Националния съвет на ********* и
каза „същият по размери, същият надпис, само че вместо П. да пише съответния
регион“. Аз с този печат съм писал писмо до Президента. Кореспонденция водим с
тях до П. пак със същия печат. Той е в мен и не го крия. Сега обвинения към
мен…Община З. закупи 84 книги с приемо-предавателна
ведомост. 84 по 12 го умножете и вижте колко струва това нещо. До стотинка
всичко е пито и платено… Също така, завършвам, тази книга излезе под патронажа
на *********. Той къде ли не се хвали сега с тази книга, а Военният съюз не е
дал нито една стотинка.“. Представени са по-делото аудио и видеозапис от
събранието на ОбС- З. от 20.08.2019г., като не е
извършван оглед на същите, тъй като страните са заявили, че не оспорват
съдържанието на протокола.
От събраните доказателства се
установява, че събитията от 20.08.2019г. между А.Т. и Т.Ч. имат предистория и
че отношенията им са били влошени преди тази дата.
Разпитаните свидетели дават информация
както за събитията от 20.08.2019г., така и за предшестващите ги такива.
Свидетелят С.Г. пояснява, че от
14.11.2019г. е кмет на община З., а преди тази дата е бил общински съветник.
Той определя размяната на реплики между А.Т. и Т.Ч. на 20.08.2019г. като „тежък
конфликт“, който не е имал място на заседание на Общинския съвет. Твърди, че
обвиненията между тях са били взаимни, а думата, която му е направила
впечатление е „долен“, като същата била употребена и от двете страни. Сочи, че
към онзи момент г-н Ч. бил общински съветник, а г-н Т. бил доведен от
тогавашния кмет на общината, като това било заявено и в анонса на самата сесия.
Това бил първият път, в който г-н Т. присъства на заседание на общинския съвет.
Според свидетеля Г. това, което чул като изказване за себе си г-н Ч. „го
притеснило“, макар че самият г-н Ч. е „по-емоционален и понякога използва
по-остри реплики“. Случвало се било на заседания на общинския съвет и преди г-н
Ч. да използва обидни реплики. В конкретния случай г-н Т. бил първият, на
когото била дадена думата в точка „Изказвания и питания“ и той в изказването си
отправил реплики и обвинения към г-н Ч.. Счита, че разменените реплики на
моменти „превишавали нормалния тон“ и били „по-пиперливи“. Спомня си, че това,
с което А.Т. и Т.Ч. се разделили била заявката, че ще си заведат взаимно
съдебни дела. Свидетелят имал притеснения, че случилото се ще има негативен
отзвук в обществото, но тези притеснения не се оправдали. Твърди, че е виждал
два-три пъти г-н Ч. след 20.08.2019г., но не забелязал случаят да е имал
някакво отражение върху него.
Показанията на свидетеля Г. съдът
кредитира като изцяло безпристрастни и даващи отражение на наблюдаваните от
свидетел събития.
Разпитана е като свидетел и В.
Бориславова В., която е била протоколчик на
заседанието на Общински съвет- З. от 20.08.2019г., както и на останалите
заседания до февруари месец 2020г. Твърди, че няма много добър спомен за
заседанието от 20.08.2019г., но е записала всичко в протокола, като е слушала и
запис от заседанието и дословно всичко описвала, което е заявено. Спомените на
свидетелката за конкретното заседание са, че първо била дадена думата на г-н Т.
и тогава той бил представен на всички. Не си спомня за директна конфронтация,
но първо се изказал единият, след което другият извадил доводи в своя защита
срещу нападките на г-н Т.. Няколко пъти на двамата била отправена забележка от
председателя. Спомня си, че гражданите и гостите на заседанието изразили
недоволство, че биват занимавани с нещо лично, което не следва да се обсъжда на
събранието. На свидетелката В. е предявен протоколът и тя потвърждава, че
подписът под протокола е неин. Тя счита, че г-н Ч. е бил „изложен“ пред колегите
си и гражданите и може би го е „заболяло“, но останал спокоен и не показал
някаква агресия. Свидетелката счита, че със своето изказване Т.Ч. се е опитал
да оправдае думите на А.Т., а не че е отправял насрещни обвинения. Свидетелката
В. твърди, че не знае какви са били личните отношения между двамата, но си
спомня за разменяни писма, кореспонденция между двамата, които обаче не е чела.
Запитана дали се е случвало в други случаи Т.Ч. да отправя обидни реплики към
някого, свидетелката отговаря положително, но счита, че просто изказът на Т.Ч.
си е „по-остър“. Свидетелката В. отговаря положително и за факта дали Т.Ч. е
присъствал на последващи сесии на общинския съвет. На
тях забелязала промяна, която според нея не била обичайна, а именно: че бил
„сякаш обиден, тъжен, по-свит“ и не бил „толкова експресивен“, макар че взимал
участие. Същевременно определя поведението му като „безучастност“. Свидетелката
установявала промяната и от изражението на г-н Ч., когото по принцип определя
като „весел, забавен, шеговит, пише книги“, като и подарил и книга, което било
най-личното, което е имало по между им. Отношенията между нея и г-н Ч. твърди,
че са приятелски и че той винаги е бил добронамерен към нея.
С показанията си свидетелката В. очевидно
се опитва да отговори искрено, но и да омекоти образа на тъжителя Ч..
Противоречат в известна степен една на друга заявките за поведението на Т.Ч. на
събранията на Общинския съвет, следхождащи случая –
дали е бил „безучастен“ или участието му е било по-малко експресивно. Въпреки
това, съдът счита, че свидетелката излага фактите такива, каквито са се
отразили в нейното съзнание.
Свидетелствала е по делото и Д.И.С.- председател
на Общинския съвет към 20.08.2019г. Тя също разказва за състоялата се на
20.08.2019г. сесия на ОбС-З.. Сочи, че това е била
редовно свикана сесия. В първата точка от дневния ред се давала думата на
граждани и общински съветници, като всеки можел да се
изкаже и регламентираното време на тази част от дневния ред било около 30
минути. Твърди, че на това заседание присъствали трима непознати за местната
общност лица- един мъж и две дами, които не били канени обаче да се представят.
На един от тези хора- г-н А.Т. била
дадена думата по молба на кмета Миглена И., макар че той не бил гражданин на
община З.. Започнали „страхотни“ обиди, неприлични думи и реплики в личен план,
при което свидетелката твърди, че опитала на няколко пъти да го прекъсне, но не
успяла и нещата ескалирали. Г-н Т. обвинявал г-н Ч. за кражба на членски внос и
други неща, като в съзнанието на свидетелката се запечатали думите „крадец“ и
„престъпник“. Свидетелката потвърждава подписа си под протокола от заседанието
на ОбС-З. от 20.08.2019г. и сочи, че не може да се
сети конкретно какво е записано в него, но заявява, че стои зад написаното като
достоверно. Свидетелката С. твърди, че за пръв път видяла А.Т. на конкретната
сесия, но преди това е получавала писмо от г-н Т., адресирано до Председателя
на Общинския съвет и което писмо съдържало квалифициращи обидни думи спрямо г-н
Ч. с идеята и призива свидетелката на събрание на Общинския съвет да поиска
оставката на Т.Ч., защото имало повод- той бил „престъпник“. Отговорила на
писмото в насока, че г-н Ч. е избран от местната общност, също както и тя като
Председател и не може да изисква неговата оставка. Случката с писмото била два
месеца преди конкретното заседание. Запитана за отношенията на подсъдимия Ч. ***-
Миглена И., свидетелката заявява, че двамата били от една партия и дълго време
заедно били част и от общинския съвет и мислела, че са в добри отношения, но
впоследствие се развила някаква интрига между тях. Мнението на свидетелката е,
че г-н Ч. се ползва с добро име, още повече, че е избиран за кмет и общински
съветник 4 мандата. Свидетелката твърди, че е виждала протокол, подписан от
г-жа М.И., за издание на книга на г-н Ч.. Сумата за книгата била 1000 лв., а
осигурените книги- около 70-80 бр. и щели да бъдат дарени на читалища, училища
и детски градини. Свидетелката С. твърди, че след изказването на г-н Т. на
събранието на общинския съвет за пръв път видяла г-н Ч. да изглежда толкова
зле- притеснен и сменял цвета на лицето си. Притеснила се да не получи инфаркт.
Не бил обаче нито агресивен, нито от негова страна имало обиди. На свидетелката
С. е предявен протоколът от заседанието на ОбС-З. от
20.08.2019г. и е запитана дали поддържа становището си, че обидни реплики от
страна на г-н Ч. не са отправяни, което тя потвърждава и заявява, че според нея
обидни реплики от страна на г-н Ч. не е имало. Свидетелката твърди, че след
случая г-н Ч. споделил, че здравословният проблем, който има, му се е
задълбочил.
Бившият кмет на община З.- М.И., също
е дала показания пред съда. Тя твърди, че си спомня добре заседанието на
Общинския съвет от 20.08.2019г. и смята, че това, което е записано в протокола
отразява взаимоотношенията на тъжителя и подсъдимия. Спомня си, че точка от
дневния ред на това заседание било предложението г-н Ч. да стане „почетен
гражданин“ на гр.З., но преди да се стигне до тази точка на заседанието
пристигнал г-н Т. и направил изказване, в което разкрил редица нарушения на г-н
Ч.. Според свидетелката И.Т.Ч. бил „шокиран“ от появата на А.Т. и буквално
„загубил ума и дума“. След като г-н Т. запознал целия Общински съвет с
„фрапиращите“ нарушения на г-н Ч., се оттеглил и в този момент г-н Ч. „типично
в негов стил, избълвал една плеяда нецензурни думи“. Според свидетелката
речникът на г-н Ч. „си е такъв“ и той „срещу всеки във всеки един момент може
лично или зад гърба на човек“, както го бил правил с нея, „да го обиди с
неговите цинизми и обидни думи“. Запитана дали г-н Т. пръв е отправил обидни
реплики към г-н Ч., когато е взел думата, свидетелката И. не отговаря
конкретно, но заявява, че г-н Т. е бил видимо афектиран от това, което се е
случвало относно ********* и затова си е позволил „по отпуснат език“. Заявява
още, че тя от доста години е член на *********, като членския внос, който
трябвало да плащат, го давали на г-н Ч., а той трябвало да го внася в Съюза, но
при една проверка от страна на ръководството, се установило, че този членски
внос не е внасян, че от всеки са били събирани различни суми за членски внос и
че картите, които са давани, всеки е плащал на различна цена. Според свидетелката
за сумите, които тя и другите членове са давали, не получавали
разходно-оправдателни документи. Свидетелката твърди, че имало проблем и с една
книга, която била издадена и за която уведомили *********, а се оказало, че те
не знаят. Разказва по-подробно за този случай, като твърди, че при нея се явил
г-н Ч. с молба общината да финансира издаването на книга и тя му обяснила, че
като общински съветник няма как да получи финансиране, тъй като има конфликт на
интереси. Тогава г-н Ч. излязъл и след около 10 минути се върнал, носейки писмо
с подпис и печат на *********, с което молят да бъде финансирано издаването на
книгата. Общината дала аванс на г-н Ч., за да може да издаде книгата и след
това разбрали, че е искал средства и от други общини и организации. Книгата
била издадена и за дадената му сума г-н Ч. ***. Дадената на г-н Ч. сума била
1000 лв. и за нея били съставени всички необходими счетоводни документи и била
отразена счетоводно. След това бил съставен и приемо-предавателен
протокол за книгата. На свидетелката са предявени писмото от името на *********,
което тя потвърждава, че е същото писмо, което и е било представено, както и
разходно-касовия ордер, който тя заявява, че е издаден от общината и подписан
от г-н Ч. на „получил сумата“. Свидетелката не знае дали сумата от 1000 лв. е
получавана във ********* и не била разговаряла по този повод с г-н Т., тъй като
смятала, че регионалният координатор и главният председател на ********* са в
постоянна връзка. Впоследствие, едва на сесията, разбрали от г-н Т., че такива
пари не са получавани в Съюза. Той дори не знаел за искането на ********* и за
писмото и затова бил много учуден и шокиран и това била една от причините да
запознае Общинския съвет със случая. Впоследствие, свидетелката и останалите членове
на ********* разбрали, че г-н Ч. е изработил свой печат, а следвало да има само
един печат на организацията, който се държи от Председателя. Свидетелката И.
заявява, че лично върху себе си е изпитвала обидното отношение на г-н Ч., като
той си е позволявал да я обижда на сесии на общинския съвет, също и в интернет
и в разговори между групи хора и всеки път е говорил за нея с цинизми.
Свидетелката твърди, че двамата с г-н Ч. нямат личен конфликт, а той просто е
податлив на различни политически течения и в един момент харесвал нейното
управление, в следващия вече не го харесвал. Известно и е, че по сигнал на г-н Ч.
срещу нея е била образувана преписка в Специализираната прокуратура, която към
момента е прекратена. Не знае дали г-н Ч. е искал нейното изключване от
организацията, но смята, че е напълно възможно да го е искал. Свидетелката
твърди, че г-н Ч. е отправял обиди и нецензурни думи към млади момичета, което
се прочело и във „Фейсбук“, а именно: към Стоянка Балова, която към онзи момент също била общински съветник и
към юрисконсултката на община З.- И.П.. За С.Б.написал,
че е „курветина“, а за И.П.- че била „зависима“.
Свидетелката И. е запитана дали г-н Ч. е участвал на общинските заседания след
20.08.2019г. и видяла ли е у него промяна, в отговор на което тя заявява, че
отсъствието му от заседания би довело до незаплащане на възнаграждение, а той
не можел да си го позволи и затова присъствал на абсолютно всички сесии и
взимал участие.
В показанията на последните две
свидетелки ясно прозира полярното отношение към двете страни по делото.
Свидетелката С. открито симпатизира на тъжителя Ч. и дори се опитва да отрече
неговото поведение и изказванията, които той е направил на Общинския съвет на
20.08.2019г., които обаче следва да се изведат от самия протокол, който
свидетелка потвърждава, че е съставен с коректно съдържание. Свидетелката И.
пък се установява, че е в добри взаимоотношения с подсъдимия Т. и в не особено
добри отношения с тъжителя Ч.. Съдът не намира основание да дискредитира
показанията на тези свидетелки, но се отнася към тях с повишена критичност.
Разпитана е като свидетел и М.С.Б.,
изпълняваща административна дейност във *********, според която отношенията
между г-н Ч. и г-н Т. били много добри - като на председател и зам.председател,
до момента, в който членове на Организацията от гр.З. се обадили и заявили, че
искат събрание, защото имат намерение да напуснат организацията. Свидетелката и
г-н Т. реагирали веднага, като трябвало да разберат защо членовете искат да
напускат. Проведен бил разговор с Д.Х., за когото г-н Ч. твърдял, че 2 години
не е плащал членски внос, което Х. категорично отрекъл и в разговора заявил, че
те не знаят много неща, които стават в гр.З.. Тогава свидетелката твърди, че
поискали да разберат какви са тези неща, които не знаят. Свързали се с
членовете, насрочили събрание, на което лично г-н Т. поканил г-н Ч., а
последният отказал да дойде и заявил, че никой освен него не може да прави
събрание. На събранието присъствали 7-8 човека от членовете (М.И., Д.Х., С.Б.и
още 4 човека) и изложили своите аргументи, като чак тогава свидетелката и г-н Т.
разбрали какво се е случвало в гр.З. – че за членските карти, на които
стойността е 35 лв. г-н Ч. е събирал от всеки член различни суми, както и че е
събирал членски внос редовно, който е по 5 лв. на месец на човек, а е отчитал
общо 5-10 лв. на месец в Съюза и около 70-80 лв. на година. Членовете се
оплакали, че г-н Ч. никога не ги е събирал, че им е искан членски внос от него,
когато ги е срещал на пътя, като им е взимал пари, без да издава документ, а за
картите им събирал различни суми. Д.Х. заявил, че е дал 150 лв. за карта, а
други двама членове казали, че г-н Ч. им е взел по 50 лв. Според свидетелката
реалната цена на картата е 35 лв. На събранието две от дамите се оплакали от
грубо отношение на г-н Ч. към тях и отправяни нецензурни думи, като са били
наричани „курвета“. Свидетелката Б. заявява, че лично
пък е чувала Т.Ч. да нарича М.И. „дебелата“. На самото събрание бил показан
документ от името на *********, подписан от Председателя, но с друг печат,
който не бил техният, за искане на сумата от 1000 лв. Свидетелката Б.
категорично отрича възможността това писмо да е изхождало от *********, като
подписът категорично не бил на полк. Т. и печатът не бил на *********. Твърди,
че печатът на Съюза е само един и се намира в централния офис в гр.П., кръгъл е
и на него пише „**********“- П., а на този пишело „**********“- Софийска
област. Впоследствие разбрали, че г-н Ч. е написал писмото и го е внесъл в
Община З.. За проверка на подписа и печата на писмото била сезирана
Прокуратурата. Свидетелката твърди, че сумата от 1000 лв., която г-н Ч. *** в
никакъв момент и под никаква форма не е постъпвала във *********, а от самата
книга установили, че за издаването и са събирани пари от още близо 20 човека и
имат съмнение, че може да е ползвал същото писмо, което е представил пред
община З.. След като г-н Т. разбрал за парите, взети от община З., се възмутил,
че Т.Ч. иска пари от името на ********* и че се подписва вместо председателя. Свидетелката
Б. твърди, че регионалните координатори нямат право да съставят свои печати,
тъй като в Устава това не е записано и дори се счита за злоупотреба. Никога и
не било ставало въпрос г-н Ч. да си изготвя самостоятелно печат, нито бил
получавал индивидуално разрешение от г-н Т.. След тези редица действия на г-н Ч.
свидетелката твърди, че бил свикан през май месец 2019г. Оперативния съвет на *********,
на който присъствали 7-8 координатори от цяла България и всички те били на
мнение, че Т.Ч. няма вече място във *********, макар че обяснения не са му
искани и не е канен на събранието на Оперативния съвет. Не могли обаче да го
изключат от ********* без да се направи Общо събрание, поради което било
свикано Общо събрание на 3-ти октомври 2020г., която дата към момента на
разпита на свидетелката, бе все още бъдеща такава. Свидетелката Б. сочи, че
преди провеждане на Общото събрание г-н Ч. продължава да е член на Съюза, но
просто вече не е зам.председател. Свидетелката Б. си спомня, че г-н Т. искал да
присъства на общинско заседание в община З., за да каже на общинските съветници що за човек е г-н Ч. и там г-н Т. употребил
спрямо г-н Ч. думата „долен“ и по-точно казал: „Досега в моя живот не съм срещал
такъв долен човек, който да се занимава с такива работи“ и конкретизирал какви.
След това г-н Ч. му отвърнал с абсолютно същите думи и те просто се обиждали
взаимно. Свидетелката си спомня думите, които казал г-н Ч. на г-н Т., а именно:
„Ти си партизански син!“ и „80-годишно изкуфяло старче“. Спомня си, че на
заседанието г-н Т. обвинил Т.Ч. за нерегламентираното събиране на членски внос,
че е взимал повече от стойността на картите, че е злоупотребил, като от името
на ********* е подписал полк. Т. и е положил негов печат. Ч. на свой ред
обвинил Т., че е превърнал ********* в „лична фирма“. Свидетелката възприела
поведението на г-н Ч. след събранието на Общинския съвет и изразява мнение, че
той излязъл от там като герой- ръкувал се със свои познати и бил видимо
усмихнат. След това разбрала, че е ходил и на екскурзия в Китай. За А.Т.
свидетелката казва, че е успял да запази самообладание по време на общинския
съвет, но всъщност бил „тотално сринат“ и заявил „какво повече да очакваме от
този човек!“. Според свидетелката след 20.08.2019г. тъжителят и подсъдимият не
са се виждали повече. Свидетелката твърди, че преди тези събития от
20.08.2019г., в офиса в гр.П. получили 4 писма от г-н Ч., които тя носи със
себе си в съдебното заседание. Тя не отворила писмата, а ги дала направо на г-н Т.. След първото
писмо той „не бил на себе си“ от това, което прочел. Дал го и на нея да го
прочете. Свидетелката зачита част от текста и от отправените към полк. Т. думи:
„Дребно, хилаво, невзрачно, болнаво, изкуфяло човече, съпругата ти знае ли
колко си долен, подъл, некадърен офицер, оглупяло старче“. Счита, че писмата са били реакция от това, че
членовете не искат вече той да им бъде координатор и си избрали друг. Свидетелката
твърди, че въпреки обидите, които му били нанесени, г-н Т. не отговорил на тях
по никакъв начин и въпреки, че бил посъветван от юристите да заведе дело за
обидите, той отказал, тъй като не искал на тези години да влиза в допълнителни
конфликти. Свидетелката Б. определя А.Т. като добър човек, имащ контакти с
много хора и сред всички се ползвал с голямо уважение. Счита, че единствено
предхождащите събития- обидните писма и оплакванията на членовете, са го
провокирали към поведението, което е показал на събранието на Общинския съвет.
Твърди, че той е бил „погнусен“ от действията на г-н Ч..
Гореописаните показания на
свидетелката Б. са изключително подробни и описват всички относими
по делото събития, като съдът ги възприема изцяло, тъй като, макар да е част от
администрацията на ********* и работи пряко с А.Т., свидетелката не демонстрира
пристрастно отношение, а напротив- описа събитията такива, каквито тя ги е
възприела и в голяма степен кореспондират с останалите доказателства.
Разпитан е като свидетел Д.Х.Х., който заявява, че е член на *********, но на регионално
ниво. Твърди, че познава и двете страни в процеса- с г-н Ч. се познавали от
дълго време, а преди 4 години именно той го поканил да влезе в Съюза, а няколко
месеца след това го запознал и с полковник Т.. Първоначално, когато се запознал
с А.Т., останал с впечатление, че той и Т.Ч. се разбират перфектно и между тях
няма търкания и сблъсъци, а дори били добри приятели. Дразгите
между тях започнали откакто членовете направили едно събрание в гр.З., когато
г-н Ч. бил уличен в злоупотреби в организацията. Тогава всички искали да
изслушат Т.Ч., но той твърдо отказал и започнал с „неговите изказвания и
епитети“, които използва спрямо хората. Свидетелят твърди, че Т.Ч. обичайно
нарича хората с думи като „простаци“, „тъпанари“, а спрямо жените изказванията
му са нецензурни, като казвал, че са „курви“ и „боклуци“. Той наричал всички
жени с такива думи, като ги използвал персонално и към жени- членове на
организацията, а спрямо М.И. обидите започнали след като отказала да му даде
допълнителни пари, извън тези 1000 лв., които вече била дала, за да издава Т.Ч.
своя книга. Свидетелят знае за книгата, тъй като самият той бил общински
съветник в предходния мандат и идеята на г-н Ч. за книга датирала още от
тогава. Трябвали му обаче спонсори и обикалял за такива. Питал и свидетеля да
го спонсорира, но той твърди, че отказал, тъй като вече знаел, че Ч. го е
излъгал с таксите на *********. Това, което обясни свидетелят за нанасяните
обиди, твърди че го знае от лични възприятия докато е бил общински съветник, а
и лично от М.И.. Свидетелят заявява убедено, че г-н Ч. *** за финансиране, от
името на *********, тъй като когато се свързали с г-н Т. и му казали за
писмото, той заявил, че не е давал съгласие от името на Съюза да се искат
такива пари. Свидетелят Х. твърди още, че в края на 2018г. му звъннала
секретарката на ********* М.Б. и го питала дали е вярно, че се отказва от *********
и той и обяснил, че това не е вярно. След това тя му обяснила, че Т.Ч. им е
казал, че той се отказва от членството. След седмица-две тя отново му позвънила
и му предложила да направят среща в гр.З. с всички членове на ********* на
регионално ниво. Г-н Ч. отказал да дойде на тази среща, като свидетелят твърди,
че първо го е поканил г-н Т., след което и самият свидетел му звънял и му казал
за събранието, а отговорът бил: „Ебал съм ви събранието!“. Самото събрание се
провело някъде през март 2019г. Първо се обсъждали изказванията на г-н Ч., че
определени хора не трябва да са членове, след което разговорът се завъртял
около членския внос. Секретарката ги попитала дали си плащат членския внос
редовно и всички казали, че плащат, даже някои били платили накуп за цяла
година. Парите заявили, че дават на Т.Ч., който събирал членския внос.
Установило се обаче, че сумите са искани от тях при срещи на улицата и никой не
е получавал насрещен документ за платените суми. Парите освен това били
различни всеки път и за всеки. Всички обаче му се доверявали, защото до този
момент го считали за „стриктен човек“. На събранието свидетелят Х. разбрал, че
дължимата сума за членски внос била 5 лв. на месец или 60 лв. за годината.
Лично свидетелят дал на г-н Ч. 150 лв. за членски внос и карта, която карта
впоследствие на събранието разбрал, че струва 35 лв. Тогава свидетелят поискал
справка от секретарката- М., кой колко пари е внесъл за предходната година и
колко г-н Ч. е отчел. Установил, че отчетената сума за предходната 2018г. била
едва 90 лв., при условие, че те са били 12-13 члена в гр.З.. На събранието
свидетелят разбрал и че от ********* постоянно пращали материали за четене на
г-н Ч., които трябвало да им бъдат раздавани на събрания, но такива никога не
били провеждани, както и че им е пратен Уставът на *********, който също не им
бил даден. Свидетелят Х. също присъствал на събранието на Общински съвет-З. от
20.08.2019г. Не си спомня конкретно разменените реплики, но заявява, че е имало
такива както от А.Т., така и от Т.Ч.. Казва, че е спокоен, че тези реплики
могат да се установят, тъй като на всяка общинска сесия се води протокол и там
е записано всичко. Има спомен, че първи е станал да говор полк. Т. и изразил
възмущението си спрямо полк. Ч., като се опитал по някакъв начин да представи
на аудиторията неговото виждане за това що за човек е Т.Ч.. Това виждане
свидетелят твърди, че е било и тяхно виждане (на членовете на ********* на
регионално ниво), защото ситуацията реално се получила от неравноправията в
организацията на местно ниво. Свидетелят заявява, че на него не му е известно
на регионално ниво някой да има право на печат и че печатът е само един и се
съхранява в офиса на ********* в гр.П.. По устав също нямали право на такива
печати. Свидетелят отново е върнат на „нецензурните“ думи, които евентуално
употребявал Т.Ч.. Той подробно казва какво си спомня, а именно: че младите
момичета били „проститутки за пари“, че М.И. „не мязала на жена“, за Цветелин
Кънчев- че е „бивш бандит“ и „крадец“. Според свидетеля на г-н Ч. обидите и
псувните в речника били чести като „Здравей!“ и „Добър ден!“. Той не веднъж бил
наричал А.Т. „партизански син“. Свидетелят е запитан и за реакцията на Т.Ч.
след казаното за него на заседанието на Общинския съвет на 20.08.2019г.
Свидетелят заявява, че Т.Ч. е доста „хладнокръвен човек“, „железен“, който може
да запази самообладание. Твърди, че докато се изказвал г-н Т., Ч. го гледал
ехидно, след което се изправил и върнал репликите на г-н Т.. След заседанието
свидетелят бил отвън и пушел когато Т.Ч. излязъл и първата му реакция била да
вдигне телефона и да се обади на някой да каже какво е станало. Свидетелят Х.
отрича след събитията Т.Ч. да е станал по-затворен, напротив- бил си същият
комуникативен човек. Според свидетеля Т.Ч. и да е отсъствал от следващи
заседания на общински съвет „той си ги правел тези неща- напр. ако е заминал на
екскурзия“. Твърди, че Т.Ч. постоянно ходел на екскурзии в чужбина, а доколкото
знае през 2019г. ходил в Италия и Китай, но не знае по кое време. Помни само,
че от Китай Ч. се е прибрал около изборите за кмет. Свидетелят знае, че през
2018г. Т.Ч. е имал здравословен проблем и му е слаган „бай пас“ на сърцето.
Свидетелят Х. заявява, че двамата с г-н Ч. към момента не си говорят, а се
подминават. Доколкото знае, Т.Ч. бил изключен като член на ********* с решение,
което им било изпратено да го четат малко след събранието в гр.З. на местните
членове, през пролетта на 2019г. Знае, че „голямото събрание“ било свикано за
31.10.2020г.
Показанията на свидетеля Х. съдът също
кредитира изцяло като подробни и безпристрастни, макар същият да признава, че с
Т.Ч. не са в добри отношения. Начинът, по който свидетелят описа събитията, не
навежда на извод за целенасочено променяне на истината, а и същите
кореспондират с останалата доказателствена
съвкупност.
Разпитан е като свидетел Председателят
на младежкото обединение към *********- К.А.Б.. Той твърди, че двамата с
полковник А.Т. се познават повече от 10 години, като при запознанството им А.Т.
бил Председател на първата военно-патриотична организация, която той създал и
нейното име било „Независим национален съюз на офицерите в България“. През
2010г. полк. Т. решил и поел инициативата да създаде младежка организация и да
привлече млади членове към съюза. През 2015г. била направена една голяма според
свидетеля крачка със създаването на една организация, в която да се обединят
всички военно-патриотични организации. Това била идеята и целта на създаването
на организацията „**********“. На база добрите им приятелски взаимоотношения,
полк. Т. поканил свидетеля Б. за председател на младежкото обединение на новата
организация. Свидетелят Б. твърди, че познава и г-н Ч. и че го е виждал не един
път в офиса на организацията в гр.П., а е присъствал и на много сбирки на
организацията. Спомня си, че Т.Ч. е бил избран за заместник-председател на *********
само поради факта, че го предложил именно А.Т., но без да има пълното одобрение
на всички членове. Последните обаче се съгласили заради добрите си
взаимоотношения с полк. Т.. Свидетелят Б. счита, че през годините конфликт
между А.Т. и Т.Ч. нямало, до момента, в който членовете на общинската
организация в гр.З. се обадили на председателя да съобщят, че полк. Ч. събира
нерегламентирано средства от членовете и в много по-големи размери от
дължимите. Свидетелят твърди, че след този разговор полк. Т. събрал голяма част
от членовете в гр.П. и решили да отидат на място в гр.З. и да видят какво се
случва. След като се върнал полк. Т. от гр.З. разбрали, че там той е научил, че
г-н Ч. от жените е събирал по 50 лв. за карти и по 150 лв. от мъжете, като
всъщност реалната цена на картата била 35 лв. След връщането си полк.Т. показал
на свидетеля и документи, с които г-н Ч. е взимал нерегламентирано средства от
кметицата на община З. от името на *********. Според свидетеля подписът под
писмото не е на А.Т.. Свидетелят видял и ордера за 1000 лв., с който Ч. е
получил парите от общината- без да информира и без да е взето решение на
национално ниво, за издаване на книга, която е написал. Свидетелят твърди, че
тези пари по никакъв начин не са отчитани в касата на съюза. Не е виждал и
издания от книгата на г-н Ч. в офиса на *********. Свидетелят Б. е категоричен,
че организацията има един единствен печат, който лично той е изкарал и се
намира в централата в гр.П., който печат той е избрал да е в червен цвят, с
логото и надписа „**********“ и други печати организацията няма, като не е
взимано каквото и да е решение да се създават печати на регионалните
организации или на местно ниво. Според свидетеля Б., г-н Ч. отначало се държал
много добре в организацията, с идеята да стане председател, понеже полк.Т.
смятал да се откаже от поста. След като разбрали обаче за действията на г-н Ч. ***,
последният променил поведението си. Започнал да изпраща писма- ръчно написани
на кариран лист, с които обвинявал полк. Т. в „някакви абсурдни небивалици“. В
писмата свидетелят срещнал и своето име, и това на баща си, като всички те били
обвинявани в заговор с кметицата на Община З., която свидетелят не познава и не
я е виждал. Писмата съдържали множество обвинения и обидни думи към полк. Т.,
като свидетелят не е чул последният да е отговарял на тях със същото. Свидетелят
не е присъствал на заседанието на Общинския съвет от 20.08.2019г., но твърди,
че преди да отиде полк. Т. *** и дебатирали дали да отиде и да разясни на
членовете на общинския съвет за действията на г-н Ч.. Решили да отиде.
Свидетелят впоследствие прочел протокола от заседанието и установил, че г-н Ч.
и г-н Т. са си разменяли взаимно упреци. Свидетелят Б. определя подсъдимия А.Т.
като най-добрия човек, който е срещал в живота си. Твърди, че той е човек,
който би помогнал на всеки, би се отзовал на всяка една молба и че е много
уважавана личност, с добро име в обществото. Сочи, че г-н Т. многократно е
награждаван с почетни грамоти от какви ли не военни съюзи и от Министъра на
отбраната, а всяка Коледа получава лично картичка от Президента на Република
България. Гостувал официално на всички военни паради, на коктейлите, които
Министерството на отбраната и Президентството организират, а с него неофициално
се консултирали министри и зам.министри. Според свидетеля г-н Т. е „един
изключителен капацитет“. Поведението на Т.Ч. пък свидетелят определя като
„надменно“ и „високомерно“. Няколко пъти си бил позволявал да обижда тяхната
секретарка- М.Б., с нелицеприятни изрази. Свидетелят бил чувал лично г-н Ч. ***,
наричайки я „дебела крава“ и други подобни. Свидетелят твърди, че лично е писал
решението, с което Т.Ч. се изключва като зам.председател на ********* и същото
е подписано от него, от г-н Т. и още 4 или 5 човека от Националния съвет. Това
решение се водело „вътрешно“ и било гласувано между членовете, но трябвало да
се потвърди на Национален съвет, който бил свикан за 31.10.2020г.
Показанията на свидетеля Б. са
белязани от възхищението му към А.Т., което обаче той разясни по какъв начин е
заслужено и съдът ги кредитира като кореспондиращи с останалите доказателства.
В тях не се откриват вътрешни противоречия, а свидетелят отговаряше на
въпросите бързо и без да се замисля, което дава повод на съда да ги възприема
за истинни.
Като свидетел е разпитан и Н.Д.С.,
който заявява, че с инициативен комитет от 2015г. създали сдружение „**********“
и съгласно избора той е „секретар на сдружението“. Свидетелят заявява, че
познава страните по делото в две светлини- „медните години“ между Ч. и Т. и
втората светлина- след издаването на книгата на Ч.. Полк. Ч. бил заместник на
полк.Т. и двамата били навсякъде заедно, имали добри взаимоотношения и взимали
заедно решения на задачите във *********. Свидетелят твърди още, че не е видял
лично кога е настъпил разрив в отношенията на Т. и Ч., тъй като повече от
година нямал наблюдения поради извършена му операция и отсъствие. Знае само
това, което му е казвано и което е чул. Този свидетел твърди, че съгласно
Устава на сдружение „**********“, има един единствен печат на организацията,
който се съхранява единствено при Председателя на организацията. Никога не бил
поставян въпрос за изработване на друг печат, но свидетелят заявява, че е
виждал документ с друг печат. Свидетелят носи книгата на г-н Ч., със заглавие
„250 български воеводи“. Показва, че книгата е издадена под патронажа на **********-
гр.П., което той заявява, че е абсолютно невярно, защото никога Военният съюз
не е взимал решение за издаване на такава книга. Той самият бил възмутен когато
видял писмото, изготвено от името на ********* до общински съвет- З., за
подпомагане издаването на книгата. Именно там видял печат, различен от този на
организацията. Писмото с рег.номер *********/*******г. в община З. е предявено
на свидетеля С., който заяви, че подписът отдолу не е на А.Т.. Заявява още, че
никакви пари не са видели във ********* от поисканите с писмото и относно
издаването на книгата не са получавали нищо. Свидетелят твърди, че за гр.З.,
единствено г-н Ч. събирал парите за организацията и ги внасял при касиерката.
Той обаче не се отчитал точно. Свидетелят проверил книгата за внесените суми за
2018г. и от там установил, че за годината г-н Ч. е внесъл общо около 90 лв.,
при положение, че членският внос за 10 човека е бил около 600 лв. за годината.
Г-н Ч. заявявал, че колкото е внесъл, толкова са дали членовете. След
направените разкрития, информацията, която има свидетелят С., била, че
организацията в гр.З. се разпада. Хората не искали да продължат с такъв
ръководител като г-н Ч.. Било взето решение да се отиде на място в гр.З. и да
се говори лично с хората, за да се вземе решение какво да се прави. Хората
твърдо искали и предложили г-н Ч. да бъде изключен от *********- не само като
заместник-председател, а и като член. Свидетелят заявява, че към момента на
разпита му- 21.10.2020г. това било само предложение, което е представено на
Националния съвет и предстои да се проведе Общо събрание, на което да бъде
прието изключването. Свидетелят заявява, че доколкото познава г-н Ч. езикът му
е „грубоват“, но не може да каже точно кого и с какво е обидил. За А.Т.
свидетелят заявява, че го познава от 30 години и винаги е имал добро отношение
към него, а и във ********* се отнасят с уважението, което той е заслужил като
български полковник.
Показанията на свидетеля Н.С. биват
кредитирани. В голяма своя част отразяват факти, които са му пресъздадени,
доколкото същият, както сам заяви, е отсъствал от делата на ********* поради
заболяване през цялата 2019г. Останалите си показания той базира на писмени
данни.
Разпитан е като свидетел и С.И.Ш.,
който заявява, че познава полковник Ч. от детските му години, защото са
израснали заедно. Господин Т. видял за пръв път на една сесия на Общински
съвет- З., на които сесии свидетелят редовно присъства. Според свидетеля Ш. на
тази сесия г-н Т. бил доведен от кметицата М.И., която господин Ч. критикувал
основателно на сесии, за да твърди пред целия Общински съвет, че г-н Ч.- 1
мандат кмет и 4 мандата общински съветник, е „мошеник“, присвоявал и
злоупотребявал със средства. Свидетелят Ш. твърди, че след изказването на г-н Т.,
поискал думата, за да каже на г-н Т., че нещата, които говори, са обиди и
клевети и за тях трябват доказателства. Твърди, че госпожата, която
придружавала г-н Т. поднесла папка с изрезки от вестници, а свидетелят Ш. и
казал, че това не са никакви доказателства. Според свидетеля, след чутото по
свой адрес, Т.Ч. много се „развълнувал“ от обидите и клеветите, защото там
присъствали целият Общински съвет, цялата общинска администрация и пресата.
Целият почервенял и му станало лошо. Свидетелят заявява, че се чуди как Ч.
издържал изказването на Т. и заявява, че ако заявеното Т. бе казал на него, щял
да стане и „да го изхвърли“. Свидетелят твърди, че се притеснил от състоянието
на приятеля си, защото бил с „пейс мейкър“ на сърцето и даже предложил да извикат Бърза помощ.
Свидетелят Ш. твърди, че Т.Ч. не е употребявал спрямо А.Т. обиди, защото не бил
„глупак“, а просто станал да се защити и казал, че това, което твърди Т., не е
вярно. Според свидетеля причината за проблемите между Т.Ч. и А.Т. е бившата
кметица М.И., към която свидетелят демонстрира нескрит негативизъм и която той
счита, че е говорила на двамата неща един спрямо друг. Според свидетеля Ш.
тъжителят Ч. се държи с нужното уважение на заседанията на Общинския съвет и
има много силен авторитет като личност. Хората били възмутени от казаното от А.Т.
за Т.Ч..*** случая. Твърди, че Ч. след случая му споделил, че не иска да излиза
от вкъщи, защото всеки, който го срещне, го разпитвал дали е вярно, че Т. *** и
е казал, че си присвоява пари от организацията. Самият свидетел сочи, че
предупредил г-н Т., че ако не може да докаже нещата, които твърди, ще бъде
осъден за обида и клевета. Свидетелят Ш. е наясно, че Т.Ч. е издал книга.
Счита, че той е единственият, който си е направил труда да събере материали от
толкова източници. В книгата било описано кои са спонсорите. Сред тях сочи, че
е община З., на която след това Ч. се отчел с книги, а общината ги раздала на
читалищата. Свидетелят твърди, че книгата получили и Военният съюз, за да ги
раздават в структурите. Свидетелят Ш. е наясно, че Т.Ч. разполагал с печат на
организацията, който имал със знанието на г-н Т., за да може да не ходи до гр.П.
когато трябва да се подпечата някой документ. Свидетелят заявява, че макар да
не е член на *********, знае, че било взето решение относно печата. Този факт
заявява, че знае от Т.Ч., а именно: че е взето решение местните координатори да
имат печат. Свидетелят Ш. потвърждава, че през 2019г. Т.Ч. е ходил на екскурзия
в Китай и се върнал за изборите през октомври месец.
Показанията на свидетеля Ш. са
еднополюсни. Голяма част от тях съдът не цитира, тъй като са отклонение от
предмета на делото. В цитираната част на показанията, следва да се отбележи, че
относно поведението на Т.Ч. на заседанието и за състоянието му след заседанието
на общинския съвет те са изолирани и противоречат както на установеното от
писмените документи, така и на заявеното от останалите свидетели, поради което
съдът не ги кредитира. Не ги кредитира и що се отнася до фактите, които
свидетелят знае от тъжителя Ч.. Показанията на свидетеля Ш. освен това са
наситени с емоционалност и заявки какво свидетелят би направил на мястото на
г-н Ч., поради което са открито пристрастни.
В съдебно заседание от 09.12.2020г.
обяснения е дал подсъдимият А.Т.. В тях подсъдимият заявява, че е изключително
изненадан от това, което е посочил Ч. за него. Подсъдимият смята, че Т.Ч. е
разбил организацията на местно ниво. Твърди, че го е поканил да отиде с него в
гр.З., да проведат съвещание, защото хората искали да напускат, но той отказал.
След съвещанието се решило да го изключат, което станало с решение на
Националния съвет /впоследствие уточнява, че говори за Оперативния съвет, който
бил оторизиран от Конгреса и изпълнявал функциите на Националния съвет между
отделните заседания/ и в съответствие с техния Етичен кодекс. Казва, че не знае
каква друга дума, освен „долен човек“ е могъл да използва за човек, който лъже,
краде, обижда, подправя подписи, прави си печати. Подсъдимият твърди, че е бил
стресиран, защото не очаквал да установи толкова нарушения от страна на Ч..
Заявява, че след всички „мръсотии“, които Ч. говорил по негов адрес, колегите
му настоявали да го дадат на съд, но той отказал, тъй като не искал да се
занимава в такива работи, заради който свой отказ обаче, самият той станал
подсъдим. Подсъдимият твърди, че с Ч. са били в добри отношения и е крайно
изненадан защо отношенията им станали такива, тъй като не са се карали. И така,
без да са се карали и без да са говорили нищо, Ч. написал писмо против него до
Иван Гешев. Гешев му се обадил и му казал за това писмо, а от написаното вътре
нямало и една вярна дума. Твърди, че членове на организацията от град З. му се
обадили и го поканили да отиде, тъй като положението било нетърпимо и искали да
напускат. Провели събранието и като чул някои неща, просто не могъл да повярва.
От тях чул, че Ч. краде, не отчита членски внос, членските карти, които струват
35 лв. ги продавал по 150 лв., а на момичетата – по 50 лв. Подсъдимият сочи
още, че Ч. написал книга, но тя била издадена от името на *********, а те
изобщо не знаели за книгата. Проверили и установили, че тази книга има 22-ма
спонсори, като 1000 лв. били взети от кметицата на община З. и за да постигне
това Ч. подписал него, въпреки че нямал право нито да го подписва, нито да има
свой печат. Подсъдимият счита, че Т.Ч. е злоупотребил. Подсъдимият Т. заявява,
че не само вярва в правотата на нещата, които е заявил, а е твърдо убеден. На
събранието на Общински съвет-З. подсъдимият твърди, че станал и прочел
декларацията на Оперативния съвет, който казва, че Ч. е „долен човек и вече не
е член на ръководството на организацията“. Счита, че с думите „долен човек“ не
е нанесъл обида, защото Ч. е вършил точно такива неща, които заслужават тази
квалификация. Сочи, че председателката на Общинския съвет го прекъснала в
изказването, тъй като имали регламент, според който не може да говори повече от
5 минути, тъй като не е член на Общинския съвет. На Ч. обаче била дадена думата
и той също го нарекъл „долен човек“ и други неща. Счита, че тези реплики Ч. е
отправил не към него лично, а към организацията, но той като неин председател
бил солидарен. Счита още, че като председател на ********* бил длъжен да се
отзове на поканата за присъствие на Общинския съвет и да каже нещата, които
казал, защото носи отговорност за Организацията. Подсъдимият заявява, че работи
с факти и документи и нещата, които казал, се базирали именно на факти и
документи. Заявява, че не счита, че е виновен за нещо.
В обясненията на подсъдимия, които се
явяват едновременно и средство за защита и доказателствено
средство, проличава убедеността на подсъдимия А.Т., че Т.Ч. се е провинил по
отношение на ********* и че с поведението си подсъдимият вярва, че е защитил
честта на *********.
Събраният набор от писмени
доказателства следва да се обсъди накратко, тъй като всяко едно от тези писмени
доказателства е свързано със заявени от свидетелите факти.
По делото е приложено писмо до кмета на
Община З. с рег. № *********/*******г. в община З.. Същото изхожда от **********-
гр.П.. В писмото е посочено, че под патронажа на Съюза предстои отпечатване на
сборника „250 български воеводи и 25 бунта и въстания против турското робство“
и се предлага общината да се присъедини в отпечатването на Сборника, като
авансово закупи 100 книги на стойност 1000 лв., която книга ще бъде официално
представена в община З. след приключване на Националната конференция на *********.
Писмото съдържа подпис на „Председател“, като не се сочи име на подписалия се и
е подпечатано с подпис с лого и надпис: „**********- Национален съвет- Софийска
област“. Приложен е по делото и Разходен-касов ордер № 862,
издаден от Община З. на 31.08.2017г. за сумата от 1000 лв., които е посочено,
че са дадени в брой на Т.Г.Ч., за което последният се е подписал на „Получил
сумата“, а като основание е посочено „служебен аванс“. Двата документа са били
обект на Съдебно-почеркова експертиза, изготвена от
вещото лице С.А. и приета от съда. В отговор на поставените въпроси вещото лице
е заявило, че подписът за председател в писмото с вх. № *********/*******г. в Община З. е копие от подпис, който вероятно
не е изпълнен от А.Т.. Същият със сигурност на бил изпълнен и от Т.Ч.. Вещото
лице е установило още, че подписът в частта „Получил сумата“ в РКО №
862/31.08.2017г., издаден от община З., е изпълнен от Т.Ч.. Вещото лице е
констатирало и че отпечатъкът от печат, поставен върху писмо с вх. № *********/*******г. до Община З., е копие от отпечатък, който е
поставен с печат, различен от печата, с който са поставени отпечатъците,
предоставени от защитата като сравнителни образци.
По делото е приложена цялата папка,
съдържаща копие от прокурорска преписка №300/2019г.
на РП-Пирдоп. От документите в преписката се установява, че същата е образувана
по жалба от 14.06.2019г. на Сдружение „**********“ чрез председателя А.Т., към
която е приложено писмо с вх. № *********/*******г. до Община З. и е посочено, че подписът не е
на председателя на *********- А.Т., а печатът не е на Съюза. Посочено е в
жалбата, че с това писмо е искана от кмета на община З. сумата от 1000 лв., за
да бъде издаден сборникът „250 Български воеводи“, като тези пари били получени
от г-н Т.Ч. и същият не е отчел парите в сдружението. Извършена е по
прокурорската преписка проверка и с постановление от 02.10.2019г. на
наблюдаващия прокурор е отказано образуването на досъдебно производство за
извършена измама по чл.212, ал.1 НК с ползване на неистински документ.
Постановлението на прокурора при РП-Пирдоп е отменено с постановление от
26.05.2020г. на Прокурор при Софийска окръжна прокуратура и преписката е
върната в РП-Пирдоп за изпълнение на дадените указания. Към датата на
приобщаване на преписката същата е висяща.
По делото е приобщен приемо-предавателен протокол от 23.11.2017г., подписан в
гр.З. между Т.Г.Ч. ***, с който общината приема 23 броя книги „250 Български
воеводи“ с автор Т.Ч.. В прокурорската преписка фигурира още един приемо-предавателен протокол от 06.11.2017г. за приемането
от община З. на още 60 книги.
Съдът е приел като доказателство и
Уставът на Сдружение ********** /Военна лига/. В чл.4, ал.2 е описан печатът на
Алианса- кръгъл печат с надписи на български и английски, в горната полудъга: **********, в долната полудъга:
П., в средата: профил на лъв, гледащ на запад – върху два меча. Глава пета се
отнася за управлението на *********, като в чл.22 т.5 е посочено, че в
правомощията на Общото събрание е да „приема и изключва членове на Лигата“.
Приобщени са по делото Протокол от
извънредно заседание на Оперативния съвет към Сдружение „**********“ от
22.05.2019г., както и протокол от 10.09.2020г. на заседание на Съвета на лигата
и Протокол от проведено на 31.10.2020г. Общо събрание /Национална конференция/
на сдружение „**********“-П.. От първия цитиран документ- протокол от
22.05.2019г., се установява, че на Оперативния съвет е обсъждано предложение за
изключване на Т.Г.Ч. като заместник председател и член на ********* и отправяне
на същото към Общото събрание. На заседанието присъствали 11 члена, които взели
решение да се отправи предложение до Общото събрание на ********* за изключване
на Т.Г.Ч. като заместник председател и член на *********. От протокола на Общото
събрание от 31.10.2020г. се установява, че са гласувани нови състави на
управителните и контролни органи на *********, като сред гласуваните лица не
попада Т.Ч., а по последна точка от дневния ред новият председател полк. С.
предложил освобождаване от членство във ********* поради нарушаване на Устава и
Етичния кодекс на Т.Ч. и още две лица. Не е установено дали промените са
вписани.
Приобщени са сигнал до Иван Гешев от
26.03.2019г. и писма, изхождащи от Т.Ч. до А.Т. от юни 2020г. /за които
говореше свидетелката Б./, от съдържанието на които е видно, че Т. Ч. е отправял обвинения към А.Т. и е
използвал спрямо него думи и изрази, като например: „дребно, хилаво, невзрачно,
болнаво, изкуфяло човече“; „мижитурка“, „подъл човек“ и др. преди събитията от
20.08.2019г.
Копие от горецитирания
сигнал на г-н Ч. до зам.главния прокурор е бил препратен до Общински съвет- гр.З.
с копие до кмета на общината и в писмото А.Т. е изразил своето възмущение от
„злобата и обидите на г-н Ч.“ и призовава на Ч. да бъде поискана оставката като
общински съветник, точно както заяви свидетелката С..*** са изпратили за
приобщаване по делото всички протоколи на Общински съвет- З. за периода след
20.08.2019г. до 23.02.2020г. Протоколите са 5, колкото са и проведените
заседания на Общинския съвет в посочения период. Видно е от самите протоколи,
че Т.Ч. е присъствал само на едно от тези заседания, а именно: на 17.09.2019г.
и не е взимал участие с реплики. От останалите заседания е отсъствал.
Към тъжбата Т.Ч. е представил
амбулаторен лист от 23.08.2019г., в анамнезата на който е записано, че на
20.08.2019г. на фона на повишено нервно-физическо напрежение му станало лошо,
получил замайване, залитане и походката му се затруднила. Оплакванията е
посочено, че продължили няколко часа, след това намалели, но от тогава е с
постоянно чувство за напрегнатост, безсъние, замаяност и неустойчивост при
ходене. Поставена е диагноза и е изписано лечение.
Преди едно от съдебните заседания
подсъдимият също е представил болничен лист от 15.06.2020г. за да оправдае
отсъствието си, който е приобщен. От него се установява, че А.Т. е с диагноза:
„есенциална хипертония“ и „тревожно разстройство“.
Има и придружаващи заболявания – „ентезопатия на
гръбначния стълб“ и „стенокардия“. От анамнезата е видно, че пациентът е
съобщил, че през последните седмици е под напрежение и стрес поради възникнали
съдебни дела и проблеми.
Приобщени са с оглед характеризиращи
данни на подсъдимия А.Т. свидетелствата му от Военната Академия, диплома за
висше образование, служебна карта от Независимия национален съюз на офицерите в
България, поздравителен адрес до него от министъра на отбраната, няколко броя
грамоти и почетни листове.
От справката за съдимост на А.Т. е
видно, че той не е осъждан никога.
На свой ред тъжителят също е
представил за себе си като характеризиращи доказателства грамота, поздравителен
адрес и заповед на министъра на отбраната за награждаването му с предметна
награда.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият А.Т. е обвинен за извършени
в условията на реална съвкупност престъпления „обида“ и „клевета“ спрямо
тъжителя Т.Ч., осъществени публично – в присъствието освен на тъжителя и на
други лица, а именно: 11 общински съветници и
отправени към тъжителя в качеството му на представител на обществеността -
общински съветник към Община З., при изпълнение на функцията на последния.
Преди да се обсъдят по отделно
двете обвинения, съдът следва да обсъди квалифициращите признаци, при които се
твърди, че са извършени те и са еднакви и за двете престъпления, а именно: че
деянията, ако се докажат, са извършени публично и спрямо представител на
обществеността при изпълнение на неговата функция.
Несъмнено е според настоящия
състав, че ако се установи, че престъпните деяния са извършени, то те са
извършени „публично“. За да бъде налице публична обида или клевета, необходимо
е същата да бъде нанесена на общодостъпно място, където да е имало повече лица,
които биха могли да възприемат значението на извършеното /вж. Решение № 28
от 15.I.1972 г. по н. д. № 622/71 г., II н. о./. В конкретния случай публичното място е зала,
където се провеждало заседание на Общински съвет- З. и на което, както е
записано в самия протокол, присъствали: 11 общински съветници,
кметът на община З., зам. кмета на община З., кмета на кметство Петрич, кметът
на кметство Църквище, секретарят на община З., представители на общинската
администрация, граждани и медии. Публичността е обусловена от присъствието на повече
от едно лице и общодостъпния характер на мястото, на което евентуално са
извършени деянията.
Другият квалифициращ признак,
който защитата на подсъдимия Т. направи опит да отрече, е инкриминираните
деяния да са извършени спрямо „представител на обществеността при изпълнение на
неговата функция“. Процесуалният представител на подсъдимия- адв.Ч. цитира съдебни решения, описващи категории лица,
които следва да се считат за представители на обществеността. Практиката, която
бе цитирана обаче касае други лица, различни от общинските съветници
и не отрича качеството на последните на Представители на обществеността.
Всъщност, общинските съветници са най-типичният
пример на представители на обществеността, доколкото това качество им е вменено
от избора им да представляват местната общественост. На тях, като избрани от
гражданите, Законът за местното самоуправление и местната администрация дава
компетентност да решават въпроси от местно значение. Понятието има легална дефиниция в чл. 93, т.3 НК, където е посочено, че „Представител на обществеността“ е лице, посочено от
обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен
акт определена функция. В случая макар да не се касае за лице, излъчено от
обществена организация, се касае за лице, избрана от обществото и действащо от
негово име и в негов интерес, което според настоящия състав несъмнено обуславя
качеството „представител на обществеността“. Извършването на деянията пък по
време на заседание на общинския съвет означава, че са извършени „при
изпълнение“ на функцията на общинския съветник.
Горните квалифициращи признаци бяха изведени пред
скоба, за да не се повтаря анализът по отношение на тях и за двете
инкриминирани деяния.
По
отношение на инкриминираното деяние по чл. 148, ал.2 вр.
ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.147, ал.1 НК:
А.Т. е обвинен от тъжителя, че
на 20.08.2019г. на заседание на ОбС-З., го е
наклеветил, заявявайки, че: „…този човек, вече не е член на ********* от 22.05
с решение на Националния съвет беше изключен, защо? За измама, лъжа и
присвояване на парични средства след като аз нямам хал-хабер от тази работа. За
всичко, което казвам мога да представя документи. Пише декларация до
общината-иска 1000 лв. Дават му от Общината, но той подписва мен. Второ, прави
печат, което е абсолютно забранено. Само за тия две деяния Националният съвет
не искаше повече да изслуша думите му…Той не заслужава да представлява Вашата
община. Казвам го отговорно, от името на *********, не от мое лично.“, както
и „Но такава помия по адрес на кмета, по
адрес на г-н Кънчев, по адрес на Д. Х., не само по негов адрес, а и по адрес на
членовете на организацията. И такива псувни по адрес на млади момичета, които
могат да му бъдат внучки, аз не мога да понеса.“.
Горецитираните изрази несъмнено бе установено
и то от официален документ- протокол от заседанието на ОбС-З.
от 20.08.2019г., че са били изречени от подсъдимия А.Т.. Същият не отрича, че е
казал всичко цитирано. Потвърждават го и свидетелите, които са присъствали на
заседанието на общинския съвет и са разпитани в съдебно заседание.
При клеветата деецът разгласява
за другиго неистински позорни обстоятелства или му приписва престъпление, което
не е извършено. Обект на защита са обществените отношения, осигуряващи
ненакърняване на доброто име на личността в обществото, на положителната
обществена оценка за него. В конкретния случай част от заявените обстоятелства
са позорни /че тъжителят е изключен от Националния съвет/, а други са престъпни
/че тъжителят е осъществил лъжа, измама и присвояване на парични средства, че е
подписал подсъдимият в официално писмо, че е изготвил нерегламентирано печат,
че е псувал и обиждал други хора/ и в случай, че са истинни доброто име и
добрата обществена оценка за Т.Ч. биха били разколебани и накърнени.
Съгласно трайната съдебна
практика елемент от обективна страна на престъплението клевета е разгласяването
на позорни или престъпни обстоятелства. „Разгласяването” като форма на изпълнителното деяние
изисква деецът да е съобщил свои твърдения, зад които застава, като претендира,
че тези обстоятелства са обективен факт. /Решение № *********/******* по н. д.
№ ***/***г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.
отделение./. Именно такъв е настоящият случай, при който разгласяването е
извършено чрез довеждане на позорните и престъпни факти до знанието на поне
едно трето лице.
Следователно, от обективна
страна, престъплението е доказано.
Защитата на А.Т. застъпва
схващането, че е налице хипотезата на чл.147, ал.2 НК, при която деецът не се
наказва ако се докаже истинността на разгласените позорни или престъпни
обстоятелства. Съдът не може да сподели това становище, тъй като от събраните
доказателства не се доказва по несъмнен начин, че тъжителят е извършил
вменените му престъпни действия, които за да се счетат за истинни виновността
за тях трябва да е призната с влязъл в сила наказателноправен
съдебен акт. Тъжителят Ч., макар да съществуват основателни съмнения, че е
извършил някои от заявените действия- присвояване на парични средства, обиди и
псувни спрямо „млади момичета“, не е признаван за виновен за такива деяния от
съд, поради което презумпцията за невиновност, която е основополагащ принцип в
българското право, действа спрямо него. Останалите заявени от подсъдимия
обстоятелства- че Т.Ч. е изключен от сдружение „**********“ и че е подписал
подсъдимия в писмо, с което е искано финансиране от община З., се установи, че
не са истинни. Установи се, че Т.Ч. е бил изключен от сдружение „**********“
едва на 31.10.2020г. с решение на Общото събрание. Установи се посредством съдебно-почерковата експертиза и че подписът за
„Председател“ на ********* в писмо до кмета на Община З. с рег. № *********/*******г.
в община З., не е положен от Т.Ч.. В този смисъл, не може да се възприеме, че
разгласените позорни обстоятелства и приписаните престъпления са истинни.
Може обаче и следва да се приеме, че подсъдимият е заявил
описаните по-горе обстоятелства с убедеността, че те са истинни, което изключва
субективния елемент на престъплението „клевета“. В
трайната практика на ВКС се приема, че от субективна страна клеветата е
умишлено престъпление, поради което умисъл ще липсва в случаите, когато деецът
съобщава определени факти, воден от субективната увереност за истинността им. В
практиката се поставя също така изискването тази субективна увереност да е
добросъвестна, тоест да се базира на конкретни обстоятелства от действителността,
които я обуславят. За субективното отношение на дееца към разгласяваната от
него информация следва да се съди по обективните факти по делото. Обективните
факти по настоящото дело сочат, че подсъдимият А.Т., като Председател на
сдружение „**********“ ревностно е защитавал структурата, която оглавява и
представлява. Доказателствата сочат, че той е получил информация от регионални
членове на сдружението, че регионалният координатор за гр.З.- Т.Ч., не отчита
събрани от него суми и че събира такива в нерегламентиран размер, както и че
членове на сдружението – „млади момичета“, са били „псувани и обиждани“ от него.
Получената информация добросъвестно А.Т. е опитал да провери, отивайки на място
в гр.З. и изслушвайки местните членове. На срещата е бил поканен и Т.Ч., който
е отказал да присъства, поради което не е установена неговата позиция.
Позицията на останалите членове на сдружението, присъствали на срещата обаче е
била, че са налице злоупотреби и нередности, за преустановяването на които те
са поискали председателят да вземе мерки. Подсъдимият е извършил и проверка в
отчетните книги на сдружението, от която е установил, че са отчитани
незначителни суми от страна на Т.Ч., при условие, че членовете твърдят, че са
заплащали редовно членски внос и членски карти. А.Т. не се е усъмнил и в
заявеното от жените- членове на сдружението на местно ниво, че спрямо тях Т.Ч.
е употребявал груби и нецензурни изрази и квалификации. Неусъмняването в този
факт също е закономерно, с оглед установеното в хода на делото, че „езикът“,
който ползва тъжителят Ч. обичайно е наситен с груби и нецензурни думи, които
част от свидетелите заявиха, че лично са го чували да използва, особено за
женската част от обществото. На срещата с членовете на Съюза на местно ниво,
председателят се е запознал и с писмо от името на *********, с което е искано
финансиране за издаване на книгата на Т.Ч.. Писмото, както се установи и от
събраните по делото доказателства /съдебно-почеркова
експертиза/, не е било подписано от А.Т., а печатът на него е бил различен от
този, който официално се използва от *********. Логично и закономерно А.Т. е
решил, че писмото е подписано и подпечатано от лицето, за чието финансиране се
иска сумата. Тази убеденост на Т. се потвърждава от факта, че е сезирал
Прокуратурата на Република България за това, че Т.Ч. е подправил подписа му в
официален документ. Въз основа на фактите, в чиято истинност подсъдимият е бил
убеден, е поискано изключването на Т.Ч. като зам.председател и член на *********,
което предложение е обективирано в протокол от извънредно заседание на Оперативния съвет към Сдружение „**********“
от 22.05.2019г. Макар А.Т., като председател на сдружение „**********“, да се
предполага че е наясно, че изключването на Ч. може да се реализира едва когато
бъде гласувано на Общо събрание, очевидно е, че той е приравнил първата стъпка
от процедурата – отправянето на принципно предложение за изключване, на
завършена процедура, вероятно и поради факта, че е бил убеден, че предложението
със сигурност ще бъде подкрепено от останалите членове на Общото събрание и че
това събрание е само формалност.
Горното убеди съдебния състав, че всички заявени от А.Т. твърдения,
които са квалифицирани в тъжбата като „клеветнически“, той е изказал като
факти, в обективното случване на които е убеден и добросъвестно е искал да ги
представи пред Общинския съвет, за да информира обществото за действия на един
от представляващите го общински съветници, които
според подсъдимия са дискредитиращи. Именно поради това той е заявил „ Той не
заслужава да представлява Вашата община“, визирайки Т.Ч..
Именно поради липсата на субективния елемент на деянието – умисъла
за извършването му, съдът намери, че следва да оправдае А.Т. за престъплението
„клевета“ в квалифициран състав по смисъла на чл.148, ал.2 вр. ал.1,
т.1 и т.3 вр. чл.147, ал.1 НК.
Съществува според съда още едно
основание, на което подсъдимият би следвало да бъде оправдан за инкриминираното
деяния „клевета“, а именно: приложимостта на чл.9, ал.2 НК в конкретния случай,
според който не е престъпно деянието, което макар формално и да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно
или неговата обществена опасност е явно незначителна. Съдът застъпва
становището за приложимост на чл.9, ал.2 НК относно инкриминираното
клеветническо деяние, предмет на делото, тъй като съобразно стандартите,
наложени с решенията на Европейския съд по правата на човека, публичните
личности следва да се ползват от по-занижена защита на репутацията си. Този
принцип намира отражение в правото да се изразява по-свободно мнение спрямо
такива лица, в сравнение с установените за останалите членове на обществото
допустими предели. Ограниченията на свободата на словото трябва да се тълкуват
стеснително и да бъдат необходими в едно демократично общество /така Решение № 159
от
19.06.2015 г. по н. д. № 300/2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во НО/.
Задължително
следва да се вземе под внимание, че в качеството си на публично лице, адресатът
на „клеветническите“ твърдения неизбежно и осведомено сам се е открил за
обществен контрол. За разлика от частните лица, публичното лице съзнателно и
неизбежно се излага на близко наблюдение на всяка негова дума и действие от
цялото общество. Подсъдимият е част от обществото, макар и не от местната
общност и се установи, че е целил не да засегне репутацията на тъжителя Ч., а
да подложи поведението му на критика, доколкото счита, че е установил нередни
факти. Следователно и доколкото в практиката на ЕСПЧ се провежда градация на
степента на толерантност към критика, тъжителят Ч.- общински съветник, е
трябвало да проявява по-висока степен на толерантност към критика.
По отношение на инкриминираното
деяние по чл. 148, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.146, ал.1 НК:
А.Т. е обвинен от тъжителя още,
че на 20.08.2019г. на заседание на ОбС-З., го е
обидил, заявявайки: „…не съм срещал в моята практика по-долен човек…“, „А,
искам да Ви кажа още веднъж – този човек от 22 май престава да бъде някой във *********.
Той е никой.“.
Отново е несъмнено установено
от събраните доказателства- официалния документ „протокол“ от заседание на ОбС-З. от 20.08.2019г., че цитираните в тъжбата думи, са
били изречени от подсъдимия А.Т., когато му е била дадена думата по т.1 от
дневния ред. Думите са потвърдени и от мнозинството от разпитани свидетели,
които лично са ги чули и възприели.
Съгласно
трайно утвърденото разбиране както в теорията, така и в практиката, при обидата
деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на
епитети, квалификации, сравнения, жестове, които по своето съдържание засягат
честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. Несъмнено думите „долен човек“ и
„Той е никой!“ изразяват негативна оценка за личността на адресата- в случая Т.Ч..
С тези думи подсъдимият А.Т. е изказал своята лична оценка за тъжителя, която е
негативна. Употребените квалификации са унизителни въз основа на общоприетите в
обществото критерии за морално и етично поведение. При всички случаи критерият
е обективен и не зависи от субективните възприятия и интерпретации на техния
адресат. Съдът счита, че в случая е налице обида, тъй като заявеното
противоречи на общоприетите норми за етично поведение и нормално човешко
общуване. Макар личните възгледи на лицето, към което се отправя обидата, да са
без значение за наказателно правната оценка относно характера на казаното, те
обективно са в състояние да засегнат неговата чест и достойнство.
За да е съставомерна обидата същата следва да е била възприета от
адресата й. В случая обидата е „присъствена“, тъй като Т.Ч., към когото е била
насочена, е присъствал на заседанието на ОбС-З.,
където А.Т. се е изказал. Макар деецът да не се е обърнал лично към адресата, а
да е произнесъл обидните изрази в
обръщение към други лица, налице е състав на обида, при наличие на обективна
възможност на пострадалото лице да ги възприеме и съзнание за това /така
изрично Решение № 108 от 13.IV.1983 г. по н. д. № 90/83 г., II н. о./.
Пострадал
от престъплението може да бъде само физическо лице, което има формирано в
съзнанието си чувство за лична чест и достойнство и което е в състояние да
възприеме обидните изрази или действия. В случая пострадалият Т.Ч., както
изрично отбелязаха някои от свидетелите, е бил в предходен период кмет на
община З. и няколко мандата общински съветник, поради което неговата чест и
достойнство са дори засилени в сравнение с тези на обикновения гражданин. Той е
бил в състояние да възприеме и реално е възприел обидните думи.
Следователно
от обективна страна, деянието е доказано.
От
субективна страна деянието е извършено при евентуален умисъл. За да е налице
пряк умисъл деецът следва да съзнава негативната обществена оценка, с която са
натоварени използваните от него епитети
и квалификации и да съзнава че те ще бъдат възприети от адресата, както и че по
този начин те ще засегнат неговата чест и достойнство и пряко да цели това. В
случая пряката цел на А.Т. е била да изкаже негативна оценка спрямо личността
на Т.Ч. пред събралите се на заседанието лица, с каквато цел са били изречени и
останалите изрази, инкриминирани като клеветнически. А.Т. обаче е осъзнавал, че
думите му ще бъдат възприети от адресата, който е присъствал. Осъзнавал е,
най-малко поради високата си образованост, че изказванията „долен човек“ и „Той
е никой!“ са засягащи честта и достойнството. Отнесъл се е обаче с безразличие,
че те ще засегнат действително честта и достойнството на Т.Ч..
Тук не
могат да намерят приложение горенаправените съждения
за необходимостта от по-висока търпимост към критика на публичните лица, защото
дори при такъв вид критика не следва да се прекрачва границата на допустимите
предели на изразяване на мнение и критика, макар това да е в състояние да
намали обществената опасност на деянието и да рефлектира върху размера на наказанието
и обезвредата.
Защитата
на подсъдимия поиска от съда да приложи института на реторсията
по чл.146, ал.2 НК, в който случай ако обиденият е отвърнал веднага с
обида, съдът може да освободи и двамата от наказание. В
настоящия случай по несъмнен начин е установено, че обиденото лице Т.Ч. е
отвърнал незабавно с обида спрямо А.Т.. Той дори е използвал същият израз-
„долен човек“, като е добавил още обидни изрази, а именно: „партизански син“, „полковниче остаряло“ и обвинение, че „е превърнал *********
в лична частна фирма“. Институтът на реторсията обаче
не би могъл да намери приложение в случая, защото законът изключва приложението
му при квалифицирана обида по чл.148, ал.1 НК с изключение по т.1 /така чл.148,
ал.3 НК/. Следователно, ако обидата е нанесена публично, няма пречка за
приложение на реторсията, но в случая пречката е в
квалифициращото обстоятелство, обсъдено в началото на правното изложение- че
обидата е нанесена спрямо „представител
на обществеността при изпълнение на неговата функция“. Тук следва да се
отбележи, че съдът не е съгласен със законодателното решение за ограничително
приложение на института на реторсията при
квалифицираните случаи на обида, но буквата на закона следва да се съблюдава
стриктно, независимо че справедливият подход в конкретния казус щеше да бъде
именно приложението на реторсията, доколкото то би
довело до най-справедливия баланс на интересите.
Гореизложеното води до извод,
че подсъдимият А.Т. е извършил вмененото му престъпление по чл. 148, ал.1, т.1
и т.3 вр. чл.146, ал.1 НК и за извършеното подлежи на
наказване.
По наказанието:
Доколкото
подсъдимият А.Т. бе признат за виновен само по едно от повдигнатите срещу него
обвинения и не са налице множество престъпления, то приложение може да намери
чл.78, ал.1 НК
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, чиито
положителни предпоставки са налице. А.Т. е пълнолетен, извършил е
умишлено престъпление, за което се предвижда наказание глоба от 3 до 10 хиляди
лева и обществено порицание, не е осъждан за престъпление от общ характер и не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от Глава осма от Общата част на НК.
От престъплението не са причинени съставомерни
имуществени вреди, макар да има вреди, които ще бъдат обсъдени при обсъждане на
гражданската отговорност на дееца за вреди. Както бе посочено, деецът е осъден
за едно престъпление, а не за множество престъпления, какъвто би бил случаят
ако той беше осъден за всички от инкриминираните с тъжбата престъпни състави, в
който случай би се касаело за съвкупност от престъпления /разновидност на
множеството/, а чл.78, ал.7 НК забранява приложението на чл.78а НК и
освобождаването на дееца от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание при множество престъпления. В случая обаче признаване
виновността е само за едно престъпление и са налице предпоставките на чл.78а,
ал.1 НК, затова съдът прие, че подсъдимият А.Т. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление и да му бъде
наложено предвиденото в чл.78а НК административно наказание глоба от 1000 до
5000 лева.
При определяне размера на
глобата съдът прие, че глоба в размер на 1000 лева е напълно достатъчна, за да
реализира целите на наказанието. При определянето на административното
наказание в минималния му размер съдът отчете чистото съдебно минало на
подсъдимия, добрите му характеристични данни и това, че се ползва с уважение и
респект сред обществото, както и влошеното му здравословно състояние и
напреднала възраст. Отчете се и фактът, че тъжителят незабавно е отговорил с
обида, което намалява обществената опасност на деянието. Този факт се отчита
при преценката на обществената опасност, доколкото не може да се отчете чрез
прилагане института на реторсията. Не без значение е
обстоятелството, че тъжителят Т.Ч. пръв е нанесъл обиди на А.Т., вписвайки ги в
писма, които е изпращал до него и които бяха приети като доказателства в процеса.
Писмата предшестват заседанието на ОбС-З. и са
наситени с негативни и обидни квалификации по отношение на Т.. Само въпрос на
добра воля от страна на Т. е било решението да не завежда и той съдебно дело за
обида. В този смисъл, макар и извършил недопустимо деяние, подсъдимият е бил
мотивиран от засягането на неговата чест и достойнство, както и от усещането,
че тъжителят Ч. с действията си засяга престижа на организацията, за която
подсъдимият отговаря. Обществената опасност на самото деяние освен това следва
да се счете, че е по-ниска в сравнение с обичайните деяния от този вид,
доколкото както бе посочено по-нагоре в изложението, тъжителят е публична
личност, а търпимостта на словесни изказвания към тях трябва да е по-висока.
В този смисъл, за извършеното от А.Т. престъпление по чл.148,
ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.146, ал.1 НК следва да му бъде определено административно наказание „глоба“ от
1000 лв. при наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства, което
се явява справедливо и годно да изпълни спрямо него целите на административното
наказване, визирани в чл.12 ЗАНН.
Относно
гражданския иск:
На
основание чл.84 НПК в настоящият наказателен процес е приет за съвместно
разглеждане граждански иск против подсъдимия А.И.Т., предявен от Т.Г.Ч. за
сумата от 4 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на увреждането - 20.08.2019г. до окончателното й изплащане.
Съдът
намери така предявения граждански иск за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
По
делото се установи по несъмнен начин, че подсъдимият А.И.Т. е нанесъл на
тъжителя Ч. публично и в качеството му на общински съветник „обида“, за която
той бе признат за виновен и освободен от наказателна отговорност. Оправдан пък
бе подсъдимият за извършена спрямо Т.Ч. „клевета“. Направи се опит от повереника на тъжителя за провеждане на пълно и главно
доказване на претърпените от инкриминираните деяния неимуществени вреди.
Доколкото обаче е налице осъждане само за едното престъпление и то това с
по-нисък интензитет на обществена опасност и доколкото не се доказва тъжителят
да е претърпял особено съществени неблагоприятни последици, извън накърняване
на гордостта му, което са забелязали само хората, имащи близки отношения с него
/доколкото останалите го определят като „хладнокръвен“/ и временни оплаквания
от здравословно неразположение /като последните не могат и да се счетат
несъмнени само защото са описани като анамнеза в амбулаторен лист/, то справедливата
според съда обезвреда на неблагоприятните за тъжителя
последици от деянието, за което подсъдимият е признат за виновен, е в размер на
400 лв. /четиристотин лева/.
При този изход на
делото съдът реши подсъдимият А.И.Т. да бъде осъден да заплати на Т.Г.Ч. сумата
от 400 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането –
20.08.2019г. до окончателното й изплащане, като бъде отхвърлен гражданският иск
за неимуществени вреди в останалата му част над уважения размер до предявения
такъв от 4 000 лв., като неоснователен.
По разноските:
На
основание чл.189, ал.3 НПК и с оглед изхода на делото, съдът възложи в тежест
на подсъдимия А.Т. да заплати на Т.Ч. ½ от сторените разноски по делото
– сума, възлизаща на 506 лв. /половината от доказано заплатения на адв.Е.Г. адвокатски хонорар и половината от държавната
такса за завеждане на тъжбата/.
Доколкото
подсъдимият пък бе признат за невинен по едното от двете повдигнати му
обвинения, на основание чл.190, ал.1 НПК, Т.Ч. бе осъден да заплати ½ от
сторените от подсъдимия разноски – сума, възлизаща на 350 лв. /половината от
доказано заплатения на адв.Т.Ч. адвокатски хонорар/. На
същото основание тъжителят бе осъден да заплати сторените от съда разноски в
размер на 250 лв. за съдебно-почеркова експертиза,
доколкото последната е била назначена само във връзка с инкриминираното
престъпление „клевета“, за което подсъдимият е оправдан.
Върху
размера на уважения граждански иск също се дължи държавна такса в размер на 4%
върху уважената сума, но не по-малко от 50 лв. съгласно чл.2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В настоящия случай
сумата, която съдът следва да събере и за която следва да бъде осъдено лицето,
срещу което е уважен гражданският иск- подсъдимият Т., е в размер на 50 лв.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си и изготви мотивите към нея.
Мотивите са изготвени на 29.04.2021 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: