Определение по дело №632/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260226
Дата: 31 декември 2020 г.
Съдия: Иван Христов Ранчев
Дело: 20205000600632
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2020 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л    260226

 

гр. Пловдив, 31 декември 2020 г.

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на  тридесет и първи декември две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

                                                              Председател: ИВАН РАНЧЕВ

                                                                                                Членове: СТОЯН ГЕРМАНОВ

                         ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА

 

при участието на секретаря Стефка Тошева и прокурора Ваня Христева, сложи за разглеждане докладваното от Председателя ВЧНД № 632 по описа за 2020 година.

           

          На основание Заповед РД 55 от 14.05.2020 г. на Председателя на Пловдивския апелативен съд, действаща и към момента,  относно разглеждане на наказателни дела със задържани лица, с оглед въведените противоепидемични мерки за предпазване и ограничаване разпространението на заразата от коронавирус COVID-19, а така също и Правилата и мерките за работата на съдилищата в условията на пандемия, приети с решение  на СК на ВСС (протокол № 15 от 12.05.2020 г., изм. и доп. с протокол № 16 от 19.05.2020 г., изм. и доп. с протокол № 17 от 02.06.2020 г., изм. и доп. с протокол № 39 от 10.11.2020 г.) и установеното наличие на техническа възможност за осъществяване на видеоконферетна връзка чрез Skype на Началника на ареста в П. е разпоредено да осъществи такава и обвиняемите да не бъдат конвоирани, а да бъдат осигурени в съответно помещение за видеоконферетна връзка.

          Осъществена е видеоконферетна връзка с Ареста в гр. П. с добър звук и картина с помощта на системен администратор на съда – В. Н., която присъства в съдебната зала.

 

На именно повикване в 10:00 часа на линията се намират обвиняемите Д.А.М. и С.В.Б..

За тях, в качеството на защитници в съдебната зала се явяват:

адв. Н. Д., упълномощена в това качество на ДП от обв. М.;

адв. А. Р., назначена за служебен защитник на обв. Б. на досъдебното производство.

 

          ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

                Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

 

Обвиняемият Д.М.: Да се гледа делото днес.

Чувам ви и ви виждам добре. Зная за какво е производството пред вас.

 

Адв. Р.: Да се даде ход на делото.

 

Обвиняемият С.Б.: Също ви виждам и чувам добре и зная за какво е делото днес. Нямам възражения то да бъде разгледано.

         

          Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

          ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

Докладва се делото.

 

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.   

 

Адв. Д.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи.

Имам искане да приемете писмени доказателства, които представям, а именно - удостоверения за настоящ и постоянен адрес на подзащитния ми и  медицинска документация, удостоверяваща, че здравословното му състояние не е подобрено след сърдечната операцията. В предходната съдебното заседание в предходната инстанция представих документи, които са по-стари от настоящите. Сега представям документ за контролен консултативен преглед, епикриза на 2 стр., амбулаторен лист и електрокардиограма. Подзащитният страда и от диабет, което заболяване е посочено в епикризата като придружаващо.

 

Обвиняемият Д.М.: Поддържам жалбата на адвоката ми.

Не възразявам този състав да разгледа делото за мярката ми за неотклонение. Моля да приемете представените от адвоката ми доказателства. Аз други няма да соча.

 

Адв. Р.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към състава и такива за други доказателства по делото.

Да се приемат представените от колегата писмени доказателства.

Да се даде ход на съдебните прения.

 

Обвиняемият С.Б.: Поддържам жалбата на служебния ми защитник и също нямам възражения за отводи и искания за доказателства.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.

Относими са представените писмени доказателства от адв. Д. и предлагам да приемете същите.

 

Съдът намира, че днес представените от адв. Д. – защитник на обвиняемия М., писмени доказателства, са относими към предмета на делото, разглеждано днес, поради което същите следва да бъдат приети.

Ето защо съдът  

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

          ПРИЕМА днес представените от защитника на обвиняемия М., писмени доказателства – удостоверение за постоянен адрес, удостоверение за настоящ адрес,  медицински документ за контролен консултативен преглед и епикриза на 2 стр., издадени от УМБАЛ „С. Г.“ П. – отделение по интервенционна кардиология, амбулаторен лист и електрокардиограма.

          Прочетоха се същите.

 

Адв. Д.: Нямаме искания за други доказателства по делото.

Да се даде ход на съдебните прения.

 

Адв. Р.: Нямаме искания за други доказателства.

Да се даде ход на делото по същество.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за други доказателства.

Да се даде ход на съдебните прения.

 

Съдът счита, че делото е изяснено и с оглед липсата на други искания

  

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

         

          ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение постъпилите частни жалби от двамата защитници на обвиняемите. Намирам същите за неоснователни и моля да потвърдите определението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Намирам, че в конкретния случай са налице всички предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на всеки от обвиняемите, визирани в чл. 63 от НПК, като по отношение обвиняемия М. е налице и предпоставката на ал. 2 на чл. 63 от НПК, доколкото същият е извършил престъплението при условията на опасен рецидив.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички предпоставки, отчитайки, както участието, така и събраните доказателства по делото.

На първо място, повдигнатите обвинения спрямо задържаните са тежки и умишлени по смисъла на закона, наказуеми с „лишаване от свобода“ от 5 до 15 години и глоба, което е една от предпоставките за вземане на тази най-тежка мярка за неотклонение. Правилно съдът е отчел, че е налице обосновано предположение, макар в жалбата на обвиняемия Б. да се оспорва наличието на същото по отношение на него.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани към настоящия момент доказателства, за да прецени налице ли е обоснованото предположение по отношение на всеки от обвиняемите, като правилно са отчетени и взети предвид показанията на разпитаните свидетели и най-вече на свидетеля Г., подробно описал факти и обстоятелства относно престъпната дейност и най-вече доколкото се оспорва и наличието на обосновано предположение по отношение на обвиняемия, доколкото се твърди, че не е наясно, че са му предадени вещите за извършване на услуга.

Отчетени са събраните веществени и гласни доказателства към настоящия момент. Считам, че доколкото са извършени претърсване и изземване и оглед на местопроизшествието, открити са веществени доказателства, вкл. в дома на обвиняемия Б., а именно наркотични вещества, категорично е налице тази предпоставка по отношение на двамата обвиняеми, както се сочи в обясненията на обвиняемите, също в тази насока.

На следващо място, съдът правилно е отчел и наличието на реална опасност по отношение на двамата да извършат друго престъпление, а по отношение обвиняемия М. същият да се укрие. Напълно съм съгласна с изложените в определението мотиви на първоинстанционния съд в тази връзка и отчитането на всички имащи отношение факти, за да стигне до този извод, а именно - наличието на предходните осъждания за тежки умишлени престъпления, вкл. и факта, че обвиняемият М. е бил условно предсрочно освободен тази година, сравнително краткия период, който е изтекъл от предходното осъждане на Б., наличието на опасен рецидив по отношение на обвиняемия М., както и факта, досежно предмета на престъплението и количеството наркотични вещества, които са иззети. Касае се за два вида наркотични вещества в големи количества. Едното е амфетамин, а другото марихуана, повече от 4 кг.

По отношение обвиняемия М. е налице, както е посочил и съдът, реална опасност да се укрие, като съдът е отчел правилно предходните му осъждания за престъпление по чл. 280 от НК, за което също е осъждан многократно. Касае се за осъждане, свързано с ръководене на престъпна група за престъпление, свързано с превеждане на лица през границата, за което същият е търпял наказание „лишаване от свобода“. Правилно е отчетено и че обвиняемият М. е бил с наложена пробационна мярка, търпял я е на постоянния адрес на обвиняемия Б. и както пребиваването му на различни места на територията в П., вкл. под наем.

Днес представените удостоверения от страна на защитата на М. във връзка с настоящия и постоянния му адрес на не считам, че променят по някакъв начин този извод, доколкото по делото е налице справка за постоянен и настоящ адрес и при предходното разглеждане на делото, както по отношение на единия, така и на другия обвиняем.

Солидаризирам се с изводите на първоинстанционния съд относно здравословното състояние на М.. Представени са действително писмени доказателства за заболяванията, датиращи от 2013 г. В днешното съдебно заседание се представят доказателства по отношение развитието на заболяването, т. е. данни към 2017 г. Считам, че същите не повлияват на направения извод от първоинстанционния съд, още повече, че и първоинстанционният съд е отчел обстоятелството, че предходните осъждания на М. датират от 2017 г., отново за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, към която дата се твърди и влошено здравословно състояние. Нещо повече, същият е търпял наказание и след тази дата, а именно до началото на настоящата година в затвора, респ. пребивавайки в следствените арести. Приложеният амбулаторен лист от 2019 г. е единствено констатация по отношение на това, че има предходно заболяване и предходна операция и това е констатирано с медицинска документация още от 2013 г., респ. от 2017 г., т. е. относно здравословното състояние на същия считам, че представените доказателства не са такива, които да оборват този извод, че заболяванията му са такива, че са пречка за пребиваване в арест, респ. затвор.

Предвид всичко изложено считам, че определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и моля да потвърдите същото, респ. да оставите без уважение частните жалби.

 

Адв. Д.: Моля да уважите подадената от мен частна жалба против определението на Пловдивския окръжен съд. Считам, че същото е неправилно и необосновано по следните съображения.

Не са налице посочените в закона предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение на подзащитния ми М.. Считам, че може да бъде наложена успешно и по-лека мярка за неотклонение, а именно „домашен арест“ или „парична гаранция“. След излизането му от затвора живее в П., показва трайна уседналост, живее преимуществено на настоящия адрес в ***************, съдействал е максимално на разследването. Подробно в логическа последова-телност и точно е описал известните му по случая факти и обстоятелства, механизма и начина на извършване на деянието, като подробно е давал информация кой е възложил извършването на престъплението, подробно го е идентифицирал с пълната информация, която е имал за човека, а именно лице от турски произход, което се представя с различни самоличности, но е дадена информация по притежавания от него документ, както и дружеството, което притежава, за да може да бъде идентифициран от разследващите органи.

По този начин, съдействайки на разследването, считам, че Д.М. излага себе си на риск, тъй като излагайки факти и обстоятелства за лица, занимаващи се с международен трафик смятам, че действително излага себе си в риск, но показва, че намерението му е да съдейства максимално, без да премълчава каквито и да е детайли, дори такива, които биха могли да му създадат проблеми с хора, занимаващи се с международен трафик. Направил е пълни самопризнания, признал е вина, ще продължи да съдейства.

Считам, че здравословното състояние на подзащитния ми не е съобразено с взетата мярка за неотклонение. Представените документи са действително от 2013 г., 2017 г. и 2019 г. и не показват едно статукво от гледна точка на здравословното му състояние, няма данни за влошаването му на живота, с операцията и поставения байпас е с 80 % инвалидност и това няма как да бъде променено, ежедневно приема лекарства.

Предвид пандемията от COVID-19, моля да вземете предвид, че усло-вията на ареста не позволяват изолация. Заболяванията му са високо рискови и в случай на заразяване може да получи усложнения и фатален изход

С оглед гореизложеното, моля да отмените определението на Пловдивския окръжен съд като неправилно и необосновано и да замените взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ с по-лека, а именно „парична гаранция“ или „домашен арест“.

         

          Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия Д.М..

 

          Обвиняемият Д.А.М.: Поддържам това, което каза адвокатката ми. Искам да кажа само две думи – че сме съдействали за разкриване на престъплението и че ще продължа да съдействам.

За здравословното си състояние искам да кажа, че освен исхемичната болест на сърцето, имам и диабет. Дават ми се хапчета сутрин и вечер, но здравословното ми състояние не е за ареста.

Затова моля за промяна на мярката в по-лека.

 

Адв. Р.: Моля да отмените определението на Пловдивския окръжен съд и уважите жалбата ни, която е подробна и поддържам изложените в нея основания и твърдения. Накратко ще акцентирам.

Считам, че предположението затова, че С.Б. е участвал в престъплението, за което му е повдигнато обвинение, не би могло да бъде определено като обосновано. Това е така, тъй като самият той в обясненията си пред органите на разследването заявява добросъвестно, че не е знаел какво точно е имало в саковете, които са били на съхранение в дома му и е извършил лична услуга на свой приятел М. с транспорт и с това чантите да престоят няколко дни в дома му. Това се потвърждава и в изявленията на М., направено пред Пловдивския окръжен съд на 24.12.2020 г.

Дори и да се приеме, че все пак той е съпричастен към това престъпление, то неговото участие не е с висока степен на съпричастност.

Също така считам, че не е налице реална опасност той да се укрие. Б. има постоянен адрес, който съвпада с настоящия му в П. – **********. Същият след освобождаването му от Затвора П. на 20.12.2019 г. е успял да се адаптира към живота след затвора, като живее на свой адрес, а и намира работа на трудов договор, от която се издържа. От освобождаването си до момента не е създавал проблеми на органите на реда. Затова считам, че не са налице условия той да се укрие.

Считам, че не е налице и опасност Б. да извърши друго престъпление, тъй като до момента има безукорно процесуално поведение. Участвал е добросъвестно във всички процесуални действия и е изложил своята версия на това какво се е случило. Считам, че се необосновани доводите на първоинстанционния съд за това, че има опасност да извърши престъпление, защото има обременено съдебно минало. В крайна сметка присъдите са изтърпени и е факт, че Б. се е превъзпитал от последно изтърпяното наказание, с оглед споменатото по-горе, че живее в собствения си дом и упражнява трудова дейност.

Считам и, че все пак следва да има някаква равнопоставеност и справедливост с оглед на това, че на останалите двама обвиняеми са определени по-леки мерки за неотклонение, а именно „парична гаранция“ в размер на 3000 лв. Предвид факта, че и на тях е повдигнато същото обвинение, следва да има равнопоставеност и справедливост при определяне на мярката за неотклонение, макар и първостепенният съд да е прав в извода, че съответните участие на обвиняемите и вина ще се разглеждат по същество.

Считам, че предвид изложеното и предвид всички изложени доводи в частната жалба, целите на чл. 57 от НПК биха се изпълнили и с една по-лека мярка за неотклонение, а именно „парична гаранция“ в подходящ размер.

Ако прецените, че препятстването на това Б. да извърши ново престъпление не би се постигнало с „парична гаранция“, то подходяща мярка за неотклонение считам, че би била „домашен арест“ на неговия настоящ и постоянен адрес ***.

С оглед изложеното, моля да определите по-лека мярка за неотклонение на Б..

 

Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия С.Б..

 

Обвиняемият С.В.Б.: Поддържам всичко казано от моя служебен защитник. Моля за по-лека мярка за неотклонение. Работя като шофьор – карам камион. Оставям камиона и се прибирам вкъщи с тази кола.

 

          Съдът даде последна дума на обвиняемите.

 

          Обвиняемият Д.А.М.: Моля за по-лека мярка.

 

          Обвиняемият С.В.Б.: И аз Ви моля за по-лека мярка.

          Имам родители по на 84 години, живеят на село, аз се грижа за тях.

          Моля, ако може, за по-лека мярка за неотклонение.

 

          Съдът се оттегли на тайно съвещание.

 

          След тайно съвещание съдът намира и приема за установено следното:

Производство по реда чл. 64, ал. 8 НПК.

С протоколно определение № 260465/24.12.2020 г. по ЧНД № 2580/2020 г. Пловдивският окръжен съд е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемите Д. А.М. и С.В.Б. по ДП № 186/2020 г. по описа на отдел „КП“ при ОД на МВР - П..

Недоволни от така посоченото определение са останали двамата обвиняеми, които чрез своите защитници са го обжалвали в законоустановения срок, като отправят искане да се отмени и се вземе спрямо тях по-лека мярка за неотклонение.

Адвокат Д. като защитник на обвиняемия М. поставя акцент на неговото добросъвестно процесуално поведение, тъй като е оказал максимално съдействие на разследващите органи с направените пълни самопризнания, в които е описал подробно механизма и начина на извършване на деянието. Обръща се внимание и на обстоятелството, че същият не е в добро здравослов-но състояние, тъй като му е бил поставен байпас на сърцето и страда от исхемична болест, което трудно може да се обгрижва в условията на ареста. В с. з. представя и допълнителни писмени доказателства за адрес по место-живеене и актуална медицинска документация за здравословното му състояние. 

Адвокат Р. като служебен защитник на обвиняемия. Б. намира за необоснован извода на окръжния съд за установена негова съпричастност към вмененото престъпление, тъй като само е направил услуга на своя приятел М., без да знае за какво става въпрос с пренасяния багаж. Възразява се и срещу позоваването на показанията на разпитания служител от ДАНС – свидетелят Г., който е заинтересован от изхода на делото. Въпреки, че Б. е бил осъждан многократно, в момента е с постоянен адрес по местоживеене, работи по трудов договор, като е оказал пълно съдействие на разследващите органи. Отделно, другите двама обвиняеми по делото са били с взета по-лека мярка за неотклонение, като подзащитния й се явява в неравнопоставено положение с тях.

Прокурорът даде заключение, че жалбите са неоснователни, като намира обжалваното определение за обосновано, законосъобразна и правилно, което изисква потвърждаването му.

П.ският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с направените оплаквания в жалбите, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.

На обвиняемите Д.А.М. и С.В.Б. са повдигнати обвинения в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като за М. е и във вр. с чл.29, ал. 1, б„а“ от НК – за държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества – марихуана с общо тегло 4 341,068 г. и таблетки MDMA /екстази/ с общо тегло 111,880 кг., което да е извършено в съучастие между тях и с други лица като извършители, както и при условията на опасен рецидив за първия от тях.

Безспорно се касае за тежко умишлено престъпление, тъй като за него се предвиждат наказания „Лишаване от свобода“ от 5 до 15 години и „Глоба“ от 20 000 до 100 000 лева. 

На първо място, П.ският апелативен съд намира за законосъобразен изводът, направен в мотивите на атакуваното определение за наличието на обосновано подозрение по провежданото разследване за съпричастността на обвиняемите М. и Б. към деянието, предмет на горепосоченото обвинение. Макар и на сравнително ранен етап, до момента в хода на досъдебното производство са събрани достатъчно гласни, писмени и веществени доказателства относно твърдението на прокуратурата, че иззетите по надлежния ред от използвания от обвиняемите лек автомобил, високорискови наркотични вещества марихуана и таблетки с екстази със съответното съдържание са държани с цел разпространение. В тази насока са показанията на свидетелите  Н. Т. и И.Г., обясненията на самите обвиняеми и изготвените експертни справки. Противно на тезата на защитата, намерените и иззети от жилището на единия от обвиняемите вакуум машина и кантар, както и разпилени количества зелена листна маса и бяло вещество с данни, че са били част от инкриминирания наркотик, също е в полза на заключението за наличието на специалната цел за неговото разпространение. Очевидно е сериозна и стойността на откритите наркотични вещества, за да повлияе на възведената като обвинение правна квалификация по текста на чл. 354а, ал. 2, изр. 2 от НК.

На следващо място, от приложената справка за съдимост на обвиняемия М. е видно, че с оглед на предходните му многобройни осъждания за умишлени престъпления от общ характер, са налице и условията за квалифици-рането на инкриминираното деяние при условията на опасен рецидив.

Впоследствие предстои по-задълбочено да бъде обсъден въпросът, дали при евентуално внасяне на делото за разглеждане в съда, показанията на полицейските служители, участвали в операцията по залавянето на обвиняемите и изземването на откритото наркотично вещество, установяват по категоричен начин, извършването на инкриминираното деяние от тях. Но към настоящия момент, следва да се посочи, че същите споделят факти и обстоятелства, които лично са възприели и няма основание за тяхното игнориране.

На второ място, правилно е съобразено, че от двете кумулативни предпоставки, свързани с реална опасност от укриване или извършване на друго престъпление, за обвиняемия М. са налични и двете, а за обвиняемия Б. – само първата. И това е  така, защото двамата не само са били многократно осъждани – по 5 пъти, като обвиняемият М. е бил освободен от затвора условно предсрочно по чл. 70 от НК през месец февруари 2020 г., а обвиняемият Б. 1 година поради изтърпяно наказание лишаване от свобода преди извършване на настоящото инкриминирано деяние.

Не без значение при тази преценка се явява и високата степен на обществена опасност на вмененото им престъпление, с оглед на сериозното количество на откритото наркотично вещество, проявената организация и конспиративност на срещите между обвиняемите, което води до заключението, че същите имат формирана насоченост към извършването на подобен род прояви, т.е. опасността при една по-лека мярка за неотклонение да извършат ново престъпление е напълно реална.

За обвиняемия М. е налице и реална опасност от укриване, предвид на естеството на предходните престъпления, за които е бил осъждан за незаконно преминаване на държавната граница, ръководене и участие в ОПГ.

Правилно е преценено здравословното състояние на обвиняемия М., като от представените медицинска документация за периода от 2013 г. до 2019 г. се установява наличието на сериозно сърдечно заболяване, придружено с диабет, за които обаче към настоящия момент няма данни за влошаване и препятстване на неговия престой в условията на следствения арест. Още повече и че при наличието на тези заболявания, същият е търпял сравнително доскоро ефективно наказание лишаване от свобода.

При наличие на внезапно влошаване, няма пречка съгласно разпоредбите на Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, да бъде обслужен в съответния медицински център или изведен за консултации и преглед извън следствения арест.

В този смисъл доводите на защитниците за липсата на кумулативните предпоставки за вземане срещу обвиняемите М. и Б. на най-тежката мярка за неотклонение, очевидно са несъстоятелни.

Предвид изложеното по-горе, Пловдивският апелативен съд счита, че целите по чл. 57 от НПК, изложени към настоящия момент, биха се изпълнили единствено с вземането на най-тежката мярка за процесуална принуда, поради което и

О П Р Е Д Е Л И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 260465 от 24.12.2020 г., постановено по ЧНД № 2580/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемите Д. А.М. и С.В.Б. по ДП № 186/2020 г. по описа на отдел „КП“ при ОД на МВР - П..

          Определението е окончателно.

Протоколът изготвен в с. з.

        Заседанието се закри в 11:00 часа.

                                               

 

                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         

 

                                                                            

         

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                     

                                     

 

                                                         СЕКРЕТАР: