РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. гр.Мадан, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100058 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от В. СЛ. К., ЕГН ********** с адрес: с. С., общ. Р.,
обл. С., чрез пълномощника адв. М.В. М. против “А. Ф.“ ООД, ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул. Б., с управител Ц. П.К., с която е предявен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване нищожността на клаузите предвидени в чл.
21, чл. 22 ал. 4 и чл. 21 ал.5 от Договор за бяла карта от 20.01.2017г, поради противоречие с
добрите нрави чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради неравноправност на основание чл. 143 и чл.
146 от ЗЗП, както и чл. 10а, чл. 21 и чл. 33 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че ищцата била сключила Договор за бяла карта от
20.01.2017. с „А. Ф.“ ООД. Съгласно чл. 2 от кредитодателят се задължил да предостави на
кредитополучателя револвиращ кредит, в размер на 600 лева, а Кредитополучателят се
задължаваща върне сумата по кредита, съгласно условията на договора. Съгласно чл. 21 от
Договор за бяла карта от 20.01.2017 г. ако кредитополучателят не предостави допълнително
обезпечение в срок от 3 дни, тя дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена
главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец, като същата се
начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението. Съгласно чл. 21 ал. 4 от
Договора за бяла карта от 20.01.2017г., ако при забава за плащане на текущото задължение
или на сумата по чл. 12 ал. 1 от договора, кредитополучателят дължал разходи за действия
по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до заплащане на
съответното текущо задължение или сумата по чл. 12 ал. 1 от договора. В случай, че
кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение - поръчител, но заплати 15 %
от кредитния лимит, дължала заплащането на неустойка по чл. 20 от договора е размер на
10%. В случай на неизпълнение на тези задължения, заемополучателят следвало да заплаща
ежедневно разходи за действия по събиране на задължението - по 2,50 лева на ден и
неустойка за непредоставеното допълнително обезпечение, дължимо при всяка забавена
вноска. В чл. 22, ал. 5 от Договора за бяла карта от 18.03.2021г., било предвидено, че след
настъпване на предсрочна изискуемост, ищцата дължала еднократно заплащането на такса в
размер на 120 лева, включваща разходите по извънсъдебно събиране на задължението.
Ищецът счита, че посочените по-горе клаузи на чл. 21, чл. 22 ал. 4 и чл. 22 ал. 5 от
договора, били нищожни. Посочва, че поради накърняването на принципа на добри нрави по
смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на
1
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на
кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Позовава се на
съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителсда кредити. Твърди се, че клаузите
на договора, според които се дължи неустойка и такса в размер на 2.50 лева на ден, при
неосигуряване в 3 - дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения чрез
поръчителство, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната
в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водили до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение била пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване. Посочва, че предвидените клаузи в
чл.21, чл.22 ал.4 и чл.22 ал.5 от Договор за бяла карта от 18.03.2021г., били неравноправни
по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същите били необосновано високи. Посочва, че
неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя. Клаузата на чл. 21, ал. 5 от договора,
предвиждаща заплащането на такса за настъпила предсрочна изискуемост на задължението,
се явява в пряко противоречие с чл. 33 от ЗПК. Клаузите на чл. 21, чл. 22, ал. 4 и чл. 22, ал. 5
от Договора били нищожни и неравноправни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. По
изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който взема становище за неоснователност на предявения иск. На 20.01.2017 г. ищцата
сключила договор за кредит бяла карта № ***с ответника, по силата на който на ищеца бил
предоставен револвиращ кредит, като лимитът бил увеличаван на 16.08.2019г. и към
настоящия момент бил в размер от 800 лева. Посочва, че съгласно чл. 16, ал. 1 от Договора
ищецът се е съгласил, случай, че не заплати текущото си задължение на падежа, в срок от
три дни след падежа, да предостави обезпечение поръчител. т.е. обезпечение следва да се
предостави единствено и в случай че ищецът не изпълни задължението си за плащане по
Договора. В случай че ищецът заплати текущото си задължение, т.е. изпълни в срок
задълженията си по Договора за кредит, обезпечение не следвало да се предоставя.
Предвидената неустойка за неизпълнение на договорно задължение имала обезпечителна,
санкционна и обезщетителна функция. Тя целяла да дисциплинира кредитополучателят и
последният да предприеме действия по осигуряване, в рамките на договорения срок.
обезпечение по заемното правоотношение. В тази насока уговорената неустойка имала
обезпечителна функция - цели обезпечаване изпълнението на едно договорно задължение.
Същевременно имала обезщетителна функция – обезщетява кредитора за вредите от
неизпълнение на това договорно задължение, които вреди в случая са свързани със
затрудняване събирането, респ. несъбирането на предоставения заем и дължимата се по
договора възнаградителна лихва. Налице била и санкционната функция на неустойката -
потребителят се санкционира за неизпълнение на едно свое задължение. Твърдението на
ищеца, че неустойката заобикаля ограничението на чл. ЗЗ. ал. 1 и ал. 2 ЗПК било
незаконосъобразно. Излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че разходите за
събиране на вземането, посочени в чл. 22. ал. 4 от договора се дължат единствено и само в
случай, че кредитополучателят не заплати в посочения в договора срок за плащане,
текущото си задължение. Разходът за събиране на вземането, посочен в чл.22, ал. 5 се дължи
само и единствено в случай че е обявена предсрочна изискуемост на задължението на
кредитополучателя по договора, съобразно уговорените хипотези за това. Начисляването на
тези разходи зависи само и единствено от поведението па потребителя, при това само от
поведение, което е свързано с неизпълнение. Изпращането на СМС за допусната забава,
обаждане от оператор на кол център, изпращано на писмо са действия, които банките и
финансовите институции извършват по отношение па някои клиенти, допуснали забава.
Всеки един кредит се управлявал без на клиентите да се начисляват допълнителни разходи,
докато правоотношението между страните се развива в нормалното си състояние и без за
едната или другата страна да възниква необходимост от предприемане на нови действия.
Разходите за неизпълнение на задължения па потребителя не били забранени, за тях имало
специални текстове, които гарантират тяхното ясно посочване. Оспорва искането за
2
прогласяване на нищожност на клаузите на чл. 21. чл. 22, ал. 4 и ал.5 от Договора като
нищожни и неравноправни по смисъла на чл. 146. ал. 1 ЗЗП. Посочва, че Договора за
паричен заем с сключен по предложение /искане/ направено от кредитополучателя, от което
можело да се направи извод, че му е дадена възможност да влияе върху съдържание то па
клаузите на договора. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че между В. СЛ. К. и А. Ф. ООД е сключен Договор за кредит бяла карта от 20.01.2017 г. По
силата на сключения между страните договор, ответното дружество, в качеството на
кредитодател се задължило да предостави на ищцата- кредитополучател револвиращ кредит
в максимален размер на 600 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се
усвоява чрез международна платежна карта, а кредитополучателят се задължил да го ползва
и върне съгласно условията на договора. Договорът бил сключен за срок от 6 години, при
фиксиран годишен лихвен процент по заема от 43,2%. Върху усвоения размер на кредита
кредитополучателят дължал дневен лихвен процент в размер на 0,12%, като лихвата се
изчислявала всеки ден върху усвоената и непогасена главница. ГПР по договора бил
определен в размер от 45,9%. Общата сума, дължима от кредитополучателя била сборът от
следните суми: 1. усвоената и непогасена главница; 2. Договорна лихва върху усвоената и
непогасена главница; 3. такси за ползване на картата, дължими от кредитополучателя,
посочени в Тарифата. През целия срок на валидност на договора кредитополучателят се
задължил да заплаща текущото си задължение на 2-ро число на текущия месец. Съгласно чл.
3 от договора текущото задължение на кредитополучателя към всяко последно число на
месеца се определяло като сбор от следните суми: т.1 усвоена и непогасена главница между
01 и 19 число на текущия месец, т. 2 усвоена и непогасена главница между 20-то и последно
число на предходния месец, начислена и непогасена договорна лихва върху сумите по т.1 и
т. 2 на основата на посочения в договора лихвен процент.
Съгласно чл. 16 от договора в случай че кредитополучателят не заплати текущото си
задължение на падежа, съгласно условията на договора, същият се задължавал в срок от 3
дни след падежа да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение поръчител,
който да отговаря едновременно на следните условия: да е лице над 21 г. с минимален
осигурителен доход в размер от 1500 лева, да работи от минимум 6 месец по безсрочен
трудов договор, да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да
има кредитна история със статус 401 „редовен“, да представи служебна бележка от
настоящия работодател на поръчителя, лицето да не е поръчител или кредитополучател по
друг активен договор за паричен заем с „А. Ф.“ ООД. Между кредитополучателя и
поръчителя се подписвал договор за поръчителство със срок за 30 дни.
В чл. 21, ал. 1 от договора е уговорено, в случай че кредитополучателят не
предостави допълнително обезпечение в посочения в чл. 16 от договора срок дължи на
кредитодателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която била
включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко
отделно неизпълнение на задължението на 6-то число на месеца, в който не е погасено до 5-
то число на следващия месец текущото задължение.
В чл. 22, ал. 4 е уговорено, че при забава за плащане текущото задължение или на
сумата по чл. 12, ал. 1 от договора кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за
действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден, до заплащане на
съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1. В случай, че
кредитополучателят не предостави допълнителното обезпечение по чл. 16 от Договора, но
заплати 15% от кредитния лимит, съгласно чл. 12, ал. 1 до -5то число на съответния месец,
същият не дължи разходите за действия по събиране на задълженията по настоящата
алинея, но дължи неустойката по чл. 21 от договора в размер на 10%
Съгласно чл. 22, ал. 5 от договора след настъпване на предсрочна изискуемост,
кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева,
включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.
Ищецът е въвел възражение за нищожност на клаузата на чл. 21 от процесния
3
договор, спрямо които ищцата следвало да заплати неустойка за непредставянето на
обезпечение на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави.
В случая страните са уговорили при неизпълнение на текущо задължение на падежа
кредитополучателят да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок след
падежа- чл. 21 вр. чл. 16 от Договора. Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д.
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното
тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата
за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. Законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите
нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради
индивидуалния интерес на конкретен правен субект. Договорната клауза за неустойка би
могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе извън
обезпечителните или обезщетителните функции, които са й придадени от страните. Съдът
намира, че оспорената неустоечна клауза в процесния договор за потребителски кредит
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции и води до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, поради което
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Така, както е
уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване
на договорното задължение за предоставяне на обезпечение и то едва след като изпадне в
забава, когато практически е невъзможно да се осигури обезпечение чрез поръчителство.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което противоречи
на добрите нрави и е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, поради което
предявеният иск следва да бъде уважен.
Въведено е възражение, че клаузата на чл. 21, ал. 4 от договора, предвиждаща, че при
забава в плащанията на задълженията на кредитополучателя, същият дължи на
кредитодателя разходи за действия по събиране на задължения в размер на 2,50 лева за
всеки ден, както и клаузата на чл. 21, ал. 5 от договора предвиждаща еднократното
заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на кредитодателя за
дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението на кредитополучателя са нищожни на осн. чл. 21 и чл. 33 от ЗПК.
Между страните е сключен договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
4
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно
чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 33, ал.2 ЗПК, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че оспорените разпоредби, предвидени в
чл.21, ал.4 и ал.5 от договора се явяват в пряко противоречие с чл. 33 от ЗПК. В случай на
неизпълнение или забавено изпълнение, заемополучателят следва да заплаща отнапред
определени разходи за действия по събиране на задължението. Съдът намира, че
отговорността за разноски, въведена в договора, представлява по същество неустойка,
дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущи задължения по кредита, а не
плащане за покриване разходи по събиране на вземането. С предвиждане и начисляване на
тези такси по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на
длъжника. Съгласно чл.21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвид
изложеното и тези искове се явяват основателни и като такива ще се уважат.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като такива му
се дължат в размер на 50 лева- държавна такса, които ще се присъдят изцяло на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие за ищеца,
съгласно който му е предоставена безплатна правна помощ от адв. М.М. на основание чл.
38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗАдв. Съгласно чл.38 ЗАдв - адвокатът може да предостави безплатна
правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и настоящия
случай. Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004, съдът определя адвокатско
възнаграждение за адв. М.М. в размер на 300 лева, която сума следва да бъде присъдена в
полза на пълномощника на ищцата. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца е неоснователно, доколкото възнаграждението е определено
съобразно предвидения в Наредба №1/09.07.2004 минимум.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата по чл. 21 от Договор за кредит бяла карта от
20.01.2017 г., сключен между В. СЛ. К., ЕГН ********** с адрес: с. С., общ. Р., обл. С., и
“А. Ф.“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. Б., предвиждаща
заплащането на неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение като противоречаща на добрите нрави.
ПРОГЛАСЯВА за нищожни клаузите по чл.22, ал. 4 и чл. 22, ал. 5 от Договор за
кредит бяла карта от 20.01.2017 г., сключен между В. СЛ. К., ЕГН ********** с адрес: с. С.,
общ. Р., обл. С., и “А. Ф.“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. Б.,
предвиждащи такси при забава на потребителя, поради заобикаляне на закона, а именно
чл.33 ЗПК.
ОСЪЖДА „А. Ф.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. Б.,
с управител Ц. П. К. да заплати на В. СЛ. К., ЕГН ********** с адрес: с. С., общ. Р., обл. С.,
сумата от 50 лева (петдесет лева) разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „А. Ф.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. Б.,
с управител Ц. П. К.да заплати на адв. М.В. М., АК П., съдебен адрес: гр. П., бул. П. №.....
сумата от 300 лева (триста лева) – адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
6