Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
СОФИЯ, 27.04.2023г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-В въззивен състав, в открито
съдебно заседание на СЕДЕМНАДЕСЕТИ НОЕМВРИ две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВЕТА АНТОНОВА
РОЗАЛИНА
БОТЕВА
при
участието на секретар–протоколиста Цветослава Гулийкова, като разгледа
докладваното от съдия Антонова в.гр.д. № 3197 по описа на СГС за 2021г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З. „А.“АД
срещу решение № 20229774/20.10.2020г. постановено по гр.д. № 17251/2020г. по
описа на Софийския районен съд, 177-ми
състав, с което са отхвърлени предявените от него срещу „Б.И.“АД искове, както
следва:
- с правно основание чл. 213 ал.1 от КЗ
/отм/ за сумата от 1297,21 лв., представляваща неплатения размер на регресна претенция за
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” относно
товарен автомобил „Ситроен С1“ с рег. №
СО ****ВК, поради настъпило на в гр. Елин Пелин пътнотранспортно произшествие
на 29.04.2015г. по вина на водача лек автомобил „Шевролет Каптива“ с рег. № СО ****АХ,
чиято деликтна отговорност е застрахована
по застраховка „Гражданска отговорност“ в „Б.И.“АД вкл. с ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва върху главницата считано от 12.05.2020г. до окончателното
изплащане;
- с правно
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 395,28 лв., представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху претендираната главница за периода 23.04.2017г. –
30.04.2020г.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е постановено при нарушение на материалния закон при преценка на
доказателствата, като неправилно е
прието, че липсата на увредения елемент катализатор в описа на щетите от
застрахователя обуславя и липсата на такава щета, която е настъпила за
автомобила вследствие на пътнотранспортоното произшествие, съответно не е
уважил иска за присъждане на неплатената част от регресното обезщетение.
Въззиваемата
страна „Б.И.“АД в срока по
чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във
въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното
решение са несъстоятелни, като първоинстанционният съд правилно е приел, че
ответникът е изплатил регресно обезщетение само за причинените от ПТП вреди, а
претендираното в повече в настоящото производство не се доказва да е за вреди
вследствие на процесното ПТП.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция
дължи проверка за валидността на решението, за
неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му
единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият
въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Досежно правилността обжалваното решение съдът намира
поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:
Относно
иска с правно основание чл.213 ал.1 от КЗ/отм/.
От
разпоредбата на чл.213 ал.1 от КЗ/отм/ се установяват кумулативните
предпоставки, необходими за възникване на притезателното право да се претендира
регресно обезщетение, а именно: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на
увреденото лице 1) да е бил сключен
договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят
да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителя
на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по
застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.
Не е спорно
между страните, а и се установява от приетите като доказателства по делото
писмени документи, че към дата 29.04.2015г. между ищецът - въззивник
в настоящото производство и собственика на товарен автомобил „Ситроен С1“ с рег. № СО ****ВК е
съществувало действително правоотношение по имуществена застраховка „каско“
относно същия товарен автомобил, а между ответника – въззиваема страна в
настоящото производство и собственика на лек автомобил „Шевролет Каптива“ с
рег. № СО ****АХ – действително правоотношение по договор за задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ относно същия лек автомобил, както и че на
29.04.2015г. в гр.Елин Пелин е настъпило ПТП между
посочените два автомобила, при механизъм описан в протокол за ПТП №
1431693/29.05.2015г., както и че ищецът З. „А.“АД е изплатил по реда на чл.193 ал.4
т.2 от КЗ/отм/ обезщетение за вреди в размер на 3965,20 лв., а ответникът по
иска - „Б.И.“АД преди завеждане на делото по предявената извънсъдебно регресна
претенция е заплатил сумата от 2682,99 лв.
Ответникът не оспорва механизма на ПТП и вината на
водача на лек автомобил „„Шевролет
Каптива“ с рег. № СО ****АХ.
Съобразно
чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до доказване
на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено. Налице е и причинно
следствена връзка между противоправното поведение на лицето управлявало лек
автомобил „„Шевролет Каптива“ с рег. № СО ****АХ и настъпилите за товарен
автомобил„Ситроен С1“ с рег. № СО ****ВК и по опис на ищеца /с изключение на
катализатор/вреди, което се установява и от приетото като доказателство по
делото заключение по АТЕ. Ответникът е направил извънсъдебно признание на
възникналото в полза на ищеца регресно право в чрез плащане на част от
претендираното вземане. Т.е. с плащането на застрахователното обезщетение
/стойността на услугата по възстановяване и отстраняване на щетите, включително
и репартриране на автомобила/ от страна на ищеца за него е възникнало по силата
на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - ответника.
Обхватът на
суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице
като делинквент дължи съгласно чл. 45 ал. 1 ЗЗД на застрахования. Причинителят
на вредите респ. неговия застраховател по ГО, който не може да бъде задължен да
плати повече, отколкото са задълженията на деликвента към увреденото лице, нито
повече от платеното от самия застраховател.
В тази
връзка са и възраженията на ответника в отговора на исковата молба и относно
заявени в отговора на въззивната жалба – за липса на причинна връзка между
противоправното поведение на водача на лекия автомобил застрахован при него по
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ и част от вредите, за които
ищецът претендира обезщетение – катализатор, както и обезщетение несъответсващо
на действителната стойност на вредите.
Според чл. 273 ал.2 пр.
първо КЗ/отм/, при вреди на
имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на
причинените вреди.
При определяне размера
на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застрахования и
застрахователя съгласно чл.203 ал.1 и ал.4 от КЗ /отм/. При положение, че друго
не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната
стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се
определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество,определена като пазарната му
стойност към датата на увреждането, като не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна
стойност и действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се
смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на
увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар
и частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата
на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице
да намери части, със същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е
неговата действителна вреда/.
В тази насока ВКС се е
произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о.,
ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о.,
ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. ,
решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о..
В заключението си по САТЕ, вещото лице е дало
стойността на вредите по средни пазарни цени, като оценката е изготвена въз
основа на увредените елементи, описани като такива в два описа съставени
от ищеца – застраховател по имуществена
застраховка и който размер е 2148,22 лв. с включени разходи за пътна помощ –
репатриране на автомобила, а с включени ликвидационни разходи в размер на 15,00
лв. според обичайната търговска практика – 2163,22 лв.
Във фактура №
3982/24.9.2015г. на позиция №5 , издадена от доверения сервиз на ищеца, е
включена стойност на подменен изцяло катализатор – 873,49 лв.
Спорно между страните е
дали катализатора е бил увреден вследствие на установения механизъм на ПТП. При
формиране на изводите си, настоящият състав съобрази представените по делото
писмени документи – протокол за ПТП с описан механизъм на ПТП и по който
страните не спорят, вписване в същия на уврежданията на товарния автомобил,
подадената декларация-уведомление от водача на товарния автомобил пред
застрахователя с описан механизъм и вреди на автомобила, от които се установява
безпротиворечиво, че е настъпил челен
удар между автомобилите, като товарния автомобил е увреден в предната му част –
предна броня, радиатор, капак – видими щети. При разпита си в съдебно
заседание, вещото лице изрично посочва, че от установения механизъм на ПТП и
описаните като видими увреждания, а и тези описани както от застрахователя,
вкл. във фактурата, издадена от доверения на застрахователя сервиз, за отремонтираните части, с изключение на
катализатора, съответно съобразявайки местоположението на катализатора -след изпускателните вреди, не може да се
направи извод за наличие на причинна връзка между механизма на ПТП и увреждане
на катализатора. В описа на вредите вкл. и ремонтираните такива липсва описание
на увредени/ремонтирани части, които са в близост /пред/ след/ катализатора,
които биха били индиция, че поради силата на удара и тези части от автомобила
са увредени. Напротив, всички ремонтирани части и елементи засягат предната
част на товарния автомобил. Вещото лице посочва, че катализаторът обикновено се
сменя с нов във връзка с експлоатационен пробег.
Предвид изложеното,
настоящият състав счита, че ищецът при условията на пълно и главно доказване не
установи наличието на причинна връзка между противоправното поведение на водача
на лекия автомобил състоящо се във виновно причиняване на ПТП и настъпилата
вреда – счупване или повреждане на катализатор на товарния автомобил, поради
което и изплатеното обезщетение за тази част, не се включва в обхвата на
възникналото за ответника регресно
застрахователно обезщетение.
Относно разликата между
стойността на обезщетението с изключване на стойността на катализатора
заплатено от ищеца – 3091,71 лв. и
погасеното от ответника чрез плащане – преди завеждане на делото 2682,99 лв.:
Както беше посоченото по –
горе, размерът на вредите по средни пазарни цени към датата на ПТП е установен
със заключението по САТЕ, като с включване на ликвидационните разноски – 15,00
лв. същото е в размер на 2163,22 лв.
При това
положение, ищецът е заплатил обезщетение, надхвърлящо пазарната стойност на
вредите към момента на причиняване съотв. ремонт на съответния автомобил – в
натура, като съдът приема, че този размер на вредите не е установен. Не може да
се възложи в тежест на деликвента съотв. неговия застраховател отговарящ за
вредите по чл.213 ал.1 от КЗ /отм/ заплащане на ремонтни дейности явяващи се
луксозни, надхвърлящи пазарните цени на вредите, тъй като така ще се стигне до
неоправдано имуществено разместване и неоснователно обогатяване на увредения
съотв. неговия застраховател, плащане на обезщетение над действителния размер
на причинените вреди. Следователно от обезщетението, което ищеца има право да
получи от делинквента съотв. неговия застраховател – ответника е в размер на 2163,22
лв. и което е погасено чрез плащане още преди подаване на исковата молба в
съда.
Относно
иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Предвид отхвърлянето на главния иск поради липса на
възникнало притезателно право за ищеца в
претендирания размер, такъв се явява и акцесорния за заплащане на обезщетение
за забавено изпълнение.
Следователно, поради съвпадане на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
По
разноските
С отговора на въззивната жалба въззиваемата страна е
направила искане за присъждане на разноски – за юрисконсултско възнаграждение,
които предвид изхода от въззивното обжалване на решението и разпоредбата на
чл.78 ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени в размер на 100,00 лв.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
решение № 20229774/20.10.2020г.
постановено по гр.д. № 17251/2020г.
по описа на Софийския районен съд,
177-ми състав.
ОСЪЖДА З. “А.” АД, с ЕИК: ****със седалище и адрес на управление *** да заплати на
основание чл.78 ал.3 от ГПК
на„Б.И.”АД с ЕИК: ****със седалище и адрес на управление:***, разноските във въззивното производство в размер на 100,00 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.