Р Е
Ш Е Н
И Е №11/6.1.2020 г.
гр. ЯМБОЛ.06.01.2020..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ..............районен
съд .................. гражданска колегия в публично
заседание на ........12.12.2019г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................Ст.М.…..........................…...........и
в присъствието на
прокурора..........................................................................…като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА.…………...гр.дело N .1819.. по описа
за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид
следното....................................................
Производството по
делото е образувано по молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с която
желае да се признае за установено по отношение на ответника А.Й.В., че същият им
дължи следните суми:
- 500,00 лв.
(петстотин лева) - представляващи главница по договор за паричен заем;
- 42,36 лв. (четиридесет
и два лева и 36 стотинки) - представляваща договорна лихва от 22.05.2015 г. до
20.08.2015 г. (падеж на последна погасителна вноска);
- 45,00 лв.
(четиридесет и пет лева) - представляващи такса разходи;
252,28 лв. (двеста
петдесет и два лева и 28 стотинки) - представляваща неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода от 22.05.2015 г. до 20.08.2015 г. (падеж на
последна погасителна вноска);
166,75 лв. (сто
шестдесет и шест лева и 75 стотинки) - представляващи обезщетение за забава за
периода от 23.05.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението
до окончателното изплащане на задължението.
Претендират за
направените разноски в заповедното производство и в хода на настоящото
производство.
Ищецът твърди, че на
1.11.2015 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на
което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за
паричен заем, е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/, ЕИК *** е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ЕИК ***. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „Изи
Асет Мениджмънт" АД. изпратено с известие за доставяне.
„Изи Асет
Мениджмънт" АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на
цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от името на
цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт"
АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.№ ***от
03.11.2015 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за
доставяне на посочения в договора за кредит адрес на длъжника. Видно от
известието за доставяне, писмото е връчено редовно, съгласно чл. 46, ал. 2 от ГПК и е получено от ответника чрез Я.В., в качество й на ***, на 11.11.2015 г.
Позовават се на
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г.
по т. д. № 1711/2013 г. па I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение
за спорното право. От друга страна считат, че длъжникът може да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата
молба задължение не е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011 г.
на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по
гр.дело 788/2013г., ТК.
Твърди, че на
22.04.2015 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и А.Й.В.
/Заемател/ е сключен Договор за паричен заем с № ***, в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание предложение за
сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на
договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в
размер на 500 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Така предоставянето
в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя,
съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и
създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се
задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 542,36 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните
в размер на 42,36 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем,
Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 20.08.2015 г. на 4 равни
месечни погасителни вноски, в размер на 135,59 лева всяка, като падежът на
първата погасителна вноска е 22.05.2015 г., а падежът на последната погасителна
вноска е 20.08.2015 г.
С подписването на
Договора за заем Заемателят удостоверява, че Заемодателят го е уведомил
подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае
договорът да бъде сключен.
На основание чл. 8 от
сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят забави заплащането на
падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с
повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за
разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените
вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за
всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието
плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи
за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати
заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.
На основание
цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране
на вземането в размер на 45,00 лв.
Съгласно клаузите на
договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а
именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт"
АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен",
като поръчителите подписват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 252,28 лева, която страните са
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 4 равни вноски, всяка в размер на
63,07лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща
Заемателят е в размер на 198,66 лева.
На основание Закона
за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор
на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва
за периода от 23.05.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва е 166,75 лева, който е съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът не е
извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството.
Срокът на договора е
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 20.08.2015 г. и не
е обявяван за предсрочно изискуем.
В тази връзка за
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД е възникнал правен интерес от
подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК. Съдът е уважил претенцията за сумите от главница 500,00 лв.. договорна
лихва 42.36 лв.. ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на
заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка
за неизпълнение 252.28 лв.. обезщетение за забава в размер на 166.75 лв. и
такса разходи в размер на 45.00 лв. или обща сума в размер на 1006.39 лв.. и по
образуваното ч. гр. д. ***/2018 п. *** състав по описа на Районен съд – Я. е
издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в
заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на
чл. 47. ал. 5 от ГПК, което от своя страна обуславя правния им интерес от
подаването на настоящата искова молба.
В хода на съдебното
дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначение на
ответника особен представител , с който счита така предявените искове за
неоснователни и недоказани както по основание, така и по размер. Моли същите да
бъдат отхвърлени , заедно със законовите последици от това.
Все пак, ако съдът приеме,
че ищецът е титуляр на прехвърленото вземане, моли, като се имат предвид
изложените по-горе основания за недействителност на договора за потребителски
кредит, след като бъде обявен за такъв, на осн. чл.23 ЗПК, да му се присъди
само чистата стойност на кредита, в размер на 500 лв.
На 01.11.2015 г. с
подписано Приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г. „Изи Асет Мениджмънт" АД е прехвърлило вземането
си срещу А.Й.В. на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
Счита, че между
стария кредитор на ответника и ищеца не е налице сключен валиден договор за
цесия от 16.11.2010 г. и последващ такъв от 01.11.2015 г., който да е надлежно
съобщен на длъжника. За да има действие договорът за цесия по отношение на
длъжника, той следва изрично да бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това
уведомяване да е направено от цедента /стария кредитор/ като това задължение на
цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, тоест срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Законодателят е въвел изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде
извършено именно от стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за
длъжника и за да се обезпечи точното изпълнение на задължението му.
От приложените
доказателства за уведомяване на длъжника по реда на чл.99 от ЗЗД, а именно
обратна разписка с отбелязване, че уведомлението е получено от ответника чрез Я.В.
в качеството на *** на 11.11.2015 г., не може да се направи извода, че длъжника
е уведомен за прехвърлянето на вземането и, че то има действие спрямо него.
Трайна и
безпротиворечива е съдебната практика, че за да се счита достигнало
уведомлението до длъжника, кредиторът следва да е положил дължимата грижа за
откриване на длъжника, каквато в процесния случай не е налице, предвид
обстоятелството, че от приложените към исковата молба обратни разписки, може да
се направи извода само и единствено, че на трето
лице е връчено писмо от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
съдържащо уведомление по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Действително в
практиката на ВКС е възприето, че законът не поставя изрично изискване за
начина, формата и момента на съобщаването на цесията, затова съобщаването може
да се извърши и в хода на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено
вземане, като характер на такова съобщаване в хода на висящ процес няма самата
искова молба, а връченото със самата искова молба уведомление за извършена
цесия, изходящо от цедента и адресирано до длъжника. Но в конкретния случай,
счита, че тази практика не може да намери приложение, тъй като ответникът се
представлява от особен представител, който няма контакт с ответника и едно
уведомяване, прието за надлежно по никакъв начин не би обосновало смисъла си, а
именно да се създаде правна сигурност за длъжника и да се обезпечи точното
изпълнение на задължението му.
В хипотезата по чл.
410 ГПК възможността за снабдяване със заповед за изпълнение произтича от
особеното качество на кредитора, поради което и неговият частен правоприемник трябва
да притежава същото качество, за да получи заповед за изпълнение.
Производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното и в него се проверява
възникнало ли е изпълнителното основание. Не е възможно уведомяването съгласно
чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД от
цедента да бъде заместено от съобщението за издадената заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение и съобщението са издадени
от съда, а не от цедента, нито от негов пълномощник. Получаването на
уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на
приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от
цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може
да санира, факта, че в хода на производството по издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, договора за цесия от която ищеца черпи
правата си не е породила правното си действие. Уведомяването в хода на
производството по чл.422 от ГПК представлява единствено едно ново основание за
предявяване на осъдителен иск или на ново заявление за издаване на заповед за
изпълнение.|
Ако все пак съдът
счете, че не са налице твърдяните по-горе пороци, моли съгласно събраните по
делото доказателства да се приемете, че исковите претенции са неоснователни и
поради следното:
На 22.04.2015 г.
между „Изи Асет Мениджмънт" АД и А.Й.В. е сключен договор за паричен заем
по силата на който заемодателя е предоставил заем в размер на 500 лв. срещу
задължението на А.Й.В. да го върне в срок от 4 месеца с размер на вноската от
135.59 лв. на падежи, упоменати в договора, ГПР в размер на 49,04% и фиксиран
лихвен процент в размер на 40.00 % или общо дължимата сума по кредита възлизала
на 542.36 лв. Към исковата молба липсват доказателства от които да е видно, че
заемната сума е предадена на заемателя, т.е., че кредита действително е усвоен.
Клаузата на чл.3 от договора, която съдържа изявление на заемателя, че с
подписването на договора, същият удостоверява, че е получил изцяло и в брой
заемната сума, като договорът има сила на разписка не е достатъчно основание за
да формира извода, че сумата действително е предадена.
Представения по
делото договор за паричен заем от 22.04.2015 г. не отговаря на изискванията на
Закона за потребителския кредит /ЗПК/, което е основание същият да се обяви за
недействителен. Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11 ал. и ал. 2 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
На първо място към
договора не са приложени и по делото не са представени общи условия към
договорите за потребителски кредит, подписани от страните на всяка страница,
съгласно изискването на чл.и, ал.2 ЗПК. На следващо място, съгласно чл.ю, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от
12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В процесния
случай не се установява договорът да е сключен в два екземпляра - по един за
всяка от страните, а представеното по делото копие е със шрифт по-малък от 12,
което е самостоятелно основание за недействителността на договора по чл.22 ЗПК.
Съгласно чл.и, ал.1,
т.ю от ЗПК договорът за заем следва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №
1 към ЗПК
начин. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно
нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само ГПР 49.04 %.
Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК също
представлява самостоятелно основание по чл.22 ЗПК за недействителност.
В процесния договор
са посочени броя, размера и падежа на погасителните вноски, но липсва
разпределение на отделните суми във вноските, следователно липсва и яснота
каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от
погасителните вноски. Следователно договорът не отговаря и на изискването на
чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, според
който планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи, което също е основание по чл.22 ЗПК
за недействителност. Предвид гореизложеното и на основание чл.22 ЗПК сключеният
между страните договор за потребителски кредит е недействителен и като такъв не
може да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника.
Нормите на чл.ю,
ал.1, чл.п, ал.1 и ал.2 и чл.22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение
от тях законодателя не е предвидил. Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита.
Посочна, че клаузите
регламентиращи размера на възнаградителната лихва в размер на 40,00 % годишно и
на допълнителните разходи /такси/ са неравноправни по смисъла на чл.143 от
Закона за защита на потребителителите и като такива са нищожни - чл.146 от
Закона за защита на потребителителите. Съгласно чл.9 от ЗЗД, страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на
добрите нрави. Според чл. 26, ал.1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които
накърняват добрите нрави. Това са сделките, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелствуване на друг. В случая по процесния
договор за потребителски кредит на ответника е предоставена в заем сума в
размер на 500 лв. Действително се касае за един икономически слаб участник в
стопанския оборот, който е принуден от липсата на парични средства да прибегне
до теглене на заем. Възползвайки се от икономическата нужда, която е определяща
за ответника, ищецът е предложил един договор с неравноправни и явно неизгодни
клаузи, с неясен за длъжника смисъл, в нарушение на принципа на справедливост.
Така например уговорената възнаградителна лихвен за ползване на дадената
парична сума е 40,00 % годишно е в нарушение на принципа на справедливост и
създава условия за неоснователно обогатяване на ответника. В съдебната практика
се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на такава е
действително, не следва да бъде по-голям от трикратния размер на законната
лихва, (в т. см. решение № 378/18.05.2006Г. по гр. дело № 315/2005Г., II г. о.,
ВКС, решение № 1270/ 09.01.2009 г. по гр. дело № 5093/2007Г., II г.о., ВКС,
определение № 901/ 10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/2014 г., IV г. о., ВКС и
др.). Определената в процесния договор възнаградителна лихва е договорена в
нарушение на добрите нрави, следователно клаузата е нищожна по смисъла на чл.
26 ал. 1 от ЗЗД. Когато едната престация е предоставяне в собственост на
парични средства, то насрещната престация - заплащане на възнаградителна лихва
следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока,
за който се уговаря на заетата сума /в конкретния случай само 4 месеца/.
Неоснователна е и
претенцията за сумите 45 лв. - покриващи разходи за събиране на вземането. В
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, не са ясно и точно определени действията, за които се
събират тези такси, а и липсват данни, че такива действия и разходи са
извършени.
Напълно неоснователна
е и претенцията за неустойка в размер на 252.28 лв., представляваща неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, а именно ако заемателя не предостави
на заемодателя в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора
едно от обезпеченията посочени по - долу в чл.4 от договора. Счита, че това
също е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителителите
и като такива е нищожна. Договарянето на такава клауза е в пълно противоречие с
добрите нрави.
В с.з. възраженията се поддържат, като
особения представител моли за отхвърляне исковата претенция като неоснователна.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
В подкрепа на иска
си ищецът е представил договор за паричен заем № *** сключен на 22.04.2015г., с
който „Изи Асет Мениджмънд” АД е предоставил на А.Й.В. заем в размер на 500лв.
за срок от 4 месеца , при 4 броя погасителни вноски, с фиксиран лихвен процент
по заема от 40%, годишен процент на разходите от 49.04%. Към него е представено
предложение за сключване на договор за паричен заем от 22.04.2015г., подписано
от А.Й.В. по договора за заем.
За извършената цесия
между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания”АД са
представени рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010г., потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД от
двете страни, пълномощно, с което „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощила
„Агенция за събиране на вземания”ООД да уведоми всички длъжници по всички
вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит,
които дружеството е цедирало, съгласно Рамков договор за цесия, сключен на
16.11.2010г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД, като цедент и „Агенция за събиране
на вземания” АД, в качеството на универсален правоприемник на преобразуваното с
промяна на правната форма и прекратено без ликвидация „Агенция за събиране на
вземания”ООД, като цесионер. От представеното приложение № ***/01.112015г. към
договора за цесия под № *** фигурира вземането по договора с А.Й.В..
Ищецът е представил
уведомително писмо за извършената цесия между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
„АСВ”ООД до ответника изх.№ *** от 03.11.2015г. от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ”АД чрез
„АСВ” АД, придружено с обр.разписка с направено отбелязване, че писмото от
получено от Я.В. – *** на получателя.
Видно от
приложеното ч.гр.д. № ***/2018г. на ЯРС в полза на ищеца е била издадена
заповед № ***/03.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с
която А.Й.В. е осъден да им заплати сумата от 500 лв. – главница, представляваща задължение по договор за паричен
заем № ***/23.04.2015 г., сумата 42.36 лв. – договорна лихва за периода
от 22.05.2015 г., до 20.08.2015 г., сумата 45.00
лв. – такса разходи, сумата 252.28
лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
22.05.2015 г. до 20.08.2015 г., сумата
166.75 лв. – обезщетение за забава за периода от 23.05.2015 г. до датата на
подаване на заявлението в съда - 02.08.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.08.2018
г., до окончателното изплащане на задължението, както и съдебни разноски общо в
размер на 75,00 лв., от които 25.00
лв. платена държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане № ***/16.04.2019г. съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок. За това разпореждане заявителят е бил уведомен на
24.042019г., като на 22.05.2019г. същият е депозирал иска си в съда в
законоустановения срок.
По молба на ищеца по делото е назначена и
изготвена съдебно-счетоводна експертиза, според което заключение по договор за
паричен заем № ***/22.04.2015г. не са установени плащания. Към 02.08.2018г. остатъкът
от задължението по договора е общо 839,64 лв., от които: главница – 500,00лв.,
договорна лихва за периода 22.05.2015г. – 20.08.2015г. – 42.36 лв., неустойка
за периода 22.05.2015г. – 20.08.2015г. – 252.28 лв. и такса разходи – 45.00 лв.
Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 02.08.2018г. дължимите
суми по договора са в размер на общо 1001.95 лв., от които: главница – 500,00
лв., договорна лихва за периода 22.05.2015г. – 20.08.2015г. – 42.36 лв.,
неустойка за периода 22.05.2015г. – 20.08.2015г. – 252,28 лв., такса разходи –
24.00 лв. и обезщетение за забава за периода 23.05.2015г. – 02.08.2018г. –
162.31 лв. Съдът изцяло кредитира заключението, като обективно и компетентно
дадено.
При така установеното от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК
във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.240, вр. с чл.99
от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира
предявените искове за допустими, т.к. са предявени от надлежно легитимирана
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона
едномесечен срок от уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да
предяви иска.
От представените по делото
писмени доказателства се установи факта на сключен договор за паричен заем № ***/22.04.2015г.
с ответника при посочените в молбата условия. Не се спори, че ответника не е изплатил размера на задълженията по
кредита, като от заключението по ССЕ е видно, че към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК дължимите суми по договора са в размер на
общо 1001.95 лв .
От представения
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г.,
потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД и приложение №***
към него се установи цедирането на вземането от „Изи Асен Мениджмънт” АД на
ищеца по делото „АСВ”ЕАД, който е универсален правоприемник на преобразуваното
и прекратено без ликвидация „Агенция за събиране на вземания” ООД.
Те са конкретно определено, чрез подробно
индивидуализиране с посочване имената на длъжника, ЕГН, номера на кредита, които преминават към новия
кредитор. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето, като то има действие спрямо последния от деня на съобщаването
– чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Така установеното задължение на цедента има за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което
не е носител на вземането.
Страните
по цесията са уговорили чрез упълномощаване цесионера да изпълни задължението
за уведомяване по чл.99, ал.3 от ГПК. Такова уведомяване е било извършено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като
ответницата е била уведомена за извършената цесия чрез нейната ***, според
лицето посочено в обр. разписка. Към исковата молба
са приложени уведомления за извършено прехвърляне, които с връчването на
исковата молба е достигнало до длъжника, чрез неговия особен представител.
Същото съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгл. чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по
силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника / решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на
ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т.
о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. ,Решение №109/13.07.2016 по дело
№1050/2015 на ВКС, ТК, I т.о./. поради
това направените възражения в тази връзка от особения представител не се
споделят от съда.
Предвид
изложеното съдът намира, че по производството се установява, наличието на
валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем, както и договор
за цесия сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по който е
цедирано вземането произтичащо от процесния договор за заем, за което
прехвърляне ответника е надлежно уведомен.
От доказателствата по делото се установи, че крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.08.2015г., който е
настъпил към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, поради което към
настоящият момент всички вноски по кредита са падежирали. Поради това с оглед
заключението на в.л. съдът приема, че ищецът има валидно вземане от
ответника въз основа на процесния
договор за главница
– 500,00 лв., договорна лихва за периода 22.05.2015г. – 20.08.2015г. – 42.36
лв., неустойка за периода 22.05.2015г. – 20.08.2015г. – 252,28 лв., такса
разходи – 24.00 лв. и обезщетение за забава за периода 23.05.2015г. –
02.08.2018г. – 162.31 лв.
Доколкото в случая договорът
за паричен заем е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит,нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.В нормата на
чл.10а,ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски
кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на потребителя на
допълнителни услуги във връзка с договора. По правилото на чл.10а,ал.4 от ЗПК, видът,
размерът и действието, за което ще се събират таксите,следва да бъдат точно и
ясно определени в договора.Нормата на чл.10а,ал.2 от ЗПК изрично забранява
събирането на такси и комисионни за дейности,свързани с усвояване и управление
на кредита.
Относно
главницата:
Претендира
се неплатена главница в размер на 500 лева. От неоспорената ССчЕ се
установява, че размерът на непогасената главница по договора за посочения
период е 500 лева, като крайният срок на договора е изтекъл на 20.08.2015г. В
тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни
твърдения и не са ангажирани от ответника, поради което искът за главница е
основателен в пълния си размер от 500 лева. Като законна последица следва да се
присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане, както и обезщетението за забава в размер на 162.31 лв., съобр. заключението на ССчЕ. Възраженията, че сумата
по кредита не е получена от ответника, съдът намира за неоснователни, т.к.
според условията на чл.3 от договора, с подписването на същия заемателят
удостоверява, че е получил от заемателя изцяло и в брой заемната сума, като
договорът има силата на разписка.
По
иска за договорна лихва:
Уговореният
по договора ГПР е 49.04 %, а фиксираният годишен лихвен процент е 40.00 %.
Договорът е сключен за 4 месеца, като общият размер на договорната лихва е
42.36 лева, като няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер
по-голям от законната лихва. Ето защо съдът намира, че така уговореният ГЛП не
противоречи на добрите нрави.
Поради изложеното претенцията за
възнаградителна лихва е основателна, поради което следва да се уважи в размер
на 42.36 лв. за периода 22.05.2015г. – 20.08.2015г..
По
иска за неустойка:
Настоящият
съдебен състав намира, че предвидената в договора клауза за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение противоречи на добрите нрави.
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение,
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението.
В
случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на
договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от
252,28 лв. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на
договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП,
тъй като същата е необосновано висока.
Съдът
намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед
на индивидуалното договаряне на договорните условия. Така уговорена неустойката
би довела до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, поради увеличаване на подлежаща на връщане
сума допълнително с още допълнително % от предоставената главница.
Тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора,
то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази
си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по договора.
Ето защо претенциите за неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение следва
са се отхвърли изцяло, поради противоречието й с добрите нрави.
Относно
таксата за извънсъдебно събиране.
Ищецът не е доказал
извършването на такива разходи,
представляващи такси и разноски за напомнителни
писма, ел. съобщения, телефонни разговори и посещения на адреси, ето защо искът
като недоказан, също следва да се
отхвърли.
При този изход на делото съдът
дължи произнасяне по направените разноски на ищеца в настоящото производство и
по заповедното производство. Съразмерно на уважената част от исковете същите
възлиза съответно: по исковото производство на 683,01 лв., и по заповедното
производство от 52,51 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
на осн.чл.422 от ГПК в отношенията между страните, че А.Й.В., ЕГН ********** ***
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. сумата от 500.00 лв.
- главница, представляваща Задължение
по договор за паричен заем № ***/22.04.2015г., договорна лихва в размер на 42,36 лв. от 22.05.2015 г. до 20.08.2015 г., обезщетение за забава в размер
на 162,31 лв. за периода от 23.05.2015г. г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 02.08.2018 г. , законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.08.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № ***/03.08.2018г. по ч.гр.д. № ***/2018г. по описа
на ЯРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД установителни искове
против А. Й.В., да се приеме за установено, че А.Й.В. дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД такса
разходи – 45.00 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер
на 252,28 лв. за периода 22.05.2015г. – 20.08.2015г., както и за обезщетение за
забава за периода 23.05.2015г. – 02.08.2018г. за горницата над 162.31лв. до
претендирания от 166.75лв., представляващи задължение по договор за паричен заем № ***/22.04.2015г г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***/03.08.2018г. по
ч.гр.д. № ***/2018г. по описа на ЯРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА А.Й.В. да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД направените разноски по настоящото дело в
размер на 683,01 лв.
ОСЪЖДА А.Й.В. да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД направените разноски в заповедното
производство в размер на 52,51 лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: