Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
23.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 4007 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 17.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 11997/ 2020 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 32 състав, е отхвърлен предявеният от Н.С.О. /ЕГН **********/
„срещу собствениците на обекти в режим на етажна собственост във вх.Г- гр.
София, ул.******, представлявани от председателя на управителния съвет И.З.Г.-
с пълномощник адв. Я. Т., иск за отмяна на решенията по т.1, т.2, т.3, т.4 и
т.5, взети на ОС на ЕС, проведено на 5.02.2020 г.“. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата Н.О. е осъдена да заплати на собствениците на обекти в режим на
етажна собственост във вх.Г- гр. София, ул.“******, представлявани от Председателя
на Управителния съвет И.Г., сумата 400 лева- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от Н.С.О. /ищца по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за уважаване на предявения на основание чл.40 ЗУЕС
иск, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна Етажна собственост в сградата на ул.“******, вх.Г в гр. София /ответник
по делото/, представлявана от Председател на Управителния съвет И.З.Г., оспорва
жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено,
като претендира разноски за въззивното производство.
Предявен е иск с
правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
отхвърляне на предявения от Н.О. конститутивен иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС като неоснователен
и недоказан- чл.272 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно
решение на Общото събрание на етажната собственост, като съобразно разпоредбата
на чл.40, ал.2 ЗУЕС молбата се подава пред районния съд по местонахождението на
етажната собственост в 30- дневен срок от оповестяване на решението.
Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
докаже, че е собственик на индивидуален обект в сграда с режим на етажна
собственост, както и че е спазен преклузивният срок за оспорване на взетите
решения на проведеното Общо събрание. Ответникът- Етажна собственост дължи да
докаже чрез пълно и главно доказване, че процедурата по свикване и провеждане
на общото събрание е в съответствие с предписаните в ЗУЕС императивни правила,
а в конкретния случай, че са спазени правилата, досежно които ищцата релевира
възражения при направеното оспорване на законността на взетите решения.
В
случая ищцата Н.О. твърди, че е собственик на обект в жилищната сграда,
находяща се на ул.“******, вх.Г в гр. София, представляващ апартамент № Г55 на ХVІІ
и ХVІІІ етажи във вх.Г на същата, ведно с прилежащите към него 5.71 % идеални
части от общите части на вх.Г, придобит по силата на сключен на 12.05.2008 г. с
Нотариален акт № 097/ 12.05.2008 г. на софийски нотариус- с рег.№ 045 на НК, договор
за продажба на недвижим имот, представен като доказателство по делото, т.е.
активната й материално- правна и процесуалноправна легитимация е налице.
Оспорването
на взетите от ОС на ЕС на 5.02.2020 г. решения е основано на доводи за
допуснати от ЕС нарушения на чл.15, чл.16 и чл.17 ЗУЕС, като се твърди от
ищцата, че „не са спазени правилата за провеждане на общото събрание, защото е
налице липса на първоначален кворум, уреден в чл.15 ЗУЕС, а също така липсвал
кворум за законосъобразно вземане на решение от ОС; липсвало нужното според
чл.17 ЗУЕС мнозинство идеални части от общите части за приемане на решение на
ОС, свързано с „бъдещи ремонти“, тъй като липсвало квалифицирано мнозинство
съгласно чл.17, ал.1, т.5 ЗУЕС“.
Представен
е като доказателство по делото Протокол от проведено на 5.02.2020 г. Общо
събрание на Етажната собственост в сградата на ул. “******, вх.Г в гр. София,
според който общото събрание е проведено при следния дневен ред: 1. Отчет за
дейността на УС за 2019 г.; 2. Отчет на приходите и разходите за периода 1.01.2019
г.- 31.01.2019 г.; 3. Избор на нов управителен съвет и контрольор за периода
2020- 2022 г.; 4. Одобряване на размера на дължимото обезщетение за ет.
площадка на 17 ет. и възлагането му за събиране по съдебен ред; 5. Бъдещи
ремонти, като са взети следните решения: по т.1 и т.2- приети са отчетът за
дейността на УС за 2019 г. и отчетът на приходите и разходите за периода
1.01.2019 г.- 31.01.2019 г.- „с мнозинство от 31.82 % от представените
собственици на идеални части, 0 %- въздържали се, и 5.71 %- против“; по т.3- преизбран
е действащият Управителен съвет и е взето решение за състава на контролната
комисия на ЕС- „единодушно“; по т.4- взето е „единодушно“ решение за определяне
размера на дължимото обезщетение за ет. площадка на 17 ет.- 150 лв. месечно, и
е възложено събирането му по съдебен ред; и по т.5- взети са „единодушно“
няколко решения, свързани с подготвителни дейности относно извършването на
бъдещи ремонти в етажната собственост, за които е изрично посочено, че не са
спешни и неотложни. Отразени са в протокола и следните обстоятелства: че след
отлагане на събранието с 1 час след първоначално обявения час за провеждането
му бил налице кворум от 37.53 % идеални части от общите части; че част от
собствениците са представлявани от пълномощници, за което са представени
съответни пълномощни; че етажният собственик Н.О. е напуснала общото събрание
след провеждане на гласуването по т.2; че по същото време на ОС се явил
пълномощник на собственика на ап.42, ап.43 и ап.44 в сградата, вследствие на
което ОС продължило при кворум от 36.67 %.
Представена
е като доказателство по делото и поканата за свикване на ОС, приета като
неоспорена от ищцата, според която общото събрание на ответната етажна
собственост е свикано на 5.02.2020 г. от 18.00 ч., при посочения по- горе
дневен ред, при който именно е проведено общото събрание.
При
установената по делото фактическа и правна обстановка правилно е прието от
първоинстанционния съд относно наличието на кворум за провеждане на ОС и
вземане на решения от същото, че са спазени императивните изисквания на чл.15 и
чл.17 ЗУЕС, поради което и липсва основание за отмяна на атакуваните от Н.О.
решения на ОС на ЕС като незаконосъобразни.
Установява
се въз основа на събраните в процеса доказателства, че Общото събрание на
ответната етажна собственост е проведено при спадащ кворум- съгласно чл.15,
ал.2 ЗУЕС, в който случай необходимо условие за законо-съобразното вземане на
решения е представителство на не по- малко от 33 на сто /33 %/ идеални части от
общите части на етажната собственост. Взетите от ОС решения не са от
категорията на решенията, за които според чл.17, ал.2 ЗУЕС се изисква
квалифицирано мнозинство от 67 %, поради което и гласуването и приемането им с
мнозинство, повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части
на етажната собственост, е законно. Правилно е прието от първоинстанционния съд
и че решенията по т.5 от дневния ред: „бъдещи ремонти“, не са от категорията на
визираните в чл.17, ал.2, т.5 ЗУЕС, каквото е твърдението на ищцата, поради
което и приемането им с обикновено, а не квалифицирано мнозинство, не ги опорочава.
Не се касае за решения за основно обновяване или за извършването на основен
ремонт на сградата /вх.Г/, а за извършването на подготвителни дейности относно
бъдещи ремонти, за които посоченото квалифицирано мнозинство на гласовете не е
необходимо. Относно останалите решения на ОС на ЕС не е спорно, че са от
категорията на посочените в чл.17, ал.3 ЗУЕС, за които е необходимо да са
гласували повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на
етажната собственост, като в случая процентът на гласувалите е над 80 % от
представените идеални части от общите
части на ЕС.
Спазени
са и изискванията на чл.14, ал.3 ЗУЕС, като е отразено участието на пълномощници
на собствениците на ап.11, ап.46, ап.31, ап.26, ап.27, ап.42, ап.43, ап.44 в
протокола на ОС и са приложени копия от пълномощните към него, като същите са
представени като доказателства и по настоящото дело. Липсата на пълномощно за
представителството на собственика на ап.32 и липсата на подпис в протокола са
взети предвид от районния съд, като принадлежащите на този етажен собственик
идеални части от общите части /1.31 %/ са изключени от кворума, при който е
проведено ОС, който обаче като надвишаващ общо 33 % е достатъчен за
законосъобразното вземане на решения от ОС.
Правилна
е преценката на първоинстанционния съд и относно сумарния размер на
представените на ОС идеални части от общите части на сградата /вх.Г/, надвишаващ
33 %, определен при съобразяване както на приложения към протокола списък на
етажните собственици, така и на представения от ищцата О. Протокол- образец 16
за установяване годността за ползване на строежа, заверен от ДНСК на 26.06.2008
г.
Предвид
горното, при установената по делото фактическа и правна обстановка изводите на
първоинстанционния съд за законосъобразно провеждане на Общото събрание на ЕС в
сградата на ул.“******, вх.Г в гр. София- с Председател И.Г., на 5.02.2020 г. и
законосъобразно вземане на оспорените от ищцата Н.О. решения, за които е
представен протокол от същата дата по делото, следва да бъдат споделени от
въззивния съд. Искът по чл.40 ЗУЕС
е неоснователен и правилно е отхвърлен с обжалваното решение.
Поради съвпадане
изводите на двете съдебни инстанции и неоснователност на релевираните в жалбата
на ищцата Н.О. доводи решението на СРС, което е правилно, следва да бъде
потвърдено.
При този изход на
спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивницата дължи да заплати на
въззиваемата страна сумата 400 лв.- разноски за платено за въззивното
производство адв. възнаграждение.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
17.12.2020 г., постановено по гр. дело № 11997/ 2020 г. на Софийски районен
съд, І ГО, 32 състав.
ОСЪЖДА Н.С.О. /ЕГН **********/
да заплати на Етажна собственост в
сградата ул.“******, вх.Г в гр. София, представлявана от Председател на
Управителния съвет И.З.Г., сумата 400
лв. /четиристотин лева/- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.